30.01.2018 Views

Вестник "Струма", брой 22, 26 януари 2018 г., петък

Вестник "Струма", брой 22, 26 януари 2018 г., петък

Вестник "Струма", брой 22, 26 януари 2018 г., петък

SHOW MORE
SHOW LESS

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Ядреният енер<strong>г</strong>етик от Кюстендил Е. Евти<br />

Ако бъл<strong>г</strong>арче, родено в чужб<br />

рода си, то просто ще е дете<br />

Бюджет на база <strong>брой</strong> ученици съсипва бъл<strong>г</strong>арското образование, смята осно<br />

от 75-те бъл<strong>г</strong>арчета, възпитаници на двата културни центъра в испанския <strong>г</strong><br />

оси<strong>г</strong>урена безвъзмездно и на пълна издръжка на местната община Рели<strong>г</strong>ият<br />

Е<br />

лица Евтимова е родена в Кюстендил. Завършва топло- и ядрена енер<strong>г</strong>етика в<br />

Техническия университет в София, работи няколко <strong>г</strong>одини в София и през 2008<br />

<strong>г</strong>. заминава за Испания. В Памплона основава Център за работа с деца "Патиланско<br />

царство", по-късно и Бъл<strong>г</strong>арско културно-просветно училище, на което и до<br />

днес е ръководител, както и единствената Асамблея на бъл<strong>г</strong>арчетата по света.<br />

- Ели, откъде тръ<strong>г</strong>на, за да<br />

сти<strong>г</strong>неш до Памплона?<br />

- Тръ<strong>г</strong>нах от най-реномираното<br />

и авторитетно училище<br />

в Кюстендил - ОЕСПУ "Кирил<br />

и Методий", в което учих до<br />

8-ми клас. В <strong>г</strong>одините преди<br />

смяната на режима, доколкото<br />

зная, в Бъл<strong>г</strong>ария е имало<br />

само 3 такива училища с титлата<br />

"Образцово". Беше и все<br />

още е невероятно училище -<br />

4-етажно, с мраморни подове,<br />

плувни басейни и специализирани<br />

кабинети с невиждани<br />

по онова време инсталации,<br />

на<strong>г</strong>ледни материали и<br />

пома<strong>г</strong>ала. В <strong>г</strong>одините, ко<strong>г</strong>ато<br />

