Decoration & Découpage - брой 3

Брой №3, август/ септември ‘2014 

DECORATION 

& DÉCOUPAGE 

Списание за хоби и арт занимания

Deco&Dec 

Горещо ли ви е, приятели? Е, сега му е времето - да 

е топло та жежко, да е слънчево та развеселяващо 

☺. 

Сега му е времето и да докоснем плодородието - в природата, в 

мислите, в творчеството ни. На страниците на нашето списание ще ви 

покажем как да си “създадете” плодородие - с много проекти, с още 

повече идеи. 

Сега му е времето и да ви запознаем с най-скъпо продавания 

български художник - един влюбен в историята и родината ни синеок 

чаровник. И да се докоснете, макар и виртуално, до завладяващите му 

и покоряващи картини. 

Сега му е времето и да ви представим наследниците на полската 

шляхта - днешните творци, които са взели най-доброто от 

дворянските традиции. И ги вграждат в декупаж, в бижута, в порцелан, 

в невероятни дизайнерски решения. 

Сега му е времето и да се понесете с мотора си, придружени от вашия 

кучешки домашен любимец. Само не забравяйте да следвате модните 

кучешки тенденции. 

Сега му е времето и да ви сгорещим с атрактивни мъже. Е, само със 

снимките им… 

За всичко останало - когато му дойде времето ☺. 

Ваша 

Любомира Бончева 

Главен редактор на Decoration & Découpage 

2

Съдържание 

Стр. 4 - Кой кой е 

Стр. 5 - Плодородие 

Стр. 42 - Пътуващата стена 

Стр. 43 - Кого е дала Полша на света 

Стр. 8 - Подарък за овощари 

Стр. 11 - Свежи портокалови резенчета 

Стр. 17 - Цветна поляна 

Стр. 20 - Носталгични рози 

Стр. 23 - Анубис на трон 

Стр. 27 - Бохо-висулка 

Стр. 31 - Карибско усещане 

Стр. 33 - “Стар кракъл” 

Стр. 37 - Лесно и красиво 

Стр. 39 - Трансфериране на огледални 

изображения 

Стр. 46 - Dziękuję bardzo - 

Стр. 49 - Работилница за рисуване върху стъкло 

Стр. 50 - Ангелска книга 

Стр. 54 - Провансалски полъх 

Стр. 58 - Ретро 

Стр. 61 - Ćmielów 

Стр. 62 - Животът ми е приказка 

Стр. 70 - Космати мотористи или вятър в 

козината 

Стр. 77 - Показалец 

Адрес на редакцията: 

Гр. София, ул. “Пирин” №7 

e-mail: info@decodec.eu 

Главен редактор: Любомира Бончева 

Редакционен екип: 

Аня Будева 

Владимир Байчев 

Снимката на първа корица на списание 

Decoration & Découpage е предоставениа от Галя Чунтова 

3

Проектите 

Кой кой е? 

D&D Projects 

Представяме авторите на проектите по азбучен ред 

Анна Стойчева 

Зодия: Овен 

Обича: hand-made 

Не обича: лицемерието, завистта 

Любима фраза: “Кой каквото сам си направи, 

никой друг не може да му го направи!” 

Веска Пеева 

Зодия: Скорпион 

Обича: Ошо 

Не обича: да я учат как да живее 

Любима фраза: “Позволи си да бъдеш себе 

си, а на другите - да бъдат други!” 

Галя Чунтова 

Зодия: Близнаци 

Обича: да спи 

Не обича: силния шум 

Любима фраза: “Обичам!” 

Диляна Купенска 

Зодия: Дева 

Обича: пътуването, книгите, животните, 

семейството и мъжът на живота си - 

разбира се, не в тази последователност ☺ 

Не обича: показността и преструвките 

Любима фраза: “Този, който не вярва в чудеса, никога няма 

да ги намери!” 

Иво Домозетов 

Зодия: Лъв 

Обича: семейството си, работата си и 

животните 

Не обича: ранното ставане, задръстванията... 

Любима фраза: "Нека Силата бъде с вас" ☺ 

Карина Милек 

Зодия: Скорпион 

Обича: работата си, да рисува, децата, котките 

Не обича: шума, предателството, злобата в 

хората 

Любима фраза: “Никога не се отказвай! Паднеш ли - стани!” 

Катерина Илиева 

Зодия: Везни 

Обича: шоколад; непрекъснато да се занимава 

с ръцете си; нещо трябва да бъде създадено 

всеки ден 

Не обича: злободневието, което е функция на светогледа на 

българина. 

Любима фраза: няма такава ☺ 

Маня (Саламанка) Димитрова 

Зодия: Овен 

Обича: усмивките на хората 

Не обича: завистта 

Любима фраза: “Истински се вижда само със 

сърцето. Същественото е невидимо за очите.” 

Марго Каулдрон 

Зодия: Рак 

Обича: декупажа, да чете, да яде, да спи 

Не обича: грубостта, лъжата, лицемериято, 

измамите 

Любима фраза: “Уважението е това, което получаваш. Защото, 

когато го загубиш, може никога да не го възстановиш.” 

Мартин Цеков 

Зодия: Везни 

Обича: близки хора, шоколад, круши, музика, 

движение... 

Не обича: лошите мисли в главата си 

Любима фраза: "Всеки ден ми е все по-трудно да живея 

достойно за моя син порцеланов сервиз” - Оскар Уайлд 

www.decodec.eu 

4

Тема на броя 

Плодородие 

D&D Project 

Галя Чунтова 

5


Кошница за плодове или зеленчуци 

Автор: Галя Чунтова 

Материали: 

Как да го направим? 

връзка рафия в избрани от 

вас цвeтове - купува се от 

арт- и хоби магазините; 

различни ширити за 

украса; 

памучна прежда в 

подходящ цвят; 

3. Зашийте 

двете тесни 

страни с 

голямата 

губерка. 

големи игли за плетене; 

лепило; 

дървена пръчица за 

дръжката; 

четки; 

ножица; 

голяма игла. 

1 

1. Изплетете правоъгълно парче от 

цялата рафия, като навържете 

отделните лентички (рафията е на 

лентички). 

4. От друг, 

подходящ цвят 

оплетете плитка 

около топчето 

на дръжката. 

3 

1 

4 

2. Нанижете последия ред от 

бримките на памучна прежда. 

Пристегнете, за да се получи дъно. 

4 

5. Завържете долния край на 

плитката за тялото на вашата 

кошничка. 

6

6. Започнете да украсявате кошничката, 

като залепвате ширитите и преждата. 

6 

6 

6 

7. Вашата кошничка е готова! Дали ще я използвате за 

зеленчуци или пък за плодове - Вие решете. Да ви е 

вкусно ☺. 

7 

7 

7



D&D Project 

Диляна Купенска 

8

Подарък за овощари 

Да разкрасим обикновената торбичка от амбалажна хартия 

Автор: Диляна Купенска 



цветен картон – 250 гр./м2; 

дизайнерска хартия; 

Обикновените торбички от амбалажна хартия могат бързо и лесно да се превърнат 

в красива подаръчка торбичка. Вижте как: 

хартиена торбичка; 

дигитален печат; 

бял картон за оцветяване – 

220 гр./м2; 

алкохолни маркери; 

дантела; 

тример за изрязване; 

ножица; 

машина за изрязване и 

релеф; 

метални шаблони за 

изрязване – кръг, къдрав 

кръг, цветя и листа; 

къдрав бордюрен 

перфоратор; 

двойнолепяща лента; 

копчета; 

конци. 

1. Измерете големината на 

хартиената торбичка. От цветен 

картон изрежете двете основи, 

които ще облепят страните на 

торбичката. Лицевата страна трябва 

да е голяма колкото хартиената 

торбичка, а задната – с 4 см подълга, 

за да може да се прегъне в 

горната страна и да се получи 

„капаче”. 

1 

3 

3. Поставете двойнолепяща лента и 

върху лицевия картон и го 

притиснете към хартиената торбичка. 

3 

2. Залепете хартиената торбичка с 

двойнолепяща лента и я поставете 

върху по-дългия картон. 

Предварително направете сгъвката, 

за да ви е по-лесно. 

4. Вече идва ред и на украсата. От 

дизайнерска хартия изрежете 

подходящи форми, които да се залепят 

върху лицето и капака на торбичката. 

2 

9

5. Тъй като торбичката 

може да прибира пообемни 

неща, трябва 

да помислим за 

нейното плътно 

затваряне. Ето защо 

тук ще използваме 

5 

копчета. Отбележете с 

молив върху капака и върху лицевия картон мястото, 

където ще зашиете двете копчета. Препоръчително е да 

са центрирани, но, ако прецените, може да ги поставите 

на различно място. 

6. След като 

зашиете копчето 

на капака, 

оставете конец с 

дължина около 

10-15 см, който 

да се увие около 

6 

другото копче. 

След това залепете двете 

хартии върху картоните. 

6 

7. От същия картон, 

който използвахме, 

за да облепим 

хартиената торбичка, 

направете къдрав 

ръб с перфоратор и 

поставете друга 

дизайнерска хартия. 

Залепете в центъра. 

8. Завършете 

торбичката като 

залепите 

предварително 

оцветена с алкохолни 

маркерти картинка с 

отпечатан дигитален 

печат и украсете с 

изрязани цветя. 

9. Напълнете 

торбичката с 

плодови костилки и 

подарете на любител 

овощар ☺. 

8 

7 

6 

9 

10



D&D Project 

Иво Домозетов 

11

Комплект „Свежи портокалови резенчета” 

Автор: Иво Домозетов 


полимерна глина – цветове: прозрачно оранжево, оранжево, бяло; 

равна повърхност за работа (напр. плексигласова плоскост, но не и ПВЦ – 

полимерната глина го разгражда!); 

бръснарско ножче, макетно ножче или друго подходящо острие; 

акрилна пръчка за разточване на тънки листа полимерна глина (може и с 

бутилка, точилка или нещо подобно, важно е да е гладко и да не залепва); 

игли, клечки за зъби, пълнители от химикалка (за заглаждане, пробиване 

на дупки и т.н.); 

клещи, подходящи за извиване на тел (за халкички); 

стоманена тел за бижута (от художествените магазини); 

кукички за обици (пак оттам, освен ако не си ги направите сами от тел); 

кожа или връв за медальона; 

резен портокал за вдъхновение и ако огладнеете по време на проекта ☺ 


1 

1. Размачкайте 

хубаво 

прозрачнооранжевата 

полимерна глина 

и оформете 

цилиндър. 

2. Направете същото 

с плътно-оранжевото 

и разточете тънък 

лист с големина, 

достатъчна да обвие цилиндъра, който сте направили. 

Листът трябва да е правоъгълен – за целта го изрежете 

по края с ножчето. Краищата трябва да паснат равно 

при обвиването. 

2 

2 2 

2 

12

3 

3 

3 

3. Полученият цилиндър (това ще са „килийките” в меката част на портокала) започнете да разтегляте с пръсти, като му 

придавате вретеновидно сечение (срезът от него накрая трябва да има форма на заострено от двете страни листо). 

4 

4. Така разтеглената 

заготовка 

трябва да е 

достатъчно дълга, 

за да може да се 

нареже на 12 до 

15 парченца, 

всяко дълго поне 

по 3-5 см. 

5. Разпънете 

заготовката на 

работната 

повърхност, 

оразмерете я с 

линийка и я 

нарежете на 

равни парченца. 

5 

6 6 

6 

6. Започнете да прилепвате парченцата едно към друго, докато се получи заготовка с формата на триъгълник със заоблени 

ъгли или нещо като капка. Притиснете го отстрани, за да слепнат хубаво отделните елементи. 

7 

7 

7. Към белия цвят добавете мъничко парченце оранжево 

и размачкайте добре, докато получите бледокремав цвят 

(поне моят портокал нямаше искрящо бяла сърцевина). 

Разточете тънък лист, с който обвийте капковидната 

форма, както направихте по-горе в първия етап. 

Внимавайте да не 

остават мехури 

въздух между 

листа, с който 

обвивате, и 

основата. 

