Вестник "Струма" брой 40

СТРУМА
18 февруари 2022 г. СВЯТ
стр. 11
Фон дер Лайен: Продължава разполагането на
руски войски близо до украинската граница
Белият дом: Твърдението на Москва, че изтегля войските си от границата с Киев, е "фалшиво"
Председателят на Европейската
комисия Урсула фон
дер Лайен заяви вчера, че
разполагането на руски военни
в близост до украинската
граница продължава въпреки
твърденията на Москва, че
част от войските са се върнали
в техните бази. „Досега не
сме виждали никакви признаци
на деескалация на място“,
каза тя, повтаряйки информациите
на Съединените щати и
на служители на НАТО.
„Нуждаем се от дела, за да
се доверим на думите, които
чухме. Няма да свалим бдителността
си, ще останем бдителни
и единни. Ние сме в готовност.
Надяваме се на найдоброто,
но сме подготвени
за най-лошото“, каза още
Фон дер Лайен.
„Дипломацията все още не
е казала последната си дума.
Това е добре. И все още имаме
надежда, че мирът ще възтържествува“,
добави тя.
Твърдението на Русия, че
изтегля войските си от границата
с Украйна, е "фалшиво",
Звучи като приказка за шофьорите:
от месеци цените на горивата
растат, но сметките по
бензиностанциите - не. Такава е
реалността в Унгария. Там от
ноември насам един литър дизел
и съответно бензин Super А95,
не може да струва повече от 480
форинта (около 1,35 евро). Правителството
удължи тази мярка
Ако газът от Русия спре - как се подготвят страните
Владимир Путин
до май.
За бензиностанциите това е тежък
удар и някои от тях предприеха мерки,
като например въведоха максимално
количество гориво, което едно
превозно средство може да зареди.
Други пък направо се оттеглиха от
пазара, пише DW.
Полша обвинява високата цена
на CО2 емисиите
Унгария, Чехия и особено Полша
обвиняват растящите цени на CО2 за
енергийната криза. Полският министър-председател
Матеуш Моравецки
многократно е намеквал, че пазарните
спекулации при търговията с
емисии са отговорни за високите цени
на енергията. Полша е особено
силно засегната от високите цени на
CO2, тъй като страната генерира около
70 процента от електроенергията
си от каменни и лигнитни въглища,
които сериозно вредят на климата.
За разлика от Полша, Франция
получава 70 процента от своята енергия
от атомни централи, които са отговорни
за далеч по-малко CO2 емисии.
Цените във Франция са едва
около 20 цента на киловатчас, а около
40 процента от домакинствата се
топлят на ток. През януари френското
правителство обяви, че налага
граница за ръста на цената до 4 процента.
Така страната се лиши от един
от най-важните си източници на данъци,
което ще й струва около осем
милиарда евро.
От друга страна, правителството
нареди на електрическата компания
EDF, която е мажоритарна държавна
собственост, да увеличи временно
количеството ядрена енергия, която
продава на по-малки конкуренти. Без
тази стъпка французите щяха да са
заплашени от 35-процентно увеличение
на разходите за електроенергия.
Франция удари спирачка на цените
и въведе регулации
Париж предприе сериозни мерки
и по отношение на цената на газа.
След като тя бе увеличена през октомври,
последвалото екстремно
увеличение на цените на европейските
енергийни пазари не беше отразено
в сметките на крайните потребители
по указание на правителството.
В противен случай сметката за
парно на французите щеше да се увеличи
с 30 процента. Освен това около
шест милиона домакинства във
Франция с нисък нетен доход получиха
енергиен чек в размер на 100
евро през декември.
Още миналата есен Франция въведе
и автоматични стабилизатори на
цените. Производителите на енергия,
които реализират високи печалби поради
повишените цени, трябва да ги
прехвърлят на клиентите. Правителството
на президента Еманюел Макрон
иска да работи за дългосрочни договори
с фиксирани цени.
Плановете на Франция срещат
подкрепа от редица държави, сред
които Испания, Гърция и Чехия. Освен
това Испания и редица други държави
се застъпват за съвместно закупуване
и съвместно съхранение на
природен газ. Подобни широкообхватни
пазарни намеси обаче не срещат
подкрепата на Германия, Австрия
и Холандия.
Кризата с Украйна засилва притесненията
и рисковете
Опасността от руска инвазия в Украйна
създава сериозни рискове за
газовите доставки
в Европа.
Затова в
понеделник
гръцкият премиер
Кириакос
Мицотакис
проведе
кризисна
среща с енергийния
министър,
представители
на
газовите снабдители и регулаторите
в страната. Гърция получава между 40
и 45 процента от своя газ от руския
държавен концерн Газпром. Той пристига
по газопроводи, минаващи през
Турция и България, така че непосредствен
риск при прекъсване на подаванията
към Украйна няма. Гърция винаги
може също така да увеличи доставките
на газ от Азербайджан или на
втечнен пропан-бутан от Алжир, Катар
и САЩ.
Италия също се опитва да намали
рисковете, като си гарантира повече
втечнен пропан-бутан от Катар - един
от най-големите износители в света.
Министър-председателят Марио Драги
и външният министър Луиджи Ди
Майо се срещнаха с вицепремиера на
емирството, което осигурява около
10 процента от газа на Италия. Сега
Рим се надява да увеличи обема на
доставките. Природният газ представлява
около 42 процента от енергийния
микс в Италия.
