Вестник "Струма", брой 154, 4 юли 2018 г., сряда
Вестник "Струма", брой 154, 4 юли 2018 г., сряда
Вестник "Струма", брой 154, 4 юли 2018 г., сряда
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Специалистът по вътрешни болести в дупнишката болница д-р В. Костадинов:<br />
Заради репресиите от комунистическата власт баща<br />
ми не успял да завърши право и цял живот беше миньор,<br />
единият ми вуйчо беше политзатворник, дру<strong>г</strong>ият се<br />
спаси с бя<strong>г</strong>ство в Америка<br />
СТРУМА<br />
Д<br />
-р Вихър Геор<strong>г</strong>иев Костадинов е роден през 1943<br />
<strong>г</strong>. в София. Родът му по бащина линия произлиза<br />
от китното село Усойка, община Бобошево, а<br />
родът на майка му са преселници от Велес, Македония.<br />
Д-р Вихър Костадинов завършва основно образование<br />
в училището в село Усойка, след това дупнишката<br />
<strong>г</strong>имназия. След като отбива военната си служба,<br />
завършва медицина в Медицинския университет в<br />
Пловдив и специализира "Вътрешни болести" в Медицинска<br />
академия - София. Пътят му на участъков лекар<br />
започва от бившата Работническа болница в Бобов<br />
дол, работил е в Пирдоп, Бобошево, в общинската<br />
болница в Разло<strong>г</strong>. В момента е лекар по вътрешни болести<br />
в Дупница. Бил е един мандат общински съветник<br />
от СДС в Общински съвет - Бобошево.<br />
- Д-р Костадинов,<br />
произлизате от заможен<br />
род, били сте репресирани<br />
от комунистите...<br />
- Целият ми род, и по майчина,<br />
и по бащина линия,<br />
бяхме репресирани от комунистическия<br />
режим. Роден<br />
съм през 1943 <strong>г</strong>. в София, но<br />
детството ми мина в село<br />
Усойка, община Бобошево,<br />
а след това в Дупница. Моят<br />
прадядо по бащина линия е<br />
живял в китното село Висока<br />
мо<strong>г</strong>ила, община Бобошево,<br />
и е бил мно<strong>г</strong>о предприемчив<br />
човек. След като турците<br />
си тръ<strong>г</strong>ват от селото, той<br />
купува от тях няколкостотин<br />
декара земеделска земя и<br />
<strong>г</strong>ори. След това я приписва<br />
на моя баща Геор<strong>г</strong>и Ракиджийски,<br />
който е роден през<br />
1903 <strong>г</strong>. в село Усойка. Бил е<br />
студент в трети курс, специалност<br />
"Право" в СУ "Св.<br />
Климент Охридски" - София,<br />
ко<strong>г</strong>ато <strong>г</strong>о заварва 9 септември<br />
1944 <strong>г</strong>. Тъй като баща ми<br />
е бил наследник на земеделска<br />
земя, комунистите <strong>г</strong>о<br />
2<br />
считат за кулак и му забраняват<br />
да продължи образованието<br />
си. Взимат имота му и<br />
<strong>г</strong>о вкарват в ТКЗС-то. Мечтата<br />
на баща ми да завърши<br />
висше образование не се<br />
осъществява и той дъл<strong>г</strong>и <strong>г</strong>одини,<br />
до пенсионирането си,<br />
работи като миньор в "Мини<br />
Бобов дол".<br />
Съдбата не е била бла<strong>г</strong>осклонна<br />
и към чичо ми Никола.<br />
Той бил мобилизиран в<br />
жандармерията, <strong>г</strong>отвели се<br />
да <strong>г</strong>о разстрелят, ко<strong>г</strong>ато <strong>г</strong>о<br />
спасява ятак на партизаните<br />
от село Смочево, за чиято<br />
дъщеря се жени. Дядо ми<br />
по майчина линия Геор<strong>г</strong>и<br />
Менков е преселник от <strong>г</strong>р.<br />
Велес, Македония. Бил е в<br />
ръководството на ВМРО при<br />
Иван /Ванче/ Михайлов - изявен<br />
антикомунист, страшилището<br />
за комунистите.<br />
След 9 септември 1944 <strong>г</strong>.<br />
цялото семейство на майка<br />
ми е било изселено от центъра<br />
на Кюстендил в село<br />
Манастирци, община Попово,<br />
за 15 <strong>г</strong>одини.<br />
- Времето на социализма<br />
не е било едно от найдобрите<br />
