Вестник "Струма" брой 228

СТРУМА 5-6 октомври 2019 г. КАЛЕЙДОСКОП стр. 14
Огнената Сюзън Сарандън става на 73 години
Президент, управляващи и опозиция се събудиха, така и не осъзнали вината за...
от стр. 13
образователните въпроси
също не постига резултат".
Според Трендафил Митев,
зам. председател на института,
най-доброто решение е
[българската част от] комисията
"да се оттегли от двустранните
разговори и да се
задейства членът от договора,
който регламентира в
рамките на година неговото
действие да се преустанови.
Необходим е нов договор, в
който българските национални
интереси да бъдат защитени.
В противен случай ще
попаднем в ситуация, в която
в рамките на Европейския
съюз България ще трябва да
защитава своята идентичност
от Република Северна
Македония".
От МНИ предложиха радикално
решение, отразено в
медиите: "Заради липсата на
напредък в преговорите по
спорните моменти от общата
история от Македонския
научен институт призоваха
София да се оттегли от двустранните
разговори в смесената
комисия и да се пристъпи
към преговори за изработването
на нов договор за
добросъседство със Скопие".
Национално неадекватните
ни държавници не проумяха:
Скопие, макар с "гугукащ
глас", пее старата песен.
Мълчащите фигури на двамата
премиери, изправени пред
паметниците на Светите
Братя Кирил и Методий, цар
Самуил, Гоце Делчев, Климент
и Наум Охридски, не доказват
"обща история" между
двете страни. Няма как да
стане. Щом инак Зоран, симпатично
усмихнатият приятел
на нашия премиер, който на
1 август м.г. в Благоевград с
Борисов поднесе венец на
паметника на Гоце Делчев, 3
дена по-късно в Скопие заяви:
"Илинденското въстание
е македонско. Ако некой
гражданин от България иска,
нека да го чества". На приятелския
византийски шамар
премиерът ни нервно реагира
с битовизъм: "Всеки да си
мери приказките".
Абсолютно прав е видният
македонски интелектуалец и
журналист Владимир Перев
от Прилеп, който в интервю
за "Дневник" (21.06.2019 г.)
подчерта особеното място,
което има в комисията спорът
за най-великия македонски
революционер. На въпрос
ЗАЩО ТОЧНО ГОЦЕ
ДЕЛЧЕВ Е В ЦЕНТЪРА НА
ТАЗИ БИТКА
отговори: "Той може да е централна
фигура в македонската
история, но нима Скопие
очаква, че би спрял да е важен
и в българската? Да, той
е крайъгълният камък за определение
на македонското
националноосвободително
движение срещу Османската
империя и ако не е [Гоце] с
македонска национална идентичност,
пропада цялата
борба на ВМРО-ДПМНЕ като
македонска организация. Истината
излиза наяве, а българският
характер на борбата
остава незаличим. Но не
е само това. В Скопие в потесни
журналистически кръгове
вече кръжат информации,
че Македонската академия
на науките и изкуствата,
професорите от Историческия
факултет и историците от
Има актьори в киното,
които успяват да
задържат пред екрана с
часове. Техният талант
и необикновен характер
те карат да помечтаеш
и ти за такава
кариера, независимо
дали някога си искал да
бъдеш сниман. Такива
актьори трудно се намират
и още по-трудно
се задържат във водовъртежа,
наречен Холивуд.
Там, където твърдият
характер не се
приема добре и понякога
си накаран да мълчиш
за неща, на които си
станал пряк свидетел.
Има обаче човек, който
успя да изплува от водата
и да задържи глава
над нея в продължение
на повече от 50 години.
Говорим, разбира се,
за Сюзън Сарандън, която
със своята червена
коса и големи очи вдъхновява
от екрана всеки
един, дръзнал да разбере
ролите й.
Сюзън Абигайл Томалин
е родена на 4 октомври
преди 73 години в
Ню Йорк. Баща й е телевизонен
продуцент, а
майка й - певица в нощен
бар. Вкъщи Сюзън
никога не скучае, тъй
като около нея щъкат
осемте й по-малки
братя и сестри. Още в
ранна възраст тя се
принуждава да поема
отговорност за децата,
тъй като родителите
й работят постоянно.
Докато учи в колеж,
Сюзън се запознава с
Крис Сарандън, за когото
се жени през 1967 година.
Въпреки че се развеждат
само след 12 години
брак, Сюзън решава
да запази фамилията
си и така да се подвизава
на сцената. След
това Сарандън води
WWW.SHARLOPOV.EU
SANDANSKI
Tel.: (+359 746) 35 656; Tel./Fax: ( +359 746) 31 960;
много романтични
връзки, една от които
е с музиканта Дейвид
Боуи. Двамата се запознават
по време на
снимките за филма The
Hunger.
Актрисата успява да
впечатлява със своята
харизма и още много мъже.
Повечето от тях са
режисьори, с които Сарандън
работи и които
веднага се влюбват в
нея. В края на 80-те Сюзън
започва връзка с режисьора
Франко Амури,
от която има една дъщеря.
Тя има и двама синове
от Тим Робинс, за
когото твърди, че е голямата
й любов.
Кариерата на Сарандън
започва през 1970
година с филма „Джо“, а
след това се появява в
сапунената опера A
World Apart. Има четири
номинации за „Оскар“
за филмите „Атлантик
сити“, „Телма и
Луиз“, „Миро Лоренсо“ и
„Клиентът“. Всички те
обаче не й носят така
желаната статуетка,
докато не се появява
филмът „Осъденият на
смърт идва“ през 1995
година. Тогава Сарандън
се качва на сцената,
за да прибере заслужения
си „Оскар“.
