Views
8 months ago

Вестник "Струма" брой 256

Петък, 3 ноември 2017 г.

1 2 3 Шефът на

1 2 3 Шефът на "Беласица" Г. Петров след визита в Китай: Не мога да приложа нищо от видяното, ние нямаме база и тренираме по селата, а там всеки стадион изглежда готов да приеме В СТРУМА ОКОТО НА ДРАКОНА мач от шампионската лига - Г-н Петров, как се озовахте на другия край на света? - В Китай бях по покана на бившия ми футболен агент и приятел оттогава Гао Чи. Искам веднага да вметна, че разноските около едноседмичното ми пребиваване там бяха изцяло поети от него. Изключително сме близки с Гао Чи, приятелството ни е проверено през годините, аз често съм го посрещал при идването му в България и сега нямаше как да откажа настоятелната покана от негова страна да посетя отново родината му. - Кога за първи път отидохте в Китай? - Беше през 2003 г. Със съдействитето на Гао Чи подписах за една година с първодивизионния "Ляонинг", тим от 6- милионния Шенянг. Този град е областен център в китайския север, намира се на 300 километра от границата с Русия. Известен с множеството си металургични заводи, един от богатите райони на Китай. Изпълних си договора, останах с отлични впечатления от престоя си там. Като футболист на „Беласица“ по-късно отново заминах, подписването на нов контракт беше формалност, но се случи така, че отложиха първенството с близо месец и след категоричните настоявания на президента на комитите Костадин Хаджииванов и покойния му заместник Горан Петров се върнах на стадион „Цар Самуил“, за да помогна на бялочервените да оцелеят в нашенския футболен елит. - Ще ги стигнем ли китайците и изобщо вървим ли в една посока, откакто бяхте за последно там? - Ако ние сме направили една крачка в някаква неопределена посока, китайците са извървели три и половина крачки, и то категорично напред. Посетих градовете Джинан /6 млн./, Ксиян /8 млн./ и 22-милионната столица Пекин и разликата с първото ми идване тук е очебийна. Преди 14 години тук-там се забелязваха бедните отрудени хорица с еднакви дочени костюми, изнесли културната революция на Мао Цзедун, сега от тях няма и следа. Градовете са с отлична инфраструктура, навсякъде е чисто и подредено, хората са приветливи и добре облечени. Разликата с 2003 г. е особено видима по летищата и в обществените сгради. В Китай се строи много, но с акъл. Орга- Петък, 3 ноември 2017 г. стр. 12 Градовете им са с отлична инфраструктура, няма и следа от отрудените хорица в дочени костюми, 300 души апарат в ЦК начело със 7-членен ПК на Политбюро управляват 1,5-милиарден народ Управителят на ОФК „Беласица“ Георги Петров посети Китай през втората половина на октомври. Страната на древната Поднебесна империя и 4 днес се управлява от желязната ръка на Червения император Си Дзинпин, под чието ръководство 1,5-милиардната държава се развива с бързи темпове и се утвърждава като велика сила във всяко едно отношение. Впечатленията си, придобити в най-многолюдната страна в света, бизнесменът споделя с читателите на вестник „Струма“. 7 8 5 6 На 60-хилядния „Джинан олимпик спорт сентър стейдиъм“, дом на водения от Феликс Магат „Шендонг“ /сн. 1/. Готвач в китайската столица приготвя пред гостите си Г. Петров и М. Георгиев задължителния деликатес „Патица по пекински“ /сн. 2/. С Милен Георгиев в самолета за Пекин /сн. 3/. Петров пред стадиона на "Шендонг" в Джинан /сн. 4/. В разговор с португалския шеф Андре на школата в Ксиян /сн. 5/. Във „влака-стрела“. Зад българина се вижда моментната му скорост от 303 км/ч. /сн. 6/. Петров с приятеля си Гао Чи /вляво/ и бащата на китайски футболист, ритащ у нас за „Несебър“ /вдясно на сн. 7/. С децата от школата в Ксиян, отзад са помощниците на Ясен Петров, Ал. Георгиев /вляво на сн. 8/ и Иво Тренчев /в средата/. низацията в обществения живот като цяло е доста различна от представите на европейския либерален демократ. Визитата ми в Пекин съвпадна с конгреса на ККП /б.а. тамошната компартия/. 7-членен състав на постоянния комитет на Политбюро и 300 души апарат на ЦК управляват 1,5 милиарда народ, тук имаме 240 народни избраници, които не могат да се ангажират със съдбините на 7 милиона души. - Какво ново на китайския футболен фронт? - Ще започна с това, че генералната задача е Китай да се превърне в световно футболно величие. Няма да се ангажирам със срокове, но познавайки подхода на китайците при преследване на дадена цел, това със сигурност ще стане факт. Присъствах на мач на моя отбор "Ляонинг", който гостуваше на "Шендонг" от Джинан. Домакините, водени от легендата Феликс Магат, победиха с 3:1, с което занулиха и теоретичните шансове на бившия ми отбор да оцелее в Суперлигата. "Ляонинг" е еквивалент на нашенския „Пирин“ /Благоевград/, успешно създават и продават футболисти. През миналата година са продали собствен талант на някой от тамошните грандове за 30 млн. евро. Парите обаче явно са свършили и догодина тимът ще играе в по-долната дивизия. Изобщо през последните години "Ляонинг" е асансьор между елита и втората по сила лига. Когато аз играех обаче, бяхме по-силни. Спомням си, че тогава на стария стадион на "Шендонг" в Джинан ние спечелихме с 3:1. Като стана дума за Магат, тук треньорство упражняват още редица светила като Луиз Фелипе Сколари, Мануел Пелегрини, Андре Вияш Бояш, Фабио Канаваро и редица други. В китайската Суперлига ритат бразилските звезди Оскар и Хълк, аржентинецът Езекиел Лавеци, котдивоарецът Жервиньо и т.н. Успешна реализация тук намери екипът на Ясен Петров, включващ Иво Тренчев и Александър Георгиев, като триото е с основна заслуга техният "Хенан" да запази мястото си в елита. Александър Станков е технически директор на "Мейджоу Хака" /първа дивизия/, чух добри думи и за треньорската работа на бившия национален вратар Здравко Здравков. на стр. 14

- Г-н Делибалтов, Вие сте един от известните музиканти в Югозападна България. Откъде идва любовта Ви към акордеона? - Влюбих се в акордеона, когато бях на 10-11 години. Родителите ми Николина и Борис Делибалтови бяха много трудолюбиви хора, работили са в "Мини Бобов дол". Заведоха ме на една сватба в село Дяково. Тогава нямаше ресторанти и сватбите се правеха на мегдана, идваше цялото село... Там за първи път видях оркестър, погледът ми срещна акордеониста и се влюбих завинаги в този инструмент... Моят братов- Бащата на Борис Дали - Орлин Делибалтов, спасил живота на тютюноработничка туркиня, поразена от ток Изкарах военната си служба в мината, бил съм шофьор в здравна служба, въртях частен бизнес, но съм музикант по душа, кандидатирах се за кмет на Бобов дол, исках да върна младите в града, но не ме избраха, сега се надявам на по-добри времена, разкрива певецът и акордеонист Орлин Борисов Делибалтов е роден на 02.08.1960 г. в семейство на миньори. Завършва основно образование в родния си град Бобов дол и Минния техникум. Дълги години работи в рудник "Бабино", а след това е шофьор на линейка в здравната служба в село Паничарево. Орлин Делибалтов е един от най-известните акордеонисти в Югозападна България. Председател е на НЧ "Просвета 1903". Той и съпругата му Наташа са щастливи родители на двама синове - попфолк певеца Борислав Делибалтов-Борис