You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
ят пирински въздух на Предел<br />
ия градевец бай Костадин Данчов<br />
ата си на пъпа на Блаи<br />
деца, че не може да се<br />
а енергичния мъж, прео<br />
на селата преди 80 г.<br />
СТРУМА<br />
И КОРЕНИ<br />
18 г. стр. 12-13<br />
4<br />
2<br />
Първия<br />
"Опера"<br />
имаха едни<br />
комшии<br />
и Огнян се<br />
си там. И<br />
като повтара<br />
купи,<br />
та купи.<br />
300 лв. беше<br />
телевизоро<br />
и 10<br />
лева антена<br />
- целата<br />
маала<br />
дождаше<br />
при мен.<br />
Добра (дъщерята)<br />
целия клас децата<br />
водеше.<br />
- Къде си ги събирал?!<br />
- Три стаи имахме,<br />
место има за сички! На<br />
сички помагах - на тоя<br />
цигла паднала, на оня кочина<br />
се разтура... Я всичко<br />
вършех работа, ама ме<br />
уважаваа ного! Даже жената<br />
като почина на<br />
докторо (Цветан Цветанов)<br />
майка му дойде и вика:<br />
"Леле, Боже, тая жена<br />
на мойто дете повече<br />
даваше от на нейните.<br />
- Защо все пак оставихте<br />
с жена ти центъра<br />
на Благоевград,<br />
всички удобства, комшиите<br />
и се качихте<br />
на Предел?<br />
- Тук (на Предел) си ни<br />
беше мило, тук сме израснали.<br />
Дойдохме, посадихме<br />
си малко нещо и в<br />
началото идвахме в събота<br />
и неделя. После първо<br />
направихме тая къщичка,<br />
малката, и чак след<br />
това строих големата.<br />
Жената се качи, като се<br />
пенсионира от Цигарената<br />
фабрика. Оттам я<br />
хвана и болестта (рак<br />
на белия дроб). В началото<br />
там беше прах, мръсотия,<br />
после дойдоха<br />
германци, оправиха фабриката,<br />
смениха машините,<br />
ама жената си<br />
отиде.<br />
А АЗ, АКО НЕ БЯХ<br />
ДОШЪЛ ТУК, И АЗ ДА<br />
СЪМ УМРЕЛ ВЕЧЕ.<br />
Тук съм на чист въздух.<br />
- Не спираш да се<br />
движиш, ходиш повече<br />
от младите...<br />
- Това ме държи.<br />
- Гъби береш ли?<br />
- Не. Децата чай ми<br />
берат.<br />
- Как ти минава<br />
денят?<br />
- Сутрин ставам рано,<br />
навикнал съм и без часовник<br />
се събуждам в 7 часа.<br />
Пускам телевизора да ме<br />
ободри, оправям се, оправя<br />
нещо за закуска - не<br />
ме мързи да си готвя, и<br />
към 8,30 излизам със стоката.<br />
На обед направя си<br />
салатка, сложа си една ракийка,<br />
стопля си яденето,<br />
тук, на слънце. И биричка<br />
може да си пийна, яз съм<br />
голем бираджия. После<br />
имам 2 часа почивка да полегна<br />
и после пак изкарам<br />
стоката. Вечер паля<br />
огъня и стопля вода да си<br />
измия краката. Това при<br />
мен е закон, няма зиме,<br />
няма лете, всяка вечер.<br />
После си оправя вечерята,<br />
а телевизия гледам докъм<br />
11.00 ч.<br />
- Кога се научи да<br />
пиеш бира?<br />
- Като дойдох в Благоевград.<br />
В Градево немаше,<br />
имаше кръчма с<br />
вино и ракия само. Едно<br />
време в Благоевград по<br />
половин час съм се редил<br />
в Халите за бира, само<br />
там се продаваше. Са на<br />
секи ъгъл има, ако плата<br />
на некой, ми я докароваа<br />
тук. Има хора чекаа да<br />
ги повикаш само и да им<br />
плащаш.<br />
- Не ти ли е самотно<br />
тук? Зимата хора<br />
няма, как караш сам?<br />
- Държи те природата.<br />
Снего те държи. Вятър,<br />
дъжд - това те ободрява.<br />
Всичко ободрява човек.<br />
Едно време от банскалиите<br />
по-работлив народ немаше.<br />
Одааше по цела<br />
България да работаа, а<br />
зимно време само пият и<br />
ядат. Вали ли снег, тия<br />
са в кръчмата и пеят и<br />
се веселят, че има влага<br />
за зърното.<br />
- И ти ли затова се<br />
радваш на снега?<br />
- Радувам се. Погледна<br />
Пирин снежен, и се радувам.<br />
- Не те ли е страх<br />
от буря, от човек?<br />
- Нема какво да те<br />
утепа тук. Добра ( дъщерята)<br />
ми се обажда<br />
всяка вечер. Мен тука<br />
ме познават всички. Я,<br />
ако дойде некой закъсал,<br />
му дам леб и ядене. Един<br />
път рано-рано<br />
дойдоа едни<br />
цигани, закъсали<br />
с деца,<br />
толенки... А<br />
снег! Та им дадох<br />
два леба и<br />
картофи, буркани<br />
месо,<br />
