Вестник "Струма" брой 4

More documents

Recommendations

Info

Сценографът-художник от Дупница Милена Найденова: Докато в България има духовно бедни работодатели, младите хора ще бягат в чужбина СТРУМА М илена Найденова е родена през 1978 г. в гр. Пловдив. Завършила е Националното художествено училище за екранни изкуства, а след това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, специалност "Сценография на музикално-сценичното изкуство". Работила е като сценограф в Пловдивската опера, там се среща с големите имена на оперното изкуство в България като Александрина Пендачанска, Орлин Горанов... По-късно работи три години като шивачка в дупнишка фирма. В момента рисува авторски картини на свободна практика и работи на хонорар като преподавател по изобразително изкуство в ПГ по хранително-вкусови и химични технологии - Дупница. Със съпруга й Радослав Найденов имат син - Добрин, който е ученик 8-ми клас в ПГ "Акад. Сергей П. Корольов", специалност "Електрообзавеждане". На чаша ароматно кафе разговаряме със сценографа-художник Милена Найденова. но. Баща ми Никола Струнчев е учител по химия, вече пенсионер, а майка ми Елена е била учител по физика в Оздравителната гимназия в село Славейно. Дядо ми по майчина линия Костадин Дюлгерски е бил началник на жп Милена с баща си Никола Струнчев на Рожен гарата в Пловдив, а баба ми Милка е била счетоводител. Имам една сестра - Велина Караиванова, тя е икономист, сега учи психология. Омъжена е и живее в Пловдив. Аз съм родена в Пловдив. Завърших Оздравителната гимназия в село Славейно. Започ- - Г-жо Найденова, от кого сте наследили любовта към изобразителното изкуство? - Прабаба ми по майчина линия Дора Аврамова е завършила първото стопанско училище в гр. Карлово. Дълги години е работила като модист шивач в различни предприятия в Пловдив. Може би от нея съм наследила таланта да рисувам. Прадядо ми по бащина линия Богдан Струнчев е роден в родопското село Славейно, Смолянско. Неговият живот е бил доста труден. Мъжете дюлгери са ходели да работят в Северна Гърция, там са печелили пари, с които са издържали семействата си. Дядо и баба са отгледали три деца - чичо ми Илия Струнчев е бил миньор, леля ми Мария е работила като хигиенист в Оздравителната гимназия в село Славейнах да ходя на уроци по живопис, скулптура и графика в смолянската, а след това в пловдивска гимназия. Завърших Националното художествено училище за екранни изкуства в Пловдив. След това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в града, специалност Милена Найденова в гр. Хайделберг, Германия „Сценография на музикално-сценичното изкуство“. - Като студентка се запознавате с бъдещия си съпруг, който е дупничанин, и животът ви довежда от големия град в малкия. Как се случи това? Пред част от картините си Милена със съпруга си Радослав в гр. Дупница ОЧИ В ОЧИ Петък, 5 януари 2018 г. Милена със сина си Добрин в село Славейно - Като студентка се запознах със съпруга си Радослав Найденов. Той е завършил МЕИ в Пловдив. Не е работил по специалността си, занимава се с търговия. Първо Радослав започна да ме ухажва, като ме водеше на опера... Една вечер беше откъснал всички рози в стария град и ги беше подредил около леглото ми... Така ми предложи брак. Сватбата ни беше през 2002 г. в Дупница, а през 2003 г. се роди синът ни Добрин. - Работили сте на хонорар като сценограф в Пловдивската опера, с кои големи имена на оперното изкуство Ви срещна работата? - В Пловдивската опера работех на хонорар през 1999-2000 година. Правех декори и костюми. Работила съм с Александрина Пендачанска и Орлин Горанов, както и много други големи имена, които са гостували от Софийската опера. Това са изключително възпитани, естествени хора, които знаят какво искат. - От операта съдбата ви хвърля към друго предизвикателство - да работите в шивашка фирма... - Да, три години работих като шивачка в дупнишка