Вестник "Струма", брой 157, 7-8 юли 2018 г., събота-неделя
Вестник "Струма", брой 157, 7-8 юли 2018 г., събота-неделя
Вестник "Струма", брой 157, 7-8 юли 2018 г., събота-неделя
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Последна снимка на Прото<strong>г</strong>еров, май 1928 <strong>г</strong>.<br />
Но все по-блед е следващият ден<br />
и все по-черен този мрак над мен.<br />
Три тра<strong>г</strong>ични епизода бележат<br />
историята на ВМРО след<br />
Първата световна война: 1.<br />
Убийството на Т. Александров,<br />
31 ав<strong>г</strong>уст 1924 <strong>г</strong>.; 2. Горноджумайските<br />
кървави събития,<br />
12-13 септември 1924 <strong>г</strong>.;<br />
и 3. Убийството на бележития<br />
пълководец и национален революционер<br />
<strong>г</strong>ен. Ал. Прото<strong>г</strong>еров,<br />
7 <strong>юли</strong> 1928 <strong>г</strong>.<br />
До ден-днешен битуват<br />
противоположни оценки за<br />
дейността и ролята на <strong>г</strong>ен.<br />
Прото<strong>г</strong>еров. От тази на моралния<br />
убиец Ванчо Михайлов, до<br />
безпристрастни ценители. В<br />
анонимен фалшификат Ванчо<br />
отсъжда: "Александър Прото<strong>г</strong>еров<br />
през целия си живот<br />
живя от плодовете на чуждия<br />
труд. Странна е съдбата, която<br />
дъл<strong>г</strong>и десетилетия изди<strong>г</strong>аше<br />
върху <strong>г</strong>ърба на способните<br />
една бездарност и безхарактерност.<br />
Странна е съдбата,<br />
изкачила по стълбите на<br />
обществената йерархия един<br />
бездарник, който като паразит<br />
о<strong>г</strong>рабваше плодовете от<br />
труда на способни дру<strong>г</strong>ари и<br />
подчинени".<br />
А ето външна оценка. Ун<strong>г</strong>арският<br />
дипломат Шандор<br />
Киш-Немешкейри: "Имах често<br />
работа с една мно<strong>г</strong>о интересна<br />
личност - <strong>г</strong>енерал Прото<strong>г</strong>еров.<br />
Този няко<strong>г</strong>ашен народен<br />
учител още по времето,<br />
ко<strong>г</strong>ато Македония била под<br />
турско робство, си поставил<br />
задача да освободи народа<br />
си, изоставил учителството и<br />
заедно с ле<strong>г</strong>ендарния Борис<br />
Сарафов ор<strong>г</strong>анизирал македонското<br />
въстание, станал комита,<br />
войвода на чета. Човек<br />
с <strong>г</strong>олеми познания, <strong>г</strong>оворещ<br />
чужди езици, отлично възпитан,<br />
изключително смел, с о<strong>г</strong>ромни<br />
ор<strong>г</strong>анизационни възможности,<br />
който по едно време<br />
беше и началник на продоволствието<br />
с ран<strong>г</strong> на министър.<br />
По-късно, след световната<br />
война, се върна към<br />
предишното си занятие и отново<br />
стана революционер;<br />
убиха <strong>г</strong>о, както повечето от<br />
способните им хора".<br />
Съдбата на Прото<strong>г</strong>еров е<br />
свързана с чудовищна клевета,<br />
на която, за жалост, са<br />
подвластни и днешни историци.<br />
Става дума за недоказано<br />
участие на <strong>г</strong>енерала в<br />
ЗАГАДЪЧНОТО<br />
Шекспир<br />
УБИЙСТВО НА<br />
Т. АЛЕКСАНДРОВ.<br />
За не<strong>г</strong>о битуват какви ли не<br />
версии. Най-популярната е<br />
свързана с приписвана вина<br />
за участие на Прото<strong>г</strong>еров в<br />
за<strong>г</strong>овор за убийството на Т.<br />
Александров. Проф. К. Палешутски:<br />
"На 31 ав<strong>г</strong>уст 1924 <strong>г</strong>.<br />
на път за кон<strong>г</strong>реса на Серския<br />
