Вестник "Струма" брой 178

More documents

Recommendations

Info

Д раган Тунтев е роден в благоевградското с. Логодаж през 1936 г. Завършва двата отдела на Техникума по озеленяване в Пловдив - практически /2 г./ и среден /4 г./. След това 8 години работи като главен специалист към Окръжен съвет - Благоевград, 2,5 г. като главен озеленител към Градски съвет и 20 г. като проектант към Комплексен институт за проучване и проектиране /КИПП/ „Електропроект“. Участва в проектиране на заводи за цялата страна. Приема обяснителните записки от всички специалности и дава екологическо заключение за всеки обект. Включва се в десетки национални съвещания по опазване на околната среда и екологичните проблеми и се запознава с много закони, брошури и други указания на Министерството през дългите години на проектантски труд. Тогава е нямало тесни специалисти по опазване на околната среда и озеленителите вършели и тази работа. - Г-н Тунтев, направо към наболялата тема за сметищата и замърсяването на въздуха, което тормози благоевградчани и хората от общината през последните дни? - Като специалист по опазване на околната среда, допълнително съм мислил много по тези въпроси. Установих, че мръсният въздух, който идва през малките часове на нощта в Благоевград, и човек без необходимата информираност няма как да разбере какво става, освен че нещо мирише, има конкретни източници. Може би за това ми помогна и случайността, че след пенсионирането си работих в Бело поле като охранител. Там наблюдавах как на сметището по пътя към Бучино вечер към 5 часа братята роми, като съберат каквото им е необходимо, запалват всичко, което може да гори - гуми, кашони, стиропорни отпадъци и какво ли още не, което е страшно. Това замърсява толкова много въздуха, колкото дори 20 завода не могат. И ние всички го дишаме, особено от средната част на града надолу, защото той е трудно проветрим и сме все едно на дъното на езеро, най-тежките газове са тук. - Вината за мръсния въздух често се хвърля върху автомобилите? - Вредата от тях е нищожна в сравнение с тази от близките сметища, които се палят, какъвто е случаят с кочериновското депо сега. Бунищата действат през всички сезони на годината. Община Симитли си присвои през 2008 г. мой наследствен и застроен още през 1990 г. имот в землището на с. Сенокос, а на мен ми даде в дере, където семейството ми никога не е имало нищо, съобщи в редакцията на "Струма" Страхил Везенков. Според него става въпрос за явна фактическа грешка, за поправката на която няма давностен срок, но за да избегне санкциите, Общинска служба "Земеделие" в Симитли отказва да приложи закона. През зимата допълнително въздухът се замърсява от битовите печки и парни котлета, които в последно време някои хора зареждат с нарязани на малки парчета гуми, за да си отопляват апартаментите. Близо до нас има един, който замърсява въздуха на целия квартал, само и само да се грее с такива боклуци. Има и други огнища в Благоевград, които вредят много. От гумите, стиропора и найлоновите отпадъци въздухът се замърсява толкова, че все едно напалм се лепи по кожата. Да не говорим, че дишаме този въздух. Влиза в дробовете, имаме и коремно дишане, тоест влиза и в стомаха. Оттам рак на белите дробове, стомаха, дихателните пътища, но нека лекарите говорят повече по този въпрос. Ала по този начин ние, като специалисти, лекуваме и лекарите, защото и те не подозират откъде и как идва замърсяването на въздуха. Искаме да спасим децата и на господата, които заемат отговорни длъжности. Било кметове, полицаи, прокурори и т.н., както и техните семейства. А от тях много зависи да изпращат сигнали до прокуратурата, до полицията, на сметищата да се забранят опасните действия и безконтролният достъп. Ако трябва, и камери да се поставят, да глобяват всички, които палят, защото това е пагубно за здравето на цялото население. Не е работата само да се лекуваме, а профилактично да опазваме околната и природната среда. - Замърсяването вероятно има и странични ефекти? - Така е, наред с директните поражения върху въздуха има и индиректно въздействие върху водите, почвата, а оттам и по зеленчуковите насаждения, овощните дървета и след това пак идва в нашия организъм. - Хората, които се отопляват с въглища и дърва, къде