Вестник "Струма" брой 178

ФИДЕ майсторът на спорта по шах
Баща ми ме научи да играя шах
които дядо донесъл от фронта, а
даде треньорът на световния ша
- Г-н Пешев, споделихте,
че сте започнали
да играете шахмат
с фигурки от
слонова кост, които
дядо Ви е донесъл от
фронта.
- Дядо ми е участвал в
Балканската война. Като
се върнал, носел подарък
за баща ми, шах, изработен
от слонова
кост. Моят баща Спас
Пешев беше доста силен
шахматист за любител.
трица, защото баща ми
е роден в селото. Аз се занимавам
с шахмат от
малък, от 10-годишна
възраст.
- Как започна професионалното
Ви
поприще в този
спорт?
- Бях малък, когато
баща ми ме заведе в Пионерския
дом в Дупница,
в кръжока по шахмат.
Тогава се ръководеше от
председателя на ДФС
3 2
С този шах от дядо ми
ме научи и аз да играя.
До ден-днешен аз си го
пазя шаха, с него не играя,
а си го пазя за спомен.
Той е много скъп, защото
всички фигури са
изработени от слонова
кост. Аз съм роден в гр.
"Марек" Румен Сърбов.
След баща ми той ми беше
първият наставник.
Постепенно започнах
участия в училищни
турнири, градски първенства...
Покрих първата
норма за кандидатмайстор
на спорта в
Сандански. Майка ми е Градския шахматен
от Сандански. Баща ми
тогава е бил директор в
село Игралище, което се
е намирало в близост до
границата, и там са се
запознали с майка ми.
Още на следващата година
си дойдохме в Бисклуб,
където под ръководството
на Боян Авджийски
и Венцислав Инкьов
спечелих първия
турнир в Дупница. След
това започнах постепенно
да се усъвършенствам
и така на откри-
ФИДЕ майсторът на спорта по шахмат
Сашко Спасов Пешев е роден през 1954 г. в
Сандански. Любовта му към шахмата идва
от неговия баща Спас Пешев, който е бил
учител по история, биология и география.
За първи път баща му го завежда в кръжока
по шахмат в Пионерския дом в Дупница,
където председателят на ДФК "Марек"
Румен Сърбов изиграва пословична роля за
професионалното развитие на малкия тогава
шахматист. Първия бал за майстор
на спорта покрива през 1986 г. в Пловдив
на откритото първенство на България.
През 1990 г. завършва с отличен успех треньорската
школа към НСА - София. През
1994 г. на Международния шахмат турнир
в курорта Паничище покрива и втория бал
за ФИДЕ майстор на спорта с ЕЛО коефициент
2340 и е утвърден от Международната
шахматна федерация за ФИДЕ майстор
на спорта. През 1994 г. е избран от
журналистите за спортист № 2 на община
Дупница. Участвал е в редица международни
турнири в България, Гърция, Австрия,
Германия, Испания, Сърбия, Македония,
Унгария, Полша, Румъния" Сашко Пешев
е ръководител на Детския шахматен
клуб "Марек" - Дупница. 10 години е бил председател
на съдебните заседатели в Районен
съд - Дупница.
С ФИДЕ майстора на спорта по шахмат
Сашко Пешев разговаряме за неговите победи
в живота и в спорта.
ция за ФИДЕ майстор на
спорта. Същата година
бях избран и от спортните
журналисти за
спортист № 2 на община
Дупница. Това беше
голямо призвание. Имах
покани от редица международни
турнири. Играл
съм както в България,
така и в Гърция, Австрия,
Германия, Испания,
Сърбия, Македония,
Унгария, Полша, Румъния,
Чехия. Най-интетия
шампионат на България
в Пловдив през
1986 г. покрих първия бал
за майстор на спорта.
След това се записах в
НСА - София, треньорски
профил шахмат. Тогава
ръководител беше първият
гросмайстор на
България Милко Бобоцов.
Завърших с отличен успех,
но в разстояние на
три години аз трябваше
да покрия и втория бал
за майстор на спорта,
за да бъда утвърден от
Международната шахматна
организация.
- Участвали сте в
редица международни
турнири... Разкажете
за някои любопитни
моменти от
този период?
- На международния
турнир по шахмат в курорта
Паничище 1994 г.
покрих необходимата
норма и постигнах рекорден
с ЕЛО коефициент
2340 и бях утвърден
от Международната
шахматна федераресната
случка ми беше
на международния турнир
в Егер, Унгария.
Тръгнахме група от четирима
състезатели за
този турнир. Пристигнахме
в гр. Егер, аз бях в
една стая с моя съгражданин,
международния
майстор на спорта Младен
Гочев. Каква беше изненадата
за мен?
Влязохме в турнирната
зала и на моята маса пишеше
табелка Сашко Пешев
- СССР, срещу Радославeвич
от Югославия".
Аз тази табелка си я
ИНТЕР
Петък, 31 юли 2020 г.
низаторите
са сбъркали
табелката.
Тогава той ме
покани на гости
в неговата
стая и останах
с добри
впечатления,
защото имах
щастието да
се запозная с
един от треньорите
на
световния
шампион Гари
Каспаров.
Имал съм контакти с
много елитни играчи и
треньори от световен
мащаб, но за мен найвпечатляващи
ще останат
контактите и беседите
с треньора на световния
шампион Гари
Каспаров - Александър
Никитин, на световното
първенство в Унгария.
От него съм научил
неща за шахматната
игра, изключително ценни,
които няма къде да
ги прочетеш. Бях играещ
треньор и в историческия
успех за дупнишкия
запазих за спомен. Изненадата
беше, че на моята
табелка не пишеше
България, а пишеше
СССР. Аз така постигнах
добър резултат и колегите
ме майтапеха:
"Абе ти играеш с флага
на СССР и всички се плашеха".
Аз още в първия
кръг отидох при организаторите
и им казах, че
на моята табелка не пише
България, а СССР, но
унгарецът не ме разбра
и така си продължих да
си играя на турнира. Те
бяха двама руснаци Михаил
Гуревич и Охотник.
По едно време Михаил
Гуревич, един от секундантите
на Гари Каспаров,
ме повика и ме попита:
"Ти какъв си?". Аз
му казах: "Аз съм българин".
А той ми каза: "Ние
помислихме, че си от
СССР". Казах му, че оргашахмат
на 49-то републиканско
отборно първенство,
където се окичихме
с бронзови медали.
През 1995 г. в Разград с
отбора на ХФК - Дупница
взех златния медал на
първа дъска на отбора
при много силна конкуренция.
- Имали сте покана
от гръцкия Ви колега
Костас Царотос да
поемете юношеските
формации в неговия
клуб, но Вие сте
отказали да отидете.
Защо?
- На един турнир се запознах
и с треньора на
гр. Ханя, остров Крит,
Гърция, Костас Царотос.
За моя голяма изненада
г-н Царотос ме покани
за треньор на неговия
клуб. Аз тогава доста
се колебаех. Обичам
България, така от малък
съм закърмен, прочел
съм много исторически
книги и съм привързан
към България. Това
беше една от причините
да откажа, въпреки
че сега финансово щях
да бъда доста по-добре.
До ден-днешен продължавам
да работя с подрастващото
поколение в
община Дупница. Водя