революционен окръ<strong>г</strong> Т. Александров<br />
е убит от Д. Вретенаров<br />
и Щ. Влахов в Пирин<br />
планина. Убийството е под<strong>г</strong>отвено<br />
от правителството на<br />
Цанков с посредничеството<br />
на <strong>г</strong>енерал Прото<strong>г</strong>еров, между<br />
ко<strong>г</strong>ото и Т. Александров съществуват<br />
остри противоречия".<br />
Тази версия основателно е<br />
подложена на унищожителен<br />
анализ от К. Пърличев, правнук<br />
на Гри<strong>г</strong>ор Пърличев: "Но<br />
така подхвърлената схема за<br />
блестящ правителствен ход,<br />
"убиващ с един куршум два<br />
заека", т.е. едновременно да<br />
се отърве от вмешателството<br />
на ВМРО в политиката и от комунистите,<br />
не се връзва с основни<br />
закони на балистиката.<br />
Този "куршум" не може да порази<br />
едновременно две цели,<br />
намиращи се в коренно противоположни<br />
посоки. Или поконкретно,<br />
няма обяснение<br />
как е възможно да се подкрепи<br />
десницата на 13 септември<br />
и едновременно да й се нанесе<br />
удар?! Как Прото<strong>г</strong>еров е<br />
оказал помощ на правителството,<br />
ко<strong>г</strong>ато той самият не е<br />
знаел за акцията?!".<br />
Днес царува версията, търсеща<br />
от<strong>г</strong>овор в "коварния<br />
пръст" на Коминтерна в за<strong>г</strong>овора.<br />
В интервю от<br />
31.08.2014 <strong>г</strong>. Светлозар Елдъров<br />
казва: "Някои поддържат,<br />
че основният виновник за<br />
убийството на Тодор Александров<br />
е <strong>г</strong>ен. Прото<strong>г</strong>еров. Към<br />
тази версия най-силно е пристрастен<br />
Иван Михайлов. Той<br />
буквално е обсебен от личността<br />
на <strong>г</strong>ен. Прото<strong>г</strong>еров; това<br />
си личи от не<strong>г</strong>овите спомени.<br />
До края на живота си,<br />
всъщност, остана с това мнение.<br />
Разбира се, съществува<br />
и тезата, че убийството на Тодор<br />
Александров е ор<strong>г</strong>анизирано<br />
и поръчано от Коминтерна.<br />
Аз съм склонен да вярвам<br />
на тази версия".<br />
Да припомним. Ко<strong>г</strong>ато Т.<br />
Преди 90 <strong>г</strong>одини коварен<br />
исторически лидер на ВМ<br />
Александров е убит, деле<strong>г</strong>атите<br />
на кон<strong>г</strong>реса на Серския революционен<br />
окръ<strong>г</strong> дават клетва<br />
да крият от външния свят<br />
убийството на техния лидер.<br />
Едва след 13-14 септември<br />
1924 <strong>г</strong>., след кървавите Горноджумайски<br />
събития, ко<strong>г</strong>ато<br />
<strong>г</strong>рупата на Иван Михайлов<br />
ликвидира ръководството на<br />
Серския революционен окръ<strong>г</strong><br />
(въз<strong>г</strong>лавен от Алеко Василев),<br />
и паралелно с това ликвидира<br />
видни функционери на БКП<br />
(т.с.), едва то<strong>г</strong>аз, на 15 септември,<br />
в пресата излиза информация<br />
за убийството на Т.<br />
Александров.<br />
Изводът сам се натрапва:<br />
да, може наистина Коминтернът<br />
да е взел решение за физическото<br />
отстраняване на Т.<br />
Александров, но то е било изпреварено<br />
във времето от<br />
дру<strong>г</strong> фактор. Който в не помалка<br />
степен имал интерес да<br />
премахне лидера на ВМРО. Това<br />
неминуемо "връща топката"<br />
на съмнението обратно<br />
към покритото с мъ<strong>г</strong>ла "деветоюнско<br />
поле", към правителството<br />
на проф. Ал. Цанков.<br />
Същото, което няколко<br />
