You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Последният командир на поделението в Кресна, пол<br />
Полкът беше за града икономика, култ<br />
му 300 души останаха без работа, в<br />
Полковникът от резерва, сега пенсионер, Александър Борисов Спасов е кръстосал<br />
страната в служба на много военни поделения. Приключва военната<br />
си кариера като 18-и и последен командир на полка в Кресна, пост, който<br />
заема 8 години.<br />
Роден е на 30.Х.1951 г. в село Горна Брезница. Завършва Механотехникума в<br />
Благоевград, след това ВНВУ "Васил Левски" във Велико Търново, откъдето излиза<br />
с чин инженер-лейтенант. Завършва и Военната академия "Г.С. Раковски".<br />
Съпругата му Гергина е от Поморие и повече от трудовия й стаж е като<br />
медицинска сестра. Имат дъщеря Николета, която е с юридическо о<strong>бр</strong>азование<br />
от ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград и "Международни отношения" от СУ "Св.<br />
Климент Охридски", в момента работи в Министерството на икономиката.<br />
Полк. Ал. Спасов /в средата/ поздравява<br />
ротите млади войници при полагане<br />
на клетва на централния площад<br />
"Кресненско въстание", 1998 г.<br />
хията сигурно има умни хора и<br />
са преценили така. Ще спомена<br />
обаче един случай. По време на<br />
самото ликвидиране на полка в<br />
Кресна дойде група военни аташета<br />
от София, за да видят с<br />
очите си как върви споразумението<br />
по ликвидацията, включващо<br />
преместването и уволнението<br />
на персоналния състав. Аз<br />
като последен командир дадох<br />
необходимите обяснения, поразкарах<br />
ги из поделението.<br />
Един руски полковник ме прегърна<br />
и ми каза: "Брат ми, ти с<br />
болка говориш за закриването.<br />
Не се ядосвай, и ние сме като<br />
вас". Военният аташе на Германия<br />
пък ме попита какво ще стане<br />
след пълното ликвидиране на<br />
полка и как това ще се отрази<br />
на общината и населението. Аз<br />
2017 г. Ал. Спасов /в средата/ със свои колеги<br />
от Кресна пред герба на общината<br />
му отговорих, че много от офицерите<br />
и сержантите, които са<br />
служили тук, отиват в пенсия и<br />
ще се числят към резерва. Тези<br />
от другите краища на страната<br />
се зачисляват по родните места,<br />
а тези от Кресна и района остават<br />
без работа, като много от<br />
тях не са и в годините за пенсиониране.<br />
Той ме погледна и ми<br />
каза: "Липсата на полка ще се<br />
усети много скоро в Кресна".<br />
- И според тебе усети ли се?<br />
- На тебе ли да обяснявам?<br />
Знаеш, че община Кресна по<br />
средата на миналия век беше с<br />
близо 9000 души население, а<br />
сега е под 6000, като и от тези<br />
6000 мнозина само се числят,<br />
че са тукашни жители, а работят<br />
в чужбина. Полкът за<br />
Кресна беше икономика, беше<br />
култура, спорт, развлечения...<br />
За нуждите на кадровия състав<br />
се изгради Дом на гарнизона,<br />
жилищни блокове, които разкрасиха<br />
Кресна. Между полка<br />
и общината имаше близки<br />
връзки, осъществяваха се съвместни<br />
мероприятия и инициативи.<br />
Не бяха рядкост провежданите<br />
общи празници. Празници<br />
за цялото население ставаха<br />
полагането на воинската<br />
клетва, честванията на Гергьовден<br />
с освещаването на полковото<br />
знаме. Полковият духов<br />
оркестър извън празничните му<br />
участия по различни поводи<br />
често излизаше със свои концерти<br />
на площад<br />
"Кресненско въстание".<br />
Кресна се посещаваше<br />
от много театри<br />
- от Благоевград,<br />
Перник, София, като<br />
голяма част от публиката<br />
бе от кадровия<br />
полкови състав.<br />
Най-същественото обаче бе<br />
създадената възможност за осигуряване<br />
на работа, като военнослужещи<br />
и волнонаемни намираха<br />
в полка препитанието си<br />
над 300 души, а това влияеше<br />
на местната търговия. Всичко<br />
това обаче вече е минало.<br />
- Би ли могло все още нещо<br />
да се направи?<br />
- Ами ако не вече в икономиката,<br />
то поне в културата може<br />
би. Мъдруваме вече група<br />
офицери и от стажантския състав<br />
да учредим местен Съюз на<br />
офицерите и сержантите от резерва.<br />
Задачата му ще е организиране<br />
на мероприятия по<br />
чествания на разни исторически<br />
и културни събития. Близко<br />
ни е до акъла да се опитаме да<br />
устроим в Кресна един военен<br />
музеен кът, отразяващ военното<br />
присъствие в Кресна. Това<br />
може да стане обаче и със съдействието<br />
на общината, и с решение<br />
на Общинския съвет.<br />
- И как смятате да го осъществите,<br />
къде?<br />
- Ами и аз, и колегите ми го<br />
виждаме в помещение в центъра<br />
на града. В него могат да бъдат<br />
представени във веществен<br />
и снимков материал събития,<br />
свързани с живота на полка. Това<br />
ще рече в него да има портрети<br />
на командири и други<br />
военнослужещи със заслуги, видове<br />
оръжия, текстови летописи...<br />
