Вестник "Струма" брой 191
петък 18 август 2017
петък 18 август 2017
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Дългогодишният учител и бивш главен специ<br />
В Мароко, където работех, от<br />
завършваха 12 клас и отиваха да<br />
за тези, които искаха да станат ч<br />
Никола Вучев е роден на 08.09.1934 г. в Дупница, в<br />
семейството на тютюнева работничка и пощенски<br />
служител. По бащина линия произхожда от рода<br />
на Георги Иванов Веселинов-Зограф от Бобошево. Завършва<br />
дупнишката гимназия, Учителския институт<br />
за прогимназиални учители в родния си град и специалност<br />
"Биология и химия" в Софийския университет. Работил<br />
е като възпитател, учител, като завеждащ отдел<br />
"Природолюбителски" в Пионерския дом в Перник,<br />
бил е заместник-директор, директор на училище и главен<br />
специалист в "Просвета" към Окръжен народен съвет<br />
/ОНС/ в Кюстендил.<br />
Съпругата му Магдалена Вучева е родена в Перник<br />
през 1941 г. Завършила е Учителския институт в Дупница,<br />
а след това специалност "Българска филология" в<br />
СУ "Св. Климент Охридски". Работила е най-дълго в Техникума<br />
по механотехника "Сергей П. Корольов" - Дупница<br />
и Базово училище "Тодор Самодумов". Магдалена Ву-<br />
Семейство Никола и Магдалена Вучеви<br />
чева рисува, пише разкази, има издадени три книги. Двамата са били учители и в Мароко.<br />
Имат двама синове - големият, Иван Вучев, е управител на резиденция "Бояна" от 15 години, а Бойко Вучев е<br />
компютърен инженер, собственик на лиценз на компютри "Правец" и създател на българския смартфон. Щастливи<br />
баба и дядо са на четирима внуци - Миглена, Николай, Александра и Виктор. На чаша ароматно арабско<br />
кафе разговаряме със семейство Вучеви за живота.<br />
- Г-н Вучев, Вие произхождате<br />
по бащина линия от виден<br />
бобошевски род.<br />
- По бащина линия произхождам<br />
от рода на Георги Иванов Веселинов-Зограф<br />
от Бобошево. С<br />
гордост мога да заявя, че Георги<br />
Зограф е една ярка политическа<br />
и духовна личност, която оставя<br />
дълбока следа в историята на<br />
Дупнишкия край. Роден в Бобошево,<br />
будният младеж отива в<br />
Разлог, където попада в школата<br />
на художника Стефан Стаматов,<br />
най-даровитият ученик на<br />
Стефан Молеров. Той бързо усвоява<br />
иконописа и се завръща в<br />
родния край. Изографисва черквите<br />
в Бобошево и село Баланово,<br />
а преди това заедно със<br />
своя учител е изографисал черкви<br />
в Пирот, Серес и на други<br />
места. Непрекъснато се е самообразовал<br />
и стига до нивото<br />
на политически лидер на либералите<br />
в Дупнишкия край заедно<br />
с Христо Грънчаров. След освобождението<br />
Георги Зограф работи<br />
като деловодител в Земеделска<br />
и Сиротска каса в Дупница.<br />
Избран е за народен представител<br />
през периода 1880-<br />
1886 година във 2-то и 3-то обикновени<br />
народни събрания. Убеден<br />
деец на либералната партия,<br />
той си навлича омразата на чорбаджиите<br />
от Дупнишко. Сред организаторите<br />
е на общоградско<br />
събрание в Дупница в защита на<br />
българите в Македония. Тогава<br />
са изпратени телеграми до известни<br />
чужденци да се застъпят<br />
пред правителствата си за подобряване<br />
участта на македонските<br />
българи. Георги Иванов-<br />
Зограф получава благодарствено<br />
писмо от Емил де Лавеле,<br />
придружено с портрет и автограф.<br />
Във вещите му след неговата<br />
смърт е намерен портрет и<br />
от княз Александър Батенберг с<br />
автограф.<br />
На 19.09.1886 г., по време на<br />
избори за Велико народно събрание,<br />
озверени тълпи от опозицията,<br />
пияни и насъскани от<br />
Георги Лазов, Андон Величков и<br />
други, се отдават на буйства и<br />