Австрия, която получава 80 процента
от газа си от Русия, също търси
нови партньори. Затова министърката
на икономиката Маргарете Шрамбьок
е провела среща с представители
на Обединените арабски емирства
и Оман.
Урсула фон дер Лайен
заяви високопоставен служител
на Белия дом и добави,
че през последните дни дори
са пристигнали 7000 допълнителни
войници. По думите
му Русия може да използва
"фалшив" предлог за нахлуване
в Украйна във "всеки
момент".
Лондон и Брюксел също
обявиха, че не виждат сериозни
доказателства за руско
изтегляне. За ситуацията
около Украйна разговаряха
лидерите на САЩ и Германия.
Германският канцлер Олаф
Шолц и американският президент
Джо Байдън са се съгласили,
че ситуацията около Украйна
трябва да бъде оценявана
като изключително сериозна,
предаде „Ройтерс“,
като се позова на говорител
на германското правителство.
Двамата лидери са разговаряли
по телефона след посещенията
на Шолц в Киев и
Москва през изминалите дни.
Те са предупредили, че до момента
не се наблюдава значително
изтегляне на руски
военни от украинската граница
и рискът от агресия от
страна на Москва остава висок.
По думите на говорителя в
същото време Шолц и Байдън
са приветствали казаното от
руския президент Владимир
Путин, че дипломатическите
усилия трябва да продължат.
Според германския канцлер и
американския президент е
важно да се продължи и с изпълнението
на Минските споразумения,
както и да се постигне
напредък в преговорите
във формата Нормандска
четворка.
Междувременно ръководителят
на британското военно
разузнаване Джим Хокенхъл
предупреди, че Русия продължава
да струпва сили по
границата с Украйна. Той обясни,
че има данни за придвижване
на допълнителни
бронирани машини, хеликоптери
и дори полева болница
в района.
Британският премиер Борис
Джонсън също каза, че
няма доказателства за руско
изтегляне. Джонсън разговаря
по телефона с генералния
секретар на ООН Антониу
Гутериш.
Русия, която многократно
Депутатите в Европейския парламент
гласуваха окончателно решение
на Съвета на ЕС за предоставяне на
нов пакет макрофинансова помощ
под формата на заем в размер на 1,2
милиарда евро на Украйна. Решението
бе взето в сряда вечерта на сесия
на законодателната власт в Страсбург.
Проектът беше подкрепен от 598
от 694 гласували депутати. "Съюзът
ще предостави макрофинансова помощ
в размер на не повече от 1,2 милиарда
евро, която ще бъде на разположение
в подкрепа на макроикономическата
стабилизация и програма
за реформи в Украйна", се казва
в приетия от депутатите документ.
Средствата ще бъдат предоставени
под формата на заеми при нисък
лихвен процент. Според авторите на
документа заемът "ще служи за покриване
на платежния баланс на Украйна,
както е отбелязано в програмата
на Международния валутен
фонд".
Средствата ще бъдат преведени в
Киев на два транша от по 600 милиона
евро в рамките на 12 месеца.
При вземането на това решение
Европейският парламент отбелязва,
че "условие за предоставяне на макрофинансова
помощ е ефективното
спазване на демократични механизми,
включително многопартийна парламентарна
система, както и гаран-
е отричала да
планира нахлуване
в Украйна,
нарече
притесненията
на Запада "истерия".
В сряда
руското Министерство
на
отбраната публикува
видео,
което показва
танкове, напускащи
Крим.
По-рано украинският президент
Володимир Зеленски
каза пред Би Би Си: "Все още
не виждаме изтегляне на войски,
просто чухме за това".
Той направи това изявление,
докато Украйна отбелязваше
т.нар. Ден на единството с национални
сини и жълти знамена,
издигнати в цялата
страна.
Генералният секретар на
НАТО Йенс Столтенберг също
каза, че няма признаци за
деескалация. Според него
заплахата от Русия се е превърнала
в "нова норма".
ЕП одобри заем за Украйна в
размер на 1,2 милиарда евро
ции за правата на човека" в Украйна.
Евродепутатите отбелязват с тревога
и "трудната ситуация, причинена от
пандемията, ниското ниво на ваксиниране
на населението срещу коронавирус
(33% в края на януари) и отслабването
на доверието на инвеститорите".
"Корупцията е широко разпространена,
правителствените реформи
не са завършени", отбелязват
евродепутатите.
„Геополитическото напрежение и
притесненията относно ситуацията на
границата с Русия нарастват от средата
на ноември. Те силно повлияха
на доверието на инвеститорите, което
се доказва от непрекъснатото изтичане
на капитали и намаляването
на официалните валутни резерви“, се
казва в решението. "Отслабването на
гривната въпреки намесата на Националната
банка на Украйна и действителната
загуба на достъп до капиталовите
пазари от страна на правителството
влошават макроикономическите
перспективи", пише още в документа.
Значителна част от средствата по
програмите за макрофинансова помощ
на ЕС са предназначени за обслужване
на външния дълг на Украйна.
От 2014 г. насам Европейският
съюз е предоставил на Украйна рекорден
размер помощи под формата
на заеми от 17 милиарда евро, припомни
Урсула фон дер Лайен.