BookEdit

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
М Л А Д И В Ъ З Р О Ж Д Е Н Ц И
З А Б Ъ Л Г А Р И Я
Средно училище „Васил Левски“
Велинград
2018 г.

ПРЕДГОВОР
„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.“ -
Георги Раковски.
Издаването на книжчицата /по Паисий/ посвещаваме на 140-тата
годишнина от Освобождението на България.
В тази малка книжчица са събрани 21 есета на една и съща тема „Аз съм
българче“. Автори са ученици от клуб „Млади възрожденци“ към СУ „Васил
Левски“, Велинград. Идеята за съставянето на сборника се роди спонтанно -
деца от шести и седми клас участваха в конкурс за есе на тема „Аз съм
българче“, организиран от БНТ.
Като учител по БЕЛ винаги съм се стремяла чрез текстовете на български
автори, изучавани в училище, да възпитавам у децата чувства на възхищение и
гордост, на всеотдайна любов към България. И когато започнах да чета техните
есета за Родината, бях впечатлена от красивите думи, чрез които децата
изразяваха обичта си към България. Провокира ме и фактът, че всеки беше
намерил своята пътечка към Отечеството – красотата на природата,
поетичността на езика ни, славната история. Някои бяха акцентирали върху
изконната връзка човек – Отечество, други търсеха причините, подтикнали
мнозина наши съотечественици към емиграция. Най-трогателно в есетата ми се
стори обещанието на децата да останат в България и да работят за нейното подобро
бъдеще; обещанието да бъдат компетентни, честни, справедливи,
работливи и отговорни – за разлика от съвременните политици.
Аз само се надявам, че тази искрена обич към България, която блика от
всички есета, ще се съхрани в сърцата на децата за цял живот. Надявам се, че
когато пораснат, думите им наистина ще се превърнат в дела, за да видим
родината си просперираща, такава, каквато заслужава да бъде.
Монтескьо казва: „Всеки народ е достоен за своята участ“. Ако ние днес
сме недоволни от настоящето си, нека като родители направим необходимото
децата ни да обичат България и да работят за нея, за да пребъде през вековете!
ЗЛАТИНА ДИМИТРОВА

СЪДЪРЖАНИЕ:
1 Аз съм българче – Атидже Мехмед Дживгова, 6 клас
2 Аз съм българче – Теодора Александрова Кръстева, 6 клас
4 Аз съм българче – Александра Велева, 6 клас
5 Аз съм българче – Александра Ганчева, 6 клас
6 Аз съм българче – Ангел Тодоров Семерджиев, 7 клас
7 Аз съм българче – Анна – Мария Иванова Вергиева, 7 клас
8 Аз съм българче – Емилия Марианова Белиджанова, 7 клас
9 Аз съм българче – Ивайла Илкова Босакова, 6 клас
10 Аз съм българче – Ивана Койнарева, 6 клас
11 Аз съм българче – Илия Викторов Алеков, 7 клас
12 Аз съм българче – Емилия Христова Иванова, 6 клас
13 Аз съм българче – Ирен Илиева Колчева, 6 клас
14 Аз съм българче – Йована Драги Бошнаковска, 6 клас
15 Аз съм българче – Кристиан Петров, 6 клас
16 Аз съм българче – Любослава Павлова, 6 клас
17 Аз съм българче – Людмил Александров Миленов, 6 клас
18 Аз съм българче – Невена Стойчева Костадинова, 6 клас
19 Аз съм българче – Петя Георгиева, 6 клас
20 Аз съм българче – Стиляна Марианова Любомирова, 6 клас
21 Аз съм българче – Цветелина Цветанова Квачева, 7 клас
23 Аз съм българче – Хасан Ахмед Саидов, 7 клас
24 Дяконе! - Нифка Крънчева, 10 клас
26 Живеем в земята на Левски – Решиде Дурльова, 10 клас

АННА-МАРИЯ ШАРКОВА – VІІ КЛАС

България, свята държава с велика история. България, едно величествено
кътче, изпълващо душата ми с възхищение и гордост. България, едно райско
място, превърнало се в моя родина преди цели дванадесет години. България,
малка, но пълна с големи таланти, пълна с красоти. Тя е единственото място, в
което искам да израсна, в което искам да работя и в което искам да живея.
Радвам се, че се родих в най-красивото отечество с най-прекрасните гори,
най-мъдрите творци и с най-смелите юнаци. България- майка закрилница,
обичаща всекиго. Държава, достойна за обич. Държава, за която си струва да се
бориш, за която си струва да умреш, без да се предадеш.
Благодарна съм, че съм българка. Благодарна съм, че майка ми е българка.
Благодарна съм на тази свещена земя. Благодарна съм, че мога да развея и да се
увия в българското знаме. Благодарна съм за всичко, което България ми е дала.
Ах, България прекрасна,
пълна с надежди и мечти,
колко горда тук ще расна
като моите предци.
Атидже Мехмед Дживгова -12 години
Клуб „Млади възрожденци“
1

