You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
© Мартин Чорбаджийски, Нели Великова, Петър Ангелов –<br />
съставители, 2017<br />
© БИ 93 ООД, 2017<br />
ISBN 978-619-90711-1-3<br />
Всички права запазени. Никаква част от книгата не може да<br />
бъде размножавана или предавана по какъвто и да е начин<br />
без изричното съгласие на издателя.
СЪДЪРЖАНИЕ<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ<br />
Александър Екзарх<br />
Анастасия Димитрова<br />
Екзарх Антим I<br />
Васил Априлов<br />
Васил Друмев<br />
Гаврил Кръстевич<br />
Георги Бусилин<br />
Григор Пърличев<br />
Григорий Цамблак<br />
Добри Войников<br />
Добри Чинтулов<br />
Евлоги Георгиев<br />
Захарий Зограф<br />
Иван Богоров<br />
Св. Иван Рилски<br />
Д-р Иван Селимински<br />
Иларион Макариополски<br />
Илия Блъсков<br />
Йоаким Груев<br />
Екзарх Йосиф<br />
Патриарх Кирил Български<br />
Константин Миладинов<br />
Константин Фотинов<br />
Кузман Шапкарев<br />
Марин Дринов<br />
Митрополит Методий Кусев<br />
16<br />
16<br />
16<br />
16<br />
17<br />
17<br />
17<br />
18<br />
18<br />
18<br />
19<br />
19<br />
19<br />
19<br />
20<br />
20<br />
20<br />
20<br />
21<br />
22<br />
22<br />
22<br />
23<br />
23<br />
23<br />
23
Найден Геров<br />
Неофит Бозвели<br />
Неофит Рилски<br />
Нешо Бончев<br />
Никола Пиколо<br />
Никола Фичев (Колю Фичето)<br />
Паисий Хилендарски<br />
Петко Франгов<br />
Петър Берон<br />
Райко Жинзифов<br />
Райно Попович<br />
Сава Доброплодни<br />
Сава Филаретов<br />
Станислава Караиванова<br />
Екзарх Стефан I<br />
Д-р Стоян Чомаков<br />
Христо Г. Данов<br />
Христо Максимов<br />
Христо Тъпчилещов<br />
Цвятко Недев<br />
24<br />
24<br />
24<br />
24<br />
25<br />
25<br />
26<br />
26<br />
26<br />
26<br />
27<br />
27<br />
27<br />
27<br />
27<br />
28<br />
28<br />
28<br />
29<br />
29<br />
ДЪРЖАВНИЦИ<br />
Александър Малинов<br />
Александър Цанков<br />
Андрей Ляпчев<br />
Атанас Буров<br />
Богдан Филов<br />
Цар Борис III<br />
Велчо Т. Велчев<br />
32<br />
32<br />
32<br />
33<br />
34<br />
35<br />
35
Георги Данаилов<br />
Георги Кулишев<br />
Георги Пенчев<br />
Димитър Мишайков<br />
Димитър Пешев<br />
Димо Кьорчев<br />
Драган Цанков<br />
Иван Д. Станчов<br />
Иван Ев. Гешов<br />
Константин Величков<br />
Константин Стоилов<br />
Марко Балабанов<br />
Никола Мушанов<br />
Петко Каравелов<br />
Д-р Петър Гудев<br />
Симеон Радев<br />
Стефан Стамболов<br />
Стойчо Мошанов<br />
Стоян Омарчевски<br />
Тодор Бурмов<br />
Тодор Икономов<br />
Янко Сакъзов<br />
35<br />
36<br />
36<br />
36<br />
37<br />
37<br />
38<br />
38<br />
38<br />
39<br />
39<br />
40<br />
40<br />
41<br />
42<br />
42<br />
42<br />
43<br />
44<br />
44<br />
44<br />
45<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ<br />
Адриана Будевска<br />
Андрей Николов<br />
Андрей Кисимов<br />
Борис Гуджунов<br />
Борис Христов<br />
48<br />
48<br />
48<br />
48<br />
49
Велко Кънев<br />
Владимир Димитров - Майстора<br />
Гена Димитрова<br />
Георги Георгиев - Гец<br />
Георги Калоянчев<br />
Георги Парцалев<br />
Георги Русев<br />
Григор Вачков<br />
Дечко Узунов<br />
Джоко Росич<br />
Иван Милев<br />
Илия Бешков<br />
Катя Паскалева<br />
Коста Цонев<br />
Кръстьо Сарафов<br />
Люба Велич<br />
Людмила Живкова<br />
Наум Шопов<br />
Невена Коканова<br />
Никола Анастасов<br />
Никола Гюзелев<br />
Николай Гяуров<br />
Паша Христова<br />
Петър Попйорданов<br />
Петър Райчев<br />
Петър Слабаков<br />
Райко Алексиев<br />
Рангел Вълчанов<br />
Сирак Скитник<br />
Тодор Колев<br />
49<br />
49<br />
49<br />
50<br />
51<br />
51<br />
51<br />
52<br />
52<br />
52<br />
53<br />
53<br />
53<br />
53<br />
53<br />
53<br />
54<br />
54<br />
54<br />
55<br />
55<br />
56<br />
56<br />
56<br />
57<br />
57<br />
57<br />
58<br />
58<br />
59
Цанко Лавренов<br />
59<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ<br />
Алеко Константинов<br />
Атанас Далчев<br />
Блага Димитрова<br />
Гео Милев<br />
Дамян Дамянов<br />
Димитър Димов<br />
Димитър Подвързачов<br />
Димитър Талев<br />
Димитър Чорбаджийски - Чудомир<br />
Димчо Дебелянов<br />
Дора Габе<br />
Евтим Евтимов<br />
Елин Пелин<br />
Елисавета Багряна<br />
Иван Вазов<br />
Йордан Йовков<br />
Йордан Радичков<br />
Д-р Кръстьо Кръстев<br />
Леда Милева<br />
Никола Вапцаров<br />
Николай Хайтов<br />
Пейо Яворов<br />
Пенчо Славейков<br />
Пеньо Пенев<br />
Петко Славейков<br />
Радой Ралин<br />
62<br />
63<br />
64<br />
64<br />
65<br />
66<br />
66<br />
67<br />
68<br />
69<br />
70<br />
70<br />
70<br />
71<br />
72<br />
73<br />
74<br />
75<br />
75<br />
75<br />
76<br />
77<br />
78<br />
78<br />
79<br />
79
Тодор Влайков<br />
Христо Смирненски<br />
Яна Язова<br />
80<br />
81<br />
81<br />
ПЪЛКОВОДЦИ<br />
Кап. Атанас Узунов<br />
Полк. Борис Дрангов<br />
Ген. Владимир Вазов<br />
Ген. Георги Вазов<br />
Ген. Данаил Николаев<br />
Полк. Димитър Младенов<br />
Кап. Димитър Списаревски<br />
Донка Ушлинова<br />
Ген. Иван Колев<br />
Ген. Иван Пашинов<br />
Майор Илия Куртев<br />
Ген. Константин Жостов<br />
Ген. Михаил Савов<br />
Ген. Никола Грозданов<br />
Ген. Никола Жеков<br />
Ген. Никола Иванов<br />
Полк. Никола Костадинов<br />
Ген. Никола Михов<br />
Ген. Никола Недев<br />
Ген. Никола Парапанов<br />
Полк. Никола Рухчев<br />
Майор Олимпий Панов<br />
Ген. Пантелей Кисов<br />
Полк. Петко Йотов<br />
84<br />
84<br />
85<br />
85<br />
86<br />
86<br />
86<br />
87<br />
87<br />
88<br />
88<br />
89<br />
89<br />
89<br />
89<br />
90<br />
90<br />
91<br />
91<br />
91<br />
91<br />
92<br />
92<br />
93
Полк. Петър Дървингов<br />
Ген. Сава Савов<br />
Полк. Славейко Василев<br />
Ген. Стефан Тошев<br />
Ген. Тодор Митов<br />
93<br />
94<br />
94<br />
94<br />
95<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ<br />
Бачо Киро<br />
Борис Сарафов<br />
Васил Левски<br />
Георги Бенковски<br />
Георги Раковски<br />
Гоце Делчев<br />
Гьорче Петров<br />
Дамян Груев<br />
Захари Стоянов<br />
Иван Гарванов<br />
Иван Драсов<br />
Иван Михайлов<br />
Любен Каравелов<br />
Милан Матов<br />
Никола Обретенов<br />
Павел Шатев<br />
Панайот Волов<br />
Панайот Хитов<br />
Райна Попгеоргиева<br />
Стоян Заимов<br />
Тонка Обретенова<br />
Хаджи Димитър<br />
98<br />
98<br />
98<br />
99<br />
100<br />
100<br />
101<br />
102<br />
102<br />
103<br />
103<br />
103<br />
103<br />
105<br />
105<br />
105<br />
106<br />
106<br />
107<br />
107<br />
107<br />
107
Христо Ботев<br />
Д-р Христо Татарчев<br />
Яне Сандански<br />
108<br />
109<br />
109<br />
УЧЕНИ<br />
Проф. Александър Балабанов<br />
Александър Теодоров - Балан<br />
Проф. Анастас Иширков<br />
Акад. Ангел Балевски<br />
Проф. Асен Златаров<br />
Асен Игнатов<br />
Проф. Беньо Цонев<br />
Боян Пенев<br />
Васил Кънчов<br />
Проф. Венелин Ганев<br />
Проф. Вера Мутафчиева<br />
Проф. Георги Златарски<br />
Проф. Димитър Агура<br />
Акад. Димитър Мишев<br />
Димитър Страшимиров<br />
Проф. Дойно Дойнов<br />
Проф. Златозара Гочева<br />
Проф. Иван Божилов<br />
Акад. Иван Георгов<br />
Иван Дуйчев<br />
Иван Хаджийски<br />
Проф. Иван Д. Шишманов<br />
Йосиф Фаденхехт<br />
Проф. Любомир Милетич<br />
112<br />
112<br />
113<br />
113<br />
113<br />
113<br />
114<br />
114<br />
114<br />
114<br />
115<br />
116<br />
116<br />
116<br />
117<br />
117<br />
118<br />
118<br />
118<br />
119<br />
119<br />
120<br />
120<br />
121
Проф. Марко Семов<br />
Методи Попов<br />
Акад. Михаил Арнаудов<br />
Акад. Михаил Димитров<br />
Акад. Николай Генчев<br />
Акад. Петър Динеков<br />
Акад. Петър Мутафчиев<br />
Акад. Стефан С. Бобчев<br />
Д-р Христо Мутафов<br />
Проф. Цветана Романска - Вранска<br />
121<br />
121<br />
122<br />
122<br />
122<br />
123<br />
124<br />
124<br />
125<br />
125
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ<br />
Чрез словото си личностите, живели преди нас, са способни<br />
да пленят съзнанието ни и да ни вдъхнат надежда за един<br />
по-добър живот. Думите могат да нараняват, да лекуват,<br />
да носят тъга и радост. Те са в състояние да предизвикат<br />
разочарование в човешката душа, но и да разпалят<br />
въображението, да породят въодушевление, а подкрепени с<br />
делата на хората, стоящи зад тях, те остават безсмъртни.<br />
В настоящата книга ще Ви запознаем с мисли на една малка<br />
част от онези мъже и жени, които оформят историята на<br />
България, онези мъже и жени, които напълно отговарят на<br />
горното описание и за които думите не са празни приказки.<br />
Без да претендираме за изчерпателност, ще Ви разкрием<br />
един истински водовъртеж от размисли и разсъждения,<br />
чрез които ще вникнете във вътрешния свят на всяка една<br />
от тези личности, в тяхната душевност, в онова, в което<br />
вярват, и в ценностите, които защитават.<br />
Част от подбраните мисли са обърнати към родната<br />
стряха, други гледат към прозореца на света, едни<br />
обрисуват човешката личност, други отправят послания<br />
към цялото общество. Има такива, които търсят светли<br />
идеали, но и такива, вперени в суровата действителност.<br />
Ще откриете думи, породени от нуждите на дадена епоха,<br />
заедно с такива, които изпреварват своето време.<br />
В „500 мисли на бележити българи“ наравно с познатите<br />
имена в българската история стоят и такива, които
поради една или друга причина остават в периферията ù,<br />
въпреки че стореното от тях не отстъпва по значимост.<br />
Страниците на тази книга ще Ви разкрият разнообразна<br />
палитра от личности. Ще откриете колко многолик е<br />
мирогледът на всички тях и колко непознати са някои черти<br />
от характера им.<br />
Нещото, което обединява всички тези мисли, е връзката им<br />
със съвремието. По един или друг начин те звучат актуално<br />
и ни карат да се замислим за днешната действителност,<br />
което показва, че историята не приключва с миналото – тя<br />
се отразява на настоящето и влияе върху бъдещето.<br />
Книгата е израз на нашата вяра, че благодарността към<br />
делото на предците ни трябва да се крие в поддържането<br />
на неугасващия пламък на тяхното наследство, опазването<br />
на тяхната памет, от която да се учим и с помощта на<br />
която да градим нашето бъдеще.<br />
Сдружение „Българска история“
АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ<br />
1810 – 1891<br />
„Всяка човешка общност и всеки народ иска да живее в мир<br />
и благоденствие на този свят.“<br />
АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА<br />
1815 – 1894<br />
„И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има<br />
полза от това, защото народът трябва да учи своя език,<br />
да познава своята история и вие не можете да го спрете,<br />
той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще<br />
се развие народното чувство.“<br />
ЕКЗАРХ АНТИМ I<br />
1816 – 1888<br />
„Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод<br />
и войскa.“<br />
ВАСИЛ АПРИЛОВ<br />
1789 – 1847<br />
„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат<br />
извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.“<br />
„Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си,<br />
както ще видите, че обичат своето всички европейци и<br />
помагайте му всякак...“<br />
16<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
„Всеки българин принадлежи на цяла България, не само на<br />
едно село или град.“<br />
„Както брат помага на брата, така и училище трябва да<br />
помага на училище.“<br />
„Светът, не е еднакъв: има хора, които искат да се явяват<br />
такива, каквито не са в действителност...“<br />
„Всеки един има дълг да върши възможното.“<br />
ВАСИЛ ДРУМЕВ (МИТР. КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ)<br />
1840 – 1901<br />
„Силата и вярата са били две главни условия, необходими за<br />
да живее кой да е народ.“<br />
ГАВРИЛ КРЪСТЕВИЧ<br />
1817 – 1898<br />
„Няма по-добри и по-полезни книги да дадем днес на<br />
българите освен исторически.“<br />
ГЕОРГИ БУСИЛИН<br />
1823 – 1845<br />
„Люби своето отечество, повече от всичко на този свят,<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 17
труди се да му помогнеш в нужни времена и бъди приготвен<br />
във всяка минута да му бъдеш полезен.“<br />
„Залягай за общественото благо повече, нежели за твоето<br />
собствено добро, което всякога може да произтече от<br />
всеобщото, но всеобщото никога не ще произтече от<br />
твоето.“<br />
ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ<br />
1830 – 1893<br />