нямаше още дистанционни<br />

управления, ние имахме дъски<br />

и екрани, които се задействаха<br />

дистанционно, и провеждахме<br />

видеоуроци. По коридорите<br />

бяха окачени картини,<br />

поняко<strong>г</strong>а ори<strong>г</strong>инали, на<br />

известни художници, имаше<br />

мно<strong>г</strong>о цветя. Всеки час се<br />

провеждаше в специализиран<br />

кабинет, имахме о<strong>г</strong>ромни<br />

физкултурни салони, столова,<br />

актова зала, първата компютърна<br />

зала беше в нашето<br />

училище. Паралелките на моя<br />

випуск бяха до буква "е", с по<br />

30 деца. Защо <strong>г</strong>о казвам всичко<br />

това? Защото искам да кажа,<br />

че не е без значение къде<br />

ще учи едно дете и кой ще <strong>г</strong>о<br />

учи. Средният успех на класа<br />

ми не падаше под "Отличен"<br />

/5.50/. Впоследствие може би<br />

70-80% завършихме висше<br />

образование. Това е доказателство,<br />

че в <strong>г</strong>одините, ко<strong>г</strong>ато<br />

едно дете се из<strong>г</strong>ражда като<br />

характер и личност, трябва да<br />

има и добри учители до себе<br />

си. Аз имах тази уникална възможност<br />

да ми преподават<br />

най-добрите и висококвалифицирани<br />

учители. Да не <strong>г</strong>оворим<br />

за безупречните дисциплина<br />

и ценностна система,<br />

които те из<strong>г</strong>радиха у нас! След<br />

смяната на режима обаче училището<br />

стана до 8-ми клас и<br />

ние, които трябваше да завършим<br />

в не<strong>г</strong>о 12-и клас, трябваше<br />

да избираме между техникумите<br />

или <strong>г</strong>имназия. Аз избрах<br />

<strong>г</strong>имназия "Неофит Рилски",<br />

тъй като никой от останалите<br />

варианти не ми харесваше.<br />

Кандидатствах в няколко<br />

университета, но предпочетох<br />

да уча топло- и ядрена<br />

енер<strong>г</strong>етика в Техническия университет<br />

в София /няко<strong>г</strong>а<br />

МЕИ/. Това беше 1996 <strong>г</strong>., време<br />

на икономически катаклизми<br />

и нестабилност.<br />

Трябваше да заложа на нещо<br />

си<strong>г</strong>урно и <strong>г</strong>арантиращо ми<br />

добри доходи след завършването.<br />

Всички знаем, че енер<strong>г</strong>етиката<br />

е отрасъл, който вина<strong>г</strong>и<br />

ще съществува и ще бъде<br />

водещ, а работещите в<br />

сферата са едни от най-добре<br />

платените. Още повече че<br />

ТЕЦ "Бобов дол" е на 20 минути<br />

от Кюстендил, и избраната<br />

от мен специалност ставаше<br />

още по-ло<strong>г</strong>ична. След 5<br />

<strong>г</strong>., през 2001 <strong>г</strong>., се дипломирах.<br />

В интерес на истината<br />

доста момичета завършихме<br />

и показахме на професорите,<br />

че и от жена може да излезе<br />

инженер. После се роди дъщеря<br />

ни и докато бях в майчинство,<br />

се занимавах с моя<br />

първи ученик - Давид, детенце<br />

на 2 <strong>г</strong>одини, което трябваше<br />

заедно с бъл<strong>г</strong>арския да<br />

про<strong>г</strong>овори и на ан<strong>г</strong>лийски. И<br />

аз това правех - учех <strong>г</strong>о под<br />

формата на и<strong>г</strong>ри, занимания<br />

и песни да про<strong>г</strong>овори ан<strong>г</strong>лийски.<br />

И успях! Той е моята <strong>г</strong>ордост<br />

и заема мно<strong>г</strong>о <strong>г</strong>олямо<br />

място в сърцето ми. Ко<strong>г</strong>ато<br />

майчинството ми свърши,<br />

отидох да работя в София, а<br />

не<strong>г</strong>о оставих на дру<strong>г</strong>а учителка.<br />

Първата ми работа като инженер<br />

беше в една от най-<strong>г</strong>олемите<br />

фирми - представители<br />

и вносителки на отоплителна<br />

и <strong>г</strong>оривна техника. От<strong>г</strong>оварях<br />

за департамент "Стенни<br />

<strong>г</strong>азови котли". Това беше<br />

мно<strong>г</strong>о <strong>г</strong>оляма школа за начинаещ<br />

млад специалист. Там се<br />

научих как трябва да се управлява<br />

бизнес, за да бъде успешен.<br />

Общувах с професионалисти<br />

и бизнесмени от мно<strong>г</strong>о<br />

висока класа, специалисти<br />

и авторитети в сферата на<br />

Настоящият педа<strong>г</strong>о<strong>г</strong>ически състав на училището в Памплона: Ивелина Смиленова,<br />

Галя Савова, Сафка Даракчи, Елица Евтимова и Филка Петачка /отляво надясно/<br />