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
ЕСЕ
Аз съм българче! И няма за мене по - сладко име от България, нито поголяма
любов и гордост. Обичам страната си не защото е богата и силна, а
защото е моя. България е моето слънчево утро, солените пръски на морето,
засъхнали по кожата ми, влажните следи от стъпките ми по пясъка, смеха на
приятелите, очите на мама. България е моят залез над Родопите, красивата
пролетна гора, ароматът на горските ягоди, които събирам с тате в планината,
неповторимото пъстроцветие на есенната гора, заснежените върхове през
зимата.
България е моето детство. Тя е моята „бяла спретната къщурка/ с две липи
отпред“, топлият глас на брат ми , светулката в ръката, която съм хванала,
защото съм се опитала да съхраня светлината на лятната нощ.
България за мен е Вазов. На него дължа вълнението да изричам с гордост:“
Аз съм българче“! Преди още да осъзная какво всъщност означават тези думи,
какво е родова принадлежност, аз вече обичах „всичко българско и родно“. И
вярвах, защото го усещах дълбоко в сърцето си, че българският език е красив и
мелодичен, че българската история е велика, а българинът е славен и достоен
човек, способен на саможертва за свободата си, и същевременно работлив и
състрадателен, с благородно сърце. Вярвах по вазовски.
Сега съм малко по-голяма и виждам неща, които не ми позволяват да
идеализирам държавата. Не ми харесва бедността – материалната , не ми
харесва усещането за безперспективност, не ми харесва доброволният или
принудителен избор на много познати да работят в чужбина – за пари, а не за
престиж. Не ми допада, че всички политици много говорят и много обещават, а
все не успяват да извършат конкретни действия, с които да задържат българите
в България. Не че имам голям житейски опит, но ми е много любопитно как след
Освобождението само за няколко десетилетия сме успели да се превърнем в
икономическото чудо на Балканите, а сега десетилетия след промените
продължаваме да се лутаме и да не намираме верния път...Питам се политиците
ли са виновни или всички българи? И кои черти наистина преобладават в
характера на българина – величието или низостта, енергията или апатията.
Всички чакат някой друг да им свърши работата. Преди време гледах
документален филм за Джон Кенеди и много се впечатлих от въпроса му към
американците. И на мен ми се иска да кажа – и на съучениците си, и на
възрастните: „ Не питайте какво е направила България за вас, а кажете вие какво
ще направите за нея!!!“
2

И аз, и моите приятели обичаме България. Мислейки за бъдещето си,
неизменно го обвързваме с родината. Надявам се наистина ние, нашето
поколение, да носим перспективата за по-добро бъдеще.
За себе си знам, че изпитанията на живота и сравненията с другите държави
няма да накърнят любовта ми към Родината. Защото всичко, което съм
преживяла, и всичко, което мечтая да постигна, е неизменна част от моята
българска принадлежност. И вярвам, че където и да отида по света, колкото и
дълго да отсъствам, аз няма да съм самотна, нито ще се чувствам безродна,
защото България е винаги с мен – тя е част от сърцето ми, тя е душата ми. И
винаги мисълта за моето бъдеще ще бъде обвързана с мисълта за бъдещето на
моята България!
Теодора Александрова Кръстева, 12 години, СУ „В. Левски“
3

Аз съм българче
Есе
Гордея се, че съм българка! Гордея се с това, че имаме богата история и
хора, които прославят родината ни по цял свят! Щастлива съм, защото в
България имаме уникални традиции и обичаи като Лазаровден; нестинарките,
които танцуват боси по жаравата; хвърлянето на кръста в реката на
Йордановден и още много други.
Нашата природа е прекрасна. Макар и малка по площ, България има
много забележителности. Сред тях най-любими са ми Седемте рилски езера и
пещерата-Дяволското гърло.
Българският фолклор е невероятен и незаменим. Трябва да
продължаваме да спазваме нашите традиции и обичаи, за да могат да се
предават от поколение на поколение и никога да не бъдат забравени. Трябва да
се гордеем с нашата история и да я пазим, за да може следващите поколения да
знаят кои са Васил Левски и Христо Ботев.
Има нещо обаче ,от което се срамувам и си задавам следния въпрос:
Защо българите отиват да живеят в чужбина? Нашата родина е толкова красива
и плодородна, а те бягат от нея. Затова ли Васил Левски даде живота си за
освобождението на България? За да бягаме от нея ли?
Трябва да се гордеем, че сме българи и че нашата родина е България.
България е част от мен и аз съм част от нея. Обичам родния си дом, семейството
си, близките си хора и приятелите си. Обичам всички семейни празници,
традиции и обичаи. Харесвам българския фолклор - песните и танците. Обичам
България, защото е моята родина. Тук съм се родила и тук ще си остана.
Александра Велева , 6а клас
Клуб „Млади възрожденци“
4

Аз съм българче
Есе
Много български творци са писали за нашата родина България. Но ,,Аз съм
българче“ на Иван Вазов е стихотворението, което кара всеки от нас да се
гордее, че е българин. Това чувство трябва да се запази и в бъдеще.
Да си българин и да обичаш България означава не само любов,
преклонение, радост, възхищение, но и задължение. Задължение заради
великите борци за свободата на родината. Стиховете на Иван Вазов:
,,Българийо, за тебе умряха,/една беше достойна зарад тях...‘‘, изписани по
паметниците, са символ на преклонение пред подвига на българските герои.
Аз обичам родината си не защото е плодородна, не защото е изпълнена с
красоти, а защото тя е моят дом. Чувствам я като част от мен. Тук минава
детството ни, тук са всичките ни спомени - горчиви и тъжни, весели и щастливи,
радостни и вълнуващи.
Когато си далеч от нея, носталгията те кара да се върнеш. Сърцето ти
изпитва тъга. Но когато се върнеш в родината си, в родния си дом, сърцето ти
подскача от радост и вълнение, любов и обич.
Любовта към родината е чувство, което трябва да се съхрани в
сърцето. Истинският българин почита родината си в сърцето. Усеща топлината
и радостта, любовта и обичта.
Александра Ганчева, 12 години
град Велинград, СУ ,,Васил Левски“
5

