Вестник "Струма" брой 166

Харесай ни във Facebook: facebook.com/vestnik.struma
СТРУМА 23 юли 2021 г.
РЕПОРТЕР
стр. 5
Служителят в ОД на МВР - Благоевград Валери Георгиев: Спечелих
10 игри в "Последният печели", чувствах се като в гладиаторски
битки, накрая умората ме надви, снимахме по 12 часа на ден
Д
ългогодишният служител в ОД на
МВР - Благоевград Валери Георгиев
стана десетократен победител
в телевизионното предаване на БНТ
"Последният печели" с водещ Орлин Горанов.
В 10 поредни издания на забавно-познавателното
куиз шоу той показа
блестящи познания в различни области.
Валери Георгиев, който е филолог по образование,
беше безпогрешен на въпроси,
свързани с български писатели, музиканти,
спортисти, филми... Иначе той
започна работа в полицейската дирекция
през 2002 г. като пресаташе, а впоследствие премина в друга
служба, в момента е началник на сектор в административния
отдел. През 2019 г. той издаде първата си книга със заглавие
„17 бесни басни и други съкрушителни четива“. Разговаряма с
него за енциклопедичните му познания и любовта към книгите.
- Г-н Георгиев, кое провокира
интереса Ви за участие
в телевизионната игра "Последният
печели", в която станахте
десетократен победител?
- Започнах да гледам телевизионното
предаване "Последният
печели" в края на 2020
г. и ми направи впечатление, че
това е игра, която дава възможност
на хората със знания в
различни области да ги изявят.
Игра, лишена от комерсиализъм,
без награди, в която водеща
е тръпката и емоцията да
дадеш верните отговори. Цялото
семейство станахме почитатели
на предаването, до Нова
година изгледахме доста игри и
тогава узря идеята да участвам.
Реално обаче попълних анкетната
карта на БНТ през месец
март тази година и за мое учудване
сравнително бързо ми се
обадиха и поканиха за снимки
в удобно за мен време. Уточнихме
датата, те си поставиха
изискванията, подписах договор
с организаторите и започнах
участие.
- Какви са правилата на
играта?
- По регламент всеки, който
е победител, продължава да играе.
Снимките се правят през
целия ден - от 9 часа сутринта
до 9 часа вечерта, като се
правят по две почивки. В единия
ден записахме 6 игри, а във
втория - 5. Записите от игрите
се редактират, монтират и излъчват
ден за ден.
- Това изисква голяма концентрация
за победителя,
който участва в няколко поредни
игри. Как се справихте
с този маратон?
- Да, чувствах се като участник
в гладиаторски битки.
Побеждаваш и ти пускат нови
опоненти през целия снимачен
ден. Психическата подготовка
изобщо не трябва да се пренебрегва.
Бързата реакция е много
важна, както и стратегията,
която всеки играч прилага, но
трябва да притежаваш и психическа
издръжливост. Все пак
5 игри срещу 15 състезатели,
при която една игра трае около
1 час и половина, и с кратка
почивка между игрите, не е толкова
лесно. По време на състезанието
си непрекъснато под
напрежение, трябва да се концентрираш
за секунди в различни
области, да дадеш верен
отговор, да посочиш субекти от
телевизионния екран и да имаш
бърза реакция.
Трима други участници във
формата имат двуцифрен резултат,
аз имам контакти с
някои от тях. Умората от участието
в серийните игри е незаобиколим
фактор.
- Имахте ли цел в играта?
- За мен не беше самоцел
да спечеля определен брой игри
или да имам приоритет "10
от 10" верни отговора. Успях да
постигна 9 от 10, но за мен беше
по-важно да продължа да
играя.
- Увеличаваше ли се хъсът
след всяка победа?
- Не бих казал хъс, а желание
да продължиш. Водещото е
не да унижиш някой от останалите
състезатели и съперници,
като постигнеш по-висок резултат,
а по-скоро една битка
със себе си, в която искаш да
видиш докъде може да стигнеш.
- Какво научихте за себе си
в това надиграване?
- Разбрах, че имам ситуативна
памет. От кадрите, които
даваха в играта, си спомних за
филми, артисти, музикални
клипове, исторически събития,
които съм гледал отдавна, но са
останали в кътче от моята памет.
- Вие обаче демонстрирахте
ерудиция и висока обща
култура и в най-различни
сфери, което издава любознателност.
- Естествено, високата култура
и знания много помагат.
Още от малък, след като се
научих да чета, се запознах с
моето "петокнижие", ако мога
така да се изразя, а именно -
петтомната кратка Българска
енциклопедия на БАН. Всяка
книга беше с много красива
подвързия, с прекрасни статии
и илюстрации. Достъпът до такива
енциклопедични справочници
в онези времена беше
много ограничен. Майка
ми, Бог да я прости, се грижеше
за доставянето на такива
ценни книги в дома ни. Записваше
се, беше станала нещо
като абонат, и чакаше с години.