са в йерархията, сравнено с онези с парчетата гуми? - Смятам и тях за нарушители. Имам внук, който е архитект в Щутгарт. Питам го как е въздухът там. И тук се намират такива, казва, но много ги гонят, контролът е изключително сериозен за замърсителите на въздуха. Така че и нашата власт трябва да си влезе в ролята за опазването на въздуха, а и на водите. - Какво е положението с водата, която пият благоевградчани? - Там ситуацията горе-долу е по-добра. Имаме пречиствателна станция, която пречиства водата уж, но ние не можем да я пием. Ходя от Бачиново да си пълня вода, както правят стотици хора от Благоевград, защото е постоянно течаща. Магазините са пълни с бутилки, галони и всякакви разфасовки за трапезна, изворна, минерална. Срамота е да живеем в полите на Рила, а да пием вода от кладенци и от какви ли не места. Недопустимо е. Тук предполагам, че има едно лобиране на търговците с цел питейната вода да се замърсява и да не е чиста. Миналата го- горим, това е пагубно дина водата на Логодаж беше дърво. А ние сечем поголовно. през цялото време мътна и нашият магазин се напълни с буво значи опазване на природна- На много хора не им е ясно кактилирана, която продаваха на та и околната среда, какво е опазване на жизнената среда, как- селяните. Това е престъпление и трябва прокуратурата, дори и националната сигурност да се зате проблеми. Природната среда во представляват екологическинимават с този въпрос, защото представлява сътвореното от специалистите по опазване на природата плюс паркове, градини, улични дървета и т.н., които околната среда, които са към общините, са подчинени на кметовете и не смеят да го повдигнат нето на околната среда е свър- са създадени от човека. Опазва- остро. „Екогласност“ също го изпращат там, където не трябва, дата, в този раздел попадат и зано с чистотата на въздуха и во- каквато е в ситуацията с Банско, всички архитектурни и скулптурни съоръжения, исторически па- че щели да се изрежат 100 или 1000 дървета. Това не е пагубно, защото лятото неработещи- опазват от различни институции, метници на културата. Те уж се те писти стават тучни ливади и но на практика само констатираме, а не взимаме реални мер- пасища. Обаче изрязването на едно дърво в града се равнява ки. Тези въпроси касаят МВР и на 1000 дървета в гората. За това трябва да се борим. Тук се из- да им се подават сигнали. Жиз- Държавна сигурност, но трябва рязват високодекоративни растения и чинари, които имат жите помещения в предприятия, уч- В населените места имаме 1 пронената среда включва работни- Дългогодишният проектант-озе вот до 2000 години. Садени по реждения и домашните условия. цент достъп на тези лъчи, докато наше време край реката, сега са С този контрол се занимава ХЕИ. във високите ни планини като Рила и Пирин достигат до 4 процен- на по 30 г., но просто ми се плаче, като гледам как са отрязани свързани с екологическото равта по платата и върховете. Пред- Екологическите проблеми пък се от дъното. Кой ги реже, това е новесие в природата и атмосферата като цяло, в което участва цента, когато се отвори озонова ставете си какво е при 100 про- престъпление?! - Питате ли се защо ги секатсуматор. Някои неща не са в ръ- дни може всичко да изгори. А озо- и човекът като нарушител и кон- дупка - става пожар и за няколко - Вероятно защото корените цете дори и на нашата държава. новата дупка се възстановява от им разрушават асфалта, но подобре да се изрежат някои ко- - Да речем една озонова дупкова се плашим. При тях обаче - Например? гръмотевиците, от които ние толрени от повърхността. Дори и ка, каквато имаше преди време се образува озон, който закрива без тази профилактика хората над Етиопия, направи така, че в пагубната пролука. Иначе самата преминават по алеята, там превозни средства няма. В Пловдив, кладенци. Почнаха да умират мато се използва в хладилната тех- тази страна да изсъхнат всички дупка се открива от фреона, кой- на главната улица при гарата, чинарите са повдигнали асфалта, то е опасно, защото се получа- големи количества, се унищожасово животни, хора... Явлениеника. Ако този газ се изпуска в където минават автомобили, но ва по-голям достъп на ултравиолетови слънчеви лъчи до земята. район. Получава се и след ва озоновият слой в съответния