Views
5 months ago

Вестник "Струма" брой 73

сряда 28 март 2018 година

Е лица

Е лица Димитрова е от Кюстендил. Завършила е гимназия "Неофит Рилски", майка е на три момиченца. На 30 години е и призната за една от най-активните кюстендилки. Като признание за нейните благотворителни инициативи бе отличието, което получи на национално ниво "Доброволец на годината". Последната акция, в която се включва, е по спасяването на бедстващите в Осоговската планина коне. Поредната кампания, която й предстои, е "Дръвче до дръвче, да живеем по-добре". Целта е озеленяване на града, за да могат всички жители и гости да дишат по-чист въздух. Обмисля се озеленяването да започне от двата триъгълника по ул. "Хаджи Димитър", преди и след детската градини, като се планира засаждане на дървета, цветя и храсти. - Елица, ти си красива и активна млада жена, съпруга и майка на три момичета. Само преди няколко месеца те отличиха за "Доброволец 2017". Занимаваш се с много инициативи, някои от които сама организираш, в други се включваш. Кое те мотивира? - Аз съм обикновена жена, когато родих първото, второто и после третото си дете, все повече в мен се загнезди съзнанието, че искам децата ми да живеят в по-добър свят, отколкото живея аз. Разбира се, аз нямам възможността да променя света, но поне мога да дам своя принос към града ни. - През последните две години доста често се чува името ти като организатор на благородни инициативи. - Като цяло не се замислям нито за бройката, нито за времето, в което са извършени, нито за събраните средства. Като си връщам лентата обаче, първата инициатива, с която се занимавах, беше за Бети. Момиченцето от град Кюстендил, всички го познават. Това беше една от първите големи кампании, в които трябваше да спасим детски живот. И той зависеше от финансови средства. Мисля, че това беше първата наша инициатива, която за огромна радост завърши много добре. Бети е в детска градина, живее с родителите си в Кюстендил, едно прекрасно момиченце, което от няколко месеца, мисля, че си има и сестричка. - После пък беше една инициатива в Коняво, там отново организирахте инициатива за децата. Каква е връзката с точно това населено място? - Баща ми е родом от село Коняво. Това е моето село, обичам го, уважавам го, обичам хората, които живеят там. Исках просто да предоставя възможност на децата за малко повече разнообразие, особено през лятната ваканция, когато селото е пълно с деца. Според мен, когато предоставим възможност на децата, нещо интересно, с което да се забавляват, те мислят и правят по-малко неправилни неща. Идва и дори момент, когато на детето му доскучае, за да развие своята креативност. Когато му предоставяш сцена, поле за изява, то тогава се мотивира и има желанието да покаже всичко, на което е способно. - Ти си майка на три момиченца, на каква възраст са децата? - Най-голямата е на 5 г., средната на 4 г. и най-малката на 3 г. - И се ангажираш с толкова много дейности и инициативи. Откъде намираш време, енергия? 