Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
- Г-н Делибалтов, Вие сте<br />
един от известните музиканти<br />
в Югозападна България.<br />
Откъде идва любовта Ви към<br />
акордеона?<br />
- Влюбих се в акордеона,<br />
когато бях на 10-11 години. Родителите<br />
ми Николина и Борис<br />
Делибалтови бяха много трудолюбиви<br />
хора, работили са в<br />
"Мини Бобов дол". Заведоха ме<br />
на една сватба в село Дяково.<br />
Тогава нямаше ресторанти и<br />
сватбите се правеха на мегдана,<br />
идваше цялото село... Там<br />
за първи път видях оркестър,<br />
погледът ми<br />
срещна акордеониста<br />
и<br />
се влюбих завинаги<br />
в този<br />
инструмент...<br />
Моят братов-<br />
Бащата на Борис Дали - Орлин Делибалтов,<br />
спасил живота на тютюноработничка<br />
туркиня, поразена от ток<br />
Изкарах военната си служба в мината, бил съм шофьор в здравна служба,<br />
въртях частен бизнес, но съм музикант по душа, кандидатирах се за<br />
кмет на Бобов дол, исках да върна младите в града,<br />
но не ме избраха, сега се надявам на по-добри<br />
времена, разкрива певецът и акордеонист<br />
Орлин Борисов Делибалтов е роден<br />
на 02.08.1960 г. в семейство на миньори.<br />
Завършва основно образование<br />
в родния си град Бобов дол и Минния<br />
техникум. Дълги години работи в рудник "Бабино", а след това е шофьор на линейка<br />
в здравната служба в село Паничарево. Орлин Делибалтов е един от най-известните<br />
акордеонисти в Югозападна България. Председател е на НЧ "Просвета<br />
1903". Той и съпругата му Наташа са щастливи родители на двама синове - попфолк<br />
певеца Борислав Делибалтов-Борис Дали и заместник-председателя на мотоклуб<br />
"Неразделни братя" - Дупница Велислав Делибалтов. Съвсем наскоро излезе<br />
първият му самостоятелен албум с македонски песни "Пиринска обич". На<br />
чаша ароматно кафе разговаряме с народния певец и акордеонист Орлин Делибалтов<br />
за неговия живот.<br />
Орлин Делибалтов обича моторите<br />
Орлин Делибалтов след свое<br />
участие<br />
чед имаше<br />
малко акордеонче,<br />
даде<br />
ми го и започнах<br />
постепенно<br />
да се уча на<br />
него. Един ден<br />
баща ми каза:<br />
"Мога и последната<br />
стотинка<br />
да дам,<br />
но ще ти купя<br />
акордеон", и на другия ден<br />
отидохме в София и татко ми<br />
купи 60-басов акордеон. Свирех<br />
по цял ден. По-късно татко<br />
ми купи голям, 120-басов акордеон.<br />
Музикант съм по душа.<br />
- Дълги години сте работили<br />
в рудник "Бабино", община<br />
Бобов дол, в контролната<br />
бригада. В какво се изразяваше<br />
Вашата работа и<br />
при какви условия на труд<br />
сте работили?<br />
- Завърших ОУ "Христо Ботев"<br />
в Бобов дол, а след това<br />
специалност "КИП и автоматика"<br />
в Минния техникум в града.<br />
Спомням си, че тогава в<br />
Минния техникум бяхме три паралелки<br />
с 45 ученици в клас.<br />
Бяха прекрасни години. Завърших<br />
средното си образование<br />
и влязох в казармата в Харманли.<br />
Там изкарах 65 дни и подписах<br />
договор да работя в рудник<br />
"Бабино" пет години, там<br />
изкарах и казармата.<br />
Работех с още 20 колеги, а<br />
работата ни се състоеше в това,<br />
когато се докарва комплекс<br />
за изкопаване на въгледобив,<br />
ние да го подхранваме с 6 киловата<br />
ток. Генерален директор<br />
на мината беше г-н Стоянов.<br />
Няма да забравя как той<br />
влизаше при нас в рудника и<br />
ни питаше: "Кажете какво Ви<br />
липсва?". Имаше в Бобов дол<br />
пет стола за хранене. Преди да<br />
влезем в рудника, минавахме<br />
през столовата и се хранехме<br />
с невероятно вкусна храна. То<br />
не бяха пържоли, то не бяха<br />
сладкиши... а след това ни слагаха<br />
в една торбичка храна за<br />
рудника.<br />
След това работих в "Минстрой“.<br />
Подписах тригодишен<br />
договор и при подписването ми<br />
дадоха на ръка 2000 лева за това,<br />
че ще работя там.<br />
- Изплащаха ли ви редовно<br />
трудовите възнаграждения?<br />
- Да, в дните за заплата касиерите<br />
стояха с нас, миньорите<br />
- първа, втора и трета<br />
смяна, за да ни ги изплатят.<br />
Заплатите ни не закъсняваха<br />
нито с дни, нито с часове. Имаше<br />
голяма дисциплина на труда,<br />
нямаше инциденти. Бяхме<br />
прекрасен колектив...<br />
- Дълги години сте работили<br />
в здравната служба в<br />
село Паничарево. Там сте<br />
спасили човешки живот?<br />
- Работих като шофьор в<br />
здравната служба в село Паничарево.<br />
Имахме зъболекар,<br />
лекар, акушерка и медицинска<br />
сестра. Правехме посещения<br />
по селата Мали Върбовник,<br />
Шатрово, Блато, Локвата и други.<br />
Докато работех там, наистина<br />
спасих човешки живот.<br />
Беше една мразовита зима, месец<br />
февруари... Тъкмо се бях<br />
