Вестник "Струма" брой 102

СТРУМА 3 май 2018 г. КАЛЕЙДОСКОП
стр. 16
о се отнася до свалячески
фрази, тази
определено не е от
Щ
най-добрите: "Имаш интересно
лице. Бих искал да ти нарисувам
портрет. Аз съм Пикасо".
Тя е била изречена
спонтанно пред супермаркета
Galleries Lafayette в Париж,
когато Пабло Пикасо Paris е
срещнал 17-годишно момиче
от парижко предградие на
име Мари-Терез Валтер. Той
е бил на 45, вече утвърдил се
като най-доминираща и оригинална
фигура в съвременното
изобразително изкуство.
Тя не е имала никаква
представа кой е той.
Пикасо е бил опитен
сваляч с примитивно отношение
към жените, но тази
среща през 1927 се оказва
една от най-значимите в живота
му.
Има много начини, по които
творецът извлича сила от
муза, но рядко това е връзка,
толкова дълбоко плътска
като тази. Сякаш Пикасо на
средна възраст е презаредил
и либидото, и гения си, като
алчно е вземал енергия от това
невинно момиче от скромен
буржоазен произход.
Валтер е имала доста нордическо
излъчване: блондинка
със силно атлетично тяло.
Тя е била пълната противоположност
на съпругата на
Пикасо - Олга, бивша руска
балетна звезда, чиито красота
и темперамент били деликатни
като порцелан. С годините
тя била все по-раздразнителна,
що се отнася до похожденията
на съпруга си по
други жени.
Париж в края на 20-те и
30-те години определя тенденциите
в съвременното изкуство.
Всички най-влиятелни
творци, търговци и критици
са били там, а Пикасо към
този момент е бил вече богат
и със сериозна творческа
биография. Точно колко
много е творял може да се
определи буквално ден по
ден през важната за него
1932 г. в поразителна изложба
в Tate Modern.
Мари-Терез присъства в
поредица от портрети, които
се изливат от него като треската
на луда любов. Дори и
тогава малцина извън тесния
кръг около Пикасо са знаели
за нейната ролята на муза.
Сравнено с изпълнението
на ролята на Пикасо от Антонио
Бандерас в новия сезон
на поредицата Genius на
National Geographic от биографични
драми, няма съмнение,
че има тенденция да се
прави по-трезва ревизионистична
оценка на художника
като всепоглъщащо чудовище-женомразец,
вземащ и
захвърлящ зад себе си поредица
от жени, които по много
различни начини са поддържали
сластта и въображението
му. Тази оценка е
вярна и заслужена, но не може
да намали зашеметяващата
брилянтност на изкуството
му, привличащо огромни
тълпи в Tate. Нито може да
се омаловажи все по-мрачният
дух на времената, в които
той е творил. Фашизмът
вече тогава се е утвърдил в
Италия, Хитлер е дошъл на
власт в началото на 1933 и
скоро родината на Пикасо
ще стане свидетел на ненад-
Пикасо - опитният сваляч, който делял
жените на 2 вида: богини и изтривалки
Гениалният творец - между страстта и омразата към нежния пол
минато насилие в гражданска
война, довела до найдълго
продължилия фашистки
режим в Европа.
Пикасо се е опитал да изолира
живота си от тази тоталитарна
вълна. Той обаче не
е могъл да избегне славата на
човека, който систематично
взривява всички традиционни
правила на европейското
изящно изкуство и скулптура.
Нито можел да избегне
ответния отговор, който предизвиква
с творчеството си.
Според известния психиатър
Карл Густав Юнг честите
промени в стила на Пикасо са
проява на психични разстройства,
включително шизофрения.
Твърдение, което
директно работело за пропагандата
на Хитлер, че всичкото
съвременно изкуство е дело
на дегенерати. И наистина
кръгът, в който се движел Пикасо
в Париж, е бил добра мишена
за пропагандата на тираните
в Европа. Средата била
изначално радикална и
хаотична, а артистите в нея
като Салвадор Дали били толкова
странни в личния си живот,
колкото и в творбите си.
Но не сексуално свободният
дух от тази среда е удържал
въображението на Пикасо
там, а външно почти напълно
обикновената Мари-Терез
Валтер. Парижкото студио на
Пикасо се е намирало точно
над апартамента, в който живеел
с Олга и сина им Пауло.