фирма. Изработвах детайлите по облеклото. За съжаление работодателят ми се отнасяше подигравателно към мен. Според мен така могат да се отнасят стр. 12 само духовно бедни хора. Условията бяха добри, но заплатата минимална. Извънредният труд невинаги се заплащаше. Според мен, докато в България има духовно бедни работодатели, младите хора ще бягат в чужбина на работа. Съдбата ми предложи и друго изпитание - заболяване, но благодарение на Божията помощ и семейството ми се излекувах. - Работили сте в Германия. С какви впечатления сте от там? - Преди пет години работих в една фабрика за коледни украшения в Германия. Заплащането беше нормално за европейския стандарт. В Германия никой не се интересува от никого, всеки си работи в неговата си сфера и отношенията са повече професионални. Германците са по-затворени хора. Те не са като нас, българите. Българите се събираме, ходим си на гости. През 2008 г. работих и в Чехия - бране на ябълки, износ за Англия. - Имате ли желание да заминете пак в чужбина? - Да, но да работя по специалността си, като сценограф-художник. - Като говорим за работа, върху какво работите в момента и как живее един човек на изкуството? - В момента рисувам авторски картини на известни художници, като Леонардо да Винчи, Бартоломео, Морильо. Рисувам акварел и масло предимно на религиозна тематика. Също така работя на хонорар в Гимназията по хранително-вкусови и химични технологии, преподавам по изобразително изкуство. В днешно време по-голяма част от хората на изкуството и културата живеят трудно. Съвременното общество в България не се интересува толкова от култура. Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Йордан Костадинов - колибарчето от Влахи, който стана професор ветеринар, Х обиколи света и ерцогство Люксембург и Страсбург в Белгия са сред любимите дестинации на професор Йордан Костадинов от Кресна след пенсионирането му. Причините са, че в Люксембург, в Дирекцията на преводачите към Европейския съюз, работи дъщеря му Маргарита, а в Страсбург е другата му дъщеря - Светлана, която работи към Европейския съд по правата на човека, и често им гостува, за да се порадва на семействата им и на внучетата. Съпругата на проф. Костадинов е Милка Крумова от Кюстендил, която е доктор на геофизическите науки. Освен дъщерите си Светлана и Маргарита има и син Атанас, възпитаник на Софийския университет. Йордан Костадинов е бил ветеринарен специалист в участъкови ветеринарни служби в Кресна и село Граница, Кюстендилско, бил е окръжен ветеринарен лекар на област Кюстендил, университетски преподавател, декан на филиала на Старозагорския ветеринарен институт в София. Носител е на званието "Ветеринарен лекар на 2008 година", четири години генерален директор на Националната ветеринарна служба, под негово ръководство са работили 19 000 ветеринарни лекари и други специалисти във ветеринарното дело. Автор е на много научни трудове, представял е ветеринарното дело на България в много страни по света. - Професор Костадинов, наскоро сте били в Херцогство Люксембург и сте посетили и знаковото селище Шенген. Какво има в Шенген? - Докато бях на отговорни държавни длъжности, имах възможност да попътувам из много места по света. Сега периметърът на пътуванията ми като пенсионер се заключи в кръга София-Люксембург-Белгия и Кресна, и то в частни пътувания. Ще започна с Херцогство Люксембург и столицата Люксембург. В столицата работи дъщеря ми Маргарита, в Дирекцията на преводачите към Европейския съюз, има си там семейство, та отивам да му се порадвам, а и на внучетата. Херцогство Люксембург е обградено от Германия, Холандия и Франция, притежава 2586 кв.