You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Навръх Великден Левски сваля расото и избира<br />
посещението му в Мехомия /Разлог/ са голямото<br />
години ни делят от рождението на най-великия син на България Васил Левски. Звучи притеснително на<br />
фона на тотално компрометирания термин "патриот". Осквернен от обединени в името на власт и<br />
180пари лъжепатриоти. Нагли, безсрамни манипулатори, бездуховни наследници на онез бъзливи хъшове<br />
от задимените влашки кръчми, в алкохолен транс зъбещи се на турски и нашенски душмани. Гневно клеймени<br />
от Христо Ботев: "Патриот е - душа дава / за наука, за свобода, /но не свойта душа, <strong>бр</strong>атя, а душата на<br />
народа!"<br />
Тук темата е диаметрално противоположна. За личността на Левски, която нивга докрай не ще разберем,<br />
камо ли да постигнем дълбините на нейните прозрения. Като велика личност и той има в живота ключов<br />
епизод, предопределил ролята му в българската история. Епизод, незримо "зреещ" след есен 1862 г., когато<br />
сръбската подлост ликвидира Легията на Раковски. Известно време работи като калфа в абаджийница в Белград;<br />
в свободното време посещава сръбска казарма да усвоява военни знания. В началото на зима 1862 заминава<br />
за Влашко и пролет 1863 се връща в Карлово.<br />
В своя труд "Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски" проф. Иван Стоянов отбелязва:<br />
"След провала на замисленото от Раковски житейските несгоди принуждават Васил да се завърне в<br />
родното си място. Тук ще плати дан за своето непокорство, ще надене отново черното расо, ще влезе отново<br />
в Божия храм, но семето на съмнението и познанието, на революционната теория и практика, на далечното<br />
италианско Рисорджименто (Възраждане), на организираната борба за свобода е посято върху благодатна<br />
почва. Под расото на йеродякон Игнатий почти цели две години ще пулсира сърцето на новопокръстения и<br />
бъдещ Апостол на българската свобода".<br />
Несполуката с Легията на Раковски нарушава душевното равновесие на дякон Игнатий. Изпаднал в тревожен<br />
дисбаланс, от пролет 1863 в душата паралелно и контрадикторно (противоположно) се носят два "потока".<br />
ЖИВОТ В ХРИСТА И ЖИВОТ<br />
ЗА ОТЕЧЕСТВОТО.<br />
"Живот в Христа" осмисля монашеското<br />
битие, "Живот за<br />
отечеството" - социалното. Че<br />
са несъвместими, го улавя в<br />
одата "Левски" Иван Вазов:<br />
"Мисля, че човекът тук, на тоя<br />
свят, / има един ближен, има<br />
един <strong>бр</strong>ат, / от кои се с клетва<br />
монахът отказа, / че цел повисока<br />
бог ни тук показа,/ че<br />
не с това расо и не с таз <strong>бр</strong>ада<br />
/ мога да отмахна някоя беда<br />
/ от оня, що страда; мисля<br />
че канонът / мъчно ще направи<br />
да замлъкне стонът".<br />
Християнството е монотеистична<br />
и космополитна религия.<br />
За нея материално и национално<br />
не важат. Ницше:<br />
"Християнството е в най-дълбок<br />
смисъл нихилистично".<br />
Признава само стадо вярващи<br />
в духовен Пастир. Апостол Павел<br />
го казва в Послание до галатяни:<br />
"Защото всички сте синове<br />
Божии чрез вярата в<br />
Христа Исуса; всички, които в<br />
Христа се кръстихте, в Христа<br />
се облякохте. Няма вече иудеин,<br />
ни елин; няма роб, ни<br />
свободник; няма мъжки пол,<br />
ни женски; защото всички вие<br />
едно сте в Христа Исуса".<br />
Това прави невъзможен баланса<br />
между религиозно и национално<br />
битие. От темпорална<br />
