You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
И<br />
на 83 години Севда Христова<br />
Стаменова (Дюлгерска)<br />
не подминава<br />
сградата на НЧ "Гоце Делчев -<br />
1958" в симитлийското село<br />
Черниче. Песнопойният й глас<br />
още се вплита в читалищния<br />
хор "Чернишки звуци". Родена<br />
е през 1935 година в Ракитна,<br />
село, намиращо се високо в Пирин<br />
планина. Средно образование<br />
завършва в гимназия<br />
"Св.св. Кирил и Методий" (бивша<br />
Солунска) в Благоевград.<br />
Продължава образованието си<br />
в Учителския институт в<br />
Дупница, специалност "Български<br />
език и литература", и<br />
дълги години е учител в Кадийца,<br />
Брежани и Черниче. Семейство<br />
създава с Костадин<br />
Дюлгерски, дългогодишен ревизор към кооперацията в Крупник<br />
и счетоводител към ДМ "Пирин" - Брежани. Имат две деца - син<br />
Александър, инженер от МЕИ, служител в "Булгартабак", и дъщеря<br />
Христина, учителка в София, и трима внуци, пръснати по<br />
света: Даниел, завършил финанси в Единбург, е в Англия, Красимир<br />
пък е студент по археология в Ливърпул, а Кристина - по<br />
фармацевтика в Палермо, Италия.<br />
- Севда, дълги години<br />
си била учител, какви<br />
бяха учениците по<br />
твое време, как виждаш<br />
училището днес?<br />
- Като учител бях много<br />
старателна. Работила<br />
съм в училищата в Кадийца,<br />
Брежани, Черниче.<br />
Трудно ми е да говоря за<br />
това време, че сега в тези<br />
села вече и училище<br />
няма. Учителството беше<br />
уважавана професия,<br />
но и учителите си я защитаваха.<br />
Имаше ред, дисциплина.<br />
Оценката по<br />
преподаваните предмети<br />
не решаваше всичко за<br />
ученика, защото имаше<br />
оценка и за поведението,<br />
което, ако не се окачествяваше<br />
като "примерно",<br />
не предвещаваше нищо<br />
добро за ученика. Учителят<br />
беше едно от трите<br />
главни лица в селището<br />
заедно с кмета и попа,<br />
а в някои отношения<br />
стоеше и пред тях. Учителят<br />
и родителите бяха<br />
в съюз, помагаха си.<br />
Уви, нещата вече не са<br />
както бяха. Сега настана<br />
свободия - няма униформи,<br />
фуражки и барети с<br />
монограми, че ученикът<br />
да се познава от 200 метра<br />
от кое училище е. Ами<br />
сегашното неписане на<br />
двойки с цел ученикът да<br />
остане като <strong>брой</strong>ка в училището...<br />
Това пак дойде<br />
от голямата приумица<br />
"парите следват ученика",<br />
от която произтича<br />
това, че всяко училище, за<br />
да си докара повече средства<br />
за разходи, включително<br />
и за по-високи заплати,<br />
гледа да задържи<br />
всеки, попаднал в училището.<br />
Спомен, далечен<br />
спомен вече е това, че<br />
някога се случваше в гимназия<br />
да се състави клас<br />
от 30 ученици, а от този<br />
клас накрая да изкласят<br />
половината...<br />
- Извън професията<br />
много ти е на сърце художествената<br />
самодейност.<br />
- Истина е. Да не се<br />
приеме като самоизтъкване,<br />
но в областта на народното<br />
творчество съм<br />
се чувствала така, както<br />
се чувстват археолози<br />
при разкопки на новооткрито<br />
и незнайно дотогава<br />
антично поселение. Народното<br />
творчество е<br />
един непресъхващ извор и<br />
3<br />
то е оценката на народната<br />
култура за всеки<br />
един народ. Ровичкането<br />
ми из народни творения<br />
поосмисли допълнително<br />
живота ми и съм щастлива<br />
от това.<br />
- Попадала ли си на<br />
ценни находки?<br />
- Много. Та може ли да<br />
не е ценно всичко, което е<br />
надживяло векове? Оказа<br />
се, че Черниче, Брежани,<br />
Ракитна, Кадийца и други<br />
селища из Пирин и Влахина<br />
планина си имат<br />
свой самобитен фолклор.<br />
Моята работа се състоеше<br />
в това чрез разговори<br />
с хората и ровене из стари<br />
писания да махам прахта<br />
на забравата и да ог-<br />
6<br />
реят в нова светлина всевъзможни<br />
народни песенни<br />
бисери и обреди. Това<br />
бяха извори и на мен ми<br />
оставаше само да сложа<br />
стомната до някой и да<br />
я поотливам.<br />
- И поотля ли доста?<br />
- Не знам какво значи<br />
