Вестник "Струма", брой 202, 3 септември 2021 г., петък

на България по карате, ТОЙ - национален
България и Швеция, спортът ги свързва в
м, за да следват мечтата си в Гоце Делчев
СТРУМА
г.ЙСКИ ИЗБОР
1 стр. 12-13
ско джиу-джицу и един от кориасименто
/сн. 1/. С Виолета по
пътуванията им в Япония /сн.
дно /сн. 3/. Снимка с Браян Фитупите
си - тази от европейско-
5/. Като част от шведския нана
битка в Япония /сн. 7/. Сте-
8/ и с класа си /сн. 9/.
7
6
то метеорологичен план, в нашата
родина сме късметлии,
защото имаме топло, светло,
слънчево време дори и през
зимата. Дори и да е студено в
България - излизаш навън,
слънцето огрява и ти си подобрява
настроението.
- Има ли нещо, което да
ви е шокирало там?
В.: Не бих казала, че нещо
ме е шокирало. Виждала съм
различни манталитети, където
и да съм пътувала. По-скоро
различното е дистанцирането
и хладината в общуването. Позатворени
са. Прекомерно делово.
Повтарям се, но това е.
Отиваш на тренировка в България
и те посрещат топло, хората
говорят с теб, а в Швеция
влизаш, тренираш, минаваш
и си излизаш, като през
това време може никой да не
ти продума.
С.: В Швеция може да те
стресне умереността. Тя присъства
навсякъде. Това е във
всяко начинание. Нито помалко,
нито повече.
- Носят се различни легенди
за образованието на
скандинавските държави.
Има ли нещо много специфично,
различно от нашите
стандарти?
С.: Може би малко по-различно
е, че имаше по-малко
зубрене и повече практическа
насоченост. Работи се повече
по проекти, в екип, може
би това е най-голямата
разлика. Иначе си е учене като
учене - лекции, изпити и
т.н. екстри. Можем да кажем
още, че няма как да вземеш
изпит, ако само механично си
го заучил. Поставя ти се проблем,
казус, който трябва да
решиш. Няма начин, ако си
зазубрил някаква материя само,
без да си я разбрал, да си
вземеш изпита.
- Стефан позволява ли си
да готви шведски ястия?
В.: Не харесвам шведската
кухня. Това не е моето. Ина-
5
че Стефан ми готви някои неща.
Добър домакин е. Откакто
сме си в България обаче,
не е толкова често в кухнята.
С.: На Виолета шведската
кухня със сигурност не успя
да й пасне. За разлика от мен,
който харесвам тамошните
ястия и дори си имам любими
такива. Рибните ястия,
шведските кюфтета, както им
казват, смесването на вкусовете
сладко и солено да речем.
- Колко сладък и колко
солен е вкусът ти от престоя
в шведския национален
отбор?
С.: Имам само положителни
спомени. Определено това
бе един положителен период
за мен. От началото до
края, до последното ми състезание
- Световното първенство
в Япония през 2019.
Приеха ме от първия ден като
равноправен човек и до
последно всички са се отнасяли
с уважение към мен. Никога
не съм почувствал
някакво пренебрежение.
- Все пак нямаше ли
някаква нотка на шовинизъм
спрямо теб?
В.: Не съм имала такова
усещане. Може би не съм
прекарала толкова дълго време
в Швеция, но не мисля, че
е имало подобно нещо. Напротив,
хората са били винаги
любезни към мен, склонни да
бъдат полезни, ако им бъде
9
1
потърсено съдействие.
С.: Може да съм късметлия,
не знам, но нито за момент не
съм усетил някакво подобно
нещо. Напротив, всички се
опитваха да ми помогнат, не
само в спорта, а и в обществото,
училището като цяло.
Имаше и други чужденци около
мен или заедно с мен, ако
звучи по-добре, но никой не
ми е показал нито за минута
някакво подценяване или пренебрежение.
Напротив, имаше
приятелско отношение и
към ден-днешен аз имам приятели,
с които продължавам да
общувам и поддържаме близки
отношения.
- Кое е първото място, на
което те заведе Стефан там?
В.: Имало е много места,
където ме е водил. Може би
особено запомнящо се място
е залата, където тренираше
Стефан. Там имах възможност
не само и аз да тренирам, а и
да се запозная с неговия треньор
Браян Фиткин, който е
едно от водещите имена в нашия
спорт не само в Швеция,
а и в света. Показал ми е забележителностите
на Стокхолм
и други места.
С.: Има различни места,
които сме посещавали заедно,
архитектурата в Швеция е
прекрасна, природата чиста,
въздухът прекрасен, но нямам
някакъв специален сантимент.
Със сигурност обаче наистина
и на мен залата е любимото
ми място. Браян Фиткин със
сигурност е личност, с когото
е чест, че съм се познавал и
съм водил тренировки под негово
ръководство. Той е една
от живите легенди в нашия
спорт, един от първите ученици
на създателя на нашия
спорт Масуттацу Ояма, един от
първите състезатели и треньори.
Един известен треньор, институция
в киокушин каратето.
- Кое е мястото, което искате
да посетите двамата?
В.: Говорили сме си за много
такива места, но със сигурност
най-напред ще е в България,
където сме родени. Повечето
българи не предполагаме
какво притежава нашата
родина. Защо не Седемте рилски
езера? Крушунските водопади
също са една отлична
дестинация. Нещо, свързано с
планината...
С.: Със сигурност има много.
Най-напред ми се иска да
продължим да се развиваме,
да вървим напред в спорта и
да предаваме опита си на помладите
състезатели. За мен
бе особено любопитно, докато
Виолета следваше, да посетя
НСА. Това ми бе любопитна
дестинация. Аз съм се занимавал
със спорт, но никога
не съм учил, както тя, в специализиран
ВУЗ.
- Представяте ли си се отново
да заживеете в чужбина?
В.: За момента това не е актуален
въпрос. Може би бихме
заминали, ако сме разочаровани
от България, ако няма
нещо, което да ни задържа тук.
С.: На този етап се радваме
на решението, което сме
взели. Дойдохме с реалната
представа за обстановката
тук. Стремим се да градим нещо
и го правим ден след ден,
минута след минута. Засега не
мислим върху този казус. Единствено
може някаква принуда
да ни накара да напуснем.
- Все пак какво може да
бъде разочароващо за вас?
В.: Аз никога не съм се разочаровала
от България. Правила
съм разликите с чужбина
и от тази гледна точка винаги
сравнението е било в
полза на родината. Не искам
да бягам от България. Искам
да остана да се боря, да продължа
да се стремя към реализирането
на мечтите си. Ако
ги следваш и даваш всичко от
себе си, то те се реализират и
тук.
С.: Единственото, което може
да ме разочарова, е прекалено
бавната промяна на
манталитета и на света около
себе си. Със сигурност в сравнение
с предишни години
промяната я има в огромна
степен. Тя обаче идва бавно...
- Какво бихте казали на
онези, които имат желание
да се върнат в родината, но
все още се колебаят?
В.: Бих казала, че
трябва да се рискува.
Да се пуснат в неизвестното
и да не мислят, че
тук - в България, няма да
стане. Зад граница също
не е толкова лесно.
С.: Аз бих ги посъветвал
да помислят, да преценят
нещата, да изградят
своя стратегия и
план, който да следват.
Това е важно за всяко
едно начинание. Човек
трябва да има визия за
бъдещето. Да мисли и
да работи за реализирането
му.
Разговаря
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