Вестник "Струма" брой 219

82-годишният художник от Санд
ми е божественият оазис и робс
Иван Пръзаров
Иван Илиев Пръзаров
е с родови корени от село
Виногради, живее в
Сандански. След средно
образование, взето от
гимназия "Яне Сандански",
записва специалност
"Френска филология"
в СУ "Св. Климент
Охридски", но след 3 години
поради заболяване
напуска университета.
Доусъвършенства френския
език и рисуването
в Учителския институт
в Дупница и записва
целия си трудов
стаж на учителското
поприще по френски език
и рисуване в гимназия
"Яне Сандански", в която
е учил. Извън учителските
си задължения
вече в продължение
на няколко десетилетия
ръководи Детска
художествена школа,
която вече е с много изяви
с адреси в Сандански,
из страната и чужбина.
Има син Илко - дизайнер,
и дъщеря Таня -
юрист.
- Иване, знаеш песента
за един Иван,
на когото мястото
му е сторено, ала му
е време минало? 82 лазарника
вече си сложил
в житейската
си раница, та как си
с мястото и времето?
- Ами мястото наистина
ми е сторено, и то
е ателието ми в Сандански.
За мен то е нещо като
божествен оазис и
робски Диарбекир.
Мисля, че добре използвам
мястото си като
трудова работилница,
от която излизат неща
и виждат бял свят на
много места, че и извън
родните граници.
А що се отнася за
времето и дали ми е минало,
ще споделя какво е
казал един японски художник
- Хокусен, когато
е бил на моите години.
Той е казал това: "Досега
съм се подготвял, ще гледам
по 100-та си година
да се представя и за шедьоврите
си".
- Да понадникнем в
това, което си сътворил
вече в 82-та си година
и шедьоврите
нататък ли ще са?
- Изкуството ми е присърце.
Попрогледнах повече
по време на учението
ми в СУ "Св. Климент
Охридски" в София и Учителския
институт в
Дупница, но още като
ученик в гимназия "Яне
Сандански" вече бях си
изяснил, че изкуството
ще е моят път. Сериозните
неща дойдоха като
се върнах в гимназията
като учител по френски
език и рисуване. У дома си
устроих ателие. За първи
път през 1975 година
направих самостоятелна
изложба в залата на
читалище "Отец Паисий".
Оценката на публиката
ликвидира страха и
свенливостта ми към
публичност и се заредиха
други изложби, самостоятелни
и с участия в
колективи, каквито се
организираха в Сандански,
още от Съюза на
учителите, а и от Съюза
на българските художници,
на който станах
член.
- Освен четки, бои и
платна, какво друго
хващат ръцете ти?
- Работя и с мозайка.
Разнообразявам творчеството
си и с изготвяне
на проекти за оформяне
на градската среда в
Сандански, главно с мозайки
и стенописи на обществени
сгради. Занимавам
се и с художествено
оформяне на книги,
правя копия на антични
мозайки, правя икони и
стенописи.
- И от всичко найлюбимото
ти занимание
кое е?
- Най-обичам работата
с талантливи деца.
Един мъдър човек е казал,
че човек нищо не губи,
ако това, което знае,
го даде и на други. Старая
се това да правя с
надарени деца, и то така
да ги подготвя, че не
да ме следват, а да намират
възможности и
за свои пътища в изкуството.
За да стане човек
творец, това е найнужното.
Шивачлъкът
на добър шивач също може
да е изкуство, и той
да научи и други на него,
но те ще го повтарят и
Деца, почитатели на
изкуството, след посещение
на художествена
изложба пред
Народния театър в
София
до самостоятелни
творци никога няма да
стигнат. От това се
опитвам да предпазвам
децата, да гледат, да работят,
да се учат и, дай
Боже, да надминават и
учителите си. Драго ми
е да работя с талантливи
деца.
- Имаш ли ги в школата?
