17.10.2021 Views

Вестник "Струма", брой 238, 16 - 17 октомври 2021 г., събота - неделя

Вестник "Струма", брой 238, 16 - 17 октомври 2021 г., събота - неделя

Вестник "Струма", брой 238, 16 - 17 октомври 2021 г., събота - неделя

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Богдан Петрунов:

ЗДРАВЕ

Събота-неделя, 16-17 октомври 2021 г.

цията, размножаването на вируса

и затова трябва да се използва

в първите 3-5 дни на заболяването,

а не в 15-20-я ден

тогава, тогава вече няма практически

смисъл. Проблем е и

въпросът с антибиотиците и

широко препоръчваният един

от тях. Още от студентските години

обаче знаем, че вируси с

антибиотици не се лекуват. Те

се прилагат, когато има прибавена

бактериална инфекция.

Употребата им в лечението на

коронавируса няма никакъв

смисъл, ако вече няма и бактериална

инфекция. Това може

да го реши лекарят, след като

види рентгеновата снимка. Медицината

е изкуство, не е леко

на колегите инфекционисти в

момента.

- Делта вариантът на

SARS-CoV-2 с какво е по-различен,

какви са отликите в

симптоматиката?

- Все още не е много ясно,

но се знае, че делта вариантът

е много по-инфекциозен. Трудно

е да се каже обаче, че протича

по-тежко. Просто няма

убедителни данни за противното.

Той се отличава с остро

дразнене на гърлото и типична

суха кашлица, която е характерна.

Налични са още висока

температура, обща отпадналост.

Всички утвърдени официално

ваксини, които се прилагат

и в България, са отлични

срещу него. Ефикасността на

общо четирите препарата при

всички варианти на коронавируса

към момента между 70 и

90 на сто. При Делта те са между

80 и 90 процента, което никак

не е лошо. За една ваксина

се смята, че е много добра,

когато ефикасността й е от 70

и нагоре проценти. Никоя не

може да е 100 на сто.

- Каква е причината?

- Защото съществуват едни

5% от човешката популация са

наречени слаби имунологични

респондери. Това са хора, които

не реагират на никаква ваксина,

на никакво антигенно

дразнение. Става въпрос за детерминирано

генетична слаба

имунна система. Като към тази

категория се прибавят хората

СТРУМА

стр. 12-13

измерва в кг/м2 и е равен на теглото,

разделено на ръста на квадрат.

BMI (kg/m2)

Здравословно тегло 18.5 - 24.9

- нормален

Наднормено т. 25.0 - 29.9 - повишен

Затлъстяване I 30.0 - 34.9 - висок

Затлъстяване II 35.0 - 39.9 -

много висок

Затлъстяване III > 40.0 - екстремно

висок

Какви рискове крие

Наднорменото тегло е доказан

рисков фактор за много болести

на съвременния човек. Затлъстяването

е пряко свързано с

кардиоваскуларните заболявания

(атеросклероза, артериална

хипертония, исхемична болест на

сърцето, мозъчен инсулт), които

са най-важната причина за смърт

в света. Затлъстяването често се

съпътства с инсулинова резистентност

и захарен диабет тип 2,

злокачествени новообразувания,

подагра, ставни и дихателни заболявания

и др. Наднормената

телесна маса значително повлиява

работоспособността и качеството

на живот.

Какви са причините

Рисковите фактори за затнад

65 години с по-слаба реактивност

на същата тази имунна

система, която не реагира така

качествено, както тази на

младите хора и, като се прибавят

засегнатите от тежки

имунни заболявания и трансплантираните,следва

един понисък

процент срещу каквато

и да е ваксина.

- Вярно ли е, че вариантът

„Мю“ убягва на ваксините?

- Не, не е вярно, те хващат

и него. Има още 4 нови варианта,

но те действат и срещу тях.

Няма научно обосновани доказателства

за обратното, има

само хипотетични твърдения.

- Общопрактикуващите лекари

вече няма да лекуват

коронавирусната инфекция,

това ще правят колегите им

от Ковид зоните в ДКЦ.

Смятате ли, че това ще има

ефект?

- Да, определено. Не е редно

с високо инфекциозно заболяване

да се ангажират общопрактикуващите

лекари, при

положение че те имат и други

пациенти, които не могат да оставят,

но и нямат право да станат

неволна причина за заразяването

им.

- Трябва ли да има специализирани

болници за Ковид,

или да се спази досегашният

модел за процентно

заделени легла във всяка една

за лечение на инфекцията?

- Определено трябва да има

специализирани болници за

Ковид, за да не се разпръсне

заразата и в другите, в които

да се работи при нормален режим

на прием. Хората страдат

и от други, не по-малко сериозни

заболявания, и те трябва да

имат навременна и в пълен

обем медицинска помощ.