„Надявайте се на помощта на братята си, но и вий не<br />
стойте със скръстени ръце.“<br />
ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК<br />
1365 – 1420<br />
„Такава е добродетелта – добролюбните привлича към себе<br />
си, а злобните прави да се срамуват от нея.“<br />
ДОБРИ ВОЙНИКОВ<br />
1833 – 1878<br />
„Повърхностните впечатления оставят и повърхностни<br />
познания, а от такива познания излизат криви разсъждения.<br />
От това – и криви убеждения, които представят смешни<br />
умове.“<br />
„Колко е за окайване състоянието на един млад, който пре-<br />
18<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
даден съвсем в леност и невежество, не ще никак да се<br />
свести от дълбокия сън на простотата!“<br />
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ<br />
„Но спи това злочесто племе<br />
в дълбок и непробуден сън<br />
във тежки мъки тегли, стене,<br />
черней отхвърлено навън.“<br />
ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ<br />
1822 – 1886<br />
Из „Патриот“<br />
1819 – 1897<br />
„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в<br />
преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави<br />
да умра спокойно.“<br />
„Аз съм българин и макар че съм бил 43 години вън от<br />
България, всякога съм бил с български чувства и така и<br />
занапред ще бъда.“<br />
ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ<br />
1810 – 1853<br />
„Кой мъдро разсъждава и полека бърза, той е благополучен.“<br />
ИВАН БОГОРОВ<br />
1818 – 1892<br />
„И ние, българите, трябва да започнем да се усещаме като<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 19
народ, които има същите правди с другите европейски<br />
народи.“<br />
СВ. ИВАН РИЛСКИ<br />
876 – 946<br />
„Завещавам ви да пазите светата вяра, незасегната от<br />
всякакво зломислие. Не търсете първенство и началства,<br />
а най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото<br />
сребролюбието е корен на всички злини.“<br />
Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ<br />
1799 – 1866<br />
„За да се организира автономна държава, има нужда от<br />
просветени умове. Такъв ум изказва здрави политически<br />
начала, осигурява съдбините на народа и укрепва<br />
политическата система. Подобни велики дела народът<br />
трябва да очаква не от опитността на чужденците, а от<br />
своите мъдри политически мъже.<br />
ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ<br />
1812 – 1875<br />
„А човек, доде е жив, колкото добродетели да има, не може<br />
сам себе си да похвали, но подир смъртта му се оценява<br />
животът му от живите, или в похвала, или в укор според<br />
делата му.“<br />
ИЛИЯ БЛЪСКОВ<br />
1839 – 1913<br />
„Който копае трап другиму, той сам пада в него и който се<br />
лакоми да вземе чуждото с неправда, ще изгуби и своето си.“<br />
20<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
„Човек не виждал много пари, като се падне някак от<br />
невидяло да се види със сумица, която не е сънувал, той се<br />
позабравя и лесно се увлича в дребни или едри разкошности.“<br />
ЙОАКИМ ГРУЕВ 1828 – 1912<br />
„Да се изучи всяко дете, което без такава помощ би<br />
останало в мрак и простота, то е една пряма печалба за<br />
обществото.“<br />
„Човек е отговорен за работата си; право си е да му<br />
искат сметка, първо, защото е задължен да върши всичко<br />
съобразно с нравствения закон, второ, защото той си познава<br />
това задължение, трето, защото като е свободен,<br />
той може да извърши това, на което е длъжен.“<br />
„Учителят трябва да помни, че е възпитател не само с<br />
думи, а и с дела. А за да извърши със сполука посланието си,<br />
той трябва неуморно да работи върху своето възпитание.“<br />
„Какво значи добър учител? Това е преди всичко човек, който<br />
обича децата, намира радост в общуването си с тях вярва,<br />
че всяко дете може да стане добър човек, умее да дружи<br />
с децата, взема присърце техните радости и огорчения,<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 21
познава душата на детето, никога не забравя, че той е бил<br />
дете.“<br />
ЕКЗАРХ ЙОСИФ<br />
1840 – 1915<br />
„Народ без минало, без съзидателна идея за бъдещето и без<br />
самостойна култура е тесто, от което всичко става.“<br />
„Който не знае народността и езика си нито ще мре за тях,<br />
нито пък ще иска да има нещо общо с тия, които в тяхно<br />
име ратуват и се жертват.“<br />
ПАТРИАРХ КИРИЛ БЪЛГАРСКИ<br />
1901 – 1971<br />
„Не е трайна оная сигурност, която не почива на морала.“<br />
„В едно семейство може да има вярващи и невярващи,<br />
но те се обичат, защото са кръвно свързани. Такова е<br />
нашето отечествено семейство. В него има и невярващи<br />
и вярващи, но всички задружно работят за благополучието<br />
на страната ни.“<br />
КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВ<br />
1830 – 1862<br />
„Българската земя е много плодородна, и струва ми се,<br />
време е вече да не се позволява на чужденци да сеят в нея.“<br />
22<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
КОНСТАНТИН ФОТИНОВ<br />
1790 – 1858<br />
„Езикът е образ (лице) на всеки народ и оръдие (сечиво),<br />
което изобразява и показва нравите и обичаите на човека.“<br />
КУЗМАН ШАПКАРЕВ<br />
1834 – 1909<br />
„Ние сме признателен народ и не така лесно забравяме<br />
стореното нам добро.“<br />
МАРИН ДРИНОВ<br />
1838 – 1906<br />
„Непреложен исторически закон е, че в борбата оная страна<br />
взима връхнина, която има по-силно духовно оръжие,<br />
сиреч, която е по-силна от умствена и нравствена страна.“<br />
МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВ<br />
1838 – 1922<br />
„Високонравственият човек ще облагороди природата, за<br />
да може да намери в нея съответствие на стремежите на<br />
своя дух. Ниският уровен на неговото духовно развитие<br />
е главната и съществена причина за опустошението на<br />
природата.“<br />
„Няма нищо по-опасно в политиката от илюзиите. И<br />
нищо по-естествено от тях. Защото и народите, както<br />
личностите, са винаги склонни да смесват своите желания<br />
с историческите възможности.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 23
НАЙДЕН ГЕРОВ<br />
1823 – 1900<br />
„Така, за да се образоваме по-лесно и да достигнем истинско<br />
просвещение по-скоро трябва да се изучаваме на езика си и<br />
да пишем книги на такъв език.“<br />
„Нито един народ не приема онова, което не му е свойствено,<br />
което не му е естествено, което не е според духа му.“<br />
НЕОФИТ БОЗВЕЛИ<br />
1785 – 1848<br />
„Аз съм длъжен да призная, че пътят на учението е тягостен<br />
и труден, че светлият храм на науката е на височина,<br />
на която дирята е стръмна, напълнена с тръни.“<br />
НЕОФИТ РИЛСКИ<br />
1793 – 1881<br />
„Обичай Отечеството си, нито да пожелаеш друго Отечество,<br />
освен него, защото такова желание вменява се<br />
началото на предателство.“<br />
НЕШО БОНЧЕВ<br />
1839 – 1878<br />
„Работа на училището е чрез не многото, но добре усвоено<br />
знание да изостри ума на детето дотолкова, дето самò<br />
да продължава своето учение и възпитание.“<br />
24<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
„Ние теглим черно тегло, защото сме слаби в знанията…“<br />
„В литературата на всеки един народ се проявява неговият<br />
духовен образ, както в огледалото се оглежда лицето<br />
на човека.“<br />
НИКОЛА ПИКОЛО<br />
1792 – 1865<br />
„Хората, които са употребили властта си, за да направят<br />
добро на народите, не принадлежат на никоя нация. Техните<br />
дела са наследство за всички хора и имената им остават<br />
вън от омразите и съперничество, които биха могли да<br />
се появят между страната, която го е родила, и другите<br />
страни.“<br />
НИКОЛА ФИЧЕВ (КОЛЮ ФИЧЕТО)<br />
1800 – 1881<br />
„Можете да сте господари на всичко или роби на всички – от<br />
вас си зависи. Ама по между си не градете толкоз дувари,<br />
дето да ви делят, ами повече мостове – да ви събират!“<br />
„Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на<br />
майстора.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 25
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ<br />
1722 – 1773<br />
„О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш<br />
българин и не четеш, и не говориш на своя език?“<br />
„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща<br />
и делата на ония, които са живеели на земята, е не само<br />
полезно, но и твърде потребно.“<br />
„Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани<br />
от други племена и народи.“<br />
ПЕТКО ФРАНГОВ<br />
1855 – 1931<br />
„Никой народ на този свят не може без патриоти и<br />
предатели.“<br />
ПЕТЪР БЕРОН<br />
1799 – 1871<br />
„Всяко общество се опазя, когато се трудят всичките му<br />
членове.“<br />
РАЙКО ЖИНЗИФОВ<br />
1839 – 1877<br />
„Вземете нашите народни песни и узнаете какви врели<br />
сълзи проливала и още пролива България, какви люти и ядни<br />
26<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
болки претърпела и още търпи сиромашка България.“<br />
РАЙНО ПОПОВИЧ<br />
1773 – 1858<br />
„Че няма друго, освен учението, което и нашето спасение<br />
ще донесе, и друго нам благополучие ще привлече…“<br />
САВА ДОБРОПЛОДНИ<br />
1820 – 1894<br />
„Полза някаква от книга, който иска да сполучи, с внимание<br />
докрай всяка книга нека учи.“<br />
САВА ФИЛАРЕТОВ<br />
1825 – 1863<br />
„Време е да започнем да ценим и почитаме себе си, та<br />
тогава да чакаме да добием почит и от други народи.“<br />
СТАНИСЛАВА КАРАИВАНОВА<br />
1857 – 1926<br />
„Даже и сега се намират хора, които криво разбират целта<br />
на науката. Те се учат или защото учението е на мода,<br />
или за някоя спекулативна цел! Науката има за задача да<br />
извади човечеството от разни заблуждения, да го научи да<br />
разбира същинските причини на природните явления и да го<br />
улесни в работата му. Затова трябва усърдие, трудолюбие,<br />
наблюдения и опит.“<br />
ЕКЗАРХ СТЕФАН I<br />
1878 – 1957<br />
„Време е не на думи, а на дело да се обяви война на войната<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 27
и понятието демокрация да не бъде фирма и етикет, а<br />
жива и творческа действителност, в която истината,<br />
правдата, мирът и любовта да ръководят и украсяват<br />
личния и обществен, народен и международен живот.“<br />
Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ<br />
1819 – 1893<br />
„Поробен народ се освобождава, разпокъсан народ не се<br />
обединява.“<br />
ХРИСТО Г. ДАНОВ<br />
1828 – 1911<br />
„Светлина, светлина ни е потребна, за да се разпръснат<br />
тия гъсти тъмнини на нашето незнаене, та вече и ние да<br />
станем веднъж хора между хората, та и ние да си почитаме<br />
и обичаме всичко, що е наше!“<br />
„Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че<br />
интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се<br />
стараем за общото ни подобрение както нравствено, тъй<br />
и веществено, ако искаме да бъдем и частно всеки за себе<br />
добре.“<br />
ХРИСТО МАКСИМОВ<br />
1838 – 1892<br />
„От разделението на едно село или град всеки може да<br />
разумее, че се раждат горчиви сетнини и никакъв успех в<br />
нищо не може да се направи.“<br />
28<br />
ДУХОВНИЦИ И ВЪЗРОЖДЕНЦИ
ХРИСТО ТЪПЧИЛЕЩОВ<br />
1808 – 1875<br />
„Стари сме и за туй повече от длъжни сме да работим за<br />
полза и щастие на народа наш. Туй поне да оставим.“<br />
ЦВЯТКО НЕДЕВ<br />
1816 – 1892<br />
„За благоденствието на един новосъбуден народ нищо друго<br />
не е по-потребно от просвещението и от съгласието, но за<br />
жалост в нашия народ рядко се срещат тия две добрини<br />
заедно.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 29
АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ<br />
1867 – 1938<br />
„Но има закони, които не трябва да се забравят – че всичко<br />
има своя край. И издръжливостта народна и тя има своя<br />
край. И от факта, че досега всички удари, които са се сипели<br />
върху главата на тоя народ, той ги е понесъл, не значи,<br />
че ще може да ги понася и занапред.“<br />
„Помежду си ние можем да бъдем както сме – политически<br />
противници, врагове, но спрямо България ние трябва да<br />
бъдем само нейни приятели.“<br />
АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ<br />
1879 – 1959<br />
„В политическия живот за един реален политик не е толкова<br />
важно кога да поеме властта, а кога да се оттегли<br />
от управлението.“<br />
АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ<br />
1866 – 1933<br />
„Разговаряйте, но и не забравяйте, че зад гърба ви стои<br />
