Views
4 months ago

Вестник "Струма" брой 72

вторник 27 март 2018 година

Кандидатът

Кандидатът за вицепрезидент на последните избори адвокат Веска Волева от Бобошево: Най-много ме дразнят случайниците във властта, които идват да се учат на наш гръб и да провеждат чуждата политика, която ги е поставила там - Г-жо Волева, какво Ви дразни най-много в днешната българска действителност? - Най-много ме дразнят случайниците във властта. Независимо от всички процеси в България, независимо от всичко говорено в даден момент на обществено ниво, накрая във властта биват подреждани никому непознати и неизвестни персони, с незнайно какви умения и знания, с написани специално за случая лустросани биографии. Тези персони изплуват от някакви подмоли в държавата, някакви незнайни и странични за обществото мозъчни тръстове ги налагат и вместо управлението на държавата да е венец на един творчески път пред очите на всички и в полза на нацията, получава се точно обратното - тези случайници започват тогава да правят биографии, да се учат на наш гръб и да провеждат тази чужда политика, която ги е довела във властта. Грешките им, които поради гореказаното те не само допускат, но са и предопределени, са невидими за нас, тъй като властта може да замаже всичко. Тези грешки са два вида - едните са предпоставени от менторите им, заради които те са там, а другите са плод на незнание и незрялост. И за двата вида плащаме ние, българите, и вечно се чудим защо се вземат абсолютно неадекватни, нелогични и вредни за България решения. Купувам един вестник - всеки ден на цяла страница Бойко Борисов! Каква независима преса е това?! На кого се подмазват? Пари ли се дават там и ако да - от чий джоб? - Има ли, според Вас, контрол върху хората, които се разпореждат с парите в държавата - банкери, финансисти, застрахователи, шефове на частни пенсионни фондове, политици? - Първо, никога не бих имала нищо общо с което и да било частно пенсионно дружество, защото знам, че всичко там е задкулисие и далавера. Знам какво става, как вземат парите на хората. - Защо не бихте се осигурявали в частен пенсионен фонд? - Имам страшно много клиенти, които са внесли определени суми в частни пенсионни дружества. Ще ви дам условен пример: един от тях е внесъл, да речем, спестяванията си от 50 хиляди лева по своята партида в такова дружество, за да получава допълнителна пенсия. При справка в пенсионното дружество се оказва, че по неговата партида има 35 хиляди лева. Човекът е изумен: "Но аз съм внесъл 50 хиляди", казва той. От дружеството му отговарят: "Ние ви управляваме парите, такава е икономическата обстановка, парите ви вече са толкова". Само че дружеството цъфти - луксозни офиси, европейски заплати, командировки. И приближени до властта собственици. По същия начин изтичат парите В СТРУМА „МЪГЛАТА“ НА ПРЕХОДА Вторник, 27 март 2018 г. стр. 12 еска Волева е родена в Бобошево. През 1979 г. завършва право в СУ "Климент Охридски". До края на 1992 г. е главен експерт по социалните въпроси и юридически съветник на председателя на КНСБ. Оттогава до днес работи като адвокат. Тя и нейният екип се прочуха с многото спечелени дела в полза на граждани, загубили парите си в банки, и особено в КТБ. Преди 3 години офисът й в центъра на София беше запален. На последните президентски избори Волева бе кандидат за вицепрезидент в партньорство с икономиста Румен Гълъбинов. ни и от банките. Шефовете им не са случайни хора, те също са приближени до властта. Нали помните каква държавна служба заемаше „великият“ банкер - инженер Хампарцумян бе шеф на Агенцията за приватизация и лично продаде Българска външнотърговска банка на италианци (Уникредито италиано - 93%), откъдето захлеби и стана велик банкер в същата банка, а сега раздава ум и разум на простосмъртните бедни. - Но това е кражба, откъдето и да го погледнем! - Разбира се. Всички банкери до един са измислени - те също са близки до властта, имат най-различни образования, но не са учили за банкери. За тях се правят поръчкови закони. Впрочем това правят всички монополисти у нас, както е например в Закона за енергетиката. Тъй като повечето редови граждани не разбират тази материя, правят се поръчкови наредби, правилници и т.