Брой 95

Грегорио де
спокойно и красиво, но шоф
ми хлябът от Памплона и морск
На гости у Гойо от Испания
и жена му Таня в Крупник
Не е лесно човек да открие къщата на
испанеца Грегорио де ла Фуенте в
китното симитлийско с. Крупник.
Първо - тя се намира в един от кварталите
на селото, и второ - крупничани си
падат по сложните обяснения. Упътват
ни съобразно броя на легналите полицаи,
през които трябва да преминем, бройката
на паркираните в района военни камиони
и още десетки указания за посока,
завои, мостове и т. н. По неизвестни причини
никой от тях не се сеща да каже единствения
сигурен белег за локализиране на
„испанската“ хасиенда - освен че е една от
най-хубавите в селото, тротоарът пред
къщата е безупречно изметен, а сред
плочките не расте нито една тревичка.
Знаем, че чистотата е дело на крупнишкия
зет Грегорио, когото местните наричат с обич Гойо -
човекът, който всяка сутрин вади метлата и премита улиците
около къщата си, после хуква с косачката и друга градинарска
техника по комшийските дворове, за да подреже някой
храст или да окоси нечия морава.
След като половин час обикаляме селото и почти случайно
попадаме на дома на Гойо, от двора изскача усмихнатата му
съпруга Таня и гостоприемно ни кани вътре. Озоваваме се в приказно
дворче с барбекю, много цветя и малка градинка с колци
за червени домати. Малко по-късно на верандата се появява и
самият Гойо. Широката му усмивка и здравото ръкуване ни
предразполагат директно да минем на „ти“. В разговора ни се
включва и очарователната Таня, която доста често го прави
и като преводач, защото съпругът й още не е напреднал достатъчно
с българския език.
- Гойо, твое дело ли
е този прекрасен
двор?
- Мое, разбира се, и
особено доматите, но в
отглеждането ми помагат
дядото и шуреят.
Засадил съм от българските
розови домати, защото
са много вкусни, но
другата седмица очакваме
от Испания разсад с
испански сортове, понеже
и те не са лоши.
- Да започнем отначало
- как се реши да
зарежеш Памплона и
да дойдеш да живееш
в едно българско село?
- По здравословни причини
и заради любовта.
Преди 16 години дойдох
на гости на мой приятел
от гр. Рила - Димитър
Буров, той ме заведе в
ресторант „Мелпомена“
в Благоевград и там се
запознахме с Таня, която
работеше в заведението.
Собственикът д-р Красимир
Спасов много хареса
нашата връзка и като
че той бе в основата
на това да се осмеля и да
й поискам ръката. Димитър
ни стана кум. Оженихме
се в Благоевград и
беше много хубава сватба.
После Таня дойде за
няколко години в Испания,
но преди 3 години
докторите ми наредиха
да си дам почивка, защото
имам байпас, и аз избрах
да го направя тук,
в България. Заради спокойствието
и заради хората.
- Таня: А, а на мен ми
обясняваше, че идва да
живее в Крупник, понеже
още на сватбата ми обеща
все някога да ме върне
в България.
- С какво се занимавахте
в Испания?
- Г.: Аз много години
бях градинар, гледах зеленчуци,
но когато се
оженихме с Таня, си отворихме
малко квартално
заведение - само с 6 маси
и домашна кухня. Там
това нещо е лесно да го
направиш, защото испанците
много уважаваме
храната и ценим, когато
е качествена. Например
в България като се
съберем с приятели отиваме
някъде на ракия със
салата, а с приятелите
в Испания ходим на вечеря
и хапваме добре.
- Какво стана с бизнеса,
след като преди
3 г. дойдохте в Крупник?
- Т.: И заведението, и
апартамента ги даваме
под наем и с тези пари
живеем тук.
- Какво донесохте
от Испания в България?
Т.: Мопсът Рекс, който
пристигна в една
клетка, дъщеря ни и мебелите
от апартамента.