И колкото ателието било неподредено
и хаотично, точно
толкова домът долу изглеждал
безупречно и величествено
под желязната дисциплина на
Олга. За пръв път обаче той
взел тялото на Валтер и го манипулирал
в нови измерения
на изобразителното му изкуство
и скулптурата в едно рушащо
се имение в нормандското
селце Боажелу през
1932-а.
Пикасо и Дора Маар
Покупката на провинциалния
замък към този момент е
била напълно във финансовите
му възможности. Той е
пътувал луксозно в лимузина
Hispano-Suiza с шофьор с
бели ръкавици на волана и се
шегувал, че обича да живее
Пабло Пикасо
„като бедняк с много пари“.
Портретът, към който се
насочват всички в Tate (той
е и на корицата на каталога,
както и на тениски и пазарски
чанти в магазина за сувенири),
е бил нарисуван в
неделя на 24 януари 1932 г.
Той се нарича „Сънят“ и на
него се вижда как Мари-Терез
е седнала в едно кресло
в състояние на екстаз - дали
преди, или след секс, не се
знае, но е ясно, че е имало
секс - със затворени очи, едната
й гърда извадена на показ,
а ръцете - отпуснати
между краката. През 2006 г.
тази картина е продадена на
колекционер за 139 млн. долара.
В неделя, на 26 юни,
Пикасо е нарисувал три голи
портрета на Валтер, в които
крайници, бюст и задни части
се преплитат в привидно
пълно подчинение на окото и
волята на художника. Този
тип сексуално партньорство
е отвъд всичко допустимо за
телевизията. Така или иначе
обаче, зрялостта му не може
да бъде предадена напълно от
грубостта на хард или софт
порното. Екстазът, най-трудното
за постигане и задържане
от удоволствията,
рядко е
бил толкова
изтънчено пренасян
на платното
с такова
усещане за
честота.
Неизбежно
страст с такива
мащаби е била
обречена да се
самоунищожи.
Мари-Терез
останала любим
модел на
Пикасо за
няколко години
и през 1935 му
родила дъщеря
на име Мая.
След като научила
за това,
Мари-Терез Олга поискала
Валтер развод, но тъй
като Пикасо отказал да се
подчини на френските закони
и да раздели състоянието
си поравно между тях (въпреки
че й оставил имението в
Боажелу), тя останала официално
женена за него до
смъртта си през 1955. В началото
на 1936-а обаче друга
жена изникнала от променливата
бохемска среда на сюрреалистите.
Тя също била творец,
а физически по нищо не
отстъпвала на Валтер. За
сметка на това излъчвала интелект
по начин, с който Пикасо
не се бил сблъсквал и
към който бил неустоимо
привлечен. Художникът бил с
приятел в легендарното Cafе
des Deux Magots - място за
сбирки на интелектуалци на
левия бряг на Сена. На съседна
маса той забелязал млада
жена със сериозно изражение,
„озарено от бледосини
очи, които изглеждали още
по-бледи заради дебелите й
вежди, чувствително неспокойно
лице, през което преминавали
периодично светлина
и сянка“, както споделя
въпросният приятел. Странно,
но тя забивала малко джобно
ножче в дървесината на
масата. Понякога не уцелвала
и капка кръв се появявала
на бродираните й черни ръкавици.
Пикасо й се представил
на френски, тя му отвърнала
на испански.
Името й било Дора Маар
и на 28 години тя вече имала
репутация на авангарден фотограф.
Те се срещнали пак
едва през лятото в Южна
Франция и от този момент
нататък ходели на дълги разходки
заедно и имали тайни
срещи.
