You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
а заради тръпката, ловджията -<br />
изстрела повалих 6 прасета<br />
СТРУМА<br />
СТстр. 12-13<br />
съм завършил "Строително-пътни<br />
машини, тяхното оборудване<br />
и автотранспорт". Дипломирах<br />
се през 1985 г.<br />
- Как се оказа в Русия? Защо<br />
замина?<br />
- Уволних се от казармата<br />
през 1978 г. и осъзнах, че тук<br />
няма да мога да прогресирам.<br />
Родителите ми бяха бедни хора,<br />
майка ми беше на легло<br />
много години и реших да си<br />
опитам късмета в чужбина и да<br />
изкарам някой лев. Не виждах<br />
перспектива в България.<br />
ВМЕСТО ДА НАМРАЗЯ<br />
РУСНАЦИТЕ, КАКТО СЕГА<br />
ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ПРИ<br />
ГАСТАРБАЙТЕРИТЕ НИ ИЗ<br />
ЕВРОПА И В АМЕРИКА, АЗ<br />
ГИ ОБИКНАХ ТЕЗИ ХОРА.<br />
С нас те се отнасяха почтено,<br />
а простотиите и гадостите ги<br />
правеха българи. Книга мога да<br />
напиша за това.<br />
- Какви простотии? Разкажи<br />
ми.<br />
- Работехме в един и същи<br />
тръст, братушките получаваха<br />
заплата от 500 рубли, а ние -<br />
1500 лв. В Тюмен, над милионен<br />
град, единственото, което се<br />
раждаше, бяха картофи. Водиха<br />
ни в картофените им ниви да товарим<br />
чувалите. Как руснаците<br />
не взеха един картоф, а байганьовците<br />
си съблякоха ризите и<br />
панталоните, вързаха им ръкавите<br />
и крачолите и ги напълниха с<br />
Трофеят, донесъл 3 златни<br />
медала на страстния ловец<br />
Отличията от отстреляните<br />
глигани<br />
картофи! В магазина килото<br />
струваше 3 копейки! Гадно ми<br />
беше от репликите на руснаците<br />
в автобуса: "Ой, жадные болгары<br />
за картошки". Знам как се носеха<br />
за продаване дънките и маратонките,<br />
приятели ми разказваха<br />
унизителни случки. Виждал<br />
съм неведнъж в градския автобус<br />
как българи стоят до касата<br />
и събират копейките за билетчета,<br />
които всеки в навалицата подаваше<br />
напред. Но вместо за<br />
всички пари да купи билети и да<br />
ги върне на хората, нашенецът си<br />
слагаше в джоба половината<br />
събрана сума да пие вечерта 5<br />
водки. И беше гадно! Никога<br />
няма да го забравя! На българина<br />
това явно му е вродено.<br />
- Ти как се опази? Явно не<br />
всички българи са еднакви...<br />
- Спор няма, не слагам всички<br />
под един знаменател, но половината<br />
със сигурност. А мен<br />
ме е опазил родът, от който съм<br />
произлязъл, беднотията и възпитанието<br />
ми. Научен съм, че<br />
най-сладко е, като изкараш<br />
хляба си с ръцете и с главата<br />
си, другото ми е противно и гадно.<br />
Неслучайно винаги съм бил<br />
опозиция, дори и като член на<br />
партията все бях срещу всички,<br />
да им кажа истината в очите...<br />
- И какво спечели от това?<br />
- Нерви. На мен и на семейството<br />
ми.<br />
- Една немалка част от<br />
червените партийни членове<br />
се преориентираха към<br />
други партии, защо и ти не<br />
го направи?<br />
- Аз напуснах БСП през<br />
2002 г., защото това не е социална<br />
партия. С Боян Расате<br />
сме приятели, много сме коментирали,<br />
но няма да му позволят<br />
големите медузи с многото<br />
пари, с големите кръгове<br />
и с всичко, което се налага отвън,<br />
да направи нещо значимо.<br />
Отвратен съм от политиката<br />