7 

7 

13

8 8 8 

8. Новото парче нарежете на 8-10 равни части, които ще ви дадат характерните дялове на портокаловия резен. Наредете 

ги около малко цилиндърче от кремавата глина във формата на венчелистчета на цвете. След това разточете дълго и 

тънко парченце с триъгълно сечение, нарежете го на същия брой части и с тях подпълнете пространствата между 

отделните капковидни форми, за да не се деформират по-късно. 

8 8 8 

9. Обвийте всичко това с още един лист кремаво, 

малко по-дебел от предишния – използвайте истинския 

портокал, за да прецените пропорциите между 

различните слоеве на кората. Накрая разточете лист 

плътно-оранжево за външната кора и го обвийте 

внимателно. 

9 

9 

9 

9 

14

10 10 

10 

10. Получената заготовка търкаляйте леко по работната повърхност, за да слепне всичко отвътре добре. Чрез понататъшно 

търкаляне и изтегляне с пръсти можете да намалите заготовката до съвсем малък диаметър, като картинката 

вътре остава същата и, ако внимавате, не се деформира. В същото време заготовката става доста дълга и можете да я 

нарежете на много парченца (оттам и названието „Милефиори”). В този случай я изтеглете леко, за да стане като пресечен 

конус – от по-тясната страна ще режете резени за обиците, от по-дебелата – за медальона. 

11. За да направите обици и медальон, 

отрежете с острието резенчета с дебелина 

около 2 мм за обиците и малко по-дебело 

за медальона. С клечка или игла пробийте 

дупчици за халките. 

11 

11 

12 12 12 

12. Печете според указанията на производителя във фурна, най-добре върху легло от сода за хляб – така изделието не се 

деформира, а содата се измива лесно след това. Отгоре като шапка можете да поставите домакинско фолио, за да 

екранира директната топлина от реотаните. При изпичане прозрачната полимерна глина става по-прозрачна и наподобява 

истинския резен от портокал, което беше и целта ни. 

13. Направете си халкички от телта, нанижете “резенчетата портокал” и, 

след монтиране на кукичките и връзване на кожата, комплектът ни на 

практика е готов ☺. 

13 

15

Триковете на Иво: 

- За по-лесна направа на тънки листа от полимерна глина с равна дебелина може да 

използвате паста-машина. 

- При обвиване на слоевете първо измервайте дали така приготвения лист полимерна 

глина ще е с достатъчни рамери – обвийте го само в края на цилиндъра, за да видите 

дали краищата се срещат; 

- Преди изпичане можете да изгладите резените от пръстови отпечатъци с памуче, 

напоено с чист спирт. След изпичане същото можете да направите с памук с 

лакочистител. 

16



D&D Project 

Мартин Цеков 

17

Цветна поляна 

Декорация за стена 

Автор: Мартин Цеков 



цветна хартия 200/250 гр./ 

м2; 

лепило за хартия; 

перфоратор; 

макетен нож; 

двойно лепяща лента. 

1. Харесайте си цвете и подберете 

подходящи цветни хартии, който го 

оприличават най-добре. 

2. Вземете цвета, който сте избрали 

за венчелистчета на цветето. 

Представете си формата на 

венчелистчетата и, наподобявайки я, 

смело накъсайте хартията без да се 

притеснявате, че ще сбъркате. 

4. С вече накъсаните форми 

направете композиция на цветето. 

Комбинирайте различни по големина 

парчета, за да постигнете по-жив и 

експресивен ефект. 

4 

2 

Хитринка: 

Ако сте решили да направите 

цяла цветна поляна, правете 

всички цветя накуп, а не едно 

по едно. Така ще спестите 

време. 

3. По същия начин, с подходящ 

контрастен цвят, направете форма, 

която ще поставите в центъра на 

цветното венче. Тази централна 

форма ще създаде усещането за 

тичинки и плодник. 

5 

5. Започнете да лепите 

венчелистчетата към формата, която 

сте определили за централна. 

3 

5 

18

6. С перфоратор 

направете малки 

кръгчета, които 

ще използвате, за 

да засилите 

впечатлението за 

тичинки. 

8. Използвайте 

макетен нож, за 

да направите 

стеблото на 

цветето. 

6 

8 

Прикрепете го 

към готовия цвят. 

7. Залепете 

кръгчетата в и 

около формата в 

центъра. Така 

преходът между 

средната част и 

венчето на 

цветето ще 

стане плавен. 

7 

8 

9 

9. С помощта на 

двойно лепяща 

лента залепете 

цветето на 

стената или на 

мястото, което 

сте предвидили. 

Триковете на Марти: 

Не се стремете да уеднаквите формите, които късате или режете. Разнообразните форми ще 

помогнат за богатството и ритъма на композицията, която правите. 

Когато лепите цветето (или цветята) към 

повърхността, на която ще са аранжирани, не 

прилепвайте плътно всички части. По този 

начин част от листата на цветето ще се 

отделят от стената и ще имат участие в 

околното пространство. Сенките, които 

хвърлят изскачащите напред елементи, ще 

добавят и усещането за триизмерност в 

композицията. 

19



D&D Project 

Маня 

Димитрова 

20

Носталгични рози 

Автор: Маня Димитрова 



дървена заготовка - тип 

кухненска етажерка; 

акрилен грунд; 

лепило за декупаж; 

акрилни бои - цветове 

cream, olive, mocca, тъмно 

маслено зелен; 

акрилен лак мат; 

светъл восък; 

салфетка; 

шаблон; 

шкурка; 

четки; 

домакинска гъбичка; 

отвертка или подходящ 

инструмент с изострен връх; 

мокри и сухи хартиени 

кърпички. 

1. Изшкурете добре заготовката с 

фина шкурка. 

2. Почистете прашинките от 

шкуренето с мокра кърпичка. 

4. Върху цялата заготовка нанесете 

акрилна боя цвят cream. 

5. Върху чекмеджето и задната стена 

на етажерката нанесете двата зелени 

цвята. Тук-там капнете цвят мока. 

Стремежът е основен цвят да остане 

тъмно зеления. Изчакайте да изсъхне. 

6 

2 

6. С домакинска гъбичка нанесете 

восък върху цялата заготовка. 

Оберете излишното с домакинска 

хартия или суха кърпичка. 

3. Грундирайте заготовката. 

Изчакайте да изсъхне. 

6 

3 

21

7. Започнете 

отново да 

полагате акрилна 

боя върху 

заготовката - 

върху тъмните 

места нанесете 

светлата боя 

7 

cream, а върху 

светлите – зелените акрилни бои и моката. 

10 

10. Залепете с 

лепило за 

декупаж мотива 

от салфетката 

върху челото на 

чекмеджето и 

задната стена на 

етажерката. 

8 

8. След като боята 

изсъхне добре, 

протрийте цялата 

повърхност с 

парченце домакинска 

гъба - докато 

получите желания от 

вас ефект. 

11. След като 


преминете към 

лакирането. 

Лакирайте с акрилен 

лак мат - 3 до 5 

пласта. Не 

забравяйте, че трябва 

да изчаквате всеки 

11 

един слой добре да изсъхне и чак тогава да положите 

следващия. 

8 

9. Позиционирайте 

шаблона 

на избраните от 

вас места. След 

това с помощта 

на отверка, по 

фигурите на 

шаблона, 

9 

Маня Димитрова можете да намерите в 

Работилничката на Маня - гр. Варна, ул. 

“Иван Аксаков” 37 (до Медицински 

университет) 

изтъркайте горния 

слой боя. 

9 

22



D&D Project 

Веска Пеева 

23

Анубис на трон 

Техника Paper Batik 

Автор: Веска Пеева 


темпера в стъклено 

бурканче – цветове: зелено, 

синьо, оранжево, тъмно 

жълто, жълта охра, тъмно 

злато, телесно, бяло и светло 

кафяво; 

плътен картон за акварел - 

640g/m², грапава, ръчно 

правена хартия 100% памук; 

туш – черен обикновен; 

калиграфски туш и 

писалка или черен 

тънкописец; 

четки – плоска синтетична 

№6 и кръгла №3, широка 

мека четка №20, тънка четка 

№0 за фини детайли; 

Ако и вие, като мене, обичате изкуството на Древен Египет, но още не сте си 

купили папирус с готова рисунка, или не смеете да рисувате върху папирус, този 

проект е за вас! 

Техниката е следната: нарисувана с въглен, оцветена с темпера рисунка, се покрива 

с туш, който след изсъхване се измива със студена вода. 


1. Най-напред изберете картинка, 

която да нарисувате. Може да я 

нарисувате сами или да вземете 

нещо от Интернет. Аз избрах цветна 

картинка, която с помощта на Corel 

Photo Paint превърнах в графично 

изображение. 

молив-въглен; 

палитра; 

съд за вода; 

лак за гваш; 

непалска ръчна хартия; 

рамка за снимки - клип, без 

дървена част. 

2. Подгответе хартия формат А4. Не 

изрязвайте с ножица, а режете с 

нож или късайте с ръка, за да се 

получат разръфани краища. Този тип 

хартии изглеждат ефектно така, а и 

за нашите цели това е по-добре. 

Рисува се върху гладката страна, 

защото зърнестата ще остави точки 

от туша. 

4 

4. След това повторете с черен 

молив-въглен, а фините места - с 

писалка или тънкописец. Тези части 

от рисунката, които ще бъдат черни, 

запълнете плътно с въглен. 

3. Копирайте модела по избран от 

вас начин. 

3 

4 

24

5. Консистенцията на температа, която използвате, е 

меко масло. Не разреждайте с вода, освен в краен 

случай. Целта е да се постигне добра покривност и боята 

да не се измие прекалено. Имайте предвид, че всяка 

непокрита зона ще бъде оцветена в черно от туша. 

6. Оцветете целия 

фон в телесен цвят 

с плоска синтетична 

четка, а за по-фини 

работи – кръгла, 

тънка. По 

периметъра 

оставете 

неоцветени зони, 

които ще се оцветят 

в черно, за да 

имитират стар 

папирус. Тези зони 

6 

трябва да бъдат 

неравни, за да 

изглежда състаряването по-естествено. Ако се получи 

зацапване от въглена, не го отстранявайте, това е ефект. 

Тук умишлено не използвах фиксатив за въглен. Може да 

добавите кафяво към телесния цвят, за да нюансирате 

фона. Оставете остатъка от боята в палитрата за 

евентуални корекции. 

7. Продължете 

оцветяването по 

желан от вас 

начин. Например 

– отвътре навън 

или от тъмен към 

светъл цвят. 

Главата е черна, 

оцветена с 

въглен, йероглифите 

– също. 

Тялото е кафяво 

и т.н. Това, което 

е бяло на цвят, 

7 

трябва да се 

оцвети задължително с бяла боя, защото в противен 

случай тушът ще го оцвети черно. Не нанасяйте златната 

боя предварително, защото водата ще я отмие. Тя няма 

добра адхезия като другите цветове. Ще я нанесете след 

измиването на туша и изсъхването на работата, т.е. найнакрая. 

Оставете готовата рисунка да изсъхне добре. 

8. След като е 

изсъхнала, покрийте 

цялата рисунка, без 

изключение, с туш. 

Това е найделикатният 

момент, 

от който ще зависи 

крайния резултат. 

Нанесете туша с 

широка, мека четка, 

като внимавайте 

мазките да не се 

припокриват, защото 

там ще проникне 

дълбоко в хартията и 

ще остане черно. Колко време ще съхне след това, 

зависи от различни фактори – вида туш, температурата и 

др. Аз оставих туша да съхне около 15 минути. 

9. Сега хванете 

рисунката за 

двата края и я 

измийте под 

струя течаща 

студена вода. Не 

пипайте с 

пръсти, нека 

тушът се отмие 

без вашата 

намеса. 

Възможно е и 

малко от боите 

9 да се отмият, но 

не се 

притеснявайте - тъкмо ще изглеждат избелели от 

времето. 

10. Оставете да 


без да форсирате 

на директно 

слънце, за да не 

се деформира 

листът. Нанасете 

златна боя върху 

10 

онези зони, които 

са били оцветени с жълта охра, леко, деликатно, за да 

не се развали ефекта от състаряването. 

25 

8

11. Напръскайте с 

лак за гваш, 

изчакайте да 

изсъхне и 

поставете в рамка 

– клипс, без 

дървена рамка. 

Ако картината е 

по-малка от 

рамката, под 

картината 

поставете 

непалска ръчна 

хартия. И се 

пренесете в 

Древен Египет! 

