Свидетелство на Любомира Манчева
Публикувано в сп. Прозорец 3/2016
Публикувано в сп. Прозорец 3/2016
- No tags were found...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
зрас<strong>на</strong>х в семейство, в<br />
което никога не бях чула<br />
и дума за Бога. Въпреки<br />
премногото злочестия<br />
никой от близките ми не търсеше <strong>на</strong>дежда<br />
за избавление в Него.<br />
В продължение <strong>на</strong> 12 години страдах<br />
от тежки хранителни разстройства,<br />
които се редуваха. Не бях способ<strong>на</strong> да<br />
спра цялото това мъчение – то беше посилно<br />
от мен и нищо не можеше да ми<br />
помогне.<br />
Ви<strong>на</strong>ги изпитвах несигурност за<br />
това, което ми предстои. Мечтаех за<br />
по-щастлив живот и исках някой да ми<br />
го обещае, затова от 16-годиш<strong>на</strong> започ<strong>на</strong>х<br />
да търся различни гадателки. След<br />
срещите с тях въпреки красивите обещания,<br />
които <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> чувах, изпадах в<br />
депресия. Сякаш нещо беше стъпило <strong>на</strong><br />
гърдите ми и ме задушаваше.<br />
Когато ме приеха да следвам жела<strong>на</strong>та<br />
от мен специалност, отново бях<br />
изпълне<strong>на</strong> с несигурност. Баща ми вече<br />
беше <strong>на</strong> легло и не можеше да се грижи<br />
за семейството както преди. Първата<br />
годи<strong>на</strong> в университета преми<strong>на</strong> в<br />
посещения <strong>на</strong> гадателки и изпращане<br />
<strong>на</strong> есемеси до екстрасенси. В <strong>на</strong>чалото<br />
<strong>на</strong> лят<strong>на</strong>та ваканция имаше практика,<br />
която не беше задължител<strong>на</strong> за всички<br />
студенти, но аз се включих. Водеше я<br />
преподавател сатанист, който откровено<br />
възхваляваше дявола и отричаше съществуването<br />
<strong>на</strong> Бога. Разказваше истории<br />
за сата<strong>на</strong> и за това, колко му помага.<br />
Препоръчваше филми за антихриста,<br />
които от любопитство гледах...<br />
След края <strong>на</strong> практиката оста<strong>на</strong>х<br />
в общежитието. Там започ<strong>на</strong>ха да ми<br />
се случват странни неща. Блокът беше<br />
почти празен, защото студентите бяха<br />
във ваканция, но въпреки това вечер<br />
чувах от коридора <strong>на</strong> етажа глъчка, сякаш<br />
имаше празненство. Понякога събирах<br />
смелост и проверявах, но <strong>на</strong>вън<br />
нямаше никого. Постепенно преодолях<br />
това, но се появи друго – зловещото усещане<br />
за чуждо присъствие. Случваше се<br />
да е толкова осезаемо, че се страхувах<br />
да оста<strong>на</strong> <strong>на</strong> тъмно. В такива моменти<br />
заспивах с вплетени за молитва ръце –<br />
повтарях молитвата „Отче <strong>на</strong>ш“, докато<br />
не се изтощя. На сутринта се събуждах<br />
в същата поза, обля<strong>на</strong> в пот. Денем ми<br />
се струваше, че бродя между два свята.<br />
Сякаш бе отворе<strong>на</strong> вратата <strong>на</strong> злото.<br />
Почти едновременно всичките ми приятели<br />
се отдръп<strong>на</strong>ха от мен без видима<br />
причи<strong>на</strong>.<br />
Мой колега з<strong>на</strong>еше, че се интересувам<br />
от бъдещето и ми подари карти<br />
„Таро“, които беше донесъл от Америка.<br />
Тогава мислех, че за да гледаш по тях, е<br />
необходима конкрет<strong>на</strong> дарба, която аз<br />
не притежавам. Започ<strong>на</strong>х <strong>на</strong> шега да ги<br />
подреждам и да чета в интернет какво<br />
оз<strong>на</strong>чават. Смятах, че е съвсем безобидно,<br />
защото се информирах за картите от<br />
различни сайтове. Така у мен се зароди<br />
интерес и към астрологията, хиромантията,<br />
телепатията. Уменията си пробвах<br />
върху мои приятели. В един момент<br />
вече не се нуждаех от есемеси до гадателки<br />
– сама можех да предсказвам.<br />