нахранил, излизах от столовата,<br />
тръгвах към здравната<br />
СТРУМА<br />
ОТКРОВЕНИЯстр. Петък, 3 ноември 2017 г.<br />
13<br />
Със синовете си Велислав, Борислав и внучето<br />
служба и видях едно момче,<br />
което идваше към мен и викаше:<br />
"Бързо, жената умря!". В<br />
село Паничарево тогава живееше<br />
едно турско семейство,<br />
което работеше тютюн. Бяха<br />
много трудолюбиви хора. Жената<br />
беше отишла да вземе<br />
храна от столовата, но беше<br />
забравила печката включена у<br />
дома. Връща се и вижда пожар.<br />
Докато се опитва да отвърти<br />
бушоните от елтаблото, я удря<br />
ток и си глътва езика. Тогава<br />
аз казах на момчето: "Дай ми<br />
една лъжица!". С тази лъжица<br />
й извадих езика, направих й изкуствено<br />
дишане, сърдечен масаж<br />
и я върнах към живота...<br />
Като се сетя за този случай,<br />
още ме побиват тръпки.<br />
За тези хора аз бях като роден<br />
син и освен Орлинчо друго<br />
не са ми казали. След това дълги<br />
години те правеха курбан на<br />
този ден и аз бях специален<br />
гост. После семейството си<br />
тръгна за родния край, но никога<br />
няма да ги забравя, докато<br />
съм жив.<br />
Работил съм и като шофьор<br />
в бившата работническа болница<br />
"Д-р Стоян Сантев" в Бобов<br />
дол. Болницата имаше вътрешно,<br />
неврологично, АГ отделение,<br />
стоматологичен кабинет,<br />
детско и хирургично отделение.<br />
Всеки ден в болницата<br />
по една медицинска сестра и<br />
акушерка черпеха с шоколадови<br />
бонбони за това, че в АГ отделението<br />
се е родило бебе.<br />
Прекрасен колектив, а болницата<br />
беше една от най-добре<br />
оборудваните в България.<br />
- Да се върнем към музиката,<br />
кога за първи път излязохте<br />
на сцената като акордеонист?<br />
- Беше още докато работех<br />
в рудник "Бабино", бях към<br />
Концертна дирекция в Кюстендил<br />
и вечер свирех по ресторантите.<br />
Спомням си, че ресторантите<br />
в Бобов дол бяха<br />
пълни. Миньорите взимаха редовно<br />
заплатите си и почти<br />
всяка вечер, особено в събота<br />
и неделя, хората излизаха да<br />
се веселят със семействата си.<br />
Бяха хубави времена...<br />
- Председател сте на НЧ<br />
"Просвета 1903" в община Бобов<br />
дол и имате доста изяви<br />
в чужбина. Разкажете за тях?<br />
- Имах магазин в Бобов дол.<br />
През 2004 г. при мен дойдоха<br />
група будни бобовдолци, които<br />
ме помолиха да стана председател<br />
на НЧ "Просвета 1903",<br />
защото до този момент читалището<br />
беше затворено поради<br />
това, че не са спазени условията<br />
за пожарна безопасност.<br />
Аз им отговорих, че ще<br />
си помисля. И така една вечер<br />
мислих и реших да поема тази<br />
отговорност, защото хората от<br />
общината заслужаваха да го<br />
има това читалище. На 24 март<br />
2004 г. свикахме общото събрание<br />
и ме избраха за председател<br />
на читалището, а след 14<br />
дни излезе официално решението<br />
на съда.<br />
Първата ми задача беше да<br />
отида в София при генерал<br />
Войнов, който отговаряше за<br />
противопожарната охрана. Той<br />
ме прие радушно и ми издаде<br />
заповед за три месеца. На другия<br />
ден, когато дойдох в Бобов<br />
дол, поканих шефа на пожарната<br />
в общината и инспектора<br />
по противопожарна охрана и ги<br />
помолих да ми кажат на какви<br />
условия трябва да отговаря читалището,<br />
за да стане пожаробезопасно.<br />
Съдействаха ми<br />
веднага и читалището беше отворено.<br />
Оттогава не е спирало<br />
да работи. В момента то има<br />
над 120 самодейци към ансамбъл<br />
"Разметаница" с ръководители<br />
Бойко и Александър Седефчови.<br />
С ансамбъла сме ходили на<br />
много фестивали в чужбина.<br />
Били сме в Турция, в гр. Назали,<br />
на международен фестивал<br />
за 15 дни. Там ни посрещна<br />
един милионер, български турчин<br />
от Разград, изселил се по<br />
времето на Тодор Живков. Когато<br />
излязохме на сцената,<br />
която беше в един парк в Назали,<br />
и започнахме за играем<br />
наше, българско шопско хоро,<br />
присъстващите почнаха да ръкопляскат<br />
и да казват: "Бобовдолци,<br />
българи", а българският<br />
турчин ни гледаше с просълзени<br />
от радост очи. Човекът ни<br />
покани в ресторанта за негова<br />
сметка и беше с нас през цялото<br />
време. Останахме очаровани<br />
от посрещането в Турция.<br />
Опитахме от тяхната кухня, чай,<br />
кафе. Опитахме от техния невероятен<br />
кадаиф, баклави,<br />
торти...<br />
На един фестивал в Гърция<br />
ни посрещна един солиден<br />
гръцки бизнесмен - Никос, който<br />
има бизнес в България.<br />
Бяхме настанени в луксозен<br />
хотел в центъра на гр. Солун и<br />
се хранехме в ресторанта в хотела.<br />
на стр. 14
Change language