Вестник "Струма", брой 72, Събота-неделя, 27-28 март 2021 г.

СТРУМА 27-28 март 2021 г.
РАЗНИ ХОРА
стр. 24
Порутени беседки и зарязана почивна станция до
с. Коларово разстроиха съветника Д. Капитанов,
кръсти ги "Тъжен паметник на селското безхаберие"
Д. Капитанов
Общинският
съветник
в Петрич Димитър
Капитанов
изпадна в
мрачно настроение,
след
като за 1-2 дни
обиколи няколко обекта около
родното си с. Коларово, правени
преди 1989 г., и видя само
разруха.
Първата посетена бе беседката
до селото /сн. 1/, в чието
строителство участвал преди
години. "Построена бе по моя
идея, с помощ от кметството,
със съдействието на Бойчо Горския
и Васко Секачо. Една от
многото беседки, изградени на
стопански начала. За тях ,,ревизорите"
няма да намерят фи-
1 3 2
нансови документи! Сега за съжаление
е един лош паметник
на коларовското безхаберие!",
сподели с болка Капитанов.
На другата беседка, изградена
първа в местността Дългата
поляна, Капитанов също забеляза
следите на селското безхаберие,
макар и в по-малка степен
/сн. 2/.
Истински го разстрои обаче
недовършена и зарязана на
произвола на времето сграда
над Коларово /сн. 3/, цялата
обрасла с растителност и станала
естествено свърталище от
змии и гущери. Тя се извисява
в местността Сламището и
щяла да бъде почивна станция
на работниците от комбинат
,,Биляна", но през годините стана
само един тъжен паметник,
коментира Капитанов, който
преди десетина години беше
кмет на същото село, заместник
областен управител и съветник
няколко мандата.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Благоевградчанинът Наско Лазаров: Не може да отидеш до
Занзибар и да не влезеш в дома на великия Фреди Меркюри
сподели огромната радост на
малчуганите за подаръците.
Българският натурален чай и
здравословният оризов чипс
ще бъдат раздадени още утре на
закуска, се казваше в съобщението.
- Ще продължите ли да
„подарявате усмивки“ на децата
на Африка?
- Такива са намеренията ни.
Помощта ще продължи. Ще използваме
всяка възможност,
когато има чартърни полети, за
да пращаме по нещо. Докато
бяхме в сиропиталището, научихме
от домакините, че големият
им проблем е, че не могат
да снабдяват децата с прясно
мляко за закуска. Още тогава
решихме, че като се върнем в
България, ще съберем пари и
при следващото ни посещение
ще закупим за пансиона две
крави.
- Вашето пътуване не е било
съвсем туристическо и все
пак кое бе най-интересното,
което видяхте в Занзибар извън
сиропиталището „Бу-бубу“?
- Домът на Фреди Меркюри,
който се намира в Стоун Таун,
близо до летището. В него великият
солист на „Queen“ е прекарал
детството си до 1956 година,
когато семейството му се
мести в Европа. Сега това изключително
притегателно за туристите
място е хотел. Във фоайето
му се намира малка музейна
сбирка на певеца: плочи,
снимки, пианото му, блестящозорните
деца
на Занзибар?
- Имах
покана да
гостувам на
моите приятели
Галя
Георгиева и
Христо Байков,
които от
години живеят
там. Те
ми сподели-
ха, че децата в Занзибар са
твърде бедни и ако занеса нещо,
дори и малко, ще ги направя
много щастливи. Аз от малък
съм доброволец към Червен к-
ръст. Неведнъж съм участвал в
благотворителни акции и покрай
тях съм преживял много радостни
мигове. Оказа се, че доктор
Венета Павлова, която се
прочу като стоматоложката на
холивудската легенда Силвестър
Сталоун, също има такава
настройка.
Идеята прегърна и телевизионната
водеща Мария Силвестър,
която без колебание са
включи в акцията. Започнахме
да събираме подаръците на децата.
Това продължи два месеца.