енер<strong>г</strong>етиката и <strong>г</strong>азоснабдяването.<br />

Разбрах, че практиката<br />

и действителността нямат нищо<br />

общо с теорията. То<strong>г</strong>ава<br />

ми дойде идеята да <strong>г</strong>оворя с<br />

доц. Иван Геновски, който ми<br />

беше ръководител на дипломната<br />

работа и ни преподаваше<br />

по топло-и <strong>г</strong>азоснабдяване,<br />

и да помоля шефа си да<br />

дари инсталации за университета.<br />

Естествено, идеята беше<br />

приета, аз убедих собственика<br />

на фирмата, в която работех,<br />

че университетът има<br />

нужда от една модерна и адекватна<br />

лаборатория, и той<br />

прие да я направим. Така се<br />

появи лаборатория с дарени<br />

котли и инсталации от най-нисък<br />

до най-висок клас за<br />

времето то<strong>г</strong>ава. Се<strong>г</strong>а се чувствам<br />

удовлетворена, че съм<br />

оставила нещо за университета,<br />

макар че финансовата<br />

част бе поета от дру<strong>г</strong>. Вина<strong>г</strong>и<br />

съм работила така, че да оставя<br />

нещо общественополезно<br />

след себе си.<br />

После получих предложение<br />

за работа в дру<strong>г</strong>а фирма -<br />

лидер и новатор в сферата на<br />

биомасата и иновативните<br />

техноло<strong>г</strong>ии. Приех <strong>г</strong>о. В тази<br />

фирма вече научих мно<strong>г</strong>о като<br />

специалист инженер,<br />

проектант и пр. Не можехме<br />

да си починем от работа. Инфрачервеното<br />

отопление на<br />

Асансьорния завод в София <strong>г</strong>о<br />

направихме ние.<br />

То<strong>г</strong>ава това беше<br />

непозната в Бъл<strong>г</strong>ария<br />

техноло<strong>г</strong>ия.<br />

Ко<strong>г</strong>ато тръ<strong>г</strong>нах за<br />

Испания през<br />

2008 <strong>г</strong>., бюрото<br />

ми беше отрупано<br />

с проекти за стотици<br />

хиляди евро.<br />

Поте<strong>г</strong>лих с мно<strong>г</strong>о<br />

мъка по целия<br />

екип и мно<strong>г</strong>о надежди,<br />

че ще бъда<br />

инженер и в<br />

Испания. А причината<br />

да тръ<strong>г</strong>на беше<br />

една - семейството<br />

ми да бъдем<br />

заедно. Отказах се от кариерата<br />

си в името на семейството.<br />

- Как се роди Бъл<strong>г</strong>арското<br />

културно-просветно училище<br />

в Памплона?<br />

- Появата на бъл<strong>г</strong>арското<br />

училище има предистория.<br />

Преди да бъде създадено, аз<br />

Бъл<strong>г</strong>арските красавици на коледното тържество в далечна Памплона<br />

ОБРАЗОВАНИЕ<br />

Петък, <strong>26</strong> <strong>януари</strong> <strong>2018</strong> <strong>г</strong>.<br />

и още 2 дами - Ми<strong>г</strong>лена Банева<br />

и Елеонора Стамболийска,<br />

решихме да направим център<br />

за работа с деца, в който бъл<strong>г</strong>арчетата<br />

да получават това,<br />

което не получаваха в съществуващото<br />

вече бъл<strong>г</strong>арско<br />

училище в Памплона. На 19<br />

февруари 2016 <strong>г</strong>. направихме<br />

презентация на проекта Център<br />

за работа с деца "Патиланско<br />

царство", който аз обмислях<br />

като проект около 5-<br />

6 <strong>г</strong>. Неслучайно избрахме тази<br />

дата, неслучайно и асоциацията<br />

е на бъл<strong>г</strong>арските деца.<br />

Цялата идея е с чисти и безкористни<br />

цели. Създадох официалния<br />

уебсайт, направих<br />

профил във Фейсбук, ре<strong>г</strong>истрирахме<br />

асоциация, към която<br />

да принадлежи, и започнахме<br />

да работим. Нико<strong>г</strong>а не сме<br />

искали да пречим на бъл<strong>г</strong>арското<br />

училище. Напротив. Ние<br />

имахме намерението да работим<br />

с децата допълнително в<br />

областта на изкуствата и фолклора.<br />

Това дефакто липсваше<br />

дъл<strong>г</strong>и <strong>г</strong>одини на бъл<strong>г</strong>арчетата<br />

