Вестник "Струма", брой 96, 24 април 2020 г., петък

Живков и Тургут Йозал,
о, 9 март 1985 г.
ла „Мерзавци“ и „Двуличник
87“, както и личните досиета (работни
дела) на терористите, единият
терорист работи за турските
служби под псевдонимите Абдула,
Дениз и Моряка. Другият
също има връзки с тях, чрез разузнавача
Кадир Сойлу от турското
консулство в Бургас".
КАК СЕ СТИГА ДО
РАЗКРИВАНЕ НА ГРУПАТА?
Крум Благов: "Както често се
случва, разследването на няколко
пъти тръгва по фалшиви следи.
През май 1987 г. най-сетне
в ресторанта на гарата в Нова
Загора офицерът Тишев от Транспортната
милиция открива покривка
като търсената. Тя била купена
от Бургас. По общо мнение
атентаторите най-вероятно са
оттам. В морския град е изпратен
майор Георги Сотиров. Майорът
намира същата покривка
и в окръжното управление на
МВР. Дотогава от Бургас съобщавали,
че такива неща там
няма".
След тричасов разпит в ресторанта
на автогарата Сотиров
стр. 12-13
две минути и взривът избухва в
21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
Загинали 7, ранени тежко 9
души и сред тях също има 2 деца.
Нещата се оказват по-сложни.
Половин час по-късно на
друго място избухва втора бомба.
Касае се за синхронизирани
действия. Николай Ветев (Германия)
фиксира връзката с втората
атака, дело на една и съща терористична
група. "След 30 минути,
в 22:00 ч., в Сливен е взривенa
бомба във фоайето на хотел
"Сливен" - централния многоетажен
хотел в града. Взривното
устройство е скрито в гардероба
на сладкарница, известна
като „Епруветката“. Стените
на гардероба намаляват ударната
вълна. Ранени - 23-ма души.
Разрушен е таванът на залата".
По-късно иде разгадката:
"След като терористите са разкрити,
е установено, че са група
от 3-ма терористи, съпричастни
са и няколко помагачи. Това е
единствената протурска терористична
група извършила системно
атентати преди и след ескалацията
на ВП".
Съгласно Следствено дело
№72/IV.1987 и оперативните дестига
до продавач на сладолед -
турчина Емин Мехмедали, с българско
име Елин Маджаров, на
40 години. Той е бивш доносник
на Държавна сигурност от 1972
г. През 1985 г. е арестуван като
заподозрян за взрива в бургаски
супермаркет. Но това не се
доказва.
Друг агент - турчин, с псевдоним
Дениз, издава: Маджаров
има чужда валута. По тогавашния
наказателен закон се смята
за престъпление. За 374 долара,
50 германски и 100 финландски
марки Маджаров е осъден
на шест месеца затвор и ги
излежава през 1985 г. Доста
съвпадения правят Маджаров
подозрителен. Той има достъп
до покривките. Ходи често в
Асеновград, откъдето е жена му
(там е плетена чантата с бомбата,
намерена в курорта Дружба).
На датите на двата взрива не е
бил на работа и няма алиби.
Твърди, че единия път помагал
на жена си, защото й правели
ревизия. Дискретна проверка
показва: ревизия на този
ден няма. Освен това Маджаров
живее в апартамент № 90. А
спирателната обувка, намерена
на пловдивската автогара, е
увита във в. "Работническо дело",
на който пощальонът е написал
наръка "90". Проверяват
и откриват, че той е абонат на
този вестник и че числото е написано
от същия пощальон. Изяснява
се: Маджаров има нещо
общо с тероризма, но липсват
доказателства за пряка връзка
с атентатите. Поставят го под
наблюдение.
Скоро в полезрението на
Държавна сигурност попада
другият терорист - Дениз, заради
когото Маджаров влиза в
затвора. Това е Абдула Чакъров
(с българско име Алцек), на 40
години; моряк, който често заминава
на далечни плавания.
Затуй го наричат Моряка. Като
разбира, че е предал сънародника
си, престава да сътрудничи".
Разплитането настъпва 1987
г. Крум Благов: "На 12 юли 1987
г. е подслушан разговор между
Елин Маджаров и Чакъров. Те
съжаляват, че са изоставили работата,
когато хората действат
(поводът е отвличане на деца в
комплекс Златни пясъци). На 10
август Чакъров купува часовник
от магазин за сувенири в Созопол.
През нощта на 11 срещу
12 август ДС прави скрит (незаконен)
обиск на няколко места.