Последния пети том на енциклопедията
го получихме
някъде през 1975 г., ако се не
лъжа. Много знания получих
точно от нея. Тогава нямаше
енциклопедии Ларус, Британика.
В руските книжарници съм
виждал Большая советская енциклопедия,
но не съм я ползвал.
От детските години ми
беше любопитно да чета енциклопедични
речници, в които
са концентрирани в кратка
версия много научни знания.
В играта ми помогна и това, че
като деца сме гледали БНТ,
която беше единствената национална
телевизия. Тя разполага
с голям капитал от архив,
който другите телевизии трудно
биха събрали.
- Като зрител мога да кажа,
че беше изключително
интересно да си припомним
за "старите ленти?.
- Това е големият плюс на
играта, че освен познавателно
значение, ни връща към минали
преживявания, които са оставили
следа в нашето съзнание.
Предаването има доста
добра гледаемост, въпреки че
се излъчва в часовия пояс за
новинарски емисии на другите
телевизии.
- Телевизията Ви направи
популярен, какво е усещането?
- Ами за моя изненада, като
се разхождам по улиците, хората
ме разпознават, поздравяват
ме, радват ми се, спират
да си поговорим. И то непознати,
и не само в Благоевград.
В. Георгиев обича да се забавлява
Или пък приятели от чужбина се
обаждат, пишат в социалните
мрежи, че те гледат в Сиатъл,
Чикаго. Не може да не ти стане
драго. Мои братовчеди живеят
във Вашингтон и секунди след
като отпаднах в 11-ата игра, с
такова разочарование реагираха:
"Е, как така? Това не е
вярно!?.
- Успяхте ли да си изградите
тактика, след като игрите
са правени на запис за два
дни?
- Помогна ми, че преди това
дълго време бях гледал предаването,
може би 3/4 от игрите.
Тактиката, която си изградих, е
да се изявя във втората част, в
която имаше видеоматериали.
Там беше моята сила, благодарение
на пробудилата се ситуативна
памет, както казах. В
третата част, в която водещият
Орлин Горанов хвърля листчетата
с въпроси, прилагах тактиката
на пасуването. В смисъл,
че от 10 въпроси, които ти
задават, ще има няколко безумно
трудни, каквато да кажем
е квантовата физика или медицината.
Забелязал съм, че 1/3
от въпросите са леки, 3-4 са с
повишена трудност и останалите
във високия регистър. Така
че трябва да си търпелив, да отговориш
на лесните въпроси и
поне на един-два от трудните,
за да минеш с 50 точки пред съперника.
Това не е малко, и тази
тактика ми помогна. В хода
на играта усещаш и атаката на
В. Георгиев в последната битка срещу друг благоевградчанин - Ст. Попов
ли. Повечето от състезателите
бяха подготвени.
Имаше хора
с много познания по
история, право, участваха
юристи, адвокати,
разузнавачи,
един от ръководителите
на българския
контингент в Афганистан.
- Ти спечели 10
игри и след това бе
победен от благоевградчанин.
- Не го познавам
момчето, той е връстник
на моите синове.
Повече от 10-15
г. не живее в Благоевград,
а в София.
Знаеше, представи
се добре, мисля, че спечели 3
игри. Специално в тази, в която
загубих от него, се ядосах,
защото имаше удобни за мен
теми. Но явно умората надделя,
беше 6-ата игра за деня в 21 ч.
вечерта. Ако беше на другия
ден сутринта, щях да се представя
по-добре. Но аз не съжалявам.
Спечелих 10 пъти, а
още повече спечелих запознанства
с нови интересни хора.
Имаше един участник, който
беше инвалид и се беше залепил
за банката. С такова желание
играеше, че когато се
класирах за втори кръг, дори и
да имаше останали въпроси за
5 точки, исках да ги спечели
някой друг. Имаше един участник,
който дума не успя да
обели, но накрая заяви, че
просто не е реагирал навреме
и въпреки това е удовлетворен
и е изпитал удоволствие от играта.
- Какви са наградите при
спечелена игра?
- По 250 лв. В сравнение с
други риалити формати, примерно
"Стани богат", изобщо
не е много. Затова казвам, че
това не е комерсиално предаване,
а познавателно, подобно
на "Минута е много" на БНТ, в
което раздаваха накрая книги
за награди. Уверявам ви, че нито
един от участниците, с които
играх, не беше дошъл за награди,
а за емоцията от играта,
която е много увлекателна.
- Поддържате ли контакт с
опонента - да те набута в сфери,
които не са твоите.