тук. Към центъра издавахме<br />

вестниче "Смехурко", празнувахме<br />

бъл<strong>г</strong>арски обичаи,<br />

показвахме традициите ни,<br />

запознавахме децата с известни<br />

бъл<strong>г</strong>арски личности. Имаше<br />

изцяло културна насоченост,<br />

не толкова образователна.<br />

Предоставих личната си<br />

библиотека от 60-70 детски<br />

книжки на бъл<strong>г</strong>арски език за<br />

ползване от децата, прожектирахме<br />

им приказки на бъл<strong>г</strong>арски<br />

език, учехме <strong>г</strong>и на бъл<strong>г</strong>арски<br />

песни и танци. Броят<br />

на децата растеше всяка седмица<br />

и дойде моментът, ко<strong>г</strong>ато<br />

родителите настояха да<br />

направим училище. По това<br />

време имахме около 60-70<br />

деца на различна възраст. Не<br />

исках да <strong>г</strong>о правя, честно казано,<br />

но от дру<strong>г</strong>а страна, се<br />

развивахме мно<strong>г</strong>о добре, родителите<br />

мно<strong>г</strong>о настояваха,<br />

коле<strong>г</strong>ите също.<br />

И аз се заех с още една нелека<br />

задача - да ръководя училище.<br />

Това не ме притесни,<br />

защото моите родители бяха<br />

учители цял живот и аз израснах<br />

в такава среда.<br />

Открихме училището на<br />

15.09.2016 <strong>г</strong>. Мно<strong>г</strong>о мислих<br />

какво точно да бъде и как да<br />

се казва и взех решение то да<br />

бъде училище, в което основно<br />

място да заемат бъл<strong>г</strong>арската<br />

култура и просвета, училище,<br />

което да пише нова история,<br />

новаторско, но и с бъл<strong>г</strong>арски<br />

дух, училище, което да<br />

бъде с душа и характер. Нямаше<br />

по-подходящ покровител<br />

от Паисий Хилендарски. Екипът<br />

прие идеята. Така се създаде<br />

Бъл<strong>г</strong>арско културно-просветно<br />

училище "Паисий Хилендарски"<br />

в <strong>г</strong>р. Памплона. Запазихме<br />

и центъра за работа с деца<br />

"Патиланско царство". Ведна<strong>г</strong>а<br />

след откриването на центъра<br />

с мен се свърза Илияна<br />

Нанчева от интернет радио<br />

"Татковина" и ми предложи да<br />

стана репортер. Станах и започнах<br />

да правя репортажи за<br />

всяка наша дейност.<br />

- Какви точно са дейностите<br />

в училището?<br />

- Започнахме с изложба на<br />

бъл<strong>г</strong>арските народни будители<br />

и концерт по повод празника,<br />

Децата<br />

отбелязват<br />

достойно<br />

Трети<br />

март<br />

след това по повод Трети март<br />

поставихме началото на Дни на<br />

бъл<strong>г</strong>арската култура. Имахме<br />

ден на бъл<strong>г</strong>арското кино, в който<br />

се прожектира филмът "Величието<br />

на хана", за което получихме<br />

разрешение от киноцентър<br />

"Бояна". В продължение<br />

на 1 седмица изложба в Младежкия<br />

дом показваше величието<br />

и красотите на всички<br />

тракийски съкровища, великите<br />

бъл<strong>г</strong>арски царе, бъл<strong>г</strong>арските<br />

научни открития със световно<br />

значение, картините на найизвестните<br />

бъл<strong>г</strong>арски художници,<br />

народни носии, инструменти,<br />

традициите и обичаите<br />

в Бъл<strong>г</strong>ария. По повод на тези<br />

Дни на бъл<strong>г</strong>арската култура<br />

<strong>г</strong>остувах онлайн в "Облаче ле<br />

бяло". Казвам <strong>г</strong>о не за да се величая,<br />

а защото това показва<br />

труда на децата и на родителите.<br />

Всяко едно мероприятие е

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!