Вестник "Струма", брой 89, Събота-неделя, 16-17 април 2022 г.

арасков е бил погребан приживе, като
рай р. Драва и родителите му получават
се завърнал целият в белези, но жив
СТРУМА
СТНИ РОДОВЕ
прил 2022 г. стр. 12-13
вилното решение, но за разлика
от други, на които се карала,
че се разделят с половинките
си, на нея е казала да не
поема други ангажименти, преди
да се разведе, и да отиде при
нея на Голяма Богородица. И
точно на този празник Анелия
получава документа за развод.
Днес Анелия смята, че паленето
на свещи и благотворителността
не променят съдбата,
и не оправдава постъпките
на грешниците, каквито сме повечето
хора на земята. Но кова
и Боби Джабиров с приятели
че е дъщеря на
доктора. Защото
и днес я срещат
хора, които
й казват:
"Благодарение
на баща ти аз
съм жив или
жива". Той не
беше службогонец,
но за него
страшното
беше, че точно
когато навършва
годините
за пенсия, го
пенсионират, в
деня на рождения
му ден.
Преживява го
тежко, защото
не е очаквал,
че с пенсионирането
прик-
лючва неговата работа с хората".
Анелия го е виждала как се
прибира и си плави устата с ракия,
защото е правил изкуствено
дишане на починал човек с
пяна на устата. Опитвал се е да
го спаси. Баба Ванга много хора
е изпращала при него и той
ги е спасявал, си спомня Анелия.
В неврологията го наследява
д-р Чопев. След това се
разболява от рак на дебелото
черво и това го довършва. Три
години след операцията си отива.
Погребват го в новите гробища,
защото тогава старите
не работят. И един ден, когато
Анелия отива да запали свещ,
двама възрастни хора от Разлог
я питат къде е гробът на
д-р Парасков. Разбрали, че е
починал, и идват да го почетат.
Анелия от дете е научена
на любов и преклонение пред
Бога от двете си баби по бащина
и майчина линия. И двете
носели името Христена.
Днес си дава сметка, че не
страхът от смъртта е причината
за вярата й в Бога. Разказва
ми едно свое видение като малка,
когато баба й я води в храма
на Великден. Точно в 12 часа
в двора на черквата "Свети
Николай" в Рила, когато попът
излиза със светлината и пее
"Христос Воскресе", Анелия с
но. И винаги
вярва, че доброто
се връща
стократно при
човека, който го
е направил. Наричали
я "лудата
архитектка",
но тя никога не
се отказва от
своята благотворителна
дейност
за възстановяване
и под-
Семейство Параскови
Милан с дъщеря си Анелия
Анелия със сина си Павел
фийския университет, но и той
работи като IT специалист към
спортна фирма в София. Сега
Анелия живее с втория си съпруг
- фармацевта Костадин Вълчев,
и посрещат в дома си деца
и внуци.
Споделя, че като архитект
трудно работи с всяка администрация.
За себе си казва, че
никога не е принадлежала на
някоя партия, но винаги е имала
проблеми с всички, които са
на власт. По-леко й е било само
по времето на Лазар Прич-
капов, който я
познава от подкрепата
й за реката.
Направила
проекта като дарение
и той й бил
благодарен, защото
чужденците
по време на дипломатическия
корпус забелязали
обърнатата с
лице към хората
природа. По време
на корпуса тя е
бременна с втория
си син Павел
и в деветия месец
е била в реката.
След раждането
на детето й през
Анелия със сина си Милан
детските си очи вижда на небето
огромна скала, която се
разцепва, и цялото небе започва
да свети, а от светлината й
маха една ръка. И дърпа баба
си да види това, защото мислила,
че всички го виждат. Покъсно,
когато пораства, не е
било необходимо да я убеждават
в Божията сила и в нейното
възкресение. Оттогава тя никога
не се съмнява, че не й е
махал, че я спасява многократ-
държане на храмове.
Списъкът им е дълъг, но
аз си спомням, че когато работеше
за възстановяване на
Руенския манастир, веднъж колата
й не можеше да тръгне, защото
бяха взели костите на
погребания там игумен Павел.