Дали и заместник-председателя на мотоклуб "Неразделни братя" - Дупница Велислав Делибалтов. Съвсем наскоро излезе първият му самостоятелен албум с македонски песни "Пиринска обич". На чаша ароматно кафе разговаряме с народния певец и акордеонист Орлин Делибалтов за неговия живот. Орлин Делибалтов обича моторите Орлин Делибалтов след свое участие чед имаше малко акордеонче, даде ми го и започнах постепенно да се уча на него. Един ден баща ми каза: "Мога и последната стотинка да дам, но ще ти купя акордеон", и на другия ден отидохме в София и татко ми купи 60-басов акордеон. Свирех по цял ден. По-късно татко ми купи голям, 120-басов акордеон. Музикант съм по душа. - Дълги години сте работили в рудник "Бабино", община Бобов дол, в контролната бригада. В какво се изразяваше Вашата работа и при какви условия на труд сте работили? - Завърших ОУ "Христо Ботев" в Бобов дол, а след това специалност "КИП и автоматика" в Минния техникум в града. Спомням си, че тогава в Минния техникум бяхме три паралелки с 45 ученици в клас. Бяха прекрасни години. Завърших средното си образование и влязох в казармата в Харманли. Там изкарах 65 дни и подписах договор да работя в рудник "Бабино" пет години, там изкарах и казармата. Работех с още 20 колеги, а работата ни се състоеше в това, когато се докарва комплекс за изкопаване на въгледобив, ние да го подхранваме с 6 киловата ток. Генерален директор на мината беше г-н Стоянов. Няма да забравя как той влизаше при нас в рудника и ни питаше: "Кажете какво Ви липсва?". Имаше в Бобов дол пет стола за хранене. Преди да влезем в рудника, минавахме през столовата и се хранехме с невероятно вкусна храна. То не бяха пържоли, то не бяха сладкиши... а след това ни слагаха в една торбичка храна за рудника. След това работих в "Минстрой“. Подписах тригодишен договор и при подписването ми дадоха на ръка 2000 лева за това, че ще работя там. - Изплащаха ли ви редовно трудовите възнаграждения? - Да, в дните за заплата касиерите стояха с нас, миньорите - първа, втора и трета смяна, за да ни ги изплатят. Заплатите ни не закъсняваха нито с дни, нито с часове. Имаше голяма дисциплина на труда, нямаше инциденти. Бяхме прекрасен колектив... - Дълги години сте работили в здравната служба в село Паничарево. Там сте спасили човешки живот? - Работих като шофьор в здравната служба в село Паничарево. Имахме зъболекар, лекар, акушерка и медицинска сестра. Правехме посещения по селата Мали Върбовник, Шатрово, Блато, Локвата и други. Докато работех там, наистина спасих човешки живот. Беше една мразовита зима, месец февруари... Тъкмо се бях нахранил, излизах от столовата, тръгвах към здравната СТРУМА ОТКРОВЕНИЯстр. Петък, 3 ноември 2017 г. 13 Със синовете си Велислав, Борислав и внучето служба и видях едно момче, което идваше към мен и викаше: "Бързо, жената умря!". В село Паничарево тогава живееше едно турско семейство, което работеше тютюн. Бяха много трудолюбиви хора. Жената беше отишла да вземе храна от столовата, но беше забравила печката включена у дома. Връща се и вижда пожар. Докато се опитва да отвърти бушоните от елтаблото, я удря ток и си глътва езика. Тогава аз казах на момчето: "Дай ми една лъжица!". С тази лъжица й извадих езика, направих й изкуствено дишане, сърдечен масаж и я върнах към живота... Като се сетя за този случай, още ме побиват тръпки. За тези хора аз бях като роден син и освен Орлинчо друго не са ми казали. След това дълги години те правеха курбан на този ден и аз бях специален гост. После семейството си тръгна за родния край, но никога няма да ги забравя, докато