България, независимо кои я управляват и личното ви<br />
отношение към тях.“<br />
„В делото, което са оставили нашите предци и в делото,<br />
което има да подемат нашите потомци е безсмъртието<br />
32<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
на човека, за когото мечтата е двигател на душата.“<br />
„Трябва да превъзмогнем много мъчнотии, а това е възможно<br />
преди всичко като подчиним себе си в изпълнение<br />
на общия дълг, на дълга си към държава, към народ, към<br />
отечество, което е съчетание от нас, от нашите предци<br />
и от нашите потомци.“<br />
„Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна<br />
от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук<br />
умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви,<br />
никога не я изоставяйте!“<br />
АТАНАС БУРОВ 1875 – 1954<br />
„Българинът ще стане велик гражданин на света в деня,<br />
когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа<br />
да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което<br />
получава.“<br />
„Защото ние, обществениците, спим, когато трябва<br />
трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато<br />
трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 33
„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С<br />
нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е,<br />
но е така.“<br />
„За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш<br />
богатството, трябва да го създадеш.“<br />
„Ако политическият живот на България не се постави<br />
върху една нравствена основа, всички усилия за издигане и<br />
заздравяване на страната ще останат суетни.“<br />
„Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза<br />
против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава<br />
основа ще изградим бъдещето на България.“<br />
БОГДАН ФИЛОВ 1883 – 1945<br />
„Придобивките в областта на културата са често пъти<br />
много по-важни и много по-ценни за един народ, отколкото<br />
придобивките в областта на политиката.“<br />
„Ако трябва да паднем, нека паднем с чест!“<br />
34<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
„Един народ може да постигне благоденствие чрез война, но<br />
никой народ не може да благоденства във време на война!“<br />
ЦАР БОРИС III<br />
1894 – 1943<br />
„Кален във векове на борби и бури, българският народ не<br />
пада духом и с достойнство запази своята несъкрушима<br />
жилавост.“<br />
„Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее<br />
целия бостан.“<br />
ВЕЛЧО Т. ВЕЛЧЕВ<br />
1867 – 1957<br />
„Да ръководиш едно общество и, поради това, да отговаряш<br />
за неговото съществувание е едно от най-тежките<br />
и в също време едно от най-благородните занятия, към<br />
които може да аспирира един висок ум.“<br />
„Държавният мъж трябва да има само една страст, и тая<br />
страст му е присъща, тя е първата му отличителна черта<br />
– тя е страстта към общественото благо.“<br />
ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ<br />
1872 – 1939<br />
„Не бива да забравяме, че ние сме във всеки случай малък<br />
народ, малка държава, със слаби сили. Но и при тази малка<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 35
слаба сила, нашият народ е доказал – и днес го доказва,<br />
че има не само желанието, но и силната воля да живее и<br />
да твори материални и духовни блага.“<br />
ГЕОРГИ КУЛИШЕВ<br />
1885 – 1974<br />
„В историята на народите много велики актове, признати<br />
отпосле за такива, на времето си са били окачествени<br />
от скептици като прояви на политически романтизъм,<br />
като красиви жестове, но като безполезни от практическо<br />
гледище.“<br />
ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ<br />
1870 – 1944<br />
„Образованието на младежта е едно богатство, което<br />
остава за самия народ. Ние трябва да имаме здрави и<br />
интелигентни хора, подготвени за живота, които да могат<br />
да дадат повече от нас.“<br />
ДИМИТЪР МИШАЙКОВ<br />
1883 – 1945<br />
„Ние трябва да създадем у нас една школа на социално и<br />
гражданско примирие; ние трябва да създадем навик да<br />
се търпим едни други. Най-големият признак на недостатъчна<br />
култура е липсата на търпение и търпимост.“<br />
„Чиновничеството трябва да се състои от най-добрите,<br />
36<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
от най-способните хора в страната. Това трябва да бъде<br />
амбицията на всяка една държава.“<br />
ДИМИТЪР ПЕШЕВ<br />
1894 – 1973<br />
„Да бъдем човеци, да вярваме в доброто, да се стремим<br />
към правдата и справедливостта, но да бъдем реалисти в<br />
нашата политика…“<br />
„Да бъдем човеци със сърца, но и човеци с един здрав, хладен<br />
разум, който може да проникне в историческите събития,<br />
който може да предвиди тези събития и който може да<br />
тикне народа към постигане на неговите справедливи<br />
интереси по реалните пътища, които действително могат<br />
да доведат дотам.“<br />
ДИМО КЬОРЧЕВ<br />
1884 – 1928<br />
„Когато на един гражданин бъдат отнети правата,<br />
отнемат се правата на целия народ.“<br />
„Няма по-мило нещо за нас от мечтите, те са очите на<br />
нашето сърце, с които като сираци търсим родината<br />
на душата си.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 37
ДРАГАН ЦАНКОВ 1828 – 1911<br />
„Едно правителство, било то консервативно, било либерално,<br />
трябва най-първо да има един политически морал.“<br />
ИВАН Д. СТАНЧОВ 1897 – 1972<br />
„Презрението към селяните е белег на невежество и невъзпитание.“<br />
„Историята – подобно на милосърдието, подобно на всичко<br />
добро или лошо, се учи у дома.“<br />
„В наше време дребните семейни случки почти не се<br />
споменават, семействата вече почти не разговарят.<br />
Прекалено много изкуствени забавления ни се поднасят,<br />
всеки член на семейството има собствена програма и за<br />
работа, и за развлечения.“<br />
ИВАН ЕВ. ГЕШОВ 1849 – 1924<br />
„Времето, с което мерим траянето на всичко в тоя свят,<br />
за хората само не върви еднакво. То е бързоного за честитите,<br />
куцо за злочестите: тича за първите, а едва се<br />
влачи за последните.“<br />
38<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
„Любовта към истината, омразата към заблудата, отвращението<br />
от крайностите, са често, във времена<br />
на главоломни политически бури, висшите форми на<br />
доблестта.“<br />
КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ 1855 – 1907<br />
„Ако искаме доброто на нашия народ, трябва да разширяваме<br />
полето на изкуството. Един народ, който знае<br />
само земята да работи, той не може да извърши големи<br />
работи.“<br />
„Ние българите сме страшно привързани към земята и<br />
емигрантският живот е много тежък за нас.“<br />
„Учителството е най-важното и тежко звание, на което<br />
може да се посвети човек, и за да го изпълни добре, трябва<br />
да се предаде изцяло на работата.“<br />
КОНСТАНТИН СТОИЛОВ 1853 – 1901<br />
„Щом има българска държава, тя е законен пълномощник<br />
на българския народ и тя трябва да действа там,<br />
където интересите на народа ù налагат за длъжност да<br />
действа.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 39
„Ние трябва да запазим реда в нашата страна и да го<br />
запазим в границите на закона, в зачитане на правата.“<br />
„Парите, които се харчат по образованието и просвещението<br />
на народа, те се стократно възвръщат.“<br />
„Трябва да престане тоя иностранен въпрос да е<br />
различителното знаме на нашите партии - те трябва<br />
да престанат да се делят на русофили и русофоби. Защото,<br />
това нещо е противно на здравия разум, на стремленията<br />
на политиката.“<br />
МАРКО БАЛАБАНОВ<br />
1837 – 1921<br />
„Един вестник не трябва да е само вестител на щото<br />
става, но още и искрен изяснител.“<br />
НИКОЛА МУШАНОВ<br />
1872 – 1951<br />
„Човекът е нагласен тъй, че винаги миналото може да<br />
го забравя; никога не може да възпроизведе миналото<br />
с всичките ужаси, както е и наклонен винаги да си<br />
представлява бъдещето в по-красива форма, отколкото<br />
то ще бъде.“<br />
40<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
„Ако има достойнство в човека – политик, то е тъкмо<br />
това: да почиташ противника си. Парламентаризъм,<br />
толерантност, демокрация, това значи да зачиташ<br />
противника си.“<br />
„Без сигурността, без онова чувство у гражданина, че той<br />
живее в една свободна държава, където всяка една дейност<br />
може да получи своята заслужена и легитимна награда,<br />
без тия основни условия на свобода, мир и ред, недейте<br />
се надява, че действително ще можем ние в стопанско<br />
отношение много да напредваме.“<br />
„Няма по-жестоко наказание от наказанието, което се<br />
налага на невинен човек, и няма по-жестоко и по-престъпно<br />
дело от това да се наказват невинни хора.“<br />
ПЕТКО КАРАВЕЛОВ 1843 – 1903<br />
„Отговорността пред народа не умалява властта, но<br />
напротив, прави я нравствено по-силна.“<br />
„В колективното ръководство на каквото и да било<br />
учреждение всеки се стреми да прехвърли вината на<br />
другия.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 41
Д-Р ПЕТЪР ГУДЕВ 1863 – 1932<br />
„Ако има знания, без които може да се мине в живота,<br />
то има и такива, които са необходими на всекиго, който<br />
претендира да е гражданин на една държава. Такива са<br />
именно знанията за миналото на Отечеството – неговата<br />
история.“<br />
„Днес, за да бъде човек държавен мъж, трябва да бъде<br />
непременно и историк.“<br />
„Историята прилича на тояга в ръцете на слепеца.“<br />
СИМЕОН РАДЕВ<br />
1879 – 1895<br />
„Няма история обективна и не съществуват безлични<br />
историци.“<br />
СТЕФАН СТАМБОЛОВ<br />
1854 – 1895<br />
„Загубата всеки път е урок за умния човек.“<br />
„Ако моят пръст е заразен от гангрена, при всичко че много<br />
го обичам, ще го отрежа, за да се спаси цялото тяло.“<br />
42<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
„И колкото даваме възможност на народа да се учи, можем<br />
да се надяваме толкова повече, че този народ ще знае подобре<br />
да разбира своите интереси.“<br />
„Великите примери от доблест и патриотизъм създават<br />
великите нации. Народ, който няма свои велики мъже, не<br />
може да има добро бъдеще.“<br />
„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние<br />
туряме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две<br />
думи: стоят и чакат.“<br />
СТОЙЧО МОШАНОВ 1892 – 1975<br />
„Нима за престъпленията на едни трябва да се отплаща<br />
с престъпленията на други?“<br />
„Историята ни учи, че самовластните владетели са понякога<br />
най-слаби, понеже не можейки да споделят отговорностите<br />
си, те се страхуват да ги поемат.“<br />
„Но…мокър от дъжд се не бои. Веднъж тръгнал по хлъзгавия<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 43
път на угодничеството, спирането е трудно.“<br />
СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ 1885 – 1941<br />
„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава<br />
е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж –<br />
само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е<br />
обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят<br />
за хубавото, националното, идеалното.“<br />
ТОДОР БУРМОВ 1834 – 1906<br />
„Бива ли сега ние съвсем да се отречем от общото богатство<br />
на духът човешки, за да се затворим само в туй, що<br />
е наше народно?“<br />
„Благосклонността на читателя се придобива, когато му се<br />
говори безпристрастно и му се доказва отчетливо, онова<br />
което му се предлага.“<br />
ТОДОР ИКОНОМОВ 1835 – 1892<br />
„Дарената свобода не само не се цени както трябва, но<br />
самият акт на дарувание влече подире си задължения,<br />
които не всякога биват по силите и интересите на<br />
освободените.“<br />
44<br />
ДЪРЖАВНИЦИ
„За да съди човек за обществени работи, трябва да знае<br />
добре историята на обществата, да знае добре пътищата,<br />
по които са вървели тези общества.“<br />
„Аз зная от историята, че всичките народи са сбъркали<br />
дълго време и само чрез тия сбърквания са добивали опит<br />
и знания – защо да се сърдя затова на моя народ?“<br />
ЯНКО САКЪЗОВ 1860 – 1941<br />
„Обществен прогрес не може да бъде извършван само от<br />
една група.“<br />
„България има нужда от фабрики. Но не да създават<br />
пролетариат, а да създават заможни хора. Само заможният<br />
човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги,<br />
чете, мисли, образова се и учи децата си.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 45
