Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Джумая П. Тасев дарявал<br />
аплатата си на сираци<br />
СТРУМА<br />
ИСТОРИЯ<br />
Събота-неделя, 23-24 юни 2018 г. стр. 12-13<br />
4<br />
гимназия.<br />
Като търговец и собственик<br />
на тютюневи складове Тасев се<br />
отнася с изключителна загриженост<br />
към своите подчинени. Той<br />
построява столова за работниците,<br />
а веднъж седмично кани<br />
лекар, който да преглежда жените.<br />
МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ<br />
СЪБИРА 80 000 ЛЕВА<br />
ЗА ГИМНАЗИЯТА<br />
По инициатива на Тасев Солунската<br />
българска смесена<br />
гимназия "Св. св. Кирил и Методий"<br />
е преместена в Горна Джумая.<br />
Това е първото модерно<br />
българско светско училище в<br />
Македония, основано е през октомври<br />
1880 г. от Кузман Шапкарев<br />
и е възпитало не един и<br />
двама българи, формирали интелигенцията<br />
на възрожденска<br />
България. Първата учебна година<br />
е открита с помощта на солунската<br />
българска община и<br />
със съгласието на екзарх Йосиф.<br />
Панайот Тасев лично издейства<br />
от военното министерство<br />
и от министър-председателя<br />
Александър Стамболийски училището<br />
да остане в града. Първоначално<br />
то е настанено в турските<br />
казарми. Кметът успява да<br />
убеди тогавашния военен министър,<br />
че в поделението има<br />
само десетина войници пазачи<br />
и че сградата може да бъде<br />
преустроена за нуждите на учениците.<br />
Пет дни по-късно в<br />
кметството пристига генерал от<br />
Седма дивизия от Дупница. Двамата<br />
с управника отиват на<br />
място да огледат казармените<br />
помещения и Панайот Тасев получава<br />
ключовете от сградата.<br />
Местното население не остава<br />
безразлично към тази голяма<br />
радост - буквално за няколко<br />
дни хората събират 80 000<br />
лева, които отиват за бъдещата<br />
гимназия.<br />
ьовър във военното изкуство<br />
да овладеят стратегическия<br />
Кресненски пролом. Не ги спират<br />
отбраняващите се български<br />
войски и в Симитлийската<br />
котловина и така на 11 юли целият<br />
Кресненски пролом е в<br />
гръцко обкръжение, а оттеглилите<br />
се български войски, нанесли<br />
чувствителни военни загуби<br />
на гръцката армия, се оттеглят<br />
северно от Горна Джумая<br />
по възвишенията Баларбаши,<br />
където започват прегрупирането<br />
си за контранастъпление.<br />
Тегобите на войната обаче<br />
не се отнасят само до воюващите<br />
от двете страни на фронта.<br />
Трагична е картината и за цивилното<br />
население. Почти всички<br />
селища се обезлюдяват, като<br />
населението им прави опити<br />
да оцелее, укривайки се с домашните<br />
си животни из горите<br />
на Пирин и Малешевска планина.<br />
Картина на тези събития в<br />
района на Струмската долина<br />
дава летописецът Васил Димитров<br />
в писмени спомени, като<br />
засяга най-вече случки и събития,<br />
случили се в родното му село<br />
Горна Рибница и околните селища.<br />
Ето част от разказа му:<br />
"Мало<strong>брой</strong>ната българска<br />
войска, главно от доброволци,<br />
оставени на южния фронт, отстъпваха<br />
пред неудържимия натиск<br />
на цялата гръцка армия.<br />
Пред войската бягаха деца,<br />
старци, жени - търсеха спасение<br />
из горите и майка България.<br />
Гърците настъпваха към Кресненския<br />
пролом. И ние, както<br />
много от жителите на Горна Рибница,<br />
побягнахме. Натоварихме<br />
2<br />
Общинските служители пред вратата на училището при църквата "Въведение Богородично",<br />
Горна Джумая ,1923 г. Панайот Тасев е седналият в средата /сн. 1/. Изглед от Горна Джумая,<br />
кметството /сн. 2/. Снимка на хотел "Лондон", собственост на Панайот /сн. 3/. Турските<br />
казармени помещения, където е преместена бившата Солунска гимназия /сн. 4/.<br />
През 1931 г. започва строежът<br />
на нова училищна сграда,<br />
където и до днес се намира елитното<br />
благоевградско учебно<br />
заведение - Националната хуманитарна<br />
гимназия, наследник на<br />
Солунската. Изграден е първият<br />
етаж, но по-нататък работата<br />
буксува заради недостиг на<br />
средства. Кметът използва личните<br />
си връзки с министъра на<br />
благоустройството и лично му<br />
заявява, че ако не се подпомогне<br />
градежът, това, което е вече<br />
съградено, ще се съсипе и ще<br />
рухне. Три години по-късно училището<br />
получава своя нов дом<br />
- в центъра на града.<br />
През втория си мандат Панайот<br />
Тасев работи за развитие на<br />
общината с още по-голям размах.<br />
По негова инициатива са<br />
построени градската хигиенна<br />
баня, сградата на халите, футболно<br />
игрище, 600 метра подпорни<br />
стени на Сапунджи дере,<br />
което преливало при всеки проливен<br />
дъжд. Запазените и до<br />
днес документи в Историческия<br />
музей в Благоевград разкриват,<br />
че управникът полага големи<br />
усилия при изграждането на<br />
градския водопровод, а със съдействието<br />