11 

Някои хитринки: 

- Задължително направете проба върху малко 

парче картон, за да проверите поведението на 

картона, боите и туша, които ще използвате. 

- Използвайте тъмни нюанси на боите, защото те 

ще се отмият от водата. 

- Ако трябва да коригирате туша, използвайте 

хлебна гума. 

- Температа коригирайте с малка четка от свинска 

четина и чиста вода.



D&D Project 

Катерина 

Илиева 

27

Бохо-висулка 

Автор: Катерина Илиева 

Материали и инструменти: 

голямо мънисто или 

полускъпоценен камък с 

вертикален отвор; 

мъниста с капковидна 

форма; 

Следващото описание ще ви помогне да си направите висулка в бохо стил. Тя лесно 

може да се превърне както в колие - допълнение към любимата плажна рокля, така и 

в обици. А защо не и комплект? :-) 


метални елементи с 

различна форма; 

метални халкички; 

метална верижка и 

закопчалка (за колие) или 

кукички/винтчета (за 

обици); 

алуминиева тел – 1,5 мм и 

медна тел – 0,5 мм (размерът 

на телта трябва да бъде 

съобразен с отворите на 

мънистата); 

бижутерийни клещи с 

обли челюсти; 

бижутерийни клещи с 

плоски челюсти; 

режещи клещи; 

линия; 

търпение и въображение, 

за да можете да променяте 

модела, според своя вкус и 

налични материали ☺ 

1. Отрежете голямо парче 

алуминиева тел (метър или повече). 

С помощта на облите клещи 

прегънете телта близо до единия й 

край и оформете халкичка. 

1 

2. Увийте плътно с ръка късия край 

на телта около дългия. Притиснете 

края на намотката с клещите с 

плоски челюсти. 

2 

3. Измерете с линията колко дълга е 

намотката с халкичката и сложете 

мънистото. 

3 

4. Измерете същата дължина от 

другата страна на мънистото и 

оформете халкичка, като на стъпка 1. 

4 

28

5. Повторете 

инструкциите от 

стъпка 2, докато 

не достигнете до 

мънистото, без да 

режете излишъка 

от тел. 

5 

6. Прекарайте телта към 

срещуположния край на 

мънистото, така че да 

образувате рамка около 

едната му страна и 

завъртете телта около 

намотката веднъж. 

9. Отрежете излишъка от тел, ако има такъв. 

Притиснете и оформете края на телта с плоските клещи. 

10. Тук влиза в действие 

медната тел, за да направи 

капковидните мъниста 

възможни за окачване. 

Отрежете около 10 см. от 

нея, прекарайте я през 

отвора на мънистото и 

прегънете по показания 

начин, така че да получите 

един много дълъг и един 

съвсем къс край. 

10 

6 

7. Рамкирайте и 

другата страна 

на мънистото по 

идентичен начин. 

Притискайте и 

оформяйте с 

клещите с 

плоски челюсти, 

7 

за да сте 

сигурни, че телта прилепва плътно към намотката. 

11. Завийте два 

пъти късия около 

дългия край, 

отрежете 

излишъка от тел 

и притиснете с 

плоските клещи. 

След това, с 

11 

помощта на 

облите клещи, оформете малка халкичка в близост до 

основата на мънистото. 

8 

8 

8 

8. Повторете 

стъпки 6 и 7, 

докато 

достигнете до 

халкичките в 

края на 

намотките. 

12. Стиснете 

11 

халкичката с 

плоските клещи 

и започнете да 

навивате със 

свободната си ръка 

телта надолу към 

мънистото, докато не 

образувате плътна 

шапчица, която да скрие отворите на мънистото. 

29

13 

13. Отрежете 

излишъка от тел, 

притиснете края ѝ и 

оформете с клещите с 

плоски челюсти. 

15. Свържете 

двете изработени 

части 

посредством 

метална халкичка. 

Висулката е 

готова, а това е 

моментът, в 

15 

който да решите 

дали тя ще се използва за колие или за обица. Ако 

искате обици, свържете висулката с кукичка или винт за 

обици и направете още една, за да си имате чифт. 

14. Отрежете малка 

част от металната 

верижка. С помощта 

на металните 

халкички започнете 

да окачвате 

мънистата и 

металните 

елементи. 

Дължината на 

верижката и 

разпределението на 

елементите зависи 

изцяло от вашите 

14 

предпочитания. 

Идеята е да се получи една пищна, хармонично 

разпределена, висяща част. 

16. В конкретния случай 

правим колие, така че 

това, което ни остава да 

свършим, е да поставим 

метална халкичка в 

свободния отвор на 

висулката, през която да 

мине верижката. 

Свързваме с халкичка и 

закопчалката за единия 

край на верижката и, ако 

е необходимо – още една 

халкичка в другия ѝ 

край, съобразена с 

размера на 

закопчалката. 

17 

30

представя: 

D&D Project 

Marabu 

Съвет: 

Карибският нюанс на калъфките ще получите, като предварително (преди нанасяне на 

мотива от шаблона) ги оцветите с Marabu Easy Color (боя за цялостно боядисване на 

текстил). За този нюанс смесете цветове тюркоазено синьо (098) и майско зелено (064). 

31

Карибско усещане 



Marabu Tеxtill Glitter - 

текстилна боя с брокатен 

ефект - 50 ml, цвят петрол 

(592); 

Marabu Tеxtill Metallic - 

текстилна боя с металиков 

ефект - 50 ml, цветове бял 

(770) и светло син (790); 

Marabu 3D Liner - контур за 

текстил - 50 ml, цвят 

пастелно жълт (622); 

Marabu шаблон “Роза” - 33 

х 33 cm; 

Marabu лепило за 

шаблони; 

комплект валяци на 

Marabu - 5/10 cm; 

комплект от 3 бр. 

дунапренени четки за 

шаблон; 

памучни калъфки за 

възглавници - 40 х 40 cm, в 

бял и зелен цвят; 

хартиено тиксо; 

картонена чинийка; 

хартия за печене; 

ютия; 

картон. 

1. Изперете калъфките, без да 

добявете омекотител. Оставете ги да 

изсъхнат и ги изгладете. Калъфките 

са готови, за да започнете да 

работите върху тях. 

2. Сложете по един лист картон вътре 

в калъфките - за да не се оцветят и 

двете страни. 

3. За да не мърда, залепете картона с 

хартиено тиксо. 

4. Напръскайте тънък слой лепило за 

шаблони върху шаблона. Оставете го 

малко да изветрее и чак тогава го 

поставете върху калъфката. Няма 

значение как точно ще го поставите - 

всичко зависи от вашия вкус. 

Участъците от шаблона, които не ви 

харесват, можете да закриете с 

тиксо. 

5. Сипете боята в картонената 

чинийка. Вземете от нея с валяка (или 

с дунапренената четка) и го 

5 

прокарайте върху шаблона. По 

желание можете да комбинирате 

или направо да смесите боята с 

металиков ефект с боята с 

брокатен ефект. Единствено 3D 

контурът не може да бъде смесван 

с боите. 

6. След това отделете шаблона и го 

оставете настрани за евентуална понататъшна 

употреба. Внимание! Не 

поставяйте шаблона върху влажна 

боя. Изсушете я (боята) преди това 

за кратко време със сешоар. 

7. Оставете калъфките да изсъхнат 

добре (за 3D контурите са нужни 6 

часа). 

8 

8. Идва ред на фиксирането. 

Покрийте участъците, където сте 

работили с шаблоните, с хартия за 

печене, поставете ги на мека 

повърхност и с лек натиск на ютията 

(без пара) ги фиксирайте за 2-3 

минути, докато боята стане матова и 

набъбне. 

8 

32



D&D Project 


33

“Стар кракъл” - създаване на естествени 

пукнатини с помощта на лак 

Автор: Анна Стойчева 


основа от MDF (или друга); 

акрилен грунд (гесо); 

акрилна боя; 

мотив за залепване; 


лак; 

течен битум; 

четки; 

шкурка № 320–400; 

меко текстилно парцалче. 

Скъпи любители на декупажа! 

Първо бих искала да благодаря на г-жа Любомира Бончева и на целия екип на 

списание Decoration & Découpage за усилията, които положиха и продължават да 

полагат за реализиране на един голям и труден проект - създаване на списание за 

всички любители на декупажното изкуство. И с това екипът успя да осъществи 

мечтите на много българки и българи, които биха желали да задълбочат своите 

знания и умения в тази област. Убедена съм, че списанието е изключително полезен 

източник на знания за съвсем прохождащи в тази област, защото декупажът, 

повярвайте ми, е сложен и продължителен процес и с всеки нов брой на списанието 

ние се убеждаваме в това. 

А сега ви предлагам да видите и да научите още един невероятен начин за създаване 

на двуфазен кракъл, но с помощта само на един материал - лак на популярна 

италианска фирма. Този метод е страхотен за имитации на стар кракъл върху 

картини, както и кутийки за бижута от 18-19 век (при всички положения - повече от 

100 години). Вероятно малко хора знаят, че съществува „млад” и „стар” кракъл, 

който се образува в зависимост от начина на обработване на готовите картини, 

местонахождението им, външните условия за съхранение, както и от условията, при 

които картините (или бижутерките) са били транспортирани от място на място. 

„Младият кракъл” има големи сигменти, които обазуват мрежата от големи и широки 

напуквания. 

„Стар кракъл” е този, който днес ще представя на вашето внимание. И така… 

започваме нашето пътешествие в 18-19 век! 


1. Нанесете акрилния грунд 

внимателно върху основата. След 

изсъхване изшкурете максимално 

добре. 

2 

3 

2. Нанесете акрилната боя, с която сте 

решили да състарите основата. В 

случая аз използвам бяла такава. След 

изсъхването на боята изшкурете 

отново максимално добре с шкурка 

No. 320–400. Повърхността следва 

да бъде изключително гладка. 

3. Залепете с декупажно лепило 

избрания от вас мотив върху 

декорираната основа. Изчакайте да 

изсъхне напълно. 

34

4 

4. Изсипете от лака в 

чинийка. 

Количеството лак 

зависи от площта, 

която ще 

обработваме. 

7. Пристъпете към 

момента на 

напукването. Пуснете 

сешоара на втора 

степен и го 

поставете над ръката 

си. Ще усетите много 

горещ въздух. 

Пребройте до четири с нормално темпо: едно, две, три, 

четири. Този момент трудно се описва, по-лесно е да се 

7 

демонстрира ☺. Разстоянието между ръката ви и 

сешоара трябва да е около 8-10 cm. Ако вече не сте в 

състояние да търпите горещия въздух, веднага 

4 

дръпнете ръката си. Това означава, че горещият 

възхушен поток е подходящ за нашите пукнатини. 

5. С помощта на четка, 

плавно и нежно - все 

едно го галим, 

разнесете лака в 

различни посоки. Ако 

някъде се получи подебел 

слой, веднага го 

разнесете, за да не се 

5 

получава натрупване. 

Имайте предвид, 

че лакът съхне 

сравнително 

бързо и 

полагането му 

следва също да 

е бързо, но в 

същото време - 

старателно. 

5 

Внимание! 

Дебелината на нанесения слой е в пряка зависимост от 

големината на бъдещите пукнатини. Аз лично нанасям 

слой с дебелина около 1.5 – 2 мм. Можете да направите 

проба и да нанесете лака с различна дебелина, за да 

видите какви ефекти се получават. 

6. Основата е 

готова за найважния 

момент - 

напукването. 

8. Сега придвижете 

сешоара от ръката 

към картинката. 

Започнете да го 

движите от ляво 

надясно и обратно - 

нагоре и надолу. По 

този начин ще 

разнасете горещия 

въздух над лака. Не забравяйте да държите сешоара на 

около 10 cm от обекта. Ще забележите образуването на 

лек, тънък филм от лака. Процесът на напукване е 

започнал! Не спирайте работата със сешоара! Това е 

много важно! След около 3-4 минути пукнатините се 

появяват. Те са различни на дебелина и вид и са много 

красиви ☺. 

9. Обичам този 

момент, когато 

кракълът е готов! 

Можете да 

разгледате 

структурата на 

пукнатините. На 

снимката ясно се 

вижда и количеството 

нанесен лак, и равномерното му разнасяне с четка. 