Почти за всеки изпит обръщах чаша с<br />
кафе и подреждах карти. Тези изпити, за<br />
които си предсказвах, ми<strong>на</strong>ваха изключително<br />
тежко, а другите, за които не<br />
питах, успявах да взема безпроблемно.<br />
Имаше периоди, в които още щом<br />
отворех очи, усещах, че <strong>на</strong>д мен е <strong>на</strong>двис<strong>на</strong>л<br />
буреносен облак и ме притискат<br />
множество неразрешими проблеми.<br />
Неприятностите и кавгите ме следваха<br />
по петите. Все по-често човешкото съществуване<br />
ми се струваше безсмислено.<br />
Съмнявах се, че изобщо има Бог.<br />
Всичко ми се виждаше без<strong>на</strong>деждно и с<br />
времето това убеждение се засилваше.<br />
Множеството неприятни случки ме<br />
караха да мисля, че нещо провокира<br />
събитията около мен. Едва не изгорях<br />
при пожар, плам<strong>на</strong>л в съсед<strong>на</strong>та стая,<br />
докато спях. Губех документи, парите от<br />
спестяванията ми изчезваха по необясним<br />
<strong>на</strong>чин. Отчаянието все повече ме<br />
обземаше, а всичко, което се опитвах<br />
да градя, се разпадаше още преди да<br />
започ<strong>на</strong>.
Мой колега, <strong>на</strong> когото бях споделяла<br />
какво се случва, ми обясни, че това<br />
вероятно се дължи <strong>на</strong> интереса ми към<br />
гледането <strong>на</strong> кафе и карти. Явно хобито<br />
ми не бе така безобидно, както мислех.<br />
Предложи ми да започ<strong>на</strong> да ходя редовно<br />
<strong>на</strong> църква и споме<strong>на</strong>, че поз<strong>на</strong>ва<br />
църковен служител, който би могъл да<br />
ми помогне.<br />
След този разговор реших да спра<br />
да гледам <strong>на</strong> кафе и карти, както и да<br />
тълкувам сънищата си. И <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, лошите<br />
случки някак утих<strong>на</strong>ха. Около три<br />
месеца по-късно обаче започ<strong>на</strong>х да сънувам<br />
реални кошмари – като във филмите<br />
<strong>на</strong> ужасите. Денем ми прилошаваше<br />
без видима причи<strong>на</strong>. Сякаш нещо ме<br />
отсичаше и падах за секунди. Не можех<br />
да си събера мислите. Състоянието, в<br />
което се <strong>на</strong>мирах, беше неестествено.<br />
Чувствах някакво необяснимо влияние<br />
и броденето между двата свята нямаше<br />
край.<br />
С колегата ми се разбрахме да се<br />
срещнем с дяко<strong>на</strong>, за когото бяхме говото,<br />
за което се сетих, бяха тежките хранителни<br />
проблеми, продължили цяла<br />
вечност. От срам не споделих нищо,<br />
просто ким<strong>на</strong>х положително. Разбрахме<br />
се да се видим пак.<br />
Вър<strong>на</strong>х се вкъщи и размишлявах<br />
колко дълго бях страдала от влиянието<br />
<strong>на</strong> сата<strong>на</strong> в моя живот. Вече виждах ясно<br />
демоничното присъствие около мен. И<br />
колкото повече разбирах какво се случва,<br />
толкова по-явни ставаха демоничните<br />
прояви.<br />
На другия ден, след като вече з<strong>на</strong>ех<br />
<strong>на</strong> какво се дължат хранителните разстройства,<br />
имах сили да спра с обърканите<br />
си <strong>на</strong>вици. Това бе чудо за мен,<br />
защото толкова дълго се бях борила с<br />
тези проблеми безуспешно.<br />
През следващите дни започ<strong>на</strong> главоболие,<br />
което не се повлияваше от<br />
никакви лекарства. Отново ми прилошаваше.<br />
Страхувах се, че всъщност не<br />
си давам сметка срещу колко голяма<br />
сила се изправям. В съз<strong>на</strong>нието ми се<br />
бяха запечатали думите <strong>на</strong> служителя,<br />
че ако не обик<strong>на</strong> Христос с цялото си<br />
сърце, нечистите сили ще се вър<strong>на</strong>т,<br />
седем пъти по-зли. Нямах представа<br />
беше необходима голяма вяра, която да<br />
победи страха у мен.<br />
Последваха още две срещи, <strong>на</strong> които<br />
