Вестник "Струма" брой 253

СТРУМА 31 октомври 2022 г. СТРАНАТА стр. 8
Имало ли е неоснователно събиране на такси?
Прокуратурата разкри: 95 общински
наредби са в нарушение на закона
Върховна административна
прокуратура (ВАП) продължава
проверка, започнала
по реда на надзора за законност
на норми от подзаконовите
актове, приети от
общинските съвети в страната
за определяне и администриране
на местните такси и
цени на услуги. Към настоящия
момент са установени
95 наредби, чиито разпоредби
противоречат на нормативни
актове от по-висок
ранг - на Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ), Закона
за нормативните актове
(ЗНА) и др. , съобщават от
ВАП.
Установени са разпоредби
от общинските наредби, в
които за подаването на декларации
за освобождаване
от заплащане на такса за услугата
по събиране и извозване
на битови отпадъци поради
неползване на имот се
въвежда по-кратък срок от
законоустановения в действащата
към момента разпоредба
на чл. 71 от Закона
за местните данъци и такси.
ВАП намира, че със стореното
от местните органи на
власт е възможно да се създадат
предпоставки за неоснователно
обременяване на
гражданите с финансова тежест.
Някои общински съвети
са въвели допълнително
условие за освобождаване
от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, като тази
възможност е предвидена
само за имоти, недекларирани
за основно жилище. Подобно
изискване в ЗМДТ отсъства.
Определяни са и такси,
както за обработка и отразяване
на чуждестранни
съдебни решения, така и за
съставянето на актове за
гражданско състояние на
български граждани, които
вече имат актове, съставени
в чужбина. В ЗМДТ и Закона
за гражданската регистрация
(ЗГР) изрично е предвидено,
че посочените дейности не
подлежат на таксуване.
Констатирани са и разпоредби,
с които за разкопаване
на улични и тротоарни
настилки и вътрешноквартални
пространства освен
разрешение за строеж, се
ТРЕВОЖНА ТЕНДЕНЦИЯ
Неврологът проф. Д. Масларов: Броят на исхемичните инсулти
в България се движи около 50 000-52 000 случая годишно
„Инсултът може да бъде
предотвратен със здравословен
начин на живот. Последиците
от мозъчен инфаркт
могат да бъдат намалени
драстично, ако болният получи
светкавична медицинска
помощ. Само за последните
години броят на тромболизираните
инсулти е нараснал
пет пъти. Инсултът променя
живота не само на пациента,
но и на неговите близки.
Всяка минута един човек в Европейския
съюз получава инсулт.
Този инсулт може да бъде
смъртоносен или инвалидизиращ,
което води до
промяна в живота не само на
пациента, но и на неговите
близки. Последствията от инсулта
са не само здравословни,
а също социални и финансови“.
Това каза вчера в интервю
за БГНЕС проф. д-р Димитър
Масларов, началник на
Клиниката по нервни болести
в Университетска първа
МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" -
София по повод Световния
ден за борба с инсулта.
„Броят на исхемичните инсулти
в България се движи
около 50 000-52 000 случая
годишно. В предпандемичната
2019 г. и при началото на
пандемията през 2020 г.
НЗОК отчита намаляване на
исхемичните инсулти - около
40 000 случая, лекувани в
болници. В условията на пандемията
от Covid-19 голяма
част от хората се страхуваха
да се консултират с лекар и
да посещават болнични заведения“,
разказва проф. Масларов.
„Ние, невролозите, сме
убедени, че инсултът е предотвратим
и лечим. Съществува
значителен потенциал
за намаляване тежестта на
инсулта, включително и на
дългосрочните последици.
Димитър Масларов
Това изисква съвместни и
координирани действия на
здравните специалисти от
различни специалности (найвече
невролози, но също интервенционални
радиолози,
физиотерапевти и др.), фармацевтичната
индустрия, министерствата
на здравеопазването
и на социалната политика,
други държавни органи
и неправителствени организации.
Изключително важно е
да се повиши нивото на ограмотеност
на населението
относно ранно разпознаване
на белезите на инсулта“,
обясни медикът.
По думите му над 50% от
пациентите с инсулт могат да
получат бързо и адекватно
лечение в специализирано
болнично звено със статут на
център за лечение на мозъчни
инсулти, което разполага
денонощно със специалисти
и апаратура. „В България почти
20 години се прилага венозна
тромболитична терапия
в повече от 40 центъра, а
невроинтервенционално лечение
(артериална тромболиза
и тромбектомия) се прилага
в няколко центъра в
страната. Само за последните
години броят на тромболизираните
инсулти е нараснал
пет пъти. През 2014 г.
има проведени 270 венозни
тромболизи, през 2018 г. -
1177, а за шестте месеца на
тази година - почти 700. Това
е голямо постижение на
невролозите в страната. Разбира
се, има още много какво
да се желае по отношение
на организацията, логистиката,
окомплектовката и създаването
на обучени кадри“, каза
още д-р Масларов.
„Профилактиката е от изключително
значение“, допълва
проф. Масларов. „Тя
включва профилактика на атеросклерозата
въобще, защото
тя е основен рисков фактор
за увреждане на мозъчните
съдове. Рисковите фактори
се делят на две големи групи,
едната обхваща възраст, пол,
раса и генетична предиспозиция;
а другата - артериалната
хипертония, следвана от захарния
диабет, ритъмните нарушения
на сърцето или т. нар.
