Вестник "Струма", брой 298, 19 - 20 декември 2020 г., събота - неделя

Македонка - съпругата на ветерана журналист Асен Вълчанов, с когото
Щастливият брак се крепи
макар да съм зодия Лъв,
Колежка на Македонка ги запознала с бъдещия й мъж Асен, първоначално
ни изпитания Дългогодишният завеждащ "Икономически отдел" на в. "
Двамата имат своите радостни очаквания за бъдещето: да бъдат заед
А
сен и Македонка Вълчанови, една забележителна двойка на 94 години,
живеят неотлъчно един до друг в радост и болезнени изпитания. Питам
какво изпитват след многото години съвместен живот и те без
колебание ми дават общия си отговор: Вече 65 години ги владеят едни и
същи чувства на любов, на другарство и топлина, на привързаност и грижа
един за друг. Подобни думи в условията на емидемична, социцална и
личностна криза звучат като откровение, затова естествен е интересът
ми как се справят с коронавируса. „За нас като възрастни - признават
двамата - е по-трудно и опасно, но се стараем да спазваме правилата
за безопасно общуване и дезинфекция“.
През богатия си житейски път Асен и Македонка Вълчанови са научили
своя най-важен урок: да не скланят глава пред трудностите и несгодите,
да споделят тревогите си един с друг, да са силни и твърди. А найважното,
уверяват, си остава семейството.
Асен е роден в Дупница,
но родът му произхожда
от с. Розовец,
Пловдивско. От Розовец
идва и фамилното име
Вълчанови. Асен пояснява:
"Ние сме многоброен
род. И днес в Розовец
стоят запазени къщи
на Вълчанови. Има
издадена книжка за това
китно селце в Пловдивско".
Македонка е от Петрич.
Нейната майка е
издънка на големия род
Калибацеви. "Бежанци
са от Кукуш - уточнява
Македонка. - Баба ми е
изгоряла жива при опожаряването
на града,
защото е била на легло
и не е могла да избяга
4
заедно със семейството".
Преди няколко години
Македонка отива с братовчедка
си Тинка Калибацева
на екскурзия в
Гърция, "...за да се поклоним
пред паметта на
предците ни и да видим
този някогашен български
град. Моите роднини
правят родословно
дърво, очаквам с нетърпение
родова среща!",
вълнува се съпругата.
Асен е завършил
"Немска филология" в
СУ "Св. Климент Охридски".
Трайно се е свързал
с немския език и култура.
Македонка се е
образовала като специалист
по микроскопска
диагностика в клинична
лаборатория и на
професията посвещава
целия си трудов живот.
Работи дори и след пенсия.
Началото на голямата
любов между Асен и
Македонка е белязано с
вълнения и романтични
обстоятелства. Естествено,
Македонка е посклонна
да разкрие
подробности от
първите им чувствени
трепети:
"Срещата ни беше
случайна. Запозна
ни колежка при служебна
командировка
на Асен в родния
ми град. Започнахме
кореспонденция,
Асен ми изпрати
и материал за
Петрич, написал го
като журналист
във вестник "Пиринско
дело". Привлече
ме най-вече изключителната
му
ерудираност и култура
във всяко едно
отношение! Разбира
се, беше и
много красив!".
1
Любовта от
първите им писма
и срещи продължава и
до днес. Двамата се
радват на дъщеря си
Марияна Балабанова -
преподавател в ЮЗУ
"Неофит Рилски". С нея
се виждат всеки ден.
Внукът им Асен също
много помага на баба си
и дядо си, а те посрещат
и внуците Михаил
и Ася, които живеят извън
Благоевград. През
последните години са се
увеличили и правнуците,
които също гостуват
на необикновените
си баба и дядо.
Асен Вълчанов бе
един от първостроителите
и стълбовете на
окръжния всекидневник
"Пиринско дело". За
свързването си с вестника
разказва: "Завърших
военната си служба,
прибрах се в Дупница
и се нуждаех от работа.
Имах наклонност
към писане, разбрах, че
в Благоевград се прави
вестник и кандидатствах
за място". Доста
години той завежда
икономическия отдел.
"Тогава - заявява Асен
Вълчанов - Благоевград
имаше истинска икономика...".
В онова време
вестниците и радиото
са основните канали за
информация. Телевизията
навлиза малко покъсно.
И защото младият
журналист имал
разностранни интереси,
не стеснявал изявите
си само в икономически
теми, пишел за
явления в различни области
на живота и културата.
Владеенето на
езици, най-вече на немски
и руски, му помагало
да бъде повече информиран.
"Пиринско дело"
имаше партньорство с
регионалния вестник в
Нойбранденбург, ГДР -
споимня си Асен Вълчанов
- и на няколко пъти
бях в Русия и Германия.
Проучих опита в съответните
редакции и успешно
го прилагах в
благоевграското издание.
Слушах и радио
"Дойче веле".
Македонка Вълчанова
посветила на здравеопазването
в Благоевград
45 от най-дейните
си години - била лаборант
в химическа, паразитологична,
микробиологична
и клинична лаборатория.
Като ценен
специалист, продължила
да се труди още цяло
десетилетие след пенсионна
възраст. С носталгия
си спомня: "Работих
в прекрасен колектив.
Преболедувах
оставането ми вкъщи...".
Македонка неизменно
споделяла и творческите
вълнения на съпруга
си. "Асен ми четеше
материалите си, винаги
заедно ги обсъждахме".
Не е било леко,
признава всеотдайната
житейска спътница,
защото писането
изисквало абсолютна
тишина вкъщи.
Питам дали нещо е
накърнявало свободата
на писане и отстояване
на гражданските позиции
на Асен Вълчанов.
"И да, и не. Журналистическата
професия
беше на почит, работехме
и живеехме в
добри материални условия".
Получавали почти
безпроблемно достъп
до информация, писали
и щекотливи материали.
"Но, разбира се, имаше
и цензура от партията
- не скрива Асен.
- При един особено критичен
мой материал за
председател на ТКЗС се
стигна до сериозно напрежение
и статията
беше спряна".
А дали ветеранът
5
вижда
съществена
разлика
между
журналистите
от негов
о т о
време и
сегашните
колеги?
Уверява,
че
винаги
се е ста-
ЖИ
Събота-неделя, 19-20 д
рал да
спазва
журналистическата
етика,
да отстоява
гражданските
си
позиции,
да пише
вярно и
точно.
Независимо от цензурата,
наградили го с приза
"Златно перо за журналистика".
Той вярвал
в идеята, че държавата
наистина се грижи за
хората. "Днес има буд-
2
ни, честни журналисти
- убеден е Асен - но и
много, които се занимават
с жълтини или отразяват
крайно пристрастно.
Дори на моменти
ми се струва, че
сега цензурата е по-голяма
- тази от страна на
собственика, на влиятелния
политик, на рек-