Маар била родена в Париж,
но прекарала голяма
част от младостта си в Аржентина,
където научила добре
испански. Тя и Пикасо споделяли
нещо, което техен
приятел определял като специфично
испански терзания
на душата, описвани на френски
като „mourir de ne pas
mourir“ - „да умираш, защото
не умираш“. Те си разменяли
подаръци за спомен, опетнени
с кръвта на другия. Той
например запазил ръкавиците,
които Маар носела, когато
мушкала с ножчето масата
за кафе. Пикасо я рисувал
многократно и от картините
се усеща неговата похот. На
една от тях Дора отваря врата,
за да открие гол и брадат
сатир, седящ в стол с озъбено
куче в скута му. На друга
тя е гола с приканващо разтворени
бедра. В началото на
1937 Маар убедила Пикасо да
се премести в ново и по-голямо
студио в Париж на тавана
на имение от XVII в. То скоро
било запълнено не само
със собствените му творби,
но и с мащабната му колекция
от платна на други художници
като Матис, Брак и Модиляни.
Пикасо пазел почти
всичко, което получавал като
подарък. Но новото му студио
било и достатъчно голямо
за създаване на монументални
творби. На фона на бушуващата
гражданска война в
Испания и настъпването на
силите на Франко в родната
на Пикасо Малага той приел
поръчение от испанското републиканско
правителство,
все още опитващо се да се
удържи на власт - да нарисува
стенопис за испанския павилион
на Световното изложение
през 1937-а в Париж.
С Маар до себе си, заснемаща
всяка фаза от работата
му, за малко повече от месец
Пикасо нарисувал 8-метрово
платно, което станало
и най-известната му творба
"Герника".
Създаването на творчески
шедьовър никога не е било
документирано с толкова
еволюционна прецизност,
колкото във фотографиите на
Маар. Тя го снимала от много
ракурси, често докато той
обмислял следващите си
щрихи на платното. Тя го заснела
високо на стълба с четка
в една ръка и цигара в другата.
Дори й било разрешено
да добави някои детайли
със собствената си ръка.
Нейните собствени черти
ясно личат в профила на жена
с протегната ръка, държаща
лампа. Но доколкото
Маар познавала добре често
закодираните образи на
Пикасо, тя вероятно е разпознала
и лицето на друга
жена, майката на мъртво бебе
под главата на минотавър
(мъж-бик, който представял
в неговите картини Пикасо
като сексуален хищник), моделирано
по образа на Валтер.
Дали Пикасо умишлено е
включил двете жени в живота
си в платното? Планирано
или не, било неизбежно
двете да имат експлозивна
среща помежду си - и тя се
случила по време на създаването
на "Герника".
Валтер пристигнала без
предупреждение, като излязла
от дългата неосветена стълба
под стряхата на имението.
След като открила Маар и Пикасо
да работят заедно, тя настояла
Маар да напусне. Пикасо
продължавал да рисува, докато
двете спорели. Накрая
Маар си тръгнала. По-късно
Пикасо коментирал за сблъсъка
им: "Харесвах и двете по
различни причини. Мари-Терез,
защото беше мила и нежна
и правеше каквото исках,
и Дора, защото беше интелигентна".
Пикасо продължил да се
среща и с двете жени още
няколко години, като всяка
от тях имала собствена отредена
територия - Валтер като
пасивна муза, която постепенно
губела физическата
си привлекателност, а Маар
като интелектуален спаринг
партньор, когото той да побеждава.
По нейни собствени
думи тя дори не била толкова
негова любовница, колкото
той бил просто неин
господар. И като господар, за
когото жените са просто извор
на муза и развлечения,
той често изпитвал злостно
удоволствие да противопоставя
двете жени: той рисувал
техни портрети, в които поставял
всяка от тях в разпознаваеми
костюми, а в един
случай им купил идентични
рокли, но разменил етикетите
с адресите, така че всяка
от тях да знае, че не е единствената.
В крайна сметка Валтер
спряла да се среща с Пикасо,
а Маар била брутално
изоставена, когато през
1943 Пикасо срещнал новата
си муза - Франсоаз Гило.
Тя била успешен художник,
критик и писател, която
била с 20 години по-млада от
Дора Маар и с 40 години помлада
от Пикасо. И тя била
красавица по образа на съпругата
му Олга, висока и
стройна. За да изясни отношението
си към жените от началото
на връзката, той й казал:
"За мен има само два вида
жени - богини и изтривалки".
Въпреки това тя имала
10-годишна връзка с него и
му родила две деца. И казвала:
"Когато той смяташе, че
може би съм се почувствала
твърде много като богиня,
правеше всичко по силите си
да ме превърне в изтривалка".