Аз съм българче
Есе
Аз съм българче! И не се срамувам от това дори и днес, когато много хулят
нашата държава, когато много български чеда хванали са куфара в ръка и
загърбват хубавата ни страна.
Аз съм българче и няма да се отрека от страната си. Тя е люлка на най–
старата цивилизация – тракийската. България! Като тракийското злато блести
името й не само в съзнанието ми, но и по цял свят. Гордо съм българче! Това
припяват в хор и Горда Стара планин, и вълните на Черно море, и шумът на
Марица, Янтра, Дунав и Струма. А песните на Тракия сякаш ми напомнят
думите от одата „Паисий“, че „и ний сме дали нещо на света“ и на всички -
славянските книги. ,,България!,,...РАЙ Е ЗЕМНИЙ, както казва великият поет
Иван Вазов.
Малка е като човешка длан, но в нея всичко има: реки, планини, равнини и
низини. „Рай земний е!“-казвам и аз - българче от наши дни, свел глава пред
Левски, цар Симеон Велики, цар Самуил и всички войници, които не са предали
знамето ни. Аз съм българче и знам - България няма да предам! Така както в
наше време не я предават спортисти, артисти, научни дейци, пред които светът
коленичи. Нека пазим спомена за златния тенисист Григор, прекрасните ни
гимнастички. Те карат света да стои мирно пред трибагреника ни и да слуша в
захлас химна ни. Гордо българче съм, да! А колко мои връстници пазят и
множат славата на народа ни български като донасят медали от света от
различни състезания по математика, шахмат, информатика, физика?
Заради всичко това аз съм горд българин и ще направя всичко възможно да
предам любовта си към родината на всички!
Ангел Тодоров Семерджиев – 7 клас, 13 години
Клуб „Млади възрожденци“
6

Аз съм българче
Есе
„Аз съм българче!”. С този стих са израснали поколения българи, рецитират
го в празнични и делнични дни. Този стих носи заряда на българщината, на
родното и милото.
Днес, когато хиляди българи търсят по-добър живот в чужди страни, се
питаме съхранила ли се е силата на този стих „Аз съм българче.“
Според мене не е важно къде си се родил, къде растеш, учиш и живееш.
Най-важното е родителите, най-близките хора, да са те закърмили с любов към
българското. И за да изречеш с гордост думите: „Аз съм българче“, трябва да
знаеш българския език, да познаваш историята на дедите си. Да пътуваш по
онези красиви и незнайни кътчета от родината, за да я опознаеш и обикнеш.
Всеобхватно е понятието българин и смисълът, който носи. Днес много
често се робува на чужди идеали. Тъжно е, когато българското е по-съхранено
в далечни страни и позабравено в родината…
Възторженото „Аз съм българче“ не трябва да носи само патоса на
празничния ден! „Аз съм българче“ трябва да доказваме с поведението си и
духовното си излъчване всекидневно. Началото е заложено в първите думички,
първото писане, първото осъзнаване, че ,,всичко българско и родно/ любя, тача
и милея.“
За да съхраним българското в себе си, трябват сила, воля и духовни
ценности. А те са съхранени в българската книжовност, в историята, във
фолклора. Българското оживява в епичните битки на ханове и царе, в славата на
писатели и поети. Българското стига чак до Космоса и до най- далечните
кътчета на земята с неповторимия ни фолклор.
Често се питам защо на родна земя много от българите не се чувстват
свободни и силни. Аз мисля, че всеки трябва да защитава българското. Тази
задача е на моето поколение.
И да не забравяме, че можем да избягаме от България, но не и от мисълта за
България!
Анна–Мария Иванова Вергиева ,7б клас, 13 години
Клуб „Млади възрожденци“
7

Аз съм българче
Есе
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна ,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов
Няма българин, който да не е чел стихотворението „Аз съм българче“ на
Вазов. До ден днешен то се учи и рецитира с любов и с гордост. „Българин да
се наричам/първа радост е за мене.“- може да звучи изтъркано, но аз се гордея
, че съм българка независимо какво мислят всички други. Онези неща, които ме
карат да се гордея толкова много са: славното ни минало, българският език и
литература, красотата на България .
На всички онези, които напускат България, за да се развиват в чужбина, ще
кажа: Това е груба грешка! България ни е дала всичко! Трябва да развием
България! Да покажем на младото поколение красотата и величието на
родното място. За тези, които бягат, защото България е бедна.... Вие замисляли
ли сте се защо България всъщност е бедна?! Ами заради вас! Останете,
развивайте я, за да може туристите да идват в България!
Умишлено повтарям думата България! Не че няма думи, с които да избегна
повторението, напротив, има и са предостатъчно: Родина, Отечество, родно
място, всички близки и всички приятели. Самият факт, че си се родил на тази
земя те кара да се гордееш, че си Българин, защото никоя друга държава няма
да е като твоята, в никоя друга държава няма да се чувстваш приет истински.
Моят съвет е: Казвайте думите „Аз съм българче“ колкото се може по-често и с
повече гордост, независимо къде сте!
Емилия Марианова Белиджанова от VIIБ клас, 13 години
Клуб „Млади възрожденци“
8

