Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

САЩ КАТО

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... ланса на силите, постигната през 1986 г. във Филипините без почти никакво насилие. Американски посланик по това време в Манила е починалият наскоро Стивън Босуърт, който по-късно става декан на Института по право и дипломация „Флетчър”. През ерата на партньорствата се променя самият дневен ред на външната политика на Съединените щати. Фокусът на вниманието се измества в някои съвсем нови политически области, както става видно от ангажираността на видни американци – най-вече на Елиът Ричардсън, който в тясно сътрудничество със сингапуреца Томи Кох успява да „прокара” Конвенцията на ООН по морско право. Въпреки че Съединените щати (съвсем укоримо!) все още не са ратифицирали текста на тази конвенция, те спазват почти всички нейни разпоредби и я ползват като основен принцип при отстояване на собствените си интереси, както и на някои други, в областта на морското право, включително и в Южно китайско море. Американската дипломация в икономическата сфера също е про-активна и всеобхватна – естествено там, където е възможно, което е видно от създадената през 1993 г. по време на президентството на Бил Клинтън лидерска група за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. По отношение на околната среда Съединените щати са също водещи в дипломатическата област. Вице-президентът Ал Гор изигра основна роля при изготвянето на Протокола от Киото, който осигурява продължаването на един все по-успешен дипломатически процес, реагиращ на глобалните промени в климата. Този процес протича от Конференцията за промените в климата през 2009 г. в Копенхаген, до наскоро свиканата през 2015 г. конференция в Париж, която приключи с изключително важно глобално споразумение. Сред лицата, които направиха Парижкото споразумение факт, работейки по дипломатически път, но най-вече „зад кулисите”, е Тод Стърн – специален пратеник на Съединените щати по въпросите на климата, който от дълги години работи по тези проблеми в тясно сътрудничество със своя китайски колега. И в този случай дипломацията и сътрудничеството успяха да променят нещата. Взаимоотношенията на Съединените щати с Китайската народна република съществуват на много равнища, включително и на президентско ниво, както и в рамките на един изключително широк фронт – чрез съвместните механизми на Стратегическия и икономически диалог. Съединените щати участват също „на многостранна основа” в груповите срещи на страните – членки на АСЕАН. Барак Обама, който като президент е пътувал до Азиатско-тихоокеанския регион десет пъти, също участва в тези срещи. Роден в Хавай, той прекарва част от ранното си детство в Индонезия и днес даже смята Тихоокеанския регион за свой дом. В своя реч пред австралийския парламент в Камбера, произнесена на 17 ноември 2011 г., Обама казва следното: Съединените щати „са тихоокеанска сила и ние сме тук, за да останем”. В това важно свое обръщение той очертава голямата промяна, настъпила в американските политически интереси, т.е. широко-дискутираната тема за „ре-балансиране” на силите на Съединените щати или така наречената „опорна точка на завъртане” към Азия. Това е ясен знак за бъдещата ориентация на американските ангажименти в областта на сигурността, включващи и сътрудничество с Австралия. Отговорностите на Съединените щати в областта на сигурността са оперативно концентрирани в Тихоокеанското командване на САЩ в Хавай. За фактическата дипломация на Съединените щати в Азиатско-тихоокеанския регион днес Тихоокеанското командване на САЩ (USPACOM), в момента оглавявано от адмирал Хари Харис, играе основна роля – подобно най-вече на ролята на американските Военноморски сили в разшире- DIPLOMACY 18/2016 97

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... ния тихоокеански театър на военните действия в продължение на десетилетия. В началото на годината адмирал Харис описа обхвата на своите правомощия, както и своя мандат, в произнесена в Сингапур реч по следния начин: „Личният ни състав възлиза на около 400 000 души, които включват армия, военноморски сили, морски корпус, военновъздушни сили, брегова охрана и Министерството на отбраната със своя цивилен персонал. Всички те са непрекъснато на пост, наблюдавайки половината свят: от Холивуд до Боливуд … и от пингвините до полярните мечки.” Адмирал Харис, заедно с някои други американски висши държавни служители, включващи и министъра на отбраната – Аштън Картър, говориха подробно за разширената роля на Съединените щати в Азиатско-тихоокеанския регион и в региона на Индийския океан, като действащи в подкрепа на международния ред, а не само на американските национални интереси. В съвместна прес-конференция в Сингапур, заедно с адмирал Харис и адмирал Ричардсън, началникът на военноморските операции – секретарят Картър, припомни, че от доста време насам американците „допринасят за дипломатическата, икономическата и свързаната със сигурността дейност в този регион.” Той подчерта отново, че „Съединените щати работят заедно с много други страни в Азиатско-тихоокеанския регион за изграждането на една принципна мрежа на сигурност, за да гарантират по такъв начин възможности за възхода и просперитета на всяка отделна нация.” Ре-балансирането, каза той, „е изключително важен съставен елемент от нашата цялостна политика.” Той описа това като „оказване на подкрепа на принципните мрежи”, които, „разширявайки своя обхват”, представляват „следващия етап от сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион.” Основният „принцип”, на който се позовава секретарят Картър, е естествено принципът на „мир без насилие, законност и свобода в общото” морско пространство, включително и в районите на Южно китайско море, където Пекин успява да наложи своите претенции и в момента изгражда съоръжения. Картър подчертава на няколко пъти „решимостта на Америка да лети, да пътува по море и действа там, където позволява международното право.” Без да бъде войнствено настроен, той обявява, че трябва да бъдат избягвани „всякакви провокативни действия от страна на претендиращите.” Възникналите проблеми „трябва да бъдат решавани по мирен път и в съответствие с международното право.” „Ето защо”, обяснява той, „Съединените щати и другите страни в региона подкрепят този процес – включително и обръщането към арбитражен трибунал в рамките на закона, за да се опитаме да решим тези проблеми така, както трябва да бъдат решавани – по законен и мирен път.” Усилията на американското правителство да установи и да поддържа в Азиатско-тихоокеанския регион основан на правилата ред са исторически и широкоспектърни. Те се проявяват не само в американската политика на сигурност, но така също и в икономическата политика на страната, или, по-конкретно – в нейното предложение за създаване на Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП), което бе фактически продиктувано от идеята на Австралия, която също инициира създаването на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Усилията за създаване на ТТП бяха доста сложни, т.е. „играта” се провеждаше на две равнища – както на международно, дипломатическо ниво, така и на национално ниво на вътрешната политика. Въпреки и значителното неравенство, усилията доведоха до подписване на реално споразумение, като от американска страна процесът бе направляван от 98 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
август 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
Проект оновленої енергетичної - Українська енергетика UA ...
西部非洲农耕部族——塞努福人 - 山东省外事信息网
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
سبتمبر
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
CES VŠEM o aktuálních ekonomických problémech