Вестник "Струма" брой 121

вите - нарав-
но с мъжете. А на панагон
грижи по челяд, правене
на зимнини, работа
ежедневно из кухнята и
отделно от това хурка,
игли, разбой, рудан. А сега
какво? Има перални,
хляб има готов, везаниците
и плетениците
пълнят магазини, за
готвене какви ли не уреди
са измислили... Подобре
е сега, ама и нашенското
си ми е мило,
че тогава като че бяхме
като от един калъп,
бяхме много по-сговорни,
повече се уважавахме,
а сега хората ми се
мова: Селото беше с 2000 жители,
правиха ТКЗС-то, и се изселиха,
да се купят за-
хар, газ, сол и нещо друго.
Всичко използвахме и
от животинките - месо
и мляко за ядене и зимнини,
кожите за кожуси,
вълната за черги и горни
дрехи. Всяка къща бе
нещо като малка фабрика
- въртяха се рудани,
работеха разбои, от които
излизаха килими, черги
и други ткаяници. Тия
неща също ми станаха
добре познати. Познати
ми станаха и плетачните
игли за чорапи, фланели,
малките игли за везане,
като правехме разни
пъстроцветни ковьори,
разни покривки за маси,
а и чеиз взе да се трупа,
че при женене момата
не можеше да иде в
друга къща без нищо.
Като стана ТКЗС-то
1958 година, сърпът от
ръцете изчезна, но мотиката
остана, че семейно
се хванахме с тютюн,
па остана и малко
имот, що му викаха - за
лично ползване, а по нещо
и из домашната градина,
и така я карам вече
89 години.
На младини рядко при
свободно от друга работа
време ръцете ми
пред петстотингодишния чинар в центъра на Влахи /сн. 1/. С дъщеря си
а път към центъра на селото на разходка /сн. 2/. Има ли оживление във
пропуска, и сега е до стария чинар /сн. 3, с бастуна/. На празник и служба
ка най-често прави погача /сн. 4/. Обезлюдено е вече Влахи, но на съборите
я, патрон на местната църква, се изпълва с празнуващи /сн. 5/. Невероявече
са с жителство във Влахи /сн. 6/.
4
сграда, що
беше използван
по-рано
за обор.
Научихме
какво е
танго, румба,
имаше
хора, които
свиреха на
устна хармоника,
сворче, гайда,
а появи
се и акордеон.
Стана и
нещо нечувано
и не-
стояха без игли за плетене
и везане, работех и
с хурка, сядах на разбой.
Това продължи доста и
след като свъртях семейство
с Христо Серафимов
- съпругът ми. Като
се събрахме, дойдоха
и грижи за къща, после за
деца, та така и се стигна
до внучета, да са ми
живи и здрави.
На 89 години съм вече,
ама не ми се верва да ги
имам. По-стар човек от
мене във Влахи нема, а и
как да има, като съм си
сама-самичка с тукашно
рождение. Така, като не-
виждано -
учители и други младежи
взеха да правят театър,
като представяха разни
пиеси на празници. Салончето
се пълнеше и от
много възрастни, че
някои, като не можеха да
влязат вътре, седяха и
слушаха отвънка. По-интересно
обаче ставаше
на празниците в центъра
при стария чинар.
След служба в църквата
ставаха големи веселия.
Тревожна за Влахи дойде
1947 година. Хората се
бяха разделили на комунисти
и земеделци. Беше
купонна система, всичко
не достигаше и това,
което се раздаваше,
отиваше повече към комунистите.
Пръв се обяви
срещу тази несправедливост
Герасим Тодоров.
Подгониха го и той
хвана гората, както я бе
хванал по-рано и Яне
Сандански. Скоро към
него се насъбра голяма
чета и тя стана заплаха
на властта. И така
до пролетта на 1948 година.
Тогава във Влахи
дойдоха много милиционери,
свалиха хората и
от махалите с домашните
им животни и не даваха
никой да излиза от
селото. Казват, че така
били блокирани и Ощава,
Стара Кресна, Градешница,
Кресна. Всичко било
горяните на Герасим
да не могат да се снабдяват
с храна и друго
важно. Така и става - и
какво накрая? Един по
един всички се предадоха.