Аз съм българче
Есе
Аз съм Ивайла. Родена съм в България. Израснах тук.
Аз съм българче! И се гордея с това! Как да не обичам страна с
многовековна история, оставила след себе си: Кирилицата, Мадарския конник,
стария град Търново…Родила и отгледала достойни българи, които са пролели
кръвта си за свободата на страната, свободна да вярва в бога си и да следва
своите традиции. Да пее своите песни и танцува своите танци под безкрайното
си синьо небе, при величествените висоти на планините си, под пламтящите
лъчи на слънцето и под богатите си долини и низини. Свободна, за да имат
бъдеще българските таланти, които са се родили под синьото й небе и да бъде
възпята от тях в песни, литература, картини…
Аз съм родена в тази страна, раста в нея и възнамерявам да остана. Тук е
моят дом и моето бъдеще. Тук ще следвам мечтите си, ще реализирам своите
цели, за да се превърна в един достоен гражданин на България. Ще съхраня и
ще предам ценностите и традициите на децата си и се надявам да оставя следа
след себе си.
Аз обичам България!
Ивайла Илкова Босакова - 6 клас, 12 години
СУ „Васил Левски“
Клуб „Млади възрожденци“
9

Аз съм българче
Есе
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна...
Георги Джагаров
Аз съм българче, обичам своята родина. Макар и малка, нашата страна има
какво да покаже на света. Българите пазят от векове своите традиции и обичаи.
Имаме празници, които ни напомнят за нашата идентичност и за саможертвата
на славните ни прадеди в борбата за свобода. Такъв празник е 3-ти март. Велики
личности като Паисий, Раковски, Левски, Ботев ме карат да се чувствам горда,
че съм българка.
Българският фолклор е другото, с което трябва да се гордеем, защото той
възпява героичните подвизи на нашите славни и героични предци.
България е родила велики творци, чиито творби са известни по цял свят.
Писатели като Ботев, Вазов, Яворов, художници като Владимир Димитров-
Майстора, Златю Бояджиев и други…
Много са великите българи, пред които трябва да се преклоним и да бъдат
пример, на който да подражаваме, за да пребъде България!
ИВАНА КОЙНАРЕВА, 12 ГОДИНИ
Клуб „Млади възрожденци“
10

Аз съм българче
Есе
Обичам България. В нея съм роден и израснал. За мен тя е бащиният ми
дом, зелените гори и величествените планини. За всички българи тя е дом, в
който не се страхуват от беди. Всички са горди със славното минало на
България. Историята показва колко години българите са пазели своята родина.
Имаме своя писменост. Сега България е малка по площ, но преди се е
разпростирала на три морета. В сърцето ми тя е безкрайна. Гордея се, че съм
българче. Не съм си мечтал да бъда от друга националност. Просто съм се родил
българин и ще си остана такъв, защото не избирам аз какъв да се родя.
Повечето българи в чужбина са родолюбци. Те са имали затруднения и са
се преместили да живеят там. В чужбина животът е тежък. Както пише Христо
Ботев в поемата "На прощаване" за българите в чужбина "немили, клетинедраги".
Някои от българските обичаи и традиции са забравени, но други
нашите баби и дядовци са ни ги разказвали, за да знаем и да не ги забравя
народът. Трябва да запазим обичаите и традициите, защото сме българи! Трябва
да говорим на родния си език.
Всички българи сме малки частици, които изграждат сърцето на България.
Хората в държавата са трудолюбиви, дружелюбни, родолюбиви. Те изграждат
родината, а след години децата ще поемат пътя на своите родители в България.
Стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" показва българската
гордост.
Гордея се, че съм се родил в България и съм българин.
Илия Викторов Алеков - 7б клас, 13 години
Клуб „Млади възрожденци“
11

Аз съм българче
Есе
Винаги съм се чудела защо българите не оценяват България. Какво ѝ
липсва? Че е малка ли? Или пък, че е бедна? Толкова е красива родината ни!
Природата ни за някои е мръсна, а за други – незначителна. Но кой е виновен за
това? България ли? Често съм чувала думите: ,,Срамувам се, че съм се родил в
тази бедна, малка и ужасна държава!“...Тогава се питам защо всички обвиняват
България. Не държавата е виновна, а алчните и корумпирани политици.
Затова ние, нейните наследници, трябва да се преборим с корупцията, за да
осигурим по-добро бъдеще на България. Трябва също да я пазим, защото голяма
част от хората в родината ни я замърсяват, унищожават и с лека ръка съсипват
красотата ѝ, традициите ѝ, природата ѝ......всичко!
Какво ѝ е срамното на България? Хиляди велики хора са се борили за
свободата на държавата ни. И днес все още немалко хора се опитват да покажат
на останалите колко значителна е България, макар и малка по територия.
Задавали са ми въпроса: ,,Гордееш ли се, че си се родила в тази
държава?“...Какъв е моят отговор ли? Разбира се, че се гордея! Дори сега се
радвам, че пиша с българската азбука на св.св. Кирил и Методий. Гордея се с
Вазов, Ботев, Левски - с всичко!
И смело мога да заявя: ,,Българка да се наричам – първа радост е за мене!“
Емилия Христова Иванова, VIa клас
Клуб „Млади възрожденци“
12

