D&D Issue 6-small-NEW

Брой №6, февруари/ март ‘2015 

DECORATION 

& DÉCOUPAGE 

Списание за хоби и арт занимания

Deco&Dec 

Скъпи приятели, 

Почти пролет е! И нашето списание Decoration & Découpage 

почти навършва първата си година ☺. За тази почти 

една година всички ние заедно се опитвахме да направим 

нещо полезно, нещо стойностно, нещо уникално за българския пазар. 

И успяхме! Пак да кажа - ние всички заедно успяхме! 

А в този брой с почти пролетно настроение ще Ви представим почти пролетни проекти - 

някои свежи, други закачливи, трети пък актуални през цялата година. 

Но съвсем пролетно ще Ви забавляваме с Баба Марта, щъркелите и разни други пролетности ☺. 

Пролетно ще нарушим и досегашната традиция - да представяме определена чужда школа по 

декорация и декупаж. 

И тъй като в този сезон е време за почистване и разчистване, съвсем пролетно сме се захванали да 

рием оборите, наречени “Авторски труд”. Това риене е дълго и трудно, но ние сме упорити и 

търпеливи. Затова даваме старт (почти с кирка и лопата) на поредицата “Авторството в България”. 

Наясно сме, че ще има и съгласни, и не-дотам-съгласни, и откровено несъгласни с нас. Само че ние 

точно това искаме - да провокираме мисли, мнения, диалози. Не ни е страх от разно-мислието. Страх 

ни е от унифицираното… колективно мислие. 

На всички, които до момента ни одумваха (за да се изразя по-меко), на всички, които за в бъдеще 

възнамеряват да практикуват същото упражнение, ще кажа: Мили (почти) приятели, благодарим Ви, че 

Ви има! Знайте, че ние ценим Вашето мнение и то (в общия случай) е важно за нас! 

На всички автори, които сътвориха невероятни проекти специално за списание Decoration & Découpage 

пък ще кажа: Прекланяме се пред Вашите творчесто и уникалност! Това, че ни се доверихте и че 

ни подарихте частица от себе си, е най-големият ни подарък от шарения свят, наречен Съдба! 

Накрая почти пролетно, но съвсем искрено и откровено, нека да благодаря и на Вас - хилядите ни 

читатели! Защото Вие - приятели-читатели, позитивно случвате нещо специално за всички нас. 

Случвате го с обичта си и с добрата си Енергия. И сега, когато пролетта идва, а с нея закономерно и 

цялата Енергия в (на) природата, нека съвсем пролетно да Ви пожелая: Обичайте себе си, за да 

обичате и другите! 

Ваша 

Любомира Бончева 

Главен редактор на Decoration & Découpage 

2

Съдържание 

Стр. 4 - Кой кой е 

Стр. 5 - Вкусни цветя 

Стр. 7 - Носталгия по миналото 

Стр. 35 - Да уважаваме авторския труд 

Стр. 37 - Законът 

Стр. 39 - Animalia и културата 

Стр. 11 - Le cahier de la pâtissière 

Стр. 19 - Ароматни фигурки 

Стр. 23 - Златният век на ренесансовия бронз 

Стр. 29 - Авторството 

Стр. 30 - Картаген трябва да бъде разрушен! 

Стр. 47 - Предизвикателството да твориш 

Стр. 55 - Бабо Марто, где така 

Стр. 61 - 15 интересни факти за пролетта 

Стр. 65 - 17 щъркелови мига от пролетта 

Стр. 70 - Показалец 

Стр. 34 - Той - Майсторът 

Адрес на редакцията: 

Гр. София, ул. “Пирин” №7 

e-mail: info@decodec.eu 

Главен редактор: Любомира Бончева 

Редакционен екип: 

Аня Будева 

Владимир Байчев 

Снимката на първа корица на списание 

Decoration & Découpage е предоставениа от Мийя Александрова 

3

Проектите 

Кой кой е? 

D&D Projects 

Представяме авторите на проектите по азбучен ред 

Карамфила Сидерова 

Зодия: Везни 

Обича: да обича и да я обичат, 

изкуството, дълги разговори на 

универсални теми 

Не обича: лъжата и всичките ѝ разновидности 

Любима фраза: всяко смислено изказване, изведено до 

лаконичността на афоризъм 

Марица Димитрова 

Зодия: Везни 

Обича: приятелите си и начина, по който 

ме карат да се чувствам, хубавите книги, 

планината и декупажа, разбира се: ☺ 

Не обича: лицемерието и злобата 

Любима фраза: “Носете си новите дрехи, момчета! 

Падаме както ходим, умираме както спим…” 

Лариса Терзи 

Зодия: Риби 

Обича: да обича 

Не обича: “Аз не обичам…..” - В. Висоцки 

Любима фраза: “Красотата е в очите на 

гледащия.” 

Полина Панайотова 

Зодия: Козирог 

Обича: да обича, обичните си 

Не обича: лъжата, предателството и 

лицемерието 

Любима фраза: "На вълка му е дебел врата, защото 

сам си върши работата.” 

Лейла Сарайханоолу 


Обича: да пазарува, животните 

Не обича: започната и недовършена 

работа 

www.decodec.eu 

4

Пролетно 

D&D Project 

Лариса Терзи 

5

Вкусни цветя 

Композиция с бонбони и креп хартия 

Автор: Лариса Терзи 

Материали: 

Как да го направим? 

крепирана хартия; 

кутия; 

пиафлора; 

дървени клечки; 

зелено цветарско тиксо; 

сухи клончета; 

бонбони; 

1 3 

панделка; 

ножица. 

1. От крепираната хартия 

изрежете 6 ленти с широчина 

около 2 cm. Вземете едната лента, 

усучете я по средата и прегънете 

едната част към другата. Леко 

разтегнете и направете 

вдлъбнатина, за да се получи 

обем. По същия начин обработете 

и останалите 5 ленти. 

3. Сега изрежете 4 по-широки 

ленти (с широчина 5-6 cm всяка). 

Сгънете по средата и изрежете 

във формата на листо. Подредете 

листенцата около готовата пъпка 

и вържете. Леко разтегнете 

хартията. 

2 

2. Съберете шестте готови части и 

оформете пъпка. Вържете и 

добавете изсушените клонки. 

4 

4. Промушете дървената клечка и 

увийте с цветарското тиксо. 

5. Прикрепета бонбон към така 

направеното цвете. По описания 

вече начин направете толкова 

цветя, колкото желаете. Накрая 

сложете пиафлората в кутийката и 

подредете цветята с бонбоните. 

5 6


D&D Project 

Марица 

Димитрова 

7

Носталгия по миналото 

Ретро скрин 

Автор: Марица Димитрова (Артисимо Декор) 



заготовка - дървен скрин; 

универсален грунд - гесо; 

акрилни бои; 

салфетки; 

декупажно лепило; 

антична паста - месинг; 

акрилен мат лак; 

гъби; 

четки; 

шаблон; 

шкурка - различни видове; 

полираща гъба; 

метални обкови. 

1. С полиращата гъба загладете 

скрина. Грундирайте с един слой 

гесо. Изчакайте да изсъхне добре 

и отново загладете с полиращата 

гъба. 

1 

2. Внимателно оразмерете избраните 

мотиви от салфетките. С 

четка и декупажно лепило залепете 

мотивите на чекмеджетата и 

на плота на скрина. Не забравяйте, 

че трябва да работите само с 

първия слой на салфетката. 

3. За да изглежда финално вашият 

скрин състарен, е необходимо да 

потъмните някои участъци от него. 

За целта с гъбичка и тъмнокафява 

акрилна боя потъмнете някои 

места по скрина и след изсъхване 

ги минете с обикновена свещ. 

3 

4. Нанесете по повърхността на 

скрина (там, където нямате залепени 

мотиви) светла акрилна боя 

(цвят слонова кост или близка до 

този цвят). С помощта на четка 

ветрило нанесете още няколко 

нюанса на бежово - такива, които 

присъстват в салфетката. За да се 

прелеят плавно цветовете, след 

изсъхване минете повърхностите с 

много фина шкурка. 

2 

4 

8

5. Нали помните, 

че в 

стъпка 3 

използвахме 

свещ? Е, сега е 

времето тя да 

ни помогне ☺. 

5 По потъмнените 

ъгълчета 

и участъци минете с малко по-едра шкурка и много 

внимателно с пластмасова шпатула обелете горния 

слой боя. Почистете добре. Сега вече имате много 

автентичен състарен ефект. 

8. Идва ред и 

на лакирането. 

Нанесете поне 

7-8 слоя 

акрилен мат 

лак, с междинно 

съхнене 

на всеки слой 

8 

лак. Ако е 

необходимо, зашкурвайте внимателно. Но помнете, 

че първото шкурене трябва да е след четвъртия 

положен от вас слой лак. 

6. С шаблон, 

гъба и акрилна 

боя направете 

ъглови орнаменти 

на 

страничните 

стени на дървения 

скрин. 6 

9 

9. Накрая 

монтирайте 

обкова и 

овалния 

елемент в 

горната част на 

скрина. 

7 

7. За да 

подсилите 

състаряването, 

използвайте 

четка, гъбичка 

и антична паста 

- месинг. 

9


D&D Project 

Карамфила 

Сидерова 

11

Le cahier de la pâtissière 

Автор: Карамфила Сидерова 


тетрадка или бележник с 

твърди корици; 

шкурка с голям номер (но 

не най-фината); 

гъба за полиране; 

медиум за стъкло; 

акрилни бои - слонова 

кост, тъмно кафява и два 

вида златна; 

патина на водна основа - 

синьозелена; 

акрилен лак; 

структурна паста; 

лазерни разпечатки на 

стандартна принтерна 

хартия 80 г/кв.м; 

картон - поне 250 г/кв.м 

(може и по-дебел, но не 

каширан, защото трудно се 

работи и излишно ще 

утежни общия облик); 

лепило Ц-200; 

четки; 

дунапренени тампони (или 

гъбичка); 

сешоар. 

Всеки човек има любими човеци, които любими човеци пък имат любими 

номера, които прилагат винаги, когато искат да зарадват техните си любими 

човеци. Объркано сякаш стана обяснението, но взаимоотношенията човешки 

са общо взето тези. И в действителност е много простичко. За един от моите 

любими човеци, с едничка цел да го зарадвам, реших да приложа един мой 

номер. И така този любим човек, притежавайки вече това, което му 

направих, ще може да радва неговите си любими човеци. Пак стана 

объркано… 

Взирам се към идващата пролет. Тя физически още се не види, но аз 

емоционално я чувствам с онова пърхащо усещане за новост, зараждане, 

създаване и други такива творческо-прекрасни свежести. Та точно това 

чувство ме прати в състояние, аналогично на сладкарското - когато 

преживявам някой сладкарски шедьовър ☺. Затова подхванах „Дневникът на 

сладкарката”, сграбчвайки момента на вдъхновението. Да знаете, че никой 

артист не създава заради публиката. Това е история, измислена от 

критиците, и раздухана от журналистите. Всеки автор твори, само за да се 

осовободи от полазилите го идеи ☺. 

Да се върнем към темата. Ей такова пърхащо първоначално и 

свръхдоволно впоследствие чувство изпитвам и когато мярна хер Вермер. 

Може и Вермеер. Той целият носи един уют – макар и по северняшки суров, 

но с тихото си спокойствие звучи грижовно и дори гальовно. Картините му 

са такива, че неусетно стоиш и съзерцаваш. Човек може да ги гали с очите 

си часове наред: всичко е на мястото си, пък те кани да го видиш и 

разгледаш. Майстор! И така „Млекарката” кацна върху „Дневникът на 

сладкарката”. Вписа се съвсем на място – скромно и непретенциозно, но пък 

категорично – съвсем завършено. 

А името?… Ами да, на френски ще е. Гурмè език, „Le cahier de la pâtissière” 

звучи изтънчено. На датски надали щеше. На български пък е много 

дълго. Така е идеално ☺. 


1 

1. Дневникът на любимата ми сладкарка 

всъщност е обикновена тетрадка с твърди 

корици. Повърхността на кориците е с 

гланц ламинат, затова най-напред я зашкурете 

цялата, вкл. вътрешните ѝ части 

(където корицата завива към тялото на 

тетрадката). Почистете от шкуренето и 

грундирайте с медиум за стъкло. Оставете 

да пренощува, за да изсъхне добре. 

12

2. Следващата 

ви стъпка е да 

подготвите 

цветово основата 

– ще 

правите 

трансфер на 

2 изображение и 

ще ви трябва 

светла основа. Когато работите със салфетка или 

декупажна хартия, също трябва да постъпите така, 

защото в противен случай мотивът ще потъне. Така 

че с гъбичка върху предната корица нанесете пласт 

акрилна боя цвят слонова кост. Задната ще е само 

„на боя”, там няма да правите декупаж. 

