You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Откриха музей на Ив. Балабанов в Бараково, влакчето<br />
от железницата за Рилския манастир върна цар Симеон<br />
към спомените от детството<br />
Създателят на мемориала М. Панайотов изпълни<br />
синовния си дъл<strong>г</strong>, отбла<strong>г</strong>одари се, макар и<br />
само с памет, на фабриканта, бла<strong>г</strong>одетел на<br />
селото, дал подслон на родителите му сираци<br />
Бившият премиер на Бъл<strong>г</strong>ария<br />
цар Симеон Сакскобур<strong>г</strong><strong>г</strong>отски<br />
и съпру<strong>г</strong>ата му Мар<strong>г</strong>арита,<br />
посланикът на Украйна у нас<br />
Микола Балтажи и стотици жители<br />
на община Кочериново,<br />
Бла<strong>г</strong>оев<strong>г</strong>рад и София вчера<br />
присъстваха на тържественото<br />
откриване на музея на индустриалеца<br />
Иван Балабанов в кочериновското<br />
село Бараково.<br />
Няко<strong>г</strong>ашната Книжно-мукавена<br />
фабрика, известна като<br />
Балабанова фабрика в с. Бараково,<br />
отвори врати за пръв път<br />
след няколко десетилетия, за да<br />
разкрие на любопитните чрез<br />
бо<strong>г</strong>ата колекция от фотоси миналото<br />
на фабриката, ко<strong>г</strong>ато тук<br />
са работили хиляди бъл<strong>г</strong>ари и<br />
над 500 представители на още<br />
14 националности.<br />
Безспорно най-<strong>г</strong>олям интерес<br />
сред посетителите предизвикваше<br />
парният локомотив с<br />
8 реставрирани ва<strong>г</strong>ончета,<br />
които навремето са се движили<br />
по т.нар. Рилска железница,<br />
построена за нуждите на<br />
фабриката през 1920 <strong>г</strong>. Железницата<br />
е била е с дължина 40<br />
км, тръ<strong>г</strong>вала е от Рилския манастир<br />
и е сти<strong>г</strong>ала до Бараково,<br />
като отначало е превозвала<br />
дървен материал, а после и<br />
пътници. Теснолинейката се е<br />
движила с 10 км/ч и е имала<br />
представителен царски ва<strong>г</strong>он.<br />
Специално заради парното<br />
локомотивче от Бла<strong>г</strong>оев<strong>г</strong>рад бе<br />
довел децата си адвокат Марио<br />
Биков, около не<strong>г</strong>о си направи<br />
десетки селфита и бившият<br />
бла<strong>г</strong>оев<strong>г</strong>радски полицай Мирослав<br />
Писов, който в момента<br />
работи в системата на бъл<strong>г</strong>арските<br />
железници. Влакчето<br />
се оказа и един от най-силните<br />
детски спомени на цар Симеон,<br />
който дъл<strong>г</strong>о <strong>г</strong>о раз<strong>г</strong>лежда,<br />
връщайки се десетилетия<br />
назад в спомените си, ко<strong>г</strong>ато<br />
бил съвсем малък, а влакчето<br />
му из<strong>г</strong>леждало <strong>г</strong>и<strong>г</strong>антско по<br />
СТРУМА<br />
ЩРИХИ ОТ МИНАЛОТО<br />
Понеделник, <strong>26</strong> <strong>юни</strong> <strong>2017</strong> <strong>г</strong>.<br />
М. Панайотов и<br />
Б. Балабанова<br />
приветстваха<br />
стотиците <strong>г</strong>ости<br />
до паметника<br />
на Иван Балабанов<br />
/сн. 1/. В<br />
тази с<strong>г</strong>рада е<br />
новият музей<br />
на индустриалеца<br />
Балабанов<br />
/сн. 2/. Малки и<br />
<strong>г</strong>олеми еднакво се<br />
радваха на парното<br />
влакче и реставрираните<br />
ва<strong>г</strong>ончета<br />
/сн. 3/.<br />
Първите посетители<br />
на музея чакат<br />
откриването<br />
му на сянка /сн. 4/.<br />
Стотици минаха<br />
през музея първия<br />
ден /сн. 5/.<br />
размери.<br />
В центъра на откриването на<br />
музея бяха дъщерята на Иван<br />
Балабанова - Бистра Балабанова,<br />
на която реставрирането<br />
на две от мно<strong>г</strong>ото с<strong>г</strong>ради във<br />
фабриката излязло няколкостотин<br />
хиляди лева, неотлъчно<br />
до нея бе и Методи Панайотов,<br />
преподавател в Националната<br />
художествена академия, който<br />
от <strong>г</strong>одини изследва дейността<br />
на фабриката и свързаната с<br />
нея железница, автор е на 2<br />
кни<strong>г</strong>и, посветени на фабриката<br />
- „Ние, децата от Балабановата<br />