месеца по-рано е вбесено от<br />
подписите на Т. Александров<br />
и Ал. Прото<strong>г</strong>еров под болшевишки<br />
обременения Майски<br />
манифест (6 май 1924 <strong>г</strong>.). В<br />
документа открито се <strong>г</strong>овори<br />
против кабинета "Цанков" като<br />
вреден за Бъл<strong>г</strong>ария, Македония<br />
и ВМРО.<br />
Правителството рязко реа<strong>г</strong>ира.<br />
Притиснати, Т. Александров<br />
и Ал. Прото<strong>г</strong>еров се отказват<br />
от своите подписи. Ескалира<br />
криза в отношенията<br />
правителство-ВМРО, с последващи<br />
тра<strong>г</strong>ични събития.<br />
Убийството на Т. Александър<br />
ражда замисъл за кървав<br />
от<strong>г</strong>овор, роден в раз<strong>г</strong>овор<br />
между Ив. Михайлов и Кирил<br />
Пърличев след връщане от<br />
по<strong>г</strong>ребението на убития лидер,<br />
реализиран чрез т.нар.<br />
Горноджумайски събития в<br />
нощта на 12 срещу 13 септември<br />
1924 <strong>г</strong>. Там Кирил Дран<strong>г</strong>ов<br />
подло, в <strong>г</strong>ърба застрелва<br />
Бановини в кралска Ю<strong>г</strong>ославия<br />
Ал. Прото<strong>г</strong>еров (в бяло яке), Алеко Василев<br />
(поле<strong>г</strong>налият) и Г. Атанасов<br />
Алеко.<br />
През ноември 1924 <strong>г</strong>. Прото<strong>г</strong>еров<br />
разбира: Горноджумайските<br />
събития са кървав<br />
плод на престъпна колаборация<br />
(сътрудничество) между<br />
военния министър <strong>г</strong>ен. Иван<br />
Вълков и Иван Михайлов. С<br />
помощта на военни части,<br />
блокирали в нощта на 12-13<br />
септември Горна Джумая, хората<br />
на Ванчо ликвидират нищо<br />
неподозиращия Алеко паша<br />
и не<strong>г</strong>ови сподвижници.<br />
Следва колосална <strong>г</strong>решка<br />
на <strong>г</strong>ен. Прото<strong>г</strong>еров. На 3 септември<br />
1924 <strong>г</strong>. противоуставно<br />
назначава за секретар на<br />
ЦК на ВМРО Иван Михайлов,<br />
никому известен преди технически<br />
секретар на Т. Александров.<br />
С извънредни пълномощия<br />
да коли и беси из Пиринско.<br />
Окръжното развързва ръцете<br />
на Ванчо да елиминира<br />
своите противници. Ло<strong>г</strong>ично<br />
следва добре обмислена<br />
ПОДМОЛНА ДЕЙНОСТ<br />
СРЕЩУ<br />
ГЕН. ПРОТОГЕРОВ<br />
Следват 10 <strong>г</strong>одини (септември<br />
1924 - май 1934 <strong>г</strong>.), през<br />
които червено-черният <strong>г</strong>аулайтер<br />
ликвидира в Пиринско<br />
стотици кадри на ВМРО, докарва<br />
от София десетки свои<br />
храненици, по правило родом<br />
от Вардарско, с високоплатени<br />
постове.<br />
На 21 ноември 1924 <strong>г</strong>. Прото<strong>г</strong>еров<br />
има небла<strong>г</strong>оразумието<br />
да прати откровено писмо<br />
до Ванчо. В не<strong>г</strong>о определя събитията<br />
в Горна Джумая като<br />
конспирация на неот<strong>г</strong>оворни<br />
лица. Това писмо е камък в<br />
"блатото" мръсни тайни на<br />
Ванчо. Едва се<strong>г</strong>а разбира Прото<strong>г</strong>еров:<br />
кървавата вакханалия<br />
в Горна Джумая (дн. Бла<strong>г</strong>оев<strong>г</strong>рад)<br />
е всъщност прикрит<br />
с фалшиви доводи и <strong>г</strong>нусни<br />
клевети вътрешен преврат.<br />
Откровението на <strong>г</strong>енерала<br />
Ванчо възприема като вражески<br />
знак. Предопределя<br />
змийски затаено решение да<br />
премахне <strong>г</strong>енерала-войвода.<br />
В удобно време. Докато настъпи<br />
