Вестник "Струма", брой 193, Вторник, 24 август 2021 г.

Свидетелства на петима бълг
попаднали в югославски ла
Сътрудничката на Иван Михайлов - Вида Боева-Попова: Нема м
с Македония, България винаги ще е жертвата, те искат д
К
нигата "Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана
на югославската УДБА" с автор Асен Аврамов излезе наскоро от
печат в издателство "Орбел" на благоевградския писател и журналист
Цанко Серафимов. Това е документален разказ за съдбата на петима
млади българи от Пиринска Македония, потърсили спасение от репресиите
на комунистическия режим в България чрез бягство през Югославия
към Запада, които попадат в смъртоносната прегръдка на УДБА. Някои
са заставяни да „служат на македонския народ“, като са връщани в България
като диверсанти, шпиони и агитатори за нова македонска нация и
присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Много от тях загиват
в престрелки при преминаване на границата. А онези, които отказват
да се подчинят на волята на УДБА, както и други, които не одобряват
„демократичния“ югокомунизъм и настояват да заминат на Запад, попадат
в ада на Титовите затвори и концлагери, където са подложени на
жестоки инквизиции и унижения, някои изгубват живота си...
Разтърсващите разкази за житията и страданията на тези мъченици,
изскубнали се от кървавите катакомби на „демократична“ Югославия,
са записани от Асен Аврамов, най-довереният съратник на водача на
ВМРО Иван Михайлов, който по негова заръка се среща с българските емигранти.
След всяка среща представя доклади, които приличат на стенографски
записи. Те са предоставени на издателя от Вида Боева-Попова, лич-
Попов. Как е успял да
ната сътрудничка на последния велик водач на ВМРО Иван Михайлов, която е автор на предговора премине той през
на книгата. Нейният съпруг Антон Попов от Горна Брезница, Кресненско, също е хвърлен в югославския
бункер на смъртта в Герово, а впоследствие е открит в италианския лагер "Капуа" от Асен това, което го е дър-
тази Голгота? Кое е
Аврамов и спасен.
- Г-жо Попова, наскоро
излязлата книга
на Асен Аврамов е по
Ваша идея. Разкажете
за читателите на
"Струма" кой е Асен
Аврамов?
- Асен Аврамов, адвокат
по професия, е найдоверената
личност на
Иван Михайлов. Той беше
от онези дейци на македонското
революционно
движение, които воюваха
не с оръжие, а с интелект,
дипломация, с умение
за непосредствено
общуване с хората. Син
е на Кочо Аврамов от с.
Скрижево, Егейска Македония,
виден учител и
сподвижник на Даме
Груев, Гоце Делчев, Христо
Матов и Иван Гарванов.
Като студент по
право в Софийския университет
ръководи студентското
дружество
"Вардар", а като секретар
на Македонския
младежки съюз успява да
укрепи организацията в
тежките години на разцепление
на ВМРО, заставайки
на страната
на Иван Михайлов. През
1929 г. заминава за САЩ,
където успява да убеди
дейците на Македонската
патриотична организация
в правилността
на действията на ВМРО
под ръководството на
Иван Михайлов, а след
като през 1932 г. се връща
в България, става
един от най-влиятелните
легални дейци. След
комунистическия преврат
през 1944 г. емигрира
в Италия, където до
края на живота си е
неизменно до Иван Михайлов.
И в Рим Асен Аврамов
водеше легален начин
на живот и изпълняваше
всички задачи,
които му поставяше лидерът.
Той беше истински
войник, изцяло отдаден
на македонското дело,
поради което не създаде
семейство.
- Какви са Вашите
лични спомени от
Асен Аврамов?
- С него ме запозна Антон,
моят любим другар,
когато пристигнах
в Италия, за да се срещнем
след седем години
раздeла. Тук накратко
ще подчертая, че срещата
ни трябваше да стане
в Триест. Аз предложих
в писмо на Антон.
Когато пристигнах
/разбира се, с паспорт
пътувах/ в Триест, той
ми се обади по телефона
от Щатите и ми каза да
замина за Рим, където
беше резервирал стая в
хотел. Докато не се натъкнах
на този материал,
който вече е отпечатан
в книгата, не можах
да си отговоря защо
Антон не искаше да дойде
в Триест. След прочита
ми стана ясно, че
най-леко става отвличането
на патриоти от
Триест за тогавашната
сърбокомунистическа
Югославия. Първата ми
среща, два дни след като
през 1961 г. бях в Рим с
Антон, беше именно с
Асен Аврамов. Аз идвах
от Белград, където следвах,
но и там даже не бeх
срещнала такава култура,
елегантност, която
ми говореше, че това е
човек от висока класа.