Когато ги върнаха на мястото
им, колата запали. Получаваше
своите духовни уроци по
пътя си. Разказа ми, че в съня
си е видяла къде да бъде мястото
на манастира и чула глас да
й казва да търси истинската
вяра. И сама разсъждава, че
храмът е нужен не на Бога, а
на нас, за да стигнем до него
пречистени чрез молитви. Нейната
вътрешна убеденост е, че
Свети Иван Рилски е син на цар
Симеон от любов, която е било
невъзможно да бъде официално
обявена, и любимата
му е била въдворена в Скрино
да роди царския син. Когато
строят манастира в Скрино,
Анелия е получавала дарения
от Южноафриканската република,
от Гърция, от къде ли не,
но е запомнила едни 20 лева,
дарени от момиче от Гоце Делчев,
които според нея не свършвали,
защото когато лептата
е дадена от сърце, тя сякаш се
умножава стократно, като рибите.
Архитект Параскова смята,
че си потъпкваме руините и историческите
светини, вместо
да доведем цял свят да ги види
и да се гордеем с това, което
имаме. Сега тя, заедно със семейството
си, поддържа черквата
"Света Варвара" в Рила.
Първият съпруг на Анелия
е Бойко Джабиров, който е работил
като директор на БКС, но
умира твърде рано. Бракът й с
Бойко завършва с развод. Ходила
е при баба Ванга, с надежда
да й помогне да вземе прагато
славим Бога, по някакъв
начин се връщаме в правия
път, от който често се отклоняваме.
Анелия продължава рода с
две момчета. Големият й син е
Милан Джабиров. Той завършва
информатика с отличие в
Американския университет и
сега е IT специалист в Ню Йорк.
Купил си е къща в Ню Джърси,
женен е, с една дъщеря, която
е кръстена на баба Анелия. Помалкият
й син Павел завършва
специалност "Геология" в Со-
1986 година цялото
Горско стопанство се е
включило в отглеждането на
бебето, докато тя се занимава
със строителството. С майсторите
е оформяла всички каменни
гънки и тераси. Анелия успява
да спаси река Бистрица да
не стане бетонирана като галерите,
издигнати в коритото на
река Вардар. Поради страх от
бъдещи наводнения искали водата
в реката да тече в бетонен
улей. Един ден брат й - арх.
Парасков, й се обжда, че багерите
копаят и махат дърветата
в реката, защото знае, че тя се
бори за всяка елша и клонка.
Анелия вижда, че фадромата
гребе при пазара. Инж. Захари
Донев ги изпратил да изчистят
цялото дъно, защото ще
се прави бетоново корито.
Анелия разказва, че с цялото
си нахалство им казала: "Мен
Причкапов ме изпраща, вадете
багерите!". Човекът обърнал
багера и си тръгнал. След това
Причкапов я защитава, като
казва: "Ако падне и едно дърво,
глава ще пада". Анелия казва,
че Причкапов е вярвал в
специалистите, без значение
дали са комунисти, или не са.
Арх. Параскава е убедена,
че всичко, което прави и носи
в себе си, е благодарение на
баща й, с когото е имала силна
връзка. Той е бил до нея винаги.
Смята, че и сега я наблюдава
и пази. Но усеща пазители
и от майчиния й род, като
Антон Попстоилов, който давал
пари да се изчисти килията на
Паисий в Атон. "Даже и капчица
кръвчица от двете линии да
е останала, за да оцвети това
грешно, трудноразбираемо същество,
каквото съм аз, пак
съм благодарна!". Била е главен
архитект на Рила, била и
вещо лице, проектирала е много
сгради, храмове, но за себе
си знае, че никога не взима
подкупи и че върви след нейните
клиенти, както татко й е
вървял след своите пациенти.
Най-много се страхува да не
опорочи и с най-дребното нещо
тази фамилия, да не хвърли
и петънце върху нея. Не може
без грешки, но се стреми
да стъпва внимателно и се надява
Господ да й помогне да
приключи пътя си така, както е
дошла на този свят: чиста и с
Божията благословия.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА