Вестник "Струма", брой 149, Събота-неделя, 3-4 юли 2021 г.

СТРУМА 3-4 юли 2021 г. У НАС И ПО СВЕТА
стр. 9
Словения подкрепя присъединяването
Любляна разбира позицията
на София
на България към Шенген
за ветото на европреговорите
с РСМ
Словения, която пое ротационното
председателство
на Европейския съюз,
напълно подкрепя пълноправното
присъединяване на
България, Румъния и Хърватия
към Шенген, заяви в отговор
на въпрос по националното
радио министърът
на вътрешните работи на
Словения Алеш Хойс:
"Честно казано, сме особено
заинтересовани тези
страни да влязат в Шенген,
защото те са съседи и така
ще направим товара си
малко по-лек. Ще направим
живота много по-лесен за
хората, които живеят около
тези граници, и това ще
Министерството на външните
работи на България остро
осъжда изказването на
Драган Гюровски от Младежкия
съюз на ВМРО-ДПМНЕ, в
което той отправя обидни и
неверни твърдения и вулгарни
квалификации към България
и нейния народ, и с което
целенасочено се насажда
омраза към страната ни. Това
се посочва в съобщение на
МВнР, изпратено до медиите.
Подобни провокации противоречат
на всички основни
европейски принципи и норми
на политическо поведение.
Те са символ на унаследени
от миналото стереотипи,
които са в разрез с декларираното
от Република Северна
Македония и нейното общество
желание за споделяне
на европейските ценности
и присъединяване към общото
европейското семейство.
България винаги е демонстрирала
последователност,
прозрачност и конструктивност
в отношенията си със
своите съседи. Независимо
от всички наши прояви на
добросъседство, страната ни
продължава да бъде обект на
демонизиране и език на омраза
в рамките на вътрешно-
направи тези граници наистина
европейски. България
и Румъния, както казах
много пъти, искам да ги
поставя на дневен ред в Съвета".
Министър Лугар уточни,
че ще направи това, когато
бъде постигнат консенсус
между страните членки по
въпроса. Засега България и
Румъния имат частичен
достъп до информационната
система на Шенген.
Словенският премиер
Янез Янша заяви, че разбира
със сигурност позицията
на България за ветото
й за начало на преговорите
към Северна Македо-
Янез Янша
ния, тъй като тя е страна
членка. "Когато сме в едно
семейство, първо идва неговият
интерес и после на
останалите", подчерта той.
Премиерът Янша добави,
че същевременно трябва да
действаме като семейство,
иначе то е под заплаха.
Външно министерство: Осъждаме вулгарните
квалификации към България на РС Македония
Урсула фон дер Лайен иска започване на преговорите
с Албания и РСМ по присъединяване към ЕС
Повече от 6 милиона граждани
на Европейския съюз са
подали молба за установяване
в Обединеното кралство
след Брекзит преди крайния
срок в края на юни, който британското
правителство наложи
като част от процеса по излизане
на страната от блока, пише
"Индипендънт".
„Наличието на повече от 6
млн. заявления за участие в
схемата е безпрецедентно постижение
и аз се радвам, че
осигурихме правата на толко-
политическия дебат в Република
Северна Македония,
което е недопустимо в съвременния
демократичен свят.
С притеснение констатираме,
че за пореден път в момент,
когато София и Скопие
търсят път към конструктивния
диалог за намиране на
взаимно приемливи решения,
са налице подобни провокации.
Те категорично не помагат
за утвърждаването на добросъседските
отношения и
затрудняват възстановяването
на доверието и постигането
на напредък в двустранния
диалог, които са в пряк интерес
на хората от двете страни
на границата.
България очаква от правителството
на Република Северна
Македония да се разграничи
категорично от подобни
опасни провокации и
да предприеме необходимите
действия, за да изпълни на
практика многократно поетите
ангажименти за противодействие
на публични прояви
на омраза срещу България.
Председателката на Европейската
комисия Урсула фон
дер Лайен се обяви за официално
начало на преговорите
по присъединяване към Европейския
съюз с Албания и
Република Северна Македония
по време на словенското
председателство на съюза
през втората половина на тази
година. Това заяви Фон
дер Лайен на пресконференция
след среща на Колегиума
на комисарите от Европейската
комисия и правителството
на Словения, която пое
в четвъртък председателството
на Съвета на Европейския
съюз за шест месеца.
Европейската комисия изцяло
подкрепя страните от
Западните Балкани по европейския
им път, ние също така
сме привързани към напредъка
по пътя на разширяване
на ЕС, включително с официалното
начало на преговорите
по присъединяване на
Албания и Северна Македония,
каза председателката на
Европейската комисия.
Министерството на външните
работи на Словения е
посочило сред приоритетите
на словенското председателство
съдействие на страните
от Западните Балкани по
пътя на тяхната евроинтеграция
и начало на преговорите
по присъединяване към ЕС с
Република Северна Македония
и Албания.
Шест милиона европейци са кандидатствали
за оставане във Великобритания след Брекзит
ва много граждани на ЕС - наши
приятели, съседи и членове
на семействата“, заяви министърът
на вътрешните работи
на Великобритания Прити
Пател.