Нещо, което бе изчезнало
в Македония след 1945
г. В разговорите ни той
много повече знаеше за
положението ни в Македония
под сърбокомунистическия
гнет. На тази
среща, провела се в кафене
"Стационе термино",
той ми се представи под
друго име - с името Петров.
И когато открих
чрез вестник „Македонска
трибуна“, че се казва
Асен Аврамов, аз продължих
да се обръщам
към него до края на живота
му с името Петров.
Благодарение на него
получих политическо
убежище и можах да остана
на Запад. Той се
яви като мой адвокат
пред международната
комисия, пред която изложих
мотивите си да
стана политически емигрант.
Естествено, мотивът
бе, че в Македония
бе забранено да се
наречеш българин. Ако се
опитам да разказвам за
Асен Аврамов подробно,
ще е за книга.
- Как се роди идеята
за книгата?
- Идеята за книгата
се роди неочаквано за
мен. След кончината на
Иван Михайлов трябва-
3
най-накрая в Хонолулу,
Хаваите. Жив е и оженен
за местна хавайка. Когато
УДБА през 1962 г. се
опитва да клевети Антон
в Щатите, а и мен,
защото приех да стана
политически емигрант,
американците викат Анше,
колкото ни позволяваха
силите, да
продължим да работим
за народното
дело. Между книжата
ми попадна този
материал, който
бе старателно подготвен
на пишеща
машина. Заинтересува
ме, защото
някои от емигрантите,
които са
пострадали, аз познавах
чрез Антон. А
от него знаех за този лагер
на смъртта в местността
Герово, недалече
от хърватския град
Риека. Прочетох всичко
на един дъх и реших да
го набера на компютър.
Това беше може би 5 години
преди кончината
на Антон. За нeкои липсващи
факти реших да
направя интервюта с
близките на загиналите,
които живеят във Вардарска
и Пиринска Македония.
Всичко реализирахме
двамата с Антон.
Бог ме насочи към Цанко
Серафимов, познатия
журналист, поет и книгоиздател.
Лично не го
познавам, но неговите
произведения за българщината
и за Македония
ми направиха силно впечатление
и ме убедиха,
че той е предан българин
и честен човек.
- В книгата се представят
съдбите на
петима българи от
Пиринския край, преминали
през жестоки
мъчения в югославския
лагер "Герово",
сред които и Вашият
съпруг Антон
жало и спасило, за да
издържи на нечовешките
изтезания?
- Антон е корав българин.
Разказваше ми, че
още в крехките години се
е повлиял от Христо Ботев.
Научил е наизуст
всичките му стихове, а
знаеше и негови статии.
За Антон бе първо родината
и после всичко друго.
Той за любимата си е
смятал, че и тя требва
да върви по неговия път
за свободата. Именно
това е според мен, което
го е спасило да оцелее.
В карцера започнал гладна
стачка. Според мен
Бог го бе определил да бъде
до Иван Михайлов,
който се е нуждаел от
такъв честен и предан
българин. Само така мога
да си обясня неговото
спасение от карцера.
При леко задрeмване в
карцера на смъртта в
съня му се появила една
дата. Скочил изненадан
и бил убеден, че на тази
дата ще бъдат освободени.
Така и се случило.
На тази дата, полуживи,
сърбокомунистите
ги натоварват в камиони
и ги изпращат в
Италия. Нeкои от неговите
другари емигрираха
в Щатите и Канада.
Други заминаха за Виетнам
като американски
войници. Между тeх е и
Иван Атанасов от четата
на Антон, която
нелегално бе преминала
границата при Малешевско.
Споменавам за
Иван, защото по-късно
той като американски
военен в Хонолулу, Хаваите,
ще бъде истинският
спасител на Антон
и мен, който
ще гарантира пред
американските
служби, че Антон
никога не е работил
с УДБА или с
Държавна сигурност.
Същото гарантира
и за мен,
тъй като, когато
живееха в Охрид
като емигранти,
почти всеки ден
идваха у нас вкъщи.
Знаеха, усещаха,
че сме солидно
българско семейство.
- Разкажете
нещо повече за
Иван Атанасов?
- Той е един от
шестимата от четата
в Брезница.
Само минути преди
да потеглят
към границата, Антон
го взима настрана
и му шепва,
а той отговорил: „С
тебе, Ноно, и накрай
света ще дойда“.
Хвърля през
прозореца портмонето,
за да остави
пари на родителите
си, и тръгва. Докато
е в лагера в
Капуа, се записва в
американската армия
и заминава за
Виетнам, Япония и
Сем. П
Като
Вида и
тон на разпит в Синсинати,
Охайо, където са
настанени с брат си.
Държат се доста грубо,
като го обвиняват, че е
бил агент и на двете
служби - УДБА и Държавна
сигурност. Ние знаем
1