н., които се одобряват от Министерския съвет и влизат в употреба. Държавният ни суверенитет е предоставен на монополистите - банките, ел. дружества, пенсионни фондове и т. н. Те са над закона. Всички тези банки имат по десетина странични фирми, които изнасят нашия капитал, нашите пари, изнасят всичко от държавата към частни джобове и към съответните банки майки в чужди държави. В първата стенограма от срещата при президента за Корпоративна търговска банка (КТБ) шефът на БНБ Иван Искров казва: "Извикайте главните редактори, да не излиза нищо навън!". Защо да не излиза? Голямата драма в България са тайните, това, че ние нищо не знаем, че нищо не излиза навън. Ние не знаем нашите измислени избраници какво са подписали, къде са ангажирали държавата. Именно липсата на информация държи в неведение масите и когато в пресата всичките тези далавери се замазват, на обикновения българин му се обяснява, че няма пари за заплати, няма пари за пенсии, няма пари за нищо и той трябва да стяга колана. Когато става ясно, че БНБ не си е свършила работата и във втората стенограма питат Искров той самият какво е направил, банкерът отговаря: "Съжалявам, но БНБ заверява отчетите на банките на лъжлива база". И това го казва шефът на Българска народна банка! Абсолютно всичко, което излиза от банките, е л ъ ж а , всички те дават подвеждаща информация. Ние не знаем държавата кои банки подпомага, това се крие. Защо ги подпомагат с нашите пари - за да ги източват собствениците им към частните си сметки или на тези на роднините си? Защото с мантрата, че банковата сигурност е в основата на държавността, допуснахме банките да са самата държава - банкерите не попълват декларации за свързани лица, въпреки че законът все повече ни задължава всички пари да минават през банките, те не носят отговорност за даване на необезпечени кредити (този текст от НК бе отменен), те съдят всеки, когото пожелаят да съдят, и му вземат толкова, колкото пожелаят (справка чл. 417 от ГПК) и т.н. - Доколко е вярно това, че заплатите на шефовете на частните пенсионни фондове са огромни, говори се дори за 200 хиляди на месец? - Аз мисля, че те наистина са огромни, но са прикрити. Има хиляди начини за това. Наскоро водихме лично дело срещу един от директорите, който официално получава примерно 20 хиляди лева месечно. Само че той е и шеф на борда на директорите на съответната банка, освен това е изпълнителен директор на още шест странични дъщерни фирми на банката, където „не получавал нищо“. От страх, че всичко ще излезе наяве, големите пари се получават по хиляди различни начини, а не като лесно проверяема заплата. Ето как стават нещата. - Излиза, че няма кой да ги контролира! - Те просто не искат да има контрол, защото знаят, че заплатите в частните пенсионни дружества представляват интерес за обществото. - Съзнателно ли се поддържа мизерният жизнен стандарт у нас? Заплатите и пенсиите в България са най-ниски в целия Европейски съюз! - Милионерите ни са абсолютно измислени приватизационни богаташи, които не са изработили това, което имат. Откъде изникна, например, този измислен бизнесмен Кирил Домусчиев, който се има за много велик и който се пени от екрана на телевизора, че няма да плаща незаслужени пари на работниците! Сякаш неговите пари са заслужени! Не само той - всички са измислени! Те нямат отношение нито към работната сила, нито към проблемите на хората, които работят за тях. Те са се вторачили в себе си, демонстрират някакви лимузини, купени с пари от