предсърдно мъждене, нарушенията
в липидния статус (т.
нар. дислипидемии), затлъстяването,
тютюнопушенето, нерационалното
хранене, намалената
физическа активност.
Има и трета група, която пряко
влияе на възникването на инсулт:
метаболитен синдром,
злоупотреба с алкохол, хиперхомоцистеинемия,
хиперурикемия,
злоупотреба с лекарства,
промени в коагулационния
статус на кръвта, дълговременна
и неконтролирана
употреба на орални противозачатъчни
средства, тежка
мигрена, обструктивна сънна
апнея, депресия и др.", уточни
лекарят.
Когато говорим за физическата
активност, то става
въпрос за една регулярна,
неизтощителна системна физическа
активност. И за това
има програми на съвременните
смартфони, всеки човек
може да си знае маршрута,
така че да извършва една разходка
на ден от 10 хиляди
крачки, която при всички положения
оказва своето благотворно
влияние върху
цялостната физиология на
организма и върху мозъчната
функция, съветва проф.
Масларов.
„След пандемията лекарите
все повече научават за
дългосрочните последици от
вируса, или така нареченият
Long Covid, чиито симптоми
могат да продължат до шест
и повече месеца. Сред тях са:
главоболие, болки по мускулите
(т. нар. миофасциален
синдром), нарушена памет,
депресия и тревожност, нарушения
на съня и др. "Мозъчната
мъгла" (brain fog) се дефинира
като състояние на
липса на остра памет или
трудност за концентрация.
Засегнатите от състоянието
усещат, че не могат да мислят
ясно, да смятат наум, както и
трудно си спомнят имена на
хора, предмети и др.“, подчерта
той.
„Европейската организация
по мозъчни инсулти си
поставя няколко цели до
2030 г.: създаване на национален
план, обхващащ цялата
верига от грижи при инсулта
- от първичната профилактика
до живота след инсулт.
Българското дружество по
неврология периодично актуализира
Националния консенсус
за профилактика,
диагностика и лечение на мозъчносъдовите
заболявания,
който представлява актуална
и солидна научна основа на
този план; над 90% от пациентите
с инсулт да получат
бързо и адекватно лечение в
специализирано болнично
звено, което разполага със
специалисти и апаратура; и
да се намали броят на инсултите
с 10%“, завърши проф.
Масларов.
изисква нарочно (допълнително)
разрешение, за чието
издаване се събира отделна
такса. Такива решения на общинските
съвети не намират
основание в ЗМДТ и в Закона
за устройство на територията
(ЗУТ). Правомощията
на общинския съвет относно
местните такси и цени на услуги
се базират на ЗМДТ,
респективно на други специални
закони, и е недопустимо
да се проявяват чрез
въвеждане на ново бреме.
В хода на проверките са
открити и наредби на общински
съвети, с които се регламентират
състави на административни
нарушения,
скрепени със санкции, различни
от уредените на законово
ниво със ЗМДТ.
Нарушения от вида на посочените,
а и други, са установени
в действащите наредби
в общини Столична, Варна,
Бургас, Ямбол, Търговище,
Сливен, Перник, Силистра,
Добрич, Свищов, Кюстендил,
Свиленград, Дупница,
Севлиево, Смолян, Троян,
Сандански, Поморие, Балчик,
Козлодуй и др.
Във връзка с образуваните
преписки са подадени 15
протеста до административните
съдилища, като към настоящия
момент 3 от тях са
уважени на първа инстанция.
Ефектът от проверката е
налице - предприети са мерки
за отстраняване на незаконосъобразните
тежести за
гражданите, включително и
на задължения за заплащане
на такси. Проверката на
ВАП продължава.
Росен Христов: До края на
годината трябва да е ясно
бъдещето на ПАВЕЦ „Чаира“
"ПАВЕЦ „Чаира“ има изключително
важна роля за
балансирането на електроенергийната
система на страната.
Тя обезпечава стабилността
и сигурността на електроенергийната
система на
България и региона. Затова е
важно да се направи всичко
възможно централата да заработи
отново". Това заяви
енергийният министър Росен
Христов при посещението си
на хидрокаскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира“.
Според Христов до края
на годината трябва е ясно бъдещето
на Помпено-акумулираща
водноелектрическа
централа (ПАВЕЦ) "Чаира".
Тази водноелектрическа централа
е важна не само за
България, но и за региона.
В момента ПАВЕЦ „Чаира“
не работи. Енергийният министър
от служебния кабинет
на Гълъб Донев се запозна с
детайли от процеса на рехабилитация
на съоръженията
на централата, както и проблемите,
довели до нейното
спиране.
На посещението присъства
и изпълнителният директор
на Националната електрическа
компания (НЕК)
инж. Мартин Георгиев.
Припомняме, че при тестване
на мощности на ПАВЕЦ
"Чаира" имаше авария през
март 2022 г. Тогава хидросъоръжението
бе проверено
след три години ремонт.
От месеци се водят няколко
паралелни разследвания,
които трябва да установят
причините за аварията там.
Изпълнителният директор на
НЕК Мартин Георгиев уточни,
че вече е взета проба от метала,
която ще бъде изследвана,
и в началото на декември
трябва да са ясни резултатите
за неговите свойства,
а оттам и стъпките, които
трябва да се предприемат за
усилване, ако такова е възможно.