Останалите 570 000 души,
чийто молби не са одобрени до
момента, също ще се ползват
с равни права до вземането на
решение по техните случаи.
Всички те са получили удостоверения,
които могат да използват
в случай, че трябва да докажат
имиграционния си статут,
например при започване
на нова работа или наемане на
имот.
Схемата за уседналост на
Обединеното кралство беше въведена
през март 2019 г. като
част от плановете на Великобритания
да напусне ЕС. Едно от
основните въздействия на Брекзит
върху живота на Острова беше
краят на свободното придвижване
и възможността за
всеки един гражданин на Съюза
да живее и работи навсякъде
в рамките на блока.
"Трябва да се опитаме да
намерим компромис", подчерта
той.
Министър-председателят
определи последното предложение
на португалското
председателство за подновяване
на преговорите
като добро. "За България е
добре да се приеме нация,
която говори сходен език и
има близка култура. Може
да е спорен въпрос, но
трябва да имаме стратегически
поглед върху нещата",
каза още Янша.
Министърът на външните
работи на Словения Анже
Логар, от своя страна,
заяви, че една от първите
България
е сред 130-те
държави в
света, които
на 1 юли
са одобрили
въвеждането
на минимум
15%
глобален
данък печалба
от
2023 г. Това
става ясно
от съобщение
на разширения
формат на
Организа-
му предстоящи визити ще
бъде в България във връзка
с ветото на страната ни
за започване на преговори
със Северна Македония.
В четвъртък Словения
пое от Португалия шестмесечното
ротационно председателство
на ЕС.
Министър Логар изрази
надежда, че след извънредните
парламентарни избори
у нас ще бъде сформирано
правителство с голямо
мнозинство, така че да
бъде работещо, в това число
и по този въпрос. Той
подчерта, че спорните въпроси
трябва да се решат
между двете страни, и заяви:
"Една от страните има
своите резерви към Северна
Македония. Това означава,
че трябва да ги елиминираме
и да намерим решение,
което ще удовлетвори
страните членки и
няма да затрудни процеса
на преговори, както и да отвори
Кутията на Пандора".
Министърът припомни,
че Северна Македония и
Албания са изпълнили изискванията
за започване на
преговори и затова следващата
стъпка трябва да бъде
започването на междуправителствена
конференция
с тях.
Държавите от Г-7 въвеждат глобален
корпоративен данък от поне 15%
цията за
икономическо сътрудничество
и развитие (ОИСР) и
Г-20. Планът за действие въз
основа на договорката се
очаква да бъде финализиран
през октомври 2021 г. В момента
ставката на корпоративния
данък у нас е 10%,
което значи, че най-вероятно
ще се наложи промяна
в облагането.
Новата минимална ставка
от 15% обаче ще се прилага
за компании с оборот
над 750 млн. евро. Споразумението
не изисква от
държавите автоматично да
определят нова ставка на
корпоративния си данък, но
дава право на останалите
страни да прилагат допълнителна
ставка върху приходите
на компании, идващи от
държава с данък печалба
под 15%. Очаква се това да
повиши приходите от облагането
в световен план с
около 150 млрд. долара годишно.
През юни „клубът на богатите“
(Г-7) на среща на
върха във Великобритания
одобри въвеждането на глобален
корпоративен данък
от минимум 15%, след като
министърът на финансите
на САЩ Джанет Йелън заяви,
че световният минима-
лен данък „ще сложи край
на надпреварата към дъното
в корпоративното данъчно
облагане“.
Германия приветства
сделката като „колосална
стъпка към данъчната справедливост“.
За Франция то
е „най-важното от столетие“.
Споразумението беше
подписано въпреки противопоставянето
на 9 държави,
които не подкрепиха
мярката, тъй като имат ниско
облагане на големите
корпорации. Въпросните
страни - Ирландия, Унгария,
Естония, Перу, Барбадос,
Сейнт Винсент и Гренадини,
Шри Ланка, Нигерия и Кения,
се притесняват, че мярката
може да подкопае способността
им да привличат световни
компании да работят
в техния район, което впоследствие
ще доведе до загуби
на инвестиции и заплаха
за националния им суверенитет.
Всички страни от Г-20,
включително Китай и Индия,
подкрепиха сделката, по
която все още предстои
уточняване на детайли и изключения.
Промяната, за
която са се разбрали 130-
те държави, се състои от
два стълба, става ясно от
изявлението по въпроса.
Минималната ставка от 15%
е вторият стълб, а първият
включва правила за посправедливо
разпределение
на печалбите на мултинационалните
корпорации
според държавата, от която
идват постъпленията им.
В резултат се очаква американски
гиганти като
Google, Amazon, Facebook и
Apple да плащат по-справедлив
дял към обществото,
независимо къде са базирани.
Вторият стълб ще се прилага
за компании с глобален
оборот над 20 млрд. евро.
Ако въпросното мултинационално
дружество има поне
1 млн. евро приходи от
дадена юрисдикция, то ще
трябва да плаща данък върху
печалбата там. От споразумението
са изключени добивната
промишленост и
регулираните финансови услуги.
Многонационалният инструмент
за въвеждане на
механизма за преразпределение
на печалбата ще бъде
отворен за подписване през
2022 г., като е предвидено
той също да влезе в сила от
2023 г.