престъпления, като по най-зверски<br />
начин убиват водачите на либералната<br />
партия в Дупнишко -<br />
Христо Грънчаров и Георги Зограф.<br />
Този човек заслужава уважение<br />
и признание. Поне една улица<br />
в Дупница би могла да носи<br />
името на Георги Зограф. Ето какво<br />
пише за тези убийства Георги<br />
Зеленогорски на 5 юни 2008 година:<br />
"Изборен армагедон в Дупница<br />
- тълпа озверели селяни<br />
разфасоват кандидат-депутати".<br />
След това убитите са хвърлени в<br />
реката. Местните кандидати на<br />
управляващите са Христо Грънчаров<br />
от гр. Дупница, Георги Зограф<br />
от Бобошево и Георги Папукчиев.<br />
Тримата са известни личности<br />
в околията. Първите двама<br />
са бивши революционери",<br />
продължава Георги Зеленогорски.<br />
"Участвали са в националноосвободителното<br />
движение и<br />
са били арестувани от турската<br />
власт преди освобождението.<br />
Георги Зограф е художник, изографисал<br />
множество църкви в<br />
региона. Зверовете не се задоволяват<br />
само със садистичната<br />
гавра. Те прибират всички пари,<br />
пръстени и други скъпоценности,<br />
преди да изпратят кандидат-депутатите<br />
на дъното на реката", завършва<br />
авторът.<br />
Големият парадокс е, че на<br />
името на един от подстрекателите<br />
на тези убийства доскоро имаше<br />
улица в центъра на града, а<br />
на зверски убитите - не може.<br />
Повече от десет години се опитвах<br />
да събудя интерес към личността<br />
Георги Зограф на общинските<br />
съветници и общински ръководители<br />
в Дупница, но за съжаление<br />
не можах да срещна<br />
разбиране.<br />
Аз съм роден на 08.09.1934<br />
г. в гр. Дупница, в семейството<br />
на тютюнева работничка и пощенски<br />
служител. Годините на<br />
детството ми бяха трудни, доходите<br />
- незначителни и недостатъчни.<br />
Налагаше се и децата да<br />
изработват по някой лев, за да<br />
се закърпи скромният семеен<br />
бюджет. Виждах, че парите, които<br />
получаваха родителите ми, не<br />
стигат, и се налагаше често да<br />
ходя да работя след училище.<br />
Градът ни се разрастваше и се<br />
строяха нови къщи. С други деца<br />
се хващахме да правим тухли, да<br />
копаем основи на новостроящи<br />
Никола Вучев, учител в село<br />
Бабино, в час по химия<br />
се къщи, за което получавахме<br />
някакви дребни суми, но това ни<br />
правеше много щастливи и горди,<br />
че можем да помогнем на нашите<br />
родители. Спомням си, че<br />
в тези бедни години носехме обувки<br />
с дървени подметки и се мъчехме<br />
да стъпваме леко, за да не<br />
вдигаме много шум. Играехме и<br />
футбол, но поради липса на футболна<br />
топка си правехме подобна<br />
топка от копринен чорап, пълен<br />
с парцали и обръщан няколко<br />
пъти, за да добие кръгла форма.<br />
Ходили сме да берем домати<br />
в село Куртово Конаре, Пловдивско,<br />
да берем билки и много още<br />
подобни неща.<br />
Средното си образование завърших<br />
в Дупница. Беднотията<br />
продължаваше да ни притиска и<br />
си спомням, че не можех да отида<br />
на абитуриентския си бал поради<br />
липса на костюм. По-късно<br />
записах Учителския институт за<br />
прогимназиални учители в родния<br />
си град. Бях приет в пети отдел<br />
със специалност "Биология,<br />
химия и физкултура". Продължих<br />
образованието си в София.<br />
- Работили сте в Пионерски<br />
дом. Това затворена страница<br />
от социализма ли е?<br />
- Заминах за София, записах<br />
КАРИЕРА З<br />
Петък, 18 август 2017 г.<br />
биология и втора специалност<br />
химия в СУ "Свети Климент Охридски".<br />
Завърших през 1961 г.<br />
и преди казармата учителствах<br />
по няколко месеца в село Горна<br />
Козница и село Мърводол.<br />