и затова от 2009 г. спрях<br />
да се занимавам с нея. Не искам!<br />
Искам да върви предприятието,<br />
аз да отида на лов,<br />
да отида на вилата си и да си<br />
видя ябълковата градина...<br />
СТИГА МИ ПОЛИТИКА.<br />
ЗНАМ КАКВО Е МЪКА,<br />
КАКВО Е ДА СТРАДАШ,<br />
ЗНАМ КАКВО Е ЦЪРВУЛ И<br />
ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ. ЗНАМ<br />
КАКВИ СА МИ РЪЦЕТЕ И<br />
КАКВО МОГА С ТЯХ.<br />
И съм спокоен, че няма човек,<br />
който да каже "Данчов ме<br />
излъга, Данчов е мръсник".<br />
Може да кажат, че съм с остър<br />
език, че съм директен, но толкова.<br />
И спя спокойно.<br />
- Защо не остана в Русия?<br />
Сигурно си имал шанс и там<br />
да постигнеш много и да направиш<br />
добра кариера...<br />
- Едно нещо ме е научил баща<br />
ми, лека му пръст, че камъкът<br />
си тежи на мястото. Без Пиринския<br />
край, без Ощава, без<br />
да мога да погледна от вилата<br />
Вихрен, не мога. А майка ми<br />
казваше "за лудо работи, за лудо<br />
не лежи". И аз го правя.<br />
- Наближаваш пенсионна<br />
възраст, но като те гледам, не<br />
мислиш за пенсия...<br />
- На 3 март навършвам 60.<br />
Но пенсията ми е далече като<br />
понятие. Няма да се спра, докато<br />
мога, докато тръгна с бастуна<br />
сигурно. Така съм устроен.<br />
От тоя свят нищо няма да отнеса<br />
при белите камъни, каквото<br />
имам, почтено изкарано, искам<br />
да оставя на синовете си. В<br />
предприятието отговарям за 30<br />
души, много ценя всеки от тях<br />
и последен взимам заплата.<br />
Ако остане. В РМА "Стримон"<br />
няма текучество на работници<br />
и това е показателно. Поръчки<br />
никой не ми е давал, нито червени,<br />
нито гербаджии - никой.<br />
Сам оцелявам. Нашето предприятие<br />
е единственото неизмислено<br />
РМД. И до днес хора<br />
от тогавашния син политически<br />
елит си признават, че са ме<br />
изпуснали. Тогава си събрахме<br />
парите, хората също дадоха,<br />
продадох недовършената сграда<br />
и изчистихме финансово<br />
всичко. И аз съм единственият<br />
"червен" шеф, когото сините не<br />
успяха да уволнят. И сега оцеляваме<br />
само с качествено<br />
свършената работа, затова и ни<br />
търсят.<br />
- Случвало ли се е ти, директорът,<br />
да останеш без заплата?<br />
- Неведнъж. Разходите не са<br />
ми големи, оправям се.<br />
- Какво ти липсва?<br />
- Липсва ми жената. Отиде<br />
си от тоя свят без време.<br />
- Как понасяш самотата?<br />
- Самотата те прави по-силен,<br />
но и те убива, смачква те.<br />
- Колко години бяхте заедно?<br />
- През 1982 г. я срещнах.<br />
Тя е любовта на живота ми.<br />
Продължавам да се грижа за<br />
всички цветя, които тя посади,<br />
и за ябълковата градина, в която<br />
обичаше да седи. В горещините<br />
ходя да поливам дръвчетата<br />
нощем, за да не преча на<br />
местните жители в Ощава и да<br />
не им отбивам през деня водата.<br />
Хората казват, че на работливия<br />
стопанин овошките му са<br />
"мързеливи", та и моите са такива.<br />
Не пускат дълбоки корени<br />
да търсят влага и през годините<br />
имам 5-6 дръвчета, паднали<br />
при силни бури. Ябълките<br />
са другата ми страст, имам<br />
дърво с три сорта накуп, а плодовете<br />
раздавам.<br />
Разговаря<br />
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Change language