обсъждахме какъв е пътят за освобождение.<br />
Мислех, че избавлението ще<br />
дойде от човек и дори не се сещах, че за<br />
това трябва да се моля <strong>на</strong> Господ. Йордан<br />
(така се казваше дяконът) ми беше<br />
подарил Нов Завет. Предупреди ме, че<br />
ще ми е по-трудно да чета Божието Слово,<br />
отколкото материалите, които ми бе<br />
дал. И <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> не можех да се съсредоточа<br />
и да вник<strong>на</strong> в <strong>на</strong>писаното. Ако бях в<br />
затворено пространство, се задушавах,<br />
а щом излезех <strong>на</strong>вън (четях <strong>на</strong> тераса <strong>на</strong><br />
седмия етаж), ми идваха мисли да скоча<br />
или се замайвах.<br />
Често си припомнях, че трябва да<br />
обик<strong>на</strong> Господ, но не з<strong>на</strong>ех как да заобичам<br />
някого, когото не поз<strong>на</strong>вам. Струваше<br />
ми се достатъчно з<strong>на</strong>нието, че Той<br />
съществува. Оставаше да се развалят<br />
договорите с дявола, като се отрека от<br />
всички окултни практики, с които се бях<br />
занимавала.<br />
В деня преди уговоре<strong>на</strong>та среща за<br />
моето отричане разговарях с колегата<br />
ми и той ми каза, че се е допитал до свещенослужители<br />
от други<br />
църкви. Според тях това<br />
отричане по-скоро би ми<br />
<strong>на</strong>вредило, вместо да получа<br />
така желаното освобождение.<br />
Положението,<br />
в което се <strong>на</strong>мирах, ми се виждаше достатъчно<br />
страшно и мисълта да се влоши<br />
ме изплаши. После разбрах, че това е<br />
било клопка <strong>на</strong> дявола, в която пад<strong>на</strong>х.<br />
Вместо да започ<strong>на</strong> да чета Божието<br />
Слово, прибяг<strong>на</strong>х до поз<strong>на</strong>тата ритуалност,<br />
която се <strong>на</strong>дявах да изплаши<br />
нечистите сили. Това, разбира се, не помог<strong>на</strong>.<br />
Случи се точно обратното – вече<br />
дори виждах демони.<br />
После <strong>на</strong>стъпи период, в който се<br />
заблудих, че съм се измък<strong>на</strong>ла. Мислите<br />
и притесненията ми бяха свързани с<br />
предстоящото дипломиране и фи<strong>на</strong>нсовите<br />
проблеми, които имах. Спешно<br />
трябваше да потърся работа. Но когато<br />
<strong>на</strong>мерих, се оказа, че е изключително<br />
трудно да изпълнявам дори <strong>на</strong>й-елементарните<br />
задачи, които ми поставяха,<br />
защото не можех да се съсредоточа.<br />
Боледувах често и <strong>на</strong>прежението<br />
около мен <strong>на</strong>растваше осезаемо с всерили.<br />
Още щом го видях, започ<strong>на</strong> да ми<br />
прилошава. Запоз<strong>на</strong>хме се и когато споделих<br />
с какво съм се занимавала, видях<br />
в очите <strong>на</strong> този човек, че то не е толкова<br />
безобидно, както смятах. Той предложи<br />
да се помолим заедно. Повтарях след<br />
него молитвата и почувствах как нещо у<br />
мен се раздвижва, от коленете до главата<br />
и обратно. В мига, в който трябваше<br />
да изрека името <strong>на</strong> Иисус Христос, устата<br />
ми се заключи и не можех да я отворя.<br />
Въпреки неимоверните усилия, които<br />
полагах, тя се затваряше още по-силно.<br />
От очите ми се стичаха сълзи. Сякаш<br />
този момент продължи часове. Когато<br />
успях да отворя уста, вече съз<strong>на</strong>вах, че<br />
нещата са сериозни. Разбрах, че <strong>на</strong>исти<strong>на</strong><br />
има духовен свят, за който до този<br />
момент не бях си давала сметка. Преди<br />
да си тръгне, свещенослужителят ме<br />
попита дали имам някакви проблеми и<br />
страхове, които да ме измъчват. Първокакво<br />
точно з<strong>на</strong>чи това, но често си го<br />
припомнях.<br />
На другата ни среща дяконът обеща<br />
да ми даде полезни материали за четене.<br />
В тях имаше свидетелство <strong>на</strong> човек,<br />