фабрика“ и „Рилската железница“,<br />
и е инициатор за<br />
случването на музея.<br />
От всички музейни експонати<br />
той най-трудно успял да получи<br />
железницата - трябвали<br />
му 9 <strong>г</strong>одини ходене по държавни<br />
институции, за да успее да<br />
вземе влака и малка част от автентичния<br />
релсов път, по който<br />
навремето влакчето се движило,<br />
разказа Панайотов. А<br />
<strong>г</strong>олямата му мечта е влакчето<br />
отново да поте<strong>г</strong>ли, макар и само<br />
в двора на Балабановата<br />
фабрика, като атракция за посетителите.<br />
Според Панайотов Музеят<br />
на железопътното теснолинейно<br />
дело, където от вчера влакчето<br />
може да бъде видяно, е<br />
единствен по рода си в Бъл<strong>г</strong>ария.<br />
Също толкова уникален е<br />
стр. 13<br />
2<br />
3<br />
1<br />
информация за<br />
цвета, възрастта<br />
и името на<br />
подкованото<br />
ма<strong>г</strong>аре, както и<br />
точно кое копито<br />
му е подковано.<br />
През 1943 <strong>г</strong>.<br />
Иван Балабанов<br />
спасява<br />
около 30 еврейски<br />
момичета,<br />
които взема<br />
на работа<br />
във фабриката на общ режим<br />
като останалите работнички.<br />
Освен тях прибира <strong>г</strong>ермански<br />
военнопленници, оси<strong>г</strong>урява им<br />
спокоен живот и им дава двойно<br />
по-високи заплати. Иван Балабанов<br />
се <strong>г</strong>рижил за служителите<br />
и работниците като за<br />
свои деца - построява им жилища,<br />
в които те не плащат<br />
наем, отоплението и осветлението<br />
също е за не<strong>г</strong>ова сметка,<br />
изди<strong>г</strong>а болница с родилно<br />
отделение и зъболекарски кабинет,<br />
прави безплатна детска<br />
<strong>г</strong>радина, засажда зеленчукови<br />
<strong>г</strong>радини и отваря животинска<br />
ферма. През военните <strong>г</strong>одини<br />
дарява на всеки един от тях по<br />
една коза - за да има мляко за<br />
децата, и по едно прасе, за да<br />
не е празна трапезата.<br />
Общо във фабриката през<br />
1927-1944 <strong>г</strong>. са работили 500<br />
чужденци, постоянно са били<br />
заети около 1000 души, а със<br />
сезонните работници те ставали<br />
около 2 хиляди.<br />
През 1944 <strong>г</strong>. обаче комунистите<br />
за<strong>г</strong>рабват фабриката и<br />
Балабанов заминава в Италия,<br />
където умира през 1969 <strong>г</strong>.<br />
Връзката на Методи Панайотов<br />
с Иван Балабанов е по<br />
линия на родителите му. Те били<br />
сираци, а фабрикантът им<br />
дал подслон и отто<strong>г</strong>ава Панайотов<br />
приел за свой синовен<br />
дъл<strong>г</strong> да се отбла<strong>г</strong>одари, макар<br />
4<br />
5<br />
и съседният музей, наречен<br />
„Иван Балабанов“. В единия му<br />
край се изди<strong>г</strong>а скулптурна фи<strong>г</strong>ура<br />
от <strong>г</strong>ипс на индустриалеца,<br />
а отпред, пред с<strong>г</strong>радата, е паметната<br />
плоча с имената на<br />
500 чужденци, които са работили<br />
във фабриката. Непосредствено<br />
над плочите се веят<br />
и 14-те им национални фла<strong>г</strong>а.<br />
Кой е Иван Балабанов и с<br />
какво животът му наистина е<br />
бил забележителен - на тези<br />
въпроси от<strong>г</strong>овори дават стотиците<br />
архивни материали, които<br />
Методи Панайотов успял да<br />
изрови и реставрира.<br />
Баща му Тодор е бил сподвижник<br />
в революционния комитет<br />
на Левски и за да прикрие<br />
участието си в освободителното<br />
движение, си взема<br />
турчин за съдружник. Въпреки<br />
това е вкаран в затвора, успява<br />
обаче да избя<strong>г</strong>а, живее<br />
във Виена, но ведна<strong>г</strong>а след освобождението<br />
на страната ни<br />
се връща в родината и с брат<br />
му Коста построяват в далечната<br />
1902-1903 <strong>г</strong>. дъскорезна<br />
фабрика на бре<strong>г</strong>а на Рилската<br />
река до с. Бараково.<br />
Братята печелят тър<strong>г</strong>а за<br />
концесия на <strong>г</strong>орите на Рилския<br />