Аз съм българче
(есе)
Докато се разхождах сутринта из красивите паркове, в една тясна пресечка
видях малко кученце, което беше много уплашено. Опитах се да го погаля и
какво да видя - в малките си лапички то държеше котенце. Искаше ми се да се
разкрещя, за да ме чуят всички - кучето и котката са станали приятели и си
помагат, а ние.......какво правим ние, хората?
Настроението ми вече е помрачено и решавам да си купя вестник. Вкъщи
ще го прочета и ще погледам телевизия, така може би ще се разсея, но още на
първата страница на четивото попадам на статия за ограбен и жестоко пребит
възрастен човек и тежка катастрофа, в която е загинало малко дете. Щом пуснах
телевизора и там видях само страхотии. Тогава се запитах: Каква е нашата
държава? Защо ежедневието ни става все по-напрегнато и несигурно? Ето, днес
аз отидох на разходка и за един час настроението ми се помрачи. Това ме накара
да се замисля- има ли бъдеще в България? Знам, че всеки българин се гордее с
историята и природата ни. Кой чужденец би могъл по подобен начин да се
похвали с красотите и победите на страната си?
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней....
Всеки родолюбец страда, че природата ни загива и че рано или късно може
би ще се наложи да емигрира, за да живее малко по-нормален живот. В главата
ми се настанява мисълта: "А не е ли по-добре като порасна да замина да уча в
чужбина? Там ще имам по-голяма възможност за реализация". Но аз съм
българче, а ние, българите, сме устояли на толкова житейски бури и сме оцелели
и останали тук, защото имаме богата култура, история и природа. По телевизора
звучи в момента народна песен, в която се възпяват красотите на България.
Питам се: "Толкова ли е трудно и ние да бъдем като останалите европейски
държави? По-умни ли са там хората или са по-трудолюбиви?". Питам се какво
ли ще бъде в България след десет години? Ами след двадесет? Дали и моите
деца ще се питат такива неща като мен днес? И сама си отговарям: "Обичай
своята родина! Аз съм българче и вярвам, че животът в красивата ни родина ще
бъде по-добър, за да остана!"
Ирен Илиева Колчева- 6б , 12 години
Клуб „Млади възрожденци“
13

Аз съм българче
Есе
Срамно ли е да си българин? Не! Аз се гордея с това, че съм българка.
Нашата родина е най-прекрасна на света! С изобилие от дарове и блага; с герои,
паднали за нейната свобода. Може ли татковината си мила да забравиш и
чужбина свой роден край да направиш?! Това е правилният избор за едни, ала
за други – грях. Питат се как е възможно това?
Хората казват, че едва след като загубиш нещо, го оценяваш истински! Не
всички разбират, че родината е като майка – една-единствена, неповторима
майчица. И житница е тя: дава хляба и водата, подслона, светлината.
А емигрантите - връщат се в родната земя - да усетят българската красота
и свобода. Както казва Георги Стойков Раковски: „ Стари обичаи не презирай!
Бащино огнище не забравяй ! Помни откъде си тръгнал!“
Бащино огнище, дом, уют и топлина, звънки гласове и житни класове
- по–добро от това няма на света! Чуй песента на горите и седенките, гласовете
на хората, пойните птици, горските животни! Виж усмивката на децата!
Усещаш ли как ти се стопля сърцето, когато развееш българското знаме и си
кажеш: Българин съм се родил и българин ще умра!
Така че тачи българското и знай, че България ще бъде вечна! Да се чува:
„България е свята!“ и от чужда уста! Не се срамувайте, а гордо изричайте: „ Аз
съм българче!“.
Йована Драги Бошнаковска - 6а клас
Клуб „Млади възрожденци“
14

Аз съм българче
Есе
В Европа, на Балканския полуостров, е разположена една страна, колкото
човешка длан, на име България. Създадена през 681 година от хан Аспарух, тя
не си е сменяла името и до ден днешен. Преминавайки през много битки за
територия и могъщество, ние, българите, достигаме на три морета. Но както във
всяка държава има възход и падение, ето и робството е неизбежна част от
нашата история. Цели петстотин години терор и насилие разтърсват България.
Но българският народ и от това успява да се отърси и да стъпи на краката си.
Аз съм българче, потомък на велики царе като: Крум, Симеон и Калоян; на
велики борци за свобода като: Левски, Ботев и Хаджи Димитър - българи,
достойни за възхвала и почит от поколения наред.
Моята страна България е един земен рай - така е наречена и в химна ни, а
нима не е вярно? Дали някъде другаде по света има по-красиви планини, тучни
ливади с лъкатушещи реки и плодородни поля? Никъде няма такава красота,
колкото по нашето Черноморие. Само българите имаме обичаи като
Лазаруването и Коледуването, придружени с песни и благопожелания към
домакините.
Да, вярно е, че животът в България не е много лек на този етап, но въпреки
всичко ние сме един силен народ, достоен за уважение. И вярвам, че пак ще
дойде ден, когато ще сме непобедими.
На моята крехка възраст аз съм бил на много места по стария континент
Европа, но никъде не съм видял такава красота като в България, никой народ
не е толкова гостоприемен и сърдечен като българския. Аз съм българче и се
гордея с това. Гордея се с българския народ, че е толкова толерантен към всички
хора по света независимо от техния език, цвят на кожата и религиозни възгледи.
Аз съм българче, роден съм, израствам и получавам образованието и
възпитанието си в България. Моята родина е малка по площ, но незаменима.
Обичам те, Българийо, Родино мила! Гордея се с всичко в теб, затова „българче
да се наричам“ първа радост и гордост е за мене!
Кристиан Петров – 6 клас
Клуб „Млади възрожденци“
15