не ги режат, не пипат нито едно мощ- Страхил Везенков в открито писмо до МЗХ: Накарайте В. Кръстев от ОбСЗ в Симитли да си поправи грешката с моя имот, иначе ще водя дело в Страсбург Стр. Везенков Първо се опитаха да ме заблудят, че е изтекъл срокът, в който грешката може да бъде поправена, после ме пратиха в кадастъра, където платих 240 лв. за заснемане на сградата, но в крайна сметка част от терена на дядо ми продължава да се води общинска собственост, обясни Везенков. Този абсурден казус, резултат от бюрократично безхаберие, според него е и повод за открито писмо, адресирано от него до минисктъра на земеделиено, Областната земеделска служба в Благоевград, общинската служба в Симитли и кмета на града Апостол Апостолов. Според Везенконв административните съдилища в Благоевград и София оставят жалбите му без разглеждане поради това, че писмата, които той обжалва, не Благоевградският озел на наболелия проблем за "загробване" на б са нормативни актове според определинието им в чл. 21 от АПК. С настоящото открито писмо призовавам министъра на зедемеделието и храните и всички останали административни органи да направят необходимото и да задължат г-н Велин Кръстев от Общинската служба по земеделие в Симитли да изпълни законното му задължение да поправи допусната явна фактическа грешка, в противен случай ще подам жалба в прокуратурата, за да се потърси наказателна отговорност - на него и на всички по-горестоящи административни органи, които, вместо да го задължат да изпълни закона, в действителност го поощряват да не прави това. А ако и прокуратурата не успее да принуди същите да отстранят закононарушенията, ще бъда принуден да се обърна към Европейския съд за защита правата на ПИСМА ОТ РЕДАКЦ човека, се казва в откритото писмо. Записа: ВАНЯ СИМЕОНОВА А. Спиров от Шишковци: Пропъ при р. Злетовска Изминаха 105 години от героичната смърт на моя прадядо Стоян Манчев от с. Шишковци, област Кюстендил. По този повод аз, моят баща - агрономът Милчо Спиров, съпругата ми и братовчедка ми Катя Пенева решихме да посетим лобното му място, да поднесем цветя и да запалим свещица в знак на голяма признателност към геройски загиналите за независимост и свобода на народа българи. Пътуването ни до братска Македония беше изключително удоволствие. Природата, гостоприемството и почти идентичният, бих казал, сроден език ни даваха възможност бързо да се ориентираме и навреме да пристигнем в Злетoво, близо до Картово. Още с пристигането си и с първия срещнат злетовчанин можехме да установим контакт, да се разберем за причината на нашето посещение и да организираме изпълнението на възпоменателната процедура по
енител с над 30 г. стаж Др. Тунтев с решение ъс сметищата: Да използваме сухите дерета оклука вместо да го СТРУМА а хората и природатаСПЕЦИАЛИСТЪТ то нямаше никакви отличителни табла или общ паметник. Затова приехме предложението на местните учители това възпоменание да направим в манастира, който се намира само на няколко километра от селото. Владиката и монасите на Лесковския манастир ни посленител на раздумка с приятели в центъра на Благоевград ни природни явления - изригване не искаме да проверим дали не на вулкани, но и поради атомни са радиоактивни. Но продължаваме да ги използваме за бито- бомби, космически експерименти и т.н. извън нашата компетенция. парни котли. Вярно е, много са ви нужди - в домашни печки и - Извън нашата компетенция калорични, зареждах от тях на бе и аварията на АЕЦ в Чернобил през 1986 г. Тогава в Ав- се установи точно за какво ста- вилата, обаче е крайно време да стрия, където замърсяването бе ва въпрос. Независимо от сертификата, който може да е неко- от шеста степен, смениха пясъка от пясъчниците в детските ректен, с наши средства да се градини, а тук при втора степен провери радиоактивни ли са въглищата и ако е така, да спрем на вредност населението хрупаше марули, краставици и репички? разболяваме от толкова много вноса. Иначе се чудим защо се - Факт е, че още се отопляваме с донбаски въглища, които се рихме нашите рудници, за да ку- болести и умираме. Но пък зак- добиват в открити рудници точно пуваме отвън. Това е свързано с там, около Чернобил в Украйна. икономика и с лобиране на политика и интереси. Сложни А ние дори не сме проверили или въп- ИОННАТA ПОЩА Сряда, 1 август 2018 г. роси, но когато се касае за здравето и живота на хората, трябва да сме категорични и ние, и контролните органи. Дори и „Екогласност“, на която не се дава много гласност - еко, еко, гласът на човеко, но го няма. Или ги пращат на глуха линия, както за Банско и т.