манастир за период от 20 <strong>г</strong>одини.<br />
През 1894 <strong>г</strong>. бъл<strong>г</strong>арското<br />
правителство <strong>г</strong>ласува закон<br />
за поощряване на индустриализацията<br />
в Бъл<strong>г</strong>ария, а идеята<br />
е да не се закупува дървен материал<br />
от съседните страни Румъния<br />
и Сърбия.<br />
През 1912 <strong>г</strong>. Иван Балабанов<br />
наследява бизнеса на баща<br />
си и <strong>г</strong>о развива до невероятни<br />
мащаби - по време на Първата<br />
световна война той построява<br />
теснолинейка от Кочериново<br />
до Рилския манастир за<br />
нуждите на своето дъскорезно<br />
предприятие в с. Бараково -<br />
железницата в началото превозва<br />
дървени трупи и изпълнява<br />
военни задачи, а от 1927<br />
<strong>г</strong>. става достъпна и за пътници.<br />
Освен че развива памукотекстилната<br />
фабрика в Мездра,<br />
водноелектрическата централа<br />
в с. Брусен и дру<strong>г</strong>ите предприятия<br />
на баща си, успоредно с<br />
това Иван Балабанов основава<br />
и книжно-мукавено предприятие<br />
в кочериновското село<br />
Бараково.<br />
Мукавената фабрика е открита<br />
на 1 януари 1929 <strong>г</strong>. и<br />
нейни първи ръководители са<br />
Йохан Кох и Роберт Лехталер.<br />
По-късно, само след няколко<br />
<strong>г</strong>одини, на 6 май 1937 <strong>г</strong>. се открива<br />
книжна фабрика за<br />
производство на различни видове<br />
хартии и картони по немски<br />
образци: мителфайн, супериор,<br />
щрайхмус, натронова,<br />
вестникарска, канцеларска и<br />
дру<strong>г</strong>и видове.<br />
Скоро след победата на<br />
болшевишката революция в<br />
Русия у нас бя<strong>г</strong>ат мно<strong>г</strong>о бело<strong>г</strong>вардейци<br />
- някои от тях произхождат<br />
от дворянски дворове,<br />
имат европейско образование,<br />
култура, финес и възпитание,<br />
и Иван Балабанов отваря вратите<br />
на своята фабрика именно<br />
за тази най-изтънчена прослойка,<br />
след като във фабриката<br />
му вече са дошли да работят<br />
десетки австрийци, холандци,<br />
французи, италианци, поляци,<br />
<strong>г</strong>ърци, украинци, хървати, албанци.<br />
Работниците създават<br />
тук симфоничен оркестър с 30<br />
музиканти, духов оркестър, три<br />
читалища - руско, украинско и<br />
бъл<strong>г</strong>арско, още толкова театри,<br />
библиотека със 7500 кни<strong>г</strong>и,<br />
киносалон, футболен отбор.<br />
Ор<strong>г</strong>анизира се конкурс за<br />
най-красива жена, правят различни<br />
спортни турнири - например<br />
по по ке<strong>г</strong>елбан, и мно<strong>г</strong>о<br />
дру<strong>г</strong>и. За тях Балабанов разкрива<br />
безплатни болници, столови,<br />
училища, има дори<br />
приют за болни кучета. В същото<br />
впреме цялата дейност на<br />
фабриката се води при изумителна<br />
отчетност, която Панайотов<br />
успял да открие в архивите<br />
- счетоводните дневници на<br />
Балабановата фабрика. Част от<br />
тях са изложени като музейни<br />
експонати и са наистина забележителни.<br />
Сред любимите<br />
примери на Панайотов е разход<br />
от 4 лв. за подкова на ма<strong>г</strong>аре,<br />
който съдържа подробна<br />
и само с памет, на бла<strong>г</strong>одетеля<br />
на родното си село.<br />
На откриването на музея<br />
вчера дъщерята на Иван Балабанов<br />
- Бистра, бе толкова развълнувана,<br />
че успя само с по<br />
едно изречение на бъл<strong>г</strong>арски<br />
и ан<strong>г</strong>лийски език да бла<strong>г</strong>одари<br />
на всички присъстващи за<br />
проявения към делото на татко<br />
й интерес, след което побърза<br />
да се отте<strong>г</strong>ли настрани.<br />
Сакскобур<strong>г</strong><strong>г</strong>отски си тръ<strong>г</strong>на<br />
чак след като удовлетвори желанието<br />
и на последния посетител,<br />
поискал да се снима с<br />
не<strong>г</strong>о. Посетителите обаче продължиха<br />
да се точат през целия<br />
ден.<br />
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Change language