You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
"Жена на Благоевград за 2018 г." Мир<br />
За да бъдем силни като народ и в пълнота р<br />
не само посредствени консуматори, в църквата<br />
хора, напълно отдадени със сърце<br />
и разум на Бога и ближните си<br />
ирела Кючукова е от Сандански. Тя е на 38 години, омъжена е и е<br />
майка на 3 деца. Завършила е гимназия "Яне Сандански" в родния си<br />
град и Софийския университет, специалност "Органична и аналитична<br />
М<br />
химия". Магистратурата изкарала в Българска академия на науките, работила<br />
няколко години по проект, свързан с лечебни растения. Със съпруга й<br />
отец Светослав Кючуков се запознали като студенти в София. Оженили се<br />
през 2002 година в София, но година по-късно решили да се преместят в<br />
Сандански. След година и двамата идват в Благоевград, Мирела поема регион<br />
Югозапад в голяма куриерска компания, а съпругът й се подготвя за<br />
свещеник. По-късно отец Светослав е разпределен като енорийски свещеник<br />
на с. Бараково и семейството се установява там.<br />
След няколко години съвместно със свещеник Стоян Бербатов инициират<br />
създаването на Православен информационен център и с благословението<br />
на блажено починалия Неврокопски митрополит Натанаил центърът започва<br />
своята просветна работа през 2009 г. и Мирела поема ръководството<br />
му, а на отец Светослав е зачислена още една енория - тази на църквата<br />
"Св. Николай" в благоевградския кв. "Грамада".<br />
В продължение на активната социална дейност на Неврокопска митрополия<br />
и с подкрепата на църковната енория миналата година към благоевградския<br />
храм бе открит енорийски дом, към който функционира доброволческа<br />
кухня за бедни.<br />
На големия християнски празник Благовещение Мирела Кючукова стана<br />
носител на приза "Жена на Благоевград за 2018 г." на традиционния конкурс,<br />
организиран от Женското благотворително дружество "Македония".<br />
- Мирела, защо реши да<br />
напуснеш компанията, която<br />
със сигурност ти е осигурявала<br />
добра заплата и висок<br />
стандарт?<br />
- Когато ръководиш много<br />
хора, е трудно и не остава време<br />
за семейството. Куриерската<br />
дейност е много динамична,<br />
работният ден започва<br />
в 4-5 часа сутринта и свършва<br />
късно вечерта. Отговорността<br />
е голяма, а аз съм работохолик.<br />
Основната причината<br />
да напусна е желанието<br />
ни да имаме деца.<br />
- Не се ли опитаха да те<br />
задържат, да увеличат заплатата<br />
ти?<br />
- За ръководството беше<br />
странно моето решение, защото<br />
през годините те инвестираха<br />
сериозно в моето развитие,<br />
но все пак го уважиха<br />
и се разделихме приятелски,<br />
и до днес поддържам връзка с<br />
много от предишните си колеги.<br />
- Съпругът ти не се ли сърдеше,<br />
че не ти остава време<br />
за него?<br />
- Не, той винаги ме е подкрепял<br />
и това, което съм, го<br />
дължа на него. Близките ми<br />
правеха забележки, че мениджър<br />
не е професия за жена.<br />
Пътувах хиляди километри месечно,<br />
имах много командировки<br />
и често отсъствах от<br />
вкъщи. Смених ръководната<br />
позиция с друга, в Благоевград<br />
се откриваше един от големите<br />
магазини и поех отговорността<br />
за хранителния сектор.<br />
- Защо си заменила работата<br />
с много отговорности с<br />
подобна?<br />
- Важното беше да не пътувам<br />
твърде много, но след година<br />
разбрах, че организацията<br />
не е тази, за която искам да<br />
работя. Напуснах буквално<br />
през сълзи, без да съм намерила<br />
друга работа.<br />
- Все пак знаеше ли какво<br />
искаш да правиш?<br />
- Бог ми е дал организаторски<br />
умения и винаги съм искала<br />
да се занимавам със създаване<br />
на нови неща и тяхното<br />
развитие. По това време коментирахме<br />
с презвитера<br />
Славка Шавулева как да направим<br />
център, в който доброволчески<br />
и безвъзмездно да<br />
помагаме на деца и хора в нужда.<br />
Тогава се надявах, че ако и<br />
аз направя нещо за църквата,<br />
Бог ще ми даде дете, защото 12<br />
години вече нямахме. А това,<br />
което можех да дам, е това,<br />
което умея - да организирам и<br />
развивам.<br />
- Прости ми за отклонението<br />
и личния въпрос, но<br />
правили ли сте опити за "ин<br />
витро?"<br />
- Не, живеех с надеждата, че<br />
Бог ще ми даде дете, без значение<br />
дали аз ще го родя, или<br />
не. Може би и това бе една от<br />
причините да искам да започна<br />
някакво добротворчество,<br />
свързано с деца. И работата<br />
дойде сама, докато вървях с<br />
молбата за напускане в ръка,<br />
срещнах отец Андон, който се<br />
обади веднага на митрополит<br />
Натанаил и помоли за среща.<br />
Впоследствие дядо Натанаил<br />
поиска да му представя идеите<br />
си за такъв център, разбира се,<br />
представих му план за три години<br />
напред. Владиката благослови<br />
и само след 2 месеца освети<br />
ремонтираното помещение<br />
и даде начало на дейността<br />
на Православния център.<br />
- Предполагам, че има<br />
разлика в заплащането и<br />
материалното стимулиране<br />
в сегашната ти работа и<br />
предишните ти позиции. Как<br />