Открити са всички компоненти
за нова бомба. От някои данни
разследването подозира, че
групата планира взрив на плажа
на Слънчев бряг на 15 август.
След като групата е под
непрекъснато наблюдение, логично
било да бъде заловена на
местопрестъплението.
До този момент доказателствата
не са безспорни и не разкриват
цялата мрежа. По непонятна
причина ДС решава да
избърза с арестите. На 13 август
са арестувани Маджаров,
жена му и Чакъров. С качулки
на главата ги качват на хеликоптер
и ги откарват в София".
Как откриват "следата"?
Крум Благов: "На 9 март 1985 г.
Чакъров с две взривни устройства
се качва на бързия влак за
София. В Сливен слиза с едната
бомба. Другата остава във
влака и четири часа по-късно
избухва на гара Буново. Маджаров
скрива втората бомба в хотела
и се връща обратно в Бургас.
Когато взривовете гръмват,
с Чакъров вече са в бургаското
кафене "Малина". Двамата заедно
закарват последната бомба
на плажа в Дружба и я оставят
върху една покривка от ресторанта
на Маджаров. Но бомбата
не избухва и покривката става
следата, по която ги залавят".
Каква е съдбата им? "На
25.04.1988 г. тримата терористи
са осъдени на смърт. След
няколко месеца присъдата е
потвърдена от Държавния съвет
на НРБ и са екзекутирани. Помагачът
им е осъден на 6 години
затвоp, лежи 2 г., амнистиран
е от Желю Желев и освободен
в 1990 г., получава
50 000 лв. обезщетение от държавата"(!).
Живко Сахатчиев привежда
обобщени данни, гузно премълчани
след 1990 г. от лъжедемократи
и медии. "От 1983 до 1989
г. са извършени 617 терористични
акта, при които са убити
72-ма души, от които 7 деца, ранени
са повече от 100 души и
са нанесени материални щети,
възлизащи за милиони лева. От
1986 до септември 1989 г. от
органите на МВР са иззети
14 687 единици оръжие,
165 900 единици боеприпаси,
9008 кг взривни вещества и
72 071 капсули и електродетонатори".
Тогавашното ръководство на
МВР чрез министър Д. Стоянов
то поставя под съмнение тезата
за причинно-следствена
връзка с т. нар. Възродителен
процес.
Показателен пасаж в доклада:
"Характерно за дейността на
турското разузнаване за периода
1984-1989 г. е засилено присъствие
на кадрови разузнавачи
и агенти в дипломатическите
представителства на Турция
у нас... До началото на Възродителния
процес МИТ осъществява
вербовъчната си дейност
сред български граждани предимно
на турска територия.
След 1985 г. голяма част от тази
дейност се прехвърля в резидентурите
на дипломатическо
прикритие в България. Разузнавателните
служби на Турция удвояват
броя на действащите у
нас кадрови разузнавачи и агенти
в дипломатическите си
представителства в нашата
страна. Това обективно принуждава
да се засили дейността на
Държавна сигурност по турска
линия. През 1984-1986 г. органите
на ДС работят по разкриване
и пресичане дейността на
над 30 нелегални групи и организации
с около 450 активни
членове".
Огнян Стефанов: "В началото
на 1985 г. военното ни разузнаване
донася от Анкара, че
Генщабът на турската армия е
обявил постоянна бойна готовност
на войските в "българското
направление". По това време
те наброявали около 180
000 щика. В Турция все по-чес-
ичните актове 1984-1987 г. Н. Стоянов
докладва: „Разкрити са над 50 циални служби пред нова политическа
реалност и ги стимули-
подривни и саботажни групи в
СТРУМА
България, които работят за турското
разузнаване (МИТ). Повероприятия
за противодействие
ра да планират и проведат ме-
ЛЯНЕ
чето от тях изпълняват шпионски
задачи. Нашето контрарабилизиране
на вътрешната об-
на България в насока на дестазузнаване
регистрира рязко становка и дискредитиране в
увеличение на състава на посолството
на Анкара в София и ществяване на тези намерения
международен план. За осъ-
на консулството в Пловдив. Повечето
от новите служители са разузнавателната си и агентур-
МИТ активизира изключително
главно офицери от МИТ“. Според
министър Стоянов противотория...
