Вестник "Струма" брой 172

чев: Днес градът ни е като хубава ябълка
оглежда, много неща са на смъртен одър
а, ама прага им рядко някой прескача
ивее, трябва поминък, а такъв няма
Снимка за спомен от наборняшка
среща 2017 г. в Самоков
вачев-Фънки, Слави Трифонов.
Гости са ми били още
поети, писатели. Ще спомена
и певеца на любовта Евтим
Евтимов, който тук посвети на
мелнишкото вино четиристишието:
КЪМ ЧУДОТВОРЕЦА
Слава на ръката талантлива
и на твойто чудотворство
- слава.
Виното създал си да опива,
а жената да опиянява.
- Беше захванал да правиш
битов кът. Докъде стигна?
- Ами понатъкмих го. Скромен
е. Посветен е на бита в
Мелнишко и на ВМОРО, че
Мелник все е бил нещо като
център на освободителните
борби, да не говорим, че е бил
и господарството на войводата
Яне Сандански. Събрал съм
разни старовремски тъкани,
шевици и изделия, стари глинени
заструци, стомни, бърдета,
паници, разна дървения.
На видно лице към къта
на ВМОРО стоят портретите
на Гоце Делчев, Яне Сандански,
Пере Тошев и други дейци.
- Илия, случайно попаднах
на един твой приятел,
по-скоро наборняк, с когото
си служил в Самоков. С
възхищение е от тебе, че
ми декламира и негово
стихотворение за тебе. От
село Елешница е.
- А, това е Васил Томов.
Душа на поет носи. Заедно
късахме чепици по плацовете
на поделението в Самоков.
И какво ти издекламира?
- Не е лошо, ще ти го кажа:
"Илия, на век и половина
и само по веднъж
ражда се някой истински
мъж.
И тъй като няма го Пиринският
цар,
ти в Мелник сега си Боже
дар.
Животът ти скучно, знам,
не минава
и с чувства човешки не се
разминава.
С приятели много ти се
сродяваш
и враговете с мелнишко
вино сдобряваш".
- Този Томов е от години душата
на наборняците, що служихме
в Самоков. Една група
вече от десетина години се зарекохме
и всяка година си уреждаме
среща в Самоков. Лошо
е, че минават години и взехме
да редеем. Като се видим, първо
обикаляме из поделението,
което сега е развалина, после
в някоя кръчма махаме каквощо
ни се е втъжнило, аз съм понапълнил
дамаджана-две с
СТРУМА
ЖИВОТЪТ
Петък, 24 юли 2020 г.
стр. 12-13
мелнишко, турим му яко замезване,
та стигаме и до песни.
- Да върнем пак приказката
към Мелник. Как го
виждаш в идни години?
- Иска ми се да го видя не
такъв, какъвто си мисля, че
може да стане. Сега в града не
са повече от 300 постоянните
му жители. Няма ли външни
посетители е пусто, тягостно,
че няма и мъдра приказка с
кого да се хване. В повечето
дни зеят изпълнени с рекламни
хитрини кръчмета и магазинчета,
ама прага им рядко
някой прескача. А иначе има
какво да се види, че то не са
многото църкви, правещи града
от миналото като втори Йерусалим,
че не са само Кордопуловата
къща, известна
още като Цинцаровата, Пашовата
къща и още десетки паметници
на културата. Че то не
е само и Византийската /Болярската/
къща, тесните калдъръмени
улички. Ами пясъчните
брегове - истинска национална
природна гордост. Пък
и на крачки дето се вика е и
Роженският манастир. Там е
и гробът на Яне Сандански и
изградената от него църква
"Св.св. Кирил и Методий". А
знаеш ли защо Яне Сандански,
и то по време на робството,
е взел да гради църквата?
Ще ти кажа. Градил я е, за
да противодейства на гръцкото
духовенство, което е владеело
манастира, и чрез него,
а и църквите в Мелник се е
опитвало да всява гърцизма в
Изглед от мелнишката централна чаршия
говор, религия, а и национална
свяст.
- Ами това що го каза е
добре.
- Да, това е добре, но само
с неща за гледане не се живее.
Трябва и поминък, а го
няма. Отстъплението от миналото
е всеобщо. Някога Мелник
бе с болница, а тя с родилно
отделение, а сега не
доктор, че и фелдшер си няма.
За каквито и да се случат болежки
се тича до Сандански,
а той е на 20 км. Тича се до
Сандански, но то и транспортът
не е като що беше. Сега
има един автобус в деня, та
тръгнеш ли и ден се губи, а ако
не го хванеш на връщане, в
чудо може човек да се види.
Като върви човек по главната
чаршия, особено тези,
които са тук за първи път, се
прехласват от вековните чинари,
от бляскавите лица на
сградите край дерето, но ако
се мине само на метри към ридините
и ще се видят останки
от зидове и опустели къщи.
Така е, че градът е бил и с близо
12 000 жители - да се чуди
човек как из тези брежинки са
се побрали, а сега, вече го казах
- с не повече от 300 души.
- И все пак?
- И все пак ще кажа "Елате
в Мелник!". И все пак Мелник
си е едно чудо за очи. На
мелничани може да им е трудно
и тъжно, но на гостите им
пък е весело и чудно. Пък и
има защо, че и природа, и човек
тук са в съгласие и са сътворили
все пак едно чудо.
Лесно може да стане, стига да
поразлисти страници от трудовете
на Васил Кънчов, Емануел
Васкидович, Виктор Григорович,
Мартин Круизос и
други учени и пътешественици,
които са с перо опазили
това, що са видели.
И не са видели малко. Техните
очи са открили процъфтяващ
град, чиито жители добре
са знаели търговските пътища,
водещи до Сяр /Серес/,
Солун, Негрита, Белград, Дубровник,
Виена, Будапеща, Венеция,
че и към Горна Джумая
/Благоевград/, Банско...
търгувайки и сега с известното
червено гъсто мелнишко
вино. Някои може и да не
знаят, но това вино се добива
от лоза, която е известна
от далечни старини с името
Мелнишка манастирска пясъчница,
че вирее на пясъчни
почви. Ще добавя, че освен
с вино, мелничани търгували
и с памук, сусам, развито
било и овцевъдството,
козевъдството.
- Сега като си хванал по
стръмната житейска пътека
на третата възраст, с какво
пълниш дни и нощи?
- Ами аз през целия си живот
съм се срещал с добри,
умни и разумни люде и мисля,
че все нещо е влязло и в моята
глава. Имам си семейство,
поддържам малка кръчмица.
Дойде ли ми гост, рядко си
тръгва без приказка, та ако не
той, то поне аз нещо ново ще
науча. В града си се знаем и
не виждам човек,
като ме
срещне, да извърне
глава на
другата страна.
Драго ми е и когато
са идвали
при мене люде от
близки и далечни
краища, пак дойдат
и ме търсят.
Така си живея
и това, което
в сърце лелея, е
една мъдрост,
казана от мъдър,
че човек трябва
така да живее, че
да не прави на
друг това, което
не иска на него
да му правят. А
пък за Мелник,
дошъл от всевечността,
пожелавам
и да върви
към всевечност.
БОРИС
САНДАНСКИ