Парадоксът на любовта

Парадоксът
НА ЛЮБОВТА

ван Хармизов е обвинен в убийство, с което няма нищо
общо. Един ден намират край града изгорелия му автомобил.
След мистериозното му изчезване, семейството
попада под ударите на неблагосклонната съдба. Трудна задача е да се
определи кой е по-уязвим – майката или синът Лазар. Но въпреки неволите,
Лазар успява да се образова. В чужбина той се възползва от
възможностите за разгръщане на способностите си и натрупва капитал.
Съзнанието му обаче често е заето с размисли за историята на баща му.
В един от най-критичните моменти, Лазар дава обет да разкрие виновниците
за нерадостната си съдба. Ставайки силен на деня и попаднал
на неочаквани и поразяващи разкрития, решава да потърси възмездие.
Дали истинската любов ще повлияе върху жаждата за отмъщение?
Повествование в което реалистичната и драматична интрига поддържа
интереса до последната страница.

СОФИЯ 2015

© 2015, Васил ЛАЗАРОВ, автор
Коректор: Уляна ВАСИЛЕВА
Дизайн и предпечат: Йордан ПЕЯНСКИ
ISBN 978–954–92968–4–6
© 2015, Издателство
„СВЕТЛИНА НА БАЛКАНИТЕ“,
София

Съдържание
Първа глава ............................................................................................................... 6
Втора глава .............................................................................................................. 32
Трета глава .............................................................................................................. 68
Четвърта глава ....................................................................................................... 85
Пета глава ............................................................................................................... 115
Шеста глава ........................................................................................................... 151
Седма глава ........................................................................................................... 195
Осма глава ............................................................................................................ 244
Девета глава .......................................................................................................... 262
Десета глава .......................................................................................................... 285

Васил Лазаров
6
Първа
ГЛАВА
Веска изми главата си над металния леген така старателно,
че когато я изсуши над печката и я среса, косата
й изглеждаше с двойно по-голям обем. Отскоро се виждаше с
Димо. Запознаха се неотдавна, а тази вечер той я бе поканил на
забава. Преди да го срещне, не знаеше какво всъщност представлява
професията следовател. Тя възприемаше униформата,
пагоните и звездичките като съчетание от опияняваща
романтика и мъжествена сдържаност. Чакаше с вълнение и
нетърпение деня, в който някой подходящ и симпатичен мъж
ще я хареса и ще я поиска за съпруга. Майка й неведнъж беше
казвала, че за жената е важно да има късмет в живота. Според
нея мъжът беше този, от когото зависи щастието и благодатта в
семейството. Димо отговаряше на тази нейна представа.
Огледалцето й беше малко и тя слагаше черен картон между
двете крила на прозорците, когато се кипреше, и така превръщаше
стъклото в голям отражател. Оглеждайки лицето си с
безжалостна критичност, тя потри меката кожа на скулите си,
за да порозовеят. При най-малкото притеснение леката й, едва
доловима руменина се разливаше за миг по цялото й лице. Новата
й рокля от плътен плат придаваше на момичето закръгленост,
която не отговаряше на възрастта й и я правеше повече
жена, отколкото девойка. Веска чу, че от улицата я вика прия-

ПАРАДОКСЪТ НА ЛЮБОВТА
7
телката й Петранка. Облече палтото, покри косата си с вълнения
шал, сложи си оплетените от майка й бели вълнени ръкавици
и излезе на улицата.
– Веске, лицето ти грее – възкликна Петранка. – Всички
пак към теб ще гледат. Оная вечер бяхме на гости на кумовете.
И те за теб говорят. Викат ми: „Ти си хубава, ама Веска е много
хубава.“
Хванати подръка, поеха към града, който се намираше на
три километра от селото.
– Виждаш ли как са окапали листата? – Веска посочи тополите,
които извиваха снаги на двата бряга на реката – Татко
каза, че когато опадат най-напред откъм върховете на дърветата,
зимата ще е люта.
За доказателство северният вятър отново изсъска. Девойките
скриха очите си с ръце и се обърнаха с гръб към него. Той
повлече във въздуха безброй прашни сламки и листа, издигна
ги чак до разчорлените корони на тополите и като ги завъртя
във вихрен танц, ги впръсна със свистене връз схлупените
селски къщи. Когато излязоха от селото, разбраха, че техният
връстник Мите Фусков върви след тях, като все повече скъсява
дистанцията.
– Я се разкарай бе, опинчар! – нахока го Петранка.
Мите се скова на място и след няколко минути се обърна,
изпсува тихо „надутите пуйки“ и закрачи обратно към селото.
– Ох, отиде си! – въздъхна с облекчение Петранка.
Предприятието за обработка на дървен материал, което
всички наричаха „гатера“, се намираше в края на града. Зад
оградата му имаше голям дънер от дъбово дърво, на който момичетата
сядаха да сменят рипсените си чорапи с найлонови.
Мястото беше удобно, защото откъм шосето ги прикриваха
няколко хвойнови храста, а от другата страна се простираше
безлюдното планинско поле.

