Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ а не с ядрено въоръжение, но биха могли да играят важна роля във всеки регионален конфликт. И все пак, разполагането на системи за противоракетна отбрана засилва донякъде стремежа към изграждане на по-големи и по-усъвършенствани арсенали, тъй като американските противници непрекъснато търсят нови начини, които да им гарантират ефективно проникване във все по-добре организираната отбрана. Още повече, че новите предизвикателства от страна на технологичните иновации не се ограничават единствено до ядрените арсенали. Конвенционалните способности също се увеличават до степен, до която да могат да изпълняват мисии от рода на атаки срещу по-сложни цели, за каквито мисии преди това са били необходими ядрени оръжия. Съединените щати също подобряват своите възможности за конвенционални удари с висока точност, като увеличават възможностите си за нанасянето на първи удар срещу част от ядрения арсенал на противника, без да се налага да прекрачват ядрения праг. А разработваните от страна на Китай усъвършенствани балистични ракети с конвенционално въоръжение, както и на хиперзвукови летателни апарати , показва, че и тази държава е тръгнала по същия път. Подобни решения водят до повишаване на ядрения праг, но в тях съществува и рисков елемент: ако например даден опонент изтълкува подобна атака като сериозен опит за накърняване на ядрените му възможности, той може да заключи, че е изправен пред дилемата „или действаш, или губиш”. Погледнато обаче от положителната страна, ядрените норми в Азия се променят бавно. Например правилото, че ядрените оръжия не са стандартно оборудване за никоя съвременна страна, както например са паспортите или националните превозвачи, засега остава непроменено. При по-малко от 10 страни с ядрено оръжие в рамките на една международна общност от над 190 държави, трябва да заключим, че международните норми изключват ядрените оръжия. Тези норми обаче се размиват донякъде от броя на страните-бенефициенти на разширеното ядрено възпиране. А ако броят на тези страни бъде прибавен в списъка с ядрените държави, то процентът на „защитените от ядрено оръжие” страни в рамките на международната общност нараства от 5% на почти 25%. Не трябва обаче да се пренебрегва и фактът, че това, което е нормално за международната общност, не е нормално за големите сили. И петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН са ядрени страни. От групата Г-7 – три (САЩ, Великобритания и Франция) са страни с ядрени оръжия; останалите четири (Канада, Германия, Италия и Япония) са покрити от трайните ядрени гаранции. А от групата Г-20 (без Европейския съюз, за когото това е неприложимо) само шест държави – Аржентина, Бразилия, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и Южна Африка – нито притежават ядрено оръжие, нито са покрити от трайните ядрени гаранции, като в своето минало някои от тях даже са „флиртували” с тази свобода на избор или са я прилагали на практика. А ако вземем и 10-те най-големи икономики в света (определени въз основа на паритета на покупателната им способност през август 2016 г. в „World Factbook” на ЦРУ), само Бразилия и Индонезия не разполагат с ядрено оръжие и не са покрити от трайните ядрени гаранции. Казано накратко, ядрените оръжия може да не са стандартно оборудване за съвременните държави, но все пак се считат от най-големите сили в света за някаква стандартна форма на ядрена сигурност. Защото силата привлича сила. И има много малка вероятност бъдещият ядрен ред в Азия да покаже някакви откло- DIPLOMACY 18/2016 77

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ нения от тази норма. Така че, това, което ние блажено наричаме „възход на Азия”, може да съдържа в себе си зародишите на някои нови ядрени държави. И какво може да направи Австралия – ако това изобщо е възможно – в тази среда на непрекъснати промени в азиатския ядрен ред, които приемат застрашителни размери? Ние нито можем да спрем промените в баланса на силите, нито можем да направим каквото нещо, за да променим скоростта, с която се развиват технологиите. И все пак ние бихме могли да моделираме донякъде политическите взаимоотношения, в рамките на които се развива всичко това. А за да можем да го направим, бихме искали азиатският регионален ядрен ред да стане предмет на част от лидерските дискусии в Азия. Тъй като в момента не е. Той е само тема на академичните изследвания и дискусиите на мозъчните тръстове, но не и официална политика. Това става ясно, само като човек хвърли поглед към съществуващите дебати, голяма част от които се ограничават до половинчати дискусии, отразяващи липсата на каквито и да е официални позиции по съответните проблеми. Австралия би могла да провокира официална дискусия по тази тема чрез серия от конкретни срещи на най-високо равнище с присъствие на съответните министри. На тези срещи би трябвало да присъстват и представители на регионалните ядрени държави, включително и на Северна Корея, както и на странитебенефициенти на трайните ядрени гаранции или на тези в състояние на висока ядрена латентност. Дневният ред на тези срещи трябва да се концентрира върху изграждането на ядрения ред, а не върху някакви евангелистки кампании срещу ядрените оръжия. Ние вече сме работили в тази област заедно с Япония, поради което Токио може да се окаже партньор, който силно желае да се включи в организацията на нещо подобно. Второ. Въпреки че разгледаните дотук казуси включват нещо, което може да бъде наречено „лаещите кучета от регионалния ядрен ред”, ние не можем да пренебрегнем онези кучета, които не лаят през нощта. Затова трябва да направим всичко по силите си, за да запазим и даже заздравим статута на Югоизточна Азия като регион, свободен от ядрени оръжия. Също така е вярно, че можем да бъдем залети от внезапна вълна от разпространение на ядрените оръжия – в Североизточна Азия, в Близкия изток или в Европа. Но не трябва да приемаме като даденост не-ядрения статут на близките ни по съседство страни. Защото всяко ядрено разпространение в тези страни би било за нас от непосредствено стратегическо значение. Освен всичко останало, ние имаме пряк интерес от това, страните в Югоизточна Азия да продължат да поддържат високо ниво на сигурност на собствените си граждански ядрени програми, както и да действат безкомпромисно при всяко претоварване или превозване в региона на материали от ядрено естество. Трето. Така, както съюзниците на Съединените щати в Азия търсят начини да заздравят трайните ядрени гаранции, предоставяни от страна на Съединените щати в региона, така трябва да го направим и ние. А ако австралийското правителство все още не го е направило, то трябва да постави началото на по-широки дискусии със Съединените щати за начините, по които съюзът ANZUS би могъл да бъде укрепен допълнително в това отношение. С разгръщането на стратегическата трансформация в Азия би било важно да се гарантира, че нашият съюз ще остане релевантен на променящата се стратегическа среда. Това може да включи въвеждането на договорености за споделяне на ядреното бреме, подобни на тези в Европа, особено ако съюзниците на САЩ в Североизточна Азия решат да тръгнат 78 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA