Вестник "Струма", брой 233, Петък, 7 октомври 2022 г.

СТРУМА 7 октомври 2022 г.
У НАС И ПО СВЕТА
стр. 8
КЕВР: Ако не се случи нещо извънредно,
цените на газа до края на 2022 г. няма да растат
ОПТИМИСТИЧНА
ПРОГНОЗА
„Ако не се случи нещо
извънредно в международен
мащаб, свързано с войната
в Украйна, а ситуацията се
запази такава, каквато е в
момента, цените на природния
газ за месеците ноември
и декември няма да растат“.
Това каза вчера председателят
на Комисията за
енергийно и водно регулиране
(КЕВР) Иван Иванов по
време на кръгла маса на тема
„Зеленият преход - инвестиции
в технологии и
мрежови услуги“, която се
проведе в хотел „Интерконтинентал“
в София. По думите
му цената за следва-
"Служебното
правителство
продължава да
работи за сигурността
в доставките
на енергия на
достъпни цени за
бизнеса и гражданите.
Само за два
месеца успяхме
да постигнем пълна
диверсификация
на източниците
и на маршрутите
на природен
щия месец дори се очаква
да поевтинее.
Иванов припомни, че це-
гаро-гръцката газова връзка
Стара Загора-Комотини.
Освен това цената на газа
Работодателски организации поискаха
компенсациите за ток да продължат и през 2023 г.
Европейската комисия
даде одобрение на програмата
"Техническа помощ" на
стойност над 100 милиона
евро инвестиции, допринасящи
за ефективното и координирано
изпълнение на политиката
на сближаване в
България, които са съсредоточени
върху укрепването на
административния капацитет
на националните органи, бенефициентите
и партньорите
по програмата, съобщиха
от ЕК.
газ след старта на интерконектора
Гърция-България".
Това заяви вчера министърпредседателят
Гълъб Донев
на среща с представители на
работодателските организации.
В нея участваха вицепремиерите
Христо Алексиев
и Атанас Пеканов и министрите
Росица Велкова, Никола
Стоянов и Александър Пулев.
Премиерът изрази надежда,
че по-ниската цена на
природния газ за месец октомври
и намалени цените на
горивата ще окажат влияние
върху инфлационните процеси
в страната. "Продължаваме
програмата за компенсация
на небитовите потребители,
работим и по механизъм,
който да гарантира на
гражданите енергийна сигурност
през следващите месеци",
подчерта министърпредседателят.
Донев изтъкна пред работодателите,
че България, Европа
и светът се намират в
безпрецедентна криза
вследствие на войната в Украйна,
която е причина за
високите цени на енергоносителите
и първите признаци
на глобална рецесия. "В
този контекст е важно да
имаме адекватни планове за
стабилност и развитие на
икономиката ни, да търсим
алтернативни източници на
доставки и за излизане на
допълнителни пазари, извън
традиционните", каза Донев.
Премиерът добави, че кабинетът
работи и по процеса
по присъединяването на
страната ни към Еврозоната
и Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие.
Приоритет за служебното
правителство е подготовката
на законопроектите,
свързани с изпълнението на
Плана за възстановяване и
устойчивост. С тези действия
България потвърждава пред
европейските си партньори
позицията си на стабилна
държава с предвидимост в
икономиката.
Представителите на работодателските
организации
отбелязаха добрата комуникация
със служебния кабинет.
В хода на срещата те
приветстваха решението на
правителството за удължаване
на програмата за компенсации
на бизнеса заради
високите цени на електроенергията
до края на годината.
Те подчертаха, че е изключително
важно действието
на тази мярка да бъде продължено
и през следващата
година.
Премиерът Донев отбеляза,
че в работодателските
организации правителството
вижда реален коректив на
своите действия и подчерта,
че ще продължи открития
диалог с тях.
ната за октомври
се
понижи с
34 процента,
което се
дължи на
два основни
фактора.
Първият
е, че
на 1 октомври
започна
да
функционира
бълна
основната борса в Нидерландия
също спадна.
Председателят на КЕВР
посочи, че в Европейския
съюз (ЕС) газовите хранилища
са пълни почти на 90
процента. В България този
процент е 77 на сто, но до
отоплителния сезон Иванов
вярва, че хранилището ни в
Чирен ще бъде запълнено.
„Освен това поради прозрачните
процедури за закупуването
на втечнен природен
газ, както и за тръбен,
цените, които са предложени
от участниците в търговете,
са изключително атрактивни.
Инвестициите са
свързани с новите технологии,
които са необходими
при управление както на товарите,
така и за управление
на претоварването на мрежите“,
заяви Иван Иванов.
Председателят на КЕВР
счита, че тази тема трябва
да бъде развивана, посочвайки,
че през 2008 г. в
България 10,3 процента беше
енергията, произвеждана
от възобновяеми енергийни
източници (ВЕИ) в
брутното енергийно потребление.
През 2019 г. този
процент се удвоява и вече
енергията, произведена
от ВЕИ, е 21,6.
„Съгласно План „Климат,
Енергетика“ до 2030 г. потреблението
на енергия в
страната от ВЕИ ще достигне
27 процента в брутното
енергийно потребление.
Проблемите у нас са в две
насоки. Първият е с присъединяването
на нови ВЕИ
централи. Вторият проблем
са електроенергийните системи,
които трябва да бъдат
реорганизирани по начин,
по който да осъществят преноса
и управлението на такава
енергия. Това изисква
инвестиции“, обърна внимание
председателят на КЕВР
Иван Иванов.
България е на второ място по
бюджетни разходи за правосъдие в ЕС
Докладът
за 2022 г.
на Европейската
комисия
за ефикасност
на
правосъд
и е т о
(CEPEJ),
който обобщава
събраните
данни
от 2020
г., посочва
ръст на
средните номинални стойности
(без инфлационни корекции)
на бюджетните разходи
за правосъдие в европейските
държави в размер
от 8% в сравнение с 2018 г.
Документът показва също
значителни разлики в заложените
средства за разходи
на страните, предаде Франс
прес.
Бюджетните разходи за
правосъдие са нараснали
със средно 8% между 2018
г. и 2020 г., но разликите
между отделните държави са
големи. Най-висок ръст бележи
Малта (46%), следвана
от България (26%), Чехия
(14%) и Дания (12%). Поумерен
е ръстът на разходите
в Белгия (5%) и Франция
(4%). Има и страни с намалени
разходи в правосъдната
сфера като Гърция (-13%)
и Кипър (-3%).
Докладът отбелязва и тенденция
към увеличаване на
разходите за информационни
и комуникационни технологии
(ИКТ), на които се гледа
като средства, които ще
допринесат за по-голяма
прозрачност, ефикасност и
качество на правосъдните
услуги, особено в контекста
на пандемията от Ковид-19.
Страните на първо място по
този критерий са Латвия и
Израел.
Европейската комисия за
ефикасност на правосъдието
разглежда данните за 44
от 46 страни, членки на Съвета
на Европа (без да посочва
информация за Лихтенщайн
и Сан Марино), към
които добавя и тези от трите
страни наблюдателки - Израел,
Казахстан и Мароко.
Според друга част от доклада,
публикуван днес, има
значително повече жени, отколкото
мъже, сред съдиите
и прокурорите. Това наблюдение
обаче не важи за ръководните
позиции, се вижда
от документа за състоянието
на съдебните системи
в страните членки на Съвета.
Авторите на доклада констатират,
че стереотипите за
жените в правосъдието все
още са реалност. Докато
мнозинството магистрати са
жени (56% средна стойност,
67% във Франция), те все
още са недостатъчно представени
като председатели
на съдилища (38% средна
стойност, 39% във Франция)
и ръководители на прокуратури
(38% средна стойност,
31% във Франция).
Значителен напредък се
отбелязва в Италия и в помалка
степен в Австрия и Нидерландия,
се казва още в
доклада, който подчертава,
че процентът на жените сред
магистратите е доста поголям
в страните, където почасовата
работа е възможна.
Европейската комисия укрепва със 100 млн. евро административния капацитет на страната ни
Програмата поставя акцент
върху засилването на
партньорството между заинтересованите
страни като основен
принцип за повишаване
на ефективността на усвояването
на средствата от
ЕС в България.
Програмата ще подкрепя и
действия за оптимизиране на
функционирането на системата
за управление и контрол,
по-специално на вътрешния
контрол, както е определено
в Националната
Иван Иванов
стратегия за превенция и
борба с нередностите и измамите,
засягащи финансовите
интереси на ЕС за периода
2027-2021 г.
Финансираната по програмата
Академия за фондовете
на ЕС ще даде възможност на
служителите на националните
органи, регионалните и
местните участници и организациите,
изпълняващи финансови
инструменти, да повишат
знанията си в хоризонтални/междусекторни
области
чрез обучения, работа в
мрежи, споделяне на добри
практики и научени уроци.
Общините ще имат възможност
допълнително да укрепят
капацитета си в областта на
стратегическото планиране,
градското развитие, обществените
поръчки, да получат
експертна подкрепа за подготовката
и изпълнението на
проекти и да засилят участието
си в инициативи на ЕС, като
"Хоризонт", Новия Европейски
Баухаус.
Като съществен елемент
от доброто управление и
прозрачността, мерките за
по-нататъшно развитие на
информационната система
за управление на средствата
от ЕС в България (ИСУН) ще
бъдат подкрепени като основен
инструмент за събиране,
обобщаване и анализиране
на данни, включително относно
климатичните аспекти,
и за оценка на процесите за
подобряване на рамката за
изпълнение на програмите.
Развитието на култура за
извършване на оценки в публичната
администрация,
включително обмен на знания
и сътрудничеството с
академичните среди, ще бъде
ускорено с подкрепата на
програмата.
Прозрачността и видимостта
на финансираните от
ЕС дейности ще бъдат осигурени
чрез целенасочени мерки
и пряко участие на мрежата
от 27 областни информационни
центъра.