4. След пълното 

изсъхване 

на втория слой 

акрилна боя 

леко и нежно 

полирайте с 

гъбата за 

полиране. Ето 

такъв ще бъде 

крайният резултат, макар че още е рано за него. 

4 

3. Избраната от 

мен репродукция 

на картина 

носи естествена 

текстура 

на стари 

маслени бои. 

Вермеер е 

3 

известен със 

своите разработки на рецепти за получаване на 

багри и картините му са напукани по малко поразличен 

начин от познатия през Ренесанса и 

европейския барок. Затова, ако използвате такава 

репродукция, направете текстура, която да оживи 

изображението и да го “вкара” в епохата – то да не 

е просто една прекрасна картинка. Не изчаквайте 

първия слой акрилна боя да изсъхне напълно - 

нека само леко да дръпне. На пипане повърхността 

е суха, но ако забиете нокът, се наранява. Докато е 

така, нанасете втори, пак така плътен слой. Сушете 

със сешоар - отдалеч или през ръка. Ще получите 

следния “кракъл”. 

5. Идва ред на 

трансфериране 

на картинката. 

Тя е огледално 

разпечатана, 

трансферът се 

нарича 

„обратен” – 

5 

хартията се 

лепи от страната на изображението. Нанасете равномерен 

слой лак върху предната корица на тетрадката 

и веднага след това нанасете равномерен 

слой лак и върху разпечатката (от страната на 

картинката). Обърнете картинката върху корицата 

и я наместете на избраното от вас място върху 

корицата - с внимателни движения, за да не се 

прокъса. Изтласкайте излишния лак с леко гладене 

от центъра към краищата, като постепенно 

засилвате натиска. Сами ще усетите кога листът се 

е слял с основата. Оставете да изсъхне на стайна 

температура. Не използвайте сешоар, защото 

сушенето ще е неравномерно и това ще повреди 

трансфера при беленето му. След 3-4 часа в 

отопляемо помещение изображението е напълно 

готово за по-нататъшна работа. 

13

6. Вижте какво 

се получава, 

когато не сте 

изчакали основата 

(с акрилната 

боя) да 

изсъхне добре 

- лакът я е 6 

размекнал и 

картинката е наранена. 

7. С четка намокрете 

обилно 

хартията и 

изчакайте да се 

напои. След 

това започнете 

да белите слой 

7 

по слой бялата 

ѝ част - докато 

напълно премахнете бялата част от трансферираното 

изображение. Ако лепенето е минало както 

трябва, при беленето не би следвало да има липсващи 

части. Ако има, ще се наложи да дорисувате 

☺. Има случаи, когато такива „поражения” са 

добре дошли. Понякога аз нарочно шкуря обелената 

вече картинка - за да имитирам следи от 

времето. Но това зависи от темата, разбира се. 

След като изсъхне добре и “Млекарката” е вече 

проявена, преминете към лакирането. Използвайте 

акрилен лак, между първата и втората ръка изчакайте 

около 40 минути. Постепенно увеличавайте 

времето за съхнене между отделните слоеве лак, 

като петата, в случая финална ръка лак, я оставете 

да съхне поне 10 часа. 

8. Докато корицата 

съхне, 

подгответе 

елементите от 

„обкова”. Начертайте 

две 

елипси с различен 

размер 8 

на дъгата, вписани 

в правоъгълник с размерите на частта на 

корицата, която ще декорирате. 

14

9. Най-напред 

трябва да 

залепите 

„рамката” с помалкия 

отвор. 

Нанесете върху 

картона неразредено 

лепило 9 

Ц-200 – ако 

положите лепилото върху корицата, ще изцапате 

картинката, която, дори и лакирана, ще почистите 

по-трудно, отколкото ако изобщо не я изцапате. 

След нанасяне на лепилото върху картона монтирайте 

върху корицата, притиснете, изгладете с 

длани отгоре – всякакви упражнения за пълно 

вграждане в основата. С втория лист картон 

направете същото. Важно е всичко да е залепнало 

идеално и да е на мястото си. След това минете 

повърхността на картоните с четка, топната първо 

във вода и после - в лепилото Ц- 200. Това ще 

бъде вашият грунд на по-нататъшните стъпки. 

10. Лепилотогрунд 

вече е 

изсъхнало. С 

молив маркирайте 

орнаменти, 

които 

после ще нарисувате 

със 

10 

структурна 

паста. Аз лично не обичам готови шаблони, калъпи, 

молдове и прочие – ограничават ме, получават се 

твърде еднакви неща. Затова си ги правя сама ☺. 

Моите орнаменти за „Дневникът” са флорални, но 

не пищни – „Млекарката” е някакъв нидерландски 

барок, който е далечен прочит на италианския и 

френския. 

11. Табелката 

можете да 

направите с 

шаблон - от 

картона, който 

използвахте за 

рамките. 

11 

12. Ето така 

изглежда вече 

орнаментираната 

корица. 

Не забравяйте 

да “зазидате” 

със структурна 

12 

паста всички 

ръбове на 

корицата, вкл. и където свършва картонът на 

рамката. И нека ви кажа в дух на откровеност: 

пасти за релеф не шкуря. Освен ако не е крайно 

наложително, но досега не се е случвало! 

13. След като 

всичко е изсъхнало 

добре, 

преминете към 

тонирането. 

Целта е да 

доближите 

творбата максимално 

до 

13 

живял и патил бронз ☺. Защото чисто злато не 

върви! Така че започнете да правите “бронз” ☺. 

Първо нанесете акрилна мат боя, цвят тъмно 

кафяво. Това ще е „изцапаният” ви и сякаш 

непочистван от 1685 година насам слой. Положете 

боята усърдно и навсякъде - всеки завой, чупка, 

детайл, повсеместно и като за последно – бяла 

точица да не остане ☺. 

15

14. Без да 

изчаквате 

кафявата боя да 

изсъхва, започнете 

с нанасянето 

на два 

вида златни 

14 

акрилни бои. 

Така кафявата 

боя ще се смеси със златните, ще ги потъмни 

неравномерно. 


патинирането. 

Аз я работя с 

пръсти или, ако 

не бързам 

много (а аз 

обикновено 

бързам много, 15 

много) – с 

акварелна четка с естествен косъм. 

Та нанесете патината, както ви 

харесва, след това забърсвайте и 

отмемайте, докато резултатът ви 

удовлетвори. След изсъхване 

повторете стъпки 13, 14 и 15 и за 

гръбчето на “Дневникът”. 

16. Сега трябва 

да надпишете 

“Дневникът”. 

Направете 

надписа, разпечатайте 

го 

обърнат огледално 

и го 16 

трансферирайте 

отстрани на тетрадката и върху табелката под 

картинката. С контур за стъкло надпишете 

“Дневникът” и създайте по ваш вкус орнаменти 

около надписа. По-добре е да използвате 

безцветен контур - така надписът ще се “потопи” в 

общата тоналност. Оставете да изсъхне много 

добре. 

16

17. Лакирайте 

кориците с 

акрилен лак. 


3 слоя, с 

междинно 

изчакване да 

17 

изсъхне всеки 

слой. Моята 

патина стана прекалено стерилна и затова я 

повторих върху лака и после не лакирах – искам да 

е матова. След изсъхване е всичкоустойчива, така 

че не се притеснявам ☺. 


сте завършили 

корицата отвън, 

трябва да 

създадете 

подходящо 

оформление и 

18 

за вътрешната 

част. Направете 

такова графично оформление, което да кореспондира 

с цялостната концепция. Принтвайте, 

оразмерете и залепете. „Дневникът на 

сладкарката” е готов за пазене на тайни! 

17

www.decodec.eu 

Логиката на патината 

Логиката на окисляването е, че металът се 

окислява на местата, които имат допир с 

въздуха, но пък патината по предметите се 

наслоява там, където те не се докосват. Ето и 

пример: паметниците си стоят навън, 

зеленясвйки отгоре надолу. И така зеленоглави 

царе и герои пазят площадите по градове и 

паланки ☺. Предметите, които живеят по къщите 

обаче, ако си стоят и красят, си зеленясват по 

собствено виждане - почти навсякъде по частта 

им, която „ни гледа”. Но ако се пипат и ползват, 

металът по-скоро се излъсква. А патината се 

трупа по труднодостъпните места. 

За по-голяма автентичност 

Тъй като сърце не ми даваше да гледам 

съвършено белите ръбчета на листите на 

дневник, който е преживял Френската революция, 

реших категорично да се намеся. Тази ми 

интервенция се случи след стъпка 15. Взех една 

от златните бои, които използвах при тонирането 

на корицата, и леко с четка, притискайки 

затворена тетрадката (за да не боядисам някоя 

страница и вътре), минах книжното ѝ тяло. Все 

пак целях „Дневникът” да не стане „Дъската на 

сладкарката”, с единствено предназначение да 

подпира вратата ☺. Затова внимателно разделях 

тялото лист по лист, преди акрилната боя да се е 

вкаменила по листите. При страници с тази плътност трудът е като да чистиш оборите на Авгий. Както и да 

е, справих се. Беше по-бавно, отколкото с пастата и с апликатора. Обаче пък я вижте ефекта! 

18

Специален гост 

D&D Project 

Лейла 

Сарайханоолу 

19

Ароматни фигурки 

Автор: Лейла Сарайханоолу 



ароматен гипс; 

вазелиново олио; 

есенция; 

пигментна боя; 

акрилна боя; 

силиконови молдове; 

съд за разбъркване; 

1. Отмерете с везната 100 г 

ароматен гипс. 

4. Прибавете и капки от избраната 

от вас есенция. 

везна. 

1 

4 

2. Смесете ароматния гипс с 50 г 

вода. 

5. Накрая прибавете пигментната 

боя. 

2 

5 

3. Към получената смес прибавете 

няколко капки от вазелиновото 

олио. 

6. Разбъркайте всичко добре, така 

че да се получи хомогенна смес. 

3 

6 

20

7. Излейте 

получената 

хомогенна смес 

във формички 

(силиконовите 

молдове). 

9. Извадете от 

формичките 

внимателно 

отлятите от вас 

ароматни 

фигурки. 

7 

9 

8. Изчакайте 

20 минути, за 

да изсъхне 

сместта. 

10. Накрая ги 

оцветете с 

акрилни бои - 

по ваш избор и 

желание ☺. 

8 

10 

21

22


D&D Project 

Полина 

Панайотова 

23

Златният век на ренесансовия бронз 

Автор: Полина Панайотова 


калъф за телефон – 

изкуствена или естествена 

кожа; 

акрилен грунд - гесо; 

акрилни бои - цветове 

черно, черешово червено, 

антично бяло; 

салфетка с мотив по избор; 

декупажно лепило; 

акрилен лак; 

битум; 

уайт спирт; 

елементи от глина и друг 

обемен материал; 

течна боя за позлата; 

памучен плат; 

шкурка; 

четки с твърд косъм и 

синтетични – плоска и тип 

ветрило. 

Златото… химичен елемент, едно неустоимо изкушение. Тежък, мек, 

блестящ и ковък благороден метал, който от древността се е използвал като 

парично средство. Метал, който и днес намира приложение в бижутерията, 

медицината, електротехниката и хранително-вкусовата промишленост. Дори 

и в декупажа и декорацията! И точно върху това ще акцентирам - на 

декупажа и декорацията, съчетани в един проект. Позлатен и ренесансов! 

В интернет пространството и в специализираната литература може да 

се намери много информация за златото и позлатяването. Аз няма да ви 

отегчавам с видове, определения и названия на различните материали, 

използвани в декупажа и декорацията за позлатяване. А направо ще ви 

покажа един от методите за позлата, който не изисква специални 

инструменти, основи и лакирания. Този начин на позлатяване ще можете да 

използвате във вашите проекти с лекота и ще постигнете невероятен 

резултат. 

Винаги, когато правя нещо, го свързвам с човека, за който е 

предназначено - с неговия характер, с неговите чувства, с предметите, 

които му носят малките големи радости. 

Задачата ми е да направя един калъф за телефон, в който да присъстват 

„ангели”. Дамата, за която е предназначен, е колекционерка на „ангели” - 

може би защото тя самата е един ангел! 

И тъй като в последно време съм запленена от позлатените 

ренесансови бронзови скулптури - с изящните им форми и това как едно 

леко позлатяване откроява детайлите и ги прави толкова магнетични, реших 

да пресъздам моя проект в бронз и позлата. 

Зная, че сред любителите и читателите на списанието има и напреднали, 

има и не чак толкова напреднали. Затова ще представя проекта си 

максимално подробно, дори и с дребните детайли като лепене на салфетка. 

Така че напредналите да се въоръжат с търпение, а на начинаещите казвам: 

“Добре дошли в дебрите на декупажа!” 

И така, време е за съществената част ☺. 


1 

1. Ако предметът, който сте избрали да 

декорирате, има цветни елементи, 

изшкурете ги. В противен случай след 

грундирането ще прозират. За да 

предпазите калъфа отвътре, облепете 

вътрешната част с хартиено тиксо. 

