Брой 64
18-19,03,17-събота-неделя
18-19,03,17-събота-неделя
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Директорът с белогвардейски корен инж. Олег Шереметиев:<br />
С моите ученици някога построихме от нищото<br />
бившия Механотехникум, захранвахме с кадри<br />
заводите в цяла Дупница, сегашните<br />
младежи са вперени в<br />
материалното, не искат да учат<br />
Инж. Олег Стефанов<br />
Шереметиев е роден<br />
през 1933 г. в<br />
Дупница, но произлиза от<br />
стар руски род. Майка му<br />
Екатерина Петровна<br />
Панфилович е от дворянско<br />
семейство, а баща<br />
му Стефан Поликарпович<br />
Шереметиев е бил<br />
офицер от Руската армия.<br />
Родителите му<br />
имигрират в Дупница<br />
през 1920 г.<br />
Инж. Олег Шереметиев<br />
е възпитаник на Базовото<br />
училище в града<br />
и Дупнишката мъжка<br />
гимназия. Завършва с<br />
отличен успех специалност "Експлоатация и ремонт<br />
на автомобили, трактори и селскостопански машини"<br />
във ВИМЕСС /ТУ/ - гр. Русе. Професионалната му<br />
кариера започва в Машинно-тракторната станция<br />
като началник на ремонтната работилница. Един от<br />
най-дългогодишните директори на Техникума по механо-електротехника<br />
"Акад. Сергей П. Корольов" в гр.<br />
Дупница - близо 31 години.<br />
- Г-н Шереметиев, произлизате<br />
от стар руски род,<br />
как семейството Ви попада<br />
в Дупница?<br />
- Моите родители са руснаци,<br />
родени са в гр. Новомосковск.<br />
Баща ми е офицер<br />
от Руската армия. По време<br />
на Първата световна война<br />
покрай размирните събития в<br />
Русия, подобно на много други<br />
офицери, се е присъединил<br />
към армията на Врангел и е<br />
емигрирал в България. Семейството<br />
ми се заселва в гр.<br />
Дупница през 1920 г. Майка<br />
ми е била учителка по руски<br />
език, баща ми е работил като<br />
чиновник, а след това е<br />
бил служител в "Пътни строежи".<br />
Моето детство беше като<br />
на повечето деца - щастливо.<br />
Въпреки че сме преживели<br />
и Втората световна война,<br />
много трудни години,<br />
свързани с лишения, недостатъчно<br />
храна... От първо до<br />
четвърто отделение съм учил<br />
в ОУ "Св.св. Кирил и Методий",<br />
а след това в Базовото<br />
училище в града.<br />
- Кои преподаватели си<br />
спомняте до днес?<br />
- Имал съм много добри<br />
преподаватели по всички<br />
предмети. В Базовото училище<br />
ми преподаваха учителите<br />
Стефан Гавазов, Георги<br />
Дамянов, Цветана Райнова,<br />
Борис Дяковски, Николов, и<br />
др. В Дупнишката мъжка гимназия<br />
ми преподаваха Хаджибончев<br />
и Борис Миленков<br />
по математика, Геров по история,<br />
Атанас Алексиев по<br />
география. Класният ръководител<br />
Никола Начев ми беше<br />
по биология и др. Учителите<br />
ни бяха много взискателни,<br />
даваха всичко от себе си и<br />
се стремяха от нас да изградят<br />
добри граждани със<br />
сериозни знания и умения.<br />
Така те оформиха едно поколение,<br />
което след завършването<br />
на гимназията в годините<br />
след 1944 г. беше източник<br />
на т.нар. кадри с висше<br />
образование, военни кадри и<br />
др. Много от моите съученици<br />
станаха офицери, голяма<br />
част бяха с висше образование.<br />
- От 1962 г. чак до 1993<br />
г. сте директор на Техникума<br />
по механо-електротехника<br />
"Акад. Сергей П. Корольов"<br />
- гр. Дупница. През<br />
какво сте преминали за тези<br />
31 г.?<br />
- При постъпването в техникума,<br />
който фактически по<br />
същество беше ново учебно<br />
заведение, тъй като дълги години<br />
е съществувал като отдел<br />
към Минния техникум,<br />
нуждата от<br />
кадри наложи<br />
да се разкриват<br />
специалности.<br />
Първата<br />
специалност<br />
беше<br />
"Технология<br />
на машиностроенето<br />
-<br />
студена и топла<br />
обработка",<br />
тъй като<br />
във връзка с<br />
развитието на<br />
икономиката<br />
на града се<br />
наложи да се<br />
разкрият специалности<br />
в<br />
областта на<br />
машиностроенето<br />
и<br />
енергетиката. Базата, която<br />
заварих, беше твърде оскъдна,<br />
а техниката се развиваше<br />
бързо. Освен приемащите<br />
се ученици от четири паралелки<br />
в един отдел съществуваше<br />
и вечерен отдел, а<br />
по-късно и задочен отдел. Наложи<br />
се да се развива материалната<br />
база, тъй като старата<br />
сграда, която имахме,<br />
беше недостатъчна и се налагаше<br />
да се провеждат учебните<br />
занятия даже в събота.<br />
Вложихме много усилия с<br />
СТРУМА<br />
ЖИВОТЪТ<br />
Събота-неделя, 18-19 март 2017 г.<br />
стр. 13<br />
Инж. Олег Шереметиев, проф. Наталия Корольова, Пенчо Банев и Йордан<br />