Аз съм българче
Есе
Човек не избира в кой град на коя страна да се роди, нито кои да са негови
родители. Но ние сме щастливци, че сме родени в България – най-красивата
страна в света.
Живеем в една малка земя, но уникална с това, че има всичко. Има
държави,които са огромни по територия, но са предимно планински или
равнинни, а някои дори имат хиляди километри пустиня. В България имаме
всичко, с изключение на ненужната пустиня. Всичките ни планини са
индивидуални по хубост. Нито една не си прилича с другата. Имаме прекрасни
плодородни равнини.
Реките ни са малки, но минават през прекрасни долини и котловини.
Но за съжаление не всички оценяваме тази прекрасна природа. Много често
сами си я унищожаваме.
Хиляда и триста години живеем по тези земи и имаме уникалния шанс да
оцелеем и побеждаваме през всичките тези години на борби, битки и израстване.
Ние сме успели да преминем през пет века чуждо владичество и пак да
останем истински българи. Някой ще ме попита защо казвам ние, нима аз съм
се борила във въстания, битки, войни? Аз – не, но съм наследник на поколения
борци за свобода и правда.
Особено горда се чувствам от това, че България спасява делото на Кирил и
Методий. Учениците на двамата братя създават книжовни школи тук, у нас ,
разпространяват буквеното слово на славянския език.
Но днес България не изживява най-спокойните си дни. Много българи
търсят прехрана в по-развити индустриално страни.
Трябва да се замислим, но и да се трудим по-упорито и с повече надежда за
опазване на всичко, с което ни е дарила съдбата. Трябва да опазим природата,
да опазим мислите и надеждите на предците ни. Не бива да забравяме, че сме
родината на Паисий, Ботев, Левски. Имаме всички дадености да изграждаме, да
казва всеки от нас с гордост: „Аз съм българче!“
Любослава Павлова - VIа клас, клуб „Млади възрожденци“
16

Аз съм българче
Есе
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Иван Вазов
Всяко дете знае този текст. Вазов ни учи да се гордеем с това, че живеем в
България. Красивата природа, която ни заобикаля, богатият животински свят са
някои от нещата, които ни правят горди с това, че сме българи.
Много от българите пътуват извън страната, за да намерят по-добър начин
да изхранват семействата си. Но колкото и време да отсъстват от дома си, те
винаги се завръщат при близките си с любов. Техният дом е тяхната родина.
Всеки българин дълбоко в своето сърце милее за родината си.
Миналото на българския народ е едно от нещата, с които се гордеем.
Времето, прекарано в робство, не е успяло да сломи желанието на народа ни за
борба. Въпреки потъпканите ни права на хора, сме запазили своя несломим дух.
Вярата в това, което сме, в ценностите ни е помогнала да устоим стоически на
всякакъв вид ,,подигравка“ с народа ни.
Българинът винаги е бил и ще бъде борбен, трудолюбив и отстояващ
правата си. Силата на българския дух е несломима.
Неслучайно надписът на герба на българската държава гласи:
,,Съединението прави силата“. Когато всички сме заедно, обединени за дадена
кауза, когато народът ни е сплотен, всичко може да бъде постигнато.
За мен България е моята достойна родина. Тук съм роден, тук съм отгледан,
тук съм получил първата глътка въздух. Гордея се с това, че съм българин.
Людмил Александров Миленов – 6 клас
Клуб „Млади възрожденци“
17

Аз съм българче
Есе
Да бъда българка за мене това значи много! България е моята родина, аз
винаги ще я обичам и ще остана в нея, докато съм жива. Има много хора,
загинали за свободата, за да стане България Свята и Чиста република. Аз вярвам
в България, защото хората, които живеят в нея, са смели и борбени; аз знам, че
никога няма да се откажат от нея и да я напуснат. А аз никога няма да откъсна
поглед от планините гиганти, от небето, което е от синьо по-синьо; морето -
лазурно чисто; равнините, натежали от плод; житните полета, които приличат
на разлюляно море.
Гордея се с нашата славна история - със създателя Аспарух, със
законодателя и спасителя на Европа - Крум, с покръстителя Борис, книжовника
Симеон, великия държавник Калоян, Спасителя на Европа - Тервел, които спря
арабските пълчища. И до днес благодарение на Тервел носим християнската
вяра в душите си, носим звучните български имена Борис, Христо, Невена,
Иван. След запалената факла на Паисий по българските земи възникват нови
училища, църкви и читалища. В тях се запазва самобитността на българския
дух, който 5 века е потискан от турския ятаган. Горда съм с делото на светите
братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на целия славянски род; с
Паисий Хилендарски, който пръв запали факлата на народното съзнание.
Някои хора, които работят в чужбина, мечтаят да видят красотите на
България, а тези, които живеят в нея, не се сещат за тях. Много често обръщаме
поглед към младото поколение, в което е заложено бъдещето на България.
Горди сме с миналото на нашия народ, но и настоящето буди гордост у нас. Тази
гордост произлиза от всички млади българи, които печелят заслужени медали
от международни състезания.
България е единствената страна, която носи своето име от самото си
създаване.
А аз с гордост нося името ‘’българка“
Невена Стойчева Костадинова - 6а клас ,12 години
Клуб „Млади възрожденци“
18