компот, и ойдоа<br />
си. На кой<br />
ли тука не<br />
съм помогнал<br />
аз! Работници<br />
къде мене<br />
дойдат вода<br />
да пият, ако<br />
имат нужда<br />
от нещо, я им помогна.<br />
- Като дойдохте да<br />
живеете тук, ток и<br />
вода имаше ли?<br />
- Вода - реките. Ток<br />
немаше. Водата аз си я<br />
хванах, барабар с децата.<br />
Сбрахме бригада с<br />
децата, приятели техни,<br />
и два километра нагоре<br />
копахме да докараме<br />
водата. Тук все си беше<br />
пълно с народ. И свищовлии,<br />
дето бегаха, като<br />
идват, се при мен беха.<br />
В началото бехме на<br />
газени лампи, после си<br />
сложихме динамо и имахме<br />
ток 12 волта. Преди<br />
15, може и повече години<br />
докарахме ток от<br />
базата на една софийска<br />
болница - Четвърта<br />
градска. Те докараа от<br />
Предел ток и ние, 10 къщи,<br />
взехме от них на<br />
частни начала. Сетне<br />
прекара една фирма и<br />
всички ни свърза. Сичко<br />
си имам. Отвори тук да<br />
видиш каква баня имаме!<br />
Но аз си ходя в Добринище<br />
всяка седмица.<br />
Поне 30 минути съм в<br />
минералната вода, половината<br />
Добринище ме<br />
познава! От 40 години<br />
ходя там.<br />
- Боледувал ли си<br />
някога?<br />
- Боледувах от бъбреци<br />
като млад. Като войник<br />
бех по границата и там<br />
сигурно бех простинал.<br />
Нощем хората спят, а аз<br />
еее... цела нощ нещо ме рови.<br />
Брат ми даде 200 лева<br />
пари, той държеше чорбаджилъка,<br />
да ида в Симитлия<br />
на доктор. Пеш одехме,<br />
не знаехме умора тогава.<br />
До гимназията в едно<br />
мазе беше д-р Сапунджиев<br />
(сетне в Благоевград<br />
ми стана комшия).<br />
"Кажи бе момче?", ме пита<br />
и аз - така, така, така,<br />
казвам му всичко.<br />
Прегледа ме и вика:<br />
"Имаш песък на бъбреците.<br />
Пиеш ли, бе?". А аз тогава<br />
пиех много, лежал<br />
съм насред нощ в Разлог<br />
на площада, не мога да се<br />
вдигна. Позна ме, че пия!<br />
Вика: "Какво пиене<br />
пиеш?", а я: "Не пробирам".<br />
"Ако не сопреш пиенето,<br />
си загинал, умираш.<br />
От бъбреците ще те изцера,<br />
ама пиенето требва<br />
да сопреш". Каза ми никакво<br />
солено да не ям -<br />
хлеб без сол, манджа - също,<br />
блажно - не. Три месеца<br />
сол не турих в устата.<br />
Ходех при него на прегледи<br />
през 3 месеца, спрех<br />
пиенето и се оправих.<br />
- Оттогава не<br />
пиеш ли?<br />
- Сетне си пиех, ама<br />
по малко, по една чашка<br />
само. Без пиене не може<br />
(ха-ха-ха) После като<br />
бехме комшии в Благоевград,<br />
все ме поздравяваше,<br />
хубав човек беше д-р<br />
Сапунджиев.<br />
- Това ли ти е единствената<br />
болежка?<br />
- Това е. А иначе убивки<br />
имам много. Тоя ми<br />
е строшен пръст, ребра<br />
съм чупил в мината, падало<br />
е отгоре, ще ме<br />
затрупа...<br />
- Как си се спасил?<br />
- Ами, спасяваш се...<br />
Там беха много работници.<br />
Веднъж работим с<br />
един и отгоре почна да<br />
пропада, затрупа го до<br />
тук (показва шията),<br />
вика: "Помощ! Помощ!".<br />
Натръчаа се веднага, извадийме<br />
го, ама и двете<br />
нозе сол беха.<br />
- Господ ви е помогнал...<br />
- Има некаква сила,<br />
която владее.<br />
- Вярваш ли в Бог?<br />
- Не. Вервам в мене си.<br />
Като вида поп, така викам<br />
(обръща главата на<br />
другата страна). Даже<br />
като тръгна за Благоевград<br />
да върша некаква<br />
работа, ако сретна поп,<br />
требва да се връна, не<br />
мога да я свърша. Поповете<br />
ги мразя, а сега е<br />
пълно с попове.<br />
- Защо не ги обичаш<br />
поповете?<br />
- Не знам, не мога да<br />
ти кажа.<br />
- А венчан ли си?<br />
- Венчан съм. Жената<br />
беше... и топ не можеше<br />
да я разбие! Работлива,<br />
всичко знаеше Венорка!<br />
Гледахме тук крави, овце,<br />
прасета, животни<br />
много. Почина жена ми<br />
и свърши всичко! Продадох<br />
сичко, оставих само<br />
10-ина овце и сметам да<br />
ги откорена и них, но само<br />
не знам как ще да не<br />
работа нищо.<br />
Разговаря<br />
ДИМИТРИНА АСЕНОВА<br />
1
Change language