5 - Благотворителните инициативи ми костват много нерви, много страдание. Всяка една инициатива, насочена към дете, аз я съпреживявам по моя си начин, всичко минава през душата. Съжалявам, че трябва за тези деца по този начин да се събират пари, но в крайна сметка, след като няма подсигурено от някой друг, ние не можем да останем безучастни. - Имало ли моменти, когато искаш да се откажеш? - Да си кажа честно след всяка кампания съм била на ръба да се откажа. Близките, мъжът ми, децата много ме подкрепят. Във всяка една инициатива аз се опитвам да включвам максимално и моите деца. За да могат да се научат, че това е правилният начин на живот, че не можем да подминаваме човешкото Инициаторката на а коне в Осогово, ма Трябва да си проме може да вървим п да си хвърляме бок човека да чистят с ник заведе децата си на Арката, те развяха българския трибагреник. Поклониха се на паметника на Булаир. Какво им обясни? - Понеже са малки, го обясних по достъпния начин. Казах им, че подн а с я м е цветя и по страдание и просто да си затваряме очите или да си завъртим главата на другата страна и все едно не се е случило покрай нас. Всички много ме подкрепят, радват ми се. Понякога чувам и упреци от най-близките ми хора, което е напълно нормално. Понякога стават и спорове, но дори и в спора се раждат най-добрите идеи. - Къде е мястото на съпруга? - Изключително важно е, освен че ме подкрепя морално във всяка една инициатива, с която се захващам, за което му благодаря. Основната му роля е, че когато аз имам ангажименти и децата са вкъщи, той остава, пази ги и трите, за да мога да си свърша работата. - Лесно ли е да си жена във времето, в което живеем. Да бъдеш социално активна, обществено ангажирана, да бъдеш майка, домакиня, съпруга и да си професионалист в областта, в която се занимаваш? - Не правя разлика да бъдеш жена или мъж в днешно време. Мисля, че всеки един човек е това, което носи в душата си. Независимо от пола, ти имаш своята същност, имаш своята душа и когато е добра, и я показваш на света, хората ще те възприемат с добро. Все пак ролята на родителя е добрият пример. - Каква е ролята на семейството при възпитанието на децата. На националния праз- този начин показваме своето уважение както към освободителите, така и към родината си, и в частност в собствения си град. Всеки родител се старае. - Трите ти дъщери Деяна, Андреа и Никол Михалкови са на детска градина нали? - С открито сърце мога да кажа, че ролята на госпожите, лелите, директорката, всички, които са в детската градина, е от изключително важно значение. Всичко е комплексно и трябва да бъде заедно с родителите. Трябва да има много силна комуникация, да бъдат изчистени детайлите. Няма как, ако позволяваш нещо вкъщи, а там му забраняват, то да се чувства добре и обратното. Така децата се объркват, хората го правят, имат желание да изчистват всеки детайл. Работата е екипна. - Кой те номинира за доброволческата инициатива 2017? - Направи го директорът на Дома за лица с физически увреждания "Ильо войвода" Анелия Велинова. Тя се включва в нашите инициативи. Номинацията беше приятна, изненадваща и ангажираща. Стана ми изключително приятно от това, че трудът ми се вижда. Едва ли има човек, на когото да не му е. Дори наскоро в социалните мрежи имах спор с една позната дали трябва да се показват добрите неща, които се правят. Нейното мнение е, че не трябва публичност и показност. Аз обаче съм на обратното мнение. Непрекъснато слушаме за лошите и негативните неща, именно затова трябва да се показват и добрите неща. Защото доброто е заразно в добрия смисъл на думата. Когато ти видиш, че комшията ти мете пред блока, много поголяма е вероятността да слезеш и да му помогнеш, отколкото да тръгнеш 1 2 сам. - Заразихте ли околните с тази доброта? - Това могат да го кажат хората около мен, които ме познават и имат допир до мен. В последната инициатива "Дръвче до дръвче, да живеем по-добре", се свързват непознати за мен хора, а също и с други хора от кампанията. Силно се