за Вас. Единият от<br />
вуйчовците Ви е лежал в<br />
Белене?<br />
- Да. Времето на социализма<br />
не беше добро за<br />
моето семейство. Единият<br />
ми вуйчо беше политзатворник<br />
в болшевишките концла<strong>г</strong>ери<br />
- Белене, Дренков<br />
дол, Куциан... Освободиха <strong>г</strong>о<br />
след закриването на ла<strong>г</strong>ерите,<br />
след смъртта на Сталин.<br />
Дру<strong>г</strong>ият ми вуйчо се спасил<br />
от репресиите с бя<strong>г</strong>ство в<br />
САЩ.<br />
- Какъв беше пътят Ви от<br />
ученическата до студентската<br />
скамейка?<br />
- Детството ми беше<br />
свързано със село Усойка.<br />
До 7 клас учих в селото, а<br />
след това се преселихме в<br />
Дупница, защото дядо ми по<br />
бащина линия имаше ханове<br />
с о<strong>г</strong>ромен двор и <strong>г</strong>оляма<br />
ЖИВОТЪТ<br />
Сряда, 4 <strong>юли</strong> <strong>2018</strong> <strong>г</strong>.<br />
стр. 12<br />
3<br />
къща. След 8 клас продължих<br />
образованието си в<br />
<strong>г</strong>имназия "Христо Ботев" в<br />
Дупница. Класна ръководителка<br />
ми беше учителката по<br />
френски език <strong>г</strong>-жа Андреева,<br />
а от 9 клас класен ми беше<br />
учителят по история <strong>г</strong>-н<br />
Ан<strong>г</strong>елов. Бях мно<strong>г</strong>о добър<br />
ученик, изкарвах само петици<br />
и шестици. От малък любимите<br />
ми предмети бяха<br />
биоло<strong>г</strong>ията, литературата,<br />
историята, изобразителното<br />
изкуство... След завършване<br />
на средното образование<br />
служих в казармата. Една <strong>г</strong>одина<br />
бях в сержантската<br />
школа в Раз<strong>г</strong>рад. След това<br />
ме разпределиха в поделението<br />
в Мичурин, а се уволних<br />
от поделението в село<br />
Долен `чифлик, Варненско.<br />
Докато бях студент в Медицинския<br />
университет в<br />
Пловдив и след това като<br />
специализирах "Вътрешни<br />
болести" в Медицинска академия<br />
- София, се нала<strong>г</strong>аше<br />
да работя тежка физическа<br />
работа. Учех и работех. Изкарах<br />
курсове във Военномедицинска<br />
академия и<br />
имам чин старши лейтенант.<br />
- Медицинската Ви кариера<br />
започва в бившата<br />
Работническа болница в<br />
миньорския <strong>г</strong>рад Бобов<br />
дол. Какво беше заплащането<br />
Ви като лекар?<br />
- След завършването на<br />
висшето медицинско образование<br />
по разпределение<br />
започнах работа като участъков<br />
лекар в бившата Работническа<br />
болница в Бобов<br />
дол. Там работих почти 10<br />
<strong>г</strong>одини. Лекувах и миньори,<br />
и <strong>г</strong>раждани на Бобов дол. За<br />
да не пътувам всеки ден от<br />
Дупница, ползвах стая в общежитието,<br />
което беше на<br />
няколко крачки от болницата.<br />
Плащах по 5 лева наем<br />
за цял месец и имах и парно,<br />
и чистачка. Заплатите не<br />
бяха високи. Спомням си, че<br />
като лекар в Бобов дол често<br />
ходех из планината. С раница<br />
на <strong>г</strong>ръб правех <strong>г</strong>олеми<br />
преходи. Тръ<strong>г</strong>вах от площада<br />
на Сапарева баня и по туристическата<br />
алея сти<strong>г</strong>ах до<br />
курорта Паничище и 7-те<br />
Рилски езера. Правел съм<br />
преходи до връх Ботев, връх<br />
Вихрен. След това медицинската<br />
ми кариера продължи<br />
в Пирдоп, Бобошево, а покъсно<br />
в общинската болница<br />
в Разло<strong>г</strong>. Там работех в<br />
интензивния сектор и давах<br />
дежурства в Бърза помощ.<br />
Болницата ми плащаше апартамента<br />
в хотела. Нямаше<br />
събота и неделя, нямаше<br />
празнични дни... Ко<strong>г</strong>ато имаше<br />
спешен случай, линейката<br />
идваше и ме взимаше, и<br />
отивах при пациента. В Разло<strong>г</strong><br />
бяхме прекрасен колектив.<br />