АДРИАНА БУДЕВСКА<br />
1878 – 1955<br />
„Скромността е бронята на силния да се пази от самоизмама<br />
и вечно да работи за напредъка си.“<br />
„Истински победител е този, който побеждава най-напред<br />
себе си, страстите си.“<br />
„Дарбата се развива и крепне в изпитанието.“<br />
АНДРЕЙ НИКОЛОВ<br />
1878 – 1959<br />
„Колко живота живеем – eдин, два? И колко пъти умираме –<br />
със смъртта на всеки свой стремеж, на всяка мечта? Или<br />
само веднъж – биологическата смърт. За художника всичко<br />
това е свързано…“<br />
АНДРЕЙ КИСИМОВ<br />
1936 – 2005<br />
„Според мене човек се ражда добър. Едно дете никога не<br />
е лошо, но зависи как ще бъде настроено да възприема<br />
околния свят.“<br />
БОРИС ГУДЖУНОВ<br />
1941 – 2015<br />
„Ако човек може никога да не губи чувството си за мярка,<br />
48<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
може и някога да се почувства щастлив.“<br />
БОРИС ХРИСТОВ<br />
1914 – 1993<br />
„Моето непрестанно учение и моята дългогодишна<br />
световна кариера в служба на културата са били и ще бъдат<br />
винаги в името на човечеството, на моя славянски<br />
род и в името на моята родна България, към която чувствам<br />
привързаността на син и гордостта за издигането<br />
на нейния престиж.“<br />
ВЕЛКО КЪНЕВ<br />
1948 – 2011<br />
„Предпочитам мисълта и действието да са насочени към<br />
другите. Предпочитам да се раздавам. Така се живее полесно.“<br />
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА<br />
1882 – 1960<br />
„Нравствеността и красотата са неделими.“<br />
ГЕНА ДИМИТРОВА<br />
1941 – 2005<br />
„Бъдете по-разумни – дайте възможност на българската<br />
култура да диша. Наложете не цензура, а чувство за мярка<br />
и добър вкус.“<br />
„Вярвам в това, че човек не трябва да прави зло, трябва<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 49
да бъде благороден, скромен, да обича. Трябва да помага<br />
на другите, да бъде солидарен, повече да съществува за<br />
другите, отколкото за себе си.“<br />
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - ГЕЦ 1926 – 1996<br />
„За постигане на успеха са нужни съответни природни<br />
данни, качества за професията, която си избира човек, и<br />
труд.“<br />
„Животът трябва да се живее с напрежението, с преумората,<br />
с големите изпитания и дребните удоволствия и<br />
радости...“<br />
„Пътуването до себе си, намирането на най-верния<br />
път в живота са едно от най-дългите пътувания. То е<br />
изкуство, защото човек не стои на едно място, изменя<br />
се непрекъснато, изменя и желанията си.“<br />
„Връщаме се всички ние към спомените от детството,<br />
за да почерпим и обаяние, и радост, и скръб, и усещане за<br />
времето и природата.“<br />
50<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ<br />
1925 – 2012<br />
„А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се<br />
поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна<br />
слава, власт, богатства, ако си спомним, че тичащият<br />
человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори<br />
и влюбените, когато се целуват, се спират на място.“<br />
ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ<br />
1925 – 1989<br />
„Смехът е сериозно нещо. Не може да караме хората да се<br />
смеят на глупости.“<br />
„Киното създава популярност, то е една индустрия. В него<br />
сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра<br />
за една сълза в последно действие трябва да воюваш<br />
още от първото.“<br />
ГЕОРГИ РУСЕВ<br />
1928 – 2011<br />
„Хора, които са получавали аплодисменти, никога не могат<br />
да се откажат да не ги получават и занапред.“<br />
„Две професии не се отказват от това, което са били –<br />
артистите и политиците.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 51
ГРИГОР ВАЧКОВ<br />
1932 – 1980<br />
„Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели,<br />
значи те обичат, значи си добър човек!“<br />
ДЕЧКО УЗУНОВ<br />
1899 – 1986<br />
„Аз като преподавател никой път не съм искал да наложа<br />
моя стил, а винаги съм търсел онова, което младите имат<br />
като лично изразяване.“<br />
ДЖОКО РОСИЧ<br />
1932 – 2014<br />
„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора“, това е<br />
толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната<br />
пука по шевовете от добри хора.“<br />
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в<br />
живота си, ако няма една жена до него, която да му каже:<br />
„Браво, страшен си!“<br />
„Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява.<br />
И цял живот гони своите детски желания, своите детски<br />
комплекси, своите детски любови…“<br />
52<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
ИВАН МИЛЕВ<br />
1897 – 1927<br />
„Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк!“<br />
ИЛИЯ БЕШКОВ<br />
1901 – 1958<br />
„Отегчи се до смърт душата ми от хитреци, измамници и<br />
угодници. Дано имам сили да не ги намразя и мъдро сърце –<br />
да ги възлюбя.“<br />
КАТЯ ПАСКАЛЕВА<br />
1945 – 2002<br />
„Хората станаха по-материални, отколкото заслужава<br />
един кратък човешки живот. Забравят, че всичко е тленно.“<br />
КОСТА ЦОНЕВ<br />
1929 – 2012<br />
„Основната работа на човек, който се занимава с политика,<br />
е да помага на тези, които са го избрали.“<br />
КРЪСТЬО САРАФОВ<br />
1876 – 1952<br />
„За мен всяка дума, казана от артиста, трябва да се<br />
преживява. Тя не е обикновена дума, а слово, което излиза<br />
направо от сърцето.“<br />
ЛЮБА ВЕЛИЧ<br />
1913 – 1996<br />
„За мен любовта никога не е била в миналото, а в настоящето.<br />
Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 53
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА<br />
1942 – 1981<br />
„Културата – това е необходимостта от новото, това<br />
е стремежът към новото, това е преклонението пред<br />
красотата, пред светлината.“<br />
„Живей с истината и не се страхувай. Тя не ти обещава<br />
наслади. Но рано или късно тя тържествува и ако трябва,<br />
тя ще те оправдае.“<br />
„Всяко успокоение е смърт. По-добре човек да греши, но да<br />
действа, защото в процеса на своите грешки той може да<br />
се учи и се развива.“<br />
НАУМ ШОПОВ<br />
1931 – 2012<br />
„Моето око винаги е обърнато към онова, което предстои,<br />
към онова, което трябва да направя; винаги искам да е<br />
ново, нещо непознато.“<br />
НЕВЕНА КОКАНОВА<br />
1938 – 2000<br />
„С трима души да се разминеш днес и сега ако имаш<br />
умението да спреш вниманието си върху техния житейски<br />
път, еми това е една вселена, един свят, ще можеш<br />
ли да го разкажеш?“<br />
54<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява.“<br />
НИКОЛА АНАСТАСОВ<br />
1932 – 2016<br />
„Казват, че някъде горе, в Космоса или в небето, имало<br />
по-хубав театър. Но нали оттам не са се връщали, да ми<br />
кажат...“<br />
„Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение,<br />
никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да<br />
става съпричастен.“<br />
„Тежко е на този, който не умее да се смее.“<br />
НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ<br />
1936 – 2014<br />
„Човек, като се учи, по пътя си среща много трудности,<br />
които трябва да преодолява. Например имитирането,<br />
което е много лошо после за израстването на артиста.“<br />
„Ние нямаме управници, имаме управляващи! Ако ги имахме<br />
управниците, досега нещо щеше да бъде оправено, а сега<br />
всеки гледа да кривне по своя път…“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 55
НИКОЛАЙ ГЯУРОВ<br />
1929 – 2004<br />
„Славата едва ли пречи на някого да живее, но тя задължава.<br />
Не можеш да се покажеш даже едно стъпало по-ниско,<br />
отколкото си бил досега.“<br />
„Човек се учи даже от слабостите на другите.“<br />
„Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат<br />
доловени от публиката. Но ако сълзите са в гласа му,<br />
неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата.“<br />
ПАША ХРИСТОВА<br />
1946 – 1971<br />
„Днес младите са пълни с толкова много разнообразни<br />
желания. Но това, което всички те искат е движение, нещо<br />
ново, интересно и хубаво. Младежите няма да са млади,<br />
ако не желаят това, ако не търсят, ако не откриват.“<br />
ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ 1964 – 2013<br />
„Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него<br />
остава тук.“<br />
„Животът е едно дълго и красиво изречение с много<br />
правописни грешки.“<br />
56<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
ПЕТЪР РАЙЧЕВ<br />
1887 – 1960<br />
„Изкуството на артиста е жестоко, страшно, безпощадно.<br />
То е непрекъснат изпит с най-неочаквани изненади, пълни с<br />
възходи и падения…“<br />
„След всяко представление събличах дрехите на Алмавива,<br />
Лоенгрин, Ромео или Ленски и се завръщах при своите като<br />
пътник, уморен от дългото скитничество в чужди земи.“<br />
ПЕТЪР СЛАБАКОВ<br />
1923 – 2009<br />
„Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало<br />
да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината.“<br />
„Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото<br />
е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.“<br />
РАЙКО АЛЕКСИЕВ 1893 – 1944<br />
„Народ ли е, без демагогия не се привлича.“<br />
„Училището и парламентът си приличат по това, че и при<br />
единия, и при другия случай лихвите плаща народът.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 57
„Един българин – българин.<br />
Двама българи – партия.<br />
Трима българи – разцепление.“<br />
„Честните хора и златните монети си приличат по това,<br />
че в смутни времена и едните, и другите изчезват.“<br />
РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ 1928 – 2013<br />
„Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде<br />
несправедлив. Всеки си има корени, точно както растенията.<br />
Ако пренесеш човека и го посадиш на друго място,<br />
трябва да преместиш и природата му. Я забучи една палма<br />
в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на съдбата си.“<br />
СИРАК СКИТНИК 1883 – 1943<br />
„Ценностите и истината в изкуството се определят само<br />
от силата на творческата убедителност и готовност на<br />
масите да повярват в тази творческа истина.“<br />
„Трагедията на съвременния човек и творец е: че той в<br />
пъстротата, в приетата фалшивост на сегашния живот,<br />
вечно ще се стреми към онова, което е изгубил, без да може<br />
достатъчно да го приближи.“<br />
58<br />
КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
„Всяко ново поколение иде подавено от придобитията на<br />
миналото.“<br />
ТОДОР КОЛЕВ<br />
1939 – 2013<br />
„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава<br />
сте направили нещо.“<br />
ЦАНКО ЛАВРЕНОВ<br />
1896 – 1978<br />
„Който няма настояще, живее с миналото.“<br />
„Един живот не стига, много картини остават ненарисувани,<br />
много замисли – неизпълнени.“<br />
„Нищо не може да се сравни с удоволствието, което изпитва<br />
волният пешеходец, който шета по дебрите на<br />
планината, спира там, където пожелае, за да съзерцава<br />
красотите, които се изпречват пред неговия взор.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 59
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ 1863 – 1897<br />
„А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както<br />
мисли жадната за облаги сволоч.“<br />
Из писмо до Алекси Филипов<br />
„Материалният интерес управлява всички действия на<br />
скъперника и определя отношенията му към окръжаващите;<br />
никакво разкаяние не последва действията му, насочени<br />
без разбор на средствата към добиване на изгода.“<br />
„В другите народи думата „хитър“ е синоним на лукав,<br />
вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението<br />
на обществото, у нас с епитета хитър се кичат<br />
като с най-почтена декорация.“<br />
„А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а<br />
сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да<br />
се покажем, че уж сме много видели и много знаем...“<br />
Из „Разни хора, разни идеали“<br />
62<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
„Пази боже сляпо да прогледа!“<br />
„Опознай Родината, за да я обикнеш!“<br />
АТАНАС ДАЛЧЕВ 1904 – 1978<br />
„Всички паднали за свободата дето и да е, са наши братя.“<br />
„Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава<br />
от него.“<br />
„Онова, от което страдаме най-много и може един ден да<br />
загинем, е липсата на национален егоизъм.“<br />