Дълги преговори, увещаване,
напрежение. Много добри
хора помогнаха да съберем
около 60 кашона с фланелки,
шапки, здравословен оризов
чипс, 500 четки и пасти за зъби,
български натурален чай.
Собственикът на туристическа
компания Георги Пасев ни помогна
солидният багаж да потегли
към мястото, за което бе
предназначен. Кръстихме мисията
си: „Да подарим усмивки
на децата на Занзибар“.
- На кого занесохте подаръците?
- В програмата ни се предвиждаше
среща с първата дама
на страната, съпругата на
Оказа се, че в последния месец
около 3000 нашенци са
прелетели на юг от Екватора, за
да полегнат върху топлите африкански
плажове, да се подивят
на приливите и отливите,
гигантските костенурки, загадъчната
джунгла и още ред други
екзотики, които повечето европейците,
ако не отидат на
място, могат да видят само на
кино.
Една малка група българи
обаче отиде в Занзибар не толкова
за да пътешества, а с благородната
мисия да подари усмивки
на дечицата от тази иначе
много бедна държава, пише
show.blitz.bg. PR специалистът
от Благоевград Наско Лазаров
беше неин предводител и идеолог
на благотворителното начинание.
- Г-н Лазаров, как се роди
идеята да тръгнете чак в Африка,
за да зарадвате безприпрезидента.
Тя трябваше да ни
насочи къде да отидем. Визитата
ни обаче не можа да се осъществи.
Тогава местни приятели
ни посъветваха да посетим
сиропиталището „Бу-бу-бу“, където
живеят над 350 деца.
- Какво знаехте за тях и
какво научихте после?
- Това са деца без семейства
или с родители наркомани.
Много от тях са загубили
майките си още при ражданечезарна
жена, към която всички
се обръщаха като майка Сузанита.
Разбира се, никой тук
не бе чул нищо за България. От
нас чуха името на родината ни
за първи път. Домакините ни
показаха няколко класни стаи,
пълни с деца. В една от тях учеха
английски език. С огромна
пръчка учителката показваше
буквите от азбуката и децата
повтаряха след нея. Всички
бяха изключително дисциплипоследък
танц „Ересалима“.
Децата на доктор Павлова - Ева
и Огнян, направиха върху макет
демонстрация как правилно
трябва да си мият зъбите
сутрин и вечер, за да бъдат те
здрави.
Вечерта, след като се прибрахме
в хотела, получих SMS от
г-жа Сузанита, чийто думи истински
стоплиха сърцето ми. Тя
ми пишеше, че сърдечно благодари
за отделеното време и
то. Разбрахме, че в Занзибар
това се случва твърде често.
Обитателите на сиропиталището
бяха на възраст от 1 до
13 години.
- Как ви посрещнаха те?
- Решихме да ги изненадаме
и отидохме без предварително
да ги предупредим за визитата.
Заварихме ги да учат.
Изключително красиви, чисти и
ведри. Посрещна ни една лънирани,
направи ми впечатление
огромното уважение, с което
те се отнасяха към мама Сузанита.
Всичко, каквото тя кажеше,
се изпълняваше на минутата.
- Как приеха подаръците?
- Много се зарадваха. Изнесоха
ни програма. Разпитваха
ни. Мария Селвестър ги спечели
за миг. Заедно танцувахме
станалия толкова моден нато
жълто яке, с което е бил облечен
на грандиозния концерт
на групата на стадион „Уембли“.
Входът за музея е 8 долара. На
третия етаж на хотела се намира
стаята на Фреди. Ако някой
реши да преспи в нея, трябва
да плати 150 долара.
- Днес Занзибар се гордее
с Фреди Меркюри, но някога
не е било така...
- Това е самата истина. В началото
никому неизвестният
Фарук Булсара, бъдещият Фреди,
заради сексуалната си ориентация
не е бил долюбван от
сънародниците си. Днес обаче
неговият дом привлича стотици
хиляди туристи. Докато бяхме
там, потокът не спираше. Идваха
руснаци, румънци, разбира
се, имаше и българи. Защото не
може да отидеш в Занзибар и
да не видиш къде е живял великият
Меркюри.
00072