то, ще минат цели 4 <strong>г</strong>одини.<br />
През които Ванчо с верните<br />
"псета" води "тиха", необявена<br />
война срещу достойния<br />
<strong>г</strong>енерал. Започва плавно ескалираща<br />
дискредитираща<br />
кампания.<br />
Бла<strong>г</strong>ой<br />
Видов, бивш<br />
михайловист,<br />
обръща<br />
внимание на<br />
дру<strong>г</strong> аспект<br />
от коварното<br />
подмолие на<br />
Ванчо. "Недру<strong>г</strong>арското<br />
отношение<br />
ЕСЕН<br />
Събота-<strong>неделя</strong>, 7-8 юл<br />
се прояви<br />
към Прото<strong>г</strong>еров<br />
със задкулисно<br />
пусканите<br />
слухове,<br />
че и<br />
Прото<strong>г</strong>еров<br />
е замесен в<br />
за<strong>г</strong>овора<br />
против Тодор<br />
Александров.<br />
Особено недружелюбна<br />
бе и<strong>г</strong>рата с широко<br />
разпространената снимкакартичка.<br />
Случайно или умишлено,<br />
през 1925 <strong>г</strong>. се пусна<br />
една снимка с ликовете на<br />
Алеко паша, Геор<strong>г</strong>и Атанасов<br />
и Ал. Прото<strong>г</strong>еров и отдолу<br />
текст "Убийците на македонския<br />
вожд Тодор Александров".<br />
Снимката се разпращаше<br />
по цялата страна всред македонската<br />
еми<strong>г</strong>рация и поизвестните<br />
наши общественици.<br />
Генерал Прото<strong>г</strong>еров<br />
поискал обяснения от Иван<br />
Михайлов, но той <strong>г</strong>о успокоил,<br />
че текстът се отнася за двамата<br />
убийци - Алеко паша и<br />
Геор<strong>г</strong>и Атанасов, и че поради<br />
липса на дру<strong>г</strong>а снимка с ликовете<br />
на двамата <strong>г</strong>лаворези,<br />
си служат с тази снимка. Тези<br />
обяснения не задоволяват<br />
Прото<strong>г</strong>еров, не<strong>г</strong>овото старческо<br />
самолюбие е крайно<br />
мно<strong>г</strong>о засе<strong>г</strong>нато и дълбоко<br />
обиден, той решава сам да се<br />
изолира, като се обявява за<br />
болен".<br />
ТАКТИКА НА ПЛАЩА И<br />
КИНЖАЛА<br />
Известният учен-архивист<br />
Цочо Билярски, запознат с целия<br />
корпус документи за<br />
ВМРО, отбелязва: "Подозренията,<br />
макар че водят към<br />
Прото<strong>г</strong>еров, са оставени на<br />
заден план и той отново е избран<br />
за член на ЦК на ВМРО<br />
на първия следвоенен кон<strong>г</strong>рес<br />
заедно с Иван Михайлов и<br />
Геор<strong>г</strong>и Попхристов. Постепенно<br />
Прото<strong>г</strong>еров се самоизолира<br />
от революционната дейност<br />
на ВМРО и нещата преминават<br />
почти изцяло в ръцете<br />
на младия Михайлов, който<br />
успява да наложи и нова<br />
тактика на действие срещу поробителите<br />
във Вардарска и<br />
Е<strong>г</strong>ейска Македония, т.е. атентати<br />
и бързи терористични<br />
действия. Прото<strong>г</strong>еров се обявява<br />
против тази нова тактика<br />
и прави забележка за това<br />
на Ив. Михайлов".<br />
Това е тактика на "плаща и<br />
кинжала", на революционерите<br />
на мрака. Изчадия на нощта,<br />
подлост е тяхното кредо.<br />
В едно отношение обаче<br />
Прото<strong>г</strong>еров превъзхождал<br />
всички в ор<strong>г</strong>анизацията. Освен<br />
че притежавал командирски<br />
талант, проявен в трите<br />
войни, <strong>г</strong>енералът "бил на ти"<br />
в деликатна материя, изискваща<br />
висок интелект и култура.<br />
С <strong>г</strong>олям принос за развитието<br />
на армейското разузнаване<br />
1925-1926 <strong>г</strong>. създава вън-
Change language