Basecamp winter 2020

номадския начин на живот и активната
почивка. Всеки, който иска да вземе участие
в регатата е добре дошъл. Не бих казала, че е
лесно, но в никакъв случай не е и безкрайно
трудно. Етапите са така съобразени, че
спокойно човек със средна физическа
подготовка да може ги преодолее.
Прави също голямо впечатление, че
преобладаващата група участници в регатата
са на възраст 60+ и може би не случайно -
малко са хората в работещата възрастова
група, които могат да отделят време за
цялата река.
Денят на речния номад започва рано,
обикновено по изгрев слънце, когато
постепенно целият лагер се събужда. Небето
на изток започва да розовее и обагря с
красотата си в очакване на новия ден.
Кипи живот и тук там се чува потракване
на колчетата от сгъването на палатките и
събиране на инвентара.
Основната екипировка на гребеца са
лодката, спасителната жилетка и греблото,
за което важи правилото - колкото по-леко,
толкова по-добре. Тук държа да отбележа,
че има много различни видове лодки според
нуждите. Нашите са бързи и не толкова
маневрени, тънки и дълги, пригодени да
изминават големи разстояния. На носа и
задната част имат кухини, предназначени
да събират всичкия багаж, който човек
носи със себе си. Нещо като лодка-куфар.
Много е важно всичко да бъде защитено
в специални водоустойчиви торби. Добре
е също човек да има водоустойчиво яке,
защото летните бури не са рядкост. Имаме и
специално покривало на лодката ако вали,
наречено шприцка. Също не трябва да се
забравят крем за слънце, слънчеви очила
и шапка. Обикновено се обличаме с дреха
с дълги ръкави, тип ликра или ленена риза,
за да ни защити от слънцето. И така, всяка
сутрин багажа се прибира, влиза се на вода и
вечер наново се построява лагера. Всеки ден
сме на ново място, реката тече и ние с нея,
речните номади. Пристигането на регатата
си е събитие за града или селото, в което
сме. Често има организирани празненства с
песни и народни танци, а съответната община
понякога гощава участниците с вкусна
вечеря. Лагерът е като кошер, в който е
пълно с живот и социални контакти.
Всъщност ТИД, това са изгревите, залезите,
приятелството, речните номади и нещото,
което ни кара година след година да се
връщаме на реката. ТИД събира. Събира
всяка година хора от различни държави,
различни националности, различен език,
различни професии. С повечето хора се
виждаме само там. Малко или много регатата
е затворено общество, но не защото няма
приемственост, даже напротив, просто
както вече споменах, е доста специфично.
Обикновено има два типа хора - тези които
повече никога не се връщат и тези, за които
реката остава завинаги в сърцата!
Снимки и текст: Камелия Атанасова
30