гледна точка времената -<br />
доктринално (сакрално) и агонално<br />
(от др.гръц. , агон,<br />
борба), в които живее дякон<br />
Игнатий, са несъвместими.<br />
Доктриналното време е циклично,<br />
кръгово. Агоналното -<br />
линейно и контрадикторно на<br />
доктриналното. Проф. Александър<br />
Фол: "Агоналното е<br />
време на безкомпромисното<br />
сражение", в политически<br />
смисъл - време на бунт, революция,<br />
война. В темпоралната<br />
йерархия доктриналното<br />
време е над агоналното. Но<br />
енергията на последното "материализира"<br />
човешката история.<br />
Че душата човешка e разпъната<br />
между небесно-духовно<br />
и земно-тленно, отбелязва<br />
във "Фауст" Гьоте: "Живеят две<br />
души във мойта гръд - желаят<br />
те да бъдат разделени". В йерархията<br />
на времето двата живота<br />
на Левски "текат" на висше<br />
и низше ниво. Оттук проблемната<br />
им "връзка" - наподобява<br />
увреден байпас. След<br />
1862 г. дякон Игнатий е пред<br />
1<br />
дилема, диктуваща избор<br />
между двата живота. Разпънат<br />
между Вярата в Изкупителя и<br />
Спасителя на човечеството<br />
Христос и духа на европейската<br />
национална революция,<br />
олицетворена в титаните на<br />
Рисорджименто Мацини и Гарибалди.<br />
Чрез в. "Дунавски лебед"<br />
на Раковски, разпространяван<br />
нелегално из Българско,<br />
дякон Игнатий е вдъхновен<br />
от "Походът на Хилядата"<br />
на Гарибалди (май-октомври<br />
1860 г.), завършил с освобождението<br />
на Сицилия и Южна<br />
Италия от властта на Бурбоните.<br />
През 1861 г. тези и следващи<br />
събития предизвикват<br />
душевен прелом у младия<br />
дякон. Изпада в "екзистенциална<br />
криза". Състояние -<br />
пояснява езотерикът Мирча<br />
Елиаде - което "поставя под<br />
въпрос както реалността на<br />
света, така и присъствието на<br />
човека в него. Накратко казано,<br />
кризата е религиозна".<br />
Научил за организираната<br />
от Раковски българска Легия<br />
в помощ на сърбите, на 3 март<br />
1862 г. по късна доба дякон<br />
Игнатий извежда от яхъра коня<br />
на вуйчо си х. Василий и потегля<br />
за Белград. Преминал<br />
турско-сръбската граница,<br />
хвърля расото. Важна "крачка<br />
напред". От късно писмо<br />
(25.08.1872 г.) научаваме кога<br />
революционната искра пали<br />
сърцето: "Аз съм посветил<br />
себе си на отечеството си още<br />
от 1861-во лято, да му служа<br />
до смърт и да работя по народната<br />
воля".<br />
Година по-късно (пролет<br />
1863) обаче е принуден да<br />
прави "крачка назад". Пак навлича<br />
расо. Диктуващо смирение,<br />
противно на неговия екстровертен<br />
(обърнат към външния<br />
свят) характер, на непокорния<br />
дух, получил в Легията<br />
впечатляващо прозвище -<br />
Лъвский. Връщането от Сръбско<br />
го поставя между чука на<br />
физическото оцеляване (наклеветен,<br />
лежи в турски зандан)<br />
и наковалнята на смътна<br />
надежда за смислено утре.<br />
Крахът на Легията е своео<strong>бр</strong>азен<br />
"урок" на съдбата. В душата<br />
на дякона настъпват "молекулярни<br />
изменения" (израз на<br />
италианския философ Антонио<br />
Грамши), резултиращи в<br />
променено поведение.<br />
4<br />
Рядка кръстоска на фактори<br />
и обстоятелства подготвя<br />
качествен скок в съдбата, изразен<br />
в радикална промяна. И<br />
знакова: "случва се" на неслучаен<br />
ден - Великден, 19 април<br />
1864, в родно Карлово. Като<br />
шумен скандал, предизвикан<br />