При тази обстановка,
на дейност на българска терипоставянето
между двете съседни
страни навлиза в нов, много чени данни за осъществяване на
въз основа на конкретно полу-
опасен етап. Споменава се за противоконстутиционна дейност,
органите на ДС планират
пускани нарочно слухове в Турция,
че "турската армия ще навлезе
в българска територия и ще но-агентурни мероприятия за
и провеждат редица оператив-
помогне на своите събратя". Това
е пасаж от доклад на спе-
нейното разкриване, документиране
и пресичане. По време
Велик Туран - от Босна до Чукотка
циална група на МВР, завършен
те съвпадат с периода на т. нар.
при управлението на СДС (кабинет
на Филип Димитров).
Възродителен процес, в който
са разкрити и осъдени за
шпионска и терористична дейност
31 български граждани.
КАКВА Е ОТВЕТНАТА
РЕАКЦИЯ НА АНКАРА По-голямата част от тях са попаднали
в полезрението на ор-
на случващото се в България?
Зависи от личността, която в моганите
на ДС преди 1984 г., което
политици и висши военни
настояват за военна намеса.
Особено войнствен срещу България
е министър-председателят
Тургут Йозал. Той държи реч в
ООН, където открито заплашва
София. По-късно се среща със
съветския премиер Николай
Рижков, който му казва, че спорът
е само между Турция и България,
което Йозал приема като
подкрепа за Анкара и прави
изявление, в което открито казва,
че ни чака Кипърски вариант.
Това нажежава обстановката
до краен предел. Генщабовете
и войските на двете
страни са в повишена бойна готовност.
Ракетните установки са
приведени в готовност за пуск.
Армейски генерал Добри Джуров,
тогава министър на отбраната,
се консултира спешно със
своите колеги от Варшавския
договор. Кремъл и Вашингтон
провеждат разговори как да се
свали напрежението, което може
да доведе до конфликт с невиждани
последици за Европа
и света. Така за
няколко дни войната
между Турция
и България
се превръща в
пареща тема за
световните лидери
във Вашингтон
и Москва.
Само здравите
нерви на турските
и българските
Голямата екскурзия
мента управлява. Тургут Йозал
споделя умерения ислям на ненавиждания
от Ердоган Фетхуллах
Гюлен, но бил "барутанлия",
холерик.
В споменатия доклад, изготвен
в изпълнение решение на
МС от 27.01.1991 г., четем:
"След 1980 г. военният режим
в тази страна положи значителни
усилия за модернизиране и
укрепване на специалните
служби, чиито планове определиха
Република България за
първостепенен обект на подривна
дейност. През този период
разузнавателната стратегия
на турските специални служби
се базираше на т.нар. "Доктрина
Ататюрк", според която
"особено благоприятно за нова
Турция се явява обстоятелството,
че турската разузнавателна
политика в България е неделима
от турската малцинствена и
изселническа политика спрямо
тази страна". Още през 1982 г.
турското правителство създаде
специален Международен комитет
с участието на 12 министерства,
в който под ръководството
на Националната разузнавателна
организация (МИТ) и
МВнР е разработена "програма
за укрепване духа на външните
турци". Към тях на първо място
се причисляват българските
турци и българомохамеданите в
България.
Извършената подмяна на
турско-арабските имена на българските
турци в началото на
1985 г. постави турските спе-
летия, едни срещу
други застават християнството
и ислямът".
Днес знаем: в дълбока секретност
турският Генерален щаб
разработва операция с кодово
название "Сребърен полумесец".
В Москва достига информация.
Руският военен анализатор
Р. Заргарян: "Между България
и Турция съществуват ред
разногласия, които са обусловени
от изкуственото раздуване
на проблема за "етническите
турци" в България и свързаните
с това планове на пантуранистите
за откъсване от България
на нейните югоизточни
области. В края на 80-те години
ръководството на турската
армия разработило план „Сребърен
полумесец“ за окупиране
на южните райони на България".
Ето публични заплахи на
Тургут Йозал, подготвящи турското
и международно мнение
за "Български вариант":
- На 18 август 1987 г. на митинг
в Бурса: "Ние няма да оставим
тази работа. В края на
краищата ще уредим въпроса,
както направихме в Кипър. След
кипърската операция не остана
следа нито от кипърските гърци,
нито от гърците. Този въпрос
ще доведем докрай".
- На 14 декември 1987 г. в.
"Миллиет": "Турция трябва да
постави границите на някогашната
Османска империя в центъра
на интересите си, с тази
цел през ХХI век да стане отново
империя.
военни ръководства
предпазват
Балканите от
въоръжен конфликт,
в който,
както преди сто-
на стр. 16