Наскоро семейството
ни се увеличи и с котката
Миси - намерихме
я на улицата и много добре
се разбира с кучето.
- Гойо, и в Памплона
ли чистеше така,
както тук на село?
- Около заведението -
задължително, но улиците
не метях, защото си
има фирми по чистотата,
които го правят всеки
ден. Тук обаче няма
начин да не го правиш -
фирмата минава май
веднъж на 2 седмици и
ако човек не обере с метлата,
всичко става в
прах. И да ви кажа, не
съм само аз от тия, дето
чистят - и от съседните
къщи хората излизат
и го правят. Като
заметем, понеже имам
много градинска техника,
все някой ще ме помоли
да му окося тревата
например, и аз го правя с
удоволствие.
- Т.: Да, още като се
нанесохме тук, той си
купи много техника, даже
тракторче искаше да
си вземе и добре, че не намери,
защото не знам къде
щяхме да го държим.
- Като външен човек
виждаш ли България
променена в сравнение
с първото ти
идване тук през 2001
г.?
- Да, много се промени.
Още като кацне човек
на летището, вижда
5
промяна към по-добро,
администраторите вече
се усмихват повече и работят
по-добре, услугите
се промениха към похубаво,
санирането придаде
съвсем модерен облик
на кварталите, магистралата
край Благоевград
е добра придобивка...
- И всичко у нас ти
харесва?
- Е, не всичко. Например
хич не харесвам пътищата
в селото, които
нямат асфалт, както и
начина, по който шофьорите
карат колите си -
всеки бърза да те изпревари,
без въобще да се
съобразява с правилата
на движение. Аз всеки ден
пътувам до Благоевград,
където карам и после
прибирам дъщеря ни от
гимназията - това си ни
остана като навик от
Испания, защото до VI
клас там родителят е
длъжен да вози детето
си до двора и да го чака
след училище. И всеки ден
тук се сблъсквам с шофьори,
които хвърчат
като луди. В Испания задължително
за такова
шофиране щяха да получат
глоба, а глоба там
1 9
няма как да не платиш.
- Предполагам има
сериозна разлика
между двете страни
и в областта на здравеопазването?
- Т.: Да, има. Когато
заминах в Памплона, аз
веднага се включих в неговата
здравна осигуровка
и фактически от първия
ден получих здравеопазване
на здравно осигурен.
Но и там се плаща
доста - мисля, че здравната
и пенсионната осигуровки
му бяха над 300
евро месечно. И в пенсионно
отношение в Испания
е по-добре - като
навърши възраст, той
ще си получава добра пенсия
от там, аз също, защото
съм в очакване да
взема испанско гражданство.
- Гойо, какво ти
липсва от Испания?
- Храната. Например
хляба - испанските франзели
ги пекат 2 пъти на
ден и са винаги толкова
пресни и хрупкави... Липсват
ми още морските
храни, телешкото, чулетона,
което е месо от
крава, испанският хамон,
който е съвсем различен
от този, който се
продава в България. Но да
ти кажа, колкото ми липсват,
толкова и не, защото
редовно получаваме
месо в колети от Испания
- там останаха да
живеят братята и сестрите
ми и редовно ни
пращат.
- А не тъгуваш ли за
коридите?
- О, не и откакто бях
на 18-20 г., когато една
крава ми стъпи на гърба.
Оттогава предпочитам
да ги гледам на телевизора.
/смее се/
- Таня, не успя ли да
го научиш да хареса
българската кухня?
- Абе с кюфтетата и
кебапчетата някак компенсираме
липсата на чулетона,
правя му още
много пилешки супи, които
той доста харесва, а
той си готви паеля, макар
и не с морски дарове,
както я предлагат в Испания,
а с пилешко. Пак
става добре.
- И дъщеричката ли
е фенка на испанската
кухня?
- При младите е по-лесно
- пицата е любима на
всички тийнейджъри.
- И двамата не работите
в момента,