подмолни сделки, и изискват да им се възхищаваме. Това им е мисленето, това им е мирогледът. Няма кой да провери приватизационните им сделки, всичко е потънало в мъгла. - Според Вас кой банков грабеж е по-голям - онзи през 1996-1997 година, когато рухнаха 13 банки и хората масово изгубиха спестяванията си, или сегашният с Корпоративна търговска банка? - Според мен новият грабеж с КТБ е по-нагъл. Тогава ние бяхме много по-изненадани, по-неподготвени, едва ли не девствени. По онова време имаше текстове в Наказателния кодекс, които забраняваха даването на необезпечени кредити. Съзнателно ги премахнаха. Нахалният Искров говори, че информацията е подвеждаща. Той през цялото време е знаел, или ако не е знаел - какво търси в БНБ? Всички във властта са замесени в случая с КТБ - това е такава наглост! В момента се чудят как да се скрият и как да кажат, че не са знаели и че нямат нищо общо. Източиха държавните предприятия срещу комисиони за директорите, всички знаят това. А Иван Искров от село Душанци сега е станал голям голфър. - Вие сте юрист, кажете възможно ли е двата милиона и нещо пенсионери в България да заведат едно мегадело в Европейския съд срещу държавата за геноцида, на който са подложени през т.нар. преход? - Абсолютно нищо не може да стане. Светът го е измислил, а ние се правим, че не сме го разбрали. Защо не се вдигнат и не отидат пред парламента? Защо ги е страх? Какво мегадело, кой ще го води? Идете, протестирайте, бутнете ги! Ама не го правят. Извинявам се, мегаделото е измислица. Вижте какво правят гърците. А нашите предпочитат да се гърчат. Щом търпиш, такава ще ти е съдбата. - След терористичния акт на 11 септември 2001 г. срещу кулите в Ню Йорк психолозите заговориха за колективен посттравматичен шок. Не се ли намира в подобно, чисто клинично състояние и българското общество вследствие на огромния стрес, на който то е подложено в този "преход"? Агресия, престъпност, депресии, извънредно висока заболеваемост и смъртност, повсеместна бедност... - първи сме в Европа. - Американците не са видели война, за тях работи целият свят. Те са далече от световните драми, а ние сме непрекъснато в стресова ситуация. Трябва да има смели хора, които да увличат масите. Докато не рискуваш, нищо няма да стане - ако ще, да изядеш един бой, ако ще, да те плюят някъде. Свободата иска жертви, и то най-различни. Назаем от Nabore.by

Бай Данчо от кюстендилското село Скрино: Фидел Кастро идваше да ми гледа в тенджерите, Иван Костов осакати пенсиите, моята я направи от 220 на 83 лв. СТРУМА ОТ КУХНЯТА НА ТАТО Т ой е известен като бай Данчо, готвача на Тодор Живков, а рожденото му име е Йордан Стоичков. Роден е на 12 октомври 1948 г. в село Скрино, Кюстендилско, родното място на Св. Иван Рилски. Когато е 5-6-годишен, семейството му се мести в Перник, защото баща му бил миньор. Бай Данчо е обиколил цяла България и много от света като част от придружаващия персонал на бившия държавен глава. Има три издадени книги с рецепти и казва, че има още стотици рецепти в главата си. Девизът му е "Готви така, че когато някой попита кой го е приготвил, да не те е срам да кажеш: „Аз“, разкрива той пред nabore.bg. - Здравей, бай Данчо, кажи как живееш като пенсионер? Знам, че още работиш... - Да, в едно заведение на пл. "Славейков". Пенсията ми с това, което доработвах и добавях, скоро стана 500 лв. Горе-долу бива. Когато се пенсионирах от УБО, беше добра, но докато Лаборанта (бел. ред. Иван Костов) беше министър на финансите, ги осакати и моята от 220 стана 83 лв. Но не е само това причината да работя, ако не работя, няма да мога да живея. - А кога се пенсионира? - Отдавна, бях на 41 години като направих 20 години трудов стаж в системата. Беше точно в навечерието на промените. - Колко деца и внуци имаш? - Имам дъщеря и син и три внучета, две от дъщерята и едно от сина. Най-големият