Васил Лазаров
8
Когато стигнаха центъра на града и наближиха читалището,
видяха, че пред входа му се бяха струпали младежи. Тъкмо
преминаха покрай тях и още невлезли в преддверието на залата,
чуха как някой изтананика с престорено гальовен глас:
– И го погалии… с бели ръкавиички…
Веска рязко обърна глава и зърна младежа с тъмнокафяви
очи и продълговато лице, който зяпаше оформените й прасци.
Тя го изгледа укорително, от което симпатягата плъзна ръка по
черната си зализана коса с поглед на хванат в кражба хлапак, но
скоро изражението му придоби предишния си самонадеян вид.
Наскоро уволнил се, Иван Хармизов се чувстваше свободен
от бремето на ограниченията. Снощи Захаринка му бе позволила
да вкуси от прелестите й, но му даде да разбере, че, ако иска
нещо повече, ще трябва да се ожени за нея. Днес по обяд той я
заведе да я представи на родителите си. Баща му ги изгони и те,
още незатворили вратата, чуха как хвърленият бастун се строши,
удряйки се в нея. Смъртно обидена заради постъпката на
стария, Захаринка не искаше повече да вижда и двамата. Иван
си поръча бутилка вино в близката кръчма „Рубово“. Докато
виното бързо отстъпваше надолу в шишето, към него се присламчи
приятелят му Хубори.
Когато видя Веска, забрави за случилото се по обяд. Ако
смелостта можеше да се числи към добродетелите, той я придобиваше
благодарение на алкохола. Когато си сръбнеше, губеше
сковаващото го чувство и се държеше самонадеяно и лековато.
Допреди малко в залата беше скучно и Иван стоеше на входа в
очакване на нещо по-интересно, но сега след преминаването на
момичетата настъпи промяна. С влизането си я потърси с поглед.
Малката зала на читалището се използваше за други цели.
На една от стените бяха подредени портретите на членовете на
политбюро на партията, а на другата тези на Димитров, Благоев
и Ленин. Понякога, най-често по време на религиозни праз-

ПАРАДОКСЪТ НА ЛЮБОВТА
9
ници, в тази зала се организираха младежки забави. Властите
предпочитаха младежите да полудуват тук, вместо да посещават
църквите. Столовете бяха подредени плътно до стените.
Разположилият се на ниската сцена оркестър подхвана танго
и това бе прекрасна възможност да потанцуват. Веска поруменя
от получената покана, свали палтото си и като го остави на
близкия стол, тръгна към танцуващите. Обърна се за миг, за
да се увери, че момчето я следва и че това не е поредната шега.
Видя изкрящите му очи и усилието, с което стискаше устни, за
да прикрие радостната си усмивка.
– Съжалявам за шегата. Извинявай, ако това те е засегнало
– каза Иван, като съвсем внимателно плъзна дланта си на
кръста й и съкрати разстоянието между тях още в началото на
танца, а Веска гледаше на всичко това като на нещо комично и
забавно.
Иван я попита за името й, след което се представи. Когато
се осведоми къде живее, й предложи да я изпрати след забавата.
– Чакам приятеля си, всеки момент ще пристигне – възрази
Веска, привидно безразлична, но с дълбоко вътрешно вълнение.
Краищата на устните му се извиха надолу, но тя бе в прегръдката
му и не му се искаше така лесно да я изпусне.
– Защо не ме представиш на приятеля си за твой братовчед?
Танцът беше свършил, когато Веска видя Димо да влиза в
залата. В този момент оркестърът подвана нова мелодия и Иван
я покани отново. Тя хвърли бегъл поглед вдясно, наведе леко
глава и едва повдигнала ръка към рамото на младежа, се озова в
невидимите извивки на музиката и в още по-плътна прегръдка.
Веска дискретно следеше Димо, който разговаряше с Петранка.
– Не знам защо имам толкова лош късмет – оплака се Иван. –
Веднъж в живота си да срещна момиче, което толкова да ме
привлича, а се оказва, че е обвързано. Това е така несправед-

