Вестник "Струма" брой 196

Живата история на Капатово - 87-г. Аврам Хаджии
се утвърдиха като абсолютни господари, всички о
до 1970 г., когато хората избягаха от селата
Аврам Георгиев Хаджииванов е роден през 1934 г. в село Капатово, Петричко. Едно от
7-те деца на Николина и Георги Хаджииванови. Учи в Капатово, прогимназия завършва в
Хърсово. На 16 години /1950/, когато с родителите си е интегриран семейно в село
Крушаре, Сливенско, успял да вземе гимназиално образование в Сливен и Ямбол. Казармения
си дълг отбива трудовак. Бил неблагонадежден.
След войниклъка си се завръща в Капатово и учи в Селскостопанския техникум в Сандански.
1964 година успява да влезе като задочник в Агротехническия институт в Пловдив.
Трудовите си години вписва като бригадир в ТКЗС и като участъков агроном на
няколко села. След 1990 година работи 3 години в служба "Земеделие" към община Петрич.
В пенсия е от 1994 година.
Семейство създава през 1960 година с Иванка Талкова. Имат 4 деца - Николина, Георги,
Карамфила и Ангел, внуци и правнуци.
От потомството е на известния в района Лазар Вуков, брат му Кръстьо Хаджииванов
е убит 1952 г. край Струма при Чучулигово.
- Аврам, поел си по житейската
пътека на 88-ата си година,
почетна възраст. С какво
се занимаваш сега?
- Ами агрономът Хаджииванов
е минало. Това, което бях усвоил
като наука и практика по
време на кооперативния строй,
вече съм го качил, както се казва,
в кошницата на тавана. Сега
се занимавам с малкото си домашно
земеделско стопанство -
малка градина, лозе, овошки, що
се вика за домашна консумация.
Старая се и да не оставям главата
си празна, а краката без хич
път. Радвам се на внучетата и
правнучетата. А намерих си и
един другар - хванах се за молив
и с него запълвам бели листове
с черни букви. Казват, че
мъжете като се пенсионират и
поостареят, поизперкват и започват
да пишат, та и мене сигурно
ме хвана това изперкване...
Помислих си, че житейският
ми път не само е доста дълъг вече,
но в него съм чул и видял, а
и преживял много при капитализма
в детството и юношеството
ми, като неблагонадежден при
така наречения социализъм, с
трудови години в неговата рожба
- кооперативните стопанства,
и пенсиониране при нов капитализъм,
български... това, що съм
видял, чул и преживял си е един
голям житейски урок, който си
мисля, че е по-добре да не се
забравя.
- Имаш вече две книги.
- Да. Първата ми е под заглавие
"Преживено" и с подзаглавие
"Рода Букови от с. Капатово",
а втората е "Случки с българи
от старо време".
- С какво си ги запълнил?
- Най-вече с живи истории.
Със случки и събития от времето
на робството, а и след него
из целия 20 век. Постарах се да
надникна из църковните дела,
развитието на училището, да потърся
във времена и събития житието
на родителите ми и техните
родители. Стигнах до преди
200 години из историята на рода
ми. Оказа се, че миналото на
Капатово, а и на съседните селища
в района, е едно голямо
богатство, изразяващо се в борби
за църковна независимост, за
национално освобождение. Тук
няма хълм и дол, а и по-стара къща
да не са свързани с Яне Сандански,
с комити, със сражения
с турци, с гонене на гръкомани
свещеници. Сред тези къщи е и
потомственият ни дом в Капатово,
в която прадядо ми поп Лазар
е укривал Апостола Васил
Левски, а по- късно и Гоце Делчев,
и най-вече Яне Сандански,
като ръководител на ВМОРО в
Мелнишко и Серско.
- Казваш, че си много чул,
видял и преживял в три епохи
- на капитализъм, социализъм
и пак капитализъм. Какво си
спомняш от времето на първия
капитализъм?
- Бях дете, когато за първи път
видях германски войници. Имаше
и в Капатово. Танкове и оръдия
имаше разположени по вършилата.
Ние, децата /аз бях от 7
години нагоре/ тичахме край тях,
когато бяха строени и маршируваха.
Като ни гледаха такива боси
селянчета, ни даваха шоколади
и сладки сухари. Спомням
си, че бяха много дисциплинирани.
Каквото вземаха из селото
- яйца, зеленчуци и друго, си
го плащаха. Когато в нашето село
отиваха да се мият на чешма
и се появеше жена със стомни,
всички моментално се отдръпваха,
докато не си налее вода.
Помня и обявяването на войната
с Гърция и нахлуването на
германците, което стана най-вече
през нощта на 5 срещу 6 април
1941 година. На 6-и сутринта
почти всички от Капатово бяха
8
3
излезли на хълмовете наоколо
да огледат що става на голямата
гръцка отбранителна линия Метаксас,
считана за непревземаема
с бункери, оръдейни и картечни
гнезда и тунели под нивото
на р. Струма. Но бе превзета
и после станаха много любопит-
мени и животът в
друга насока. Появи се радио.
Някои по-заможни си купиха от
марка "Филипс". Слушаха се новини
от Лондон, Москва, Берлин.
