Вестник "Струма", брой 11, Събота-Неделя, 15-16 януари 2022 г.

Кресненският пролом - приро
"Натура 2000", който поставя спирачк
Ще мине ли АМ "Струма" през Кресненското
дефиле или ще го заобиколи, въпросът
за пореден път е поставен на дневен
ред, този път от новото правителство.
Министърът на екологията Борислав Сандов
само преди броени дни лично посети
Кресна за среща с гражданите и с природозащитниците,
за да се търси съгласие
по темата, която занимава експертите
от години. Какво всъщност се знае за
Кресненския пролом и защо прокарването
на магистрала през него периодично настройва
еколози и пътни специалисти едни
срещу други.
Кресненски пролом
/Кресненското дефиле,
Кресненската клисура/ е
деветият и най-значимият
пролом в поречието
на р. Струма.
Простира се в посока север-юг,
с разположение на
границата на Рило-Родопската
област /Рило-Родопски масив/
и Дарданския /Сръбско-
Македонски/ масив и се всича
като разделително звено
между планините Пирин и Малешевска,
известна тук и като
Крупнишка планина. Служи
4
като съединителна връзка на
Симитлийската котловина със
Санданско-Петричката котловина.
Образуването на Кресненския
пролом се открива по
време на кватернера, което е
станало чрез епигенетично
всичане на Струма в гранити
и метаморфни скали. Това
всичане е довело и до отливането
на езерните води, акумулирани
в Симитлийския басейн
и на басейна в Санданско-Петричката
низина, при
разломяването на Рупелския
пролом.
Проломът, разделил Пирин
от Малешевска планина, носи
името на село Кресна /дн.
Стара Кресна/, разположено
високо по източната тераса
откъм Пирин планина. Началото
си от север води южно от
село Черниче. Западната му
граница се очертава от източните
склонове на Малешевска
планина /Крупнишки рид,
Крупнишка планина/. Началото
е югоизточно от село Крупник
и достига долината на р.
Горнобрезнишка. Причудливи
изявени форми на релефа тук
се отливат при
Катов Камен,
Боро, Червената
скала, Круша.
От изток
проломът се
очертава от
Денчов чукар,
ридът Зайчар,
следват Зъбна
Скала, Раец,
Арамийска скала,
Зайковец и
долината на река
Влахинска,
при устието й.
Най-голямото водно течение
откъм Малешевска планина е
Дивилска река, извираща от
м. Бояджията /10 км/ вливаща
се в Струма южно от Кресненското
ханче. Откъм Пирин
планина се очертават в дълбоки
долини реките Мечкулска
/Сенекоска/, Вканов андък,
Овщанска и Влахинска.
Разстоянието между найсеверната
и най-южната точка
на пролома е в измеримост
в посока север-юг от 25 километра.
Средната надморска
височина е 475 метра /найниска
при град Кресна/. В географско
отношение се определя
като тесен, очертан от
скромни скалисти склонове.
Има дълбоко врязани не само
речни меандри, но и следи от
ерозионни флувиални тераси.
В разломното дъно се очертават
четири разширения - при
скалното възвишение Момина
скала, местността Габровица,
южно от жп гара "Пейо
Яворов" и в местността Галчовото.
Природни
забележителности
2
Изглед от Кресненския пролом с река Струма /сн.
1/. Екстремни спортове по река Струма /сн. 2/. Древни
останки в местността Цръквище /сн. 3/. Тисови
насаждения в Кресненския пролом /сн. 4/. Котешка
змия, постоянен обитател в пролома, защитен вид
/сн. 5/. Стърчиопашка - защитен вид /сн. 6/. Останки
от Черния мост на Струма под Кресненското ханче
във вид от 2021 година /сн. 7/. Черният мост на
Струма във вид от 1916 година /сн. 8/. Река Ощавска
/сн. 9/ с местност Казаните /сн. 10/.
Изключителното
биоразнобразие
и забележителни
форми
на релефа правят
Кресненския пролом
уникат и тази
е и причината
цялата му територия
да е включена
в европейската
природозащитна
мрежа "Натура 2000". Очертани
са и няколко специфични
защитни зони. Една от тях
е защитена зона за опазване
на дивите птици "Кресна", обявена
с решение на Министерския
съвет №122 от 2007 г. и
8
утвърдена със заповед РД-748
от 2008 г. на Министерството
на околната среда и водите.
Общата и територия обхваща
1783.2ха. Предмет на защита
тук са десетки прелетни и местни
птици, сред които са щъркел,
различни орли, соколи и
лястовици.
Друга защитена зона за
опазване на природни местообитания
на дивата фауна и
флора е "Кресна-Илинденци",
приета с решение №122 от
2007 г. на Министерския съвет,
обхващаща площ от
8370.5 ха, като обект на защита
най-вече е дивата крилата
фауна.
В СЯНКАТА
Събота-неделя, 15-16 януари 2022 г.
Безспорно с най-голямо
значение като природозащитен
обект в територията на
пролома, а и извън него е националният
резерват "Тисата".
Той води началото си от 1949
г., когато 19 ха се обявяват като
резерват с име "Тисова бръчина".
В различни години непрестанно
му се извършват
разширения, за да достигне
1991 г. до защитена територия
от 575.1 ха. Целта на резервата
е опазване на едно от
най-големите в страната, а и
на Балканския полуостров и в
Европа естествено находище
от дървовидна хвойна /тиса,
тис/, вечнозелено купообразно
дърво, доближава се по вид
до кипариса и туята, което е
терциерен реликт. В съжителство
на дървовидната хвойна
тук са космат дъб, грипа, драка,
жасмин, ясен, десетки билокови
и тревсити редки видове.
Резерватът се простира
на места откъм двете страни
на пролома и с вида си напомнят
средиземноморски
пейзаж. Най-компактни са насажденията
в местностите Тисова
бръчина, Тъмницата,
3
5
Добра еленика, Бардзина нива,
Ъмо /Хълма/. Към резервата
са придадени и 418.5 ха
като буферна зона.
Пропуск ще е да не се отбележат
и защитена местност
Моравска с обща площ на защита
от 1991г. от 183.ха, природните
сипей "Мело" при град
Кресна, скалните образувания
"Червената скала", "Катов Камен",
"Зъбна скала", скалата
Мечица и най-вече прочутата
"Момина скала" едно природно
чудо, намиращо се на десния
бряг на Струма срещу жп
гара Стара Кресна, издигащо
се на височина над 10 м и
свързано с легенда - тук намерила
смъртта си като се
хвърлила от скалата, за да не
се даде жива на преследващи
я турци девойка от Кресна.
Фауната в
дефилето
Кресненският пролом заема
особено място в климатично,
морфологично и биогеографско
отношение. По своето
биоразнообразие се класира
на 7-мо място в страната и
се определя като КОРИНЕ
място, включено в Европейска
програма "Натура 2000". Това
се е наложило от опазването
на много ценни видове,
представляващи интерес не
само на българската, но а за
европейската наука. Проломът
е граница на субмедитеранския
климат по долината