н., да ги отклоняват от истинските проблеми. - Да се върнем на екологията. - Тя е едно равновесие в природата и в атмосферата, в която живеем ние. Ето показателен пример за нарушаване на биологическото след катастрофална намеса на човека. Преди години в Китай решават да бъдат унищожени всички врабчета, защото изяждали семената, посевите, житата... Хората създават организация, вдигат постоянен шум, който се поддържа от модерни за времето си технически средства, та до дрънкане с тенекии. Птичетата не могат да кацнат, изтощават се и умират. Даваха в документален филм как ги изнасят с цели самосвали. След това обаче милиони гъсеници налазват китайската земя заради бума на насекоми, които се размножават без контрола на естествения си враг. За решаване на новия проблем се наложило да се внасят врабчета от чужбина. Друг момент е появата на разни болести в природата. Те се явяват от време на време и унищожават определен вид. Такъв бе случаят с холандската болест, която съсипа всички брястове. После аналогична история се получи с храста лоницера татарика. В момента масово страдат чемширите. Те боледуват, а след това биват нападани от малки гъсеници. Пръсках на моята вила и сега чакам да видим какъв ще е резултатът. - Доколко препаратите, които използваме срещу вредителите, са опасни при попадане в почвата? - Препаратите, с които се пръскат растенията, имат период на вредност до 3 седмици. След това се разпадат и не са вредни. - Разполагате с дългогодишен опит в тази област, толкова ли няма някакво опростено решение за сметищата? - Имам идея, но друг е въпросът дали някой ще пожелае да се възползва от нея. Пред общините стои постоянна задача, защото капацитетът на наличните сметища не е безграничен и ще се изчерпа. Тогава трябва да имаме готовност с нови проекти за 2-3 сметища напред. За тях е необходимо проучване, проектиране, финансиране, изплащане на някакви имоти, които ще бъдат засегнати от пътища и т.н. Проектирането и проучването вървят 2-3 години предварително, та в конкретния момент да остане въпрос само на финансиране. В България имаме много дерета. Тези, по които тече вода, се използват за напояване, но те са по-малко. Повечето са сухи. Те ерозират. Необходимо е само да им се направят стени като язовирните и отгоре да се напълнят с стр. 12-13 отпадъци. След това може да се покрият с 20-30 сантиметра земя и така боклуците да бъдат оставени да изгниват каквито и да е отпадъци. Този вариант е по-добър, отколкото да ги горим. Тук ще вметна, че за голямо съжаление общините понякога поощряват запалването на боклуците, за да не правят ново сметище. Това е най-лесно, но и най-пагубно за въздуха и оттам за населението, което се трови директно и индиректно. - А за гумите? - Вместо да се горят, от тях могат да се направят огради и подпорни стени. Просто се нареждат и се пълнят с пръст, камъни, че дори и с бетон, ако здравината е от значение и служат за своеобразен кофраж. Архитектите и озеленителите биха могли да ги използват като съоръжение по детски площадки, фигури, които могат да се оцветяват и каквото въображението им подскаже, но в никакъв случай да не ги палим и да замърсяваме въздуха. Идеи колкото искаш, необходимо е само човек да се огледа и да заимства. По телевизията гледах, че даже някъде пресоват отпадъците и правят тухли, които стават за ограда. Не са за предпочитане за вътрешни облицовки, но за външни заграждения стават. - Какво отношение към околната среда имат шумовете? - Може би за някои ще прозвучи странно, но те са важен елемент за опазването й. Делят се на оправдани и неоправдатувахме 105 км, за да почетем паметта на прадядо ми, загинал преди 105 г. в битката в Македония, на гробището нямаше знак или плоча, поклонихме се на паметник на незнаен калугер чинал. Баба ми Стоянка Стоянчова нееднократно ми е разказвала за своя баща. Останала сираче на три години, а сестричката й е била само на една година. Да запалим