8 

9 

6 

35

10 

10. Сега трябва да 

запълните 

пукнатините. Можете 

да използвате течен 

битум, специална 

патина на битумна 

основа или пък 

маслена боя. Ваша 

воля! 

11. И сега е време 

да се насладите на 

сътвореното от вас! 

11 

10 

11 

Няколко трика: 

1. Съветвам ви да си закупите четка „Котешко езиче”. Предимството на тази четка е, 

че не оставя следи при разнасяне на лак. Аз лично ползвам тази форма на четката и при 

крайно лакиране на творбите ми. 

2. Когато стигнете до стъпка 5, е много важно да прецените количеството лак, което 

ще поставите върху лицата. Съществува неписано правило, че върху лицата на хора, на 

светии и ангели пукнатини не се поставят. Или се правят максимално невидими. Затова 

лакът се поставя едва забележим върху лицата на нашите ангелчета от картинката. 

36

представя: 

Лесно и красиво 

Обичате ли старите ръждясали предмети? Или пък 

патинираните от времето? Имаме добра новина! Вече не е 

необходимо да чакате няколко десетилетия или пък 

столетия, за да се сдобиете с някаква такава старинна 

прелест. Защото можете да си я направите сами! 

И до момента на българския хоби-пазар се предлагаха 

материали за патиниране. Болшинството от тях обаче се 

държаха конфликтно при работа. Накратко - патинирането 

трудно се получаваше. 

Но отскоро има продукти, с които ефектите на времето се 

постигат лесно, забавно и атрактивно. Тези продукти са на 

немската фирма “Creartec”, която разполага със собствена 

развойна и производствена база за крафт и хоби продукти. 

Най-идейно (според нас) се работи с различни видове 

ръжди и оксидации по иначе неръждясващи материали като 

дърво, стъкло, пластмаса и др. 

Вижте резултатите от нашата намеса ☺. 

Продуктите на “Creartec” можете да намерите в магазина 

на Smile Hobby или да ги поръчате онлайн на 

http://smilehobby.net. 

Снимките са предоставени от 

Smile Hobby 

Керамично пано, върху което са залепени 

различни копчета. Декорирано е със злато и синя 

патина на “Creartec”. Лакирано е със спрей лак. 

Заготовката е 

керамична тиква. 

Декорацията е с 

патините на 

“Creartec”. 

Предметът е 

лакиран с 

епоксидна смола. 

Две миниатюрни керамични зайчета, декорирани със злато и 

синя патина на “Creartec”. Лявото зайче е лакирано с акрилен 

лак, а дясното - с оригиналния лак на “Creartec”. Сами виждате 

разликата - декорацията на полегналото (дясно) зайче изглежда 

много по-автентично. 

37

Тази метална кофичка е декорирана и с патина, и с ръжда. 

А тук са използвани доста от продуктите на “Creartec” - кракъл, 

контури, патина, ръжда. 

Част от продуктите 

на “Creartec” 

38



D&D Project 


39

Трансфериране на огледални изображения 

Автор: Анна Стойчева 


3. Пригответе огледалната хартия за 

трансфер. 

5. Ето вижте с какво разполагаме, 

след като сме изрязали мотива. 

основа от MDF (или друга); 


акрилна боя; 

огледална хартия за 

трансфер; 

трансферен лак; 

лак; 

3 5 

четка; 

ножици; 

шкурка № 320–400. 


1. Нанесете акрилния грунд 

внимателно върху основата. След 

изсъхване изшкурете максимално 

добре. 

4 

4. С ножица изрежете мотив от 

общия лист с картинки за трансфер. 

Обърнете внимание как се изрязва - 

ножицата минава на 0.4 cm от 

контура. 

6 

6. Върху вече обработената основа 

положете добре трансферния лак. 

Обърнете внимание на количеството 

лак, което е на четката. Тук е важно 

трансферният лак да не се предозира. 

Или пък да не сложите прекалено 

малко. 

2. Нанесете избраната от вас акрилна 

боя върху основата. След като боята 

изсъхне, отново изшкурете 

максимално добре с шкурка No. 320– 

400. Повърхността трябва да бъде 

гладка на допир. 

4 

6 

40

7 

7 

7 

7. Поставете 

мотива върху 

намазаната 

основа - с лицето 

надолу! И плътно 

притиснете с 

пръстите, като 

изтласкате 

7 

въздуха от 

центъра към периферията. Обърнете внимание, че 

четката не се използва и гърбът на картинката не се 

намазва с трансферен лак. Не допускайте тази фатална 

грешка! Старайте се да натискате колкото може по-силно 

картинката върху основата само с пръстите си - така ще 

я залепите плътно. 

8. По инструкция 

на използвания 

от мене 

трансферен лак 

трябваше да 

изчакам 30 

минути, преди да 

започна да 

8 

търкам гръбчето 

на картинката. Практиката обаче показа, че тези 30 

минути не са достатъчни и аз изчаках 1 час. Затова 

внимателно четете инструкциите! 

Анна Стойчева можете да намерите в 

„Школа по декупаж и Соспесо траспаренте 

на Анна Стойчева” - гр. София, магазин за 

материали за декупаж „Асед Дизайн” 

9. След като мине 

1 час, започнете 

да мокрите 

картинката с леко 

топла вода. 

Отначало 

намокрете цялата 

9 

картинка. След 

това бавно и 

търпеливо 

започнете да 

сваляте с пръсти 

горния слой на 

9 хартията. Ще 

усетите как лесно 

се плъзга този горен слой на хартията. Но внимавайте - 

трябва да изчистите хартията достатъчно добре! Ако е 

необходимо, добавете още малко водичка. Отдолу ще се 

покаже само трансферираната картинка. Ако не успеете 

да свалите целия горен слой от бялата хартия, 

трансферът ще е наполовина ярък и наполовина - блед. 

В този случай повторете действията по почистването с 

помощта на водичка. 

10. Ето това е 

резултатът от 

трансфера! Аз 

държах да получа 

ретро трансфер, 

при който част от 

напечатаното се е 

изтрило от 

10 

времето. Затова 

се вижда частична липса на рисунката. След като 

изсъхне, непременно положете лак. Така трансферът ви 

ще стане много по-ярък. 

41

Проект 

Decoration & Decoupage 

Пътуващата стена 

В редакцията на списание Decoration & Découpage 

позвъни мила и учтива дама. С питане: “Извинете, можете 

ли да декупирате една стена?” 

След като видяхме обекта, запретнахме ръкави ☺. 

Стената беше големичка - около 8 кв. м. С доста работа 

сътворихме това, което виждате. Ето и стъпките по 

реализацията на проекта: 

1. Грундирахме цялата стена с Ц-200. Изчакахме да 

изсъхне 24 часа. 

2. Положихме втори грунд - гесо. Изсъхна добре. 

3. Положихме два слоя акрилна боя. 

Така беше в началото 4. След като изсъхна, започна най-забавната част ☺. 

Внимателно подбрахме много, ама страшно много найразлични 

парченца от вестници. Залепихме ги с декупажно лепило на Marabu, като 

внимавахме да ги групираме тематично. Е, по наша си логика, но тази наша логика допадна А така стана след нашата намеса 

на дамата. 

5. Финалният етап - лак мат. 

Честно си признаваме, че тези пет стъпки ни взеха… здравенцето ☺. Затова Ви предупреждаваме: ако искате да си 

направите такава стена, въоръжете се с търпение! 

А когато цялата къща стане абсолютно готова, имаме покана да отидем и да снимаме пак. И да - ще Ви покажем и новите 

снимки ☺. 

Предисторията: 

Акцент - Изток 

Снимки: Decoration 

& Découpage 

Акцент - наблюдавам Ви ☺ 

Акцент - здраве 

Преди няколко години дамата видяла аналогичен 

проект в чуждо списание. И се влюбила в него! 

От пръв поглед! Решила, че трябва да има точно 

такава стена в дома си. 

И започнала да разпитва. Обяснявали ѝ, че това 

няма как да се случи. При това толкова често ѝ 

казвали да се откаже, че тя още повече се 

амбицирала. Логиката ѝ била простичка: щом 

като някой някъде го е направил, какво пречи 

още някой да направи същото нещо?! 

Съветвали я да си направи сама стената: “Е, 

какво толкова? Взимаш Ц-200 и почваш да си 

лепиш вестниците!”. Дамата обаче се доверила 

на вътрешния си глас, който (почти) крещял: “Не 

ще да е така! Не може да стане с Ц-200!” 

И накрая попадна при нас ☺. След като ни се 

довери, тя пристъпи към събиране на 

вестниците. Защото това не са какви да е 

вестници - има от Шри Ланка, от Китай, от 

Уругвай, от Турция, от къде ли не! 

42

Кого е дала Полша на света 

Николай Коперник (на полски: Mikołaj Kopernik) е 

астроном от времето на Ренесанса. Той е първият 

Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната 

система и с това измества Земята от центъра на 

Вселената. 

Фредерик Франсоа Шопен (на полски: Fryderyk 

Franciszek Chopin) е най-известният полски 

композитор, виртуозен пианист и един от най-великите 

творци в историята на музиката. 

Николай Коперник 

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето 

на небесните сфери“ („De revolutionibus orbitum coelestium“), 

публикувано малко преди смъртта му през 1543 

година, често е приемано за началото на съвременната 

астрономия и на общата научна революция. 

Шопен е един от музикалните гении на XIX в. Човек, 

който през трагично краткия си живот успява на даде 

на новородения Романтизъм една неповторима искра 

със своите творби. 

Единствената известна фотография на Шопен 

“За въртенето на небесните сфери” 

43

Мария Склодо̀вска 

-Кюрѝ (на полски: 

Maria Skłodowska- 

Curie) е френска 

физичка и химичка от 

полски произход, 

пионер в областта на 

радиологията и 

първият носител на две 

Нобелови награди. Тя е 

единствената жена, 

носителка на Нобелова 

награда в две различни 

Мария Кюри 

области на науката - 

физика и химия. Мария Кюри е 

първата жена преподавателка в 

Сорбоната. Родена е във 

Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се 

премества в Париж, Франция, за да изучава точни 

науки. Допринася за създаването на теорията за 

радиоактивността, за техниките при изолирането на 

радиоизотопи и за откритието на два нови елемента - 

полоний (открит през 1898 година и наречен на 

родната ѝ Полша) и радий. 

Игна̀ци Лукашѐвич 

(на полски: Ignacy 

Łukasiewicz) е полски 

аптекар, химик и 

изобретател на 

газената лампа. 

Той е първият 

човек, дестилирал 

нефт. Откривател е на 

керосина, пионер в 

нефтената индустрия. 

Игнаци Лукашевич 

През 1853 г. Лукашевич 

изобретява газената 

лампа. 

Папа Йоан Павел II 

Св. Папа Йоан Павел II (на латински: Ioannes Paulus 

PP. II), с рождено име Ка̀рол Ю̀ зефВойтѝла (на полски: 

Karol Józef Wojtyła), е първият римокатолически 

папа от славянски произход и първият папа след папа 

Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като 

папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 

2005. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа 

Бенедикт XVI. Известен е и с литературното си 

творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. 

Стиховете му са доста херметични, със сложна 

философска образност. 

Хелена Рубинщайн (рождено име Хая Рубинщтайн) - 

основател на козметична линия на нейно име и на 

верига магазини в 

САЩ, Великобритания 

и Франция. 

Салвадор Дали 

увековечава Хелена в 

образа на жената- 

Прометей, прикована 

към скалата със 

собствената си 

зелена рокля. 

Рубинщтайн първа 

класифицира 

типовете женска 

кожа на суха, 

“Жената-Прометей” 

нормална и мазна. Тя 

първа в света създава: водоустойчив туш, козметично 

средство за дълбоко почистване на кожата, крем с 

витамини, овляжняващ крем. 

Хелена Рубинщтайн 

Газена лампа 

44

Полша е дала и четирима носители на Нобелова награда за литература. Това са: 

Хенрих Сенкевич (1905 г.) Владислав Реймонт (1924 г.) Чеслав Милош (1980 г.) Вислава Шимборска (1993 г.) 

Едни от емблемите на световното кино също са поляци - Андрей Вайда, Кшищоф Кисловски, Роман Полански. 