кцията за спасяване на изоставените йка на три деца, Елица Димитрова: транства, събираме пари за посадъчен материал. Тези две пространства се намират в близост до дет- им съзнанието, не о улиците и лука, а 30-40 лед хиляди Със семейството си - съпруга- Даниел и трите момиченца Деяна, Андреа и Никол /сн. 1/. Елица с грамотата за доброволец на годината /сн. 2/. Младата майка по време на акцията в Осоговската планина/сн. 3, 4, 5, 6/. СТРУМА АКТИВНИ ГРАЖДАНИ Сряда, 28 март 2018 г. стр. 12-13 6 4 метър от на- шия град, но когато ги потърсим, се отзовават. Наскоро бях с децата на площад "Велбъжд", появи се силен вятър и започнаха да падат стъкла от хотел "Пауталия" директно върху тротоара. Хората се обръщаха и махаха с ръка, аз веднага си извадих телефона и сигнализирах 112, и точно след 6 минути се дойде на място, обезопаси се районът. Важно е да сме отговорни, това, че не ни засяга пряко, не значи, че не се случва. -Кога си била найщастлива при акции? - Може би това беше кампанията, когато събирахме средства за лечението на Вальо. Не познавах майката Светлана и веднъж, като седях пред общината с децата ми, тя дойде при мен и ми се представи. Каза, че се радва да надявам, че ще заразим повече хора, за да изглежда градът ни все по-добре. Определили сме две просска градина "Слънце", а после искам да садим при стария градски плаж и най-трудната част - засаждане на дървета по главната улица. Там ще бъде трудно от финансова гледна точка, труден процес е изваждане на старите дънери, така че да не рушим тротоарите и плочките. Комуникираме и с еколога на общината, даде ни идеи за дървета с подходяща коренова система. Искаме градът ни да бъде още по-зелен, отколкото е бил някога. С мен е Елеонора Василева, тя е толкова вдъхновяваща. Когато отида при нея и кажа, че нямам сили и не съм доволна от крайния резултат, тя намира начин да ме развесели и да продължа напред. - В рамките на 2-3 години е имало моменти по време на кампаниите да е необходима комуникацията с различни институции, намерихте ли общ език? - Всичко върви добре, има различни гледни точки. Има неща, които те, институциите, разбират повече, те са законът, не може в Кюстендил всеки да си прави каквото иска. Например с кмета Петър Паунов съм имала 3 срещи, за бройката не съм сигурна, те протичат бързо, точно и категорично, кратко, точно и ясно и въпросът се решава. - Развито ли ни е гражданското общество? - Хората са се вгледали изключително в себе си и в собствените си къщи. Всеки казва, това е работа на общината. Няма как? Всички вървим по улиците и си хвърляме боклуците, а 30-40 да почистят и да вървят след десетките хиляди граждани. Трябва съзнанието ни да се промени, да видиш, че когато направиш нещо хубаво, то ще остане. И е много важно, че след като се направи нещо, примерно облагородяване на дадена площ, да се поддържа. Винаги има хора, които се опитват да рушат, да чупят, дали ще го направят от злоба, или ще извадят коренчетата на цветята, да си ги посадят, много е важен моментът, в който ги видим, да сигнализираме. Има си институции, дежурен, общинска охрана. С един сигнал и хората се отзовават. Далеч съм от мисълта, че общинска охрана може да наблюдава всеки един квадратен се запознаем на живо. Просто един такъв момент отвътре го усещаш, добрината срещу теб. Виждаш благодарност и когато те погледнат с добри очи, това ти пълни душата. С майката на Бети също се запознах доста време след като те вече бяха в болница, лекувани. -Участваш и в акция по спасяване на бедстващи коне в Осоговската планина? - Видях снимки в социалните мрежи и потърсих съдействие от Планинската спасителна служба. Снимките бяха качени анонимно. Разпространихме само новина отново чрез социалните мрежи и след това се събрахме група доброволци заедно със спасителите. Качихме се горе, високо в планината, за да видим със собствените си очи какво се случва и какво е положението на кончетата. Достъпът до планината е изключително труден, единственото придвижване до самите кончета е само с моторни шейни. Сняг има около 1,30 метра и няма шанс да се стигне до тях. Храна трябва да се качва. Няма как да се свалят, тъй като конете са много слаби и нямат сили. Конете горе, доколкото знам, умират от около месец. Задействаха се институциите, ще носим храна дотогава, докато не бъдат свалени. Да дойде ветеринар да ги прегледа, разбира се, има и такива, които няма да оцелеят Просто нямам думи да опиша гледката, на която се натъкнахме. Не можеш да оставиш на произвола на природата животни, за които си полагал грижи. Призоваваме в социалните мрежи да докарат сено, тъй като то се оказва кът в Кюстендил. Но, слава богу, намери се, добри хора се отзоваха. Колкото до фуражите, има достатъчно, те могат и да се купят. ГЕРГАНА ИВАНОВА 3

F1 News Bulgaria бр.1 м. март 2017
Вестни "Струма" брой 246
Вестник "Струма", брой 145, 26 юни 2017 г., понеделник
Вестник "Струма" брой 77
Вестник "Струма", брой 143, 21 юни 2018 г., четвъртък
Вестник "Струма" брой 114
Вестник "Струма" брой 75
Вестник "Струма" брой 38
Вестник "Струма" брой 2
Вестник "Струма" брой 51
Вестник "Струма" брой 112
Вестник "Струма" брой 74
Вестник "Струма" брой 57
Вестник "Струма" брой 56
Вестник "Струма" брой 72
Вестник "Струма", брой 61, 14 март 2018 г., сряда
Вестник " Струма" брой 20
Вестник "Струма" брой 14
Вестник "Струма" брой 178
Вестник "Струма" брой 4
Вестник "Струма" брой 31
Вестник "Струма" брой 102
Вестник "Струма" брой 165
Вестник "Струма" брой 179
Вестник "Струма" брой 49
Вестник "Струма" брой 27