км територия и е с население около 500 хиляди жители. Отличава се с изключително висок стандарт, всички селища са с абсолютен ред и чистота, сякаш са своеобразни паркове на красотата, с изобилие от зеленина и цветя. Херцогството е и пример за използване на природните ресурси и найвече на плодородната земеделска земя. Столицата Люксембург смайва и с архитектурата си. Ще спомена нещо и за търговията. Образцова е. Влизам в няколкоетажен магазин. На изхода има 20 каси, а на 18 от тях няма човешко присъствие, защото плащането се извършва чрез карти или други някакви, техни си начини. На останалите две каси работят служителки. Оказва се, че тези две каси са само за такива като мен, временно пребиваващи и влизащи, които нямат възможност за електронно плащане. - Как е в Шенген? - В град Люксембург съм ходил много пъти, но и за мен мечта си беше да посетя и Шенген. Сега вече и това постигнах. Шенген се намира в източната част на херцогството, на около 30 км от столицата Люксембург. Разположен е на левия бряг на р. Мозел, чийто бряг отдясно е територия на Германия. Реката е малко по-тясна от Дунав, но е плавателна и с многото си туристически и други кораби допълва колоритно околните пейзажи. Реката тече в северна посока и се влива някъде на север в Атлантическия океан. Има селище срещу Шенген и по десния бряг, но то е германско, като ги свързва мост, под който минават корабите. Пътуването по моста е без никакви митнически и гранични ограничения. - С какво Ви впечатли Шенген? се спря в Шенген СТРУМА ЖИТЕЙСКИ ПЪТИЩА Петък, 5 януари 2018 г. Атанас, синът на проф. Костадинов, в Страсбург - пред сградата на Съда за правата на човека, в която работи към ЕС сестра му Светлана Шенген с част от къщите си и лозовите масиви по хълма Шенген - Ами и както цялото херцогство - с чистота, ред, учтивост. С много зеленина, с много цветя. Шенген си е едно село с 2-3 хиляди жители, ама няма място за сравнение с нашенските села с такова население. Има само няколко открояващи се 4-5-етажни сгради, но те са предимно използвани за обществени и държавни нужди. Иначе цялото село е в почти двуетажни къщи, разнообразени по стил и вид, и с красива орнаментика. Впечатлява крайречната улица, потънала в зеленина, която е с асфалтова покривка, с тротоари за пешеходци и алеи за велосипедисти. - Какво най-често се посещава? - Ами, разбира се, че е сградата на музея, съхраняващ документи, фотоси и други материали за подписването на прочутото Шенгенско споразумение за свободното движение на хора и стоки в страните, които са го подписали. - И благодарение на този договор Шенген доби стр. 13 Франция, 2017 г. Проф. Костадинов със семейството си - дъщеря му Маргарита, работеща към ЕС като преводач в Люксембург, внучетата Елена, Алис, Виктор, дъщерята Светлана, работеща към ЕС като адвокат по правата на човека в Страсбург, и синът му Атанас /отляво надясно/ световна известност? - Да. Споразумението е подписано на 14 юни 1985 година. В него са залегнали клаузи и цели, с които постепенно да се премахне контролът по техните общи граници. Събитието е увековечено с паметен знак, чийто надпис в превод гласи: "На брега на р. Мозел, на кораба "Принцеса Мария Астрид", акостирал на този кей, представителите на държавите Бенелюкс /Белгия, Холандия, Люксембург/, Федерална република Германия и Република Франция подписват на 14 юни 1985 година и на 19 юни 1990 година Шенгенските споразумения, засягащи постепенно премахване на контрола по техните общи граници". Като стана дума за това, с което впечатлява Шенген, не мога да не добавя и изключителното лозарство. Там няма педя свободно място в равнинната част, която да не се използва за отглеждане на лозя или друго земеделие, но най-същественото за лозарството е, че то е обхванало и стръмните околни ридове, където изцяло се развива на тераси. Гледката на стр. 14
Page 1 and 2: 12345678901234567890123456789012123
Page 3 and 4: СТРУМА Харесай ни в
Page 5 and 6: СТРУМА 5 януари 2018 г
Page 9 and 10: СТРУМА Скандал в еф
Page 11: СТРУМА 5 януари 2018 г
Page 23: СТРУМА 5 януари 2018 г

Вестник "Струма" брой 4

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?