You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Последният мохикан на борбата в Дупница Виктор Бонев:<br />
От 24 години тренирам деца, мои възпитаници са<br />
олимпийски медалисти, европейски и световни<br />
шампиони, при първото му излизане на тепиха цял ден наливах<br />
с вода и боза Йоан Спасов, за да удари кантарът 26 килограма<br />
Миглена Селишка водеше брат си в залата да тренира и докато чакаше, се бореше<br />
с момчетата, днес е европейска шампионка На изпита за влизане в школата<br />
на "Левски" световният шампион Кирил Милов скочи от място 2,15 метра и треньорката<br />
на Ивет Лалова веднага се опита да го привлече за леката атлетика<br />
В<br />
иктор Бонев е роден в Дупница през 1964 г. Завършва<br />
Механотехникума в родния си град и се записва<br />
в НСА, профил борба. Завършва през 1992 година и<br />
се връща в Дупница. По това време борбата като спорт<br />
е замряла в Дупница и Бонев създава клуб по борба в столовата<br />
на бившия тютюнев склад зад спортната зала.<br />
Купува оборудване и започва да тренира младежи от града.<br />
От тази зала излизат силни борци, които са гръбнакът<br />
на националния отбор по борба на България и печелят<br />
медали на европейски и световни първенства. Всички те,<br />
както и съгражданите му, и досега го наричат Бате Вики<br />
или "тренер".<br />
- Здравей, Вики! Двама от<br />
твоите възпитаници получиха<br />
почетни награди от кмета на<br />
Дупница Методи Чимев за<br />
голям принос в спорта. Какво<br />
е чувството, което изпитваш?<br />
- Гордост. Кирил Милов и<br />
Даниел Александров тръгнаха<br />
към големия спорт от моята<br />
тренировъчната зала и израснаха<br />
на тепиха. Те са част от<br />
националния отбор по борба и<br />
печелят медали за България.<br />
- А теб кой те запали по<br />
борбата?<br />
- Аз не знаех нищо за този<br />
спорт. До 8 клас учих в ОУ „Евлоги<br />
Георгиев“. В 3 клас се за-<br />
черта на тренировка, но не<br />
отидох. По едно време някой<br />
почука на вратата, баща ми отвори<br />
и влезе треньорът. Оказа<br />
се, че се познават с баща<br />
ми, и тогава научих името му -<br />
Костадин Няголов, основателят<br />
на борбата в Дупница.<br />
Заведе ме той в училището, където<br />
беше имаше тепих, и аз<br />
започнах тренировките. Два<br />
пъти си чупих едната ръка, но<br />
не спирах да тренирам, тичах,<br />
правех лицеви опори с едната<br />
ръка. Запалих се по борбата.<br />
Ходех по състезания, печелех<br />
медали...<br />
писах да тренирам<br />
гимнастика.<br />
Бях пъргав и издръжлив.<br />
Всяка<br />
свободна минута<br />
тренирах. Бях в 6<br />
клас, когато в<br />
училището дойде<br />
един мъж и ни огледа<br />
в час по физическо.<br />
След часа<br />
се приближи<br />
до мен и ми рече:<br />
„Ела при мен да<br />
тренираш борба.<br />
От теб ще стане<br />
добър борец“. Аз<br />
му казах, че нищо<br />
не зная за<br />
борбата, но той<br />
настоя и му обещах<br />
да отида векъм<br />
борбата и 27 години не съм<br />
спирал да тренирам деца по<br />
борба. Такси никога не съм събирал<br />
на децата, които тренирах<br />
през годините. Първите три<br />
години, след като започнах<br />
треньорската дейност, получавах<br />
заплата. Тогава вземах по<br />
60-70 лв. месечно. И оттогава<br />
работя без заплата. Работя като<br />
учител по физкултура и така<br />
се издържам. Със собствени<br />
средства закупих оборудване,<br />
за да тренират борците. В малката<br />
зала, в която съм под<br />
наем, вземам символично по<br />
1 лв. такса. Така плащам наем<br />
300 лв. на месец за помещението,<br />
ток, вода... И в момента<br />
Последен рунд на коледния<br />
турнир в Дупница<br />
тренирам деца, водя ги на състезания.<br />
В Дупница се навъдиха клубове<br />
по борба ментета. Децата<br />
си плащат за тренировки, но не<br />
ходят по състезания. Клубовете<br />
получават субсидии от общината<br />
наравно с моя клуб. Тази<br />
година ми отпуснаха 2100<br />
лв., но ми дадоха само 1000.<br />
Закъде по-напред да ги използвам<br />
- за наем, за консумативи,<br />
да водя деца на състезания<br />
ли, но се справям.<br />
- Да те върна назад във<br />
времето. Как започна треньорската<br />
ти дейност? Къде<br />
ньорски стъпки?<br />
- Когато започнах треньорската<br />
си дейност, борбата в<br />
Дупница беше замряла. Тогава<br />
треньор беше Станко Станков<br />
/б.р. треньор на Пламен Галев<br />
и Ангел Христов-Геле/, беше отворил<br />
собствен бизнес и нямаше<br />
време за тренировки. Оборудвах<br />
едно помещение с изкъртен<br />
под, прогнили тавани,<br />
използвано за столова към<br />
един от тютюневите складове в<br />
Дупница, със собствени средства<br />
купих необходимите уреди<br />
и така започнах. Оттам тръгна<br />
пътят в борбата за Даниел Александров,<br />
който е в националния.<br />
Той започна да тренира в<br />
категория до 42 кг, беше едно<br />
от най-сериозните деца. Не отсъства<br />