Аз съм българче
Есе
Аз съм българче и силна
майка мене е родила …
Иван Вазов
Стихове, с които е закърмено всяко българско дете. Чувства на гордост и
безгранична обич обгръщат сърцето ми само при мисълта за тях.
Щастлива съм, че съм българка. Обичам своята родина. Родена съм в това
райско кътче, тук се уча и расна щастлива. Бих желала да живея достойно на
тази благословена земя и да предам моята обич на идните поколения, защото,
както казва поетесата Дора Габе - „светът в нея се побира,/ в света на нея равна
няма“.
България – нашата страна красива, с вечни буки, с тучни ливади и бистри
води. До ден днешен те носят спомена за славното и тежко минало на народа
ни. Колко смели българи са пролели кръвта си и са дали живота си, за да може
нас днес да ни има и с гордост да се наречем българи. Много песни са изпети и
стихове са написани за този народ, който за миг не преклони глава, не се отказа
от своя език и вяра дори и в най-трудните моменти.
За жалост днес все повече българи напускат родния си дом, заминават в
странство, за да търсят по-добър живот. Това е още едно изпитание, на което е
подложен народът ни, но съм сигурна, че и него ще преодолеем и един ден ще
можем под тези „сенки да изтлеем“. Вярвам, че духът на Левски, Ботев,
Караджата живее във всеки един от нас и ще можем да съхраним оставеното ни
от тях.
Аз съм горда, че съм българка. Обичам своята страна и своя род и се
заклевам, че ще понеса тежкия товар, който е носен от народа ни през вековете
в името на България.
Българийо, драга мила,
земя пълна с добрини,
земя, що си ме кърмила,
моя поклон приеми.
Иван Вазов
Петя Георгиева -12 години, 6 клас
19

Аз съм българче
Есе
България- малка и бедна, но моята страна!
Мястото, където се чувствам най-защитена и сигурна, заобиколена от хора
с надежда в очите за по-добро бъдеще. Тук се намира и домът, в които раста,
чийто език говоря; природа и минало, на които се възхищавам безкрайно много.
Страната ни има трагична, но и героична съдба. Запазила се през всичките
години, в които е била поробвана, опожарявана и разкъсвана. Робското мислене,
което не е напускало много от нас, ни пречи да видим колко е прекрасна
родината ни. Дори я отричаме, все едно не е наша.
Мога да дам милиони примери колко е чудесна земята ни! Започвам с
делото на хан Аспарух при река Дунав през далечната 681г. и основаването на
Велика България, на нашата България. Владетелите след него също оставят
златни моменти в нашата история, с които можем само да се гордеем. Например
покръстването на българите при княз Борис Първи и създаването на славянската
писменост от светите братя Кирил и Методий. Водили сме много битки, за да
бъде свободна нашата велика България.
Горда съм, че имаме писатели като Ботев, Иван Вазов и още много други.
Горда съм и с нашите традиции и обичаи. Например традицията на България е
на 1-ви март всички хора да си връзват мартеници на ръцете, за да бъдат румени
и засмени през цялата година. Продължаваме да сме горди българи и в днешно
време - с имена, които ни прославят в целия свят. Имена като футболиста
Христо Стоичков, най-добрата ни тенис ракета - Григор Димитров, златните
момичета в художествената гимнастика и много други.
Повод за радост ни е и неповторимата ни природа. Високите планини,
зелените ни гори, чистият въздух, минералната вода.
Малко страни могат да с е гордеят с толкова славна и дълга история, която
ние продължаваме да пишем. Всичко е в нашите ръце.
Опознай родината, за да я обикнеш!
Стиляна Марианова Любомирова -6а клас
Клуб „Млади възрожденци“
20

Аз съм българче
Есе
България е една прекрасна държава с богато и славно минало. Тя е нашата
родина, нашата майка закрилница, която бди винаги над нас. България е и в
тихото подплискване на Искъра, и в прелестния изгрев над Родопите, и в
красивите прохладни вечери със залязващото слънце. България е една малка
държава, но много красива. Веднъж посетил я, човек завинаги остава омагьосан
от нея. Разходиш ли се из красивата ѝ природа, няма да искаш да си тръгнеш
от нея. България… никой не може да се изкаже с една дума за нея, трябва да я
видиш, за да я оцениш.
Аз се гордея, че съм българка. За мен е привилегия да продължа по пътя на
моите деди. А тези, които си тръгват от нея, не знаят какво славно минало и
бъдеще напускат. Да, знам, че управлението днес е ужасно, но мисля, че има
много по–хубави неща, заради които си струва да останеш.
Някой може да ме попита дали искам да отрасна в такава държава. Може да
попита защо моите родители са избрали да работят и да живеят тук. Или пък да
попита гордея ли се, че съм българка. Но моят отговор ще бъде: Да! Моите
родители са избрали да работят тук, за да помагат на държавата ми. Да, искам
всяка сутрин да се събуждам в нашата прекрасна държава. Да, горда съм, че
съм българка.
Със сигурност ще има хора, които ще кажат, че в чужбина е по–хубаво, но
те не знаят едно, че когато си тръгнеш, ти ще искаш да се върнеш. Завинаги
сърцето ти остава в красивите гледки на родината. Всеки, който не е живял тук,
ще каже, че България, щом не е голяма и толкова известна като други държави,
няма и славно минало. Но… България е една от най–старите държави. Още от
създаването си нашата страна не си е променяла името.
Българската войска не е губила знамето си, въпреки многото войни, в които
е участвала. Никой не може да се похвали, че притежава българско знаме.
Въпреки че България е била векове под турско робство, тя не е забравила
своите обичаи и традиции. Така както моите деди, така и аз не искам никога да
забравям за славната история на моята родина.
Запленен от своята обич към България, Вазов пише „Аз съм българче“,
„Отечество любезно, как хубаво си ти“ и много други творби. Всеки
българин трябва да обича България като Вазов.
21

Естествено е всеки човек да обича родината си. За мен България е най–
красивата страна, създадена от Бог, за да ѝ се възхищаваме и да я
боготворим. Обичам моята родина, тя е в сърцето ми сега и завинаги!
Цветелина Цветанова Ковачева, 7 клас, 13 години
СУ “Васил Левски“
22

