20.12.2020 Views

Вестник "Струма", брой 298, 19 - 20 декември 2020 г., събота - неделя

Вестник "Струма", брой 298, 19 - 20 декември 2020 г., събота - неделя

Вестник "Струма", брой 298, 19 - 20 декември 2020 г., събота - неделя

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Македонка - съпругата на ветерана журналист Асен Вълчанов, с когото

Щастливият брак се крепи

макар да съм зодия Лъв,

Колежка на Македонка ги запознала с бъдещия й мъж Асен, първоначално

ни изпитания Дългогодишният завеждащ "Икономически отдел" на в. "

Двамата имат своите радостни очаквания за бъдещето: да бъдат заед

А

сен и Македонка Вълчанови, една забележителна двойка на 94 години,

живеят неотлъчно един до друг в радост и болезнени изпитания. Питам

какво изпитват след многото години съвместен живот и те без

колебание ми дават общия си отговор: Вече 65 години ги владеят едни и

същи чувства на любов, на другарство и топлина, на привързаност и грижа

един за друг. Подобни думи в условията на емидемична, социцална и

личностна криза звучат като откровение, затова естествен е интересът

ми как се справят с коронавируса. „За нас като възрастни - признават

двамата - е по-трудно и опасно, но се стараем да спазваме правилата

за безопасно общуване и дезинфекция“.

През богатия си житейски път Асен и Македонка Вълчанови са научили

своя най-важен урок: да не скланят глава пред трудностите и несгодите,

да споделят тревогите си един с друг, да са силни и твърди. А найважното,

уверяват, си остава семейството.

Асен е роден в Дупница,

но родът му произхожда

от с. Розовец,

Пловдивско. От Розовец

идва и фамилното име

Вълчанови. Асен пояснява:

"Ние сме многоброен

род. И днес в Розовец

стоят запазени къщи

на Вълчанови. Има

издадена книжка за това

китно селце в Пловдивско".

Македонка е от Петрич.

Нейната майка е

издънка на големия род

Калибацеви. "Бежанци

са от Кукуш - уточнява

Македонка. - Баба ми е

изгоряла жива при опожаряването

на града,

защото е била на легло

и не е могла да избяга

4

заедно със семейството".

Преди няколко години

Македонка отива с братовчедка

си Тинка Калибацева

на екскурзия в

Гърция, "...за да се поклоним

пред паметта на

предците ни и да видим

този някогашен български

град. Моите роднини

правят родословно

дърво, очаквам с нетърпение

родова среща!",

вълнува се съпругата.

Асен е завършил

"Немска филология" в

СУ "Св. Климент Охридски".

Трайно се е свързал

с немския език и култура.

Македонка се е

образовала като специалист

по микроскопска

диагностика в клинична

лаборатория и на

професията посвещава

целия си трудов живот.

Работи дори и след пенсия.

Началото на голямата

любов между Асен и

Македонка е белязано с

вълнения и романтични

обстоятелства. Естествено,

Македонка е посклонна

да разкрие

подробности от

първите им чувствени

трепети:

"Срещата ни беше

случайна. Запозна

ни колежка при служебна

командировка

на Асен в родния

ми град. Започнахме

кореспонденция,

Асен ми изпрати

и материал за

Петрич, написал го

като журналист

във вестник "Пиринско

дело". Привлече

ме най-вече изключителната

му

ерудираност и култура

във всяко едно

отношение! Разбира

се, беше и

много красив!".

1

Любовта от

първите им писма

и срещи продължава и

до днес. Двамата се

радват на дъщеря си

Марияна Балабанова -

преподавател в ЮЗУ

"Неофит Рилски". С нея

се виждат всеки ден.

Внукът им Асен също

много помага на баба си

и дядо си, а те посрещат

и внуците Михаил

и Ася, които живеят извън

Благоевград. През

последните години са се

увеличили и правнуците,

които също гостуват

на необикновените

си баба и дядо.

Асен Вълчанов бе

един от първостроителите

и стълбовете на

окръжния всекидневник

"Пиринско дело". За

свързването си с вестника

разказва: "Завърших

военната си служба,

прибрах се в Дупница

и се нуждаех от работа.

Имах наклонност

към писане, разбрах, че

в Благоевград се прави

вестник и кандидатствах

за място". Доста

години той завежда

икономическия отдел.

"Тогава - заявява Асен

Вълчанов - Благоевград

имаше истинска икономика...".

В онова време

вестниците и радиото

са основните канали за

информация. Телевизията

навлиза малко покъсно.

И защото младият

журналист имал

разностранни интереси,

не стеснявал изявите

си само в икономически

теми, пишел за

явления в различни области

на живота и културата.

Владеенето на

езици, най-вече на немски

и руски, му помагало

да бъде повече информиран.

"Пиринско дело"

имаше партньорство с

регионалния вестник в

Нойбранденбург, ГДР -

споимня си Асен Вълчанов

- и на няколко пъти

бях в Русия и Германия.

Проучих опита в съответните

редакции и успешно

го прилагах в

благоевграското издание.

Слушах и радио

"Дойче веле".

Македонка Вълчанова

посветила на здравеопазването

в Благоевград

45 от най-дейните

си години - била лаборант

в химическа, паразитологична,

микробиологична

и клинична лаборатория.

Като ценен

специалист, продължила

да се труди още цяло

десетилетие след пенсионна

възраст. С носталгия

си спомня: "Работих

в прекрасен колектив.

Преболедувах

оставането ми вкъщи...".

Македонка неизменно

споделяла и творческите

вълнения на съпруга

си. "Асен ми четеше

материалите си, винаги

заедно ги обсъждахме".

Не е било леко,

признава всеотдайната

житейска спътница,

защото писането

изисквало абсолютна

тишина вкъщи.

Питам дали нещо е

накърнявало свободата

на писане и отстояване

на гражданските позиции

на Асен Вълчанов.

"И да, и не. Журналистическата

професия

беше на почит, работехме

и живеехме в

добри материални условия".

Получавали почти

безпроблемно достъп

до информация, писали

и щекотливи материали.

"Но, разбира се, имаше

и цензура от партията

- не скрива Асен.

- При един особено критичен

мой материал за

председател на ТКЗС се

стигна до сериозно напрежение

и статията

беше спряна".

А дали ветеранът

5

вижда

съществена

разлика

между

журналистите

от негов

о т о

време и

сегашните

колеги?

Уверява,

че

винаги

се е ста-

ЖИ

Събота-неделя, 19-20 д

рал да

спазва

журналистическата

етика,

да отстоява

гражданските

си

позиции,

да пише

вярно и

точно.

Независимо от цензурата,

наградили го с приза

"Златно перо за журналистика".

Той вярвал

в идеята, че държавата

наистина се грижи за

хората. "Днес има буд-

2

ни, честни журналисти

- убеден е Асен - но и

много, които се занимават

с жълтини или отразяват

крайно пристрастно.

Дори на моменти

ми се струва, че

сега цензурата е по-голяма

- тази от страна на

собственика, на влиятелния

политик, на рек-

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!