внук е кръстен на мен, той е студент във Военноморското училище във Варна. Семейството на щерката Стела живее във Варна. Тя беше в София полицай, но на зет ми му предложиха работа там и отидоха. Първо живяха в къщата на жена ми, тя е варненка, но после си купиха тяхно жилище. - А вие с жена ти Петя сами ли живеете? - Да. Едно време имах голям апартамент в "Зона Б5", Тодор Живков ми го беше дал, но го продадохме и купихме жилище на сина ми Димитър в "Люлин" и за нас една гарсониерка в "Сердика"... - Никое от децата ти ли не се запали по твоята специалност? - Синът ми завърши техникум по обществено хранене и работи 7 години като готвач с мен. Но когато навлезе сериозно в частния ресторантьорски бизнес, видя, че не е лесно. На едно място не му платиха, на друго искаха да го осигуряват върху други пари и аз го посъветвах да остави тази професия. Сега работи в "Бриколаж" и там е добре. - Вкъщи готвиш ли, или там поне те отменят? - Когато съм свободен, готвя, но предимно жена ми го прави. Освен това бутиковото готвене и домашното не е като професионалното, знаете. - Казват, че да си готвач е неблагодарна професия. Вярно ли е? - Вярно е, аз в 50-годишния си опит и стаж досега съм попадал само на един работодател, който ми ценеше труда и се отнасяше с уважение. Доста места съм сменил заради това. Имаше една фирма, в която 5 пъти напусках и 5 пъти ме викаха обратно. На шестия път ги помолих да не ме търсят повече. - На колко години започна работа в кухнята на Живков и как попадна там? - В УБО започнах половин година след казармата, бях на 19. Един колега, с когото преди това работехме на Копитото, Добри Бакалски, беше голям майстор, случайно ми предложи да отида при него в УБО. Учудих се, защото бях още много млад, нямах опит, но започнах и сравнително бързо се ориентирах в обстановката. Имах и добри колеги. Този, който го смених, след като се пенсионира - бай Христо Арнаудов, много ми помогна. Наложих се със сериозното си отношение към работата... 20 години изкарах там. Накрая усещах накъде отиват нещата и реших, че стига толкова... Трябва да кажа, че почти вечно си бях на работа, отговорностите са големи. Прибирах се вкъщи за по 2-3 часа, рядко за ден-два. Жената сама отгледа децата. Имаше един период, когато Вторник, 27 март 2018 г. беше малък синът ми, като ме видеше, плачеше. - А как контролираха храната? Имаше ли някой, който да идва предварително да опитва например? - Не. Проверените бяхме ние. Храната се проверяваше само при масови мероприятия, имаше специализирана лаборатория, където изследваха продуктите за разни бактериални замърсявания, за да няма хранителни натравяния. Точно тази лаборатория откри навремето, че във виетнамското кафе има олово, по-високо от допустимата норма. - Казвал си, че Живков е обичал да яде български гозби, баница, боб, но какво не обичаше да яде? - Не обичаше дивеч, нищо че беше ловец. От рибите пък ядеше само пъстърва. А относно десертите, понеже беше склонен към вдигане на кръвната захар, му правехме т. нар. кухненски десерти - например мляко с ориз, но с много малко захар. стр. 13 - А съпругата му Мара имаше ли желания относно храната? - Аз когато започнах работа, само след година тя почина. Но имам хубав спомен с нея. С майстора бай Христо една вечер им правихме хубава интимна вечеря в дома им на "Оборище". И когато свърши вечерята, тя покани всички да пием вино и мило и възпитано ни благодари. - Имаш ли с Живков някой специален спомен, момент? - Когато имаше време, той събираше целия персонал по 1-2 пъти в седмицата на кафе. Водехме свободни разговори. Покрай нас той даже научаваше неща от всекидневието на обикновения човек. Държеше се, мога да кажа, бащински. Не пазеше особена дистанция, бяхме на свободен режим. Но и никога не е имало издънки, всеки си гледаше работата. Но понеже съм обслужвал и много други държавни