нито веднъж от тренировка.<br />
Идваше и при минусови<br />
температури през зимата. Беше<br />
сериозен спортист още от<br />
малък. Когато нямаше други деца,<br />
тренираше с мен. Две години,<br />
в 6 и 7 клас, тренира при<br />
мен и след това отиде в Самоков.<br />
Той спечели два бронзови<br />
медала на две европейски първенства.<br />
През 2016 година взе<br />
бронзов медал на Олимпийските<br />
игри. На него разчита националният<br />
отбор по борба за квота<br />
за олимпийски и европейски<br />
първенства.<br />
СТРУМА<br />
ДОАЙЕНЪТ<br />
Петък, 4 януари 2019 г. стр. 12<br />
на тренировки. Предпочиташе<br />
да играе навън, а не в залата.<br />
Много му се отдаваше футболът.<br />
Ходил съм у тях да го търся,<br />
за да идва на тренировки. В 5<br />
клас го заведох на изпит в „Левски“.<br />
Там събра очите на<br />
всички треньори с гъвкавостта<br />
си. Излезе първи на всички<br />
дисциплини. Треньорката на<br />
Ивет Лалова като го видя, веднага<br />
го поиска за леката атлетика.<br />
От място Кирил скочи<br />
2,15 м. Останалите деца стигаха<br />
до 1,20-1,50. Тя упорито<br />
настояваше, но аз не можех да<br />
взема решение вместо родителите<br />
му. Беше приет в „Левски“<br />
и в момента е в националния<br />
отбор.<br />
Първият състезател от клуба,<br />
станал шампион по борба<br />
и трети на европейско първенс-<br />
Марио Доцин от село Бистрица<br />
спечели медали на много<br />
международни и републикански<br />
първенства. Август Спасов<br />
от Дупница също е един от тях.<br />
Той започна да тренира заедно<br />
с брат си Йоан. Миглена Селишка<br />
пък стана трикратна европейска<br />
шампионка. Тя идваше<br />
да тренира с брат си Александър<br />
в залата и стана голям<br />
боец. Докато чакаше да свърши<br />
тренировката на брат й,<br />
Миглена се бореше с момчетата.<br />
Направи ми впечатление, че<br />
е много пъргава и сериозна. С<br />
майка й и брат й Александър ги<br />
заведох в Спортното училище<br />
в Самоков, където Сашко кандидатства.<br />
Треньорът Васил<br />
Сейманов също я забеляза и ме<br />
попита дали ще се съгласи да<br />
тренира при тях в училището.<br />
Майката се съгласи и двете й<br />
деца останаха да учат там. И<br />
Миглена стана добра боркиня.<br />
Сашко не можа да постигне<br />
нейните успехи. Случи се така,<br />
че Миглена дойде да подкрепи<br />
брат си на изпита в Спортното<br />
училище, а тя остана и печели<br />
медали с националния женски<br />
отбор по борба.<br />
За кратко работих като треньор<br />
по борба към спортната<br />
федерация на хората с увреден<br />
слух в София. През 2005 година<br />
в Мелбърн на Олимпиада за<br />
параолимпийци Иван Ангелов<br />
се класира 5-и.<br />
- В дългогодишната си<br />
практика на треньор несъмнено<br />
си имал интересни мо-<br />
- Имаше много тренировки,<br />
много труд, но и комични ситуации,<br />
които ще се помнят<br />
дълго. Спомням си, когато Кирил<br />
Милов го заведох на първото<br />
му състезание - републиканско<br />
първенство в Горна Оряховица.<br />
Беше много притеснен.<br />
Седеше отстрани на пейката<br />
и не искаше да се мери на<br />
кантара. Като го попитах защо,<br />
той ми отговори, че няма да се<br />
бори. Чудех се по какъв начин<br />
Млади борци преди старта на битките<br />
да го накарам да се качи на кантара.<br />
Почти всички участници<br />
се премериха, а Кирчо категорично<br />
ми отказваше. Накрая<br />
реших да го излъжа и му казах,<br />
че няма да се бори на следващия<br />
ден, ще се премери и толкоз.<br />
Съгласи се след много кандърми.<br />
Тогава тежеше 38 кг.<br />
На следващия ден започна<br />
състезанието Кирчо продължава<br />
да отказва. Тогава му казах,<br />
че няма да го пусна на тепиха,<br />
тъй като срещу него излиза<br />
много слаб борец и може да го<br />
контузи. Тогава Кирчо ме попита<br />
кое е това момче. Огледах се<br />
и му показах най-дребния състезател,<br />
и се съгласи. Дойде<br />
време за неговата среща, излиза<br />
на тепиха, но срещу него<br />
излезе по-високо момче. Тогава<br />
той се обърна към мен и ми<br />
рече: „Бате Вики, ама не е това<br />
момче, дето ми показа вчера“.<br />
Аз го успокоих, като му казах<br />
да се бори само за участие, и<br />
започна схватката. Победи с<br />
туш противника. Това бяха първите<br />
крачки към големия спорт<br />
Момичета в схватка на тепиха<br />
Кирил Милов, който спечели<br />
тво, е Станислав Станкев. Той<br />
второ място и единствен до-<br />
се отказа на средата на пътя<br />
несе сребърен медал за България<br />
към славата и победите. В мо-<br />
от световното първенство мента работи в частната бол-<br />
в Унгария, дойде в залата в четвърти<br />
ница в Дупница.<br />
клас и тежеше 38 кг. На В националния отбор по менти. Ще ни разкажеш ли за<br />
Оттам тръгна любовта ми започнаха първите ти тре-<br />
него изобщо не му се идваше борба са и други мои открития. някои от тях?<br />
на Кирил Милов. на стр. 13
Change language