преми<strong>на</strong>л през подоб<strong>на</strong> битка и спасен<br />
от Иисус Христос. Когато започ<strong>на</strong>х да<br />
чета, ми беше изключително трудно.<br />
Костваше ми много усилия да се съсредоточавам.<br />
Или ми се приспиваше, или<br />
рязко ме заболяваше главата, погледът<br />
ми се премрежваше. Исках да се избавя<br />
от това състояние и нямах търпение да<br />
се срещ<strong>на</strong> отново с този човек.<br />
С всеки изми<strong>на</strong>л ден нечистите сили<br />
се проявяваха все повече в живота ми.<br />
Вече усещах как влизат и излизат от тялото<br />
ми. Понякога ме поваляха <strong>на</strong>зад с<br />
огром<strong>на</strong> сила. Ако бях права, нещо ми<br />
отсичаше краката и трябваше вед<strong>на</strong>га<br />
да сед<strong>на</strong>, за да не пад<strong>на</strong>. Бях прочела<br />
как да противостоя <strong>на</strong> демоните, но ми
ки изми<strong>на</strong>л ден. Чувствах се все по-зле<br />
физически и два месеца след дипломирането<br />
си постъпих по спешност в<br />
болница. Започ<strong>на</strong>ха куп изследвания,<br />
които не даваха отговор за състоянието<br />
ми. Лекарите поставяха диагнози, коя<br />
от коя по-страш<strong>на</strong>, но никоя не се потвърди.<br />
Оста<strong>на</strong>х без работа и трябваше<br />
да търся нова. За щастие <strong>на</strong>мерих, но и<br />
там имах същите проблеми.<br />
Докато отивах към офиса, разговарях<br />
с Бога. А докато работех, влизах в<br />
един сайт за астрология, <strong>на</strong> който бях<br />
попад<strong>на</strong>ла. Заблуждавах се, че това е<br />
<strong>на</strong>ука и е нещо съвсем безобидно. Въз<br />
основа <strong>на</strong> информацията от там правех<br />
плановете си за деня. Започ<strong>на</strong>х да<br />
се чувствам все по-зле – физически и<br />
емоцио<strong>на</strong>лно. Сякаш бях неспособ<strong>на</strong><br />
да работя. Изпитвах умора, колкото и да<br />
бях отпочи<strong>на</strong>ла. Хроничните болести се<br />
вър<strong>на</strong>ха и не се повлияваха от никакво<br />
лечение. По препоръка <strong>на</strong> моя колежка<br />
посетих хомеопат, което допълнително<br />
влоши състоянието ми. Вече бях като<br />
хипнотизира<strong>на</strong>. Изобщо не можех да<br />
мисля – сякаш умът ми бе <strong>на</strong>пълно празен.<br />
Почти не се хранех, цялото ми тяло<br />
трепереше и имах свръхсетивност.<br />
След известно време разбрах, че<br />
моя поз<strong>на</strong>та ми е <strong>на</strong>правила магия. Самоуспокоявах<br />
се – щом вярвам, че има<br />
Господ, това автоматично ме предпазва<br />
и магията ще ме подмине. Чувствах се<br />
толкова зле, че трудно изпълнявах нормалните<br />
човешки функции. Вече просто<br />
вегетирах.<br />
Пет месеца по-късно започ<strong>на</strong>ха да<br />
ми се случват ужасяващи неща. Отново<br />
бях без работа и без квартира. Гърмяха<br />
уреди, до които едва се докосвах. Този<br />
път нямах сили да продължа <strong>на</strong>пред.<br />
Взех решение да се прибера при родителите<br />
си, за да спечеля малко време.<br />
Исках това мъчение просто да свърши.<br />
Цялото ми тяло трепереше, имах тикове<br />
<strong>на</strong> лявото око и странни болки, от<br />
краката до главата. Нямах покой никъде.<br />
От свръхсетивност бях преми<strong>на</strong>ла в<br />
състояние, в което тялото ми сякаш не<br />
беше мое. След месец взех решение да<br />
се вър<strong>на</strong> в София и да се опитам да съградя<br />
живота си за пореден път.<br />
Тръг<strong>на</strong>х <strong>на</strong> нова работа, но все още<br />
нямах квартира и живеех при приятелка.<br />
На 06.01.2016 г. след работа отидох<br />
<strong>на</strong> църква. Стоях и в плач се молех <strong>на</strong><br />
Бога. Усещах сърцето си раздробено и<br />
з<strong>на</strong>ех, че единственият, който може да<br />
ми помогне, е Господ.<br />
Но имах душевни страдания и не<br />
успявах да спя повече от два-три часа<br />