24

2. Не искам да 

променям 

кожата - тя е 

толкова 

красива, има си 

своите гънки, 

пори. Има 

2 живот в нея! И 

искам да личи, 

че е кожа. Но трябва да има някаква основа, която 

да предпази от провал по-нататъчната работа. 

Затова, за да заздравите всичко, с което ще 

декорирате калъфа, и той да се ползва с удоволствие, 

положете с четка внимателно пласт 

акрилно гесо. То ще е свързката между кожата и 

акрилната боя. Оставете да изсъхне добре (при 

естествени условия) и след това проверете как 

акрилният грунд се държи на гънките на калъфа - 

дали няма напуквания, дали не се пречупва при 

отваряне и затваряне. 

3. За да 

изпъкне изображението 

– 

независимо 

дали е 

салфетка, 

декупажна 

хартия, 

3 

трансфер на 

разпечатка, основата трябва да е светла. В 

повечето случаи се препоръчва това да е бяла 

акрилна боя, но тъй като ще правим състарен 

предмет, е по-добре боята да е една-две идеи потъмна. 

Затова използвайте антично бяло или цвят 

слонова кост. Така, дори и изображението да се 

прокъса, отдолу ще имате един леко „състарен” 

ефект. Бъдете внимателни при полагането на боята, 

особено на сгъвките - там раздвижете леко и 

внимателно предмета. Акрилната боя не бива да 

изсъхва опъната, защото след изсъхване ще се 

напука и ще свали всичко положено отгоре. 

Оставете да изсъхне перфектно. 


сте се уверили, 

че изсъхналата 

акрилна боя се 

държи добре 

(елестична е), 


залепване на 

4 

избрания от 

вас мотив от салфетка. Залепете го с декупажно 

лепило. Тук искам да вметна нещичко за гънките, 

образувани при лепене на салфетки. За този проект 

някоя гънчица ще е в плюс ☺. Жалко обаче, че не 

ми се получи! Защото някоя и друга гънчица ще 

подчертае старостта на предмета и дори самата 

кожа. Но нека да се разберем - не говоря за 

фрапиращи гънки! А нещо деликатно никога не е 

грозно. Когато започнете да лепите салфетката, 

бъдете внимателни не заради гънките, а за да 

напаснете елементите добре и да не наслоявате 

много лепило. Важно е салфетката да легне хубаво 

върху кожата и да се виждат добре порите. 

Другият деликатен момент е на сгъвките - там я 

положете в сгънато състояние и докато е все още 

леко мокра, отворете и затворете няколко пъти 

калъфа. На тези места салфетката ще се опъне и 

след изсъхването ѝ хем ще прилепне добре към 

калъфа, хем ще е еластична при отварянето му. 

25


залепената 

салфетка е 

изсъхнала 

много добре, 


лакирането. 


5 

два слоя 

акрилен лак - с четка ветрило, много внимателно и 

деликатно, за да не се налага да шкурите 

впоследствие. Ако обаче са се получили големи 

гънки или неравности, ще трябва да играе и 

шкурката ☺. Но задължително поне след четвъртата 

ръка лак. Всеки следващ слой лак трябва да 

положите чак след като предходният е напълно 

изсъхнал. И не забравяйте, че гънките на калъфа са 

слабото звено и трябва да ги следите на всеки 

етап. Освен това не наслоявайте много лака, 

защото в противен случай ще загубите естествения 

ефект на кожата. 

6. Лелеее… 

колко отдавна е 

бил онзи 

период, 

наречен 

Ренесанс! И 

поради тази 

6 

причина не 

бива да 

оставяме това откровено червено ☺. Затова - 

състаряване! С битум! Бъдете внимателни и 

деликатни, когато работите с битум. И не само 

заради това, че той зверски цапа ☺. Когато искате 

да използвате битума, предметът, върху който ще 

го нанасяте, трябва да бъде лакиран поне с два 

слоя лак. Защо ли? Ами за да можете да контролирате 

процеса или пък да премахнете напълно 

битума ☺. Така че с четка неравномерно, тип 

мацаница, положете битума - сложете го там, 

където искате да изглежда старо. За отнемането на 

излишния битум можете да използвате восък, уайт 

спирт и битум. Аз използвах уайт спирт - напоих 

лекичко парцалче с него и започнах да отнемам 

малко по малко от битума. Целта е да изтрия 

повърхността, но в порите на кожата да остане 

битум. Когато използвате този метод за 

състаряване, разсъждавайте логически, т.е. как 

естествено декорираният предмет би се замърсил 

от времето и ползването. След като сте отнели 

излишния битум, оставете да съхне поне 24 часа. В 

противен случай, докато лакирате, битумът ще се 

размаже. И няма да стои естествено. 

7. Положете 

поне две ръце 

лак (с 

междинно 

изсъхване) и 

накрая нежно 

загладете с 

водна шкурка. 7 

26

8. Сега трябва 

да полирате 

калъфа с 

восък. Така 

леко ще 

туширате 

отблясъците на 

8 

лака и ще 

придадете на 

предмета елегантна мекота. А и ще го импрегнирате 

срещу влага. И спокойно ще можете да 

говорите по телефона и под дъжда ☺. 

10 

няма прозиращи бели участъци. 


сте готови с 

елементите, 

положете черна 

акрилна боя. 

Старайте се 

боята да 

проникне в 

дълбочина и да 


една интересна 

и забавна част 

- окончателното 

декориране 

на 

калъфа! В 

началото казах, 9 

че искам да 

предам красотата на позлатения бронз и затова ще 

използвам течна боя за позлата. Днес можете да 

намерите различни цветове на боите за позлата - 

класическо златно, наситено златно, флорентинско 

злато, мед, сребърна боя, ренесансово златно… Но 

тъй като аз искам да се придържам към 

ренесансовите скулптури, затова за този ми проект 

моето златно е ренесансовото злато ☺. Сигурно и 

вие не сте скулптор като мене. Но пък можете да 

използвате готови молдове, от които да излеете 

обемните форми в унисон с темата и предмета на 

декориране. Ако искате да следвате моята 

концепция, трябва да си направите ангели и ъгли. 

Не забравяйте, че изборът на елементи и определяне 

на тяхното място върху предмета за декориране 

е доста трудна стъпка. Защото в противен 

случай можете да изработите даден предмет 

изключително качествено, но, ако не постигнете 

добра композиция, рискувате творбата ви да стане 

претрупана. Или пък прекалено постна. За да 

направите необходимите ви допълнения към 

декорацията, използвайте самосъхнеща бяла глина, 

като оформите тези допълнения чрез молда. 

11. След това 

положете червена 

акрилна 

боя - хубава и 

ярко наситена. 

Аз използвах 

черешово 

червено. 11 

Минете остатъка 

от празните участъци и туширайте отгоре 

черния цвят - още преди да е изсъхнал добре. Ако 

някъде сте положили повечко червена боя, 

отнемете с памучно парцалче чрез тампониране 

или пък отново леко минете с черната акрилна боя 

- докато получите желания резултат. Нанасяйте 

акрилната боя с четка с твърд косъм, като втривате 

от боята в елемента. Ще получите много интересен 

цвят - черен с червенини. 

27

12. И стигаме 

до нанасянето 

на течната боя 

за позлата. 

Това е 

финалният щрих 

на проекта! Тъй 

като в случая 12 

елементите са 

дребни, работете внимателно. Първо разбийте 

боята добре – сместа да стане хомогенна и 

металните частици да се разтворят добре. След 

това с върха на четката взимайте по мъничко от 

боята и с деликатни движения (като изчеткване) 

лекичко минете по повърхността на елементите. 

Така позлатата ще остане по горните 

(изпъкналите) части на елементите и ще подчертае 

детайлите. Веднага след нанасянето ѝ 

тампонирайте със сух памучен парцал - още преди 

да е изсъхнало ще отнемете от боята и тя (боята) 

ще се слее с основата. Ето - вече и вашите 

елементи изглеждат стари, ренесансови! 

Запомнете, че с тази боя трябва да работите бързо, 

тъй като тя изсъхва! Нека не ви притеснява, ако 

памучният парцал леко залепва или пък остават 

фини нишки от него. Тези нишки впоследствие 

падат. 

14. Остава да 

монтирате 

елементите. Аз 

използвам 

лепило 

„ПоксиПол” - 

прозрачно. 

14 

Следвайте 

стриктно 

указанията на производителя при използване на 

лепилото! 

15. Вече имате 

един завършен 

калъф за 

телефон! 

Радвайте му се 

и го ползвайте 

с много любов! 

15 

13. Ето как 

изглеждат 

преобразените 

от позлатата 

елементи. 

13 

28

Авторството 

Авторството 

Когато купим нещо, сътворено от нечии сръчни 

ръце и нечии напредничав ум, ние би трябвало да 

сме наясно, че даваме доброволно своята лепта за 

подкрепа на творчеството. Дали ще е за 

компютърна програма, дали ще е за филм, дали ще 

е за картина, дали ще е за бижу, дали ще е за 

майсторско обучение - това все е творчество! Дали 

ще са 5, 50, 500 или 5000 левчета - това е нашето 

доброволно заплащане за стойността на вложения 

творчески труд. 

Актът на заплащането е деклариране на нашето 

решение да подкрепим и подпомогнем вложените 

усилия от някой, който е създал нещо красиво - с 

любов, със собствен труд и (най-вероятно) с 

лишения от различно естество. При закупуване на 

авторска творба има нещо интимно, нещо емоционално, 

но и нещо съпричастно. Съпричастно, 

защото ти, давайки своите парички, защищаваш 

труда на твореца, защищаваш и самия него - от 

интелектуално посегателство и от ограбване на 

неговия (на автора) труд. И изразяваш своето 

уважение към твореца. 

Затова закупуването на творчество (в различните 

му измерения) е акт на индивидуално 

волезилияние, а не на групово такова. Я си 

представете, че групово си напазарувате картина 

на Владимир Димитров - Майстора например. 

Вариантите за потребление на тази групова 

покупка са два: или се любувате на картината на 

ротационен принцип (един месец у първия, втори 

месец - у втория и т.н.), или си разделяте 

картината - очите за мене, забрадката за тебе, 

ръката за… А така ли ще процедирате, когато 

29

искате групово да си купите кило сирене 

например? Защото логиката е аналогична. Или си 

размятате сиренето по къщите, или си го разделяте 

пропорционално (или по братски). Но никога няма 

да изядете цялото кило сирене сами! 

Ако искате да ни контрирате с несъстоятелния 

довод за интелектуалното (творческото) пиратство, 

ще ви кажем, че то (пиратството) се преследва от 

закона. Човек сам решава дали ще си купи и ползва 

лицензирана софтуерна програма. Или ще ползва 

нелегална такава. Но случаят с нелегалността е 

криминализиран - дори и у нас! Имаме си Закон за 

авторското право и сродните му права. И 

непознаването му НЕ води до невинност! 

Как се третира авторският труд у нас, цени ли 

се, би ли могло нещо да се промени и какви са 

законовите параметри на интелектуалния труд - 

вижте в нашия блоков материал. 

Вихра Василева - Роу: 

Картаген трябва да бъде 

разрушен! 

Преди около две седмицици в магазинчето ми 

влезе жена на около 60 години. В момента се 

провеждаше курс по плетене на една кука и 

тясното пространство беше препълнено. Тя огледа 

всички с присвити устни и каза: „Искам нещо ръчно 

направено, за да го подаря на внучката си, но не 

мога да си харесам нищо“. 

Може би това беше моментът, в който аз 

трябваше да отговоря: „В такъв случай приятна 

вечер! Сигурна съм, че ще намерите нещо 

подходящо на друго място!“. Но аз се опитвам да 

бъда и търговец - наем, сметки, осигуровки, 

данъци – държавата се е погрижила т.нар. 

независим творец да не си позволява много-много 

прояви на независимост. Затова се усмихнах с наймилата 

си усмивка и казах: „Все пак поразгледайте“. 

Жените от курса приеха много лично 

това изказване и започнаха да дават предложения 

– шапка, шал, детска възглавница, книга, подвързия 

за книга, комплект за плъстене... 

Посетителката категорично отказа всички предложения 

внучката ѝ да получи каквото и да било 

пособие за ръчно творчество, въпреки вече 

груповите ни убеждения, че така ще е най-добре, 

защото детето само ще изработи нещо и ще бъде 

гордо от постигнатото. 

Стигнахме до консенсус - шапка. Тя огледа 

всички шапки в магазина и заяви: „Никоя не ми 

харесва!“. В момента в магазинчето бяхме и двете 

авторки на шапки и лекичко стиснахме устни. Но 

курсистките, вече амбицирани, усетили, че тук е 

30

започнала Третата световна война, а не просто 

локален конфликт, започнаха да я убеждават: 

„Пробвайте някоя, никога не може да се прецени 

без да се пробва!“. „Ще си разваля прическата“, 

отговори жената и разроши с пръсти късоподстриганата 

си коса. Въздържах се от репликата 

„То пък какво има за разваляне?!“. И предложих да 

пробва няколко шапки, пък после ще си оправи 

прическата на огледалото - имаме си огледало все 

пак, не сме съвсем за изхвърляне... 