По материали от интернет 

Снимки: Интернет 

45

Dziękuję bardzo* 

или традициите в съвременността 

* Dziękuję bardzo - Много благодаря! 

Автор: Любомира Бончева 

Снимки: Полски институт 

Агнешка Кошчушко - директор 

на Полски институт в София 

Помните ли Полския център? Да, онзи същият - който 

беше на тогавашния бул. “Руски” в София. Който по 

онова време, отпреди демокрацията, беше едно от 

малкото цветни и интересни места у нас. Каква 

прекрасна керамика имаше там! И бижута. И книги… 

Нищо, че не разбирах полски език - достатъчно ми 

беше да взема една в ръцете си, да разгръщам лист по 

лист, сякаш галейки я, и да “поглъщам” красивите 

фотоси, невероятната полиграфия… 

С тази носталгия и с детските си спомени за 

непоносимост към полската кухня започвам разговора с 

г-жа Агнешка Кошчушко - директор на Полски институт 

в София. Скачаме от тема на тема, а топлият глас и 

излъчването на събеседницата ми ме връщат 

четиридесет години назад в Полша - сред полякините, 

които говарят омайно и се носят достойно. И да не си 

помислите, че г-жа Кошчушко е на солидна възраст? 

Нищо подобно! Просто моите спомени са от много 

на високо художествено ниво, но дава и възможността 

всеки един да се опита да направи нещо в къщи със 

собствени сили.” 

И продължаваме на тема “Работилници”, но вече със 

съвременно звучене. През миналата година гост на 

Полския институт в София е бил световно известният 

полски дизайнер Томаш Ригалик. Той е един от найнаграждаваните 

полски дизайнери, една от емблемите 

на съвременния полски дизайн. Работи с най-добрите 

фирми в Италия, като за тях създава проекти на 

канапета и столове. И точно стол е била темата в 

София. Цял уикенд участниците са работили по проекта. 

Резултатът: 13 артистични стола, болшинството от 

които са отишли при българските си създателите. 

Единият (с логото на Полския институт) е останал в 

института. 

отдавна ☺. 

Настанени в носталгичната уютност на миналото, си 

говорим с г-жа Кошчушко за традиционната полска 

култура. И как тази култура се промотира днес, тук и 

сега. Агнешка отбелязва, че Полският институт в София 

е на достопочтената възраст от 65 години и 

традиционното е представяно в достатъчна степен. 

Въпреки това Институтът организира интересни прояви, 

като Работилницата за рисуване върху стъкло: “Тази 

година представихме това традиционно изкуство. В 

Закопане (Южна Полша, в Татрите) съществува един 

специфичен начин за рисуване върху стъкло. И от това 

градче пристигна семейство, което проведе обучение в 

Полския институт. Записаха се много хора, дори и Н. Пр. 

Лешек Хенсел - посланик на Република Полша, се 

включи ☺. Всички присъстващи много се забавляваха, 

всеки вложи нещо от себе си. Вижте, казва г-жа 

Кошчушко, това е едно изкуство, което може да бъде и 

Един от 13-те стола 

Агнешка ентусиазирано разказва за съвременните и 

много талантливи полски дизайнери. В чиито авторски 

46

проекти се използва 

какво ли не - от 

дърво, през филц, та 

до стъкло. Показва 

ми снимки на пуфове, 

интерактивни 

килими… Показва и 

фотос на прекрасна 

лампа, направена от 

пълни с цветна 

течност епруветки. 

Пояснява, че 

вдъхновителка на 

този невероятен 

проект е Мария 

Г-жа Кошчушко в работна обстановка Склодо̀вска-Кюрѝ. 

И неусетно стигаме до приемствеността в културата и 

занаятите. Емблематичен пример е керамиката. Г-жа 

Кошчушко обяснява: “Полската е известна от 20-те 

години на миналия век. Тя е най-популярна през 60-те 

до 80-те години на ХХ век, тогава получава и най-много 

награди. След това дойдоха промените. Някои от 

фабриките бяха частично или изцяло ликвидирани. Но 

млади творци, някои от които родени след 80-те 

години, се върнаха към традиционната полска керамика. 

Пример за това е “Чмиелов” - фабрика за полски 

порцелан. За нея работи дизайнерът Марек Цицула, 

който се грижи за втория разцвет на фабриката. Той 

пречупва и пресъздава традициите, обличайки ги в нови 

и модерни форми. Цицула ползва стабилния фундамент 

на традиционната декорация, за да ѝ даде съвременно 

звучене.” 

пък в соц-секцията от хола на майка ти, която си 

преобразил. Тук в моята глава започнаха да светват 

декупажни лампички ☺. Защото Полша има много 

добра декупажна школа! Но, според г-жа Кошчушко, 

модата на тази техника като че е отминала. 

За да затворим кръга, я питам какви са хобитата на 

днешните полякини. И тя обяснява: “Има много жени, 

които се опитват да постигнат художествен изказ. Моя 

приятелка прави обици например. Много дами създават 

страхотни бижута, като използват скъпоценни, 

полускъпоценни камъни, различни декоративни 

елементи. Връща се модата на плетенето, както и 

плетенето на една кука. Но вече не се плетат пуловери 

или шалове, а се правят калъфчета за седалката на 

велосипеда. Или пък за iPhone, iPad. Или пък се правят 

пуфове (за сядане).” 

Научавам и за една прекрасна инициатива в Краков, 

наречена “Панаир на готините неща”. Един път на три 

месеца, но задължително преди големи празници (като 

Рождество Христово и Великден), на посещаван от 

туристите площад, в неделя, всеки предварително 

регистриран може да покаже какво е сътворил. Бижута, 

авторски дрехи, бурканчета с мармелад и какво ли още 

не красиво и артистично съжителстват за няколко часа. 

Идеята е хората да се срещнат на пазара, да купят 

пряко от производителя, без посредник. 

Бижута, показани в Полски институт 

В дух на приемственост Агнешка разказва как 

младите, родени след 1989 г., се забавляват със 

социалистическия дизайн, играят си с формите му. Защо 

ли? Ами защото е модерно, защото е cool да вграждаш 

част от соц-духа в тениската, която си облякъл. Или 

На Работилницата за рисуване върху стъкло 

47

Още един стол 

Явно начинанието е заразно, защото аналогични 

проекти има в Лодз, Вроцлав, Варшава :-). 

Агнешка Кошчушко 

Прегърнала многото информация, си тръгвам. Мисля 

си кога ли ще е следващата Работилница, организирана 

от Полския институт. Мисля си и дали произнесох 

правилно “Dziękuję bardzo!” 

Визитна картичка 

Зодия: Лъв 

Обича: Откритостта на хората 

Не обича: Лицемерието, прикритостта и лъжата 

48

Полската школа 

Фото репортаж 

Работилница за рисуване върху стъкло 

Снимките са предоставени от 

Полски институт в София 

49

Представяме Ви …. 

Полската Плодородие школа 

D&D Project 

Карина Милек 

50

Ангелска книга 

Автор: Карина Милек 



дървена кутия (тук е под 

формата на книга); 


акрилни бои; 


салфетка с подходящ 

мотив; 

битум; 

акрилен лак - мат; 

вода; 

четки; 

шпатула; 

шаблон; 

структурна паста; 

дунапренени тампони 

(различни големини); 

шкурка; 

парче плат. 

1 

1. Подгответе мотива от салфетката. 

Обкъсайте го, като си помагате с 

четка, леко натопена във вода. 

1 

3 

3. След като грундираната 

повърхност изсъхне, преминете към 

залепването на салфетката с лепило 

за декупаж. Залепвайте старателно, с 

леки движения, като внимавате да не 

останат балончета с въздух под 

салфетката. 

2 

2. Започнете да грундирате 

повърхността на дървената кутия с 

гесо. Препоръчвам да го направите с 

дунапренен тампон. 

3 

4. Смесете бяла и черна акрилна боя 

(или пък вземете направо сива), за да 

създадете основния фон около 

салфетката. Започнете внимателно да 

тампонирате, така че ръбовете на 

салфетката плавно да прелеят към 

фона, който създавате. 

4 4 

51

5. Смесете в 

подходящи пропорции 

бяла и кафява акрилна 

боя - това ви е 

необходимо, за да 

оцветите крилата на 

8. Сега трябва да 

подсилите и 

панделката на другия 

ангел, както и 

цветенцата. За целта 

смесете цикламена и 

5 

8 

ангелите. С тънка 

четка дорисувайте 

крилата (и 

липсващо парче 

салфетка - ако 

имате такова). 

5 

8 

бяла акрилна боя 

и отново с тънка 

четка нанесете - 

леко и 


6. За да 

подсилите 

звученето на 

оригиналния 

мотив, смесете 

бяла, черна и 

9. Тъй като 

работите с ретро 

мотив, трябва да 

създадете 

цялостен фон на 

6 

9 

6 

кафява акрилна боя. 

Нанесете с четка там, 

къдете сметнете, че е 

необходимо. 

кутията - отстрани, 

отдолу, навсякъде. 

Смесете бяла и черна 

акрилна боя и с 

тампон нанесете. 

9 

7. Смесете бяла и 

зелена акрилна боя и с 

тънка четка подсилете 

панделката на единия 

ангел. 

10. Подгответе си 

патината, стара четка 

и парче плат. С четка 

започнете да нанасяте 

патината по ъглите и 

краищата на кутията. 

7 

10 

7 

10 

Веднага след 

това отнемете 

патината с 

памучно парче 

плат. 

52

11. С шпатула 

оформете като 

акценти релефи. 

Използвайте 

шаблона и 

структурната 

13. Пригответе 

разредена с вода 

кафява акрилна 

боя. Можете да 

използвате и 

байц. С широка 

11 

13 

11 

паста. След като 


зашкурете 


синтетична четка 

нанесете върху 

неоцветените 

участъци на кутията 

(отвътре, както и 

отстрани) 

13 

12. Тази стъпка не е 

задължителна. Но, ако 

искате да внесете 

мъничко цвят във 

вашата творба, 

можете да го 

14. На финала 

нанесете няколко слоя 

акрилен лак. Тъй като 

работите с ретро 

мотив, лакът трябва да 

е мат, а не гланц. Не 

12 

14 

постигнете с 

различни по цвят 

и големина 

точки. Смесете 

цикламено с 

бяло и зелено с 

бяло и започнете 

с тънка четка да правите точките по повърхността на 

кутията. Внимавайте обаче да не прекалите. 

13 

14 

забравяйте да 

изчаквате всеки 

слой лак да 

изсъхва добре, 

преди да 

нанесете 

следващия. 

15. Вече имате една прекрасна ретро 

книга☺. 

15 

15 

53



D&D Project 

Марго Каулдрон 

54

Провансалски полъх 

Автор: Марго Каулдрон 



дъска - дървена или от 

MDF; 

мотив от салфетка; 



акрилен лак - мат или 

гланц (в зависимост от 

вашите предпочитания и 

търсения ефект); 


светло бежово, тъмно 

кафяво (или шоколад), охра 

и цветове, кореспондиращи 

на мотива (в този случай 

зелено и лилаво); 

ножици за декупаж; 

пластмасова лъжичка - за 

отсипване на боята; 

забавител за акрилна боя; 

четки; 

дунапренени гъбички (в 

различни размери); 

пластмасова чинийка; 

контейнер за вода или 

чаша вода; 

книжни кърпи. 

1. Насете акрилния грунд върху 

едната страна на дървената дъска. 

Нанесете го с дунапренен тампон, на 

тънък пласт. Изчакайте да изсъхне 

добре и нанесете гесото и върху 

другата страна на дъската, като не 

забравяте да обработите и ръбовете 

на дъската. Нека да изсъхне добре. 

1 

2. С пластмасовата лъжичка 

отсипете по малко от акрилните бои 

цветове светло бежово и охра. 

Изсипете няколко капки от 

забавителя. 

3. Започнете да полагате акрилните 

боички - вземете с гъбичка малко от 

светло бежовото, съвсем мъничко от 

забавителя и нанесете върху 

повърхността на дъската. 

3 

4. След това със същата гъбичка 

вземете малко от охрата и отново 

съвсем мъничко от забавителя и 

започнете да полагате - леко и 

внимателно. Благодарение на 

забавителя боите ще проникнат една 

в друга плавно, без резки граници. 

