Вестник "Струма" брой 175

СТРУМА 28 юли 2020 г. РЕПОРТЕР
стр. 2
Младият скулптор Петър Чорев спаси черен щъркел,
паднал на пътя за Добринище
Младият и талантлив скулптор
и художник от разложкото
село Елешница Петър
Чорев спаси от сигурна
смърт черен щъркел /на
снимката/. Птицата, чийто
вид е защитен по Закона за
биологичното разнообразие
и включен в Червената книга
на България, е открита от Петър
на пътя Елешница-Добринище
в събота. Черният щъркел
е бил изнемощял и едва
се придвижвал покрай мантинелата.
"На около два километра
преди селото видях черна
птица. Първоначално я помислих
за корморан, защото
не съм виждал черен щъркел,
и я подминах, но след
около 20 метра спрях и се
върнах към птицата. Реших,
че нещо не е наред, за да се
движи по пътното платно, където
вероятността да я блъсне
кола е голяма. Когато се
приближих, видях, че е щъркел.
Хванах го и видях, че е
наранено едното му крило, а
раната най-вероятно бе инфектирана,
защото по нея
вече имаше червеи. Беше в
много лошо състояние и едва
се държеше на краката.
Взех го със себе си и вкъщи
обработих раната с йодасепт
и спирт", разказа Петър.
Щъркелът извадил голям
късмет - най напред със спасителя
си, а след това и с понататъшното
си лечение и
наблюдение. По случайност
на почивка в Елешница, съвсем
близо до дома на П. Чорев
се оказал ветеринарният
лекар д-р Руско Петров от
единствения в България Спасителен
център за диви животни
в Стара Загора. Той
бил със служебна кола, което
подтикнало младия мъж да
потърси помощ.
"Д-р Петров беше заедно
със семейството си в къща
за гости в нашата махала, а
колата беше отвън. Не знаех
кой е с автомобила. Просто
надписът ме насочи натам.
Щом разбра за какво става
въпрос, д-р Петров веднага
се отзова. Прегледа птицата,
почисти клюна й. Видимо
щъркелът не беше никак добре.
Клатушкаше се и едва се
държеше на крака. Аз го държах
през цялото време, докато
д-р Петров го прегледа
Родолюбци възстановяват църквата
в пиринското село Шатрово
и обработи крилото. Той веднага
каза, че поема грижата
и отговорността за него, сложихме
го в един кашон и го
взе със себе си", разказа още
Петър.
Докато се погрижат за ранената
птица, Петър имал
възможност да поговори с
ветеринаря, който му споделил,
че популацията на черен
щъркел в България е малка и
те са рядкост. Докторът изразил
мнение, че се е наранил
най-вероятно докато се
учел да лети, и не изключил
вероятността в района да е
загнездила двойка черни
щъркели, както и да има други
млади щъркелчета.
Още в събота пернатото е
транспортирано за центъра в
Стара Загора, където ще продължи
лечението му.
Популацията на черните
щъркели в България е под мониторинг.
Той включва установяване
на точните координати
на всяко гнездо. За да
се гарантира опазване на поне
20% от гнездовите находища
в страната, могат да се
обявят нови защитени територии.
При специални проучвания
на популацията в края
на миналия век е установено,
че около 48% от двойките,
които гнездят в България,
са в Родопите. Като защитен
по ЗБР вид, посегателството
срещу черния щъркел се
преследва от закона, а глобите
са солени. За преследване,
обезпокояване, унищожаване
или колекциониране
на яйца, вземане на намерени
мъртви птици, препариране,
продажба, изнасяне зад
граница и др. е предвидена
глоба до 5000 лева за физически
лица, а за еднолични
търговци и юридически лица
- до 10 000 лева.
Спасителят на младия
щъркел Петър Чорев работи
в сферата на туризма, но е
известен със своя талант в
областта на дърворезбата,
скулптурата и рисуването.
Преди около 3 години в родното
си село той измайстори
единствения в Разложко
скален барелеф на Свети
Георги. Внушителната композиция
е висока 3,80 метра и
широка 3,30 метра. И до днес
барелефът радва местните
жители и е атракция за гостите
на малкото селце. В края
на миналата година заедно
със свои съкварталци измайсториха
в подножието му чудесно
място за отдих и чешма,
изработена от ръцете на
младия майстор. Всеки детайл
в нея има своята символика,
разказваща за героичното
минало на предците,
дали живота си за свободата.
На мястото е поставена
и паметна плоча, която напомня
за местните герои, загинали
за освобождението
на Елешница през Балканската
война. Творба на Петър
Чорев има и в известния
"Кът на лесовъда" в "ДГС Селище",
където той измайстори
скален барелеф на елен.
За приноса си той бе удостоен
с плакет и грамота. Негово
дело е и огромна каменна
творба на умален вариант
на Пирин, с живописните реки
Десилица и Безбожка,
която краси градския парк на
Добринище.
ЯНА ЙОРДАНОВА
Вандали потрошиха табелите и
пейките на ролбана в Банско
1 2
Родолюбиви българи възстановяват
храма „Св. Петка“
в някогашното село Шатрово.
Със собствени средства
и доброволчески труд вярващи
се обединиха, за да възстановят
останките от църквата
на съществуващото
преди 100 години село Шатрово.
Селото се е намирало
над днешното село Любовка
и според исторически пътеписи
в края на 19-и век е
имало 325 жители и 45 къ-
щи.
Паметен знак, който напомня
за миналото на Шатрово,
е оцелялата през вековете
и обновена днес от
вярващи християни църква
„Св. Петка“. Близо 155-годишният
християнски храм е
сред множеството малки
църкви в региона, строени по
време на турското робство.
От 2019 г. се извършват редица
възстановителни дейности
на храма, които са и
една от причините в
неделя повече от
200 души да присъстват
на празничната
литургия в църквата.
А това е още един
знак, че вярата е тази,
която съхранява
и развива българското
през вековете
и го води напред.
ИВАН ИВАНОВ
Само ден след като 16 деца
по собствена инициатива,
със свои сили и средства и
с огромен ентусиазъм почистиха
и ремонтираха детската
площадка на ул. "България"
в Банско /сн. 1 и 2/,
други млади хора съсипаха
общата ни собственост /сн.
3 и 4/. Пари, които са предвидени
за подобряване на
градската среда, ще бъдат
използвани за възстанов-
3
яване щетите
от вандализма
- в центъра
на Банско,
в парка,
на ролбана...
За това ли
ИЗКУПУВАНЕ НА:
ХАРТИЯ, ПЛАСТМАСИ,
ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
ВДИГАНЕ НА КОЛИ
ОТ МЯСТО
ИЗДАВАНЕ НА
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА
ДЕРЕГИСТРАЦИЯ
ТЕЛ. 0888 295 408
с. Зелен дол
4
искаме да
бъдат харчени
общите
ни пари? Това
питат от
Общинската
администрация
в курортния
град.
ИВАН
ИВАНОВ
Плащане
веднага