Аз лично съм готов да<br />
предоставя и своя командирски<br />
мундир и други материали. Този<br />
музеен кът ще отразява и заслугите<br />
на полка към развитието<br />
на Кресна, които в<br />
голяма степен са<br />
превърнали някогашното<br />
село Гара<br />
Пирин в град, а и<br />
ще действа патриотично<br />
и възпитателно.<br />
Въпросът<br />
се свежда до това<br />
съвместно с общината<br />
да поискаме<br />
съдействие от Министерството<br />
на<br />
от<strong>бр</strong>аната и от<br />
Военно-историческия<br />
музей, подкрепа,<br />
която<br />
вярвам, че няма да<br />
ни откажат.<br />
- Такива музейни<br />
кътове има<br />
ли създадени на<br />
други места?<br />
- Има. Бях в Поморие<br />
и се съ<strong>бр</strong>ахме<br />
офицери от резерва.<br />
Там раз<strong>бр</strong>ах,<br />
че в Грудово<br />
е открит такъв кът<br />
на ликвидираното<br />
и там военно поделение.<br />
- Как се е появил<br />
полкът в<br />
Кресна?<br />
- Александре, като гледаш<br />
сега разпадналите се казарми,<br />
о<strong>бр</strong>аслите с треви и храсти<br />
плацове и унищожената база<br />
на бившия полк в Кресна,<br />
какво чувство те изпълва?<br />
- Естествено, мъка. Една огромна<br />
база, строена с народни<br />
пари, с любов и отговорност за<br />
отечеството, е унищожена безцеремонно,<br />
като се имитира<br />
опазването й с някакви охрани,<br />
без да се използва за нещо полезно.<br />
И така вече 15 години от<br />
ликвидирането на полка през<br />
2002 година. Гледам и се чудя -<br />
толкова ли не се намират умни<br />
люде, които да се опитат да<br />
спастрят по нещо? И още по-лошо<br />
е, че все още се харчат народни<br />
пари под формата на<br />
някакво опазване. Да бяха предоставили<br />
всичко на общината,<br />
може би щеше да е от някаква<br />
полза все пак, но сега май вече<br />
за всичко е много късно, и тя<br />
няма какво да прави с толкова<br />
много сгради и друга база, а пък<br />
да харчи пари за опазването,<br />
няма ресурс, а и няма защо.<br />
- Според теб трябваше ли<br />
така наведнъж да се ликвидира<br />
полкът и да се изостави базата<br />
му?<br />
- Не знам. Нагоре по йерарнародни<br />
па<br />
"Да бидеш благ со х<br />
опитвам се да спазв<br />
- Кресна и Кресненският<br />
пролом винаги са били стратегическо<br />
място във военен аспект<br />
за страната. Неслучайно в<br />
този район по време на робството<br />
се е водило знаменитото<br />
Кресненско-Разложко въстание.<br />
През Балканската война тук<br />
е бил настанен Струмският турски<br />
корпус, а в следващата,<br />
Междусъюзническата война, се<br />
е водило голямото Кресненско<br />
сражение срещу гръцката армия<br />
на генерал Дусманис, като по<br />
време пък на Първата световна<br />
война тук са били щабовете на<br />
българската и германската войска,<br />
предназначена за Южния /<br />
Солунския/ фронт.<br />
Тази територия е приета за<br />
стратегическа и след Втората<br />
световна война. С цел опазването<br />
на страната от южни нападения,<br />
на 14 май 1947 година<br />
/преди 70 години/ е създаден<br />
полкът. Той се явява наследник<br />
на 25-и гвардейски полк, който<br />
от Драгоман се премества в<br />
Кресна и така до ликвидацията<br />
му през 2002 година. От този<br />
полк са започнали военната си<br />
кариера много висши офицери<br />
и генерали. 18 са били само командирите<br />
му, като последният,<br />
18-и, съм аз. Тук са служили генералите<br />
Златан Стойков, Любен<br />
Петров Цанко Доленски,<br />
Иван Стефанов, Андрей Боцев...<br />
- Да се поразходим и из<br />
твоята военна биография?<br />
- Ами тя започна след ВНВУ<br />
"Весил Лески" във Велико Търново<br />
като инженер-лейтенант.<br />
Послужих в морската пехота,<br />
като правехме десанти от Черно<br />
море и инсценирахме от<strong>бр</strong>анителни<br />
учения.<br />
- Значи морето ти е до колене?<br />
- О, не! Бях в морската пехота,<br />
но не помня да съм слизал<br />
във вода, в която, като стъпя, да<br />
ми е по-нагоре от <strong>бр</strong>адата.<br />
- И после?<br />
- И после поех разузнавателно<br />
подразделение в Царево,<br />
послужих в Мичурин. И пак<br />
учих, този път във Военната академия<br />
"Г. С. Раковски". После с<br />
чин капитан поех батальон в Долен<br />
чифлик, а с чин майор поех<br />
командването на поделения в<br />
Сливен и в Сандански. Това беше<br />
през 1991 година, а от 1992<br />
година ме отправиха от командването<br />
към Кресна. Току-що<br />
бях се при<strong>бр</strong>ал от отпуска от<br />
Ал. Спасов като майор<br />
2000 г. Среща на командирите на полкове на Благоевград, Кресна, Симитли, Г. Делчев и Разлог. Ал. Спас<br />
199<br />
рот<br />
него<br />
Поморие, където със съпругата<br />
ми и сега поддържаме своя база.<br />
И от 1994 година, вече като<br />
полковник, служих общо 8 години<br />
като командир.<br />
- Като специалист във военните<br />
дела, виждаш ли разлика<br />
в армията ни сега от тази по