Не мина обаче без
убийства, после имаше
някакъв съд и пак
смърт, но с обесване из
затворите, а много пък
осъдени на доживотни и
други присъди. Много
вееше така - не
си ли добиеш,
няма и да ядеш.
А требваше да
се добива и за
хората в къщата,
а и за домашните
животни,
що имаха.
Та добре
опознах как се
сади царевица,
как се копае и
бере, как се сади
тютюн, бере
и ниже, как
се жъне царевица
и ръж. Гледахме
още памук,
че като го
изпредехме,
правехме домашно
платно,
а от него ризи,
гащи. Гледахме
сусам и мак, че
да си добием и
олио. Тютюнът
пък бе за
някой лев, та
ма с кого дума да
сменям, в мислите се
връщам към старите
работи, из младост, а и
по-сетне. Връщам се в
годините, когато нямаше
ток и везехме и плетехме
на фенери или газени
лампи. Тогава немаше
телевизия, радиото
едва се появи и вечерите
що друго - събирахме се
на седенки и попрелки.
Работим момичетата
нещо и пеем, а ергените
попийват ракия и се опитват
да поощипят
някоя от нас. Тези събирания
ги редувахме по
къщите. В къщата, в
която сме, тази, която
ни посреща, приготвя я
качамак, я нещо друго,
домакините не пропускат
да налеят и кани с
вино, и бърдучета с ракия.
Абе весело беше.
После пък дойде друго чудо
- киното. Беше едно
подвижно кино и се прожектираше
на една стена
и всички насядахме на
земята. Набързо като
че беше и дойде друго чудо
- телевизия, и да си кажа
право, то ми стана
другарче, което и сега
ми е верно.
Гледам назад и не ми
се верва, че са минали
толкова години, и все като
това що е било, от
вчера е.
Не знам, но сега като
че животът е по-хубав.
Ако човек си хване някоя
работа, може и за друго
да не мисли освен нещо
около семейството си. А
някога в частното земеделие
мъжете ако не са
на оран, ще са с кончето
за дърва в гората, ако не
са за дърва - ще цепят
дърва, ще копаят в градината.
Сутрин първата
им работа е да се
справят с животинките,
вечер да ги приберат,
още да ги доят, да
ги стрижат. Добре че
х тук и само работа и работа
черни забрадки се появиха
и из Влахи.
2
ници, та
имаше праз-
По времето на бандата
на Герасим Тодоров,
ботите по
някои от ра-
СТРУМА
както наричаха горяните,
аз вече изкласих от
забраняваха,
църковно се
ВОТЪТ
училището и като момичка
вече тате и мама
поотпочива-
та и си
ме емнаха по-здраво по
ха.
земеделски работи, па и
Не беше
стр. 12-13 отменях мама у дома.
лесна и нашата,
женска-
Тогава във Влахи се жита.
Веднъж в
неделята печене
на хляб,
веднъж също
пране на реката,
копаене,
жътва,
бране по ни-
6
струват
поотчуждени.
Не се чувствам
като
баба, ама това
си е по мои
мисли. Не се
крият лесно
89 лазарника,
като ти се качат
на гърба.
От хурка и
разбой отдавна
са ме отказали,
че почти
дойде време да
ме откажат и
от мотика.
Пак я хващам,
но за малко
така из градинката до
двора ни във Влахи. Не
съм вече без свободно
време и така да скръстя
ръце. Често взех да хващам
пътя и до дъщерята
Виолета в Симитли.
Погостувам им, хранят
ме, добра постеля, а и на
внучета се радвам. Често
съм с тях и във Влахи,
че семейството не
пропуска да ми идва на
гости. Пък и те посвършат
някоя работа из
градината или по къщата.
Така вече я карам, а
докога - друг е тоя, който
решава!
БОРИС САНДАНСКИ