В момента, в който пробва първата шапка, 

посетителката каза: „Ще взема тази, но искам и 

шал към нея“. Леле! Нима имаме пробив?! Нищо 

подобно! Никога не се надявайте, че някой, който е 

нахълтал с кални крака в интимното ви 

пространство, ще се извини и ще почисти килима 

на душата ви. 

Аз: - Разгледайте вече изплетените ни шалове, 

госпожо, те струват 20 лева с по-нормална цена на 

преждата! 

Тя: - Не ми харесват! Искам шал за 10 лева! 

Аз: - Ръчноизплетените ни шалове са по 20 

лева, госпожо! 

Тя: - Ама внучката ми е в осми клас, тя е малка и 

слабичка! 

Аз: - Шал не може да се получи само от едно 

гранче, вижте какъв е метражът! 

Тя: - Колко да не може да се получи шалче за 

едно малко дете! 

Аз: - Ето, вижте - това е плетено от само едно 

гранче засега. Нужни са му още поне пет, за да 

бъде завършено и да придобие вид. Купете си 

прежда от пазара и ми я донесете, цените на тази 

са високи… 

Тя: - Аз искам от тази! 

Аз: - Това гранче струва шест лева. Колко 

гранчета ще купите? 

Тя: - Казах ви, че не мога да плета! 

Аз: - Разбрах, но трябва да купите преждата, а 

трудът ми се заплаща отделно… 

Тя: - Много ви е скъпа преждата! 

Аз: - Можете да си вземете от пазара – има 

чудесни мохери, ефектни прежди… 

Тя: - Нямам време да се разкарвам! 

Аз: - Добре, колко гранчета прежда искате? 

Тя: - Едно. 

Аз: - От едно няма да се получи шал. 

Тя: - Какво да правим тогава? Аз искам ръчнонаправен 

шал! 

Аз: - Донесете ми ваша прежда, щом не искате 

да плащате тази. И ще ми платите само за труда. 

Тя: - Казах ви, че не мога да се разкарвам! 

Шалът ми трябва за понеделник, в петък внучката 

ми има рожден ден! 

Посетителката започна да оглежда преждите, 

които се продават в магазинчето. Но те са 

скъпички – 90% от тях са ефектни на „Gedifra“ и 

едно гранче от 50 грама и дължина на нишката от 

около 30 метра струва между 5 и 7 лева. 

Предложих на жената да си купи прежда от пазара 

на същата улица - оказа се, че живее на няма и пет 

минути от него. „Аз не плета!“, заяви тя. И тогава 

започна големият пазарлък: 

31

Аз: - Госпожо, от едно гранче ще се получи 

единствено шал-яка. 

Тя: - Какво е това? 

Аз показвам шал-яката, като предупреждавам, 

че е плетена от три гранчета. Следователно другата 

няма да бъде толкова широка, а ширината ѝ ще 

бъде само една педя. Но поне ще може да се усуче 

два пъти около врата, да се носи пусната напред 

или около едното рамо, обаче няма да пада много 

добре, защото избраната прежда е дебела. Нужни 

са поне три гранчета. 

Аз: - Изберете друга прежда… 

Тя: - Тази съм избрала! 

Аз: - Добре. Цената на гранчето е шест лева. 

Шалът ще ви струва 12 лева. 

Тя: - 10! 

Аз: - Госпожо, само преждата струва 6 лева! 

Тя: - 10!!! 

Може би тук беше моментът, когато трябваше да 

отворя широко вратата и да кажа: „Напуснете 

магазина ми, вие не уважавате труда на хората! Ако 

искате шал за 10 лева, отидете на „Илиенци“ или в 

„Джъмбо“!” Но не го направих. Стиснах зъби и 

казах: „Шалът Ви ще бъде готов в понеделник“. 

Посетителката си тръгна, а аз - изтощена от 

толкова безцеремонна наглост, бях подложена на 

още една вълна: „Ти си луда! Догони я и ѝ кажи да 

го д*ха! Няма да ѝ плетеш нищо на тая! Трудът ти 

само 4 лева ли струва?!...“. 

Прави бяха, разбира се… 

В понеделник жената се появи отново. Влезе с 

думите: „Съмнявам се, че ще харесам шала, ама да 

го видим все пак...“. 

Не го хареса, но го взе. Плати го с уговорката, че 

може и да го върне. 

Върна го на следващия ден. Аз пък ѝ върнах 10- 

те лева изключително любезно и без никакви 

коментари. Може би трябваше да задържа 6 лева 

за преждата, защото тя не е от моите стоки, а е на 

собственичката на помещението. Но не го 

направих. 

Реших, че съм си научила урока. Но не бях! 2-3 

дена след това влезе друга жена, разгледа 

камъните за бижута и поиска да ѝ оплета в мрежа 

един от тях – да го подаряла на учителката си по 

йога. Имах само златна тел, тя искаше сребърна. 

Купих от една приятелка сребърна тел, оплетох 

камъка... Познайте дали посетителката изобщо се 

върна. 

Не очаквам и да се върне. Надали изобщо се е 

замислила за моето отделено време, за парите, 

които съм дала, за разкарването ми, за плетенето 

на мрежата около неправилната форма на 

аметиста...

ваната, на маникюр или дори блеейки през 

прозореца и мечтаейки за яркочервени обувки. 

Хората не уважават ръчния труд, но много 

обичат уникални неща. Хората обичат да поръчват 

нещо, а после изобщо да не се връщат за него. 

„Капарото е за това“, учат ме приятелките ми, но аз 

пък съм суеверна и не взимам пари преди нещото 

да е завършено. Вероятно, влизайки в магазин за 

ръчноправени неща, всеки подхожда според 

правилото „Клиентът винаги има право“. 

Добре. Клиентът има право да бъде посрещнат с 

усмивка... Клиентът има право на пълна 

информация за продукта (не ме е страх, че си 

издавам „тайните“, когато обяснявам кое как е 

направено – клиентът трябва да знае колко труд 

съм вложила в изделието). Клиентът има право да 

не хареса нищо. Клиентът има право да върне 

всичко, което се е разшило, разлепило или 

разплело – след нормална употреба, тоест всичко, 

което не е направено качествено. Но клиентът няма 

право да обижда автора, да губи времето му и да 

изисква няколкочасов труд за нещо, което няма да 

вземе. 

Преди месец се върнах от Австралия. В 

кварталния магазин за прежди и платове едно 

гранче струваше между 15 и 42 долара, а комплект 

от 10 парчета плат за пачуърк с размер 45/55 см 

– 60 долара. Цените на готовите изделия бяха в 

стотици, ама от големите стотици… 

Гледайки ме как плета шапки през медения ни 

месец, съпругът ми ме попита: „По колко ги 

продаваш?“. „15 лева.“, отговорих аз. „Много е 

малко!“, каза той. И отвори на компютъра си една 

програма, в която вкара наема на магазина, 

осигуровките ми, режийните, цената на преждата, 

времето, в което изплитам една шапка (а аз съм 

бързопръста, все пак)... и каза: „Тази шапка, която 

правиш в момента, трябва да струва 35 лева, ако 

трудът ти е един лев на час. На един лев ли 

оценяваш фантазията си или пък времето, в което 

можем да се поразходим по брега?“. 

Добър въпрос! Ами сега? Какво се оказва - 

давам безценното време с любим човек на 

непознатите, които влизат в магазина ми с кисели 

физиономии и с репликата „Надали ще го харесам!“. 

И компютърът го каза! Цената трябва да бъде 

висока! 

Цената на всяко ръчно правено изделие трябва 

да бъде висока дори и заради високата цена на 

материалите. Не е нормално да си купил материали 

за 10 лева, да си работил върху нещо два-три 

часа, а после да го продаваш за 11-15 лева! Това 

не е промишлена стока и ние не продаваме десетки 

бройки от едно нещо, за да печелим от малките 

разлики в цената на материалите и готовия 

продукт. 

Цената трябва да бъде висока! Бих го повтаряла 

с убеждението на „Картаген трябва да бъде 

разрушен!“. Въпросът е има ли кой да ме чуе… 

Хората са си преценили, че след като някой иска 

нещо, което е уникално или направено на ръка 

само за него, цената трябва да бъде висока. 

Защото той получава не просто вещ, а вложена 

позитивна енергия, времето на една жена, което е 

откраднато от минутите за ласки с децата или 

съпруга ѝ, времето, което е можела да прекара във 

33

Анна Стойчева: 

Той - Майсторът 

едно изделие - независимо дали то е от стъкло, 

дърво или пък е бижу. Майсторът умее много 

внимателно да подбере цвета, матариалите, 

дребните детайли за всяко едно изделие. Залага 

своята репутация, името си и не може да си 

позволи лукса да създаде некачествена творба! 

Затова е той - МАЙСТОРЪТ! 

Вече повече от два века машините и технологиите 

са основополагащи в леката промишленост, 

особено в частта с облеклото. И да се 

откажеш от техническите достижения би 

означавало да върнеш историята с 200 години. 

Въпреки това обаче смятам, че наличие на 

етикета “Hand made” означава престиж. А 

притежателят на вещ с такъв етикет за мене е 

истинска VIP-персона, която цени ръчния и 

висококачествения труд. 

Един работник на поточната линия не е длъжен 

да познава технологичния процес в детайли. Това 

не е негово задължение. Майсторът обаче 

презицно проследява процеса, познава силните и 

слабите страни на материалите. Той перфектно 

умее да контролира целия процес на изработка на 

Да се изработи дубликат на ексклузивно изделие 

е практически невъзможно - дори и майсторът да е 

един и същи. При ръчната работа всеки детайл, 

всяка подробност се проработват. Ненапразно Коко 

Шанел е предпочитала ръчно изработените 

предмети. И високо ги е оценявала. 

За една фабрика икономията на средства, 

материали и ресурси са основополагащи. Един 

майстор обаче няма право на икономия за сметка 

на качество. Защо? Защото за майстора не е важно 

да извърши определен пазарен акт, наречен 

покупко-продажба, а да намери за своя изработен 

предмет истински стопанин. 

Смятам, че всеки hand made предмет (или вещ) 

има душа, характер, темперамент и история. И съм 

убедена, че носи късмет на новия си притежател! 

34

Васка Грудева: 

Да уважаваме авторския 

труд 

доколко може да се промени. Но зная, че допреди 

век ръчният труд е бил основен поминък. Така че 

дали авторството е в кръвта ни? Смятам, че да. 

Ценност – какво е тя и от къде тръгва, как се 

появява и как се развива, изгражда в живота на 

човека? Ценност е всяка глътка въздух, която 

поемаме. Ценност е всеки човешки живот. Ценност 

е всяка брънка красота... 

Ценностите обаче не са равнозначни. Всеки има 

индивидуално отношение и изгражда своя лична 

ценностна система. Но дали сам е строител? Или в 

процеса се намесват още много други фактори? 

Със сигурност. 

И основен фактор в този процес е семейството. 

Разбира се, това не означава, че детето копира 

ценностната система на своите родители. Като 

начало семейството като такова събира в 

съжителството ценностните системи на двама 

самостоятелно развивали се индивида. В резултат 

семейството изгражда едни основи, дава едни 

граници, които индивидът сам решава доколко да 

следва и разшири. Семейството залага и основите, 

рамките, по които индивидът ще оценява и 

авторството. 

Не съм изследвала народопсихологията на 

българина. В този смисъл ми е трудно да кажа 

какво е заложено изначално в нас, с какъв 

материал разполагаме, за да може да кажем как и 

Генерализации дали се цени авторския труд в 

България само върху откъслечни наблюдения също 

няма как да направя. За целта следва да се 

изследват много фактори, сред достатъчно голяма 

извадка от населението, за да може да се каже, че 

изводът е валиден. 

Това, което мога да кажа аз лично, са моите 

лични наблюдения от последните 4-5 години, в 

които имах по-близък допир с творческите среди. 

Наблюденията ми са в две направления: дали 

вътрешно българинът оценява като стойностни 

авторските произведения, от една страна, и колко е 

готов да даде като пари, за да получи авторска 

творба - от друга. Наблюденията ми са предимно 

от целенасочени културни мероприятия, изложби, 

авторски презентации, фестивали и не включват 

базари и масови търговски мероприятия. В 

последните съм попадала само като потребител и 

лично не съм оставала очарована. 

И какво се е случвало по време на културните 

мероприятия? 

Наблюдавала съм как деца застават пред 

абстрактни картини и се опитват да обяснят на 

родителите си какво виждат. Изследват цяла 

поредица от картини, за да намерят смисъла със 

своята детска логика. 