Пляков - представител на ОбК на БКП, в двора на училището<br />
двамата заместник-директори<br />
Пенчо Банев и Стоян Вътев,<br />
за да може най-накрая<br />
да осигурим строежа на работилници.<br />
Техникумът практически<br />
се превърна в малък<br />
завод, а след това започна<br />
строителството на новата<br />
сграда, в която и до ден-днешен<br />
учат учениците.<br />
- Прави впечатление, че<br />
образованието по онова<br />
време е следвало икономиката<br />
на града, сега има разминаване<br />
между нуждите<br />
на бизнеса и това, което<br />
произвеждат училищата като<br />
кадри.<br />
- Техникумът съдейства<br />
много за развитието на промишлеността<br />
в Дупница. Развихме<br />
актуални за времето<br />
специалности като "Технология<br />
на машиностроенето -<br />
студена и топла обработка",<br />
"Автомобили и кари", "Електрообзавеждане<br />
на промишлени<br />
предприятия" и<br />
"Електроника". Преди да се<br />
пенсионирам, дори се създаде<br />
и нова специалност "Хладилна<br />
техника".<br />
- Как сте осъществявали<br />
връзката между вашите<br />
кадри и заводите?<br />
- Поддържахме непрекъсната<br />
връзка с всички предприятия<br />
в града - завод ЗИО,<br />
завод "Хо Ши Мин", Асансьорния<br />
завод, ТЕЦ "Бобов<br />
дол" и др. Голяма част от нашите<br />
кадри работеха в тези<br />
заводи, а някои по-късно станаха<br />
и директори там. В поново<br />
време създадоха свои<br />
фирми.<br />
- Как успяваха Вашите<br />
Посрещане на първия български<br />
космонавт Георги Иванов<br />
в техникума<br />
възпитаници хем да учат<br />
занаят, а в същото време да<br />
бъдат участници в строителните<br />
работи на училището?<br />
- Учениците с голямо желание<br />
провеждаха трудови<br />
дни, особено при строежа на<br />
работилницата, на изкопните<br />
работи и на другите подобни<br />
дейности. А пък по-късно,<br />
когато започна строежът на<br />
учебната сграда, обикновено<br />
при сутрешната гимнастика<br />
учениците снабдяваха работниците<br />
с тухли, за да върви<br />
работата по-бързо.<br />
- Според Вас, като дългогодишен<br />
директор, който<br />
е възпитал толкова много<br />
младежи, на какво се дължи<br />
днешната агресия сред<br />
учениците и как учителите<br />
могат да се справят с нея?<br />
- Това е труден въпрос. Агресията<br />
се дължи на цялостната<br />
обстановка в държавата,<br />
а малко или много имат<br />
вина и родителите. Новите<br />
технологии също създават<br />
предпоставки за това. Стремежът<br />
всеки да търси материалното<br />
не създава желание<br />
у децата да учат. А тази трудна<br />
житейска обстановка и<br />
борбата на родителите за съществуването<br />
до голяма степен<br />
им пречи да общуват със<br />
своите деца.<br />
- Има безработица сред<br />
младите, а в същото време<br />
бизнесът казва, че липсват<br />
кадри. Откъде идва разминаването?<br />
- Дължи се на това, че децата<br />
не желаят да учат професии,<br />
които им предлага<br />
бизнесът. Създават се нови<br />
специалности предимно в областта<br />
на счетоводството, а<br />
специалностите, които търси<br />
бизнесът, за тях няма желаещи.<br />
- Със съпругата си Дора<br />
имате две деца. Разкажете<br />
за тях?<br />
- Съпругата ми Дора е завършила<br />
Учителския институт<br />
в гр. Дупница. По-голяма част<br />
от трудовата си дейност е работила<br />
като секретарка, а<br />
последните години преди да<br />
се пенсионира - като учител<br />
по руски език. Имаме две деца<br />
- син и дъщеря, и двамата<br />
са завършили Механотехникума<br />
в Дупница. Синът работи<br />
като технически кадър в<br />
ТЕЦ "Бобов дол", а дъщерята<br />
завърши специалност "Екология"<br />
в ЮЗУ "Неофит Рилски"<br />
- Благоевград, работи<br />
към Комисията за закрила на<br />
потребителите. Имам една<br />
внучка, която е студентка в<br />
СУ "Св. Климент Охридски".<br />
- Вие сте руснак по<br />
произход, имахте ли възможност<br />
да посетите родния<br />
си край, искали ли сте<br />
да се върнете в Русия?<br />
- Да, ходил съм в родния<br />
си край, когато бях на специализация<br />
в Харков. Освен<br />
това в Ленинград се срещнах<br />
със своя братовчедка, с която<br />
поддържахме най-тесни<br />
връзки. През 1954 г. една<br />
част от руснаците, които бяха<br />
в България, се върнаха в Русия,<br />
но тогава майка ми вече<br />
беше починала, баба ми беше<br />
много възрастна, а сестра<br />
ми поддържаше семейството.<br />
Аз бях студент и не<br />
беше редно да ги изоставя и<br />
да замина, така останах в<br />
Дупница. Със съпругата ми<br />
сме ходили на екскурзия в<br />
Киев, Рига, Ленинград и Москва.<br />
Това, на стр. 14
Change language