Оставете да изсъхне добре. 

2 

4 

55

5. Сега е 

моментът да 

подготвите 

мотивите, който 

ще красят вашата 

дъска. Изрежете 

ги много внимателно. 

За 

5 

перфектно изрязване 

ви препоръчвам да използвате ножица за декупаж. 

6. Отделете само 

първия слой от 

изрязаната 

салфетка. 

9. Нали не искате 

вашата композиция 

да виси 

като във въздуха? 

Затова ще 

трябва да направите 

сенки около 

мотивите - за да 

9 

има дълбочина и 

истинност на изображенията. Вземете тънка четка и 

чиста гъбичка, която е много леко навлажнена с вода. 

Гъбичката не трябва да е мокра, защото акрилната боя 

ще стои на петна. Изсипете в чинийка мъничко от 

цветовете акрилна боя, които кореспондират с вашите 

мотиви, както и няколко капки забавител. И с тънката 

четка започнете да създавате сенки в и около мотивите. 

6 

7. Разкадровайте 

мотивите, така че 

да създадете 

красива композиция. 

И пристъпете 

към 

залепването. 

Залепете ги с 

7 

лепило за декупаж, 

като започнете лепенето от центъра към периферията. 

Помагайте си с леко навлажнена с вода четка - за 

да притискате лекичко мотива. Но бъдете внимателни, 

защото лесно можете да скъсате мотива от салфетката. 

8. Залепете 

всички мотиви, 

които сте си 

подготвили. И 

изчакайте да 

изсъхне добре. 

10. “Удължете” 

светлосенките с 

помощта на 

гъбичка - така 

композицията ви 

ще изглежда 

завършена. 

10 

11. Положете 

светлосенките (и с 

четка, и с гъбичка) 

няколко пъти, 

докато останете 

доволни от 

резултата. 

Запомнете, че 

всеки слой положена 

акрилна боя 

трябва да изсъхне 

добре, преди да 


следващия. Не 

сушете със сешоар 

11 

или на пряка 

слънчева светлина - нека всичко да изсъхне естествено. 

8 

56

12. И на финала - короната на вашия декупаж! Това е лакирането! Използвайте 

широка четка със синтетичен косъм. Акрилният лак може да е мат или гланц - в 

зависимост от предпочитанията ви. Полагайте внимателно лака, като изчаквате 

всеки слой да е изсъхнал добре, преди да нанесете следващия (слой). Лакирайте, 

докато спрете да чувствате при пипане разликата между ръбчетата на мотивите и 

повърхността на дъската. Имайте предви, че това се случва чак след като нанесете 

множество слоеве лак - 10-15-20! Чак тогава вашата дъска е готова. Можете да я 

декорирате по желание с панделка и да я закачите на стената. Или пък да я 

подарите някому ☺. 

12 

57



D&D Project 

Ерика 

Чрасцикова- 

Прокопова 

58

Ретро 

Автор: Ерика Чрасцикова-Прокопова 


дървена кутия; 

акрилен грунд; 


бяло, червено и кафяво; 


1. Обработете кутията с акрилния 

грунд. Нека да изсъхне добре. 


мотив от салфетка; 

4 бр. дървени топки; 

свещ; 

шкурка - №150; 

панделка; 

спрей лак; 

патина; 

четки; 

дунапренен тампон.. 

2. По 

всички ъгли 

на кутията 


кафява 

акрилна 

боя. След 

като боята 

изсъхне, 

обработете 

отгоре със 

свещ. 

4. Изшкурете 

ъглите на 

кутията с 

шкурка, така 

че да 

постигнете 

ефект на 

протрито. 

2 

4 

3 

3. Сега 

покрийте 

цялата 

площ на 

кутията с 

бяла 

акрилна 

боя. 

Работете 

с 

дунапренения 

тампон. 

5 

5. Върху 

капака на 

кутията 

залепете 

с лепило 

за 

декупаж 

избрания 

от вас 

мотив от 

салфетка. 

59

6. Дойде време да боядисате 

дървените топки. От тях ще 

направите крачета за 

кутията. Боядисайте ги в 

розово (като смесите бяло с 

червено). 

8. Нанесете патина върху 

ъглите на кутията, за да 

изглежда тя (кутията) постара. 

6 

7 

7. След като всичко е изсъхнало добре, напръскайте 

кутията със спрей лак. 

9. Накрая залепете панделката и крачетата на кутията. 

60

Ćmielów - полската керамика 

Преди повече от 220 години, през 1790 г., в 

Полша се появява една мъничка семейна фабрика за 

керамика - Ćmielów. За съжаление, от този период няма 

останали образци. В следващите 40 години фабриката е 

предавана от баща на син, за да се стигне до 1838 г., 

когато собственик става семейство Weiss. Тогава 

започва и производството на порцелан в Ćmielów. 

Продукцията ѝ с неокласическа декорация става 

много известна, особено ажурните порцеланови 

кошници. Фабриката започва да произвежда и фаянс. И 

постепенно се налага като емблема за качество в цяла 

Европа. Особено популярна е през двадесетте години 

на миналия век. 

По времето на Полската народна република 

фабрика Ćmielów продължава да работи, като налага 

новаторски по форма и декорация порцеланови и 

керамични изделия. И така - до периода на 

“Солидарност” (края на 80-те и началото на 90-те 

години на XX век). 

Към днешна дата Ćmielów е един от успешно 

рестартираните полски проекти. Керамиката на тази 

фабрика е много интересна, сътворена с любов и усет 

към детайла. 

По материали от интернет 

Снимки: Интернет 

61

Животът ми е приказка 

Когато отправих писмена молба до Васил Горанов да даде 

интервю специално за читателите на списание Decoration & Découpage, 

си мислех, че вероятността да приеме, е малка. За всеки 

случай със закачлив тон вметнах, че притежавам доста негови 

картини. Дали заради тази вметка, дали заради вродения му 

позитивизъм, той се отзова. При това - веднага! 

И така… в един ужасяващо топъл летен ден се запознах с 

художника, чиито картини красят моя дом. Пред мене стоеше 

един човек с невероятни сини очи - толкова сини, че потъваш в 

синевата им. Беше с костюм, въпреки жегата. А костюмът - в тон 

с очите ☺. 

Едно интервю на Любомира Бончева 

Снимки: Личен архив 

Васил Горанов, 

фотограф: Радич Банев 

Ти си най-скъпо продавания съвременен български 

художник. Дълъг ли е пътят от Велинград до София? 

Интересът към моите картини стана много голям, 

когато започнах да продавам извън България. Аз и 

дотогава бях един от продаваемите автори, но цените 

скочиха в пъти, след като отидох в Истанбул. 

Фактически нямах никакво време да рисувам за 

българските клиенти. Цялата продукция беше насочена 

навън. 

Моля те, не казвай “продукция”! Ти не си от 

комерсиализираните автори, които произвеждат. Ти 

твориш. 

Аз съм убеден, че всеки един художник дълбоко в 

себе си не е комерсиализиран. Но парите са това, което 

водят изкуството през годините и винаги е било така. 

Най-известните художници са най-комерсиалните. Това 

е матрицата, която води до успеха, с единствената 

универсална мерна единица - парите. Всеки е успешен, 

когато продава. 

И в тази посока свикнах да рисувам ветроходни и 

всякакъв вид кораби, защото повечето от клиентите ми 

са завършили ветроходно училище. Те са наясно с 

абсолютно всички елементи във ветроходството и 

корабостроенето. Единият от тях има 

корабостроителница в Тузла, в момента строи 

спасителните лодки на голяма част от корабите в цял 

свят. Рисувал съм за един от руските олигарси от Перм, 

който има 400 кораба и 42 самолета. Рисувал съм за 

зам.-генералния директор на “Лукойл” в Русия - цялата 

му къща в Москва е с мои картини. Няма да споменавам 

имената на българските политици и бизнесмени, но това 

са хора от хайлайфа на обществото - президенти, 

министър-председатели, хора от първата десетка на 

най-богати у нас. И затова се изненадах, че имаш доста 

от моите картини. Животът ми е късмет, някаква 

приказка! 

Да те върна петнадесетина години назад, когато 

заедно с галериста ти Митко Димитров сте тръгнали да 

обикаляте Европа. Защо? 

Митко, освен галерист, е и мой мениджър. Той ме пое 

- след като завърших, започнахме да правим изложби. 

Когато отвориха границите, ние двамата започнахме да 

пътуваме, да рисуваме картини извън страната и след 

това да ги излагаме в България. Искахме да видим какво 

правят другите и къде сме ние. В онези години това 

беше страшно интересно. Изложбите ни бяха в рамките 

на Салона на изкуствата (в НДК). Откриваха ги 

62

“Златният век”, худ. Васил Горанов 

посланици - на Белгия, на Франция, на Австрия. Тези 

наши прояви бяха страшно успешни за онези времена. 

След това се запознах с Искра Радева, защото 

рисувах нейн портрет. Тя ми даде сериозен тласък в 

кариерата, като ме запозна с много от нейните приятели 

- хора от сериозното общество в България, с които 

човек може да намери общ език. И в същото време те 

станаха мои клиенти. 

Сега българите пътуват много, почиват я в Гърция, я 

в Турция, я в Париж. И ако тогава, преди петнадесетина 

години, аз им показвах различни кътчета от Европа, 

днес аз съм обърнат към българската история. Защото 

сега, повече от всякога, имаме нужда да се 

самоопределим какви сме - българи ли сме, какви сме… 

И какво от това, като сме българи? Трябва да има 

продължение. 

Винаги съм се старал да си сверявам часовника. Това 

го правя и с цел реклама, защото и ние сме имали 

славна история. В последните години се обръща 

внимание на периода на нашето Възраждане. Аз не 

мисля, че това е най-славната част от нашата история. 

Ние сме имали средновековна слава, когато сме били 

господари на Балканите, били сме една от найголемите 

държави в Европа. Реално сме най-старата 

държава в Европа, запазила името си до ден днешен. 

Интересувал ли си се от периода, свързан с 

богомилите? 

На този етап не, макар че имам доста картини на 

историческа тема. Почти при всички картини, които ми 

поръчват, темата е предварително зададена. 

Ангажиран съм с теми за две години напред. 

Задават ти тема. Ти имаш период на проучване - 

чисто исторически справки. Така ли е? 

63

Да. Работя с историци, с художници-историци, които 

са правили различни възстановки, костюми за 

исторически филми и т.н. Оттам нататък започва 

същинската част по рисуването. Но проучването е 

задължително, за да може картината да е максимално 

автентична. Според моя учител по история има три вида 

история: “Едната е истинската, тази, която в 

действителност се е случила. Вторият вид история е 

тази, която я пише по учебниците. А третият вид 

история, ученици, е тази, която вие ми разказвате!” (смее 

се). Аз се страрая да съм много близо до истинската 

история. А пък дано да има някаква сила, която да ми 

показва посоката. 

В каква сила вярваш? 

Аз съм православен християнин. 

трябва да се запазиш. Не зная… На всеки един от нас му 

се налага да хитрува в определени моменти. Но нека 

това да не е стил и начин на живот. 

Ти си човек, който е пътувал и продължава да пътува 

много. Промяната у хората, в манталитета им, чисто 

нашенски черти ли са? Или говорим за промяна в 

световен мащаб? 

Не бих казал, че са нашенски черти. Светът се 

променя - където и да ходя, ситуацията ми изглежда 

аналогична. Като се завърти голямото колело (говоря за 

Запада и за нормалния свят), при малкото колело 

(каквото сме ние) става страшно. И сякаш ние обираме 

най-лошите качества на този строй, в който влезнахме. 

Като че ли в последните 20 години се развихриха найнизките 

страсти от човешкия характер. 

Вярващ ли си или си религиозен? 

Каква е разликата? 

Огромна! Религиозността 

кореспондира и се основава на 

върховенството на църквата, а не на 

вярата. 

Е, значи по-скоро съм вярващ. 

Посегнах към българската история и 

заради това, че там все още е ясно 

кое е добро и кое зло. Във времето, 

в което живеем ние, тези две 

понятия се размиват, припокриват 

се… В един момент се оказва, че 

лошият герой е този, който е 

добрият. Ще ми се да рисувам 

времена, в които е имало мъжка 

дума, имало е твърдо “да”, твърдо 

“не”. Като се каже “5 часа”, се ходи 

в 5 часа на среща. 