- Според прогнозата Ви,

кога страната ни ще се освободи

от коронавирусната инфекция?

- Не мога да дам точна дата,

но това няма да стане преди

хората да се ваксинират

колкото е възможно повече, да

спазват мерките и да се държат

отговорно.

Затлъстяване и коронавирус

дължителната имунизация. Не

мога да си представя здравни

работници да нямат ваксинация.

В Гърция са отстранени

7000 души от здравната система,

докато се имунизират. В

Италия е още по-строго. Това

е правилното и така трябва да

бъде. Не може един лекар, завършил

медицина, да говори

против ваксините. Това означава,

че той просто не е наред.

Такава позиция не е адекватна.

- Освен с ниския брой на

ваксинационно покритие, с

какво друго можем да си обясним

високия брой заболели

и първенството на България

по смъртни случаи?

- В аптеките се продават

бързи тестове. Някои ги ползват.

Има хора, които крият заболяването

си от страх да не

бъдат отстранени от работа.

Преминават на самолечение,

намират начин да останат вкъщи

с отпуски и изчакват, чак

когато състоянието им стане

много тежко да отидат в болница.

Пият аспирини, антибиотици,

каквото чуят. През това

време болестта се развива и

напредва. Преди дни бях във

Военномедицинска болница по

работа и установих, че в реанимацията

има хора, потърсили

помощ в последния стадий

на заболяването, стояли вкъщи

по 10-15 дни. Едва след това,

когато положението им е

станало критично, са потърсили

помощ. Ясно е, какъв ще бъде

естественият резултат. Другата

причина е, че нашият народ

е болен народ. На първо

място сме по сърдечносъдови

заболявания, злокачествени

заболявания и диабет. Няма

съмнение, че и това е от значение

за лошата статистика по

отношение на Ковид-19. Освен

това, лечението трябва да бъде

строго индивидуализирано.

Факт е, че вече има и протоколи,

които се познават отлично

от колегите. Невинаги обаче

има възможност те да бъдат

прилагани. Например, прочутият

ремдесивир - един много

важен протеиногенален инхибитор.

Той потиска репликатялото.

Дължи се на нарушен

енергиен баланс вследствие на

енергиен внос, по-висок от нуждите

на организма. Затлъстяването

в детството не е безобидно

състояние. Независимо от схващането,

че ще бъде преодоляно

с възрастта, продължителното

задържане на наднормено тегло

(свръхтегло и затлъстяване) в

детството предразполага към същото

и в периода на юношеството

и като възрастен. Оценка на

хранителен статус, в това число

и затлъстяването, се осъществява

чрез антропометричен индикатор

индекс на телесна маса.

Индексът на телесна маса се

лъстяване са многобройни, като

основен рисков фактор за настъпване

на затлъстяване е прехранването,

при което се приема

повече енергия, отколкото са

енергийните загуби на организма,

особено при заседнал начин

на живот. Друг рисков фактор за

поява на затлъстяването е наследствеността.

При един родител

с наднормена телесна маса, при

41 % от децата също се наблюдава

наднормена телесна маса,

а при двама родители процентът

е по-висок (73%). Значение за

възникване на затлъстяването

имат още метаболитни, хормонални,

психологически и други

причини.

Как да го избегнем

Профилактиката на затлъстяването

трябва да се осъществява

още от най-ранна детска

възраст чрез поддържане на

здравословен начин на живот.

Това се постига чрез здравословно

хранене и подходяща физическа

активност.

За да се поддържа здравословно

тегло, е необходимо:

Да се приема храна с енергийна

стойност, съответстваща

на възрастта, пола и физическата

активност;

Редовно хранене чрез наймалко

три приема на храна дневно;

Избягване на късното хранене,

не по-късно от 2-3 часа

преди лягане;

Да се намали консумацията

на мазнини и алкохол, тъй като

те са висококалорични;

Да се ограничи консумацията

на сладкарски и тестени изделия

(пасти, торти, шоколадови

десерти, баници и др.), тъй като

освен въглехидрати, те съдържат

и голямо количество мазнини;

Да се увеличи консумацията

на плодове и зеленчуци; бобови

и зърнени храни. Тези продукти

са богати на хранителни

влакнини, които увеличават

обема на храната и засилват

усещането за ситост;

Да се приемат достатъчно

количество течности;

Да се поддържа двигателна

активност всеки ден - поне

60 мин. ходене, спорт и др.

Дебели ли са българите

Към настоящия момент в

България не са провеждани

специално насочени проучвания,

но относителният дял на

лица с наднормено тегло и затлъстяване

е висок.

Затлъстяването и Ковид

Според последните данни на

СЗО 39% от възрастното население

са с наднормено тегло и

13% - със затлъстяване, като

глобалното разпространение

на затлъстяването се е утроило

между 1975 и 2016 г.