Няколко заплати нямаше да бъдат<br />
излишни по време на военната<br />
служба. Спомням си, че в<br />
село Горна Козница, където се<br />
запознах с видния оперен певец<br />
Видин Даскалов, имах един клас<br />
на отличници. Бяха много добре<br />
подготвени от началното училище<br />
и в седми клас беше истинско<br />
удоволствие да работя с тях.<br />
Учителствах на много места.<br />
Ще споделя за работата ми в<br />
Пионерския дом в гр. Перник.<br />
Назначен бях завеждащ отдел<br />
"Природолюбителски". Пионерският<br />
дом в гр. Перник по това<br />
време развиваше многообразна<br />
дейност. Беше 1962-1963 г.,<br />
имаше хор, танцов състав, куклен<br />
театър, драматичен състав,<br />
природолюбителски отдел с кръжоци<br />
по овощарство, цветарство,<br />
зеленчукопроизводство.<br />
Учениците от всички пернишки<br />
училища идваха с голямо желание<br />
и се включваха в различните<br />
секции и състави. Пионерският<br />
дом се ръководеше от г-н<br />
Стоян Бойчев, изявил се по-късно<br />
като добър писател. Запомнящо<br />
се събитие бе концертът на<br />
детския хор към Пионерския дом<br />
с даровития диригент Нели Рашкова.<br />
На него гости бяха министър-председателят<br />
Вълко Червенков<br />
и министърът на просветата<br />
Демир Янев. Пионерските<br />
домове бяха място, в което се откриваха<br />
талантите. Децата осмисляха<br />
ежедневието си, учеха<br />
се на дисциплина, естетика и морал.<br />
Днес подобни домове са<br />
крещящо необходими.<br />
Искам да споделя, че по-късно,<br />
когато работех вече в дирекция<br />
"Просвета" при ОНС - Кюстендил,<br />
са идвали колеги от Чехословакия<br />
и са споделяли техния<br />
опит с нас. Те ни казваха, че<br />
когато се преподава в училище,<br />
учителят трябва да има по-голяма<br />
свобода на действие. При хубаво<br />
време, след като предаде<br />
урока, може да изведе учениците<br />
да поиграят няколко минути и<br />
след това да продължи урока. Това<br />
ако направеше учител у нас<br />
по-рано, щяха да го обвинят, че<br />
не спазва методическите единици,<br />
и ще получи наказание.<br />
- Какви промени се направиха<br />
в образованието през Ваше<br />
време? Коя образователна<br />
система приемате за по-ефективна<br />
- тогавашната или днешната?<br />
- Учителската ми кариера премина<br />
в различни учебни заведения<br />
и приключи като главен специалист<br />
в "Просвета" към ОНС -<br />
Кюстендил. Работил съм като възпитател,<br />
учител, заместник-директор,<br />
директор и главен специалист<br />
в "Просвета". Образованието<br />
през периода 1970-1975 г.<br />
в областта на просветата не може<br />
да се каже, че бе изключително<br />
ефективно. Похвално беше това,<br />
че се търсеха непрекъснато<br />
нови форми и методи за усъвършенстване.<br />
Изпращаха се специалисти<br />
в Япония, Чехословакия,<br />
Полша и най-вече в Съветския<br />
съюз. Посрещахме колеги от<br />
тези страни и обменяхме опит.<br />
Сега честите смени на ръководството<br />
на МОН и липса на извънкласна<br />
ангажираност на децата<br />
не позволяват да постигнем желаното<br />
ниво. Преди десетина години<br />
министърът на образованието<br />
заяви, че не знае какво да<br />
предприеме, за да сложи в ред<br />
учебните заведения. През този<br />
период много слабо звено беше<br />
Министерство на образованието.<br />
Тотален хаос цареше в нашите<br />
учебни заведения. Учениците<br />
бяха тези, които определяха кой<br />
е най-добрият и най-лошият преподавател<br />
или директор. Побоища<br />
между ученици, употреба на<br />
наркотици, нулева дисциплина и<br />
никаква мотивация - това за съжаление<br />
беше картината на българското<br />
училище. Затова за ръководители<br />
- било на министерство<br />
или учебно заведение -
Change language