„Трябва да се придържаме към конкретните неща. Те ни<br />
предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.“<br />
„Песимизмът у някои е извинение за мързела им.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 63
БЛАГА ДИМИТРОВА 1922 – 2003<br />
„Може би женствеността е рядка искра, която пламва само<br />
при досег с истинска мъжественост.“<br />
Из „Пътуване към себе си“<br />
„Сърцето е свободно да се влюби, въпреки всичко – това е<br />
единствената пълна свобода на земята.“<br />
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна.<br />
Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“<br />
Из „Лице“<br />
ГЕО МИЛЕВ 1895 – 1925<br />
„Поетът добива своето истинско призвание: да бъде преди<br />
всичко и само – Човек. Човек посред Народа.“<br />
„Всички пътища водят в Рим. Само един води в рая: пътя на<br />
Свободата.“<br />
Из „Май“<br />
64<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
„Още не са измислени средства, с които да може да се<br />
унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.“<br />
ДАМЯН ДАМЯНОВ 1935 – 1999<br />
„Когато си на дъното на пъкъла,<br />
когато си най-тъжен и злочест<br />
от парещите въглени на мъката<br />
направи си сам стълба и излезе.“<br />
Из „Когато си на дъното на пъкъла“<br />
„Не питай все защо до късно свети<br />
прозорецът на будната ми стая.<br />
На светло пишат всичките поети,<br />
макар че в мрак тъгуват и мечтаят.“<br />
Из „Среднощна лирика“<br />
„Само поетът и лудият дръзват<br />
С юмрук да трошат вековете!<br />
Българио, майко, горд съм до сълзи,<br />
Че раждаш и „луди“ поети!“<br />
Из „Ботев“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 65
ДИМИТЪР ДИМОВ 1909 – 1966<br />
„Няма друга действителност освен тази, която човек си<br />
създава сам.“<br />
„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти<br />
в съзвучие с външния свят.“<br />
„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от<br />
алчността си.“<br />
Из „Тютюн“<br />
„Красотата е банално качество у много жени. Същинското<br />
очарование идва от вътрешния пламък на личността.“<br />
Из „Поручик Бенц“<br />
ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ 1881 – 1937<br />
„Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на<br />
хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем<br />
добри.“<br />
66<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
„В борбата между две истини – истината винаги е някъде<br />
вън от тях.“<br />
„Едно разбрах с положителност през моя живот: че<br />
навсякъде може и без мене.“<br />
„Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по<br />
някой път зле.“<br />
ДИМИТЪР ТАЛЕВ 1898 – 1966<br />
„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце<br />
догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта,<br />
която идва, и тъгата, неутолимия копнеж по нещо загубено<br />
или непостигнато?“<br />
„Националното съзнание иде от общия произход, от общото<br />
минало, от общия език, от общия дух и от всичко<br />
онова, което те свързва толкова здраво с твойте сънародници,<br />
където и да са те, с каквито и прегради да си<br />
разделен от тях.“<br />
„Ние ще извоюваме свободата си само ако сме достойни за<br />
нея.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 67
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“<br />
Из „Железният светилник“<br />
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“<br />
Из „Железният светилник“<br />
ДИМИТЪР ЧОРБАДЖИЙСКИ - ЧУДОМИР 1890 – 1967<br />
„Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости<br />
като хората.“<br />
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха<br />
само това, което са добре премислили.“<br />
„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно,<br />
за да водят дискусия, е устата.“<br />
„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“<br />
68<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ 1887 – 1916<br />
„Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма<br />
да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.“<br />
„Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени.“<br />
Из „Паяжина“<br />
„Един човек, който не обича родното място и не пази скъп<br />
спомен за него – той е изгубен човек!“<br />
„Той не ни е вече враг –<br />
живите от враговете<br />
бурна ги вълна помете<br />
нейде към отсрещний бряг.“<br />
Из „Един убит“<br />
„Помниш ли, помниш ли тихия двор,<br />
тихия дом в белоцветните вишни? –<br />
Ах, не проблясвайте в моя затвор,<br />
жалби далечни и спомени лишни…“<br />
Из „Помниш ли, помниш ли тихия двор“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 69
ДОРА ГАБЕ<br />
1886 – 1983<br />
„Не вярвате ли... Скрийте своята невяра. Сърцето вярва...<br />
нека То говори!“<br />
ЕВТИМ ЕВТИМОВ<br />
„За две ръце, протегнати насреща,<br />
земята бих до края извървял.“<br />
1933 – 2016<br />
Из „За две ръце“<br />
„Вълната е вълна насред море.<br />
А тръгне ли към плиткото умира.“<br />
Из „Страхливият ще седне на брега“<br />
ЕЛИН ПЕЛИН 1877 – 1949<br />
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от<br />
онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно,<br />
а душата – гнила.“<br />
Из „Спасова могила“<br />
„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми<br />
е в сърцето, не мога да извадя.“<br />
70<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
„Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.“<br />
„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро“<br />
Из „Пророк“<br />
„Затова има приказки, затова са ги измислили хората. И<br />
песните са затова...да те измъкнат от истината, за да<br />
разбереш, че си човек.“<br />
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто<br />
е господар на човешкото сърце.“<br />
Из „Гераците“<br />
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА 1893 – 1991<br />
„О, минало! Ти живееш въпреки протеста или волята в нас.“<br />
„Душата не уморява да вярва и чака.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 71
„Да лежиш на топлата земя, да вдишваш мириса на прежурена<br />
трева, да слушаш звъна на далечни стада – без съжаление,<br />
без болка, без желание – това значи може би да<br />
стигнеш небето с ръка, да четеш по звездите книгата на<br />
мъдростта.“<br />
ИВАН ВАЗОВ 1850 – 1921<br />
„Страхът прави жестоко сърцето, той е най-висшата и<br />
безобразна форма на егоизма.“<br />
„Да бъде ценен и обичан от своя народ – има ли позавидна<br />
участ за един писател, бил той и с най-широкото<br />
честолюбие?“<br />
„Най-важното за поета е да бъде син на своя народ и на<br />
своето време.“<br />
„Светлината на човешката душа може да светне, дори под<br />
ударите на страданието, стига да я има там.“<br />
„Не се гаси туй, що не гасне.“<br />
72<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека<br />
благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата...Па<br />
друго не ти трябва...“<br />
„Език свещен на моите деди<br />
език на мъки, стонове вековни,<br />
език на тая, дето ни роди<br />
за радост не – за ядове отровни.“<br />
Из „Българският език“<br />
„Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма<br />
нужда да ходим така далеко, защото нашата България е<br />
един непознат и чуден свят!“<br />
ЙОРДАН ЙОВКОВ 1880 – 1937<br />
„Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи,<br />
кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени<br />
и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?“<br />
Из „Вълкадин говори с Бога“<br />
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“<br />
Из „По жицата“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 73
„Нека във всяка българска къща да има по някоя българска<br />
книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя<br />
може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“<br />
„Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко<br />
ù се надяваме.“<br />
Из „Песента на колелетата“<br />
ЙОРДАН РАДИЧКОВ 1929 – 2004<br />
„Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за<br />
свобода.“<br />
Из „Яйцето“<br />
„Да крачиш пешком, като си подсвиркваш небрежно с уста<br />
– мигар може да има нещо по-красиво от това!“<br />
Из „Пешеходецът, който си подсвирква с уста“<br />
„Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо<br />
не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като<br />
усвоите урока цял живот ще ви държи влага.“<br />
Из „По петите на насекомото“<br />
74<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
Д-Р КРЪСТЬО КРЪСТЕВ 1866 – 1919<br />
„За висшия подем на народния дух, в изкуството и науката,<br />
са нужни художници, отрешени от интересите и нуждите<br />
на своето време, художници, за които няма друг култ и<br />
няма друг храм, освен храмът на изкуството.“<br />
ЛЕДА МИЛЕВА<br />
1920 – 2013<br />
„Несъмнено културата ни е нещо, с което можем да се<br />
гордеем, особено старата. Именно тя доказва принадлежността<br />
ни към цивилизования свят открай време...“<br />
НИКОЛА ВАПЦАРОВ<br />
1909 – 1942<br />
„Без мъка и радост в живота човешки е нещо по-лошо от<br />
пъкъл!“<br />
„За мене е невъзможно да се огранича до положението<br />
на една машина, която само работи и поглъща своята<br />
определена доза пари.“<br />
„Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от<br />
пролетен ден.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 75
„Борбата е безмилостно жестока.<br />
Борбата както казват, е епична.<br />
Аз паднах. Друг ще ме смени и...<br />
толкоз.“<br />
Из „Борбата е безмилостно жестока“<br />
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ 1919 – 2002<br />
„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и<br />
четвърто — да го направиш.“<br />
Из „Мъжки времена“<br />
„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“<br />
„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато<br />
я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е<br />
спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и<br />
чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.<br />
Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“<br />
„Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.“<br />
76<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
ПЕЙО ЯВОРОВ 1878 – 1914<br />
„Ний се борим без намерение да преклоним глава нито един<br />
ден, нито един час, нито една минута...“<br />
„Любовта е броня на живота, а върховният разум, вложен<br />
и в най-доброто творение, е неговият смисъл или факел,<br />
осветяващ пътя към смисъла.“<br />
Из „В полите на Витоша“<br />
„Народното материално подигане не е цел, стремежът<br />
към него е стремеж към условия за нещо по-високо. И една<br />
материална култура не служи за нищо, щом не е условие<br />
за реализирането на духовни цели…“<br />
Из „В полите на Витоша“<br />
„Стремете се – но без самоизмама, без излишни жертви.<br />
Велика сила на духа – ето какво мечтая за България и ето в<br />
осъществяването на какво вярвам аз.“<br />
Из „В полите на Витоша“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 77
„Компромисите страдат от едно органическо неизбежно<br />
противоречие: те са временни.“<br />
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ<br />
1866 – 1912<br />
„Този, който само с ум на тоя свят живей, е жив мъртвец.“<br />
„Само с благи намерения и смътни чувства към обществените<br />
работи не се прави политика.“<br />
„Навсякъде новото идва с борба и се настанява след<br />
победа – по нас няма такива работи: нито старото си<br />
отива, защото е отживяло, нито новото идва, защото<br />
има непосредствена нужда от него.“<br />
ПЕНЬО ПЕНЕВ<br />
1930 – 1959<br />
„Човек е човек, когато е на път!“<br />
„Ако изгубиш пари – изгубил си нищо!<br />
Ако изгубиш чест – изгубил си нещо!<br />
Ако изгубиш вяра – изгубил си всичко!“<br />
78<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ 1827 – 1895<br />
„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като<br />
дърво отсечено в корена.“<br />
„Народите са сами ковачи на своята чест, на своето<br />
бъдеще.“<br />
„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър<br />
или лош дух!“<br />
„Предните си хора по ума трябва да ги избираме, а не по<br />
хубост.“<br />
„Умний человек трябва да смисля сетнините на всяко нещо,<br />
че тогази да го захваща.“<br />
РАДОЙ РАЛИН 1923 – 2004<br />
„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите<br />
си!“<br />
„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й<br />
станеш досаден.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 79