Затлъстяването се увеличава

и представлява световен

проблем за здравето, счита се

за критичен рисков фактор за

различни инфекции, постинфекции,

усложнения и смъртност

от тежки инфекции. Доказано

е, че затлъстяването има

неблагоприятни ефекти върху

имунитета, което е основната

причина за повишен риск от инфекции

и тежко протичане на

такива. Влияе върху белодробната

функция по много начини,

които са свързани с механични

и възпалителни фактори, поради

което хората със затлъстяване

е по-вероятно да страдат

от респираторни симптоми и

прогресираща дихателна недостатъчност

в по-висока степен.

Натрупаните доказателства

показват, че сред пациентите,

които развиват тежък Covid-19,

процентът на тези със затлъстяване

е по-висок. Липсва обаче

точна информация относно

глобалното разпространение на

затлъстяването при лица с

Covid-19. Затлъстяването е

признат рисков фактор за тежък

Covid-19, вероятно свързан

с хронично възпаление, което

нарушава имунната и тромбогенната

реакция към патогени,

както и с нарушена белодробна

функция от наднорменото

тегло. Наднорменото тегло и

затлъстяването са рискови

фактори за инвазивна механична

вентилация, а затлъстяването

е рисков фактор за хоспитализация

и смърт, особено сред

възрастни под 65 г.

в. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова: Виртуалната реалност възпитава невротици

правят същото, и нямат потребност

да правят друго, защото не са видели

друго.

- А пандемията отрази ли се на

тази тенденция?

- Да, тя допълнително затвори децата

вкъщи, защото се премина на онлайн

обучение. Не бива да забравяме

в такъв случай, че има чисто физическо

въздействие от страна на компютрите

- тези електромагнитни излъчвания,

на които децата са подложени 5

часа заради онлайн обучението и като

сложим още два след това, ето го

резултата. После родителите са невротични

и напрегнати как ще оцелеят,

работят от вкъщи, което също ги изнервя,

не обръщат внимание на децата,

в главата им се въртят мисли как

ще оцелеят. На прага сме на много

тежка зима, която в Европа се оказа,

че ще бъде финансово много трудна

заради цените на енергоносителите и

всички се въртим в един порочен кръг

- невротичност - компютри, компютриневротичност

и това е резултатът.

- Как можем да си помогнем?

- Това е изключително трудно, защото

говорим за нагласи, а те се променят

трудно. Настоящите деца са продукт

на поколението на 80-те и 90-те

години, което израсна при много трудни

обстоятелства, в един бързо развиващ

се свят, с много лашкания от

И

мат ли значение килограмите

за това как човек ще

изкара Ковид-19, увеличава

ли се рискът за хората с

наднормено тегло от тежко протичане

на инфекцията. Това са

въпросите, на които дават отговор

експертите от Националния

център за опазване на общественото

здраве и анализи (НЦОЗА).

Кога говорим за затлъстяване?

Затлъстяването е ексцесивно

натрупване на мастна маса в

единия към другия полюс. В условията

на пандемия става още по-трудно. Разбира

се, че нещо трябва да правим и

когато и да започнем, вече сме закъснели.

Трябва да даваме личен пример

на децата си как да общуват на едно

друго социално ниво - истинското общуване,

живото, изисква контакти

между родители и деца, връщане към

природата, излети, разходки, спорт.

Изобщо родителите сме тези, които

трябва да приобщим децата към живата

реалност.

- Какви възрастни хора ще станат

от тези деца?

- За съжаление, от тези деца можем

да очакваме да израснат много

невротици, хора, които могат да

проявяват агресия, да бъдат нестабилни

личности, да не могат да създават

стабилни връзки и това, разбира

се, ще се отразява и на идните поколения.

От тези неща не се развиват

психози - шизофрения, биполярни

разстройства, това е ясно, но да

отгледаш невротик, не е добре за него

- вечно несигурен е, вечно изискващ

доказателства за любов за

лоялност, за вярност, това са хора,

трудно вградими в обществото, трудно

общуващи, с недобър социален и

емоционален интелект. Ще им е трудно

на тях самите. Дължим промяна на

нашите деца. Моето поколение е отрасло

при съвършени различни условия,

при не толкова богата материална

среда, но имахме щастливо детство,

с много игри и непрекъснат досег

с природата, това дължим и на нашите

деца.

- Защо в България делът на децата

с подобни проблеми е по-нисък

в сравнение с Европа?

- Мисля, че в Европа имат повече

проблеми поради по-напредналото си

в икономическо отношение развитие,

при нас изоставянето си казва думата

в положително отношение. Ние сме

най-бедната страна в Европа, поради

което нашите деца имат по-голям шанс

да живеят по един по-нормален начин.

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!