Добре, де - и ти аз, и аз сме 

продукти на друга система, на друго 

време. Възпитавани сме горе-долу 

по един и същи начин. Как така се 

случи, Васко, че нашите връстници, 

продукт на същата матрица, станаха 

лоши герои? 

… Въпрос на оцеляване… Може би 

“Цар Асен II и Ирина”, худ. Васил Горанов

“Кан Тервел в битката с арабите при Константинопол”, худ. Васил Горанов 

Според тебе може ли ситуацията да се промени към 

по-добро? 

Аз оттам тръгнах - това са историческите неща, 

картините, които рисувах в Европа и носех тук. За да 

се види, аджеба, как онези хора имат високо стояща 

летва и никой не може да я свали. На всеки му се 

иска да я прескочи, нали?! Англия си има кралица, 

която е символ на авторитет, на аристократизъм, на 

традиция. 

Т.е. ние тук нямаме такива символи от днешна 

гледна точка. Така ли?! 

И да имаме, никой няма нужда от тях. Може би 

трябва да се направи нов прочит на символите, на 

българската история, за да се види какво сме имали 

ние. Да теглим чертата и да видим какво да правим от 

тук нататък. 

Само че ти каза: “И да имаме, никой няма нужда от 

тях.” Това означава едно единствено нещо - 

нихилизъм. Мислиш ли, че с реставрация на нашите 

исторически символи ще започне народолюбиво 

възпитание? 

Да, надявам се да стане ефектът на доминото - ако 

аз почна, някой друг да ме подкрепи. И не само в 

изобразителното изкуство. България има нужда от 

това! Нека да видим ние какво имаме и да го 

доразвием. Кьолнската катедрала е строена 300 

години. Ако активната възраст на едно поколение е 30 

години, то това са 10 поколения, които са вървели в 

една посока. А при нас какво е? Идват едните и строят. 

Идват другите след тях, развалят всичко до основи и 

започват наново. И това е непрекъснато! Царевец е 

развален от чорбаджиите от Арбанаси и от Търново, за 

да си построят къщи. Крепостните стени са развалени 

от българите, а не от турците… Ако успеем да 

направим така, че да вървим поколения наред в една 

65

посока, тухличка по тухличка ще изградим отново 

нашата си държава. Защото се оказа, че никой няма 

нужда от всичко онова, в което ние сме възпитавани. И 

сякаш то трябва да се покаже по нов начин, нагласен за 

съвременния човек, натаманен за окото на човека от ХХI 

век. За да стигне близо до него. 

Изкушавам се да ти задам един въпрос - атакуват ли 

те за това, че работиш за турци? 

Тези, за които говориш, са българи-християни, които 

живеят в Истанбул. Рисувал съм доста неща и за турци, 

азербайджанци, руснаци. Аз деля хората на добри и 

лоши. Макар че в днешно време не се знае кой е 

добрият и кой е лошият. Защото лично аз съм правил 

доста пъти компромиси с лоши хора в интерес на това 

да поддържам отношения с тях. Знаеш ли, че сам се 

издържам още от 18-годишна възраст? Тогава започнах 

да рисувам. И съм се оправял много добре. Докато учех, 

бяха най-кризавите години и никога не съм имал 

проблеми с парите. За да изкарваш пари, трябва да си 

полезен на обществото. Ако пък не изкарваш пари, а си 

мислиш, че си полезен, значи има нещо сбъркано. Парите 

в изкуството са много важни, те винаги са били 

основната движеша сила. Погледни целия Рим, 

Микеланджело, Леонардо, Рафаело, Бернини, Канова… 

Това всичко е правено с пари! Рубенс е бил придворен 

художник и е един от най-комерсиалните художници в 

историята. 

Коя според тебе е нацията, която е най-ориентирана 

към красивото в общоприетия смисъл? 

Според мене начело са руснаците. От малки са 

възпитавани в тази посока. Те са най-ориентирани към 

изкуството, впечатляват се от него, ценят го. Не зная как 

ще е там след години, но в момента е така. Защото това, 

което се случва в цял свят, неминуемо ги засяга и тях. 

“Кан Аспарух в битката”, худ. Васил Горанов

“Японски чай”, худ. Васил Горанов

“Венеция”, худ. Васил Горанов 

Ходил си и по много домове, къщи… 

Меко казано къщи ☺. 

Кои от тях са те впечатлили най-много? Не ми казвай 

имена. 

В България има такива къщи и имоти, на които даже 

турците биха им завидели. 

А кое е най-пошлото нещо, което си видял? Да ти 

подейства като културен шок… 

хубавите неща, с културата. А другите, негативните 

новини, да се отразяват с по два реда. Наскоро гледах 

Камен Донев - Кеворк Кеворкян го пита: “Можеш ли да 

охарактеризираш с едно изречение идиотизма на 

българина?” Отговорът на Камен беше, че българинът е 

способен да се съмнява във всеки и във всичко. И една 

златна монета да му подариш, той ще отиде първо при 

златаря, за да провери дали е истинска и дали не си го 

прецакал. 

Но това е породено от факта, че ни заливат с 

отрицателна информация, с която впоследствие ние 

самите се самооблъчваме. Не мисля, че живеем чак пък 

толкова в гадна държава! 

Аз съм от хората, които гледат винаги откъм добрата 

страна на нещата. И не мисля, че трябва да се говори за 

пошло. Много се дразня, че медиите непрекъснато ни 

заливат с грозна информация - убийства, кражби… Нещо 

страшно е! В един момент човек започва да си мисли, че 

нищо хубаво не се случва в тази държава. А това не е 

така. Това не е истинската истина! Има много 

качествени и талантливи хора. Изложби почти не се 

отразяват, а културни събития има непрекъснато… 

Споменават ги с по едно изречение, за пълнеж. Според 

мене водещите новини трябва да са свързани с 

Виж, Васко, държавата това сме всички ние - ти, аз… 

Ами да - аз давам своя принос. И да - държавата 

това сме всички ние! А не да си изхвърляш боклука 

през прозореца. Или пък да си тупаш килима от 

терасата насред бул. “Витоша”. Иначе на маса тези 

“българи” са много силни… Те си мислят, че са прави. А 

за нас, мислещите различно, казват: “Тия пък к’ви са?! 

На к’ви се правят? Тия нормални ли са?”. Така че и ти, и 

аз си водим нашата битка, защото нещата неизбежно 

ще се подобрят. 

68

“Езеро”, худ. Васил Горанов 

69

Автор: Аня Будева 

Снимки: Кремена Пашова (Dream with cream photography) 

и интернет 

Космати мотористи 

или вятър в козината 

Списание BMM поде една интересна инициатива - да призове мотористите да осиновяват бездомни кучета. И тъй като 

ние от Decoration & Découpage споделяме идеята на нашите приятели от BMM, затова ви предлагаме част от статията на 

колегите ни. 

Виждали сме снимки и клипчета на кучета върху 

мотори, нали?! Но не сме виждали нито снимка, нито 

клипче с нещастно куче на мотор. Защо ли? Защото 

кучетата са своеобразни мотохолици! Фразата “Само 

един моторист може да разбере защо кучето си подава 

главата през прозореца на движещата се кола” не е 

случайна. Както ние разбираме кучето, така и кучетата 

разбират двуколесния ни кеф. И могат да бъдат верни 

спътници в мотохолистичните ни приключения. Само 

трябва да им дадем тази възможност. 

За едно вълнуващо пътуване е много важно 

оборудването - за да се осигури безопасността както на 

нашия ушат приятел, така и нашата на две колела. И 

стигаме до мотора! Естествено, най-удобни за подобни 

приключения са моторите с кош. Още повече, че кошът 

ще позволи возенето и на по-едро куче, например 

немска овчарка. Като човек, който имаше 95-килограмов 

дог, чувах, че на него ще му трябва отделен мотор, ако 

искам да го взимам с мен. Доскоро бях на същото 

мнение, но прочетох историята на един американец и 

неговия немски дог, който се наслаждавал на живота на 

мото куче в коша на машината. Така че, ако трябва да 

гадая, това приспособление е подходящо за всякакъв 

размер куче (стига да не е много повече 100 килограма, 

все пак). Но, ако не искате да се сдобивате с кош, а и 

имате нещо значително по-дребно от дог, хората са 

измислили ремарке-къщичка за куче. Походящо за 

трайкове, туристически мотори и, разбира се, крузъри. 

Модерно оборудване с подходяща звукоизолация, малка 

“тераса” и място за багаж. Е, цената също е модерна - 

близо 2000 долара. 

70

Немски дог и санбернар се наслаждават на моторизма от своите кошове 

Още един начин за транспортиране на кучето - той 

минава под обединителното “beast rider”. На някои хора 

може да им прозвучи като садо-мазо уред ☺, но 

всъщност е мотоциклетно кошче/седалка, което се 

монтира на (мястото на) задната седалка или на 

багажника на мотора. Има различни имена, под които 

може да се намери това гениално изобретение, но иде 

реч за едно и също нещо - обвито в кожа кошче с повисока 

задна стена, чиято вътрешност е тапицирана за 

удобство на кучето и има колани, с които звярът да бъде 

закопчан и обезопасен. Предлага се в различни размери, 

в зависимост от габаритите на пасажера ☺, като освен 

това му осигурява достатъчно пространство, за да му е 

комфортно и да легне, но не чак прекалено много, за да 

мърда и да наруши баланса на мотора. Цените на 

удоволствието, наречено “beast rider”, варират между 

700 и 850 долара. Има и сайтове, които 

предлагат custom изработка - специално 

изработено кошче за нашето куче. 

Предвид факта, че цените не са особено 

задоволителни, а с доставката и митото 

от САЩ ще станат златни, винаги можем 

да си направим и сами. Сайтовете, които 

предлагат този тип оборудване, имат 

доста информация за това от какво е 

направено кошчето, както и множество снимки. С малко 

ровене в необятното пространство, наречено Интернет, 

можем да се сдобием с още по-пълна представа. 

Остават въобръжение, сръчност, време и известно 

количество пари (далеч по-малко от оригиналния 

вариант) и нашият мото-куч може да се радва на своя 

собствена придобивка за мотора. 

Щатските другари са измислили още два варианта, 

специално за мотор, с които можем да включим 

косматия ни приятел в мото приключенията ни. Едното 

прилича на обикновена моторска чанта за багаж, която 

може да се сложи както на задната седалка, така и на 

багажника. Наподобява малките платнени чантички, с 

които се пренасят дребните кучета и котки. Всъщност е 

нещо по средата - има джобове, водонепромокаема е и 

дава възможност на мото-любимеца ни да подаде глава 

Beast rider и едно доволно куче 

Модерно оборудване

А к о 

животинчето е 

по-дребно или 

все още е 

съвсем малко и искаме да 

го приучим към мото возене, хората 

Кучешки кобур 

са измислили нещо, наречено “Кучешки кобур”. 

Принципът му е като на бебешките носилки тип 

“кенгуру”, само че е специално предназначен за 

кучета. И обезопасен като за тях. Струва под 30 

долара, предлага се в размери за кучета с дължина 

до 50 см и можем да носим косматкото отпред или 

отзад на гърба ни. Този кобур върши работа както 

Доволно куче в моторската си чанта за мотор, така и за всякакви други случаи, в които 

ръцете ни трябва да са свободни, а искаме (или 

трябва) и кучето ни да е до нас. 

отгоре (през отвора), като същевременно е обезопасен с 

Безопасността на домашния ни любимец не се 

колани. Подходящо е за по-дребни с размерите си 

изчерпва с коланите по специалните приспособления. 

кучета - вътрешната дължина е малко над 45 см, широко 

Както ние, така и той/тя, се нуждае от екипировка. В 

е 30 см, а височината му е 26 см. Цената - около 190 

случая на мото кучето най-важни (според интернет и 

долара. Приспособлението определено си заслужава 

хората, които са опитвали) са очилата за такъв тип 

вниманието и, ако някога реша да возя дребно куче на 

екстремно живеещи джафкачи, наречени “doggles”. Някои 

мотора си, определено ще му взема такава чанта. Освен, 

са със затъмнени стъкла, някои не са, но основното е, че 

ако не му направя custom beast rider. Но по-вероятно е 

имат лента, с която се слагат на главата на звяра. И 

в някакъв момент да си взема дог и мотор с кош ☺. 