„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата<br />
на министъра.“<br />
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане<br />
изцяло купен!“<br />
„Как ме мъчи всеки ден<br />
тоз въпрос трагичен –<br />
хем да бъда откровен,<br />
хем да бъда симпатичен?!...“<br />
ТОДОР ВЛАЙКОВ 1865 – 1943<br />
„Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ<br />
е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито<br />
права да има, се самолишава от тях.“<br />
Из „Личният режим у нас“<br />
„Едно добро управление трябва да се стреми да създаде<br />
еднакви условия и възможности за всестранно развитие<br />
на отделната личност.“<br />
80<br />
ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ 1898 – 1923<br />
„Съдбата е най-великата хумористка!“<br />
Из „Из дневника на един английски поручик“<br />
„Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не<br />
е достатъчен само един вихрен удар.“<br />
Из „Левски“<br />
„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –<br />
като теменужен остров в лунносребърни води,<br />
и над смътния ù гребен, сякаш в болка безнадеждна,<br />
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.“<br />
Из „Цветарка“<br />
ЯНА ЯЗОВА 1912 – 1974<br />
„Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може<br />
да се възползва навреме от добрите примери и погубва<br />
своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него.“<br />
„Падението не е страшно, а е страшно да се примириш с<br />
падението и да го оправдаеш…“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 81
КАП. АТАНАС УЗУНОВ<br />
1857 - 1887<br />
„Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“<br />
ПОЛК. БОРИС ДРАНГОВ<br />
1872 - 1917<br />
„В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре<br />
за България.“<br />
„От страх и умният изгубва ума си.“<br />
„Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело.“<br />
„Колкото и да ни струва победата, всякога поражението<br />
ще ни струва повече.“<br />
„Животът не се мери по дължина, а по съдържание.“<br />
„Стреми се към високото! За себе си мисли само негодникът.“<br />
84<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
„Прави са силните. Живеят достойните. Господстват победителите.“<br />
ГЕН. ВЛАДИМИР ВАЗОВ<br />
1868 - 1945<br />
„Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“<br />
„Искам щото всеки да добие повече вяра в себе си и да<br />
прояви повече самостоятелност.“<br />
„Неудоволствието на мързеливите не ме стряска. Ще<br />
работя както смятам, че дългът към службата ми заповядва.<br />
Пътят на един началник, който иска добросъвестна работа,<br />
често е покрит с тръне.“<br />
ГЕН. ГЕОРГИ ВАЗОВ<br />
1860 - 1934<br />
„Напред ни чакат слава и мир, назад - безчестие и смърт!“<br />
„Успехът е възможен, когато има една воля и един ум.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 85
ГЕН. ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ<br />
1852 - 1942<br />
„Българският войник трябва да има кристално чиста душа,<br />
достойнство и войнишка чест.“<br />
ПОЛК. ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ<br />
1895 - 1951<br />
„Буренът закрива надписа на кръста,<br />
дъждът измива името,<br />
бурята пречупва и самия кръст,<br />
но едно остава – добрия спомен за човека.“<br />
КАП. ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ<br />
1916 - 1943<br />
„Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач,<br />
но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я<br />
поръси с бомби!“<br />
„Ние сме българи и трябва да браним всичко българско.<br />
Името на България трябва да стои най-високо и да свети<br />
като слънце в сърцето ни.“<br />
„Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер,<br />
Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини. Виe сте преди всичко<br />
български войници и нашата единствена идея трябва да<br />
бъде България.“<br />
86<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
ДОНКА УШЛИНОВА<br />
1880 - 1937<br />
„Отечестволюбието, което дълбоко се корени в нашите<br />
сърца и души, е онази беззаветна преданост, онова<br />
висше чувство към родния край, което ви диктува днес<br />
да жертвуваме имот и живот за неговата защита, за<br />
неговото обединение и за неговото величие.“<br />
„Народите, воюват по силата на необходимостта да<br />
защитят независимостта си, имота и честта си: да<br />
добият възможност, свободно да се развиват и живеят,<br />
като едновременно с това печелят: слава, безопасност,<br />
мир за себе си и благоденствие за света, освен видното<br />
място на което се поставят между другите народи.“<br />
„Щастието може да се изменя; изкуствата се изгубват;<br />
търговията може да отпадне; богатствата, блясъка и<br />
разкоша, силата и владенията могат да преминат, но<br />
славата, славата е безсмъртна и неразрушима, тя остава<br />
вечно, когато империите и династиите изчезват.“<br />
ГЕН. ИВАН КОЛЕВ<br />
1863 - 1917<br />
„Кога най-после у нас ще се народят повече честни, смели и<br />
открити характери? Кога ще почнем да срещаме на всяка<br />
крачка доблест и благородство?“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 87
„Тази пуста моя скромност и омраза към шарлатанията<br />
и рекламаджийството или стремлението да изпъквам ще<br />
остави много мои дела може би незабелязани, но това не<br />
ме тревожи. Аз бликам от радост само, когато дълга си<br />
изпълня, за другото не мисля.“<br />
„Страшно е да държиш съдбата на цял народ.“<br />
ГЕН. ИВАН ПАШИНОВ<br />
1862 - 1936<br />
„Изучаването на родната история създава душевното<br />
единение, силния дух, подготвя утрешния подем и бъдещите<br />
подвизи.“<br />
„Изгледала скъпи синове в скръбни дни, закалила ги в<br />
нещастието и откърмила ги със славните подвизи на<br />
техните бащи и деди, България ще преуспее!“<br />
МАЙОР ИЛИЯ КУРТЕВ<br />
1858 - 1923<br />
„Свободата иска жертви, а не молба и без жертва няма<br />
сполука.“<br />
„Честта на народа ни и бъдещето на общото ни отечество<br />
88<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
трябва да са девизът на всякого от нас.“<br />
ГЕН. КОНСТАНТИН ЖОСТОВ<br />
1867 - 1916<br />
„Няма по-тежко от това човек да работи най-добросъвестно<br />
и коректно, други да се наслаждават, а той отвсякъде<br />
само укори и подозрения да получава!“<br />
„Да не разединяват народа в работа, гдето за успех се<br />
искат общи усилия.“<br />
ГЕН. МИХАИЛ САВОВ<br />
1857 - 1928<br />
„Тоя трудолюбив, храбър и доблестен български народ<br />
напълно заслужава една по-добра участ.“<br />
ГЕН. НИКОЛА ГРОЗДАНОВ<br />
1894 – 1976<br />
„Сърце подир сърце отива. Истинският, сигурният път<br />
към победата води само чрез душата и сърцето на<br />
боеца.“<br />
ГЕН. НИКОЛА ЖЕКОВ<br />
1865 - 1949<br />
„България се бие за своя идеал, който не може и не бива да<br />
се купува с пари.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 89
ГЕН. НИКОЛА ИВАНОВ<br />
1861 - 1940<br />
„Не ще се намерят позиции в света, които българският<br />
воин да не може да превземе.“<br />
„Когато избирате, отваряйте си очите, а не да отивате<br />
да гласувате като стадо.“<br />
ПОЛК. НИКОЛА КОСТАДИНОВ<br />
1922 – 2013<br />
„Аз – герой? Не. Герои са тези, които загинаха и дадоха<br />
живота си. Ние просто изпълнихме дълга си към родината<br />
– това не е геройство. Чувствам се добре, че с нещичко,<br />
макар и малко, съм допринесъл за победата над врага.“<br />
„Воювали сме и сме защитавали родината си, защото сме<br />
искали да живеем по-добре.“<br />
„Бъдете предани на Родината. Не ù изменяйте. Помагайте<br />
ù. Работете тук и живейте тук. Някои напускат, защото<br />
условията тук не са добри, а другите отиват, защото<br />
просто, като че ли, там ги привлича повече начина на живот.<br />
Аз смятам, че мястото на всеки българин е в неговата<br />
родина. Той трябва да останe тук, за да ù служи.“<br />
90<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
ГЕН. НИКОЛА МИХОВ<br />
1891 - 1945<br />
„Лесно е човекът сега сам да се оттегля и като обвинява<br />
други, да си постила дюшек за лична изгода.“<br />
ГЕН. НИКОЛА НЕДЕВ<br />
1886 - 1970<br />
„Хората и народите дорастват и се каляват в нещастията,<br />
при условие, че търсят, намират и се поучават от<br />
причините им.“<br />
„За добиване едно право, макар и най-законното да е то,<br />
трябват борби.“<br />
„Българският народ не е изиграл историческата си роля. Той<br />
едва сега започва своя труден и пълен с борби исторически<br />
път.“<br />
ГЕН. НИКОЛА ПАРАПАНОВ<br />
1874 - 1937<br />
„Наистина много тежко и безнадеждно е, когато един народ<br />
изгуби вяра в себе си.“<br />
ПОЛК. НИКОЛА РУХЧЕВ<br />
1924 – 2016<br />
„Всичко трябва да правиш, но да си пазиш хората. Те са<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 91
оставили дом, семейство, майки, бащи, деца. Това според<br />
мен е едно от основните неща в такъв период в работата<br />
на полка.“<br />
„Няма по-голяма радост за един командир да запази<br />
войниците си.“<br />
МАЙОР ОЛИМПИЙ ПАНОВ<br />
1852 - 1887<br />
„Ако човек трябва да работи с всичкото си сърце, ако<br />
трябва да се изложи на всяка възможна опасност, то<br />
трябва да бъде за една по-обща цел.“<br />
ГЕН. ПАНТЕЛЕЙ КИСЕЛОВ<br />
1863 - 1927<br />
„Знайте, че само пред лицето на смъртта истината има<br />
стойност за войника, офицера, генерала. Само моралният<br />
лик на истинския войник достига величието.“<br />
„Войната развенчава напълно много от мирновременните<br />
величия и издига ония, които са били в по-задните редици<br />
заради тяхната скромност и възпитание, заради тяхното<br />
истинско рицарско поведение, което не им позволява да се<br />
избутат с ноктите напред.“<br />
92<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
ПОЛК. ПЕТКО ЙОТОВ 1947 - 2009<br />
„Това е моето лично Отечество и аз не го давам на никого.<br />
Готов съм да го браня до смърт от външните, пък сега,<br />
изглежда, и от вътрешните врагове.“<br />
„На родина, на Отечество не може да се изневерява. То е<br />
едно – неизбираемо и неподменяемо.“<br />
„Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи.<br />
Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който<br />
може да те наругае, може и да те защити.“<br />
ПОЛК. ПЕТЪР ДЪРВИНГОВ 1875 - 1958<br />
„Един народ е толкова по-мощен и честит, колкото погрижливо<br />
познава себе си, своя произход, минало, родина и<br />
закони, що господстват над неговата съдба.“<br />
„Националната историческа храна е по-силна и от<br />
бесилките, и от пушките, и от топовете, и от газовете.<br />
Тя е тайнствената сила, която възпламенява масите и<br />
твори историята.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 93
ГЕН. САВА САВОВ 1865 - 1945<br />
„От моята перспектива като командващ отделна армия<br />
всяко оптимистично залъгване би ме натоварило с отговорност,<br />
която не мога да поема нито като войник, нито<br />
като гражданин, нито като баща, нито като българин,<br />
който е убеден, че всичкото добро, що носи войната, ще<br />
го използват може би и синовете ни, но за всичкото зло,<br />
за всичките грешки, ще плащат внуците и правнуците ни.“<br />
ПОЛК. СЛАВЕЙКО ВАСИЛЕВ<br />
1879 - 1944<br />
„Защото не е общественик онзи, който предпочита<br />
честолюбието си пред общонародните интереси.“<br />
ГЕН. СТЕФАН ТОШЕВ<br />
1859 - 1924<br />
„Вярната представа на бойното минало е от особено<br />
значение за идните поколения.“<br />
„Българинът, изнесъл в седем години три кръвопролитни<br />
войни и записал славни дати в историята, не се нуждае от<br />
възхваления, а от поуки.“<br />
„Познаването на собствените си недостатъци е начало на<br />
духовно обновление.“<br />
94<br />
ПЪЛКОВОДЦИ
„Победен е всякога онзи, който предварително се чувства<br />
победен.“<br />
„България не умря до сега и тя няма никога да загине!<br />
Българският народ, при всичките си недостатъци и може<br />
би при единствените си добродетели – трудолюбието<br />
и любовта към родната земя, ще живее вечно, въпреки<br />
всякакви катаклизми!“<br />
ГЕН. ТОДОР МИТОВ 1865 - 1951<br />
„Войната е най-ужасната човешка болест, тя е поприлепчива<br />
от проказата, тя е най-страшната язва на<br />
нашата планета.“<br />
„Ако според някогашния идеал на Юго и сегашния на Бриан,<br />
Европа би се обърнала в Европейски съединени държави, а<br />
България – в една от тия държави, дори и тогава българският<br />
народ не трябва да занемарява военното изкуство<br />
и да престава да се упражнява във военното дело.“<br />