нощем, а когато отварях очи, не исках<br />
да повярвам, че отново съм в същата<br />
реалност. Нямах сили да ходя <strong>на</strong> работа.<br />
Състоянието ми ме подтик<strong>на</strong> да потърся<br />
отново услугите <strong>на</strong> есемес гадателките.<br />
Едва дочаках да отмине работ<strong>на</strong>та среща<br />
и изпратих есемес. Със свито сърце<br />
се <strong>на</strong>дявах да прочета как всичко ще се<br />
оправи. Отговорът, който получих, не бе<br />
каквото очаквах и това съвсем ме сломи.<br />
Вместо да се прибера и да работя,<br />
се запътих към астролога, когото бях<br />
посещавала. По пътя си мислех, че греша,<br />
като се допитвам до тъм<strong>на</strong>та стра<strong>на</strong>.<br />
Но толкова отчаяно исках да чуя как<br />
всичко ще се подреди, че успях да потис<strong>на</strong><br />
това чувство. За радост човека го<br />
нямаше и трябваше да се вър<strong>на</strong> вкъщи.<br />
Когато стиг<strong>на</strong>х до квартирата, в главата<br />
ми се прокрад<strong>на</strong> мисълта, че тази болка<br />
трябва да спре и единственото решение<br />
е самоубийство. Това обаче ме отрезви.<br />
В този миг сякаш сам Господ ми отвори<br />
очите и разбрах как отново се бях оплела<br />
в мрежите <strong>на</strong> сата<strong>на</strong>. Започ<strong>на</strong>х да<br />
проглеждам и да подреждам събитията.<br />
Спомних си за дякон Йордан. Чудно<br />
бе, че пазех телефонния му номер. Набрах<br />
го и с треперещ глас го помолих да<br />
се видим. Въпреки тежките мисли, които<br />
ми<strong>на</strong>ваха през ума ми, трябваше да дочакам<br />
срещата. Повтарях си, че Господ<br />
ще ми даде сили! След разговора с него<br />
потърсих материалите, които ми бе дал.<br />
От момента, в който започ<strong>на</strong>х да ги чета<br />
отново и да подреждам информацията<br />
в ума си, се ужасих колко измаме<strong>на</strong> бях.<br />
Всичко <strong>на</strong>писано там се от<strong>на</strong>сяше за<br />
мен – сякаш някой ме описваше много<br />
точно. Но след като бяха разкрити, демоните<br />
започ<strong>на</strong>ха да ме тормозят с пъл<strong>на</strong><br />
сила. Разбирах истинските причини<br />
за ста<strong>на</strong>лото и се страхувах от това, което<br />
ми предстои. Вече осъз<strong>на</strong>вах лъжата,<br />
че з<strong>на</strong>нието за съществуването <strong>на</strong> Господ<br />
е достатъчно. Дадох си сметка, че<br />
трябва да се обър<strong>на</strong> към Него с цялото<br />
си сърце, за да се измък<strong>на</strong> от ада, в който<br />
бях попад<strong>на</strong>ла.<br />
Когато се срещ<strong>на</strong>хме с дяко<strong>на</strong>, успях<br />
да разкажа малка част от това, през което<br />
преми<strong>на</strong>х. Той ми даде <strong>на</strong>сърчението<br />
и подкрепата, от които се нуждаех. Каза<br />
ми, че след шест месеца всичко ще бъде<br />
съвсем различно. В онзи момент това<br />
ми се струваше нереалистично и твърде<br />
далечно. Нали бях в ада, как само за<br />
шест месеца всичко ще се подреди?!<br />
Преди да си тръг<strong>на</strong>, Йордан ме покани<br />
<strong>на</strong> църква. След като се прибрах, се опитах<br />
да поспя. 30 минути по-късно се събудих<br />
от пронизващи болки в стомаха.<br />
Не можех дори да си поема въздух, нито<br />
да помръд<strong>на</strong>. З<strong>на</strong>ех, че това е реакция<br />
от стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> демоничните сили.<br />
На следващия ден отидох <strong>на</strong> църква.<br />
Разбирах все по-ясно, че без Божията<br />
помощ няма как да преми<strong>на</strong> през това,<br />
което ми предстои. Господ беше моята<br />
послед<strong>на</strong> и единстве<strong>на</strong> <strong>на</strong>дежда! Всяка<br />
сутрин ставах с молитва към Него – да<br />
ми помогне. Само Той можеше да ме избави.<br />
Протягах ръце и виках към Бога с<br />
пъл<strong>на</strong> сила.