Тогава радиото не се заглушаваше.
И настана брожение сред
хората. Колкото повече се виждаше
краят на войната, толкова
повече това брожение нарастваше.
Започна да си говори и срещу
Германия. Не липсваха и агитатори,
които потайно казваха,
че ако дойдат руснаците при нас,
ще бъдем всички щастливи, а сиренето
ще е като камъните по реката
и всички ще ядем до насита.
Пропагандата за добрите
руснаци се увеличаваше с идването
на края на войната. Повлия
тя и на братята ми Благой и Кръстьо
и другите момчета от Капатово,
които се включиха в партизанския
отряд, който действаше
в южния дял на Пирин планина.
Брат ми Благой отиде и с
трофей - към 15 пушки и пистолети,
заграбени от линията Метаксас.
- Казваш, че като неблагонадежден,
и то с родителите,
си бил интерниран в Крушаре,
Сливенско. Как това се случи
при двама братя партизани?
- Ами случи се, и то най-вече
от Кръстьо. Кръстьо стана партизанин
непълнолетен, невръстен.
Много беше талантлив, физически
здрав и пъргав. Когато
партизанин с руски войски действа
по прокарване на комунизма
и в Гърция, руски генерал му
предлага да го изпрати на учение
в Москва. Но той отказва.
1
ни неща - много
пистолети, че и
картечници отмъкнаха
местните
хора. Имаше една
жена, беше
прибрала картечница
в сандък, казали
й, че това е
плетачна машина...
Войната, естествено,
се отрази
и на икономиката
на държавата,
повлия и на
хората от Капатово.
Но пък се про-
ВРАГ НА НА
Петък, 27 август 2021 г.
Скоро се разочарова от новата
власт и стана "враг на народа".
Преживява много житейски перипетии,
работи из мини, преследваха
го и 1952 година новата
власт като за благодарност, че е
спомогнал да я има, го разстрелва
край Струма, под село Чучулигово.
За Кръстьо сега са написани
книги, издадено е личното му
поетично и друго творчество.
Български учени и писатели го
наричат "Втори Ботев", творбите
му са преведени на много езици,
а три монумента почитат делото
му - има мемориал на предполагаемото
място на убийството
му, паметен знак в едно съседно
на Капатово село и край
стария централен площад на
град Сандански.
- Защо се оказахте след интернираните
и преследваните
при установяването на така наречената
народна власт?
- Ами защото братята ми
Кръстьо, Благой, а пък и родителите
ми явно изказваха обратни
позиции на тези неща, които се
случваха. След войната настана
време, когато се казваха и такива
нелепости: "Без слънце може,
без Сталин не може", че той е
"Бащата на народите" и прочее.
През 1950 година ни въдвориха
в Крушаре, Сливенско.
Най-големият ми брат Благой бе
записал медицина, трета година.
Арестуваха го и го пратиха в концлагера
"Богданов дол", после в
"Белене". Другият ми брат Кръстьо
беше вкаран в урановите мини
в с. Бухово, откъдето избягва
и се стига до убийството му край
Струма.
- Как преживяхте в Крушаре?
- Не беше добре. Ние бяхме
"врагове на народа", а и времето
беше на купонна система за
всичко хранително, а и нехранително
и отиваше повече за червената
номенклатура. Стигнал
бях дотам, че бях заприличал на
циганче. Дори имам и една любопитна
случка. Ще си позволя
да я разкажа.
Изкачил се бях на билото на
Средна гора, откъдето се открива
Сливенското поле. По пътя
срещу мене идваше цигански катун.
Доближиха ме 6 цигани и циганки.
Хванаха ме за ръцете и взеха
нещо да си говорят на цигански.
Запитах ги какво искат, а те
взеха да викат: "Той е.". Разбрах,
че са ме взели за тяхно циганче,
изчезнало преди 6 години... дълго,
дълго е всичко за разказване,
важното е, че оцеляхме и доживяхме
пак да живеем в Капатово.
- Пак ли бяхте "врагове на
народа"?
- О, да! Това си беше нещо като
лепната незаличима марка. Когато
се върнахме, бях вече завършил
гимназия в Ямбол и Сливен.
Взеха ме войник, но скоро го отчетоха
като грешка и ме прехвърлиха
в трудовите войски и хванах
кирка, лопата и количка по
изграждането на пътя от село
Карналово за село Рожен и Роженския
манастир. После работих
и по пътища из Пирин планина.
Непрестанно бях подложен от
комсомолски активисти на провокации,
че съм бил американски
шпионин. Но както много неща се
позабравят, така и аз взех да излизам
от полезрението. Даже успях
да продължа учението си в
Селскостопанския техникум в
Сандански. Агрономството ми беше
нещо любимо, още повече че
съм селско момче, земеделче,
каквито бяха и братята ми. Даже
ще спомена и това, че брат ми
Борис Иванов по времето на промени
оглави след 1990 г. и обединения
БЗНС за Благоевградска
област.
- Трудовите ти години като
агроном ли минаха?
- Да. И това се случи, след като
след 1960 година стана по-свободно
приемането в университетите
и висшите институти. Постъпих
в Агрономическия институт в
5