„Всяко човешко изкуство се добива и усъвършенства с<br />
търпеливо и дълбоко изучаване, и главно, с упражнения,<br />
които колкото по-грижливо, съзнателно и разумно се повтарят,<br />
толкова по-опитен става в работата си човек.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 95
БАЧО КИРО 1835 – 1876<br />
„Аз един Бачо Киро съм,<br />
без страх от турчин комита съм.<br />
Пушка на рамо турих,<br />
Дряновски манастир намерих.<br />
Правдата си да диря излязох,<br />
въжето си на врата сам метнах!“<br />
„Кал, дъжд, падане, ставане, не се върви, но нали е за<br />
свободата българска, юнакът всичко трябва да търпи.“<br />
БОРИС САРАФОВ 1872 – 1907<br />
„Свободата не се дава, а се взима, не е една ока хляб, да си<br />
го купиш.“<br />
ВАСИЛ ЛЕВСКИ 1837 – 1873<br />
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от<br />
61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната<br />
воля.“<br />
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме<br />
на вяра и народност...“<br />
98<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само<br />
мене си.“<br />
„Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“<br />
„Дела трябват, а не думи.“<br />
„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски<br />
народи.“<br />
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и<br />
ние него обръщаме.“<br />
ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ 1843 – 1876<br />
„Народното дело не е загубено и ако всички вие не вземете<br />
участие, то за това ще имате клетвите на потомството.“<br />
„Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих<br />
такава люта рана, която никога не ще зарасне!“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 99
„Никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами!“<br />
ГЕОРГИ РАКОВСКИ<br />
1821 – 1867<br />
„Само нашата добродетел остава спомен подир смъртта.<br />
Жив е бранителят на Отечеството.“<br />
„Човек, който не знае и не прави нищо добро за Отечеството<br />
си, той е подобен на едно безсловесно животно, което<br />
живее на света само и само да се прехрани!“<br />
„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни<br />
добрини и тя е най-утешителната мисъл за човек на този<br />
свят.“<br />
„Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и<br />
най-утешителни речи за чувствителния човек и той<br />
жертва за тях всичко, що има най-драгоценно на света.“<br />
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ<br />
1872 – 1903<br />
„У децата няма слабостите и пороците на възрастните. И<br />
в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, посилни<br />
и по-чисти от нас.“<br />
100<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
„Аз разбирам света единствено като поле за културно<br />
съревнование на народите.“<br />
„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която<br />
човек става най-велик при всяко начинание.“<br />
„Моралната революция – революцията в ума, сърцето и<br />
душата на един робски народ – е най-великата задача.“<br />
„Едно знай – патриотизмът не е патентован, делото се<br />
нуждае от помощи, това е олтар, поглъщащ жертвите<br />
на всички чисти преносители, без разлика на богати и<br />
сиромаси.“<br />
„Пустата му слава! Всеки иска да блесне, пък не знае фалша<br />
на тоя блясък.“<br />
ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ 1865 – 1921<br />
„Щом няма морал и принципи, национализмът е було, за да<br />
се прикриват нечисти цели.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 101
ДАМЯН ГРУЕВ<br />
1871 – 1906<br />
„Ние сме българи и всякога работим и ще работим за<br />
обединението на българщината. А всички други формули<br />
са етап за постигане на тая цел.“<br />
ЗАХАРИ СТОЯНОВ<br />
1850 – 1889<br />
„Човек, който се решава да погуби себе си, само за това,<br />
да не предаде своите братя и да не разплаче множество<br />
семейства, той никой път не може да бъде нехранимайко и<br />
фанатизирана глава.“<br />
„Както е обикновено у нас – викаме ура пред грамадните<br />
паметници на чуждите, а нашите юнаци не смеляме дори.“<br />
„Интелигенцията на всеки един народ имала е и ще има<br />
решаващ глас в съдбините на простата маса; без нейното<br />
участие нищо не е възможно да стане.“<br />
„Човек забравя и мъки и страдания, и всичко когато вижда,<br />
че делото на което се е посветил, така също се разбира и<br />
цени от другите.“<br />
102<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
ИВАН ГАРВАНОВ 1869 – 1907<br />
„Аз съм готов на всичко, готов съм да стана лост на чужда<br />
слава, готов съм да понеса кръста на изпитанието и укора<br />
на непризнателността, стига само започнатото дело да<br />
дойде до своя щастлив край.“<br />
ИВАН ДРАСОВ<br />
1848 – 1901<br />
„Дали славните подвизи на мнозина стари наши воеводи, не<br />
са щели да се увенчаят с благополучни успехи, ако не се бяха<br />
намерили човекоподобни сътворения, които са продавали<br />
честта си, името си, брата си и най-милото си нещо за<br />
едно кафе?“<br />
ИВАН МИХАЙЛОВ<br />
1896 – 1990<br />
„Мъдрост в политиката е, преди всичко, гледане в бъдещето.<br />
Ако се реди нов свят, грешките в старите кройки трябва<br />
да се изправят.“<br />
„Всеки съзнателен човек има върховния дълг да прави всичко,<br />
за да запази духовната общност на нацията, независимо<br />
от политическите граници, които я разделят.“<br />
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ 1834 – 1879<br />
„Такава е човешката натура! Хората забравят всичко, даже<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 103
и угризението на своята собствена съвест.“<br />
„Патриотизмът е привързаност към политическото<br />
отечество, привързаност към собствената независимост<br />
и свобода.“<br />
„Когато си недоволен от някого и когато не смееш да<br />
излезеш явно и да се бориш с него, то му напиши безименно<br />
писмо, изпсувай го, наговори му грубости и подлости, и<br />
твоето самолюбие ще бъде удовлетворено.“<br />
„Един народ, който не е в състояние да облекчи своето<br />
положение и който не може да отстрани вредителните за<br />
него обстоятелства, той не е за нищо и за никакво.“<br />
„Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна<br />
съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова,<br />
щото е собствено негово…“<br />
„За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва<br />
104<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
да уважават свободата и на другите народи – за да бъде<br />
човекът човек, трябва да уважава и правото на другия<br />
човек.“<br />
МИЛАН МАТОВ 1875 – 1962<br />
„У нас е необходимо едно превъзпитание при един особен<br />
план, но превъзпитание първо национално и второ обич<br />
към държавата, и трето – саможертва за интересите на<br />
отечеството.“<br />
„Колкото един народ е по-страхлив, толкова е по-жесток и<br />
обратно.“<br />
НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ<br />
1849 – 1939<br />
„За слава никога не гледайте, а за чест и за правда – то е<br />
най-светото нещо на този свят.“<br />
ПАВЕЛ ШАТЕВ<br />
1882 – 1951<br />
„Един човек колкото повече страда и колкото повече се<br />
отдалечава от своята родна страна, той още повече се<br />
привързва към нея и още повече я обича.“<br />
„Човекът и в най-критическите минути не остава без<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 105
утешение и надежди.“<br />
„Естествено, крайните средства не могат да не донесат и<br />
крайни резултати.“<br />
ПАНАЙОТ ВОЛОВ 1850 – 1876<br />
„Защото знаеш, че истински човек е тоя, който по-малко<br />
се грижи за себе си, а повече за народа си. Такъв истински<br />
човек желая да бъда и аз.“<br />
„Блажени са всички онези, които са загинали на бойното<br />
поле за свобода.“<br />
„Макар да има и с хиляди такива пречки отпреде ми, пак не<br />
мога да се отрека от избраната един път завинаги цел…“<br />
ПАНАЙОТ ХИТОВ 1830 – 1918<br />
„Като имаме достойни синове на отечеството всичко е<br />
лесно, тоест такива хора, които освен отечеството да<br />
не жалят нито живот, нито имот! Защото който това<br />
прежали, той е готов да направи всичко.“<br />
106<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
„Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много<br />
богати.“<br />
РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА<br />
1856 – 1917<br />
„Моята съвест на българка, моето национално чувство ме<br />
накараха да вляза в редовете на въстаниците и да ушия<br />
знамето.“<br />
СТОЯН ЗАИМОВ<br />
1853 – 1932<br />
„Накъсо казано миналото е образец на възвишен идеализъм,<br />
а сегашното е образец на грубия материализъм.“<br />
ТОНКА ОБРЕТЕНОВА<br />
1812 – 1893<br />
„Сине, постоянствайте, постоянството прави силата, а<br />
силата съединението.“<br />
„Четирима сина загубих. Двама не са живи, а другите<br />
полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам<br />
да носят българското знаме със златния лев.“<br />
ХАДЖИ ДИМИТЪР 1840 – 1868<br />
„И да паднем, мили братя, нашите кости няма да бъдат<br />
напразно – другите поколения ще стъпят връз тях!“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 107
„В нищо друго няма спасение освен в съгласието и<br />
постоянството, за да докараме край на мъчителствата и<br />
на угнетенията на бедния ни народ български…“<br />
ХРИСТО БОТЕВ 1848 – 1876<br />
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече<br />
човек в пълния смисъл на думата.“<br />
„Свещената борба за нашата свобода се заключва в силата<br />
на нашите собствени мишци.“<br />
„Както окото е потребно за светлината, ухото за звука,<br />
а разумът за разбирането и най-простите истини, така<br />
също науката, образованието и развитието са потребни<br />
за който и да е народ, за да достигне до известна степен<br />
на своето благосъстояние.“<br />
„Нашият народ има свой особен живот, особен характер,<br />
особна физиономия, коя го отлича като народ – дайте му<br />
да се развива по народните си начала, и ще видите каква<br />
част от обществения живот ще развие той...“<br />
108<br />
РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
„Свестните у нас считат за луди. Глупецът вредом всеки<br />
почита.“<br />
„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата<br />
си, той не обича своето отечество!“<br />
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“<br />
Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ<br />
1869 – 1952<br />
“Историческото минало на народите е дълбоко заседнало<br />
в душата и в кръвта им и е въобще незаличимо от човешката<br />
ръка.“<br />
ЯНЕ САНДАНСКИ<br />
1872 – 1915<br />
„Да живееш значи да се бориш. Робът – за свобода, а<br />
свободният – за съвършенство.“<br />
„Народите са братя и като братя трябва да живеят.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 109
ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ<br />
1879 – 1955<br />
„Учителите и школниците чувстват в себе си сърдечен<br />
дълг да видят, да познаят проявите на българския дух. Те<br />
са преданите, те са единствените истински читатели.<br />
Те са в училището, там има само желание да се учи и да<br />
се поучава, там не са опръскани всички стени с калта на<br />
нашия пуст и неприятен обществен политически живот.“<br />
„Българският народ, ако се прочуе някога в големия свят,<br />
ще се прочуе чрез поезията си, чрез поезията на своя още<br />
неизползуван и чудно силен език.“<br />
„Но животът е по-силен от нашите хитроумни теоретични<br />
постройки и канони и налага живите ценности.“<br />
„Тежко на тоя поет или артист, когото въздигат само за<br />
това, защото той е син на този или на онзи народ.“<br />
АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ - БАЛАН<br />
1859 – 1959<br />
„Учих се, за да зная и да умея, учих се – и още ще се уча, за<br />
да уча и други, които още не знаят и не умеят. Учих се не<br />
да съм учен, а да бъде учител – и бидейки учител, пръсках<br />
112<br />
УЧЕНИ
светлина не от горе на долу, а между слушатели и читатели.“<br />
ПРОФ. АНАСТАС ИШИРКОВ<br />
1868 – 1937<br />
„Аз почитам оня мъж, който в момент на силно отчаяние,<br />
когато сърцето се изпълни с тъга по непостигнати идеали<br />
и кръвта нахлуе в главата при силен яд срещу човешката<br />
неправда, посегне на живота си, но дваж по ми е мил оня<br />
мъж, който умее да потуши в себе си яда, прогони тъгата<br />
и с удвоена сила догонва непостигнатото и поправя<br />
разрушеното.“<br />
АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ<br />
„Така живеем от дълбока древност...<br />