Дяконът ме покани и <strong>на</strong> библейска<br />
група, която се провеждаше веднъж<br />
седмично. Това бе нещо непоз<strong>на</strong>то за<br />
мен, но реших да се доверя. До този момент<br />
бях чела само Новия Завет и имах<br />
доста неясни места. Представата ми за<br />
Бога беше размита. Когато започ<strong>на</strong>х<br />
да ходя <strong>на</strong> групата всяка седмица, там<br />
получавах отговори <strong>на</strong> въпроси, които<br />
много помог<strong>на</strong>ха за поз<strong>на</strong>нието ми <strong>на</strong><br />
Бога и за моето изграждане.<br />
Колкото повече се приближавах до<br />
Господ, толкова по-труд<strong>на</strong> ставаше битката.<br />
Всяка вечер сънувах как демоните<br />
<strong>на</strong>стъпват към мен и скоро ще ме отведат<br />
в ада. Имах <strong>на</strong>трапчиви мисли, че<br />
всичко е загубено и няма смисъл от тази<br />
битка. Макар да з<strong>на</strong>ех откъде идват тези<br />
„съвети“, ми беше изключително трудно<br />
да вървя <strong>на</strong>пред. На моменти се сломявах,<br />
но усещах, че Божията ръка е <strong>на</strong>д<br />
мен и няма да позволи да ми се случи<br />
нищо лошо.<br />
Започ<strong>на</strong>х да чета свидетелства <strong>на</strong><br />
други хора, които се бяха сблъсквали с<br />
подобни проблеми. Виждах как Господ<br />
ги бе спасил. Това ми даваше голямо <strong>на</strong>сърчение<br />
да продължавам <strong>на</strong>пред и да<br />
Го моля да избави и мен.<br />
Скоро отидох и <strong>на</strong> молитвено събрание.<br />
Почти вед<strong>на</strong>га ми прилоша.<br />
Краката ми се подкосиха и се <strong>на</strong>ложи<br />
да сед<strong>на</strong>. Сякаш нещо ме <strong>на</strong>тискаше <strong>на</strong>долу<br />
и не ми позволяваше да се изправя.<br />
Рязко ми ставаше ту топло, ту много<br />
студено. Изпитвах неудобство да кажа,<br />
че имам нужда от помощ. За моя радост<br />
там беше и ед<strong>на</strong> же<strong>на</strong>, която поз<strong>на</strong>вах<br />
от библейската група. Тя представи моите<br />
нужди за молитва. Тази подкрепа<br />
от хора, които почти не поз<strong>на</strong>вах, з<strong>на</strong>чеше<br />
много. След като се помолиха за<br />
мен, симптомите изчез<strong>на</strong>ха мигновено.<br />
Постепенно разбирах колко голяма<br />
сила имат ходатайствените молитви,<br />
когато хората се застъпват пред Бога за<br />
друг човек. Дадох си сметка, че някои<br />
от промените в живота ми са <strong>на</strong>стъпили<br />
мигновено и се дължат точно <strong>на</strong> такива<br />
молитви. Учудваше ме с какво внимание<br />
се от<strong>на</strong>сят към мен служителите. Тогава<br />
все още нямах представа, че душата ми<br />
се нуждае от спасение, а те бяха <strong>на</strong>ясно<br />
колко тежка е борбата. За първи път<br />
виждах хора, които искрено обичат<br />
Бога.<br />
Преди възприемах израза: „Жив е<br />
Бог“ доста абстрактно. В молитвите <strong>на</strong><br />
вярващите обаче личеше увереност, че<br />
Той ги чува и ще им отговори, – нещо,<br />
което до този момент ми бе непонятно.<br />
Започ<strong>на</strong>х да се моля и аз, но със свито<br />
сърце, защото се страхувах Бог да не ме<br />
отхвърли. Още при първите молитви<br />
сърцето ми се съкрушаваше. Плачех и<br />
се молех. Исках Бог да ми прости и да<br />
ми помогне. Осъз<strong>на</strong>вах колко греш<strong>на</strong><br />
съм пред Него. След всяка молитва ми<br />
олекваше – усещах закрилата Му и мир<br />
в душата. Когато не се молех, безпокойството<br />