свещичка и поставим цветя на лобното му място беше невъзможно, защо- случай сто и петата годишнина от героичната смърт на прадядо ми и падналите в полесражението невинни млади българи и сърби. За кратко време неколцина местни учители пожелаха да споделят спомени от тази братоубийствена война. Силно ни впечатли доктор Мико Николовски, който спря своя мотор и попита с какво може да бъде полезен и остана с нас дълго време като придружител. Битката при р. Злетовска между добре укрепените сръбски бойни формирования и части от 18 юли 1913 г. ще остане най-черна страница в историята на двата братски народа. Много млади българи са приключили своя живот там. Между тях е и моят прадядо Стоян Манчев от с. Шишковци, роден през 1885 г. и служил в армията като доброволец и редовно повече от пет години, който е бил само на 28 г. години, когато е порещнаха много любезно. Предложиха ни паметник на незнаен калугер, върху който да проведем възпоменанието. Ние, неговите потомци, и нашите нови приятели положихме цветя, сведохме глави в мълчание и почетохме паметта на прадядо ми с едноминутно мълчание. Баща ми разказа спомени, които е записал в тетрадката си, от негови приятели, роднини и прочетени в пресата и в книги по повод братоубийствената Междусъюзническа война материали. Говорейки за изживения кратък живот на прадядо ми, той подчерта неговата херкулесовска сила, която му е давала възможност на провежданите на съборите борби винаги да завоюва трофея. Говореше бавно, сякаш се страхуваше да не пропусне нещо много важно, а сълзи се стичаха от очите му и миеха лицето му. В тези сълзи той беше събрал и мъката, и гордостта, че е потомък на човек, който е бил предан до смърт на своя народ и който е искал същият този народ да живее в мир и национална независимост. Баща ми нееднократно подчерта, че ние, неговите потомци, сме щастливи и горди, че имаме възможност да се учим ни. Първите произлизат от някакво строителство, изграждане на важен обект и няма как. Но неоправданите са доста и с тях трябва да се борим. Примерно замяна на шумни с по-безшумни машини, париране на врявата нощно време, която не е съобразена със спокойствието на комшиите, въпреки че има закони - от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 /зимата/ и 23.00 ч. /лятото/ до 6.00 ч. да не се вдига шум. Обикновено силните звуци, глъчката или музиката идват от хора, които се веселят или изпитват удоволствие, а други страдат. От най-неприятните са форсирането на моторите и шумът от развалените автомобилни гърнета в населени места. Там трябва да се наблегне от страна на КАТ. Едно време имаше забрана моторите да се карат след 22.00 ч. и се бутаха през града. Е, тогава кажиречи всичко беше забранено, но пък сега всичко стана разрешено и се получи анархия. Всичко обаче опира и до култура. Ето, наскоро бях в Гърция, минава моторче покрай мен - пръп-пръп-пръп, лекичко, а нашите тук, рокери ли са, какви са, гледали някакви стари филми, форсират нарочно, чак да ти запищят ушите. Човешкото ухо улавя честоти в диапазона от 17 до 20 хиляди херца. В тези граници е забранено да се излъчват радио- и телевизионни вълни. Ако това се случи, ще се побъркаме за няколко часа. Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ и да следваме неговите завети. Това завещание - човек да живее честно, да се труди, да бъде благороден, справедлив и неподкупен, тези човешки добродетели да се предават и унаследяват в нашите поколения. Съпругата ми Светла Стоянова каза едно от четиристишията на Иван Вазов от поемата "Новото гробище над Сливница": "Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна за тях, и те за теб достойни, майко, бяха, и само твойто име кът мълвяха, умираха без страх". Това беше възпоменание на 105 километра от родното ни село. То ни зареди с много патриотизъм и чувство на гордост, че сме потомци на геройски загиналия за свободната и независима България Стоянчо Манчев. Антон Стоянов Спиров, с. Шишковци
Page 1 and 2: 9 772367 612028 31-3 Година X
Page 3 and 4: Харесай ни във Facebook
Page 5 and 6: СТРУМА 1 август 2018 г
Page 11: СТРУМА 1 август 2018 г
Page 21 and 22: Новият треньор на "
Page 23: СТРУМА 1 август 2018 г

Вестник "Струма" брой 178

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?