доста, но съм опазила в<br />
две тетрадки в текст<br />
точно 401 песни, много постари<br />
от моите 83 години.<br />
- Какви теми и мотиви<br />
най-много са вълнували<br />
тези, които са<br />
живели преди нас?<br />
- И при тях, а и сега при<br />
нас темите и мотивите<br />
са почти еднакви - възхвала<br />
на труда, осмиване на<br />
мързела, любов, омраза, а<br />
тъй като сме в район на<br />
много национални<br />
борби за освобождение,<br />
намират<br />
присъствие<br />
хайдути,<br />
войводи,<br />
юнаци, водили<br />
битки<br />
за народни<br />
правдини.<br />
- Пееш<br />
ли тези<br />
песни?<br />
- Всички -<br />
не. Но много<br />
от тях<br />
ги знам по<br />
мелодии.<br />
Така ми мина<br />
досега<br />
животът,<br />
че с песни<br />
съм живяла,<br />
с песни<br />
живея, а ми<br />
се струва,<br />
83-г. бивша учител<br />
ми като ятак на го<br />
първото момиче от Р<br />
че и 100 лазарника да отмина,<br />
те все ще са при мене.<br />
- Във влечението ти<br />
към песните има ли<br />
нещо наследствено?<br />
- Ами аз не помня кога<br />
съм за първи път запяла,<br />
но пея, откакто се помня.<br />
Повлияха ми мама и тате.<br />
Бяхме им шест рожби<br />
- четири момичета и<br />
две момчета. При толкова<br />
деца не може да не се<br />
пропее. Караха ни да садим<br />
тютюн, да го берем<br />
и нижем, да ходим из Пирин<br />
с кози и овце, а човек<br />
излезе ли навън из природата,<br />
като се заслуша в<br />
шумоленето на вятъра из<br />
шумаците и се позаслуша<br />
в свирукането на птици,<br />
не може и той поне да не<br />
се разтананика.<br />
- С какво помниш<br />
детството си?<br />
- С труд, много труд и<br />
нерадостно.<br />
- И защо нерадостно?<br />
- Ами защото бяхме<br />
белязани. Бяхме, така да<br />
се каже, обявени за народни<br />
врагове по време на комунистическото<br />
начално<br />
управление. Всичко се<br />
свързва с пиринските горяни<br />
през 1947-1948 година,<br />
водени от войводата Герасим<br />
Тодоров от Влахи.<br />
При разгромяването на<br />
горяните през март 1948<br />
година от многохилядна<br />
милиционерска част под<br />
кодовото наименование<br />
на операцията "Елен" бе<br />
заловен и баща ми Христо<br />
Стаменов като техен<br />
ятак. Семейството ни<br />
изпадна в немилост и нас,<br />
децата му, в училището<br />
ни гледаха с неприязън,<br />
като врагове...<br />
Нашето семейство в<br />
Ракитна се имаше така<br />
малко чорбаджийско и това<br />
наля допълнително<br />
масло в огъня. Нищо не помогна<br />
това, че бащата на<br />
1<br />
Със съпруга си Костадин и внуците Красимир и Даниел /сн. 1/.<br />
Севда Стаменова като учителка, 1965 г. /сн. 2/. Като ученичка<br />
в 11 клас /сн. 3/. Севда Стаменова /втората отляво на сн. 4/ със<br />
самодейци от Черниче. С. Стаменова /третата отдясно на сн.<br />
5/ на фестивала "Малешево пее и танцува", Микрево 2017 г. Ученици<br />
на Севда Стаменова от Черниче /сн. 6/. Със съпруга си Костадин,<br />
сестра му Иванка Моралиева и внуците Даниел и Красимир<br />
/тя е в средата на сн. 7/. Баба Назлънка от рода Клингови,<br />
репресирана като ятачка на пиринските комити от бандата на<br />
Герасим Тодоров /сн. 8/.<br />
4<br />
майка ми Назлънка Крингова<br />
- дядо Благой, е бил<br />
коджабашия (кмет) в Брежани.<br />
По време на Балканската<br />
война по разпореждане<br />
на войводата<br />
Яне Сандански и на щаба<br />
на 7-ма Рилска дивизия<br />
той е сформирал група от<br />
четници, които да<br />
следят и опазват селищата<br />
от мародерства и грабежи<br />
от страна на бягащи<br />
турски войници. Сформирал<br />
група и заедно с четата<br />
на войводата Христо<br />
Апостолов събрали<br />
към 70 момчета, въоръжени<br />
с пушки, но повече ловджийски,<br />
а някои с брадви<br />
и ножове. Няколко пъти<br />
станали сблъсквания<br />
с турски войници. Найжестоко<br />
се случило в местността<br />
Свети Мина и<br />
там дядо ми починал.<br />
- Населението как се<br />
е опазило?<br />
- Жестоки времена били.<br />
Всички жени, деца,<br />
старци се укрили високо в<br />
Пирин планина с малко покъщнина<br />
и домашните си<br />
животни. Като се върнали<br />
след две седмици, мно-
Change language