Виждала съм как застиват запленени пред 

бързите пръсти на майстора-тъкач. И посягат и те 

35

да опитат. И изживяват творческия процес с 

възторг. Цяла зала е тръпнела от стиховете на 

съвременните ни поети. 

Самата аз съм си тръгвала с придобивки от 

представяне на автори - с поредното бижу или шал 

от плъсти. 

И мога да кажа, че да - българинът цени 

авторското. Ако има възможността да се докосне 

отблизо, той изживява трепета на майстора. И знае 

как да търси авторското и наистина стойностното. 

От друга страна застава материалният въпрос – 

колко е готов да плати, за да притежава авторско 

произведение. Тук вече нещата застават на една 

съвсем различна основа. При жизнен стандарт 

много по-нисък от този в Европа, не е странно, че 

авторското често се заменя с масовото, с 

конвейрното. И авторите трябва да съобразят 

своите цени с тези на масовия пазар, за да може да 

реализират своя труд. Така авторският труд не 

получава дължимата парична престация. Но дали 

това означава, че не е оценен достатъчно? Дали 

трябва да се върнем в средновековна Англия и да 

рушим машините? Или просто да издигнем 

авторското до достатъчно високо качество, което 

да реализира по-голяма печалба, за сметка на 

ограничения пазар, който ще може да си го 

позволи?… 

И един съвсем друг аспект относно ценността на 

авторския труд - защитата на автора срещу 

посегателства към неговия труд под формата на 

дублиране. В България все още не е активно 

прилагането на защитата на авторското право. 

Защо? Защото е свързано с дълги процедури, 

включително с проверка на авторството на техника, 

творба и пр. Картините обичайно носят подписа на 

своя автор. Но това, което обичайно ги прави 

уникални, са специфичния „почерк” на автора. В 

приложното изкуство много често се ползват едни 

и същи техники, прилагат се върху близки по вида 

си материали и съответно резултатите са доста 

близки. И започват дълги спорове между авторите 

кой пръв се е сетил да залепи точно тази салфетка 

върху точно този предмет и я е украсил по 

определен начин (когато е свързано с декупажа). 

Нещо подобно е като да започне спор кой се е 

сетил една мартеница да я сплете и завърже по 

точно определен начин. Много често в приложните 

изкуства, както и при занаятите, резултатите на 

различните приложници много си приличат. Къде 

отива авторският труд тогава? Ами, той много 

често липсва, според мене. Смяната на един цвят с 

друг не прави дадена творба уникална и 

неповторима. И въпреки това дори в приложните 

изкуства, дори в занаятите има творци. Това са 

хора, които от една страна са овладели до 

съвършенство техниките, които всички използват, 

но същевременно успяват да внесат своя стил в 

творбата. И това не става просто като безразборно 

се разбъркват техниките, а по-скоро когато се 

вземе даден елемент, изведе се до неговото 

съвършенство и се приложи по начин, който го 

превръща в произведението, в нещо уникално. 

Тук вече на дневен ред са въпросите дали се 

уважава този авторски труд и посяга ли се на него? 

Законът дава възможност на авторите на техники 

да ги защитят. Но за целта те трябва да 

предприемат определени действия. Ако не ги 

предприемат, самите те са отговорни за защитата 

на това им право и носят последствията от 

бездействието. 

Със съжаление си мисля, че авторският труд у 

нас по-скоро не се уважава. Макар че това 

неуважание се разпростира във всички сфери на 

изкуството… Затова и трудно бих очаквала 

уважение точно в приложното изкуство. И нека пак 

да повторя - приемам за авторство нещо, което 

носи особен почерк на автора и не е нещо, което 

достатъчно е разпространено. Доказалият се Автор 

е разпознаваем сред тълпата. Така е в другите 

изкуства, така е и при приложниците. 

36

Законът 

Законът за авторското право и сродните му 

права е в сила от 01.08.1993 г. Има множество 

изменения и допълнения, като последното засега е 

от 25.03.2011 г. Представяме ви извадки от него - 

за информация и размисъл. 

Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на 

чиято творческа дейност е създадено 

произведение. Други физически или юридически 

лица могат да бъдат носители на авторско право 

само в случаите, предвидени в този закон. 

Чл. 2. Авторското право върху произведения на 

литературата, изкуството и науката възниква за 

автора със създаването на произведението. 

Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко 

произведение на литературата, изкуството и 

науката, което е резултат на творческа дейност и е 

изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да 

е обективна форма, като: 

1. литературни произведения, включително 

произведения на научната и техническата 

литература, на публицистиката и компютърни 

програми; 

2. музикални произведения; 

3. сценични произведения - драматични, 

музикално- драматични, пантомимични, 

хореографски и други; 

4. филми и други аудио-визуални произведения; 

5. произведения на изобразителното изкуство, 

включително произведения на приложното 

изкуство, дизайна и народните художествени 

занаяти;… 

Чл. 1 2 . (1) Авторското право върху 

произведения на изобразителното изкуство и 

архитектурата принадлежи на лицето, което е 

създало произведението, и в случаите, когато 

собствеността върху произведението принадлежи 

на друго лице. 

Чл. 15. (1) Авторът има право: 

… 

8. да спре използването на произведението 

поради промени в убежденията си. 

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за 

всеки вид използване на произведението и за 

всяко поредно използване на същия вид. 

Чл. 94. (1) Който наруши авторско право, сродно 

на него право или друго право по този закон, 

дължи обезщетение на носителя на правото или на 

лицето, на което той е отстъпил изключително 

право за използване. 

(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, 

които са пряка и непосредствена последица от 

нарушението. 

37

Чл. 97. (1) Който в нарушение разпоредбите на 

този закон: 

1. възпроизвежда или разпространява 

видеоносители с възпроизведени на тях филми или 

други аудио-визуални произведения, изпълнения, 

записи на филми или други аудио-визуални 

произведения; 

2. възпроизвежда или разпространява 

звуконосители с възпроизведени на тях 

произведения, изпълнения или звукозаписи; 

3. организира, независимо по какъв начин, 

публично прожектиране на филми и други аудиовизуални 

произведения; 

4. предоставя звукозаписни или видеозаписни 

услуги на други лица с цел изготвяне на единични 

копия от произведения или други обекти, защитени 

от този закон; 

5. организира публично изпълнение на живо или 

чрез запис на произведения, на записани 

изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или 

друго аудио-визуално произведение или на части 

от тях, както и на радио- или телевизионна 

програма или на част от нея; 

5а. организира публично представяне на 

произведение; 

6. излъчва по безжичен път, предава или 

препредава по кабел произведения, изпълнения, 

звукозаписи, записи на филми или други аудиовизуални 

произведения или радио- или 

телевизионни програми; 

7. издава, възпроизвежда или разпространява 

издадени произведения; 

… 

16. се наказва с глоба или имуществена санкция 

в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, 

ако не подлежи на по-тежко наказание и 

предметът на нарушението, независимо чия 

собственост е, се отнема в полза на държавата и 

се предава за унищожаване на органите на 

Министерството на вътрешните работи; 

(2) При повторно и всяко следващо нарушение 

по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на 

предишното наказание глобата или имуществената 

санкция е от три хиляди до тридесет хиляди лева и 

предметът на нарушението, независимо чия 

собственост е се отнема в полза на държавата и се 

предава за унищожаване на органите на 

Министерството на вътрешните работи. 

Материалите подготви: Александринна Константинова 

Снимки: Интернет

Милена Радева 

Илия Бояров 

Animalia и културата 

Те са Милена (Радева) и Илия (Бояров). Млади, талантливи и креативни. Обичат живота, работата си и 

България. Обичат с онази тънка и интелигентна нотка конструктивизъм, която им позволява да заявят какво не 

им харесва и как това да бъде променено. И да дадат своя дан за тази промяна. 

В едно блиц интервю Милена и Илия разказват за себе си, за съвместното си творчество в уникалния проект 

“Анималия” и за културата по нашите географски ширини… 

Да започнем с представянето ви. 

Милена: Аз съм художник по образование. 

Завършила съм графика в средното художествено 

училище в София, а след това - Националната 

художествена академия със специалност „Книга и 

печатна графика”. Работя по специалността си. 

Занимавам се с детски книги. Рисувам всичко 

и единствено на ръка. Защото, особено в България, 

след като открихме компютъра, много хора 

отказаха да рисуват на ръка. За мене това е 

отвратително пагубно, защото рисуването на ръка 

и рисуването на компютър са две тотално различни 

неща. Това е все едно като да кажеш, че можеш да 

четеш и че можеш да пишеш. Едното не води до 

другото и нямат връзка. Та затова аз рисувам на 

ръка: защото мога, защото обичам и защото много 

малко хора го правят. Всъщност голяма част от 

издателите ме търсят точно, защото рисувам на 

ръка. И казват: “Те ми напомнят за моите детски 

книжки.” Това за мене е изключителен комплимент, 

но и мотивация - да рисувам като онези книжки, 

които бяха едно време. А китайският конвейер като 

цяло доведе до една масовизация на книгата и това 

не ми харесва, не ми допада - книгата не е 

еститически издържана, не е хармонична, не е 

образователна, не е добродушна… 

39

Илия: Аз също съм завършил Националната 

художествена академия. И по образование, и по 

призвание съм склуптор. За моя огромна радост 

работя по специалността си - метал, и това ме 

изхранва. 

Когато някой каже “метал”, основната асоциация 

е за нещо студено. Та колко топъл като усещане в 

работата е металът? 

Илия: … Ако го оставиш да е студен, ще е студен. 

Но ти можеш да го стоплиш. Всичко зависи от 

формата. 

Как работите двамата в тандем? 

Милена: Много лесно! Аз и преди това съм 

работила по негови проекти. Занимавайки се с 

фотография, съм снимала негови творби, подготвяла 

съм му портфолио и т.н. Но като екип за 

първи път започнахме да работим в “Анималия”. 

Беше учудващо лесно, макар че това са две 

различни изразни средства, двама различни 

автори, които работят на едно и също място, по 

една тема, с един срок. Бързичко успяхме да се 

напаснем. Всеки си даде идеите за това какво иска 

или пък не иска да прави. Ясно дефинирахме 

всичко още в началото. Работехме в пълен синхрон 

и се допълвахме. 

Доколко според вас на българите им е познато 

усещането за екипност в работата? 

Милена: На младите им е познато, но на 

възрастните - не. Нашето поколение (на младите - 

бел.ред) е свикнало да се търсим един друг, да 

търсим информация един от друг, да искаме 

подкрепа един от друг. Ние не сме се капсуловали 

сами за себе си. 

А какво е вашето обяснение, че на повъзрастните 

не им е позната потребността за 

екипност в работата? 

Милена: Те нямат връзките и механизмите, с 

които да работят в екип. Малка част от тях работят 

свободно с различни техники и технологии. 

Виждала съм мои по-възрастни колеги, които не 

знаят как да си изпратят файловете или пък да си 

направят шрифтовете… Но! Няма да се обадят, да 

попитат някой друг, защото това означава, че 

репутацията им ще спадне. А и как да кажат 

аджеба “Аз това не го зная!”?! 

Илия: Това е начин на мислене, защото не 

можеш да изкараш един държавен служител от 

руслото на държавната работа. В държавната 

работа, дори и да има екип, той е изкуствено 

създаден и не работи. Там няма зъбни колела - има 

само едно зъбно колело и една релса, която да го 

спира. 

Как се роди “Анималия” като проект? 

Илия: Интересно се роди. И двамата искахме да 

направим някаква изложба. 

Милена: Аааа, лъжеш! 

Чакай сега! Ти мълчи, нека Илия да отговори ☺! 

Илия: Защо да лъжа? В крайна сметка искаме да 

покажем творбите си и тук, в България. А не само 

да работим за навън или за някого, който не ни 

дава възможността да се покажем у нас. Добре, де 

- да речем, че донякъде лъжа ☺. Защото аз повече 

исках да направим обща изложба. И с Милена 

40

вкарам в общото понятие “живописец”, защото 

днес всеки може да бъде такъв. 

Илия: Даже и маймуните могат! 

Милена: И след като дефинирахме научната 

илюстрация, за Илия беше много по-лесно да 

търси детайла в малката пластика, в една 

натуралистична скулптура, която се оказа, че за 

него не е проблем. 

започнахме да мислим как да направим заедно тази 

изложба. Тя е илюстратор, аз съм скулптор - това 

са две тотално различни посоки в изобразителните 

изкуства. Милена реши, че може да прави научната 

илюстрация и я направи по начин, доближаващ я 

(илюстрацията - бел.ред.) до живописта. Въпреки 

детайла, въпреки контура, въпреки точния и ясен 

рисунък… Интересното е, че Милена вдигна много 

размера, защото по принцип при научната 

илюстрация той (размерът) е малък. А при мене 

беше обратното - аз се опитвах максимално да 

свия размера, за да има баланс. И стана интересно 

- доколко малката пластика може да е натоварена 

с детайла. 

Хайде, сега, Милена, ти си кажи мнението ☺. 