- Да. От няколко десетилетия
водя Детска
художествена школа. Децата
в нея се менят заради
възрастта, но в
школата не се мени жизнеността
и духът към
творческа изява. Имаме
свои художествени идеи
и ги осъществяваме. Ще
се поотпусна малко в думи,
но възпитаниците
ми ги заслужават.
Сред значимите неща
на Детската художествена
школа е изградената
Детска
художествена
мозаечна галерия.
Тя с право
вече е наричана
"Съвременен
музей". Мястото
й е в светинята
на санданчани
и гостите
на града в парк
"Свети Врач".
На специално
направени стени
са монтирани
100 мозаечни
платна, изградени
от естествени
камъни,
цветни мрамори,
смола, съчетани
и с извадени
от водите на
р. Санданска
Бистрица камъчета.
Тези 100 мозаечни
платна,
сътворени от
детските ръце, са
своеобразни стилизирани
картини, богати на
цветове, изпълнени с високо
техническо умение,
излъчващи жизнерадост,
очарование и красота
и всички са в добро
съчетание с другите
прелести на парка.
- Излиза, че водената
от теб школа е нещо
като знак на Сандански?
- Може да се каже. От
школата са тръгнали
много талантливи деца,
тя е определила и бъдещето
им в художественото
изкуство, а на други,
ако не това, пък ги е
научила да оценяват това,
което другите са
направили. За успехите
на школата можем да си
Иван Пръзаров - портрет на
Цвети
послужим и с малко статистика.
Мои деца
творци са с участия в
много изложби и конкурси,
някои извън границите
на страната. Мои деца
са представяли творби
в Двореца на културата
във Варшава /Полша/,
в Центъра по естетика
в Москва. С участия
сме в изложби в
Санкт Петербург, в Битоля
/Северна Македония/,
Бад Зулца /Германия/,
Прет /Австрия/.
Мозайки имаме в музея
"Бостън" /САЩ/. Но да
не редя всичко...
- Не мога да не те
запитам и за Международната
детска
художествена галерия
в Сандански, създадена
по твой
проект.
Как се роди
идеята
и как я
реализираш?
- Ами човек
когато
търси нещо,
и го намира.
Децата
от нашата
шко-
Иван Пръзаров - портрет
на Яне
Иван Пръзаров
- Ангел
небесен
Корица на
книгата
"Слънчева
палитра" -
един прекрасен
албум на
творчеството
на
деца от художествената
школа,
ла имаха
нужда от
изяви и
взехме да
търсим пътища.
Изпращаме
творби на
наши деца
на подобни
школи или
други детски
инсти-
водена от
Иван Пръзаров
заечна
Иван Пръзар
икона
туции по
света, а оттам
с обратна
поща
пък получаваме
техни
творби. Така
взе да се събира едно
международно детско
изкуство, изразено в живопис,
портрет, мозайка.
- Откъде вече имате
творби?
- Непрестанно фондът
ни се обогатява.
Имаме творби на деца
от САЩ, Русия, Япония,
Китай, Италия, Франция,
Румъния, Северна
Македония и още много
страни.
- Подобни международни
детски изложения
в страната ни
има ли?
- Не съм чул, не съм
видял, та може град Сандански
да е единствен и
санданчани може да се
гордеят с това.
- До каква възраст
се задържат децата
в школата?
- Школата ни не е голяма
по численост, пък и
тя е създадена за подпомагане,
за начално насочване
на деца, които
имат усет към художественото
изкуство. Придържаме
се към 20 деца
на възраст от 7 до 17 години.
В по-горна възраст
и не е възможно, че това
е времето, когато се взема
средното образование,
и участващите в
школата поемат нови
пътища на учение и друга
реализация.
- Продължаваш ли
да работиш и в ателието?
- Много. За мене то е
божественият оазис, но
и робският Диарбекир.
Ще добавя, че ми е и нещо
като църква. Често
тук сътворявам и икони.
На Божията майка,
на Спасителя Иисус
Христос, на други светци,
още различни религиозни
сцени. Това ми