Васил Лазаров
10
ливо! Сигурен съм, че другият не би могъл да те оцени като
мен, защото по принцип аз не съм такъв – да харесвам някого
току-така. Днешният ден и особено твоята красота са странно
изключение. Къде си учила?
– В училището за трудови резерви.
– Как не съм имал възможност да те срещна по-рано – съжали
Иван.
– Закъснял си – усмихна се Веска.
Когато свърши танцът, Иван отново настойчиво я помоли
да излъже приятеля си. Тя оцени красотата на високото му чело,
симпатичния му, леко крив нос и пълните му устни, но преди
всичко й допадна неговата решителност. В дръзкия му поглед
виждаше вихрена пламенност, в която проблясваха както искрици
на влюбване, така и стихийният порив да я има незабавно.
И друг път беше чувала подобни комплименти, но този
път тя не се подразни. Дори напротив, буйната, поривиста и
необуздана настойчивост на Иван я изпълваше с трепет. Веска
поглеждаше ту към него, ту към Димо, който със святкащи очи
се стараеше да привлече погледа й. Оркестърът засвири хоро и
танцуващите започнаха да оформят редицата. Веска слушаше
увещанията на Иван – само искал да стои близо до нея, да бъде
в нейната компания, това му стигало, за него всичко друго било
без значение. За първи път чуваше такава любовна изповед, но
не знаеше дали трябва да му я позволява и как да реагира на
тази искреност. Виждайки, че вече почти всички са се хванали
на хорото, а само те с Иван стоят неестествено край тях, тя
тръгна към Димо и приятелката си, без да е наясно какво точно
иска да направи. Иван я следваше безцеремонно и дръзко.
Димо и Петранка ги гледаха озадачено. Иван поздрави учтиво,
сякаш се радваше на отдавнашното им приятелство, което му
позволява да се държи с тях съвсем свойски. С влизането си в
залата Димо беше погледнал във всички посоки, за да намери

ПАРАДОКСЪТ НА ЛЮБОВТА
11
Веска. В това време си представяше какво впечатление създава
чисто новата му офицерска униформа. Първо видя Петранка,
отиде при нея, изхлузи ръцете си от ръкавите на разкопчания
шинел. По-добре беше да остане наметнат с него, защото пагоните
му бяха по-златисти от тези на куртката. Попита за Веска
и като я зърна, настроението му се срина. Не обичаше такива
номера. Като видя, че Веска и Иван се приближават към тях,
неволно сложи ръце на хълбоците си, полите на шинела му се
повдигнаха и заприлича на настръхнал пуяк.
– Запознайте се, това е мой братовчед – изрече Веска, като
разпаленото й, несвикнало с лъжата сърце така затуптя, че изля
пурпурен водопад върху бузите й.
Димо смръщи топчестото си лице, а челото му над свитите
рижи вежди заприлича на напукано стъкло. В очите му се появиха
трепкащи гневни искрици. След няколко секунди успя да
излезе от вцепенението на нанесения удар и понеже ядът прави
човека не само проницателен, но и язвителен, обяви с ясен и отривист
тон, че не обича лъжите. Сложи си фуражката и като се
обърна рязко, напусна залата. Петранка опули очи и мъчейки
се да не разтвори устните си в широка усмивка, се удивляваше
на Вескината лудория и на реакцията на Димо.
– Вие наистина ли сте братовчеди? – попита тя с притаено
огромно любопитство в пъстрите си синьо–зелени очи.
Иван изчака отговора на Веска, но като видя, че тя само се
усмихва объркано, призна, че всъщност не са, а са се договорили
да кажат така преди малко. Когато Петранка сподели опасенията
си, че Димо може да се е обидил, Иван се усети задължен
да успокои Веска:
– Защо трябва да се чувства виновна? Ако някой мъж наистина
харесва една жена, така ли детински ще се разсърди? Това
показва, че чувствата му не са истински. Аз никога не бих постъпил
така, защото мога да потисна гордостта си. Има хора,