Върнах се в Дупница и<br />
започнах работа като лекар<br />
в ТЕЦ "Бобов дол". Там изкарах<br />
две <strong>г</strong>одини и един месец.<br />
В момента продължавам<br />
практиката си като лекар по<br />
вътрешни болести в Дупница.<br />
По времето на социализма<br />
съм водил военно обучение<br />
на учениците от <strong>г</strong>имназия<br />
"Христо Ботев" в Дупница.<br />
Учехме <strong>г</strong>и на стрелба,<br />
строева под<strong>г</strong>отовка и дру<strong>г</strong>и.<br />
- Според Вас има ли<br />
нужда от реформа здравната<br />
система в Бъл<strong>г</strong>ария?<br />
- Има, разбира се. Цялата<br />
здравна система в Бъл<strong>г</strong>ария<br />
трябва да се промени.<br />
Да се махне тази бумащина,<br />
да се увеличат възна<strong>г</strong>ражденията,<br />
както на лекарите, така<br />
и на всички медицински<br />
1<br />
специалисти. Бъл<strong>г</strong>арският<br />
лекар и медицинските специалисти<br />
нямат достойно<br />
заплащане. Затова <strong>г</strong>оляма<br />
част от нашите лекари и медицински<br />
сестри, които се<strong>г</strong>а<br />
завършват, заминават за<br />
чужбина, защото там заплащането<br />
е по-достойно.<br />
- Мно<strong>г</strong>о често хората,<br />
4<br />
Д-р Костадинов като дете /сн. 1/. Д-р Вихър Костадинов в бившата Работническа<br />
болница в Бобов дол /сн. 2/ и в казармата /сн. 3/. Родителите<br />
на д-р Вихър Костадинов /сн. 4/.<br />
които спасяват човешки<br />
живот, стават обект на а<strong>г</strong>ресия<br />
от страна на пациентите.<br />
Вие лично като лекар<br />
ставали ли сте обект на а<strong>г</strong>ресия?<br />
- Аз не съм, но мои коле<strong>г</strong>и<br />
бяха бити от пациенти по<br />
време на изпълнение на лекарските<br />
си задължения. Това<br />
се дължи на безнаказаността<br />
при извършване на<br />
такива деяния. Виновни са<br />
компетентните държавни<br />
ор<strong>г</strong>ани.<br />
- Вие бяхте водач на<br />
листата на<br />
СДС на местните<br />
избори<br />
в Бобошево<br />
през 1994 <strong>г</strong>.<br />
Сбъднаха ли<br />
се очакванията<br />
за демокрация?<br />
- През<br />
1994 <strong>г</strong>. на<br />
местните избори<br />
в <strong>г</strong>р. Бобошево<br />
бях<br />
водач на листата<br />
на СДС,<br />
четири <strong>г</strong>одини<br />
бях общински съветник.<br />
Очакванията бяха СДС да<br />
осъществи дъл<strong>г</strong>оочаквания<br />
демократичен преход, но това<br />
не се сбъдна. Цялата опозиция<br />
след 10 ноември 1990<br />
<strong>г</strong>. беше назначена от Държавна<br />
си<strong>г</strong>урност. Наследството<br />
на комунизма е ужасяващо,<br />
болшевиките в<br />
СССР са избили<br />
елита, <strong>г</strong>енетичният<br />
код на<br />
руснаците е<br />
обеднял. Останалите<br />
след<br />
репресиите са<br />
утайката на обществото<br />
и<br />
средната прослойка.<br />
Подобно<br />
е положението<br />
в Маоистки<br />
Китай и режима<br />
на Червените<br />
кхмери<br />
в Камбоджа<br />
/режима на<br />
Полпот и Йен<strong>г</strong><br />
Сари/. У нас на<br />
9 септември<br />
1944 <strong>г</strong>. с<strong>г</strong>анта<br />
и паплачта заема<br />
властта.<br />
Простаците,<br />
утайката на обществото,<br />
вместо да стои<br />
най-ниско, се изди<strong>г</strong>а найвисоко<br />
и става ръководна<br />
сила. Тероризират и унищожават<br />
физически елита. И<br />
днес ръководни държавни<br />
постове се заемат от потомците<br />
на комунистическата<br />
номенклатура и а<strong>г</strong>ентура.<br />
Катастрофата в съзнанието<br />
е най-тежка и най-трудно ще<br />
се преодолее, въпреки че и<br />
у нас комунистическият режим<br />
е обявен официално за<br />
престъпен.<br />
Интервю на<br />
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Change language