Милена: Илия от дълго време искаше да направи 

изложба. Но по мое мнение не се престрашаваше 

да каже “От утре започвам работа по нея!”. И така, 

търсейки моята подкрепа, се роди идеята да 

направим “Анималия”. Аз съм илюстратор, а не 

живописец. И в моята работа е много опасно да се 

Какъв, според вас, е пазарът на изкуство и за 

изкуство в България? 

Милена: Знаеш ли кое беше интересното? Когато 

почнахме да търсим зала, в която да представим 

нашата работа, ни беше много трудно да си 

намерим галерия. Празни галерии няма. Но колко 

неща се купуват и какво се купува - това е един 

мноооого труден въпрос, на който надали има 

отговор. Защото никой не си признава какво се е 

купило и продало, за какви пари, на кого. Всички 

мълчат - и галеристите, и художниците. Защото аз 

мога да кажа, че съм направила 4 изложби 

например. Но ако нищо не съм продала? Тогава 

какво? Хваля се пред мама, баба, тати и кучето. 

Ако трябва да обобщим на база казаното от 

тебе: пазар на изкуството има, т.е. има предлагане. 

Илия: Да, предлагане има. 

Милена: Въпросът е дали има търсене. Тъй като 

голяма част от галериите работят и с наем, и с 

процент от продажбита (и двете от авторите - 

бел.ред.), по този начин галеристите нямат и Бог 

знае какъв стимул да търсят купувачи. 

Илия: Възнаграждението на галеристите зависи 

от това колко работа ще свършат, т.е. колко 

картини ще продадат. И повечето от тях тихичко си 

седят и си… кютат на топличко. Но за мене 

основната грешка е, че в България галериите се 

държат от художници. 

А не от мениджъри? 

Илия: Да! Художникът не е търговец, в общия 

случай той не знае как да си продава картините. 

41

Милена: Това е глобална грешка! Ако трябва да 

направя аналог в друга сфера: защо шеф на 

болница трябва да е лекар?! Ама лекарят не е 

мениджър! 

Илия: Имам колеги - склуптури, които искат да 

си затворят кръга - сами да си леят, сами да си 

пилят нещата… Но за мене това не е правилно. 

Илия, ние просто сме в ХХI век и не виждам защо 

сами трябва да си вършим всичко. Че и Микеланджело 

също е имал калфи и помощници, нали? 

Милена: Естествено! И някои от тях са станали 

също толкова известни, колкото него. За такива 

хора, които искат сами всичко да правят, казвам, че 

те се опитват да се превърнат в Северна Корея, 

която си е самодостатъчна в лошия аспект. 

Илия: Вярно е, че има неща, които авторът сам 

трябва да си пипне. Но аз съм оставил леенето, 

обработката на камъни на хора, които се занимават 

с това - които имат опита, машините. Аз нямам 

времето да залитам в чисто технологични процеси, 

при положение, че има хора, които могат да ги 

свършат. Не че не мога сам да свърша всичко 

това… 

Милена: Една вметка, моля. Като пуснеш в Google 

“Търся художник”, ти излизат n на брой 

страници - имена, автори, галерии, студия и т.н. Но 

когато напишеш “Търся богат купувач”, нищо не ти 

излиза. Т.е. ние НЕ знаем кои са купувачите. И 

затова си права, като казваш, че в България има 

пазар на изкуството, но не се знае дали има пазар 

за изкуството. 

А какви са причините да не знаем кои са 

купувачите? 

Илия: Или да ти звъннат един куп художници, 

които да си предлагат работите специално на тебе, 

защото знаят, че ти си богат купувач. Но има и 

нещо друго, което се нарича култура. Това друго 

нещо тук постоянно се подритва по улицата във 

вид на найлонови пликчета и чалга дискотеки. 

Въпросът за купуването на изкуство не е само 

финансов. Хората нямат тази потребност! Те имат 

потребност да вземат кредит и да си купят 

телевизор или пък да отидат на почивка. Каквото и 

ще да е, но не и изкуство! Така всичко се 

принизява до чисто битово ниво - да имам 

телефон, кола, телевизор… 

Милена: Освен това, когато седнеш в кафенето, 

ще си извадиш телефона. Не можеш да си извадиш 

картината на масата, нали? 

Илия: Какво да кажеш за човек, който заявява, 

че 1200 лв. не са му много за телефон, но в 

никакъв случай не може да даде толкова за една 

картина?! Случвало се е да ме питат: “Абе, това що 

струва толкова много? Да не е от злато???” Но идва 

в галерията с жена си и детото си от плажа - по 

Милена: Когато се купува нещо ценно (картина, 

склуптура, графичен отпечатък…), не е необходимо 

всички да знаем у кого е това ценно нещо. Защото 

такава покупка е една инвестиция. А и в чисто 

битов аспект - ако се знае къде има ценни творби, 

веднага ще налазят купувача. Откъде са тези пари? 

Защо са тези пари? И най-лесното нещо е някой да 

ти дойде в къщата и да ти взема съответната 

творба. Или да ти предложи фалшификатори… 

42

бански и с джапанки. Извинявай, какво да 

отговориш на такъв човек? Освен да му покажеш 

вратата и учтиво да го помолиш да я затвори от 

външната страна… 

Изпреварихте ме, но аз да си задам въпроса ☺ 

Какво е вашето мнение: културата се възпитава ли? 

Или пък се създава? Защото процесите са 

различни. 

Милена: Трябва родителите ти да са те завели 

два пъти на театър, за да ти хареса на тебе. И 

впоследствие ти да имаш потребността да отидеш 

пак. Или пък сам да влезеш в галерията. Или поне 

да знаеш къде се намира Националната галерия… 

Това естествено не значи, че ти след това ще 

станеш актьор или разбирач. Но поне ще имаш 

възприятие за този вид изкуство. 

Милена: Първо трябва да възпиташ едно дете - 

да възпиташ желанието му и потребността му от 

култура. Защото трудно можеш да научиш старо 

куче на нов номер. На един възрастен и/или 

пораснал човек не можеш да му обясняваш какво е 

култура и че има нужда от нея. Той вече е доказал, 

че, живеейки безкултурно, няма нужда от култура. 

Затова всичко започва от семейството, това е 

първата брънка от веригата. Впоследствие се 

намесва обществото - то създава тази култура. 

Трябва ли да има стабилна и целенасочена 

държавна политика в култивирането на култура? 

Понятието култура е достаобемащо. Според вас 

културата общодостъпна ли трябва да е? Или пък 

елитарна - както беше в един друг строй? Защото 

тогава културтрегерите живееха със самочувствието 

за елитност и елитарност. 

Илия: Категорично! Не трябва да се затварят 

театри или пък галерии. Трябва да се промени 

нагласата, че в училище часовете по рисуване са 

свободни часове. Според мене в общообразователните 

училища голямата грешка в тези 

часове е, че в тях трябва да правиш нещо. Защо да 

трябва? Простичко е - в часовете по изобразително 

изкуство учениците трябва да бъдат 

запознавани с изобразителното изкуство. Същото 

важи и за часовете по музика. Сигурен съм, че 80% 

от хората не познават нотите. 

Милена: Ама те още живеят така! Но са се спрели 

там, в онова време! И да не назоваваме имена, 

защото (почти) всички ги знаем. 

Илия: Този казус е малко сложен. Културата да е 

общодостъпна… това е O.K. Да е елитарна - пак е 

O.K. Затова съм категоричен, че и възпитаването, и 

създаването на култура трябва да се случва на 

едно и също място - в семейството! 

43

Милена: Това трябва да са образователни 

часове, а не часове по труд и техника. Но нека да 

се върнем към това, което ти ни попита. Аз не съм 

съгласна с казаното от Илия - за държавната 

подкрепа или не-подкрепа на театри, галерии и пр. 

Тези културни институции трябва да намерят 

начина, пазара, PR-а, за да се самоиздържат и 

самоотглеждат. Този стар социалистически маниер 

- че държавата ще отглежда всички ни и тя ще ни 

търси работа, ще ни плаща тока, парното, е 

дълбоко погрешен! Не може държавата да ни 

отглежда! 

Визитни картички 

Милена Радева 

Зодия: Риби 

Обича: морето, котките, да пътува, да има 

свободно време 

Не обича: зимата, ястия с домати 

Любима фраза: “Факт е…” 

Илия: Аз не искам държавата да ни отглежда. Но, 

ако искаш да възпитаваш култура у някого в Шумен 

напр., не можеш да затвориш шуменския театър. И 

да се надяваш шуменци да ходят на театър в 

Бургас. 

Милена: Нека да има някакъв определен процент 

на субсидиране. Защото аз не съм съгласна да 

плащам с моите данъци кафето и цигарите на разни 

културни “величия”. А те да седят по цял ден в 

кафенето и да ми обясняват как държавата е 

длъжна! Разбирам от държавния бюджет 

средствата да отиват за поддръжка на сградите и 

за битови консумативи напр. Но за заплати на 

актьорите??? Не, не съм съгласна! Всички ние 

просто трябва да си вършим качествено работата, 

така че да си заслужаваме възнаграждението, 

което ни се дава! 

Илия Бояров 

Зодия: Лъв 

Обича: лятото, морето, животните, да работи 

Не обича: мизерията, мръсотията, селтащината и 

червено цвекло 

Любима фраза: “Не знам!” 

Едно интервю на Любомира Бончева 

Снимки: личен архив 

44

Позициониране 

Милена: Работи с автори и издатели от САЩ, Австралия, 

Норвегия, Англия, Сингапур и България. Има над 50 

илюстрирани книги, а нейни концепции са представяни на 

изложби на книгата в Германия, Корея, Израел и 

България. 

Илия: Скулптурите му са притежание на колекционери от 

България, Италия, Англия и САЩ. Негови творби са 

собственост на художествени галерии в София, Велико 

Търново, Ахтопол и редица частни колекции. 

Animalia 

Изложбата разглежда под лупа (в буквален и преносен 

смисъл) познатите по нашите географски ширини животни 

и приказни герои – лисицата, кафявата мечка, кучето, 

калинката, малкото пате.... Илюстрациите са създадени с 

научна прецизност, а скулптурите изненадват с 

миниатюрни детайли. Изложбата е необичайна, привлича с 

реалистичността си в съчетание с артистично майсторство 

и представлява интерес за широк кръг зрители. Началото 

беше поставено на 15 октомври 2014 г. в галерия 

“Червената точка” в София. 

Къде и кога може да се види? 

- Варна: 26 февруари–12 март 2015 г. в галерия “Радио 

Варна”; 

- Русе: 2 април-6 май 2015 г. в Екомузей “Русе”; 

- Велико Търново: 8-30 май 2015 г. в Изложбени зали 

“Рафаил Михайлов”; 

- Банкя: 1-15 юни 2015 г. в Арт Център “Банкя” 

- Пловдив: 18 юни-2 юли 2015 г. в Trap Gallery, Капана; 

-Бургас: 29 септември-18 октомври 2015 г. в галерия 

“Богориди”. 

45

46

Предизвикателството 

да твориш 

Гледате филм. По възможност екшън. И в него - 

изобилие от кървища, рани и всякакви други 

натуралности. Е, питали ли сте се някога кой ги 

създава всичките тези зрелищности? 

Творят ги такива като моята събеседничка - 

Теодора Василева! Тази млада дама истински се 

оживява, когато ми разказва за пресъздаване на 

счупени ръце, охлузвания, насинени очи и пр. 

Оживлението ѝ е откровено творческо, защото и 

нещата, които създава, също са творчески. 

Теди ми разказва как, откакто се помни, все 

обича заниманията в сферата на изкуството. Още 

от малка започнала да рисува. След това (почти 

закономерно) “прескочила” към фотографията. 

Спомня си първия си досег с фотоапарат, първата 

си снимка. Били на излет в планината и един от 

присъстващите - батко със сериозна старовремска 

техника, ѝ обяснил как се кадрира и ѝ дал да 

направи една снимка. “Ръцете ми трепереха, като 

хванах фотоапарата! Щракнах, а по-късно човекът 

ми подари вече проявената снимка. Още си я пазя!” 

- разказва Теди. 

Теди с българския флаг 

От рисуването през фотографията, та до кино 

грима, специалните ефекти, театралните маски. За 

красивия грим младата дама твърди, че ѝ звучи 

малко скучновато. Но пък специалните ефекти 

истински я вдъхновяват. И разказва със светнали 

очи: “Когато отидох на курса (за специални ефекти 

- бел.ред.), разбрах, че за шестте месеца обучение 

теорията е точно 1 (един) час! След тези 60 минути 

ти дават материалите в ръцете и… действай! 

Моментално се въодушевих - материалите бяха 

различни, не бях работила с такива. А в понятието 

“специални ефекти” се включва всичко, което в 

един филм е различно от нормалното - 

С любов (и) към машините 

Някъде във висините 

47

като се започне от дребни рани, охлузвания и се 

стигне до приказни маски, остри уши, голям нос… 

Специалните ефекти са много пространна тема. А 

материалите за тях са почти като в строителството. 