- А как разбират къде са
слабите места, нали играете
в момента един срещу друг?
- Има как. Тези, които чакат
да дойде техния ред, са в коридора,
в който има телевизори.
Наблюдават моята игра и за посхватливите
не е проблем да
анализират. Например, че не
съм силен в областта коктейнякои
от играчите?
- Да, с някои даже се видяхме.
Има идея да се направи
състезание между победителите
в играта, нещо като формат
"The best" , който да се излъчи
в края на годината.
- А имате ли комуникация
с водещия на играта?
- Както знаят читателите на
в. "Струма", Орлин Горанов е
преподавател по музикално
майсторство в Югозападния
университет. Оплака ми се, че
му е омръзнало да преподава
дистанционно на студентите
си, и дори беше се свързал с
ректора, за да му каже, че настоява
за присъствено обучение,
тъй като вокална техника
не може да се учи по този начин.
Тогава ми сподели, че може
би ще посети джаз фестивала
в Благоевград през юни,
но доколкото разбрах, не е успял
да дойде. Орлин Горанов
е много обаятелен, предразполага
и успокоява играчите, отлично
води предаването.
- Вие имате и дарба да пишете.
Вече издадохте една
книга, кога да очакваме втората?
- В най-скоро време. Предстои
ми да се срещна с издателя,
за да се подготви за печат.
Да, продължавам да пиша
- това е любимо занимание,
с което се разтоварвам от
напрегнатото и динамично
ежедневие. Първата ми книга,
която бе представена в Регионалната
библиотека "Димитър
Талев" преди две години, беше
експеримент. Посегнах към
един литературен жанр - баснята,
към който много малко автори
се изкушават да посегнат.
Може би се броят на пръстите
на едната ръка. Не е лесно,
защото трябва да съчетаеш
познавателното с поучителното,
с литературата, с някои
специфични похвати, което
изисква голямо майсторство.
Аз като учител си спомням, че
имаше една басня на Стоян
Михайловски за орела и охлюва.
Имаше деца, които не можеха
да схванат, че охлювът
се е изкачил нависоко с "пълзение"
като метафора. Някои
даже казваха, че това е много
хубаво, защото охлювът постоянно
се е опитвал да стигне
до върха. Не можаха да вникнат,
че целта на писателя е да
укори меркантилното, сервилното
поведение като нещо
унизително. Сложно е за разбиране.
Затова мисля, че аз
експериментирах с баснята.
Знаем, че героите са растения,
животни, предмети, които
спорят по някаква тема, и накрая
изводът е, че се отнася за
хората. Аз предпочитах в
някои от басните да има само
един герой, не знам дали се е
получило. В тази книга имаше
и преработени пословици, поговорки,
каламбури с обяви
във вестници, всичко е гарнирано
с комизъм, ирония, самоирония.
В новата книга се
впускам в белетристиката -
разкази, есета, пътеписи по
преживяно. Целта ми е, ако
може по някакъв начин да възродя
интереса към класическия
разказ. Напоследък наблюдавам
пренебрежително отношение
към разказа. Съвременните
автори повече пишат
романи - любовни, фентъзи,
сценарии за филмови сериали.
За съжаление масово големите
издатели предпочитат
да издадат най-блудкавия любовен
роман, а не стихове и
разкази.
- Как човек като Вас, с богата
култура, ерудиция, духовност,
работи в полицията,
където действат друг тип стереотипи
и поведение - дисциплина,
подчинение, униформи?
- Няма проблем. Аз съм работил
и като учител. Знам какво
е подреденост, дисциплина.
- Мислил ли сте да напишете
криминале? Знаете от
кухнята за интересни казуси,
имате емпиричен материал.
- Не. Въпреки че един от любимите
ми автори е французинът
Сан Антонио, който пише
криминални романи. Написал
е около 250. Имам повечето от
тях, макар че са нещо като апокрифни
- трудно се намират.
Той е изключителен, най-вече
заради езика - много богат, невероятни
словесни каламбури,
уникални сравнения, цветист,
искрящ хумор. Разкошен е.
Няма Агата Криста, Жорж Сименон,
Реймънд Чандръл... По
този френски автор ме запали
преводачът Орлин Чочов, който
живее в Люксембург. Баща
му е от Благоевград, леля му е
библиотекарката Юлия Чочова.
Освен преводач той се хвърли
в това море на криминални романи
и вече написа няколко.
Не искам да съм му конкуренция.
Истината е, че криминалето
не ме влече.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
ТОПЛИВО АД, КЛОН БЛАГОЕВГРАД
Всякакви видове битумни
изолации - АРР и SBS.
Оферта за всеки обект.
За контакти: 0888/777 712 www.toplivoblg.com