глави, ето например ще ти кажа за Чаушеску. Докато не слезе охраната и не каже, че той спи, никой от неговите не смееше да седне да яде, да пие кафе, да мръдне. Сещам се една случка с него. Във Воден имаха среща с Живков - артисти, песни, танци. Имаше едно детенце, което игра ръченица, голям сладур. После дори Живков коментираше: "Е, как не му мръдна едно нервче на този човек от умиление? Само като сфинкс стана и го погали леко по главичката". - Готвил си и за Брежнев, Горбачов, Ким Ир Сен, Фидел Кастро... - Съществена разлика нямаше в отношението на Брежнев от това на Живков. Последния път, когато идва в Банкя в резиденцията, той 4 дни стоя в България и 4 дни ме кара освен това, което беше по меню, да готвя сарми с кисело зеле и пролетен борш с агнешко... А Фидел Кастро, когато го видях за първи път, бях още млад готвач. Беше 1973-74 година. Правихме голяма вечеря за 300 души под връх Мургаш. Много гости, артисти и т.н. И когато свърши вечерята, Кастро се отби в кухнята и се здрависа с всички. Видя една бутилка червено вино на масата и тръгна да се чука, ние тичаме да търсим чаши... Във Враня в резиденцията веднъж влезе, отваря фурните, гледа тавите, бърка с пръст и опитва. Яденето, което бяхме готвили за техническия персонал, си хареса и поиска да яде от него. Той не ходеше по протокол, беше народен човек. Вторият път, когато идва, му бях вече първи готвач. Във Врана в двореца се разхождаше по алеите, охранителите не могат да го настигнат. На другия ден им купиха колелета. В Боровец в двореца "Царска Бистрица" се беше спрял в гората и заговорил с горския... Те бяха нормални хора, натоварени с големи ангажименти и отговорности. Е, някои се бяха надули. Но помня например шаха на Иран Мохамед Реза Пахлами имаше страхотно светско държание и възпитание. Беше красив, строен, императрицата също. Ако случайно те срещнат, например в коридора, няма да те подминат, същото беше и с Ким Ир Сен. - Знам, че си бил на работа в деня, в който е починала Людмила Живкова. Разкажи ми! - Предния ден доста дълго време бяхме с нея и баща й в Боровец в двореца, една вечер той имаше среща с партийния актив на Самоков във вила "Кораба". Мина събитието, певици, лакърдии... и се върнахме в "Царска Бистрица". Явно там са му съобщили за Людмила и той набързо вдигна само шофьора и тръгна през нощта. Охранителите ги настигнаха чак на Щъркелово гнездо. Същият ден Людмила обядва при нас и замина за София. Чакахме я да се върне вечерта. Дори от баницата, която бях правил за мероприятието, й бях запазил едно парче за вечеря... На другия ден ни разпоредиха да се прибираме и като пристигнахме в София, чухме по радиото, че е починала. Що се отнася до тия приказки, че била отровена... Ако имаше нещо такова, първо мен щяха да ме извикат и да ме питат какво е яла. А такова нещо не е имало. Точно от масивен мозъчен кръвоизлив си е отишла. Може и да е взимала някакви лекарства, нали след катастрофата и удара в главата все пак си имаше проблеми... - Докога мислиш да въртиш черпака? - Докато мога, докато съм здрав и подвижен, докато не съм в тежест на колегите си. Но годинките не прощават на никого (смее се).

Вестни "Струма" брой 246
Вестник "Струма", брой 145, 26 юни 2017 г., понеделник
Вестник "Струма", брой 143, 21 юни 2018 г., четвъртък
Вестник "Струма" брой 77
Вестник "Струма" брой 114
Вестник "Струма" брой 75
Вестник "Струма" брой 51
Вестник "Струма" брой 183
Вестник "Струма" брой 165
Вестник "Струма" брой 49
Вестник "Струма" брой 111
Вестник "Струма" брой 19
Вестник "Струма" брой 135
Вестник "Струма" брой 177
Вестник "Струма" брой 57
Вестник "Струма" брой 173
Вестник "Струма", брой 60, 13 март 2018 г., вторник
Вестник "Струма" брой 31
Вестник "Струма" Брой 1
Вестник "Струма" брой 56
Вестник "Струма" брой 47
Вестник "Струма" брой 139
Вестник "Струма", брой 96, 26 април 2018 г., четвъртък