стоят там! Както се и предполага, doggles-ите пазят 

очите на нашия приключенец от вятър, насекоми (или 

Да се върнем обратно на дребните кучета: другият 

гюнтери, на мой език), прахоляк, пясък и всякакви други 

вариант е в процес на разработка от известно 

неща, които могат да попаднат и в нашите очи, докато 

количество време - вероятно и по финансови причини. 

караме. Е, ние имаме каски, които пък имат визьори, 

Като (ако) бъде завършен, вероятно ще бъде хит сред 

където се образува своеобразно мушичково гробище. Та 

моторизираните малки косматковци. Това са кучешки 

това е и ролята на очилата за мото кучета. Но, говорейки 

дисаги. Нямам представа как точно биха били 

за каски, такива има и за кучета. Предлагат се в 

обезопасени, нито как биха предпазвали кучето от шума 

различни размери, цветове, даже видове, но, честно 

на ауспуха или от нагряването му, но може би тези 

казано, куче с каска за мотор е просто много яка гледка! 

трудности имат общо със забавянето на производството 

Цените са почти толкова различни, колкото и при 

им. Във всеки случай звучат добре на теория и 

човешките каски. 

изглеждат доста… моторски на прототипа. 

Прототипът на 

кучешките дисаги 

Каска и кучешки мото очила - пълна екипировка 

72

Аз съм Гошо хубавеца и си търся дом!

За дълги плюшени уши с кърпа ще е по-удобно 

Готов съм за член на мото клуб! 

Друг важен момент, който не е за изпускане, са 

ушите на животното. Кучетата са с много чувствителни 

уши и чуват доооста по-добре от нас. За това за подългоухите 

сред тях е добре да бъде предвидено нещо, 

което да им държи ушите надолу. Колкото и да е готино 

да се ветреят, това може да им повреди както 

вестибуларния апарат, така и да им спука тъпначето и 

редица други неприятни неща. За по-късоухите зверове 

и каската би била достатъчна, но, ако кучето ви има 

дълги плюшени уши, определено му сложете кърпа, 

бандана или нещо подобно. 

Споменах за кърпите, значи е време да вкарам и 

думата “мода” в употреба. О, да, има специална мода за 

кучетата, които се возят на мотори! Нашийниците с 

екстравагантни надписи или шипове дори не си струва 

да се споменат, защото са в реда на нещата. Обувки за 

мото кучета също биха могли да минат за нещо 

нормално. Но нещата загрубяват, когато пред нас се 

появят дрешки с рокерски надписи, специални дънкови 

и кожени костюмчета за космати “лоши момчета” (и 

рокли за “лоши момичета”). И най-вече, когато видим 

кожено кучешко мото яке с (място за) емблема, 

ципчета, копчета, капси и колани! Ако му 

вземем такова яке, нашето куче е готово 

да се присъедини към 

мото клуб. 

И ако си мислите “Да, бе, да, мото клуб за кучета”, 

както аз си мислех преди, значи и вие сте в грешка! 

Такова нещо съществува от септември 2000 г. и се 

нарича Biker Dogs MC. Има членове в 12 страни, 

включително САЩ (разбира се), Канада, Япония, Италия, 

Швеция, Норвегия, Русия и др. Членовете, както става 

ясно, са кучета. Изискването, за да стане съответното 

зверче член на Biker Dogs MC, е единствено да се вози 

на мотор (или да го кара, зависи от съответните 

предпочитания ☺. Членският внос е еднократен в 

размер на 50 долара, срещу което кучето получава дъга 

и емблема, собствена страница в сайта на клуба и други 

екстри. Хора също се приемат в кучешкия мото клуб. 

Вариантите за членство за двукраки мотористи са два: 

“Пазител” (Guardian) и “Защитник” (Defender). 

Разликата между единия и другия тип членство е дали 

имаме куче-моторист, което членува в клуба. Нещо от 

типа, че косматкото трябва да гарантира за нас. Имаме 

ли (куче) и той/тя гарантира ли, че сме читави, можем 

Мода за 

космати 

мотористи - 

елечета за 

момчета, а за 

дамите - рокли 

Ако кучето ни гарантира за нас, можем да станем “Пазители”

да станем “Пазители”. Ако нямаме кой да гарантира за 

нас, но въпреки това обичаме джафкащите зверове, 

можем да сме “Защитници”. Другите изисквания за 

човешко членство включват карането на мотор и 

членство в организация за защита правата на… 

мотористите. Честно казано, и това не го очаквах - пологично 

ми беше да е за защита правата на животните. 

Но се оказва, че се приемат закони, забраняващи 

карането на мотор (вкл. и на територията на цял град), 

защото жителите са притеснени. Ще предположа, че 

това отново е в САЩ. Членската вноска за “Пазители” и 

“Защитници” е годишна - 25 долара плюс цената на 

нашивките. Ако ние и/или нашето куче бъдем приети за 

членове на Biker Dogs MC, ще бъдем членове на първия 

в света 4%-ов клуб. Тези 4% идват от четирите лапи. 

Сега е моментът да обърна внимание на следното - дотук 

никъде не съм използвала думата “четирикрак” като 

синоним на “куче” (а се оказа, че “куче” няма чак 

толкова много синоними). И причината за това е един 

изключително мил, но безкрайно страхлив трикрак куч, 

който преглътна шубето си (от почти всичко) и позира с 

нас пред моторите. Това, че е с едно краче по-малко, не 

го прави по-малко куче, нито по-малко годен за мото 

куче. Е, страхът му може би ще му попречи да развява 

доволно език на нечия двуколесна задна седалка, но 

иначе той е също толкова прекрасен и копнеещ за 

внимание, колкото и всеки друг косматко. 

С риск да засегна заклетите любители на 

“марковите” кучета, ще кажа следното - уличните 

кучета, тези, които си нямат порода, които не са 

видяли домашни грижи и които са спасени, са вероятно 

най-умните, най-лоялните и най-смелите кучета. 

Освен, че са безкрайно благодарни за това, че има кой 

да ги обича и да ги гледа, те генетично са по- 

…екстремни :). Използвам думата “генетично”, защото 

конкретното дребосъче може да не е живяло с месеци 

на улицата и да се е опитвало да оцелее, но все някой 

от родителите му е минал по този път. И се е предало 

на поколението, което е доста по-държеливо, с доста 

по-висок праг на търпимост, отколкото “стерилно” 

отгледаните кучета. А това определено ги прави посмели 

и отворени към нови преживявания. 

Всъщност не зная дали има такова нещо като 

“заклет любител на марковите кучета”, защото човек 

или обича кучета (и животни като цяло), или не обича. 

А във Фермата на Animal Rescue Sofia е пълно с 

невероятни хора, които истински обичат живинките! 

Толкова невероятни, че правят чудеса! Ама много 

чудеса! И то честичко, за да не губят тренинг. Можете 

да прочетете за множеството чудесички, чудеса и 

чудесища в сайта им http://arsofia.com/bg. Какво им 

струват тези чудеса, те си знаят. Но признават, че без 

доброволци няма да могат да се справят. В момента 

Трикракият ни приятел от 

Фермата на ARS позира в средата

представят вятъра в козината си ☺. Ние обещахме да 

се върнем - и за снимки, и за разходки. Всеки е добре 

дошъл да се присъедни - към нас или към опашатата 

банда във Фермата. Може да срещнете новия си найдобър 

приятел там. 

все още работят по превръщането на Фермата в 

истински приют за бездомни животни и разчитат на 

здрави и силни момчета (и момичета, де), които да 

ударят по едно рамо. Така че, ако искате да покарате 

мъничко (докато стигнете) и да потренирате на чист 

въздух, Фермата е правилното място. Друг вид 

тренировки се провеждат през уикендите - повече 

движение, по-малко сила. Това са съботно-неделните 

разходки на несретничетата. Докато си правите кроса, се 

срещате с много готини хора и мега любвеобилни кучета. 

Впрочем и едните, и другите се кефят на мотори. 

Зверовете бяха очаровани от машините ни - даже чухме, 

че няколко кучета са вдигнали скандал, защото не са 

успели да се снимат с двуколесните ни и да си 

Погледни, погледни! 

Знаем, че карането на мотор не е особено безопасен 

начин на живот. Карането на мотор с куче определено 

не го прави по-безопасен, а точно обратното. Затова, 

преди да тръгнем на дълъг път с кучето, е важно да сме 

уверени в уменията си на водач, в оборудването, 

екипировката и обучението на косматко. Но бъдете 

сигурни, че щом звярът се запали по мото живота, 

всяко съвместно пътешествие ще бъде незабравимо 

приключение! 

Казват, че не всеки дом заслужава куче, но всяко куче 

заслужава дом. Всички ние - куче-мото-ентусиастите от 

екипа и близкото обкръжение на BMM, пожелаваме дом 

на всяко едно кученце. И се надяваме, че с тази статия и 

всички снимки сме ви показали, че взимането на куче не 

означава непременно ограничаване на свободата. 

Означава, че зверчето може да стане най-верния ни 

спътник. И най-добрият ни приятел. А във Фермата на 

АРС има над 250 муцуни, които чакат своите най-добри 

приятели. 

Цялата статия можете да прочетете на www.bmm.bike. 

Специални благодарности на

Показалец 

1. Стр. 2 - магазин “Smile Hobby” - гр. София, жк "Красно село", ул. "Хубча" №2, тел.: 0879 249 898; 

www.smilehobby.net 

2. Стр. 5 - Галя Чунтова - http://www.art-galdecor.com 

3. Стр. 8 - Диляна Купенска - www.cardsandthoughts.com; kupenska@gmail.com 

4. Стр. 11 - Иво Домозетов - www. domoze.com; e-mail: domozetov@yahoo.com 

Facebook страница: https://www.facebook.com/pages/DOMOZETOV-ART/105585216189827?ref_type=bookmark 



6. Стр. 17 - Мартин Цеков - https://www.behance.net/martintsekov; e-mail: martincekow@abv.bg 

7. Стр. 20 - Маня (Саламанка Димитрова) - Работилничката на Маня - гр. Варна, ул. “Иван Аксаков” 37 (до 

Медицински университет) 

8. Стр. 27 - Катерина Илиева - Facebook страница: 

https://www.facebook.com/pages/Night-Shift/443422109120058 

9. Стр. 30 - ICN - гр. София, бул. “Симеоновско шосе” №33, тел.: 0700 30070, 02/ 491 88 77, моб. тел. 0888 738 

338, www.icn.bg 

10. Стр. 31 - магазин “Импресия” - гр. София, ул. “Кракра” №26, тел./факс: 02/ 943 83 60, моб. тел.: 0898 599 

323; www.impresia.bg 

11. Стр. 33 - Анна Стойчева - „Школа по декупаж и Соспесо траспаренте на Анна Стойчева” - гр. София, магазин за 




13. Стр. 39 - Анна Стойчева - „Школа по декупаж и Соспесо траспаренте на Анна Стойчева” - гр. София, магазин за 


14. Стр. 46 - Полски институт София, гр. София, ул. “Веслец” №12, тел. 02/981 0907 

15. Стр. 50 - Карина Милек (Karina Miłek) - www.koraliny.pl 

16. Стр. 70 - Dream with Cream - https://www.facebook.com/pages/Dream-with-Cream/121330657904270 

17. Стр. 76 - ANIMAL RESCUE SOFIA - http://arsofia.com/bg/ 

За достоверността на материалите, публикувани в списание Decoration & Découpage, отговорност носят авторите 

им. 

77

Снимка: Мийя Александрова 

Decoration & Découpage - всички права запазени. 

Всички изображения, картинки, текстове, снимки и друга информация, публикувани в това издание, както 

и на уебсайта, са собственост на Decoration & Découpage и/или на неговите партньори и са под закрила на 

Закона за авторското право и сродните му права. 

Всяко възпроизвеждане, промяна и други на част или на цялото съдържание на списанието и/или уебсайта 

е забранено и се преследва по предвидения от закона ред, освен ако е налице изричното съгласие на Decoration 

& Découpage и/или на неговите партньори за съответния вид използване. 

78

Decoration & Découpage - брой 3

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?