се задържа толкова време<br />
на по-нископлатена длъжност?<br />
- Разликата в заплащането<br />
наистина беше огромна.<br />
Същото важи и за останалите<br />
придобивки, които като служител<br />
на голяма компания<br />
имах - мобилни телефони,<br />
служебни коли и компютри.<br />
Но, учудващо, това въобще не<br />
ми липсваше, дори чувствах<br />
облекчение. Навремето българите<br />
са имали традиция да дават<br />
доброволен труд на църкви<br />
или манастири, когато измолват<br />
нещо. Деца, които се<br />
родят с проблеми и оцелеят,<br />
често са оставяни за 1-2 или<br />
повече години да работят в<br />
манастири. Практиката е много<br />
стара, хората са обещавали,<br />
когато са молели за нещо.<br />
И аз така ги почувствах тогава<br />
нещата. Мотивът ми беше<br />
Господ да погледне милостиво<br />
и да ми даде дете.<br />
- И какво се случи?<br />
- Даде ми. На седмата година<br />
ме дари не с едно, а с<br />
три за една година.<br />
- Не ти ли дойде твърде<br />
нагорно появата и на бебе,<br />
след като бяхте осиновили<br />
каката и баткото?<br />
- Беше, ама можеш ли да<br />
върнеш, като си се молил толкова<br />
много?! Ние сме пример<br />
ПСъбота-недел<br />
Спряхме временно да даваме храна на<br />
ко пъти да краде пари от храма, приз<br />
не на кухнята за бедни в църквата в б<br />
за това как човек, като се моли,<br />
Бог му дава повече от това,<br />
за което може дори да мечтае.<br />
- Не се ли уплаши, че не<br />
можеш да се справиш с три<br />
деца наведнъж, при това и<br />
трите на различна възраст?<br />
- Ама как да се уплаша?!<br />
Има стрес, разбира се, но благодарение<br />
на близките ни, на<br />
добри колеги и на хората, които<br />
са до нас, се преодолява<br />
всичко. Когато видях големите<br />
си деца, бях сигурна, че са<br />
нашите. Точно така съм си ги<br />
представяла! Докато бяхме на<br />
срещата, помня, че момченцето<br />
разглоби един цял стол<br />
много внимателно. Това хвърли<br />
в ужас социалните работнички,<br />
но за мен беше прекрасно<br />
едно толкова мъничко<br />
детенце да разглоби цял стол!<br />
Аз не мога да го направя. Каката<br />
беше преживяла повече,<br />
много мъжко момиче и е с една<br />
усмивка, която ти казва:<br />
"Ето, случва се това, което<br />
трябва да се случи". Тя е закрилница.<br />
Покрай грижите с големите<br />
много късно разбрахме,<br />
че чакаме и бебе. Ние много<br />
често си мислим, че Бог чува<br />
нашите молитви, но трябва<br />
да знаем, че Бог се грижи не<br />
само за нас, а за всички. И<br />
най-добре преценява кой какво<br />
може да понесе и кой за кого<br />
е. Та в моя случай аз мисля<br />
за себе си: колко аз съм чакала<br />
и колко аз съм страдала, но<br />
си давам сметка, че децата ми<br />
също са ме чакали някъде и също<br />
са страдали. В днешно време<br />
това да нямаш деца е голям<br />
проблем за много хора и не<br />
3<br />
1<br />
бива да се притесняват, когато<br />
правят стъпка към родителството,<br />
защото има и много<br />
деца, които нямат родители.<br />
Бог точно затова ни приближава,<br />
за да не страдат и децата,<br />
не само ние, възрастните.<br />
Ключът е в обичта и не зависи<br />
от това дали детето е родено<br />
с утробата, или със сърцето.<br />
- Сега семейството ви сигурно<br />
е доста по-зле финансово<br />
от времето, когато си<br />
работила в големите компании,<br />
отгоре на всичко е и<br />
многочленно, как се справяте?<br />
- Това е големият абсурд -<br />
независимо че получавам<br />
много по-малка заплата, се<br />
случват много повече неща,<br />
свързани със семейството ни.<br />
Изтеглихме заем и започнахме<br />
да строим наш си дом, защото<br />
бяхме на квартира и<br />
много от нещата ги правим сами<br />
или с наши приятели. В<br />
България като че ли не се вижда<br />
толкова драстично различният<br />
начин на живот както на<br />
запад, но хората, които работят<br />
на високи позиции, са<br />
длъжни да поддържат определен<br />
стандарт, дрехи, телефони,<br />
почивки, хранят се навън,<br />
защото не им остава време за<br />
готвене. Та с високата заплата<br />
водиш друг начин на живот,<br />
на някои хора това им харесва,<br />
на мен лично не.<br />
- Съпругът ти как реагира<br />
на тези промени?<br />
- Отговорът ми на този въпрос<br />
е свързан с нашето разбиране<br />
за семейството. В едно<br />
семейство мъжът и жената<br />
са като двата крака на човек.<br />
За да се направи крачка напред,<br />
първо напред минава единият,<br />
после другият. Във всяко<br />
семейство има момент в който<br />
мъжът печели повече, друг<br />
път жената, важно е двамата<br />
да се справят заедно с предизвикателствата<br />
на живота. А те<br />
се променят с годините, в младежките<br />
години човек иска да<br />
пътува, да се развива, да среща<br />
нови хора и да търси нови<br />
преживявания. После нещата<br />
улягат, идва време за създаване<br />
на дом, отглеждане на деца.<br />
После сигурно ще дойде<br />
друго. Понякога този естествен<br />
ход на нещата се нарушава<br />
от някакво изпитание, но<br />
трябва с търпение и вяра заедно<br />
да го минаваме. Бог никога<br />
не ни изоставя, в нашето семейство,<br />
когато ни е било най-
Change language