В тенджерата бъркаш латекс и какво ли още не - 

сякаш правиш приказни заклинания. Наистина е 

много е забавно! Виждаш как на нечия ръка 

случваш нещо много зловещо и странно. Но аз го 

приемам като предизвикателство - това е част от 

работата ми и трябва да го направя максимално 

реалистично. Помежду си се шегуваме, че колкото 

по-зловещо сме го направили, толкова пощастливи 

се чувстваме ☺.” 

Зомби-Арлекин ☺ 

време са работили какво ли не, за да имат 

ресурсите да успеят в творчеството си. За 

съжаление, доста често много творци остават 

недоценени. А истината е, че в страната ни има 

невероятни млади и талантливи хора. От друга 

страна пък битува мнението, че творецът е… 

хаймана. Обществото откликва много странно на 

хората, които се занимават с някакво творчество. 

Като че заобикалящите ни се дразнят от външния 

вид и излъчването на творците. Едни твърде 

позитивно изглеждащи хора, които не ходят на 

Част от реквизитите на Теодора Василева 

Питам (и) Теди дали по нашите географски 

ширини един творец може да живее нормално, 

благодарение на това, което създава. Със 

скоростта, с която изстрелва отговора си, ми дава 

ясно да разбера, че мнооооого е мислила по този 

казус: “Тук монетата има повече от две страни. Има 

хора, които са успели да го направят. Но найвероятно 

това на тях им е струвало страшно много 

време, усилия, лишения… И със сигурност през това 

Теди във вихъра си 

48

Тази дама е жертва на насилие тип “специални ефекти” 

Снимка с модела 

работа от 9 до 18 часа, щастливи едни такива - 

това изглежда странно за масовия човек, дразни 

го. В същото време този масов човек демонстрира 

такова едно почти благородно снизхождение тип 

“Абе, оставете го него. Той нали рисува…”. 

А това какво ли ще стане? 

Еднакво атрактивни 

49

И в дух на “Терминал 2” стигаме до хипотезата 

дали Теди устойчиво би напуснала България - да 

живее и да се реализира в чужбина, където 

работата ѝ със специалните ефекти финансово ще 

се цени много по-адекватно. А тя, като правилен 

Козирог, ми заявява категорично: “Не! Не бих 

отишла да живея там! Обичам да пътувам. Но 

обичам да се връщам тук. Знаеш ли, има нещо 

много топло в това да се връщаш в България…” 

С венециански привкус 

Цветно настроение, сътворено от Теди 

Визитна картичка 


Обича: мотори, предизвикателства, 

пътувания, спагети 

Не обича: негативизма 

Любима фраза: “Няма невъзможни неща!” 

Като черна пеперуда 

50

В процес на работа… 

Завършен! 

Автор: Любомира Бончева 

Снимки: личен архив 

Гарванът 

Автентично и жизнерадостно 

Злата мащеха 

51

52

53

54

Бабо Марто, где така 

46 интересни факта за 

мартениците и капризната 

старица 

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. А тя пък ни носи мартениците - една 

само българска красота! 

1. Месец март е единственият женски месец. 

Той е месецът на зачатието на пролетта и земята, 

която ще роди лятото и плодородието. Негов знак 

у нас е мартеницата, символ на пробуждането и 

култа към слънцето. 

2. Навсякъде по света идването на пролетта се 

празнува с радост и надежда. Но само у нас, в от 

България, този празник се посреща с традициите 

от отколешни времена. 

3. В последно време около произхода на 

мартениците се зароди спор. Според една от 

версиите този амулет води началото си още от 

времето, когато траките са живяли по нашите 

земи. Те закачали червени конци на добитъка си, 

за да го предпазят от болести. 

55

4. Според друга версия корените на празника 

Баба Марта са още от прабългарите и славяните. 

Празнува се у нас и в Румъния. 

7. Според преданията Баба Марта има двама 

братя - Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари). 

Тя винаги е люта, защото всяка година братята ѝ 

изпиват виното и не ѝ оставят и капчица дори, за 

да го опита. Затова и Баба Марта трябва да се 

умилостиви, защото настроението ѝ оказва силно 

влияние върху времето. Когато е засмяна, времето 

е слънчево и топло. Но ядоса ли се, задухва вятър 

и облаци закриват Слънцето. 

8. Пак според преданията Баба Марта е стара и 

куца жена. Затова и носи железен бастун - да се 

подпира на него. 

5. Трета теория пък ни отвежда в периода, 

когато хан Аспарух започва да сформира 

българската държава. С тази версия са свързани и 

три от легендите за мартеницата, които се 

обединяват около това, че хан Аспарух получил 

съобщение от красивата си сестра - Хуба под 

формата на бял конец, привързан към крака на 

птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост 

от историята. По време на пътя птицата се 

наранила и така конецът се оцветил и в червено. 

Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух 

накичил целия си народ с такива конци. 

9. За да се засмее Баба Марта, да изгрее 

слънцето и всичко да се затопли, стопаните трябва 

да закачат пред всяка къща пресукани червени 

конци. Затова всяка година на 1 март си 

подаряваме мартеници с пожелания за здраве и 

благополучие. 

6. По стар български обичай символично 

посрещаме пролетта и Баба Марта. А капризната 

старица пък наглежда хората и посевите, облечена 

в червен сукман, забрадена с червена забрадка, 

обута в червени вълнени чорапи. 

10. Старицата имала и изисквания относно 

хората, които ще срещне на първи март. Тя не 

обичала да вижда стари жени и, за да не я 

разгневят, те си седели вкъщи. Затова пък към 

младите момичета и децата Баба Марта била 

благосклонна и благодарение на тях времето 

можело да бъде топло и слънчево. 

11. Баба Марта била изключително благоразположена 

към хората, които носели мартеници. 

Оттук идва и многовековната традиция на този ден 

да се окичваме с бели и червени конци. 

56

20. По-късно в някои области започнали да 

връзват златна или сребърна паричка, или пък 

синьо мънисто. 

21. На 1 март жените не перат и не простират 

бели дрехи - за да не падат слани и градушки. За 

предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се 

тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, 

плетат, предат, тъкат, да работят в градината. 

12. В стари времена мартеницата е била 

възприемана като амулет, предпазващ от злите 

духове. 

22. Мартениците трябва да са усукани така, 

както момите се усукват около момците. Според 

традицията невестите трябва да носят мартениците 

отдясно, а момите - отляво. 

13. Поверието гласи, че червеният цвят 

предпазва от болести. Затова връзвали червени 

конци и на младите булки, и на малките деца. 

14. Червеното е цвят на женското начало, на 

здравето. То е знак на кръвта, на зачеването и 

раждането. Нека да си припомним, че женските 

сватбени носии първоначално са червени. 

15. Белият цвят първоначално символизира 

мъжкото начало, силата, светлата. По-късно, под 

въздействието на християнството, обозначава 

девствеността и непорочността (белият цвят е 

цветът на Христос). 

16. Хората вярват, че Баба Марта ще влезе само 

в много чиста и спретната къща. Поради тази 

причина в края на февруари къщите се почистват 

старателно. Това е символичното пролетно 

почистване от всичко лошо, старо и ненужно, 

останало от миналата година. 

17. На първи март се пали и първият пролетен 

огън, в който се изгарят всички стари и ненужни 

неща. А като ритуал за здраве и плодородие 

хората прескачат жаравата. 

23. Ергените носят мартениците с разчепкани 

краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за 

да не се развяват по седенките. 

24. В миналото българите си закичвали мартеници 

на различни части от тялото, включително 

на шията и краката. Това понякога дори било 

свързвано със социалното положение на човека. 

18. Днес обикновено връзваме мартеница на 

китката на ръката. А някога само децата, момите и 

младите булки носели мартениците по този начин. 

19. Първите мартеници, предназначени за 

окичване на хората и добитъка, са били само 

усукан червен и бял конец, без прибавки към него. 

57

25. Младите ергени закачали мартениците на 

кутрето на лявата си ръка, а женените мъже ги 

слагали в десния чорап. 

пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). 

Неповторимо български са кукличките "Пижо и 

Пенда". 

30. В Родопите мартенците са многоцветни, а в 

Софийско и Мелнишко може и да са сини и 

червени. 

31. При изработването на мартеницата конците 

задължително трябва да се засучат на ляво. 

Понякога може да се добавят различни символи: 

черупка от охлюв - за здраве и сила, мъниста - 

против уроки, скилидка чесън - за предпазване от 

зли демони, паричка - за благополучие. 

32. В Банско събирали мартениците всяка година 

и така броели годините на детето. 

26. На някои места в страната наричат 

мартеницата “урочница”, защото се вярвало, че 

предпазва от “лоши очи” и от уроки. 

27. В някои краища наричат седмицата, 

започваща от 1 март, ”броените дни”. По тези дни 

гадаят какво ще бъде времето през годината. 

28. Широко разпространен е и друг обичай - 

избиране на ден. Всеки си намисля определен ден 

до 22 март и по него познава каква ще му е 

годината. Ако е слънчев, годината ще е успешна; 

ако пък вали и времето е лошо - ще има трудности. 

33. В Хасковско бабата, която рано преди 

съмване връзва мартениците на децата от 

семейството, се облича изцяло в червени горни 

дрехи. 

34. В Троянско преди изгрев слънце на първи 

март стопанките на всеки дом връзват червена 

вълна по ключалките на вратите. 

35. В Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен 

класът на житото, хвърлят в нивите червено платно 

или червена прежда. 

29. Мартениците обикновено се правят от вълна. 

Традиционно те са във вид на парички, топчета, 

36. В Разградско при изгрев слънце всяка 

домакиня мята червен плат на едно от плодните 

дръвчета в градината - за да се засмее Баба Марта. 

58

43. В Пирин пък съществувало друго поверие, 

свързано с камъка и насекомите: ако по 

мартеницата имало мравки, значи през годината се 

очаква успех в отглеждането на много кози и овце. 

Калинките предсказвали, че човекът ще има едър 

рогат добитък, а паякът – отглеждане на магаре. 

44. Заради това, че на някои места в България 

по мартеницата се гадае, някъде я наричат 

“гадалушка". 

37. В някои селища на България, освен белите и 

червени мартенички, хората изработвали малки 

лястовички от леска. 

38. Ако искате да сте румени и здрави, трябва 

да закачите мартениците си на първото цъфнало 

дръвче, което видите. 

45. По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез 

приложението си Google Doodle, логото на 

търсачката Google е изписано с преплетени бели и 

червени конци и е разкрасено с червен и бял 

пискюл. 

39. Ако пък искате да избягате от всичко лошо и 

зло, трябва да хвърлите мартениците в течаща 

вода, която да отнесе злините. 

40. Хората от Южна България вярвят, че 

мартеницата, носена на китката, трябва да се 

свали, когато човек види щъркел. Ако птицата не 

лети, значи лятото ще е много мързеливо. 

41. Мартениците, носени на врата, се свалят, 

когато се види лястовица - за да стане шията 

грациозна и дълга като на птица. 

42. В някои краища на България девойките 

поставяли мартеницата си под голям камък и така 

гадаели за бъдещия си съпруг. Точно след половин 

година те се звръщали на същото място и ако по 

мартеницата имало полепнали мравки, техният 

избраник щял да бъде беден. 

46. Независимо от своя произход, мартеницата 

остава един от най-емблематичните и обичани 

символи на България. Бяло-червеният конец в един 

ден свързва всички българи, независимо от това 

къде се намират. 

59

Легенда за Баба Марта 

Една козарка извела стадото си в 

планината рано сутринта, въпреки че 

мъжът ѝ я предупреждавал, че времето ще 

е лошо. Тя била убедена, че Баба Марта ще 

я дари с хубаво време - нали и и двете са 

жени. Само че това разгневило и 

разсърдило старицата. Не минало много 

време и черни облаци надвиснали над 

планината. Козарката така и не се 

завърнала в дома си - тя и стадото ѝ 

замръзнали и се превърнали в купчина 

камъни, от които потекла лековита вода. 

Легенда за лястовицата 

Някога лястовицата била толкова 

срамежлива невеста, че говяла 

( мълчала) пред свекър и 

свекърва повече от три години. 

Едно време било обичайна 

практика младата невеста да 

изразява своята почит към 

родителите на съпруга си с 

мълчание, но в повечето случаи 

това продължавало 40 дни. Тази 

срамежлива невеста обаче 

платила скъпо за своята 

стеснителност. Мислейки я за 

няма, роднините довели друга 

жена за любимия ѝ. Но преди 

новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста 

проговорила. А след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за 

дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните - заради това опашката на 

лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай 

младите булки вече не говеели толкова дълго, а лястовичката станала символ на 

обновлението. Затова и в някои краища на страната мартениците се свалят, 

когато лястовичката дойде. 