Васил Лазаров
12
които цял живот се борят, за да спечелят любимата, а този си
мисли, че като е с униформа и баща му е големец, всички трябва
да лазят в краката му – Иван гледаше изражението на Веска и
като видя, че тя не възразява на думите му, продължи:
– Човек с подобно възпитание не заслужава да му се обръща
чак такова внимание, та цяла вечер да говорим за него, има
доста по-приятни неща.
Виждайки, че в залата влиза Хубори и се насочва към тях,
Иван застана с гръб към него, изви дясната ръка зад гърба си
и започна да му дава знаци да се маха. Приятелят му нямаше
такова намерение.
– Айде бе, къде се изгуби? Няма ли да ме представиш на момичетата?
– попита Хубори, който си бе пъхнал в задните джобове
само палците и поклащаше тялото си напред–назад.
Двамата бяха прекарали няколко часа в кръчмата „Рубово“,
разговаряха за риболов, спориха кой има по-добри постижения,
спречкаха се на тема лични качества и достойнства, Иван си
тръгна, а Хубори вероятно бе продължил с виното. Беше достатъчно
пиян, за да го изложи. Иван покани отново Веска да
танцуват, като не пропусна да се застрахова, споменавайки, че
всъщност не приема Хубори за истински приятел, защото прекалява
с алкохола, а това не е хубаво. На забележката, че и той
самият лъха на алкохол, се извини и обясни, че не можел днес
да не уважи виновника за едно тържество, като така и не уточни
за какво и къде е било. Вместо това цяла вечер изразяваше
радостта и възхищението си от Веска. Това даваше на момичето
самочувствие, а някаква фея магьосница й подсказваше как
да му възразява така кокетно, че чак се възхищаваше от себе си.
Когато си тръгнаха, младежите настояха да ги изпратят до
селото, но момичетата отказаха, защото се опасяваха, че ще ги
види някой и това ще е повод за клюки. Иван се страхуваше, че

ПАРАДОКСЪТ НА ЛЮБОВТА
13
Веска може отново да се срещне с милиционера. Това чувство
се засили, когато стигнаха до шосето за Ветровей.
– Случвало ли ти се е да се влюбиш от пръв поглед? – попита
я той на раздяла. – Тази вечер изпитах това. Чувството ми е
истинско и имам сериозни планове за нас. Аз съм честен човек,
не съм от тези, които лъжат момичетата и после ги изоставят.
Само ми позволи и съм готов да дойда открито при вашите да
те поискам.
Веска сподели това с майка си. Родителите на девойката се
колебаеха какво да я посъветват. Иван произхождаше от уважавания
род Хармизови. По-рано баща му работеше в общината,
но след Девети септември го съкратиха и го направиха
гробар. Новите властници целяха да го унижат, но авторитетът
на чиновника се пренесе по един невероятен начин върху престижа
на тази длъжност. Понесе се мълва, че щом като Хармизов
е изпратен там, това не е случайно. Заговори се, че когато се
разкопавали стари гробове, се откривали златни и скъпоценни
накити, с които понякога заравяли мъртвите. „Що злато е изкопал
тоя човек от гробовете“; „Който е бил кюмюрджия, пак ще
си е кюмюрджия. На студено няма да остане.“ – разнасяше се из
кръчмите.
Семейството на Димо Шарлашки беше с бъдеще. Поради
партизанското си минало баща му сега беше един от първенците
на Лесовград. Беше се крил в шумата заедно с Петър Лесов,
на чието име беше прекръстен градът. Бащата на Веска се радваше
и се гордееше, че дъщеря му има двама знатни кандидатженихи,
но в дъното на душата си изпитваше известна тревога.
Майка й, която на младини беше една от многото девойки,
които въздишаха по бащата Хармизов, приемаше с романтично
чувство това, че нейната мечта да се сроди с тази фамилия ще
се сбъдне чрез дъщеря й.