на Българския народен<br />
морски сговор се изгражда<br />
басейн с пясъчен плаж.<br />
Тасев остава в историята с<br />
това, че превръща Горна Джумая<br />
от едно голямо село в град<br />
с модерна визия. Градската градина,<br />
Ловният дом и крайградският<br />
парк Бачиново, които и<br />
Кресненски пролом с черния мост над река Струма<br />
днес радват благоевградчани<br />
със своята красота и зелена<br />
свежест, са проектирани и изградени<br />
именно по негово време.<br />
Той нарежда по главната<br />
улица да бъдат засадени липи.<br />
През 1923 г. кметството отчуждава<br />
място за държавната<br />
болница. Пак в същия период е<br />
построено и игрището. За изграждането<br />
на спортното съоръжение<br />
всички жители на града дават<br />
по десет трудови дни. За онези,<br />
които отказват, градоначалникът<br />
нарежда да бъдат санкционирани<br />
с по 900 лева. Със събраната<br />
сума от глобите той изплаща<br />
надниците на ангажираните в<br />
строителството работници.<br />
През август 1933 г. е открит<br />
Паметникът на незнайния македонски<br />
четник на градския площад.<br />
На тържествата присъства и<br />
почетният български генерален<br />
консул в Париж Леон Ламуш -<br />
неуморим защитник на българския<br />
народ. Бюст-паметникът на<br />
Яворов, поставен в градската градина<br />
през същата година, също е<br />
изработен по идея на Тасев.<br />
Запазените и до днес документи<br />
разказват, че само за две<br />
години кметът открива десет нови<br />
улици с обща дължина 3 километра,<br />
ремонтира всички улици<br />
в центъра на града, които дотогава<br />
са непроходими и потънали<br />
в кал. На главните пътни<br />
артерии са поставени бордюри<br />
и тротоари, а двете части на града,<br />
разделени от река Бистрица,<br />
свързва с мостове.<br />
два коня с багаж и побегнахме.<br />
Така бе с всички рибничани. Така<br />
бе и в околните села. Стигнахме<br />
Чаирлия (местност в Малешевска<br />
планина). Там бяхме<br />
цяла нощ. До нас по билото на<br />
планината се бе окопала българска<br />
войска. Предупредиха ни<br />
да се изтеглим, защото гърците<br />
наближават. Като излезнахме<br />
на Ченгене кале (сега връх Моравски),<br />
обърнахме се към родния<br />
край, който се изгуби в далечината.<br />
Прекосихме районите<br />
на селата Сушица, Тросково,<br />
Падеж (във Влахина планина),<br />
минахме Кочериново и останахме<br />
в Рила, в ливадите край Рилска<br />
река. Оттук чувахме боботевицата,<br />
наблюдавахме през<br />
нощите и светлините от избухването<br />
на снарядите над Горна<br />
Джумая...".<br />
Докато българските военни<br />
части се прегрупират северно<br />
от Горна Джумая и водят боеве<br />
с гръцките сили по долината на<br />
Струма, гръцките военни части<br />
са осъществили настъпление по<br />
долината на река Места, водейки<br />
боеве с части на Втора българска<br />
армия. След тежки сражения<br />
при Неврокоп (дн. гр. Гоце<br />
Делчев) и Кременските<br />
ханища<br />
крилото на гръцката<br />
армия, действащо<br />
по река Места,<br />
завзема Разложката<br />
котловина и<br />
през седловината<br />
Предел (между Рила<br />
и Пирин) съдейства<br />
на централните<br />
гръцки сили в<br />
боевете им пред<br />
Горна Джумая. Тук<br />
на фронт от около<br />
40 километра по<br />
линията вр. Биязтепе<br />
- вр. Занога - вр. Руен - с.<br />
Церово - кота 1378, югозападно<br />
от Горна Джумая, се разгръщат<br />
8 гръцки дивизии. Напорът<br />
им е силен, но българските войски<br />
удържат и на свой ред командващият<br />
състав успява да<br />
осъществи прегрупиране и решава<br />
да предприеме контранастъпателни<br />
действия.<br />
Планът на контранастъплението<br />
предвижда обкръжаване<br />
и унищожаване на гръцката армия,<br />
като й отреже пътя за отстъпление<br />
по долината на Струма.<br />
В този план се включва спиране<br />
на гръцките атаки чрез решителни<br />
битки пред Горна Джумая<br />
и едновременно атакуване<br />
по левия гръцки фланг (западната<br />
група), като се заеме посоката<br />
Пехчево - Берово - Струмица<br />
(сега градове в Македония).<br />
Откъм изток пък гръцките<br />
части да бъдат разпръснати или<br />
унищожени, като се настъпи в<br />
посока седловината Предел и се<br />
обхванат западните склонове на<br />
Северен Пирин в посока селата<br />
Брежани, Мечкул, Стара Кресна,<br />
Ощава, Влахи и южно от<br />
Кресненския пролом да се осъществи<br />
връзката между атакуващите<br />
български войски южно<br />
от Крива ливада, където е централната<br />
военна база, обоз и<br />
част от гръцката войска. И така<br />
се стига до Кресненското сражение.<br />
Кресненското сражение се<br />
оказва шедьовър, един връх в<br />
българското военно изкуство.<br />
Пълното обкръжаване на централните<br />
гръцки сили е било<br />
пред осъществяване. Не се е<br />
случило, но вината не е в българските<br />
войници, участвали в<br />
това сражение,<br />
на стр. 14
Change language