съм жив. Работил съм и като шофьор в бившата работническа болница "Д-р Стоян Сантев" в Бобов дол. Болницата имаше вътрешно, неврологично, АГ отделение, стоматологичен кабинет, детско и хирургично отделение. Всеки ден в болницата по една медицинска сестра и акушерка черпеха с шоколадови бонбони за това, че в АГ отделението се е родило бебе. Прекрасен колектив, а болницата беше една от най-добре оборудваните в България. - Да се върнем към музиката, кога за първи път излязохте на сцената като акордеонист? - Беше още докато работех в рудник "Бабино", бях към Концертна дирекция в Кюстендил и вечер свирех по ресторантите. Спомням си, че ресторантите в Бобов дол бяха пълни. Миньорите взимаха редовно заплатите си и почти всяка вечер, особено в събота и неделя, хората излизаха да се веселят със семействата си. Бяха хубави времена... - Председател сте на НЧ "Просвета 1903" в община Бобов дол и имате доста изяви в чужбина. Разкажете за тях? - Имах магазин в Бобов дол. През 2004 г. при мен дойдоха група будни бобовдолци, които ме помолиха да стана председател на НЧ "Просвета 1903", защото до този момент читалището беше затворено поради това, че не са спазени условията за пожарна безопасност. Аз им отговорих, че ще си помисля. И така една вечер мислих и реших да поема тази отговорност, защото хората от общината заслужаваха да го има това читалище. На 24 март 2004 г. свикахме общото събрание и ме избраха за председател на читалището, а след 14 дни излезе официално решението на съда. Първата ми задача беше да отида в София при генерал Войнов, който отговаряше за противопожарната охрана. Той ме прие радушно и ми издаде заповед за три месеца. На другия ден, когато дойдох в Бобов дол, поканих шефа на пожарната в общината и инспектора по противопожарна охрана и ги помолих да ми кажат на какви условия трябва да отговаря читалището, за да стане пожаробезопасно. Съдействаха ми веднага и читалището беше отворено. Оттогава не е спирало да работи. В момента то има над 120 самодейци към ансамбъл "Разметаница" с ръководители Бойко и Александър Седефчови. С ансамбъла сме ходили на много фестивали в чужбина. Били сме в Турция, в гр. Назали, на международен фестивал за 15 дни. Там ни посрещна един милионер, български турчин от Разград, изселил се по времето на Тодор Живков. Когато излязохме на сцената, която беше в един парк в Назали, и започнахме за играем наше, българско шопско хоро, присъстващите почнаха да ръкопляскат и да казват: "Бобовдолци, българи", а българският турчин ни гледаше с просълзени от радост очи. Човекът ни покани в ресторанта за негова сметка и беше с нас през цялото време. Останахме очаровани от посрещането в Турция. Опитахме от тяхната кухня, чай, кафе. Опитахме от техния невероятен кадаиф, баклави, торти... На един фестивал в Гърция ни посрещна един солиден гръцки бизнесмен - Никос, който има бизнес в България. Бяхме настанени в луксозен хотел в центъра на гр. Солун и се хранехме в ресторанта в хотела. на стр. 14

Вестни "Струма" брой 246
Вестник "Струма", брой 145, 26 юни 2017 г., понеделник
Formula One News Bulgaria Брой 3
Вестник "Струма" брой 77
Вестник "Струма" брой 114
Вестник "Струма" брой 265
Вестник "Струма", брой 277, 28 ноември 2017 г., вторник
в. Струма, брой 272, 22 ноември 2017 г.
Вестник "Струма" брой 259
Вестник "Струма" брой 270
Вестник "Струма" брой 283
Вестник "Струма" брой 265
Вестник "Струма" брой 255
Вестник "Струма" брой 267
Вестник "Струма", брой 279, 30 ноември 2017 г., четвъртък
Вестник "Струма", брой 280, 1 декември 2017 г., петък
Вестник "Струма" брой 261