Аз съм българче
Есе
Доколко можем да сме българи извън държавата ни?
На първо място, където и да сме, щом сме се родили и живели в България,
ние сме българи. Свидетели сме в днешно време, че извън пределите на
отечеството, където има български малцинствени групи, българското се е
запазило в голяма степен, а това показва, че самосъзнанието на тези хора е
успяло да се съхрани през годините и вековете.
Нашите съграждани, които през последните десетилетия са емигрирали,
най-добре осъзнават доколко е лесно или трудно да си българин в чужда страна.
Аз не знам как се чувстват българите, които са извън България. Може би
има и такива, които са потискани по някакъв начин, а със сигурност има и
такива, на които е даден голям шанс за развитие, доказване и преследване на
амбиции. Всъщност много българчета тръгват заради своите амбиции и за
радост, тяхна и наша - успяват да се реализират. Вярно, в днешния свят
пътуването е достъпно за повечето от нас, а условията за образование, живот и
работа в много европейски държави са доста примамливи.
Но за жалост много от българите, заминали навън, не са намерили
реализация и удовлетворение, а може би дори им е и по-трудно.
Ние, които сме тук, в България, често обвиняваме тези наши сънародници,
които са напуснали родината. Много от нас определят кой е българин само по
мястото, където той живее. Аз не одобрявам такова отношение - особено към
хора, които са били принудени да напуснат домовете си , за да осигурят
препитанието на семейството си. Ние не бива да обвиняваме прокудените от
недоимъка, без да сме сигурни, че самите те не искат да бъдат третирани като
българи.
Нещо повече, аз мисля, че е по-трудно да си българин извън България!
Всяко начало е трудно, но да си стъпиш на краката в чужбина е още по-тежко,
ако няма насреща българин, който да ти подаде ръка.
Ако българите в България и в чужбина си помагаха, щяха да могат да се
запазят като силен и проспериращ народ. Уви в близко бъдеще идеята изглежда
невъзможна, понеже ние не сме достатъчно сплотени .
Хасан Ахмед Саидов, 7-ми Б клас, 13 години
23

ДЯКОНЕ!
Дяконе Левски, тефтерчето ти да прочетем и днес глави да сведем!
Всички силите си да съберем, с твоите думи да се призовем.
Да пазим свято свободата, да не се нагрубяваме брат - брата.
Да се обединим, та враговете да громим.
Духът ти, Левски, завинаги над нас ще свети.
Ти нямаш гроб, Апостоле на свободата!
Не се побира делото ти във земята -
шуми, зове и събира на България децата -
духа ти свят да вграждат във всяко ново дело!
За сила, ум, за поглед чист, за лъвския ти скок да ни напомнят!
Ветровете и бесилото ти сиво да брулят нашите лица и да ни
спомнят ежечасно великите ти простички дела – венецът вечен
върху твоята глава.
Нифка Крънчева, 10 клас
Клуб „Млади възрожденци“
24

Клуб „Млади възрожденци“
25

ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА ЛЕВСКИ
„Ако спечеля, печеля за цял народ- ако загубя, губя само мене си.“
Думи на велик българин, дал живота си за нас, за това, което имаме сега.
Живеем в земята на Левски, в земята, за която той е дал живота си.
Повече трябва да сме хората като него! Да, сега имаме свобода, но това не
означава, че вече не трябва да бъдем патриоти.
Бих искала да ви върна в онова време, време на мъки, време на страданиявремето
в робство. Какво можем да кажем за Левски? Много неща. Но няма да
наблягам толкова на неговите дела, защото те са известни на мнозинството от
хората. Искам да наблегна на неговата душевност и характер. Дяконът е пример
за смелост, честност и патриотизъм. Човек с ясни желания и цели. Всеки един,
който е имал възможността да бъде до този човек, се е опиянявал от желанието
му за свобода и непоклатимия му характер.
Тръгва по пътя на свободата и дори за миг не се замисля какво свое ще
загуби, за да даде нещо на нас. Левски е символ! Символ на свободата, която
ние приемаме за даденост.
Живеем в неговата земя. В земята, по която той някога е стъпвал, в земята,
която е докосвал, но много малко от нас са се замисляли за това. Защо го
забравяме? Всички сме патриоти на 1 ноември или на 3 март, но не и през
останалото време. А какъв патриотизъм е това? Не казвам, че трябва да строим
паметници в негова чест навсякъде. Имаме такива. Но ако ние „приберем“
Левски в сърцата си, той ще живее вечно чрез нас и чрез поколенията след нас.
Смъртта на Левски е достойна смърт, той умира в името на Родината си.
Трябва да се възхищаваме на Дякона, защото той е знаел какво го очаква, но
въпреки това не се е отказал, продължил е. Велики дела, велики подвизи на един
велик и достоен българин.
Левски е символ не само на свободата, но и на истинския патриотизъм.
Хубаво е, че е имало хора като Левски. Хора, оставили диря след себе си за
идните поколения!
Аз помня Левски. Той живее в мен, живее във всеки един от нас, просто не
всеки се замисля за него. Помнете Левски - той умря за нас!
Роди се и поведе ни в борба,
Обесен бе, но нивга не умря!
Поклон!
Решиде Събинова Дурльова, 10 клас
26

Клуб „Млади възрожденци“
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Сборник
Българска, първо издание
22 страници
Съставител и редактор: Златина Димитрова
Коректор: Величка Бъсина
Предпечат: Неджат Кехайов
Рисунки: Дарина Стефанова, Ивайла Босакова
Издава:
СУ „Васил Левски“ – Велинград
4600 ул. „Кристал“ № 10
E-mail souvl@mail.bg
www.souvl-velingrad.com