Разбира се, характерът
на Сарандън не й
позволява да е още една
от многото обикновени
актриси. Тя постоянно
изразява позициите си
Дом далеч от дома!
и категорично заявява
своите леви политически
убеждения. Не се
страхува да критикува
и киноиндустрията за
неравенство и сексизъм.
Получавала е смъртни
заплахи заради
протестите си срещу
войната в Ирак.
Не се срамува и от
тялото си, като понякога
се появява с дръзки
тоалети на официални
събития. Актрисата
е позирала гола за
списание Playboy, а във
филма Hunger прави любов
с актрисата Катрин
Деньов. Попитана в
интервю за сцената,
Сарандън казва, че това
не е било само актьорска
игра.
Макар че преживява
множество раздели и
крахове в личния си живот,
Сюзън Сарандън
успява да грее на червения
килим и от екрана
в продължение на 50 години.
Нейната харизма
и сексапил все още
омайват великите режисьори,
които освен
това са пленени и от
огромния й талант.
Института по национална история
вече са постигнали
споразумение битката за Гоце
да се спечели на всяка цена
без оглед на жертвите, а
след това македонската
страна „елегантно“ ще прояви
„добра воля“ и на българската
страна ще им остави
като „велики българи“ - каквито
и са - Тодор Александров,
генерал Протогеров и
Ванчо Михайлов".
Че Гоце Делчев наистина
се оказва ключова фигура,
около която се спори в Комисията,
потвърждава проф.
Кирил Топалов, член на комисията.
На 24 септември в
телевизионно интервю разкри:
"На последните две заседания
работата на комисията
забуксува. Първоначално
колегите от Северна
Македония се държаха кооперативно,
благодарение на
което се постигна напредък
по теми като ролята на личностите
на цар Самуил, Свети
Климент и Свети Наум в
общата ни история, но след
това настъпи втвърдяване на
позициите им заради въпроса
за Гоце Делчев".
Днес главен проблем пред
София не е изпълнението на
договора, и без това функционално
парализиран.
Главното предизвикателство
е в дефицита на експертиза
от българска страна. Делегацията
ни включва не големи
историци от ранга на академик
Георги Марков и проф.
Светлозар Елдъров, а полуисторици,
полудипломати.
Нявга на дипломатическа
служба, обучени да отстъпват
пред чужди претенции.
По-лошо, някои от тях "дипломатически"
обслужват
външнополитическия слугинаж
на управляващите.
Какви са опциите пред уж
събудените политици? Анекс,
както предложи преди година
ВМРО, а сетне забрави, а
днес непредсказуемият Сидеров
отново поиска! Щото
договорът от 1 август не изисква
промяна на македонската
Конституция, както
Преспанският я наложи. Времето
до заседанието в Брюксел
(17 октомври) "изтича"
през безхаберните пръсти на
политиците. Днес, когато тече
предизборна кампания,
това прави трудно осъществимо
изработването на обща
националноотговорна позиция.
Трябва ли в Брюксел София
да заеме твърда позиция,
налагайки едногодишно
"вето", за да подскаже на
Скопие, че времето на сърбо-македонизма
е изтекло?
Че Северна Македония няма
място в ЕС, докато това уродливо
явление е "черната
къртица" на скопската шовинистична
доктрина. Владимир
Перев каза защо е така.
На въпрос "Какво смятате, че
се е променило за тези почти
две години от Договора за
добросъседство в отношенията
на двете страни?" отговаря:
"Аз лично смятам, че
нищо не се е променило.
Напротив, нещата изглеждат
по-зле отпреди две години...
Между македонските политици
и историци властваше
илюзията, че подписването
на договора ще е само формално,
а няма да се предприемат
никакви действия.
Че всичко ще остане същото,
ама сме се договорили да
бъдем приятели. Че всички
ще могат да си позволят да
си говорят, че българите са
били татари, да ги върнем в
Средна Азия и така нататък.
Това говори за неспособността
и нежеланието на хората
в Северна Македония да се
приобщят към едно ново положение,
към една нова Европа.
Илюзиите умират последни.
Университетски професори,
историци, но и политици
говорят всеки ден в
медиите, че не признават никакви
споразумения нито с
Гърция, нито с България. Не
го казват обикновени хора,
а хора на държавната прослойка.
„Ние сме хора с титли
и позиции в обществото“,
казват, „Ще продължим да
пишем и говорим, че сме античен
народ, че Делчев е македонец,
ако трябва, и античен.
Ще пишем и ще възпитаваме
младите поколения
със силата, която сме получили
с дипломите и позициите
в обществото, пък накрая
ще видим кой ще е победител“.
След горните думи е излишно
да кажем повече.
Древногръцкият философ
Хераклит има подходяща за
темата мисъл: "Правдата ще
съумее да сложи ръка и върху
ковачите на лъжи, и върху
лъжесвидетелите". Горепроследеният
"теч" на събитията
подсказва управляващите
"ковачи", и наукоподобните
"лъжесвидетели".
НИКОЛА СТОЯНОВ
Насладете се на уникалния Балкански ресторант в Парк Хотел Пирин*****-Сандански
Уютна атмосфера и изискан комфорт; Атрактивна музикално-развлекателна програма;
Селектирани напитки и апетитни
традиционни ястия от целия Балкански Романтични вечери и бизнес срещи, фирмени
полуостров;
тържества и коктейли.
Обслужване, което
ще Ви убеди, че Вие
сте желаният гост!
Резервации: 0899 97 29 14