от фрапиращ акт. Обичан зарад<br />
ангелогласното пеене,<br />
дякон Игнатий неприятно сюрпризира<br />
миряните. Влиза в<br />
храма без расо, с отрязани коси!<br />
Конфузна ситуация, на която<br />
тъй приляга сочният Шекспиров<br />
израз от комедията<br />
"Венецианският търговец": "Лудата<br />
младост е такъв заек, че<br />
се измъква от всички мрежи<br />
на куцукащото благоразумие".<br />
Преди туй Левски с двама<br />
свои приятели отиват в западния<br />
край на града, в местността<br />
Алтън чаир (на тур. Златно<br />
пасбище). Вършат спорен ритуал:<br />
раздечване (разпопване)<br />
на йеромонах Игнатий. Расото<br />
е снето, следва разстригване.<br />
Дългата златисторуса коса<br />
несръчно полуотрязва х.<br />
Георги Попхристов. Ръката<br />
трепери от греховния акт. Левски<br />
го мъмри, взема ножицата<br />
и ловко довършва. Бръква<br />
в ризата, вади ален фес и го<br />
нахлупва. Блед, вътрешно развълнуван,<br />
но външно спокоен<br />
влиза в храма. Проф. Иван Унджиев:<br />
"На второ Възкресение<br />
(неделя), мястото на певеца от<br />
РУБИКОН Н<br />
Вторник, 18 юли 2017 г.<br />
2<br />
Отец Кирил, духовен наставник на дякон Игнатий /сн. 1/. Васил<br />
Левски в униформа на Първата легия, 1862 г. /сн. 2/. Приписка<br />
на свещеник Костадин Савов от Мехомия /сн. 3/. Църквата „Свети<br />
Никола“ в Карлово /сн. 4/. Архимандрит хаджи Василий /сн.<br />
5/. Джузепе Гарибалди, 1861 г. /сн. 6/.<br />
лява страна в църквата заема<br />
млад, строен момък, с тъмно<br />
късо сако и шаячни панталони.<br />
Взимат го за някой млад<br />
учител от Сопот. Но когато<br />
запява, всички остават изумени.<br />
В лицето на непознатия откриват<br />
дякон Игнатий, станал<br />
неузнаваем в новите си мирски<br />
дрехи. Свещениците и постарите<br />
богомолци са разгневени".<br />
Лудешката постъпка предизвиква<br />
скандал. Без прецедент!<br />
С акта навръх Великден<br />
Левски като че приключва<br />
своя "Живот в Христа". През<br />
атеистично-комунистическия<br />
период (1944-1989 г.), превратно<br />
и охотно тълкуван като<br />
отказ от Бог, религия, църква.<br />
Интерес представлява не<br />
само мотивът на греховното<br />
(по църковния устав) деяние,<br />
а кога точно взема решение за<br />
раздечване. Актът е твърде сериозен,<br />
за да го роди младежка<br />
прищявка. Несъмнено, бил<br />
внимателно обмислян. Но окончателно<br />
решение Левски взема<br />
не на Великден, а предния<br />
ден. Защо? Защото 18 април<br />
1864 е не просто събота, а Велика<br />
събота. Търсил ли е символика?!<br />
В бездуховното време, в<br />
което живеем, нам непонятен<br />
е смисълът на Пътя към Голгота<br />
(лобното място на Исус).<br />
Английската мисъл "Миналото<br />
е чужда страна; там нещата<br />
стават по-иначе" подсказва<br />
трудността да усетим духа на<br />
времето на нашите предци.<br />
Формално знаем: Възкресение<br />
Господне се нарича Пасха, по<br />
името на старозаветния празник,<br />
установен в памет на избавлението<br />
на юдеите от египетски<br />
плен. В спецификата на<br />
трите дена на великденския<br />
празник - Разпети петък, Велика<br />
събота и Пасха - е кодиран<br />
замисълът на шокиращото<br />
карловчани поведение на<br />
дякона. Нестандартно вписано<br />
в трите етапа, формулирани<br />
от австрийския езотерик<br />
Рудолф Щайнер: "Пред нас<br />
застава истинското съдържание<br />
на великденския празник:<br />
Смъртта, Спокойствието на<br />
Гроба и Възкресението на Исус<br />
Христос".
Change language