По материали от Интернет 

Снимки: Интернет 

60

15 интересни факти за пролетта 

1. Първия ден от пролетта се нарича пролетно 

равноденствие. На английски е vernal equinox, 

като “vernal” идва от латински и означава 

“пролет”, а “equinox” буквално от латински значи 

“равна нощ”. 

2. Идеята е, че в този първи пролетен ден денят 

е 12 часа и нощта - също 12 часа. Еспертите 

обаче твърдят, че това равенство обикновено е 

преди настъпването на първа пролет. 

61

3. Тази година пролетта ще настъпи на 20 март 

2015 г. в 22,45 часа. 

6. Периодът от началото на астрономическата 

пролет до началото на следващата астрономическа 

пролет е равен на една тропична година и се 

равнява на 365,24219 денонощия. По света е 

възприетата календарна система, основаваща се на 

т.нар. "Григориански календар”. 

4. Ако застанете на екватора в първия пролетен 

ден, слънцето ще мине точно над главата ви. 

Това се случва само два пъти в годината - в 

деня на пролетното и в деня на есенното 

равноденствие. 

7. В първите пролетни дни в Иран се празнува 

зорастрийската Нова година - Ноуруз (в превод 

означава “Нов ден”). С този древен зорастрийски 

ритуал се празнува символичната победа на 

светлината, добротата и огъня, представени от 

мъдрия бог Ахура Мазда, над тъмнината и злото, 

които са владение на тъмния бог Ариман. На масата 

се нареждат 7 различни вида храни, чиито 

наименования започват с персийската буква “С”. 

Най-почитаните храни са ябълките, чесънът и 

житото. 

5. Първият ден от пролетта в Северното 

полукълбо е първият ден от есента за хората, 

живеещи в Южното полукълбо. 

62

8. Първите пролетни цветя са глухарчетата, 

зюмбюлите, нарцисите, лалетата, ирисите, 

люляците… 

10. Още в древността денят на пролетното 

равноденствие е бил важен религиозен празник. 

Остара е едно от имената, използвани за 

честването на събуждащата се и възраждаща се 

природа. Думата “Остара” произлиза от името на 

германската езическа богиня на пролетта. Според 

вярванията в деня на пролетното равноденствие 

богинята Остара се венчава за бога на Слънцето. 

Предполага се, че от името Ostara произлизат 

английското Еaster и немското Ostern, т.е. 

Великден. Великден се отбелязва в първата неделя, 

следваща пълнолунието след пролетното 

равноденствие. 

9. “Пролетна умора” не е просто литературна 

фраза. Дългите зимни месеци, в които слънчевата 

светлина е много малко, а консумацията на пресни 

плодове и зеленчуци - по-ограничена, си казват 

думата. И става така, че навън е слънчево, живо и 

животворно, а на нас ни е отпаднало, изморено и 

неработоспособно. 

11. Предшествениците на келтите са създали 

много мегалитни паметници, които са се 

използвали за предсказване и наблюдаване на 

равноденствията и слънцестоенията. Най-яркият 

пример е Стоунхендж (в днешна Великобритания), 

който според някои учени е древна астрономическа 

обсерватория.

14. В древен Китай са вярвали, че яйце може да 

се задържи вертикално на Ли Чун – първият ден на 

пролетта и първият ден от китайския слънчев 

календар. Всъщност Ли Чун не съвпада с 

пролетното равноденствие, а е през първите дни на 

февруари. 

12. По време на пролетното равноденствие и до 

днес хиляди хора се събират пред пирамидата на 

бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико. Древните маи 

така са изградили пирамидата, че в този ден върху 

нея се образува змиевидна сянка. Феноменът се 

наблюдава вече повече от три хилядолетия. 

15. Традицията на вертикалното яйце е била 

пренесена от Китай в САЩ. Най-вероятно в деня на 

пролетното равноденствие яйцето може да се 

задържи изправено в точния момент на 

равноденствието - заради разположението на 

Земята и Слънцето. Който успее, ще има късмет 

през цялата година. 

13. Преди християнизацията на славянските 

народи по време на пролетното равноденствие се е 

празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През 

езическите времена празникът е бил свързан с 

настъпването на пролетта, разцъфването на 

природата и слънчевата топлина. 



64

17 щъркелови мига от пролетта 

Щъркелът винаги е бил символ на пролетта и новия живот. Какво знаем и какво не знаем за тази чернобяла 

пролетна емблема, защитена от Закона за защита на природата? 

1. Щъркелът (Ciconia) е от разред Щъркелоподобни. 

Има 7 вида, 6 от които са представители 

на Стария свят. Само видът Ciconia maguari 

обитава Южна Америка. 

2. Щъркелите са сравнително едри птици, около 

метър високи, с дълга и тънка човка. Размахът на 

крилете им е около 180 cm. 

3. Щъркелът е птица, която живее предимно в 

колонии. Обикновено се чифтосва веднъж и завинаги 

си остава ,,омъжена’’. Гнезди по комини, 

покриви, кули, църкви. Само южноамериканският 

щъркел гнезди по земята. 

4. Белият щъркел е 

символ на няколко 

евро-пейски страни и 

е птица, която още от 

древността обитава 

фолклора и културата 

на местните народи. 

5. Птиците снасят 

средно по 4-5 яйца и 

отглеждат по едно 

поколение годишно. 

65

6. Хранят се с жаби, насекоми, червеи, млади 

птици, гущери и гризачи. 

7. Белият щъркел е ширококрила рееща се птица 

- при продължителен полет на голямо разстояние 

тя се рее между топлите възходящи въздушни 

течения, наречени термали или термици. Тези 

течения са невидими вълни от топъл въздух, който 

се издига от земята вследствие от нагряването ѝ от 

слънчевите лъчи. Навлизайки в термалите, 

щъркелите се издигат високо от тласкащия ги 

нагоре топъл въздух. След като достигнат найвисоката 

точка на термала, щъркелите го напускат, 

носейки се плавно и на дълги разстояния. 

Постепенно губят височина, докато достигнат до 

следващия термал. 

11. Според митологията, щъркелът носи 

бебетата. Най-вероятно корените на тази история 

са в гнезденето на белите щъркели на комините в 

градски области и съответно често са забелязвани 

около населени места. 

12. През есента могат да се наблюдават ята от 

по 10 000 мигриращи щъркели, а понякога и помногобройни. 

13. Една от най-оживените части на източната 

прелетна магистрала (Виа Понтика) е районът на 

Бургас. При добри условия за реене белите 

щъркели могат да изминат 500 км на ден. 

14. Общото разстояние, което изминават по 

време на миграция, е от 2 000 до 10 500 км. 

Преминават го за около четири седмици. 

8. Щъркелите летят само през деня. Европейските 

щъркели пресичат Средиземно море в 

най-тесните точки, защото топлите въздушни 

течения са само над сушата. Затова в определено 

време на годината през протоците Гибралтар и 

Босфорa могат да бъдат забелязани да минават 

хиляди такива птици. 

15. През есента младите щъркели напускат 

гнездата, за да тръгнат 1–2 седмици по-рано на 

път от техните родители. 

9. Черният щъркел е отшелник и гнезди по 

непристъпни скали или по високи дървета в стари 

широколистни или смесени гори. Обитава места, 

които са близо до реки, богати на жаби и риба. 

Храни се с водни змии и други дребни животни. 

10. До неотдавна се смяташе, че щъркелите не 

издават звуци, освен тракането с клюна. Вече 

обаче е установено, че макар и рядко, те ползват 

гласа си. 

66

16. През пролетта миграцията обратно към 

Европа отнема повече време. Тъй като времето е 

по-лошо, птиците изминават на ден по-къси 

разстояния. 

17. Щъркелите летят към местата за гнездене в 

периода от януари до април. В България пристигат 

в началото на март. 



Поверията 

1. Легендите разказват, че някога, преди 

мноооого години, щъркелът бил човек - много 

набожен и всяка година ходел на Божи гроб, за да 

се поклони. Но Господ решил да го изпита дали пък 

наистина вярата му е толкова голяма. Явил се пред 

него и му заръчал с голям сандък, завързан на 

гърба му, да изкачи една висока планина. Обаче му 

забранил да отваря капака и да поглежда какво има 

в сандъка. Изкачвал, изкачвал човекът, изморил се 

и седнал да си отпочине. Любопитството му 

надделяло и… отворил сандъка. А отвътре 

наизлезли змии, гущери, жаби и всичките се 

разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, 

превърнал човека на щъркел и му казал: “Ти ще 

станеш пак човек, чак когато събереш обратно в 

сандъка всичките избягали твари!”. Затова цяло 

лято щъркелът ходи по реките и блатата - да лови 

жаби, змии и гущери. А наесен все така заминава 

на хаджилък - да се поклони на Божия гроб и да 

измоли прошка за греха си. 

2. Която къща има на покрива си щъркелово 

гнездо или под стрехата - лястовиче, тази къща е 

защитена от нещастия и от лоши магии. Голям грях 

е да се развали гнездо, да се чупят яйцата или да 

се убиват малките щъркелчета (и лястовичета). 

3. Когато видите първите щъркели, добре е да 

имате пари в джобовете или хляб в ръцете си - за 

да сте богати и сити през цялата година. Хубаво е 

да сте прави, а не седнали, за да ви спори 

работата. И да посрещате щъркелите с пожеланието 

“Вие да седите, а аз да летя!” ☺. 

4. В Централна България на Благовец има обичай 

хората да дрънкат с машата и ръжена и да плашат 

змиите: “Бягайте, змии и гущери, че идат 

щъркелите!”. Според народните вярвания нито найголемите, 

нито най-отровните змии могат да 

навредят на щъркелите. Старите хора разказват, че 

се е случвало змия да надвие орел, но никога не е 

надвивала щъркел.

68

69

Показалец 

Стр. 1 - магазин “Smile Hobby” - гр. София, жк "Красно село", ул. "Хубча" №2, тел.: 0879 249 898; www.smilehobby.net 

Стр. 5 - Art flora - гр. София, ул. “Балша” №17, тел. 0885 935 941, https://www.facebook.com/artflorart 

Стр. 7 - Артисимо - https://www.facebook.com/profile.php?id=100003658794848, тел. 0898 511 307 

Стр. 10 - Plasmolifting - Пловдив, бул. ”Васил Априлов" № 29, тел.: 0896 736 988, 0895 639 696 

Стр. 11 - Фокстудио - 8200 Поморие, ул. „Сан Стефано” №1, тел. +35959623545, www.byfoxstudio.blogspot.com/, 

https://www.facebook.com/byfoxstudio, www.foxstudio.wix.com/foxstudio, 

https://www.facebook.com/foxstudio.pomorie 

Стр. 22 - магазин “Smile Hobby” - гр. София, жк "Красно село", ул. "Хубча" №2, тел.: 0879 249 898; 

www.smilehobby.net 



Стр. 27 - ICN - гр. София, бул. “Симеоновско шосе” №33, тел.: 0700 30070, 02/ 491 88 77, моб. тел. 0888 738 

338, www.icn.bg 

Стр. 30 - Вихра Василева - блог РазВихрено - www.razvihreno.com, магазин “РазВихрено" - София, кв. "Иван Вазов", 

ул. "Балша" 5, тел. 0888 215 535, ФБ страница: РазВихрено 

Стр. 34 - Анна Стойчева - „Школа по декупаж и Соспесо траспаренте на Анна Стойчева” - гр. София, магазин за 

материали за декупаж „Асед Дизайн” 

Стр. 39 - Animalia - http://www.animaliaexhibition.seimenus.com/, https://www.facebook.com/AnimaliaExhibition 



Стр. 47 - Теодора Василева - https://www.facebook.com/MakeUp.TeodoraV, https://teodoramakeup.wordpress.com 

Стр. 52 - Антисмокинг център - www.daotkajemcigarite.alle.bg 

Стр. 53-54 - Къща за гости “Баче Тодор” - гр. Добринище, www.hotel-bt.com, тел: 0886 548 655 

Стр. 68 - Антисмокинг център - www.daotkajemcigarite.alle.bg 

Стр. 68 - По-вкусното сирене - гр. София, ул. “Пирин” №7, маг. 1, тел. 0884 222 392 

Стр. 69 - BMM - www.bmm.bike 

За достоверността на материалите, публикувани в списание Decoration & Découpage, отговорност носят авторите 

им. 

70

Снимка: Мийя Александрова 

Decoration & Découpage - всички права запазени. 

Всички изображения, картинки, текстове, снимки и друга информация, публикувани в това издание, както 

и на уебсайта, са собственост на Decoration & Découpage и/или на неговите партньори и са под закрила на 

Закона за авторското право и сродните му права. 

Всяко възпроизвеждане, промяна и други на част или на цялото съдържание на списанието и/или уебсайта 

е забранено и се преследва по предвидения от закона ред, освен ако е налице изричното съгласие на Decoration 

& Découpage и/или на неговите партньори за съответния вид използване. 

71

D&D Issue 6-small-NEW

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?