се връщаше.<br />
Започ<strong>на</strong>х да чета Божието Слово<br />
при всяка възможност – докато чаках<br />
<strong>на</strong> опашка пред личния лекар, в почивките<br />
<strong>на</strong> работа, дори в метрото и<br />
<strong>на</strong>й-вече когато бях сама вкъщи. Исках<br />
да разбера какво ни казва Бог. Исках<br />
да Го поз<strong>на</strong>вам. За всичко, което не ми<br />
беше ясно, питах <strong>на</strong> библейската група.<br />
Колкото повече четях и се молех, толкова<br />
по-защите<strong>на</strong> се чувствах. Вече спях<br />
спокойно. Започ<strong>на</strong>х малко по малко да<br />
се храня. Болките по тялото изчез<strong>на</strong>ха,<br />
окото ми спря да трепери. Дори можех<br />
да поемам дълбоко дъх.<br />
Битката за душата ми все още не бе<br />
приключила. Имаше моменти, в които,<br />
докато се молех, усещах демонично<br />
присъствие или пък в съз<strong>на</strong>нието ми<br />
изникваха ужасяващи гледки. От библейската<br />
група бях разбрала, че човек<br />
прави тук, <strong>на</strong> тази земя, своя избор за<br />
спасение <strong>на</strong> душата си. Това ме <strong>на</strong>сърчаваше<br />
да се моля все повече за своето<br />
спасение.<br />
Започ<strong>на</strong>х да ходя <strong>на</strong> сутреш<strong>на</strong> молитва<br />
и да постя. Това бе <strong>на</strong>чин да се<br />
доближа до Господ и да общувам лично<br />
с Него. Нечистите сили всячески<br />
се опитваха да ме спрат. Имаше дни, в<br />
които изпитвах измамното усещане, че<br />
всичките ми кости са <strong>на</strong>трошени. Но<br />
усилията ми даваха изключително осезаем<br />
резултат.<br />
В периода <strong>на</strong> моето търсене Бог<br />
ми изявяваше всеки един от греховете<br />
ми, за които се разкайвах с цяло сърце.<br />
Малко след <strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> поста ми Господ<br />
се смили <strong>на</strong>д мен. Даде ми пъл<strong>на</strong> увереност,<br />
че греховете ми са простени и че<br />
душата ми е спасе<strong>на</strong> от веч<strong>на</strong>та смърт.<br />
Оставаше да разваля всички договори<br />
с лукавия. За това беше необходимо<br />
да се извърши отричане. Но колкото<br />
по-близо бях до този акт, толкова по-силен<br />
<strong>на</strong>тиск имаше. По време <strong>на</strong> служба<br />
ми прилошаваше и не можех да стоя <strong>на</strong><br />
крака, нито да се моля. След отричането<br />
съвсем реално почувствах свобода и<br />
невероят<strong>на</strong> лекота в душата си.<br />
Следващата стъпка, към която ме<br />
водеше Господ, бе водното кръщение.<br />
Когато се кръстих, имах пъл<strong>на</strong>та увереност,<br />
че искам да предам живота си в ръцете<br />
<strong>на</strong> Христос и да Му служа. Да служа<br />
<strong>на</strong> моя Господ и Спасител, Който избави<br />
душата ми от всички страдания и страхове,<br />
освободи ме от демоните, изцели<br />
болките ми и премах<strong>на</strong> чувството ми за<br />
безпомощност и несигурност. Неговата<br />
любов ме привдиг<strong>на</strong> и замени без<strong>на</strong>деждността<br />
с жива <strong>на</strong>дежда и вяра.<br />
Днес всичко това ми се струва като<br />
изтекла вода – само за шест месеца<br />
животът ми се преобрази изцяло. Започ<strong>на</strong>х<br />
да градя върху здрава основа.<br />
Всеки ден се събуждам изпълне<strong>на</strong> със<br />
съвършен мир и радост от Бога. Живея<br />
с увереност, че Той ме закриля и през<br />
каквито и трудности<br />
да преми<strong>на</strong>вам, ще<br />
бъде с мен.