Не смогнахме да се успокоим<br />
народната да изградим душевност.<br />
Съдбата ли проклета да виним?“<br />
ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ<br />
1910 – 1997<br />
Из „Съдбата ли?“<br />
1885 – 1936<br />
„Денят таи това, което утре ще изгрее.“<br />
АСЕН ИГНАТОВ<br />
1935 – 2003<br />
„Само слаби хора биха предпочели сладката, но опасна<br />
дрямка на привидностите пред събуждането, което може<br />
би е болезнено, но е и предизвикателство към нашата сила,<br />
към енергията ни, към гордостта ни.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 113
ПРОФ. БЕНЬО ЦОНЕВ<br />
1863 – 1926<br />
„Материалната сила на един народ, неговата военна мощ,<br />
може да бъде съкрушена за известно време, но езикът си<br />
остава и през туй време верен страж народен.“<br />
БОЯН ПЕНЕВ<br />
1882 – 1927<br />
„Човек трябва да бъде искрен във всяко свое дело.“<br />
„Когато слушам далечна музика, аз чувствам как миналото<br />
изчезва със своята мъка и оставя в душата ми всичките<br />
си богатства и наслади.“<br />
„Навсякъде и във всичко ние трябва да дирим красотата.“<br />
ВАСИЛ КЪНЧОВ<br />
1862 – 1902<br />
„Животът без беди е мъртъв. А този, който може да го<br />
прегази е юнак.“<br />
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ<br />
1880 – 1966<br />
„Нищо няма, което да влияе по-силно върху психологията<br />
на нашия народ, върху психологията на нашия обикновен<br />
гражданин, отколкото властта.“<br />
114<br />
УЧЕНИ
„Ние рядко правим сравнение, дали наличността на всички<br />
ония условия, благодарение на които една реформа в<br />
западните държави е дала добри резултати, я имаме и у<br />
нас, за да даде същите тези резултати.“<br />
„Изглежда, че навсякъде великото и възвишеното върви<br />
наред с тривиалното и дребнавото. Такава е участта<br />
човешка!“<br />
ПРОФ. ВЕРА МУТАФЧИЕВА 1929 – 2009<br />
„Дано най-сетне българският електорат престане да се<br />
надява на помощ свише – такава не само няма, но и нивга<br />
не е имало.“<br />
„Когато на дневен ред бъде поставен проблемът за доброто<br />
на човечеството, проблемът за доброто на човека губи<br />
сила.“<br />
„Няма училище, ни университет, дето да заменят по полезност,<br />
по обхват и плодове самоучението.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 115
ПРОФ. ГЕОРГИ ЗЛАТАРСКИ<br />
1854 – 1909<br />
„В университета ще ти отворят само вратата за храма<br />
на науката и ще те въведат, като ти разкажат за въпросите,<br />
с които има да се блъскаш… за да станеш полезен на<br />
обществото.“<br />
ПРОФ. ДИМИТЪР АГУРА<br />
1849 – 1911<br />
„Националните университети не само поддържат чистата<br />
наука, но изобщо повдигат народното развитие от всяка<br />
страна.“<br />
„Усилено и бързо трябва да се работи особено по просвещението<br />
на народа, ако не искаме да загинем в борба с<br />
по-силните и по-развити от нас народи.“<br />
„Ние сме исторически народ чрез нашата култура – тя<br />
трябва да ни бъдe лостът и за бъдещото ни съществуване.“<br />
АКАД. ДИМИТЪР МИШЕВ<br />
1933 – 2003<br />
„Аз не гледам на сегашната младеж тъй, както някои. У<br />
днешната младеж има качества, които старото поколение<br />
не притежаваше. Младежта ни е показала, че е културна,<br />
близка на цивилизацията.“<br />
116<br />
УЧЕНИ
„Най-мъчно, особено у нас, е да се преценяват и обсъждат<br />
политически въпроси обективно. В най-важни въпроси се<br />
внася субективност и страст. Често субективността<br />
минава границите на позволеното и дава свой отпечатък<br />
на фактите, често дори тя заменя самите факти с<br />
предположения и фантазии.“<br />
ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ<br />
1868 – 1939<br />
„Истината е най-добрия учител, най-доброто възпитание<br />
и най-добрия мотив за всичко високо в живота, и само<br />
истината е вечна.“<br />
„Една песен е всякога една идея, но идея своеобразна. Тя ни<br />
прави да се въодушевляваме и да мечтаем, дава ни топли<br />
чувства и идеали, догдето политиката ни кара само да<br />
мислим.“<br />
„Народите са феникс, който се ражда на ново из своето<br />
собствено пепелище.“<br />
ПРОФ. ДОЙНО ДОЙНОВ<br />
1929 – 2014<br />
„Ученият трябва да отреагира на съвременните събития и<br />
проблеми не по публицистичен или политически начин, а по<br />
неговия, научен начин, който е най-сериозен и задълбочен.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 117
„Винаги съм мислил, че историкът не бива да бъде прокурор,<br />
но в никакъв случай не бива да бъде и адвокат на<br />
своя герой.“<br />
ПРОФ. ЗЛАТОЗАРА ГОЧЕВА<br />
1932 – 2013<br />
„Най-бавно се променя начинът на мислене и възприемане<br />
на заобикалящата действителност у един народ.“<br />
ПРОФ. ИВАН БОЖИЛОВ<br />
1940 – 2016<br />
„Има хора, които през целия си път не се отделят от<br />
тълпата. Веднъж те улавят повика на времето и се<br />
превръщат в гении. Има други хора, които през целия<br />
си живот, във всяка своя изява, във всяко свое действие<br />
показват необикновеното, изключителното, гениалното –<br />
онова, което акумулира в себе си способностите и<br />
стремленията на един народ, онова, което дава облика на<br />
цяла епоха.“<br />
АКАД. ИВАН ГЕОРГОВ<br />
1862 – 1936<br />
„Един народ не може да стане културен народ, без да<br />
се развива в него тази идеална страна, която насочва<br />
действията на неговите членове не към личния интерес,<br />
а към нещо, което ни се струва по-високо, по-общо, към<br />
доброто.“<br />
118<br />
УЧЕНИ
„Любовта, приятелството, саможертвата се показват<br />
само тогава като истински добродетели, когато произтичат<br />
не от личния интерес, а от нашата вътрешност,<br />
без оглед на суровия интерес.“<br />
„Човек не е само уединен индивид, ами по-скоро човек е<br />
фактор, който има значение за един по-общ процес, в<br />
който се развива един общ, умствен живот.“<br />
ИВАН ДУЙЧЕВ<br />
1907 – 1986<br />
„Единството на един народ е не само пространствено и<br />
народностно, сиреч в настоящето, но също и историческо<br />
– в дълбочината на времето.“<br />
ИВАН ХАДЖИЙСКИ<br />
1907 – 1944<br />
„България трябва да стане богата, благоденстваща и<br />
щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ<br />
ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата<br />
история място и участ, каквато заслужават неговият<br />
устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и<br />
неговата прекрасна земя.“<br />
„Историята подбира своите оръдия, своите изразители<br />
според това, дали те могат със своите лични качества да<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 119
разрешат обществените задачи на момента.“<br />
ПРОФ. ИВАН Д. ШИШМАНОВ 1862 – 1928<br />
„Каквото и да се говори, нашата младеж – нашата надежда,<br />
крие в душата си прекрасни загадки.“<br />
„Което най-липсва за сега, то е една по-хомогенна<br />
интелигенция, възпитана на национална почва! Такава една<br />
интелигенция може да се възпита само в родния край и в<br />
тясна свръзка с народа.“<br />
„Личният пример на учителя е най-доброто, най-деятелното<br />
възпитателно средство....“<br />
„За да обичаш какво да е, следователно и отечеството<br />
си, трябва първо да го познаваш, трябва живо да се<br />
интересуваш за него, трябва сърцето ти да е свързано<br />
с него с такива връзки, щото откъсването и на най-малката<br />
жичка да се чувства болезнено.“<br />
ЙОСИФ ФАДЕНХЕХТ 1873 – 1953<br />
„Управление, което крепи своята власт върху чувството<br />
120<br />
УЧЕНИ
на омраза, върху чувство на завист, върху противопоставяне<br />
селското население срещу градското, върху противопоставяне<br />
хората на черния труд срещу тия на<br />
интелектуалния, такова управление не може никакви<br />
други резултати да доведе, освен пълно вътрешно разложение.“<br />
ПРОФ. ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ<br />
1863 – 1937<br />
„Няма съмнение, че между най-необходимите качества у<br />
един истински апостол на велика народна идея първото и<br />
най-главното е не само той да е от все сърце и душа предан<br />
на идеята, но да е и всеки час готов да даде живота си за<br />
нея.“<br />
ПРОФ. МАРКО СЕМОВ<br />
1939 – 2007<br />
„Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското.<br />
А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да<br />
се учим от първенците си – затова най-често размахваме<br />
националните си недостатъци по-високо от националните<br />
си добродетели.“<br />
МЕТОДИ ПОПОВ<br />
1881 – 1954<br />
„Българинът трябва да стане отново горд, да се освободи<br />
от комплексите на малоценност и да не робее пред всеки<br />
„европеец“, да не се чувства малък пред него „по рождение“<br />
и да не се отдава на слепи подражания и чужди внушения.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 121
АКАД. МИХАИЛ АРНАУДОВ 1878 – 1978<br />
„Българите имат преди всичко нужда от ръководни личности<br />
с широк умствен кръгозор.“<br />
„Без млади хора, завършили науките в по-високи учебни<br />
заведения, не е мислимо прераждането на българския<br />
народ.“<br />
АКАД. МИХАИЛ ДИМИТРОВ<br />
1881 – 1966<br />
„Смехът облекчава социалния живот на хората. Да се смеем<br />
на дадено явление, значи да се чувстваме свободни от него.“<br />
ПРОФ. НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ<br />
1931 – 2000<br />
„В нашето посттоталитарно общество, управляващите<br />
успяха да запазят старата скърцаща машина и чрез нея<br />
да се наложат, подменяйки чуждите със свои.“<br />
„Историята като публицистика, по своето предназначение,<br />
трябва да използва историческите познания за определени<br />
социални цели.“<br />
122<br />
УЧЕНИ
„Нашето общество не е достатъчно дозряло за демокрацията,<br />
затова се лута и ще се лута още дълго.“<br />
„Колелото на историята наистина се върти, само че<br />
понякога просто буксува!“<br />
АКАД. ПЕТЪР ДИНЕКОВ 1910 – 1992<br />
„Не се стреми да се харесваш – не се приспособявай към<br />
никого, мисли самостоятелно и твърди само това, в което<br />
си дълбоко убеден.“<br />
„Не се ръководи от сухи принципи – винаги се съобразявай с<br />
обстоятелствата на живота.“<br />
„Бъди винаги ясен и честен в отношенията си с хората.<br />
Предпочитай острата болка на откровеността и бързото<br />
действие пред похабявaщото безсилие на протакането.“<br />
„Бъди суров към чувствата си – те много често мамят и<br />
водят към глупости.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 123
ПРОФ. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ 1883 – 1943<br />
„А езиковата култура е най-елементарното качество на<br />
образования човек. И който нея не притежава, е лишен от<br />
първото условие за всяко понататъшно развитие...“<br />
„На политиката у нас винаги се е гледало като на найлесното<br />
и най-достъпното от всички занятия. За това и<br />
полуинтелигентът намери в нея най-благодатното измежду<br />
всички поприща.“<br />
„Дългът да бъдат носители на идеали в живота на народите<br />
е лежал винаги и преди всичко върху тия, на които е<br />
поверено тяхното ръководство.“<br />
АКАД. СТЕФАН С. БОБЧЕВ 1853 – 1940<br />
„Който иска да му спори работата, който желае да се радва<br />
на добри плодове на деятелността си, който ламти за<br />
истински успех – трябва преди всичко да вярва в своето<br />
дело, а щом вярва в него, той ще го обикне, както обича и<br />
трябва да обича Отечеството.“<br />
124<br />
УЧЕНИ
Д-Р ХРИСТО МУТАФОВ 1872 – 1942<br />
„Ужасите на войната не са в боя, дето нищо не се чувства,<br />
нищо се не желае, освен победа над врага. В горещ бой<br />
смъртта е сладка. Но когато боят замре и вие минете<br />
през запустелите села и градове, душата ви потрепва,<br />
потрепват всички нерви на вашето битие пред печалната<br />
гледка на мълчаливите обезлюдени домове и огнища.“<br />
ПРОФ. ЦВЕТАНА РОМАНСКА - ВРАНСКА 1914 – 1969<br />
„Българският народ много повече пее, отколкото разказва.<br />
Както в миналото, така и в новото време той излива<br />
в песни своите чувства и преживявания, отразява всестранно<br />
своя бит и борби за по-добър живот.“<br />
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 125
Мартин Чорбаджийски, Нели Великова, Петър Ангелов<br />
500 мисли на бележити българи<br />
Българска<br />
Първо издание<br />
Редактори: Иван Кънчев, Марио Мишев<br />
Коректор: Златина Георгиева<br />
Оформление на корицата: Антон Чалъков<br />
Дизайн и предпечат: Димитър Войнов<br />
БИ 93 ООД<br />
1000 София, ул. „Сердика“ 20<br />
www.bulgarianhistory.org<br />
e-mail: team@bulgarianhistory.org<br />
Печат: Мултипринт
Change language